Решение № 146 от 14.7.2023 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 119/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Делото е образувано по касационна жалба от „Феникс-Дупница” ООД, с ЕИК 819362448, чрез адвокат К.П., срещу Решение № 71/14.03.2023 г., постановено по административнонаказателно дело ( АНД ) № 1046/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 3/13.01.2022 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София към Министерството на околната среда и водите (МОСВ), и размерът на имуществената санкция, наложена на дружеството на основание чл. 166, т. 2, пр. 1 във вр. с чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), е намален от 10 000 лева на 5000 лева ( АНД № 1046/2022 г. е образувано след като с Решение № 181 /23.09.2022 г., постановено по КАНД № 207 /2022 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, е обезсилено Решение № 125 / 26.05.2022 г., постановено по АНД № 210 /2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд). Постъпила е и частна жалба от „Феникс-Дупница” ООД срещу разпореждането, постановено по АНД № 1046/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК ) във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН за допълване на решението и присъждане направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството по делото. Иска се отмяна на решението и на разпореждането, както и присъждане на претендираните разноски. „Феникс-Дупница” ООД не изпраща процесуален представител в съдебно заседание по делото. С писмено становище с вх. № 2447 / 13. 06.2023 г. адвокат К.П. поддържа жалб ите. Директорът на РИОСВ – София не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото, и не представя писмено становище по жалбите. Прокурор ът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационн ата жалб а и частната жалба са допустим и. Подаден и са от надлежи страни, срещу съдеб ни актове, подлежащ и на касационен контрол и в преклузивни те срокове съответно по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК, и отговаря т на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледан а по същество, касационната жалб а е не основателн а по следните съображения: С обжалваното пред Районен съд – Дупница наказателно постановление административнонаказателната отговорност на „Феникс-Дупница” ООД е ангажирана за нарушение на чл. 166, т. 2, пр. 1 от ЗООС. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че с Решение № 16-ДО-165-08/21.08.2020 г., издадено от директора на РИОСВ – София, на „Феникс-Дупница” ООД е отнето Решение № 16-ДО-165-00/17.04.20 1 3 г. за извършване на дейности с отпадъци, последно изменено с Решение № 16-ДО-165-07/13.01.2020 г. Съгласно условие II.1. от Решение № 16-ДО-165-08/21.08.2020 г. дружеството е следвало в срок до три месеца от получаване на решението да предаде въз основа на писмен договор всички отпадъци, находящи се на площадка № 1 в поземлен имот с идентификатор 20763.505.129 по плана на с. Джерман, община Дупница, на лице, притежаващо разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците за съответната дейност и площадка за отпадъци със съответния код съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците. Решение № 16-ДО-165-08/21.08.2020 г. е връчено на управителя на дружеството на 25.09.2020 г. На 28.06.2021 г. служители на РИОСВ – – София извършили последващ контрол по изпълнение на условие II.1. от Решение № 16-ДО-165-08/21.08.2020 г., издадено от директора на РИОСВ – София, на площадка № 1, находяща в поземлен имот с идентификатор 20763.505.129 по плана на с. Джерман, и констатирали значително количество отпадъци на същата. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол ( КП ) № ККФОС-СМ-32/28.06.2021 г. Срещу дружеството е съставен А кт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 138/ 16.07.2021 г. за нарушение на чл. 166, т. 2, пр. 1 от ЗООС поради неспазване на условие II.1. от Решение № 16-ДО-165-08/21.08.2020 г., издадено от директора на РИОСВ – София. В ъз основа на акта е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е п риел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано, но целите на наказанието биха били постигнати и с имуществена санкция в по-нисък размер, и е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 5000 лева. В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с изложените от „Феникс-Дупница” ООД касационни основания настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН следва да бъде оставено в сила. Правилен е изводът на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове и от надлежни органи. Условие II.1. от Решение № 16-ДО-165-08/21.08.2020 г. е следвало да бъде изпълнено до 25.12.2020 г., включително. Нарушението е открито при извършване на проверката на 28.06.2021 г. Процесният АУАН е съставен на 16.07.2021 г., т.е. в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Спазен е и шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление. Актът за установяване на административното нарушение е съставен в отсъствието на законния представител на „Феникс-Дупница” ООД в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН (п о делото липсват доказателства, че законният представител на дружеството е търсен, но не е намерен, както и че му е връчена покана да се яви в РИОСВ – София за съставяне и връчване на АУАН, поради което е било неприложимо изключението по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на акта в негово отсъствие). Посоченото нарушение обаче не е съществено, тъй като не е довело до нарушаване правото на защита на дружеството, доколкото на управителя му е връчен препис от акта и той е имал възможност да направи възражения при подписването му и в посочения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН (ред., ДВ, бр. 51 от 2007 г.) тридневен срок от подписването му. Процесните АУАН и НП съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 166, т. 2, пр. 1 от ЗООС, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Съгласно чл. 166, т. 2 от ЗООС с наказанията по чл. 165 (глоба от 2000 до 20 000 лева и имуществена санкция от 2000 до 20 000 лева) се наказват и лицата, които не спазват условия, мерки и ограничения в разрешителни, решения или становища, издадени от компетентните органи по околна среда. В случая санкционната норма съдържа едновременно и правилото за поведение, поради което посочването ѝ в съдържанието на наказателното постановление е достатъчно за наличие на ясно обвинение от правна страна. Процесното изпълнително деяние се изразява в неспазване на условие II.1 от Решение № 16-ДО-165-08/21.08.2020 г., издадено от директора на РИОСВ – София. Описанието на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършаването му са посочени в степен, гарантиращата правото на защита на дружеството. Изводът на районния съд, че „Феникс-Дупница” ООД е осъществило състава на процесното административно нарушение, е правилен и обоснован. От събраните по делото доказателства се установяват по безспорен начин всички елементи от обективната страна на процесното деяние (отговорността на дружеството е обективна (безвиновна). В случая се доказа неизпълнение на условие II.1. от Решение № 16-ДО-165-08/21.08.2020 г., издадено от директора на РИОСВ – София, в указания срок. Дружеството е нарушило чл. 166, т. 2, пр. 1 от ЗООС и законосъобразно е ангажирана отговорността му по чл. 165, ал. 2 от същия закон. При намаляване на размера на имуществената санкция районният съд е съобразил изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, както и целите по чл. 12 от същия закон. Предвид изхода на спора на „Феникс-Дупница” ООД не следва да се присъждат разноски по настоящото дело. Р азпореждането, постановено по АНД № 1046/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, следва да бъде отменено, а на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и чл. 226, ал. 3 от АПК РИОСВ – София следва да бъде осъдена да заплати на същото направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 1046/2022 г. в размер на 650 лева, както и в производството по КАНД № 207/2022 г. по описа на Административен съд – Кюстендил в размер на 415 лева ( определен и при пълен размер на възнагражденията в производствата по АНД № 1046/2022 г. и КАНД № 207/2022 г. съответно 1300 лева и 830 лева, и съразмерно с изменения размер на наложената имуществена санкция предвид намаляването ѝ с 5000 лева). Възражението за прекомерност на платеното от дружеството адвокатско възнаграждение в размер на 1300 ева в производството по АНД № 1046/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница е неоснователно предвид чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 0 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1 /0 9.07.2004 г.). Съдът намира за основателно обаче възражени ето за прекомерност на платен ото от дружеството адвокатск о възнаграждени е в производството по КАНД № 207/2022 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Като съобрази, от една страна, че платен ото адвокатско възнаграждение в горепосоченото касационно производство в размер на 1500 надвишава размера на минимума, установен с чл. 7, ал. 2, т. 4 ( ред., ДВ, бр. 68 от 2020 г. ) във вр. с чл. 18, ал. 2 ( ред., ДВ, бр. 45 от 2020 г. ) от Наредба № 1/09.07.2004 г. – 83 0 лева, а от друга страна, обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга по делото, намира, че размерът на претендираното адвокатск о възнаграждени е следва да бъде намален на 83 0 лева. Воден от гореизложеното, съдът