Решение № 7635 от 2.9.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2986/2023 г.

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ вр. с чл. 129 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на „•••••“ ЕООД, с [ЕИК], представлявано от управителя И. П. М., чрез адв. М. П., срещу Акт за прихващане или възстановяване № П-16001622216192-004-001/23.12.2022г., издаден от М. Г. В., на длъжност Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 426/20.11.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“- Пловдив, с което на дружеството-жалбоподател е отказано възстановяване на лихва за периода от 01.12.2010 г. до 06.09.2018 г. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди се, че неправилно органът по приходите е приел, че на дружеството не следва да бъде начислена лихва за забава на основание чл. 98, ал. 8 ЗДДС, като сочи, че в случая е приложима специалната разпоредба на чл. 98, ал. 10 ЗДДС. Излагат се съображения, че лихвата се дължи поради действията/бездействията на данъчната администрация, в резултат на които подлежащият на възстановяване данък не е възстановен в законовия срок - 30-дневен от подаване на СД. Претендира се отмяна на обжалвания акт за прихващане и възстановяване в частта. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Излага съображения, че е декларирал преждевременно в клетка 80 един месец по-рано вземането си, като счита, че това не се отразява върху претендираното от него право и е без значение за дължимостта на лихвата, тъй като правото на данъчен кредит по фактура от месец ноември 2010 г. е било обект на ревизионно производство, което за първи път завършва с РА от 11.07.2011 г., съответно началният момент, от който се твърди, че лихвата е дължима. Излага съображения, че след като се касае за повторна ревизия, лихвата е дължима от момента на първия отказ с първия РА, който е от 11.07.2011 г., като сочи, че при тази хипотеза е без значение дали в предходна година, преди да се развие ревизионното производство, клетка 80 е декларирана в правилния месец. Представя писмени бележки. Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски по представен списък /л. 336 от делото/. Ответникът – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ОДОП“ - ПЛОВДИВ чрез процесуалния си представител, юрк. Я., излага становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли съда да я остави без уважение. Поддържа мотивите в решението на Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в представена по делото писмена защита. Административен съд Пловдив, след като прецени събраните по делото доказателства намира предявената жалба за процесуално допустима, подадена от процесуален представител на легитимирана страна, в предвидения 14 дневен срок от връчване на акта и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения: Производството е започнало по постъпило искане с вх. N 9160032635/25.11.2022г. за прихващане/възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване по видове, както следва: ДДС - в размер на 193 650.83 лв. и законна лихва по чл. 92, ал. 10 от ЗДДС. Проверката по прихващане или възстановяване е извършена въз основа на Резолюция № П-16001622216192-0РП-001/29.11.2022г., издадена във връзка с подаденото искане за възстановяване на ДДС в размер на 193 650, 83 лв. по фактура № 1280/30.11.2010 г. и законна лихва по чл. 92, ал. 10 от ЗДДС в размер на 236 329, 91 лв. От данните по преписката се установява, че на "•••••" ЕООД (с предишно наименование •••••” ЕООД) е извършена ревизия, относно правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС, с обхват на ревизионното производство от 01.06.2010г. до 30.11.2010г., приключила с Ревизионен акт /РА/ № Р-22002218000872-091- 001/07.09.2018 г. След обжалване на РА по реда на чл. 152 от ДОПК, с Решение № 1966/17.12.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София, РА № Р-22002218000872-091-001/07.09.2018 г., издаден на "•••••" ЕООД, е потвърден - в частта за отказано право на данъчен кредит в размер на 193 650.83 лв. по фактура № 1280/30.11.2010 г., издадена от „•••••" ЕООД. С Решение № 2645/20.04.2021 г. Административен съд София - град по адм. дело № 263/2021г., е отхвърлена жалбата на „•••••" ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-22002218000872-091-001/07.09.2018г., в частта му, която е потвърдена с Решение № 1966/17.12.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. София, на отказано право на приспадне на данъчен кредит в размер [рег. номер].83 лв., по фактура № 1280/30.11.2010г., издадена от „•••••" ЕООД. С Решение № 9762/02.11.2022 г. на ВАС е отменено Решение № 2645/20.04.2021г. на Административен съд София - град по адм. дело № 263/2021 г. и е отменен Ревизионен акт № Р-22002218000872-091-001/07.09.2018г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с Решение № 1966/17.12.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП" - София. След влизане в сила на Решение № 9762/02.11.2022 г. на ВАС, същото е осчетоводено в данъчно - осигурителната сметка на лицето. При проверка на данъчно-осигурителната сметка на "•••••" ЕООД от приходните органи са установени задължения за невъзстановен данъчен кредит по Ревизионен акт № Р-22002218000872-091-001/07.09.2018 г. за периода 01.11.2010 - 30.11.2010 г. в размер на 193 650.83 лв. По отношение на дължимата лихва по чл. 129, ал.5 и ал.6 от ДОПК, в хода на проверката от приходните органи са установени следните факти и обстоятелства: За периода от 01.06.2010г. - 30.06.2010г. е подадена в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС Справка- декларация вх.№ СД № 22171007154/13.07.2010 г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 240.00 лв., по отношение на който започва процедура по приспадане по смисъла на чл. 92, ал, 1, т. 2 от ЗДДС през следващите два данъчни периода. За периода от 01.07.2010г. - 31.07.2010 г. е подадена в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС Справка- декларация вх. № 22171011105/13.08, 2010 г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 4 452.01 лв. Декларираният резултат за периода участва в започналата процедура по приспадане от м. 06.2010 г., на основание чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС. За периода от 01.08.2010 г. - 31.08.2010 г. е подадена в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС Справка- декларация вх.№ 22171014392/14.09 2010 г. с деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 3 601, 68 лв. и некоректно посочен в кл. 80 „ДДС за възстановяване" на основание чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС в размер на 1 090.33лв. Декларираният ДДС за внасяне за м.08/2010 г. е издължен, както следва: -204.00 лв. - приспаднат по реда на чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС от ДДС за възстановяване за м.06/2010 г. -3361.68 лв. - приспаднат по реда на чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС от ДДС за възстановяване за м.07/2010г., като по отношение на остатъка от ДДС за възстановяване за м.07/2010г. в размер на 1090.33 лв. започва нова процедура по приспадане по смисъла на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС през следващите два данъчни периода. За периода от 01.09.2010 г. - 30.09.2010 г. е подадена в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС Справка-декларация вх. № 22171018164/14.10.2010г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 1714.00 лв. Декларираният резултат за периода участва и е последен в започналата процедура по приспадане от м.07/2010г., на основание чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС. За периода от 01.10.2010 г. - 31.10.2010 г. е подадена в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС Справка-декларация вх. № СД № 22171021718/15.11.2010 г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 280.20 лв., по отношение на който започва процедура по приспадане по смисъла на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС през следващите два данъчни периода. За периода от 01.11.2010 г. - 30.11.2010 г. е подадена в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС Справка-декларация вх. № 22171025508/14.12.2010 г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 198 043.00 лв. и некоректно посочен в кл. 80 „ДДС за възстановяване" на основание чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС в размер на 200 037.20 лв. Декларираният резултат за периода участва в започналата процедура по приспадане от м.10.2010 г, на основание чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС. За периода от 01.12.2010 г. - 31.12.2010 г. е подадена в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС Справка-декларация вх. № 22171028578/14.01.2011г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 2767.09 лв. Декларираният резултат за периода участва и е последен в започналата процедура по приспадане от м.10/2010г., на основание чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС. По отношение на данъка за възстановяване за м. 10/2010г. е започнала процедура по приспадане, която приключва с изтичане на данъчен период м.12/2010 г. Обстоятелството не е декларирано, съгласно разпоредбите на чл.68, ал.З от ППЗДДС - данъка за възстановяване не е посочен в кл. 80 от подадената СД по ЗДДС за м.12.2010 г От приходните органи е прието, че сумата по невъзстановен данъчен кредит ДДС в размер [рег. номер].83 е участвала в процедура по приспадане за периода от м.10.2010 г - до м.12.2010 г., за който обстоятелството не е декларирано, съгласно разпоредбите на чл.68, ал.З от ППЗДДС - данъка за възстановяване не е посочен в кл.80 от подадената СД по ЗДДС за м.12.2010 г., т.е. 30 - дневния срок по чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС не е започнал да тече и законна лихва върху главницата, изчислена към датата на нейното възстановяване на дружеството, се дължи по реда на чл. 92 ал.8 от ЗДДС. В резултат на отменения обжалван Ревизионен акт № Р-22002218000872-091-001/07.09.2018 г. с Решение № 9762/02.11.2022 год. на ВАС и на основание чл.129, ал.5 от ДОПК невъзстановеният ДДС в размер [рег. номер].83 лв. по отменения РА, е прието, че следва да се възстанови на "•••••" ЕООД, ведно с полагащата се законна лихва за изтеклия период. Въз основа на горното, постановено е при проверката, че в резултат на отменения РА № Р-22002218000872-091-001/07.09.2018 г. с Решение № 9762/02.11.2022 г. на ВАС и на основание чл. 129, ал. 5 от ДОПК, полагащата се дължима лихва за невъзстановения ДДС в размер на 193 650, 83 лв. следва да се изчисли за периода от 07.09.2018 г. - датата на издаване на РА до 23.12.2022 г. и е в размер на 84 406, 24 лв. С акт за прихващане или възстановяване № П-16001622216192-004-001/23.12.2022 г. е извършено възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване общо в размер [рег. номер].83 лв., в това число по видове: Данък върху добавената стойност от 01.11.2010 г. до 30.11.2010 г. в размер [рег. номер], 83 лв. и лихва общо в размер на 84406.24 лв., в това число по видове: Лихви - Данък върху добавената стойност от 07.09.2018 г. до 23.12.2022 г. в размер на 84406, 24 лв. Отразено е в АПВ, че посочената в искането сума е във връзка с влязло в сила Решение № 9762/02.11.2022г. на ВАС, с което е отменен РА № Р-22002218000872-091-001/07.09.2018 г., издаден на „••••••“ ЕООД, за извършена ревизия по ЗДДС за периода 01.06.2010 г. - 30.11.2010 г. Първоначално ревизионният акт е обжалван пред дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. София и е потвърден с Решение № 1966/17.12.2018 г. в частта за отказано право на данъчен кредит в размер на 193 650, 83 лв. по фактура № 1280/30.11.2010 г., за покупка на ДМА - сглобяема покривна конструкция за 57 630, 00 лв. без ДДС и поточна линия за производство на пелети на стойност 910 624, 13 лв., издадена от••••••“ ЕООД. На 20.12.2023г. дружеството – жалбоподател е депозирало жалба срещу издадения АПВ до Директор на Дирекция ОДОП-Пловдив, в която е обжалвал АПВ, в частта на неначислената лихва за периода от 01.12.2010 г. - 06.09.2018 г. Административно производство по обжалване на АПВ № П- 16001622216192-004-001 от 23.12.2022 г. е спряно със Заповед за спиране № РД-07-7 от 13.03.2023 г. на основание чл. 34, ал. 3 във връзка с чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК на директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив. Същото е възобновено на основание чл. 35 от ДОПК със Заповед № РД-01-33 от 15.11.2023г. С Решение № 426 от 20.11.2023г. Директор на Дирекция ОДОП-Пловдив е потвърдил акт за прихващане или възстановяване № П-16001622216192-004-001/23.12.2022 г. в обжалваната част. За да потвърди обжалвания АПВ решаващият орган е изложил мотиви, че съгласно Решение № 9762/02.11.2022 г. на ВАС мотивите за отмяната на РА е изтичането на абсолютния погасителен давностен срок за събиране на публичното вземане, като след решението на Дирекция „ОДОП“ - София с процесния РА на дружеството няма определено такова публично вземане, подлежащо на събиране, а определен ДДС за възстановяване. Същевременно за периода от 2011 г. до 2018 г. дружеството-жалбоподател не е предприело действия да поиска възстановяване на сумите по отменителното Решение от 28.11.2011 г. на директора на дирекция ОУИ - гр. София, с което е бил отменен предходният РА № 011104373 от 11.07.2011 г. Едва на 05.02.2018 г. с подаденото искане за възстановяване/прихващане по чл. 129, ал. 1 от ДОПК с № 16-8890, е претендирано възстановяването на сумите по СД по ЗДДС от 13.07.2010г., 13.08.2010 г., 14.09.2010 г., 14.10.2010 г., 15.11.2010 г. и 14.12.2010 г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив се е позовал на разпоредбите на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, като е посочил, че към датата на подаването на искането на 05.02.2018 г. е изтекла петгодишната давност за възстановяването на сумите. Посочено в решението на Директора на „ОДОП“ Пловдив е също, че в хода на проверката „•••••“ ЕООД е нарушило изискването на чл. 68, ал. 3 от ППЗДДС във връзка с чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, като е установено в хода на проверката, че за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2010г. е налице приключила процедура по приспадане, на основание чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, в който период се включва и данъкът за възстановяване в м.11.2010г. След приключване на процедурата от страна на лицето не е попълнена кл. 80 на подадената СД по ЗДДС с № 22171028578/14.01.2011 г. Прието е, че с оглед непопълването на клетка 80 от СД за данъчен период месец 12.2010 г. и неподаването на справка за извършеното прихващане, не е налице хипотезата на чл. 92, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС - без да е попълнена клетка 80 от справката-декларация, не е налице претендиран от лицето ДДС за възстановяване и органите по приходите следва да направят прихващане или възстановяване едва след извършване на нарочна проверка или ревизия за този период, с която да установят наличие на ДДС за възстановяване. Според мотивите на решаващия орган, в случай че лицето не посочи в подадената от него справка-декларация, че е налице данък за възстановяване, същото няма как да претендира, че органът по приходите е изпаднал в забава след изтичане на 30-дневния срок от подаването на справката-декларация по ЗДДС, с оглед на което не е налице надлежно деклариран данък за възстановяване, за който жалбоподателят да претендира изплащане на лихви по чл. 92, ал. 10 от ЗДДС. В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която в отговор на поставените задачи е проследило подадените справки декларации по ЗДДС за месец юни, юли, август, септември, октомври и ноември и декември 2010г., като е дало следното заключение: За данъчен период месец юни 2010г. е деклариран резултат за периода - ДДС за възстановяване - 240лв., с което започва процедура приспадане съгласно чл. 92, ал. 1, т. 2 през следващите два данъчни периода. За данъчен период месец юли 2010г. е деклариран резултат за периода - ДДС за възстановяване 4452, 01 лв, който участва в започналата процедура по приспадане от месец юни 2010г. За данъчен период месец август 2010г. е деклариран резултат ДДС за внасяне - в размер на 3601, 68 лв. Според заключението на експерта в конкретния случай данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала процедура по приспадане, възникнал през данъчен период месец юни 2010г., в размер на 240лв., е приспаднат изцяло, поради което за следващия посочен данък за възстановяване по СД по ЗДДС започват да текат нови два поредни данъчни периода на приспадане или за декларираният данък за възстановяване за данъчен период месец юли 2010г. започват да текат нови два последователни данъчни периода, които следва да приключат в данъчен период месец септември 2010г. Остатъкът от неприспаднатия размер на данъчен кредит от данъчен период месец юли 2010г. е в размер на 1090, 33 лв - /240лв+4452, 01лв-3601, 68лв/, с процедура за приключване - септември 2010г. Вещото лице е констатирало, че за данъчен период месец септември 2010г. дружеството е декларирало ДДС за възстановяване в размер на 1714.00 лв. От експерта е посочено, че в този данъчен период приключва процедурата за приспадане от месец юли или е следвало да бъде попълнена клетка 80 „ДДС за възстановяване“ на основание чл. 92 ал. 1 т. 4 и съгласно т. 5 „всеки друг данък възстановяване по справка-декларация за някой от тези два данъчни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или прихващане наред с остатъка и в срока по т. 4 и т. 6 - т.е. общ размер на ДДС за възстановяване - 2804, 33 лв. За данъчен период месец октомври 2010г. от дружеството е декларирано ДДС за възстановяване - 280, 20 лв., с което започва процедура по приспадане по чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС през следващите два данъчни периода и следва да приключи в данъчен период месец декември 2010г. За данъчен период месец ноември 2010г. е декларирано ДДС за възстановяване - 198 043, 00лв. За данъчен период месец декември 2010г. е подадена СД по ЗДДС вх. № 22171028578/14.01.2011г. с деклариран резултат за периода - ДДС за възстановяване в размер на 2767, 09 лв. В този данъчен период приключва процедурата по приспадане, която е започнала през месец октомври 2010г. и е следвало да се попълни клетка 80 „ДДС за възстановяване“ на основание чл. 92 ал.1 т. 4 и съгласно т. 5 „всеки друг данък за възстановяване по справка-декларация за някой от тези два данъчни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или прихващане наред с остатъка и в срока по т. 4 и т. 6“ - т.е. общ размер на ДДС за възстановяване - 201 090, 29 лв. = /280, 20 лв. + 198 043, 00 лв. + 2767, 09 лв./ Въз основа на гореизложените данни, експертът е формирал отговор на поставената задача, че вземането по фактура № 1280/30.11.2010г. следва да бъде заявено в данъчен период месец декември 2010г. В о.с.з на 11.03.2025г. вещото лице е дало обяснение, че след приключването за м. декември 2010г., сумата не е заявена за възстановяване в справка-декларация по ДДС чрез полълване на клетка 80 от справката в месеца, в който жалбоподателят е следвало да го направи. При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи: Разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ДОПК постановява, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в самия ДОПК не е предвидено друго. На тази плоскост, при обжалване на Акт за прихващане или възстановяване, следва да намерят приложение разпоредбите, отнасящи се до ревизионния акт, залегнали в разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК и при преценка на законосъобразността на акта за прихващане или възстановяване, съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните разпоредби /аргумент от чл. 160, ал. 2 ДОПК/. Обжалваният акт за прихващане или възстановяване № П-16001622216192-004-001/23.12.2022 г. е издаден от компетентен орган - главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Пловдив, когото изрично Ръководител екип- главен инспектор по приходите при ТД на определен да извърши проверка по искането на жалбоподателя с резолюция за извършване на проверка № П-16001622216192-0РП-001/29.11.2022 г. (л.73). Съгласно нормата на чл. 110, ал. 4 от ДОПК проверката се извършва от органите по приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане, а в случая такова е налице. АПВ е подписан с валиден квалифициран електронен подпис на издателя му. От доказателствата по делото е видно, че лицата, които са участвали в производството по извършване на проверка, в производството по издаване на АПВ и Директор на Дирекция „ОДОП" - Пловдив са притежавали квалифициран електронен подпис. Производството е започнало въз основа на Резолюция № П-16001622216192-0РП-001/29.11.2022 г., издадена от И. Д., на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП - Пловдив, с която е възложено извършване на проверка по ЗДДС за периодите от 01.06.2010г. до 30.11.2010г. Срокът за завършване на проверката е продължаван с Промяна на резолюция за извършване на проверка № П-16001622216192-0РП-002/20.12.2022г. Определен е срок за приключване на проверката до 23.12.2022г. АПВ е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Извършена е проверка по повод подадено искане за прихващане на ДДС за възстановяване и въз основа на събраните доказателства е издаден процесният АПВ. Проверката е способ за извършване на данъчно–осигурителен контрол по аргумент от разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от ДОПК. Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите, относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. Проверката се извършва от органите по приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане. Правилата по чл. 8 не се прилагат, когато е налице възлагане от изпълнителния директор или упълномощено от него лице. За резултата от проверката се съставя протокол, когато в закон не е предвиден актът, с който проверката трябва да завърши. По силата на алинея 6 на чл. 110 от ДОПК, когато в закон не е предвидено друго, срокът за извършване на проверките не може да бъде по-дълъг от 6 месеца от датата на първото процесуално действие, което се удостоверява с протокол или връчено искане по чл. 37, ал. 3 ДОПК. Ако 6-месечният срок се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до 6 месеца с резолюция на органа, възложил проверката. Когато за резултатите от проверката се съставя протокол, същият се предоставя на лицето в 7-дневен срок от извършването й. При издаване на АПВ, органът по приходите е спазил процесуално-правните разпоредби и материално-правните разпоредби на ДОПК и ЗДДС. Правната регламентация на прихващането и възстановяването се намира в чл. 128-129 от ДОПК. Според разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК - недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване, съгласно данъчното или осигурителното законодателство, от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Процедурата относно прихващането е визирана в чл. 129 от ДОПК - прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго, а след постъпване на искането по ал. 1 може да се възложи извършването на ревизия или проверка. Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1-4 (чл. 129, ал. 6 ДОПК). Искане за прихващане или възстановяване на суми може да бъде направено от задълженото лице или от органа по приходите в 5-годишен срок, считано от 1 януари на годината на възникване на основанието за възстановяване. Органът по приходите може да възложи извършване на ревизия или да направи проверка на лицето, като в последния случай актът за възстановяване или прихващане се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането. Органът по приходите действа при условията на оперативна самостоятелност при избора на начина за възстановяване или прихващане на недължимо платените задължения, освен в случая на чл. 129, ал. 5 ДОПК. Органът по приходите действа при условията на обвързана компетентност, когато пред него с искането по чл. 128 ДОПК е представен влязъл в сила административен или съдебен акт, с който е признато правото на получаване на суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище, незаконосъобразно отказани за възстановяване суми, присъдени суми, обезщетения и направените разноски. В този случай органът по приходите, след представяне на административния или съдебния акт, е длъжен да възложи проверка на лицето и в 30-дневен срок от постъпване на искането да издаде акт за възстановяване или прихващане, като в същия срок следва да възстанови посочените в акта суми, заедно с дължимата лихва. Недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на чл. 129 ДОПК. В конкретната хипотеза, за да се стигне до производството по издаване на процесното АПВ, са налице следните безспорни от страните факти и обстоятелства: За периода 01.07.2010г. - 31.07.2010г. е подадена СД с вх. № 22171011105/13.08.2010г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 4 452, 01 лв., който участва в започналата процедура по приспадане от м.06.2010 г. С подаването на СД с вх. № 22171014392/14.09.2010 г. за периода 01.08.2010 г. - 31.08.2010г с деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 3 601, 68 лв. и посочен в кл. 80 „ДДС за възстановяване“ на основание чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС сума за възстановяване в размер на 1 090, 33 лв. Както е посочило и ВЛ в изготвеното заключение, което се кредитира от настоящия състав като компетентно и безпристрастно изготвено, за данъчен период месец декември 2010г. е подадена СД по ЗДДС вх. № 22171028578/14.01.2011г. с деклариран резултат за периода - ДДС за възстановяване в размер на 2767, 09 лв. В този данъчен период приключва процедурата по приспадане, която е започнала през месец октомври 2010г. и е следвало да се попълни клетка 80 „ДДС за възстановяване“ на основание чл. 92 ал.1 т. 4 и съгласно т. 5 „всеки друг данък за възстановяване по справка-декларация за някой от тези два данъчни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или прихващане, наред с остатъка и в срока по т. 4 и т. 6“ - т.е. общ размер на ДДС за възстановяване - 201 090, 29 лв. = /280, 20 лв. + 198 043, 00 лв. + 2767, 09 лв./ Сумата по фактура № 1280/30.11.2010г. не е посочена в кл. 80 от СД за м. декември 2010г. Дружеството-жалбоподател не е декларирало данъка за възстановяване за м. декември 2010г. по съответния ред, с оглед извършване на проверка и издаване на съответния акт за прихващане или възстановяване. Както е уточнил и експертът по ССчЕ „Вземане по фактура“ означава, че в месец декември 2010 г. приключва процедурата и тази фактура е част от формирания данъчен кредит и би следвало да бъде заявена в месец декември 2010 г. Да бъде заявена означава да бъде включена в справката-декларация, респективно в клетка 80 - ДДС за възстановяване. Спорът в настоящото производство е правен и касае въпроса дали върху главницата от 193 650, 83 лв. се дължи лихва и от коя начална дата следва да се дължи лихвата. Правната регламентация на начисляване на ДДС се намира в ЗДДС - чл. 85 и следващите, съгласно които данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112. По силата на чл. 86 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В съответствие с нормата на алинея втора на чл. 86 от ЗДДС, данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. В чл. 87 от ЗДДС, е посочено, че данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период. Данъчен период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец, освен в случаите по глава осемнадесета. Чл. 88, ал. 1 от ЗДДС сочи, че резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне, а когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода - данък за възстановяване. Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване от републиканския бюджет. В чл. 89, ал. 1 от ЗДДС е визирано, че когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период и данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка по ал. 1. Съгласно чл. 92, ал. 10 ЗДДС данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство. По реда на чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на изискуеми публични вземания или го възстановява в 30 дневен срок от подаване на последната справка декларация. Съгласно чл. 92, ал. 1, т. 5 от ЗДДС ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала процедура за приспадане не е приспаднат изцяло към подаване на справката – декларация за последния от двата данъчни периода, всеки друг данък за възстановяване за някои от тези два данъчни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване по реда и в срока по т. 4. От своя страна, съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, декларирането на данъка от задълженото лице става именно чрез подаването на справка-декларация, образецът на която е определен в ППЗДДС. От своя страна нормата на чл. 68 от ППЗДДС определя изрично реда, по който следва да се заяви наличието на ДДС за възстановяване след изтичане на процедура по приспадане. Алинея 3 на чл. 68 от ППЗДДС предвижда, че ако след подаване на двете СД по чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е налице неприспаднат данък от данъка за възстановяване, лицето следва да посочи в клетка 80 на последната справка-декларация неприспаднатият остатък от данъка за възстановяване, който подлежи на възстановяване, посочен в следващите две справки декларации, по отношение на които не е приложен чл. 92, ал. 4 от закона. По реда на чл. 92, ал. 4 от ЗДДС, когато в клетка 80 на СД е посочен данък за възстановяване, лицето следва да подаде заедно със СД и декларация за извършеното приспадане. Конкретният случай касае приложението на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС относно началния момент на дължимата лихва за забава. По делото не е спорно, че с подаването на справката-декларация с вх. № 22171028578/14.01.2011г. е деклариран резултат за периода - ДДС за възстановяване в размер на 2767, 09 лв. и от дружеството-жалбоподател не е попълнена клетка 80 „ДДС за възстановяване“ за съответния месец. За периода 01.11.2010 г. - 30.11.2010 г. е подадена СД вх. № 22171025508 от 14.12.2010г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 198 043, 00 лв., като същата е посочена неправилно в кл. 80 „ДДС за възстановяване“ в СД на основание чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС в размер общо на 200 037, 20 лв. Органът по приходите, издал настоящия АПВ, е посочил, че декларираният резултат за периода участва в започналата процедура по приспадане от м.10.2010 г. и сумата некоректно е посочена в кл. 80 на подадената СД по ЗДДС. За периода 01.12.2010 г. - 31.12.2010 г. е подадена СД по ЗДДС с вх. № 22171028578/14.01.2011 г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 2 767, 09 лв. Посочено е, че декларираният резултат за периода участва и е последен в започналата процедура по приспадане от м.10.2010 г. С изтичането на този данъчен период приключва започналата процедура от м.10.2010 г. С подаването на справката-декларация № 22171028578/14.01.2011г. е приключила процедурата по приспадане на основание чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Както е посочено и от експерта - на основание чл. 92 ал.1, т. 4 и т. 5 „всеки друг данък за възстановяване по справка-декларация за някой от тези два данъчни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или прихващане наред с остатъка и в срока по т. 4 и т. 6“ - т.е. общ размер на ДДС за възстановяване - 201 090, 29 лв. Съгласно чл. 92, ал. 10 от ЗДДС, данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство, както и проведеното ревизионно производство. Непосочването на сумата за възстановяване в кл. 80 за м. декември 2010 г. лишава дружеството от право на лихви за забава. Жалбоподателят не оспорва, че в подадената справка – декларация по ЗДДС за м.декември 2010г. от дружеството не е попълнена клетка 80, поради което настоящият състав намира, че „•••••“ ЕООД не е посочило размера на претендирания данък за възстановяване. След като дружеството не е посочило в подадената от него справка – декларация за конкретния данъчен период, че е налице данък за възстановяване, същото няма как да претендира, че органът по приходите е изпаднал в забава след изтичане на законоустановения срок от подаването на справка – декларацията по ЗДДС. Ето защо са неоснователни и възраженията на жалбоподателя в тази посока. В ППЗДДС се определя реда, по който носителят на правото на ДДС за възстановяване следва да го упражни, а именно чрез попълване на клетка 80 от справката – декларация, поради което не е налице заявен данък за възстановяване по реда на чл. 92, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС. Не се споделят доводите в жалбата, че е без значение, че дружеството е попълнило клетка 80 в СД един месец по-рано. В тази връзка следва да се отбележи, че именно в разпоредбата на чл. 92 от ЗДДС са уредени правилата за администриране на данъка от самото задължено лице – за прихващане, приспадане и възстановяване на декларираните от лицето резултати за съответните периоди. Приключването на тази процедура е формирането на определен резултат за данъчния период, като задълженото лице следва да направи изявление, което да достигне до другата страна на данъчното правоотношение. Изключително важно е това изявление да носи информация за започнала и приключила процедура по приспадане за формирания при процедурата резултат. В този смисъл, при разрешаване на правния спор, следва да бъде съобразено, че без да е попълнена клетка 80 от справката - декларация, не е налице претендиран от лицето ДДС за възстановяване. Декларирането на резултат за периода - ДДС за възстановяване, предвид въведената тримесечна процедура за възстановяване не означава автоматично деклариран за ефективно възстановяване ДДС. Носителят на правото на ДДС за възстановяване следва да го упражни чрез попълване на клетка 80 от справката - декларация за месеца, в който изтича процедурата по приспадане. В този смисъл при непопълнена клетка 80, не е налице заявен данък за възстановяване по смисъла на чл. 92, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС. С подаването на справка -декларация /без попълнена клетка 80 не започва да тече 30-дневният срок, с изтичането на който законодателят обвързва дължимостта на лихвите. До органите по приходите не е достигнало изявление на регистрираното лице, в случая правото му дори не е упражнено /чрез попълване на клетка 80 от справката - декларация/, поради което не се е породило насрещното задължение за другата страна в данъчното правоотношение. По гореизложените съображения, оспореният Акт за прихващане или възстановяване № П-16001622216192-004-001/23.12.2022г., издаден от М. Г. В., на длъжност Главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 426/20.11.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“- Пловдив, е правилен и законосъобразен, а жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/. Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът