РЕШЕНИЕ

№ 1026

гр. София, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Василев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20211100902655 по описа за 2021 година С исковата молба ищецът К. И. И., предявява срещу И. Н. С., искове, както следва: на основание чл. 95 вр. чл. 95а ЗАПСП за заплащане на обезщетение в размер на 5 000, 00 лева - претърпени имуществени вреди в периода 01.07.2020г – 06.12.2021г, представляващи пропуснатата от ищеца възможност да реализира авторско възнаграждение от сценария на филма „Спекуланти“; на основание чл. 95 вр. чл. 95а ЗАПСП за заплащане на обезщетение в размер на 5 000, 00 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в страдание от накърняване на репутацията и името на молителя, неприятни емоции от нарушаване на авторското му право по отношение на сценария на филма „Спекуланти“, нарушаване целостта на произведението, чрез преработване на сценария, включване на нови сцени и персонаж, което разпространение и преработване на сценария е извършено без съгласието на автора в периода 01.07.2020г – 06.12.2021г; на основание чл. 95б, ал.1, т.2 ЗАПСП да се осъди ответника да преустанови неправомерното използване на сценария на филма „Спекуланти“; на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАСПС да се постанови разгласяване за сметка на нарушителя диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът решава да създаде сценарий за филм, касаещ банковия и финансовия сектор, който да е на съвременна тематика. През 2017г съвместно с Н.Х. ангажират серия от срещи с лица, които да работят за реализацията на филма. Грубата идея около която се разработва сюжета е предложена от К. И.. Към проекта са привлечени и М. И. и Г. К.. Първия синопсис е завършен на 19.03.2017г. Предвид високите художествени стандарти, които трябва да покрие сценария, за да може да получи финансиране от Националния филмов център, ищецът И. решава да включи в процеса по съставянето му и сценариста А.Ч.. Отново по идея на И. е добавен и ключов елемент за сюжета на филма, финансова сделка, около която се развива същинската „трейдърска“ част на историята. Сценарият е завършен на 21.03.2018г в съавторство между ищеца и А.Ч. и са подадени документи пред НФЦ за държавна субсидия, каквото получава след редакцията от 11.11.2019г. През месец юли и август 2020 г, в месеците на финална подготовка на снимачния процес и търсене на допълнително финансиране, е проведена среща между И. и ответника С., когато последният се запознава със сценария и дава препоръки за подобрения във финансовата терминология и някои технически аспекти на трейдърството, но без да му е възлагано редактирането на сценария и без неговите предложения да минат последваща преработка, корекция и одобрение от страна на продуцента на филма М. И.. През 2021г поради появила се възможност за привличане на рекламодатели, на които са да дени опции за продуктово позициониране във филма, без съгласието на двамата сценаристи съавтори А.Ч. и К. И., са презаснети няколко епизода във филма, с което незаконно е променен сценария. Ответникът дава интервю в медиите, на което заявява, че е сценарист на филма и като такъв участва в творческия процес по неговото създаване, направил е и страница на филма в IMDB, най-реномирания сайт за филми като е посочил и себе си и Ч. за сценаристи. Чрез тези действия са нарушение правата на ищеца да бъде признат за автор на произведението, непосочване на имената му, неспазване целостта на произведението и непозволено използване, изразяващо се в преработка на филмово произведение. В резултат на нарушението ищецът претърпява имуществени и неимуществени вреди в размер на по 5000 лева за всяка група, като иска осъждането на ответника да заплати обезщетение за тях, както и да се осъди същия да преустанови нарушението и да разгласи диспозитива на съдебното решение.

Ответникът счита исковете за недопустими. Твърди, че е съавтор на произведението, тъй като е посочен като сценарист заедно с ищеца и А.Ч. от продуцента на продукцията във финалните надписи и в киноафиша, което създава съгласно чл.6 ЗАПСП оборима презумпция за съавторство в сценария и води до недопустимост на иска по чл. 95 ЗАПСП, който е средство за защита спрямо външни за произведението лица. Исковете се оспорват и като неоснователни по следните съображения: 1/с договор от 09.01.2019г ищецът е отстъпил на продуцента на филма всички прехвърлими имуществени авторски права, поради което може да предявява искове по чл.95 ЗАПСП само за защита на своите неотчуждими неимуществени права по чл.15, ал.1, т. 2 и т. 4 ЗАПСП, каквито нарушения се оспорва да има; оспорва да е налице нарушение на чл. 15, ал.1, т. 5 ЗАПСП вр. чл. 18, ал.2, т. 8 ЗАПСП, тъй като с договора от 09.01.2019г се твърди ищецът да е прехвърлил на продуцента правата да допълва сценария чрез външни редактори и драматургични консултанти, а преработките на ответника в разменената между страните кореспонденция и работни версии на сценария са в качеството му именно на консултант по финансовите въпроси и драматургичен консултант поискани както лично от ищеца, така и от продуцента „К. -Х“ ЕООД в изпълнение на договора от 08.08.2020г. Претендираното обезщетение се счита за несъответно на претърпените вреди. Липсата на нарушение на авторското право счита за основание за отхвърляне и на исковете по чл. 95б, т. 2 и т. 6 ЗАПСП.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

По исковете с правно основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП, в тежест на ищеца е да докаже, че е съавтор на сценария на филма „Спекуланти“, нарушението на ответника, претърпените вреди, причинна връзка между вреди и описаното поведение, размера на вредите, а в случай, че се установи, че ответникът е посочен във финалните надписи и в киноафиша, като съавтор на произведението, да обори презумпцията по чл.6 ЗАПСП за съавторството на последния. А в тежест на ответника е да докаже, че е посочен във финалните надписи и в киноафиша, което създава съгласно чл.6 ЗАПСП оборима презумпция за съавторство; че между него и продуцента „К. -Х“ ЕООД има сключен договор от 08.08.2020г, с който му е възложено преработването на сценария; сключването на договора от 09.01.2019г между продуцента и ищеца, с който е прехвърлено правото на преработване на сценария на продуцента.

По делото не е спорно, че К. И., заедно с Н.Х. създават първия сценарий/синопсис за филма „Спекуланти“, с работно заглавие тогава „Животински бесове“, който е завършен на 19.03.2017г., а във версията му от 21.03.2018г и след редакцията от 11.11.2019г., изготвена в съавторство с А.Ч., получава държавна субсидия от Националния филмов център.

Сценарият на филма, покрива изискванията на чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП и е годен обект на авторскоправна закрила, тъй като безспорно представлява литературно произведение, което е резултат от творческата дейност на неговите автори и има обективна форма.

Не е спорно, а това се установява от кореспонденцията по електронна поща на л.99- л.106, л.111 – л.136 и приетите в електронен формат с режим на проследяване на промените л. 146А-л.147, че сценария на филма „Спекуланти“, с работно заглавие тогава „Животински бесове“ е редактиран от ответника И. Н. С., което последният извършва в периода от 31.07.2020г до 29.10.2021 г. Редактирането покрива дефиницията на "преработка на произведение" съгласно §2, т.18 ДР на ЗАПСП (нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.), тъй като представлява внасяне на промени в него, независимо дали те се касаят добавяне на персонажи, добавяне или промяна на реплики на героите, добавяне или премахване на сцена по повод на продуктово позициониране. Преработката съгласно чл. 18, ал. 2, т. 5 ЗАПСП представлява използване произведението, за което използващия следва да има разрешението/съгласието на авторите съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАПСП, в противен случай действията му са противоправни.

Относно разрешението за ползване ответникът твърди и доказва, че с договор от 08.08.2020г, сключен между него и продуцента на продукцията „К. – Х“ ЕООД, срещу уговорено в договора възнаграждение, му е възложено редактиране на сценария в качеството на драматургичен консултант. За да е правомерно възлагането, продуцентът на филма следва да разполага с тези права, т.е. да са придобити от автора на сценария, тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава.

За доказване на придобиването на правата от продуцента, по делото е приет договор от 09.01.2019г, съгласно който К. И.а в качеството му на съсценарист се съгласява и отстъпва на продуцента на филма „К. – Х“ ЕООД, изключителните авторски права, които притежава съгласно чл.36, ал. 2 и чл. 63, ал. 1 ЗАПСП върху сценария на филм с работно заглавие „Животински бесове“ (по идея на Н.Х., със съсценарист А.Ч. и режисьор Г. К.) в техния пълен обем, с изключение на непрехвърлимите съгласно ЗАПСП права, като изрично е посочено, че се прехвърля правото по преценка на продуцента да възлага на съсценариста или трети лица (редактори и/или драматургични консултанти) извършване на промени в сценария, като им възлага създаване на отделни части или елементи от произведението.

Договорът от 09.01.2019 г се оспорва от ищеца като нищожен, тъй като противоречи на ЗАПСП и режима на учредяване и прехвърляне на авторски права. Според настоящия състав, договорът е валиден и не страда от общо посочените (неконкретизирани) възражения за неговата нищожност. По аргумент от разпоредбата на чл.16 ЗАПСП, всички имуществени и неимуществени права на автора са поначало прехвърлими, с изключение на правата: да иска признаване на неговото авторство върху произведението; да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението. Единственото изискване е за изричното им посочване и договорът за прехвърлянето им да е в писмена форма. Двете условия на закона със спорния договор са спазени, а това изключва приложението на разпоредбите на чл.41, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 ЗАПСП, тъй като последните касаят хипотези на използване на произведение без изрично разрешение от автора. Договорът не се оспорва относно авторството на положения в него подпис от страна на ищеца и следователно го обвързва с правата и задълженията по него. Въз основа на него съдът приема, че продуцента придобива и притежава към 08.08.2020 г изключителното право на автора да променя сценария на филма, което валидно е прехвърлил на ответника, с наемането му като редактор и драматургичен консултант на сценария. Следователно извършените от ответника промени в сценария са правомерни действия, тъй като правата за това са му прехвърлени от автора чрез продуцента на филмовата продукция и за тях той не може да носи отговорност.

С протокол от 29.10.2021г е обективирано съгласието на продуцента „К. – Х“ ЕООД и режисьора Г. К. за приемане на окончателната версия на игрален филм с работно заглавие „Животински бесове“/„Спекуланти“ с продължителност 108 минути на дигитален носител, която да бъде представена в ИА „НФЦ“. С приемане на окончателната версия аудиовизуалното произведение се счита за завършено и по отношение на него възникват както авторските права на сценарист, режисьор и оператор върху същия, в качеството му на творчески продукт, различен от овеществената му форма, в условията на съавторство по смисъла на чл. 8 ЗАПСП, така и сродното на авторското право на продуцента върху оригиналния запис и копията от същия, като материален носител на творческия резултат, въз основа на сключените със съавторите договори за създаване и използване на произведението, по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП. /така решение № 92 от 26.03.2021 г. по т. д. № 231/2019 г., т. к., І Т. О. на ВКС/. А след като ответникът участва в съставянето на сценария, той е част от сценаристите на филмовото произведение и може да изисква признаване на неговото авторство върху произведението и да иска името му да бъде обозначено по съответния начин при всяко използване на произведението – чл.15, т.2 и т. 4 ЗАПСП. Ето защо включването на ответника във финалните надписи, в киноафиша, в страницата на филма в IMDB като сценарист, както и интервютата в медиите, в които заявява, че е сценарист на филма и като такъв участва в творческия процес по неговото създаване, също не са неправомерни действия, а израз на упражняваните от него неимуществени авторски права.

След като действията на ответника са правомерни е без правно значение дали и какви вреди е претърпял от използването на произведението ищеца.

По изложените съображения исковете за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в периода 01.07.2020г – 06.12.2021г следва да се отхвърлят като неоснователни.

С оглед неоснователността на обуславящите искове за присъждане на обезщетение от неправомерното използване на автоското право на ищеца, неоснователни са и обусловените от тях искове по чл. 95б, ал.1, т.2 и чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАСПС, които също следва да се отхвърлят.

По разноските.

С оглед изхода на делото право на разноски има само ответникът. Последния доказва направата на такива в размер на 3600, 00 лева с ДДС.

Уговореното и платено възнаграждение от ответника се оспорва от ищеца като прекомерно. Съгласно 78, ал. 5 ГПК съдът извършва преценката с оглед на фактическата и правна сложност на делото. В процесния случай, от една страна делото не разкрива фактическа сложност, тъй като повечето обстоятелства по делото са отделение като безспорни и то приключва в едно открито съдебно заседание. От друга, е налице кумулативно съединяване четири иска, което предполага по-висока правна сложност на делото, респ. повече усиля от страна на адвоката, тъй като формално е нужно да се изработи стратегия за защита по всеки от тях, независимо от крайния изход на делото по тях. С оглед изложеното съдът намира, че възнаграждение в минималния размер не е съответно на фактическата и правна сложност на делото, а и сам ищецът е уговорил и заплатил възнаграждение в размер на 2500, 00 лева, което също надхвърля минималния размер съгласно Наредбата (т.е. вместо предвидените в нея 2360, 00 лева). По изложените съображения и като взе предвид, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение от ответника е близко до уговореното и платеното от ищеца, намира, че последното следва да се намали до 2500 лева без ДДС или 3000, 00 лева с ДДС.

При тези мотиви, съдът