Решение № 293 от 8.11.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 5/2024 г.

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Аурига България“ ЕООД със седалище гр.Варна срещу решение № 458 от 30.10.2023г. постановено по търг.дело № 472/22г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което съдът е отхвърлил предявените от дружеството срещу „Елмон Пропъртис“ ЕАД със седалище гр.Варна осъдителни искове с правно основание чл.284 ал.1 от ЗЗД вр.чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за сумата 76 658.27лв., претендирана като неплатено възнаграждение по договор за поръчка № ЕЛ-АУ-01 от 06.11.2018г. по фактура № 1 от 03.06.2019г., предявен като частичен и за сумата от 23 341.73лв., претендирана като обезщетение за забава върху претендираната с иска главница от 76 658.27лв. за периода от 10.06.2019г. до 10.06.2022г., предявен като частичен. Твърди че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материално- правни норми. Твърди че съдът не е взел под внимание всички наведени твърдения в исковата молба и събраните писмени и гласни доказателства, не ги е ценил в съвкупност, а други е интерпретирал превратно, като в резултат е стигнал до непълно, а оттам и неправилно очертан предмет на иска и непълно изясняване на фактическата обстановка. Сочи че съдът е приел, че предмет на иска е единствено неизпълнението по договор за поръчка от 06.11.2018г., като не е обсъдил и останалите, посочени в исковата молба факти и обстоятелства, сочещи на трайни отношения между физическите лица С.М.Г., Ж.Д.Ж. и М.И.К. и техни дружества, както и постигнатите от тях съглашения. Твърди че съдът неправилно е елиминирал всички доказателства, установяващи че договорът за поръчка е част от инвестиционните намерения на страните по него, обективирани в други писмени доказателства. Твърди че неправилно съдът не е кредитирал показанията на свидетеля М.К., без да е изложил мотиви за това. Твърди че дадените от свидетеля показания са в пълен синхрон със събраните по делото доказателства, същите са пълни, непротиворечиви и ясни и обясняват и допълват представените с исковата молба доказателства. Твърди че неправилно съдът е игнорирал твърденията в исковата молба, че между трите физически лица е налице споразумение за реализиране на инвестиционно намерение, като във въззивната жалба описва договорените между тях стъпки в изпълнение на това споразумение. Излага че ответното дружество е регистрирано именно в изпълнение на това споразумение, както и че договорът за поръчка е сключен също в изпълнение на това споразумение. Сочи че към момента на сключване на договора за поръчка едноличен собственик на капитала на „Аурига България“ ЕАД е било дружеството „Аурига Секюритис“, панамско дружество, собственост на К.. Оспорва извода на съда, че липсват доказателства, К. да е собственик на „Аурига Секюритис“. Позовава се на представените по делото декларация по чл.63 ал.4 от ЗМИП, заявена за вписване в търговския регистър на 31.05.2019г., макар и по заявлението да е постановен отказ. Твърди че съдът неправилно е пренебрегнал и доказателствената сила на издадено в полза на К. пълномощно от доверителя по договора за поръчка. Твърди че съдът не му е указал с доклада че негова е доказателствената тежест да установи че К. е собственик на „Аурига България“ ЕООД, съответно че не сочи доказателства в тази насока. На следващо място твърди, че съдът не е коментирал валидността на протокола за приемане на свършената работа, като твърди че този протокол не е оспорен по реда на чл.193 от ГПК и удостоверява неблагоприятни за ответника факти. Сочи че неправилно съдът е заключил, че констатациите по този протокол са оборени от събраните по делото доказателства. Твърди че този протокол, подписан от представляващия дружеството е най-важното доказателство за свършената от него работа в изпълнение на договора. Излага че понеже договорът за поръчка се изразява в извършването на фактически и правни действия, резултатът от които следва да настъпи направо в патримониума на ответника с настъпването на желания с договора резултат и приемане на работата от ответника не е необходимо каквото и да е доказване на извършените правни и фактически действия от конкретни физически лица, защото договорът е изпълнен. Твърди че съдът е изключил от преценката си събраните доказателства от които се установява не само съглашението, но и извършването на фактически и правни действия както от свидетеля К., така и от ангажирани от „Аурига България“ ЕООД лица. Излага, че като резултат от извършени от него действия в изпълнение на договора за поръчка, които подробно описва във въззивната жалба, като сочи и доказателства на които се позовава, е осигурено придобиването на имота от ответното дружество при условия и цена, така както е договорено. Сочи че ответното дружество не е възразявало срещу извършването на действията и е заплащало необходими разходи. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което предявените от него искове да бъдат уважени изцяло, ведно с направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Въззиваемата страна „Елмон Пропъртис“ ЕАД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените за въззивно обжалване разноски. В съдебно заседание, чрез представляващия дружеството и чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното решение. Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното: Предявени са осъдителни искове от „Аурига България“ ЕООД със седалище гр.Варна срещу „Елмон Пропъртис“ ЕАД със седалище гр.Варна за сумата 76 658.27лв., претендирана като неплатено възнаграждение по договор за поръчка № ЕЛ-АУ-01 от 06.11.2018г. по фактура № 1 от 03.06.2019г., предявен като частичен и за сумата от 23 341.73лв., претендирана като обезщетение за забава върху претендираната с иска главница от 76 658.27лв. за периода от 10.06.2019г. до 10.06.2022г., предявен като частичен. Воденото предходно производство по молба на „Аурига България“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „Елмон Пропъртис“ ЕАД, приключило с влязло в сила решение, с която молбата за откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлена е ирелевантно към настоящето производство. Независимо, че молба е отхвърлена с мотиви, че „Аурига България“ ЕООД не е кредитор по търговска сделка, решението по молба за откриване на производство по несъстоятелност не се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на твърдяното в молбата на кредитора вземане срещу длъжника. Неотносимо към настоящето производство е и заведеното и прекратено производство по обусловения от несъстоятелността иск за установяване на несъществуване на вземането на „Аурига Бъългария“ ЕООД по реда на чл.694 от ТЗ с всички направени по него възражения на страните. Като доказателство по делото е представен писмен договор за поръчка ЕЛ-АУ-01/2018 от 06.11.2018г. сключен между страните по делото, по силата на който „Аурига България“ ЕООД като изпълнител е поело задължението да извърши дейности, необходими за бизнес дейността на „Елмон Пропъртис“ ЕАД, както следва: да извърши всички необходими фактически и правни действия от името и за сметка на възложителя за придобиване от негова страна на правото на собственост върху конкретно описан недвижим имот, находящ се в землището на кв.Виница, като всички разходи по придобиването не следва да надвишават сумата от 330 110лв. Договорът е със срок на действие до 31.12.2019г. Уговорено е възнаграждение за изпълнение на предмета на договора в размер на разликата от действително сторените от поръчителя разходи за придобиване на имота и сумата 330 110 евро, но не повече от 255 110 евро в левова равностойност. Между страните по делото е подписан протокол за приемане на извършени дейности по договор за поръчка ЕЛ-АУ-01/2018г. от 03.06.2019г. В протокола страните са приели за установено, че изпълнителят е изпълнил изцяло задълженията си по договора за поръчка относно имот, находящ се в кв.Виница, както и че разходите за придобиване на същия са в общ размер на 144 817.38лв., а дължимото възнаграждение съобразно уговорката е в размер на сумата 255 110 евро в левова равностойност. За договореното възнаграждение е издадена фактура № 1 от 03.06.2019г., подписана от страните. От приетата от първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните, съставът на въззивния съд приема за установено следното: Издадената фактура № 1от 03.06.2019г. е осчетоводена през 2019г. в счетоводството на изпълнителя по сметка клиенти, партида „Елмон Пропъртис“ ЕАД срещу кредитиране на сметка приходи от продажба на услуги, прихода от осчетоводената фактура е включен в съставения от дружеството Отчет за всеобхватния доход за 2019г., приходът е деклариран в ГДД по чл.92 от ЗКПО 2019г., подадена в НАП, съответно е начислен и дължим корпоративен данък. В счетоводството на въззиваемото дружество „Елмон Пропъртис“ ЕАД по представената оборотна ведомост за периода 2019г. експертизата не е установила осчетоводяване на процесната фактура, в подаденият ОПР няма осчетоводяване на разход по фактурата, в пасива на баланса няма осчетоводено задължение към „Аурига България“ ЕООД. Експертът по данни съобразно данни в счетоводството на „Аурига България“ ЕООД не може да съпостави отразения приход от фактура № 1 с кореспондиращи разходи. Установено е също така на нарушение на данъчното законодателство от страна на изпълнителя „Аурига България“ ЕООД, тъй като след издаването на фактура № 1 от 03.06.2019г. се преминава прага за регистрация по ДДС, а няма подадено заявление за регистрация по ДДС. Не е спорно че изпълнителен директор и представляващ „Елмон Пропъртис“ ЕООД до 17.07.2019г. е Ц.Ц.Б., подписала договора, протокола за приемане на работата и фактурата от името на дружеството възложител, сега въззиваем. От въззиваемото дружество пред първата инстанция са направени възражения срещу договора че същият е антидатиран, подписан е от Ц.Б. в качеството си на изпълнителен директор след освобождаването и, както и че същият е подписан без валидно взето решение от СД на дружеството с оглед неговата цена. Съставът на въззивния съд намира двете възражения за недоказани и неоснователни. Непротиворечива е практиката на касационната инстанция, че юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е "трето лице" по смисъла на чл.181 от ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. В този смисъл решение № 32 от 18.06.2019г. на ВКС по т.д. № 1109/18г., I т.о. В случая установяването на точната дата на съставяне на договора е от значение в отношенията между страните с оглед наличието или липсата на представителна власт на лицето, подписало договора от името на възложителя. Когато датата има значение за валидността на даден договор страната, която се позовава на него, не носи доказателствената тежест за установяване на датата на сключването му, а такава се носи от страната, която го оспорва. В нейна тежест е да установи нищожността на договора, от което следва, че трябва да докаже и това, че договорът е сключен на определена дата, преди или след нея, когато този факт е от значение за неговата действителност. В настоящия случай установяването на факта, че договорът, както и последвалите го протокол за приемане и фактура са подписани след дата на освобождаването на Б. като изпълнителен директор е в тежест на „Елмон Пропъртис“ ЕАД, което трябва да установи при условията на пълно и главно доказване, че договорът е сключен след 17.07.2019г. В този смисъл решение № 60256 от 07.03.2022г. на ВКС по гр.д.№ 3590/20г., IV г.о. Доказателства, установяващи по несъмнен начин по-късното съставяне на договора няма ангажирани по делото. Само от констатираното от вещото лице в приетата от първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза обстоятелство – невключване на издадената при изпълнение на договора фактура за дължимо възнаграждение в счетоводство на възложителя „Елмон Пропъртис“ ЕАД, тъй като възложителят не може да се позовава на изгодни факти от своето счетоводство, редовността на воденето на което след освобождаването на Б. е оспорено от насрещната страна. Установеното нарушение на данъчното законодателство от страна на изпълнителя „Аурига България“ ЕООД, след издаване на фактура № 1 от 03.06.2019г., с която преминава прага за регистрация по ДДС, за подаване на заявление за регистрация по ДДС също не може да доведе до извод за съставяне на документа след посочената в него дата. Поради което и при липсата на доказателства, ангажирани от „Елмон Пропъртис“ ЕАД възражението за антидатиране на писмения договор е недоказано. Неоснователно е и възражението, че договорът е недействителен поради при липса на валидно решение на СД на „Елмон Пропъртис“ ЕАД. Като доказателство по делото е представен протокол от заседание на СД от 05.11.2018г., на което е взето решение за сключване на процесния договор при посочени параметри и изпълнителният директор е овластен да го сключи. В протоколът е посочено, че на заседанието са участвали и тримата, вписани към този момент членове на СД, че тримата са гласували за предложението и то е взето единодушно. Протоколът от заседанието обаче е подписан от двама от тримата членове, като не е подписан от Ж.Ж.. Нормата на чл.239 от ТЗ изисква подписване на протокола за решението на СД от всички присъстващи членове, с посочване как е гласувал всеки от тях. Липсата на подпис на един от тях е в нарушение на изискването на чл.239 от ТЗ и опорочава взетото на заседанието на СД решение. В чл.236 ал.1 от ТЗ е предвидена възможност устава на дружеството да съдържа разпоредба, според която определени сделки се сключват след предварително единодушно решение на съвета на директорите, като не е спорно че конкретния договор е сред тях. Посоченото ограничение, обаче, не може да засяга правата на третите лица. В тази връзка законът охранява техните интереси, като в чл.236 ал.4 от ТЗ изрично е заложен принципът, че сделка, сключена в нарушение на ал.1 - 3 е действителна, а лицето, което я е сключило отговаря пред дружеството на причинените вреди. Сключеният договор е действителен по отношение на третите лица, каквото е „Аурига България“ ЕООД, дори ако е имало ограничение в представителната власт на съвета на директорите, на управителния съвет и на овластените от тях лица. Спорно по делото е извършването на действия от страна на изпълнителя за придобиване на имота. За изпълнението на поетото задължение от страна на изпълнителя е подписан протокол от 03.06.2019г., в който фактът на изпълнение е изрично признат от представляващия дружеството към този момент Б.. Съставът на въззивния съд намира, че е налице извънсъдебно признание от възложителя, че предметът на договора за поръчка е изпълнен от изпълнителя и договореното възнаграждение е дължимо. По изложени по-горе съображения във връзка с датата на договора, съдът намира, че протоколът е подписан от представляващия дружеството към този момент Б. и обвърза представляваното от нея дружество. Независимо от писменото признание за изпълнение на задължението по договора за извършените фактически действия по придобиването на имота са събрани по делото и гласни доказателства – показанията на свидетеля М.И.К., ценени от съда при условията на чл.172 от ГПК. Безспорно е прието между страните от въззивната инстанция, че свидетелят К. е действителният собственик на капитала на „Аурига България“ ЕООД. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля К., тъй като същите кореспондират на представените и приети по делото доказателства – електронна кореспонденция между него и служител в „Алианц Банк“, договор за цесия, постановление за възлагане на недвижим имот. От съвкупния анализ на представените писмени документи и гласните доказателства на свидетеля К., съставът на въззивния съд приема за установено, че имотът, за който възложителят следва да съдейства за придобиването му, е бил собственост на друго дружество – „Сано България“ АД, към момента в несъстоятелност, чийто собственик и изпълнителен директор е бил свидетелят К., и е бил ипотекиран пред „Алианц България“ АД за дълг на трето лице към банката, като е било пристъпено към изпълнение върху имота. Именно посредством действията на К. и на упълномощен от негови дружества адвокат – преговори с представители на банката, както и други административни действия, придобиването на собствеността върху ипотекирания имот е осъществено посредством придобиване на вземането на банката – ипотекарен кредитор и участие в публична продан като взискател от страна на „Елмон Пропъртис“ ЕАД и възлагане на имота на взискателя. Макар и конкретните действия по упълномощаване на адвокати, снабдяване с документи и други да не са установени, установен по делото е крайният резултатът – придобиването на собствеността върху имота от страна на „Елмон Пропъртис“ ЕАД, както и съдействието на свидетеля К. за това. Съдът намира, че не е налице противоречие между показанията на свидетеля и кореспонденцията с банката с оглед установената дата на кореспонденцията и регистрацията на „Елмон Пропъртис“ ЕАД на 16.10.2018г. Действително, учредителният протокол за акционерното дружество е от дата 27.09.2018г., посочена в приложения към заявлението за първоначална регистрация протокол, а кореспонденцията е от края на м.август 2018г. Регистрацията на акционерното дружество е процес, поради което и първоначалните разговори водени от името на собственика на имота не променят извода за съдействие на свидетеля К. за освобождаване на имота от тежест и придобиването му от „Елмон Пропъртис“ ЕАД. Спор между страните по делото по отношение на договорения размер на възнаграждението, дължимо при изпълнение на възложената работа, няма, изрично възражение срещу претендирания размер няма направено. Действително съставът на въззивния съд намира, че договореното между страните възнаграждение е в размер значително по-висок от обичайно уговаряните за подобен вид услуги възнаграждения при посредничество при продажба на недвижим имот. Същото е уговорено като разлика между цена на имота и действително сторени разходи по придобиването му, и е така уговорено като начин на формиране и размер поради съществуващи между трети лица отношения, извън предмета на настоящето производство. Данни за наличието на други отношения между три физически лица, част които отношения е прехвърляне на собствеността върху имота на новоучредено дружество „Елмон Пропъртис“ ЕАД, се съдържат в показанията на свидетеля К., участник в общото инвестиционно намерение между тези лица, както и в представени по делото меморандум от 12.07.2018г., неподписан и допълнение № 1 към него от 03.04.2019г., подписано от неучастващи в производството страни. С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че по делото е доказано сключването на договор за поръчка и изпълнен резултат на договореното между страните, поради което и възнаграждението на изпълнителя е дължимо. Искът за незаплатено възнаграждение е доказан и основателен и следва да бъде уважен до предявения му по делото частичен размер. С оглед основателността на иска за главница и акцесорен характер на претенцията за обезщетение за вреди от забава в плащането и този иск е основателен. Няма спор по делото и пред въззивна по отношение на претендирания период и размер, поради искът следва да бъде уважен. Обжалваното първоинстнационно решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което частичните искове да бъдат уважени. На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане и съобразно изхода на спора в полза на дружеството – въззивник следва да бъдат присъдени направените по делото пред двете инстанции разноски, съответно 6 100лв. разноски пред първа инстанция, представляващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение и сумата 1 200лв. за въззивна инстанция, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. Водим от горното, съдът