Решение № 388 от 30.11.2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 803/2022 г.

Производството е на основание чл.62, ал.1 от СК. Делото е образувано въз основа на Искова молба вх.№ 14036/21.12.2022г. от пълнолетния български гражданин Г. П. Г. от гр.С.З., в която твърди, че той бил биологичен баща на малолетното дете/втория ответник/ Р. Г. Г. на 2 г. от гр.С.З., родена от майката/настоящата му съпруга/- пълнолетната българска гражданка М. Ф. Г./също от гр.С.З./, с която били във фактическа раздяла от м.май 2019г. непрекъснато и до сега. Поради което моли настоящия първоинстанционен съд да приеме за установено по отношение на двете ответнички/пълнолетна майка и малолетната й дъщеря/, че малолетното дете не било заченато от него и той не бил неин биологичен баща, което да се отрази в ЕСГРАО и да се издаде нов Акт за раждане по постоянния адрес на детето от Кмета на Община- гр.С.З., като в графа “баща” да бъде записано „неизвестен“, ведно със законните последици. Представя за приемане множество документи, които са приети, като писмени доказателства по делото и разпитани 2 бр. поименно посочени от него свидетели- и двамата при режим на довеждане от него в съда. Няма други доказателствени искания по делото. Пледира да се уважи изцяло исковата му претенция, със законните последици. Претендоира разноските си по делото. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото. В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК има постъпил писмен Отговор на Исковата молба вх.№ 10406/28.08.2023г. от служебно назначения особен представител- адвокат на пълнолетната ответница- майката М. Ф. Г. от гр.С.З., с който формално оспорва исковата претенция. Счита, че искът против нея е процесуално допустим, но се явявал неоснователен, като не възразява против доказателствените искания на ищеца и има едно свое доказателствено искане- за изискване и прилагане на приключеното идентично гр.д.№ 3130/2020г. по описа на ОС- С.З. с подобен правен предмет по чл.62, ал.2 и чл.69 от СК, но по отношение на по- голямото дете на майката- малолетния Й. Г. Г. на 3 г., което своевременно е било изпълнено от съда. Пледира настоящия съд да отхвърли изцяло исковата претенция, ведно със законните последици, тъй като по делото не били събрани никакви преки доказателства в подкрепа на иска, а само 2 бр. свидетелски показания, които били косвени доказателства по делото. В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК има постъпил писмен Отговор на Исковата молба вх.№ 3034/07.03.2023г. от назначения от съда задължителен особения представител/адвокат от АК- С.З./ на втората малолетна ответница- детето Р. Г. Г. на 2 г. от гр.С.З., в който оспорва процесуалната допустимост на иска/който се счита за просрочен/, не оспорва по принцип исковата претенция, не възразява да се уважат доказателствените искания на ищеца, и няма други свои доказателствени искания по делото. Пледира настоящия съд да уважи изцяло исковите претенции, които счита за напълно основателни и доказани, със законните последици. В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК няма постъпил писмен Отговор на Исковата молба от РДСП- С.З., ДСП- ОЗД- гр.С.З., и те нямат свои доказателствени искания по делото. Не се явил техен процесуален представител в никое от откритите съдебни заседания и не е пледирал пред настоящата първа съдебна инстанция. След като се запозна с изложеното в Исковата молба, с представените от ищеца писмени доказателства с нея, със събраните по делото 2 бр. гласни доказателства, с липсата на искания и възражения от двете ответници, и като взе предвид приложимите по случая материалноправни и процесуални норми, съдът счита следното: Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 и ал.3, изр.1 от ГПК, съдът счита, че са налице предварителни въпроси, по които е необходимо да се произнесе в закрито заседание. Няма възражение от особения представител- адвокат на малолетното дете, и от РДСП- С.З./съответно от ДСП- гр.С.З./ относно оспорване на бащинството по чл.62, ал.1 от СК. Съдът счита, че Искова молба е процесуално допустима, редовна от външна страна и по нея съдът следва да се произнесе по съществото на исканията, с които е бил надлежно сезиран. Съдът счита, че представените с Исковата молба и допълнително служебно събраните писмени доказателства, включително и служебно изисканите от съда, са процесуално допустими, материално и относими към естеството на спора, поради са приети като редовни писмени доказателства по делото, както и по- ранно приключеното гр.д.№ 3130/2020г. по описа на ОС- С.З., където успешно е било оспорено бащинството на върху друго по- голямото дете Й. Г. Г./на 3 г./, родено на •••г. от същата майка/пълнолетна ответница/ М. Ф. Г. от гр.С.З.. Въпреки изричното задължаване от съда пълнолетната ответница в първото о.с.з. и до днес на осн. чл.190, ал.1 от ГПК не е представила в оригинал и/или в заверени копия от всички съхранявани при нея медицински документи/български или чуждестранни/, свързани с бременността и раждането на малолетното дете Р. Г. Г. на 2 г., поради което съдът ще приложи разпоредбата на чл.191, ал.2 във вр. с чл.161 от ГПК. Пълнолетната ответница/майка/ не е изпълнила задължението на съда да се яви лично и да отговори пред съда на всички поставени й от ищеца въпроси по реда на чл.176 от ГПК, като са й били изрично вписани всички съответни законови предупреждения към нея по реда и в смисъла на чл.176, ал.3 от ГПК. По исканията на ищеца са допуснати и разпитани всички съответни 2 бр. поименно посочени свидетели/всички те при режим на довеждане от него в съда/, които са без родство със страните по делото и чиито показания съдът кредитира изцяло, като пълни, обосновани, непротиворечиви, в унисон със събраните по делото всички писмени доказателства. По делото няма първоначално поискана и отказана от ищеца в края на съдебното дирене съответната съдебно- медицинска ДНК- експертиза, за което няма искания и възражения от която и да от другите страни по делото. ДСП- ОЗД- гр.С.З. не е могла да изготви и представи по делото актуален Социален доклад относно малолетното дете на страните, тъй като то не се намира на единствения известен по делото домашен адрес на майката в гр.С.З. и се предполага, че се намира заедно с нея някъде извън страната, в чужбина, без да е ясно в коя конкретно държава и в кое населено място към настоящия момент. В тази връзка не се събраха по делото и някакви официални писмени данни- както представени от страните, така и служебно изискани от съда. Видно от събраните по делото писмени доказателства, ищецът и първата ответницата са сключили граждански брак, който не е официално прекратен и към настоящия момент. Съгласно неоспорените свидетелски показания на двамата свидетели, двамата родители живеят във фактическа раздяла непрекъснато от 2019г. и до сега, от когато двамата не се имали никакъв физически контакт помежду си. Поради което ищецът очевидно не е биологичен баща на малолетното дете Р./родена на •••г. в гр.С.З./- видно от Удостоверението за раждане от 20.07.2022г., издадено въз основа на Акт за раждане № 689/20.04.2021г. на Община- гр.С.З./, а това очевидно е някой друг мъж, извън страните по делото. Горното се доказва по несъмнен и безспорен начин от показанията на разпитаните по делото двамата свидетели, чиито са пълни, обективни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло и напълно. Поради което искът по чл.62, ал.1 от СК се явява напълно основателен, мотивиран и доказан с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, и най- вече от категоричните, недвусмислени и изцяло съвпадащи се показания на двамата разпитани по делото свидетели, заявяващи непоколебимо и категорично, че ищецът безспорно не е и физически не може да е биологичния баща на малолетното дете. Поради което искът следва да бъде уважен изцяло, ведно със законните последици от това, като се постанови малолетното дете Р. в бъдеще да не носи бащиното и фамилното име на ищеца, вписани в Акта му за раждане, а да носи за бащино и фамилно име тези от личното и бащиното има на майка си, доколкото до момента няма законно установен и доказан произход от другия/истинския си/ биологичен баща, а именно Р. М. Ф., понеже майката М. Ф. Г. и към днешна дата се намира в официален граждански брак с ищеца Г. П. Г., който не е надлежно юридически прекратен. За горното следва да се издаде нов Акт за раждане на детето от Кмета на Община- гр.С.З., в който в графа “майка” да бъде записана със сегашната си актуална фамилия пълнолетната ответница М. Ф. Г., а в графа “баща” да бъде записано „неизвестен“. Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок чрез настоящия първоинстанционен ОС- С.З. пред въззивния му ПАС- Пловдив, който за присъствалите страни тече от днес/30.11.2023г.- четвъртък/, а за неприсъствалата ДСП- ОЗД- гр.С.З.- от датата на връчването й. Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.62, ал.1 от СК във връзка с чл.104, т.1 от ГПК, първоинстанционният ОС- С.З.