Решение № 172 от 25.5.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 426/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК. Подадена е въззивна жалба от „Еко 2015“ ЕООД /в несъстоятелност/, чрез адв. С. Т., против решение № 184 от 15.05.2022 г., постановено по т. д. № 668/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е обявена неплатежоспособността на дружеството, с начална дата 15.10.2019 г., открито е производство по несъстоятелност, като е назначен временен синдик и текущо възнаграждение, дружеството е обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността на предприятието му; постановени са обща възбрана и запор върху имуществото му, включено в масата на несъстоятелността, като са прекратени правомощията на органите на длъжника и същият е лишен от право да управлява и да се разпорежда с това имущество; постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество след провеждане на събрание на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ, и дружеството е осъдено да заплати на Община Кубрат, направените от нея разноски. В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът счита, че не са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност. Оспорва изводите на съда, че претендираното от Община Кубрат задължение на ответника представлява задължение по търговска сделка. Навежда доводи, че в нарушение на съдопроизводствените правила не е прието направеното в условията на евентуалност възражение за прихващане със съществуващо насрещно вземане и не е допуснато събирането на доказателства. Моли за отмяна изцяло на атакуваното решение. Прави доказателствени искания. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на Община Кубрат, чрез адв. К. Т., в който се релевират доводи за правилността на обжалваното решение. Въззиваемият счита депозираната въззивна жалба за неоснователна. Твърди, че задълженията на въззивното дружество към общината произтичат от търговска сделка. Излага подробни съображения относно наличието на материалноправните предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност, поради неплатежоспособност, в условията на евентуалност поради свръхзадълженост на въззивника. Намира за недопустимо направеното възражение за прихващане, поради което правилно съдът не го е приел за съвмествно разглеждане, като счита, че същото е и неоснователно. Сочи, че искането за изискване на цялото изпълнително дело № 803/2018 г. по описа на ЧСИ Г. С., рег. № 761, с район на действие Окръжен съд – Разград е неотносимо и не е необходимо. Искането за назначаване на допълнителна съдебно- счетоводна експертиза намира за недопустимо. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Няма доказателствени искания. Съдът се е произнесъл по направените във въззивната жалба доказателствени искания с определение № 603 от 15.09.2022 г. и определение № 186 от 13.03.2023 г., постановени по делото. Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебни актове, поради което е процесуално допустима. В последното съдебно заседание въззивното несъстоятелно дружество поддържа жалбата. Развива подрoбни доводи, че вземането на молителя произтича от разноски по арбитражно производство и поради това не произтича от търговска сделка. Относно другото основание за откриване на производството по несъстоятелност, а именно свръхзадължеността сочи, че дружеството не е уведомено надлежно за арбитражното решение и отделно от това, че са налице предпоставките за прихващане на вземането с насрещно такова за лихви в полза на дръжеството, дължими от общината. С оглед на гореизложеното моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли искането за откриване на прозиводство по несъстоятелност срещу въззивника. Представя списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за направата им и претендира разноски. В срока за писмени бележки представя такива в подкрепа на изложените оплаквания. В същото о. с. з. от 11.04.2023 г. процесуалният представител на Община Кубрат, излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Навежда подробни доводи относно наличието на предпоставките по чл. 625 от ТЗ. Счита, че свръхзадължеността се доказва по категоричен начин от заключението на приетата по делото ССЕ. По отношение на неплатежоспособността твърди, че вземането на общината не произтича от направата на съдебно-деловони разноски, а за такива свързани с търговска сделка пряко произтичаща от арбитражна клауза. Намира направеното възражение за прихващане за неоснователно по доводите изложени пред първоинстанционния съд, а именно, че анексът е антидатиран и нищожен. Претендира разноски и представя списък за направата им заедно с доказателства за това. Депозира писмени бележки в срок. За да се произнесе съдът взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 625 от ТЗ. Образувано е по подадена молба от Община Кубрат с твърдяно качество на кредитор с искане за обявяване на неплатежоспособността на длъжника „Еко 2015“ ЕООД, при условие на евентуалност и свръхзадълженост, да се открие производство по несъстоятелност, да се определи начална дата на неплатежоспособността, да се обяви длъжника в несъстоятелност и да се постанови прекратяване на дейността му. В молбата сe излагат доводи, че Община Кубрат е кредитор на „Еко 2015“ ЕООД по изискуеми парични задължения, произтичащи от търговска сделка, обективирана в договор №150/27.08.2015 г. за извършване на услуга по сметосъбиране на територията на Община Кубрат, сключен между страните. Във връзка със сключения договор се сочи, че ответното дружество е предявило претенции срещу молителя пред арбитражния съд, който е постановил на 04.09.2019 г. решение по арб. дело № 198/2019 г. по описа на Арбитражен съд – Варна. Със същото „Еко 2015“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 91 394.57 лв. Сочи се, че въз основа на влязлото в сила решение по арбитражното дело е издаден изпълнителен лист от Окръжен съд – Варна за вземане в размер на общо 91 577.36 лв. и е образувано изпълнително дело № 20208920400272 по описа на ЧСИ Х. Г.. В молбата се излагат твърдения, че е връчена покана за добороволно изпълнение на 21.10.2020 г. по реда на чл. 47 от ГПК, но липсва удовлетворение на вземането. Сочи, че „Еко 2015“ ЕООД е с регистриран капитал в размер на 2лв., не притежава недвижими имоти, както и движими вещи, които да могат да служат за обезпечение на неговите кредитори. Допълва, че дружеството няма декларирано имущество на територията на община Варна, няма регистрирани земеделски земи в землището на община Аврен, а към 06.04.2020 г. има публични задължения към НАП в размер на 6 246.79 лв. Инвокира доводи, че при справка по партидата на дружеството в ТР е видно, че за 2019 г. същото не е осъществявало дейност, като е депозирана декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. Също така за 2020 г. и 2021 г. не са депозирани заявления за обявяване на актове – годишен финансов отчет или декларация за липса на дейност. Сочи се, че „Еко 2015“ ЕООД не извършва дейност, не получава приходи и не плаща задълженията си и не разполага с ликвидни парични средства, в т.ч. няма Б.и сметки. Според молителя ответникът има значителни по размер ликвидни и изискуеми парични задължения, не извършва плащания към кредиторите си, не осъществява дейност, няма приходи и не разполага с имущество, от което би могъл да ги погаси. С оглед горното извежда твърдения за спиране на плащанията от страна на търговеца по смисъла на чл.608, ал. 3 от ТЗ. Развиват се аргументи в насока, че с предвид липсата на бързоликвидни активи, затрудненията на дружеството не са временни и, че то не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за кредиторите. В тази насока излага доводи, че е налице презумпцията за неплатежоспособност, субсумирана в разпоредбите на чл. 608, ал. 3 и 4 от ТЗ. В евентуалност твърди свръхзадълженост на ответното дружество на основание чл. 742, ал. 1 от ТЗ. Сочи за начална дата на изпадане в състояние на свръхзадълженост е 15.10.2019 г. – датата, на която на „Еко 2015“ ЕООД е връчено решението по арбитражното дело и от която счита, че задължението на длъжника е изискуемо и подлежащо на принудително изпълнение. Уточнява, че липсата на имущество е факт от 2018 г., когато последно са декларирани доходи пред ТД на НАП. В заключение счита, че е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, поради което моли съда да постанови решение по реда на чл. 630, ал. 2 от ТЗ. Ответното дружество е представило своевременно писмени становища, с които оспорва исканията на молителя, като излага доводи за тяхната неоснователност. Твърди, че вземането на кредитора не касае търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като е за разноски. Сочи също, че не е налице и хипотезата за неизпълнение в 6-месечен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение, по смисъла на 608, ал. 4 от ТЗ. В евентуалност прави възражение за прихващане с насрещни вземания на „Еко 2015“ ЕООД за законна лихва върху присъдените в негова полза суми съгласно влезли в сила решения от 30.10.2017 г. по арбитражни дела № 264/2017 г. и № 1/2017 г. на Арбитражен съд Варна при СППМ. В тази връзка с договор за цесия от 02.04.2018 г. „Еко 2015“ ЕООД е прехвърлило на „Еко 2017“ ЕООД част от присъдените му вземания в размер на 1 217 726.60 лв. Твърди, че дветете дружества са сключили анекс на 02.04.2018 г., съгласно който цесията не включва лихвите върху присъденото вземане от влизане в сила на решенията по арб. дело № 264/2016 г. и арб. дело № 1/2017 г. Ответникът сочи още, че с цесия от 19.02.2019 г. придобитите от „Еко 2017“ ЕООД вземания са прехвърлени на „Еко 2019“ ЕООД. Приобретателят и Община Кубрат са се споразумели на 19.02.2019 г. длъжникът да заплати на кредитора 1 217 726.70 лв., като изпълнителното дело е прекратено. Ответникът твърди, че в негова полза съществува вземане срещу молителя, което е в размер на 238 642.69 лв. към 19.02.2019 г., с което прави възражение за прихващане към дата 04.09.2019 г. Излага подробни доводи за недопустимост на арбитражното решение и намира, че е налице злоупотреба с право. Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото от длъжника писмени доказателства и служебно събраните доказателства по данни, оповестени в публични регистри, приема за установено следното от фактическа и правна страна: По отношение на активната материално-правна легитимация на длъжника и характера на вземането: Лицата, които са активно легитимирани да подадат молба за откриване на производство по несъстоятелност, са посочени в чл. 625 от ТЗ. Това са длъжника, ликвидатора или кредитор на длъжника по търговска сделка, АДВ за публичноправно задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение за частно държавно вземане. За активната легитимация на лицата по чл. 625 от ТЗ, съдът следи служебно и е задължен да отхвърли молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако лицето, което е инициирало производството, не може да докаже качеството си на длъжник или кредитор. Община Кубрат, по чиято молба по чл. 625 от ТЗ е образувано производството по т. д. № 668/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, основава качеството си на кредитор на ответника „Еко 2015“ ЕООД с оглед твърденията, че е носител на изискуемо парично вземане от ответното дружество за присъдени съдебно-деловодни разноски съгласно влязлото в сила арбитражно решение от 04.09.2019 г., постановено по арб. дело № 198/2019 г. по описа на Арбитражен съд – Варна. Предмет на това арбитражно производство са съединените искове за вземания, произтичащи от сключен между страните Договор от 27.08.2015 г. за извършване на услуга по сметосъбиране на територията на община Кубрат, който има характер на търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Производството по делото е прекратено по част от исковете, а в друга част – исковете са отхвърлени с решение по съществото на спора. Присъдените разноски в размер на 91 394.57 лв. се отнасят до всички предявени искове, които имат за предмет вземания, претендирани от „Еко 2015“ ЕООД на основание горепосочения договор. С оглед гореизложеното, настоящата съдебна инстанция не приема мотивите на първоинстанционния съд, че молителят има качеството на кредитор в несъстоятелността, доколкото има конкретно вземане за разноски. Безспорно Община Кубрат е кредитор на ответното дружество, но не и кредитор по смисъла на чл. 608, ал.1, т.1 ТЗ – с парично вземане, породено от или отнасящо се до търговска сделка. Вземането за разноски е самостоятелно вземане по облигационно правоотношение, регламентирано от процесуалния закон и няма връзка с търговските отношения между страните. В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че отговорността за разноски има за свое основание уважаването на предявените искове и тази отговорност е функция на процесуалното поведение на страните. Нейна цел е да се обезщети страната, чиито иск е уважен, за направените разходи по водене на арбитражното производство. Отговорността за разноски няма функционална връзка с предмета на спора между страните, той е правноирелевантен спрямо нея, а е свързана единствено с изхода на повдигнатия спор. Въззивната инстанция приема, че следва да съпостави и тълкува във връзка една с друга, както нормата на чл. 608, ал.1, т.1 ТЗ, приложима към настоящия казус, с безспорната правна природа на отговорността за разноски за арбитражното производство и с нейния произход. Това мотивира крайния правен извод на настоящия състав, че присъдени разноски, спрямо които предметът на повдигнатия спор не е относим и имат своя генезис и произход в постановеното арбитражно решение по повод развило се между страните процесуално правоотношение, не могат да попаднат в приложното поле на чл. 608, ал.1, т.1 ТЗ. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС на РБ / в т.см. определение № 88 / 22.02.2018г- на ВКС, по т.д. № 2342 / 2017г., I т.о., ТК, определение № 88 / 19.02.2020г. по т.д. № 2906 / 2019, II т.о., ТК /. Всичко гореизложено мотивира крайния правен извод на настоящата инстанция, че не е налице една от задължителните предпоставки по чл. 608 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, а именно вземането на подалия молбата кредитор да произтича от търговска сделка. Не съществува спор в доктрината и практиката, че за основателността на молбата с правно основание чл. 625 и сл. ТЗ е необходимо молителят да е материално – правно легитимиран да сезира надлежно съда по несъстоятелността. Настоящата съдебна инстанция не достига по позитивен правен извод, че Община Кубрат – молител в първоинстанционното производство, е кредитор на ответното дружество по смисъла на чл. 608, ал.1, т.1 ТЗ, поради което подадената молба е неоснователна като подадена от страна без материално – правна легитимация. Поради достигане на различни от първоинстанционния съд правни изводи, постановеното от него съдебно решение следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което молбата на Община Кубрат с правно основание чл. 625 ТЗ да се отхвърли като неоснователна. По разноските: На основание чл. 78 от ГПК и направеното искане от въззивника „Еко 2015“ ЕООД, въззиваемата страна Община Кубрат следва да бъде осъдена да заплати сумата от 1 000 лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за направата им. Предвид липсата на предварително внасяне на държавна такса и служебното задължение на съда да следи за внасянето на държавните такси по делата /чл. 6 от ЗДТ/, държавна такса за въззивно обжалване в размер на 125 лв., следва да бъде заплатена от въззиваемата страна по сметка на Варненски апелативен съд. Водим от горното, съдът: