Решение № 3047 от 5.8.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 1471/2022 г.

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН. Образувано е по повод жалба от П. К. Й. с ЕГН ••••••••••, чрез адв. С.П. с адрес в гр.С., ул."Т. у." № •, ет. • срещу Наказателно постановление N 19-4332-022165 от 28.10.2019г., издадено от ВПД началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал. 1 от ЗДВП и 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДВП. В съдебно заседание жалбоподателят П.Й., редовно призован се явява лично и се представлява от адв. С.П. с пълномощно по делото.В хода на съдените прения, последната от името на доверителя си иска отмяна на процесното наказателно постановление поради липса на извършени нарушения. Претендира разноски за адвокатско възнаграждени и държавна такса. В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител. От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното: Жалбата на П. К. Й. с ЕГН •••••••••• срещу Наказателно постановление N 19-4332- 022165 от 28.10.2019г., издадено от ВПД началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. На 08.10.2019г. св.А. С. в присъствието на св. Т.А. -двамата, служители в ОПП СДВР, съставил Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 75138/08.10.2019г. срещу П. К. Й. с ЕГН •••••••••• за това, че: '' на •••г. около 17: 33ч. в гр.С. по бул.''д-р Г.М.Д.'' с посока на движение от бул.''С. ш.'' към ул.''Н. Г.'', управлявал л.а.''О. З.'' с рег.№ •••, като по време на движение водачът не е поставил предпазен колан, с който МПС е оборудвано и при подаден сигнал със стоп-палка модл Ц8 по образец и показано място къде да спре, водачът не спира на указаното място, като продължава в посока ул.''Н. Г.''. Водачът е сам в МПС.'' Нарушенията са квалифицирани от контролния орган, като такива по чл.137А, ал. 1 от ЗДВП и чл. 103 от ЗДвП. Актът бил предявен на П.Й., който го подписал и отбелязал, че има възражения. Възражения постъпили и в законоустановения 3 дневен срок. Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 19-4332-022165 от 28.10.2019г., издадено от ВПД началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал. 1 от ЗДВП и 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДВП. От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган. Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие. В настоящия случай съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти не се установиха в хода на съдебното следствие. По делото са разпитани в качеството им на свидетели – актосъставителят С. и свидетелят на нарушенията - А., които заявяват, че не помнят нищо по случая. По искане на защитата бяха разпитани св. П. Й.а и А. Й.а, като и двете свидетелки заявяват, че са били пътнички в автомобила, управляван от жалбоподателя на 08.10.2019г. и са категорични, че същият е бил с поставен обезопасителен колан. И двете свидетелки сочат, че на процесната дата жалбоподателят се движел по бул.''д-р Г.М.Д. '' в лявото платно за движение и след като му бил подаден сигнал за спиране от служител на полицията е било необходимо известно разстояние за да се престрои вдясно и да спре. По делото няма доказателства, които да дискредитират показанията на тези свидетели, поради което съдът ги кредитира. От всичко изложено следва, че административното обвинение е изцяло недоказано, и поради недоказаност на нарушенията, съдът не намира за нужно да обсъжда законосъобразността на процедурите по съставяне на АУАН и НП, компетентността на контролния и наказващия орган и вида и размера на наложените наказания. При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски за адвокатско представителство, съгласно представения списък с разноски. Що се отнася до претенцията за присъждане на сума, за внесена държавна такса, това искане е неоснователно. За производствата пред СРС по обжалване на наказателни постановления не се дължи държавна такса, съответно разноски за такава не се дължат. Действително по делото са представени доказателства за внасянето на сума в размер на 10 лева по сметка на СРС с основание държавна такса, която сума подлежи на връщане, като внесена без правно основание. ВОДИМ от горното и на основание чл.63, ал.2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗАНН съдът,