Решение № 1159 от 29.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2475/2022 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „Б.М.“ООД срещу Решение 20216979/29.11.2021г. по гр.д. 9951/2016г. на СРС, 69 с-в, с което е уважен предявеният срещу жалбоподателят от С. М. иск по чл. 47 ЗХ вр. с чл. 79 ЗЗД за сумата от 20000, 00 лева – разлика между изплатена и реализирана печалба от игра „Блек джек“, като е отхвърлен предявения от жалбоподателя насрещен иск по чл. 55 от ЗЗД за връщане на изплатената част от 5000, 00 лева от спорната печалба. Изложени са оплаквания за неправилни изводи на СРС, че за да се откаже изплащане на печалба е необходимо да се установи недобросъвестност на ищеца, каквато в случая не била доказана. Ирелевантно било кой е белязал картите за игра, защото хазартните игри се характеризират с признака „случайност“ и ако случайността бъде елиминирана, както било в случая, то нямало основание да се изплаща печалба. Счита за доказано чрез свидетелските показания, които били игнорирани, че ищецът е белязал картите за игра и така напълно е елиминирал случайния характер на играта, защото чрез белязването е знаел коя карта, каква е без да вижда лицевата част и е знаел кога да направи залог, така че да спечели. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете, като се уважи и предявеният от него насрещен иск. Не е депозиран отговор на жалбата на насрещната страна. СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми. След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства и експертиза въззивния съд намира жалбата за неоснователна, а решението за правилно по следните фактически правни съображения: Предявен е иск по чл. 47 от Закона за хазарта вр. с чл. 79 ЗЗД. Не се спори, че ищецът на 12.10.2015г. участвал в хазартна игра („Блек Джек“) в игрална зала собственост на ответника. Няма спор, че е натрупал печалба, от която му била изплатена сумата от 5000, 00 лева и е останала неизплатена сума от 20000, 00 лева. Ответника-организатор на играта твърди наличие на измамливи действия от страна на участника-ищец, като сочи, че след приключване на играта установил, че картите били „белязани“ по начин, който позволявал на играча да знае каква е следващата карта, която ще изтегли от нарочно устройство, от което се теглят картите. Счита, че така се елиминирала случайността като основен характеризиращ елемент на хазартните игри и е налице основание да откаже изплащане. Твърди също, че преди процесната игра е изчезнало от негово казино същото по вид устройство заедно с картите за играта, като в ОИМ са изложени и твърдения, че ищецът е откраднал устройството и впоследствие след белязване на картите го е върнал в игра през въпросната вечер - вероятно докато крупието е заето. Участието в хазартна игра е по съществото си алеаторен договор при който срещу „залог“ евентуално се придобива печалба (при покриване условията на играта: познаване на отговор или число или комбинация от карти „по-силни“ според условията на играта от тези на крупие или на други участници и др. подобни). Основно значение в хазартните игри има т.нар. „шанс“ или случайността-тоест резултата от играта (печалба или загуба на залога) по начало не зависи от действията на участниците в нея. За да откаже изплащане на печалба организатора е този, който следва да установи, че случайния характер в играта е елиминиран (щом от външна страна са налице условията за изплащане на печалба). В конкретния случай се касае за игра по смисъла на чл. 71, ал. 1, предл. 1-во във връзка с ал. 2, предл. 2 от ЗХ, а именно за игра с карти в игрална зала. Съгласно чл. 72, ал. 2, изр. 2 печалбата или загубата зависят предимно от случайността. Както се посочи по-горе, за да откаже изплащане на печалба организатора следва да установи, че случайния характер в играта е елиминиран, а в случай като настоящият следва да докаже белязването на картите, с които е осъществената играта в течение на която е натрупана печалбата за ищеца, тъй като при игри с карти е възможно да бъдат запомнени изиграните карти и така да се увеличи вероятността за печалба чрез предвиждане на възможните бъдещи карти. Ненапразно при тези хипотези има отклонение от общата норма на чл. 3 от ЗХ, като в чл. 72, ал. 2 се посочва, че печалбата зависи предимно (но очевидно не само) от случайността. В конкретния случай не са събрани доказателства в тази насока, които пълно и главно да установят този факт. Посочените в жалбата писмени доказателства (писмени обяснения от законен представител на дружеството; обяснения от управителя на игралната зала, констативен протокол от проверка на бившата ДКХ) не доказват, че картите са били белязани в момента на играта на ищеца. В констативния протокол (л. 75 и сл.) от ДКХ са отразени констатации след проверка проведена повече от един месец след въпросната игра и са отразени ответниковите твърдения по случая, като е посочено, че на проверяващите са представени шест тестета карти, които били белязани без да има доказателства, че именно това са картите с които е играл ищеца. С последваща докладна записка на л. 81 е предложено на компетентния орган-председателя на ДКХ да се изчака развитието на производство по жалбата на ответника до 04 РУ на СДВР. От докладната записка на л. 104 се установява, че е налице отказ да се образува наказателно производство по случая. (пр.пр. 33386/2016г на СРП). По делото не са приобщени видеозаписите и не е извършван оглед на видеозаписа или експертиза, но и в жалбата няма оплаквания за неизясняване на делото от фактическа страна поради процесуални нарушения от страна на съда. Няма оплаквания и във връзка с доклада по чл. 146 ГПК. Неоснователно е оплакването в жалбата за игнориране показания на свидетел- очевидец. М.К. не е била очевидец. От показанията става ясно, че същата не е била в игралната зала по време на играта на ищеца, а е отишла на сутринта след играта. В показанията се посочва, че ищецът бил лицето откраднало устройство с карти от игрална зала на ответника и бил имал забрана да посещава обектите им, като персонала е бил запознат с това. Крайно нелогично е да се знае, че конкретно лице е взело дадено устройство за играта, ведно с картите за игра, да му се наложи забрана да посещава обекти и в крайна сметка да бъде допуснато в игрален обект и да играе. Няма никаква логика в подобни действия. Явно се касае за показания дадени с оглед защитната теза в отговора на исковата молба, че ищецът в известен период от време преди процесната игра е взел от зала на ответника устройство и карти за играта „Блек джек“, за което други доказателства няма. Впрочем по отношение твърдяната преди процесния случай кражба на игрално устройство и карти следва да се има предвид, че в жалбата си до 04 РУ на СДВР (л. 18, абз. 3) подадена след процесния случай управителя посочва, че при тази кражба се „чудели“ на кого е нужна машината и картите, тоест се сочи, че тогава не е било ясно лицето взело картите и устройството, а в показанията си пред СРС К. посочва, че още тогава по видеозаписи са установили кое е лицето (ищеца) и дори му е наложена забрана за посещаване на обекта. Горното противоречие явно сочи на опит да се обоснове твърдение за измама от ищеца и се насочи подозрение към ищеца с цел да се избегне плащане на печалба. Отделно от показанията на К. става ясно, че картите макар да са в специално устройство се раздават от крупие. Според обясненията на К. по преписката на ДКХ (л. 82) това е било лицето Й.Р.. Същият не е разпитван по делото, нито има негови обяснения пред други органи, но явно не е установил при играта някакви белязвания на картите-в противен случай би следвало да предприеме необходимите мерки. Обясненията на М.М. (управител към онзи момент) давани в преписка пред ДКХ не са годно доказателство-на практика имат характер на частен документ, съставен в полза на лицето, което го е подписало и нищо не доказват. СРС не е приемал, че ищецът е играл с белязаните карти-напротив изрично е посочил липса на доказателства играта да е проведена с белязани карти (стр. 4, абз. последен), което е същественото обстоятелство в случая. При липса на доказателства да е осъществена игра с белязани карти (още по-малко ищецът да ги е белязал) правилно предявения иск е уважен, а насрещния такъв отхвърлен и решението следва да бъде потвърдено. По разноските: При този изход на делото въззивника няма право на разноски за настоящата инстанция. Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в