Решение № 2866 от 7.10.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 555/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38 от Закона за висшето образование (ЗВО).

Образувано е по жалба на А. М. С., [ЕГН], с адрес гр. Русе, [улица], вх. 1, ет. 8, ап. 34 и съдебен адрес гр. Русе [улица], ет. З, офис 7 – адв. К. С., против „ отказ на Ректора на Университет за национално и световно стопанство за отпускане на социална стипендия “, който се обжалва като незаконосъобразен, неправилен и постановен в противоречие с материалния закон. Заявено е следното искане: „ …като студент редовно обучение в УНСС имам право да получа социална стипендия за цялата година и отказът на Ректора за това се явява незаконосъобразен и като такъв Моля да бъде отменен, а компетентния орган задължен да ми бъде отпусната социална стипендия за 12 месеца от началото на 2023/2024 г година.“. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К. С., която поддържа жалбата на основания, изложени в нея; претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответника. Ангажира писмени бележки.

Ответникът – Ректор на Университет за национално и световно стопанство (УНСС) София, не се явява, не се представлява в последното по делото съдебно заседание. Постъпила е писмена молба от надлежно упълномощен процесуален представител, с която се иска жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, респективно да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. В представения писмен отговор са изложени съображения относно допустимостта на жалбата, респективно нейната неоснователност. Посочен е съдебен адрес гр. София, [улица], ет. 3, ап. 5, Адвокатско дружество „Б., Д. и М.“. Претендират се разноски по представен списък.

Относно допустимостта на жалбата:

Спори се между страните относно допустимостта на подадената от С. жалба срещу отказ за отпускане на стипендия, обективиран в писмо с изх. № РД 656/17.05.2024 г. на ректора на УНСС.

С., чрез процесуалния си представител, защитава тезата, че жалбата е допустима за разглеждане, тъй като се оспорва акт, постановен от ректора, а съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗВО, той е орган на управление. В тази връзка, в чл. 38 на ЗВО е посочено, че Актовете на органите за управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Други съображения в тази връзка са изложени от жалбоподателя както в молба с вх. № 3655/25.07.2024 г., с която е уточнен предмета на обжалване, така и в представените писмени бележки от жалбоподателя с вх. № 4176/12.09.2024 г. Противоположна е позицията на ответника – във всички представени по делото молби и становища (писмо с изх. № РД 656/17.05.2024 г. на ректора на УНСС – предмет на оспорване; придружително писмо с вх. № 20494/13.06.2024 г. по деловодния регистър на Административен съд – София град (АССГ); Отговор с вх. № 3924/19.08.2024 г. на жалба) неизменно се поддържа гледището, че жалбата е недопустима по причина, че оспорения отказ няма белезите на индивидуален административен акт и такава процедура не е уредена в Правилата за отпускане на стипендия на учащи в УНСС (Правилата). Сочи се още, че ректорът не е горестоящ орган на Комисията за отпускане на стипендии (Комисията). Счита, че актът, който подлежи на обжалване е решението на Комисията, взето на проведено на 15.03.2024 г. заседание и обективирани в писмо с изх. № № 350/09.04.2024 г. на началник сектор „Стипендии“ при УНСС.

Съдът приема за правилна тезата на жалбоподателя С.. Безспорно е, че Комисията определя студентите, които имат право на стипендия (независимо от нейния вид) и представя своите решения на ректора. Без санкцията на ректора, обективирана в заповед за отпускане на стипендии, в която заповед е посочен поименно всеки студент, вида на стипендията и нейния размер, решението на Комисията е неизпълнимо. Доколко ректорът е обвързан от това решение е съвсем друг въпрос. Съдът намира за правилно становището на ответника, че ректорът не е горестоящ орган на Комисията, но в случая това е без значение.

Както правилно е установил жалбоподателя, чл. 38 от ЗВО допуска съдебно обжалване на органи за управление на висше училище. Кои са тези органи сочи чл. 24, ал. 1 от ЗВО - Органи за управление на висшето училище са Общото събрание, академичният съвет и ректорът.

Съдът посочва, че от представените с административната преписка доказателства по адм.д. № 5900/2024 на АССГ (л. 40) се установява, че жалбата е подписана по електронен път с редовен КЕП, но не може да се установи точната дата на подаване. Оспореният отказ е връчен на жалбоподателя на 20.05.2024 г., с поставен регистрационен номер 19918/05.06.2024 г. Предвид факта, че в оспорения акт не се съдържа текст във връзка с възможността той да бъде оспорен, съдът намира, че е приложима разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Следователно, жалбата е подадена в срок.

По изложените причини, съдът установява, че жалбата е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК; от лице, адресат на административния акт и с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК; съответна е на изискванията за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Преди да пристъпи към изясняване на фактическата обстановка и излагане на мотиви по съществото на спора, съдът намира за необходимо да посочи, че за използваният термин „социална стипендия“ няма легална дефиниция и той се отнася до стипендия, предвидена в чл. 3, ал. 2 от ПМС № 90/26.05.2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации (ПМС № 90), в конкретния случай относима за хипотезата, предвидена в изречение шесто.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Жалбоподателят А. М. С. е студент редовно обучение в образователно-квалификационна степен (ОКС) магистър, специалност „Международно банкиране и финансови пазари“ в УНСС София. За учебната 2023/2024 г. е записан в първи курс, летен семестър като успешно е положил всички изпити съгласно учебния план.

В административната преписка е налично Заявление – декларация с вх. № на електронния формуляр 73337 „ за получаване на стипендия по ПМС 90 за стипендиите в ДВУ и Правилата за отпускане на стипендия на учащите в УНСС.“, подадено от С.. Посочени са идентификационни данни за лицето (име; ОКС; семестър; факултетен номер; ЕГН; телефон; имейл адрес). Заявено е желание за отпускане на стипендия за летен семестър на учебната 2023/2024 година, като кандидатстването е за стипендия по т. 9.1 от Правилата. Декларирано е, че студентът се обучава за първи път в настоящата ОКС и не се обучава в платена форма на обучение. Текстът на заявлението е попълнен машинно, за разлика от датата (посочена като 20.02.2024 г.) и ръкописно положен подпис. Частта „ Вх. № на хартиения носител…. “ е непопълнена. Приложени са Удостоверение за раждане, издадено на 05.02.2007 на С.; Препис – извлечение от Акт за смърт на единия родител; две експертни решения на ТЕЛК за трайна неработоспособност на другия родител.

С. е сезирал ректора на УНСС с Искане с вх. № 350/27.02.2024 г. за отпускане на социална стипендия. Посочено е в искането, че на основание чл. 9.3, раздел 4 от Правилата, С. е кандидатствал за стипендия по успех, като електронният формуляр е регистриран с вх. № 73337. Въведено е твърдение, че студентите могат да кандидатстват за повече от една стипендия, поради което на основание чл. 9.1.1, раздел 4 от Правилата към искането е приложил отпечатано и подписано от него Заявление - декларация с вх.№ на електронния формуляр 73337, с което кандидатства и за социална стипендия. Отбелязано е, че към искането се прилагат всички необходими документи, с които С. установява наличието на условията за отпускане на стипендия на студент само с един родител, който е с трайни увреждания 50 и над 50% - удостоверение за раждане, препис-извлечение от акт за смърт и два броя експертни решение на ТЕЛК комисия. Направено е възражение, че тези условия за получаване на социална стипендия са били налице още за зимния семестър, но възможността за кандидатстване е била блокирана по причина, че то се осъществява само чрез профила на учащия в „уеб-студент“. Сочи се, че по някакви технически причини С. неоснователно е лишен от тази възможност, само защото уеб профила му на студент в първи семестър не е бил коректно настроен, за да може да кандидатства само за социална стипендия, каквато възможност дава чл. З Правилата. Счита, че това е първият момент, в който може да упражни правото си да кандидатства за социална стипендия на основание чл. 3, ал. 2 от ПМС № 90, като тази стипендия се отпуска от началото на първата година на обучение. Заявено е окончателно искане на С. да бъде отпусната социална стипендия за цялата учебна 2023/2024 г., т.е. за зимен и за летен семестър с така подаденото искане.

На 15.03.2024 г. Комисията е провела заседание, резултатите от което са обективирани в Протокол № 1/15.03.2024 г., в която по т. 3 са вписани решенията относно С. – няма право да получава едновременно две стипендии и не приема за основателно твърдението, че в „уеб-студент“ профилът е бил блокиран относно подаване на заявлението.

Налична е Заповед № 742/19.03.2024 г. на ректора на УНСС, с която на основание чл. 21, ал. 1 от АПК, ПМС № 90 и Правилата и Протокол №1 от 15.03.2024г. от заседание на Комисията е наредено „ Да се изплащат стипендии през летен семестър на уч.2023/2024 г. по т.9.3 „по успех“ от Правилата за отпускане на стипендии на учащите в УНСС, считано от м. февруари 2024 г. в размер: с успех от 6, 00 до 5, 50 - 200 лв. месечно й с успех от 5, 49 до 5, 00 - 180 лв. месечно на следните студенти: “ като С. е вписан под № 1903.

С писмо с изх. № 350/09.04.2024 г. началник сектор „Стипендии“ при УНСС е уведомил С., че исканията на последния са обсъдени на заседание на Комисията, проведено на 15.03.2024 г., като на основание становище от сектор „Нормативно обслужване“, Комисията е приела следните решения:

1. Социална стипендия за зимен семестър не може да бъде отпусната за учебната 2023/2024 г. по причина, че С. не е сезирал Комисията с подобно искане, нито е възразил, че е възпрепятстван да кандидатства.

2. С. е класиран за стипендия по успех и може да получи само тази стипендия, като в конкретния случай размерът и на двата вида стипендии за летен семестър на учебната 2023/2024 г. е един и същ. Съгласно разпоредбите в чл. 4, т. 7 от ПМС № 90 – на това основание студентите могат да кандидатстват за повече от една стипендия, но могат да получават само една от тях по избор. Посочено е още, че в Допълнителните разпоредби на ПМС № 90 е въведено ограничение – студентите имат право на стипендия само за една ОКС бакалавър и за една ОКС магистър. Писмото е получено от С. на 10.04.2024 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 1700 00AY1G E.

По делото е представено Възражение на С. (без номер и дата) до ректора на УНСС (с копие до Министерството на образованието и науката), насочено срещу писмо с изх. № 350/09.04.2024 г. Самото Възражение е регистрирано с вх. № 656/19.04.2024 г. (виж л. 7). Сочи се, че решението на комисията е неправилно и е взето в нарушение на законовите изискванията, определящи предпоставките за отпускане на социална стипендия. Оспорва се позоваването на чл. 4, т. 7 от ПМС № 90 от страна на Комисията във връзка с отпускането на стипендия по успех, като се твърди, че тази правна норма не намира приложение в неговата хипотеза. Твърди, че разпоредбата е приложима само за случаите, при които се кандидатства за отпускане на стипендии, предоставяни по критериите на ал. 2 на същия член, а това са: стипендиите отпускани по показатели "среден семестриален успех" и/или "месечен доход на член от семейството но студента за предходните 6 месеца". Според С. в обхвата на посоченото ограничение не е включена социалната стипендия и няма никакво законово основание тази разпоредба да се прилага по отношение на този вид стипендия. Направен е извод, че студент, който е одобрен, класиран и получава стипендия по успех не може да бъде ограничаван в получаването на социална стипендия, ако са налице предпоставките за това, каквато е ситуацията в неговия случай. Като е приела обратното, според С., Комисията е постановила неправилно, противоречащо на закона решение. Оспорва се и позоваването на § 5 от ДР на ПМС № 90 – според С., ограничението, което текстът въвежда е спрямо броя на образователните степени, а не по отношение на броя на стипендиите в рамките на една образователна степен, както неправилно комисията е възприела. Друго възражение на С. е, че намира като неоснователен аргумента на Комисията относно пропускането на срока за кандидатстване на зимен семестър. Въведено е твърдение, че този срок може да започне да тече само ако той реално е имал възможност да кандидатства за този вид стипендия. С. счита обаче, че в конкретния случай УНСС не му е предоставил тази възможност. Твърди, че като студент стриктно е спазвал правилата и процедурите относно кандидатстване за стипендии, обявени от университета, и „ подобно задължение да уведомявам някого, че не си е изпълнил задължението, което Комисията ми вменява, за мен като студент няма никъде регламентирано “. Сочи се още, че е незаконосъобразно да носи негативни последици от това, че някой от служителите на университета не е изпълнил своята работа, за да му осигури технически достъп през профила за кандидатстване. Категорично заявява, че доколкото процедурите за отпускане на стипендия не предвиждат друг ред, освен кандидатстване през уеб профила на студент, следва да се приеме, че неговото искане за отпускане на социална стипендия за цялата година, макар и направено едва през февруари 2024 г. е в срок, тъй като това е бил първия възможен момент, в който университетът му е осигурил реалната възможност да кандидатства за нея, при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ПМС № 90, че този вид стипендия се отпуска от началото на първата година на обучение. Иска се от ректора, при съобразяване на изложените от него възражения, да издаде заповед, с която да му бъде отпусната социална стипендия от началото на първата година на обучение.

Ректора е изпратил отговор до С. с изх. № РД-656/17.05.2024 г., като в т. 1 е описана процедурата, която се следва. Посочено е, че „Комисията се е произнесла по искане за отпускане на втора социална стипендия в допълнение към вече получаваната за успех за летен семестър входирано от Вас с вх.№350/27.02.2024г. /Искането/.“. Дадено е обяснение, че в закона и вътрешните правила на УНСС няма процедура, с която да се възразява срещу решението на Комисията и да се иска от ректора на УНСС да отмени със заповед постановено от колективен орган произнасяне, каквото е посоченото решение. Също така е посочено, че „ Още по-малко подобен резултат може да се постигне по административен ред, каквото цели прилагането на копие до Министерство на образованието, тъй като решението е взето съгласно кандидатстване за социална помощ /за зимен семестър//Правилата/ в рамките на делегираното на УНСС от държавата академично самоуправление.“. Оспорва се твърдението във възражението относно позоваването на чл. 4, ал. 7 от ПМС № 90, както и за неправилно приложение на § 5 от посоченото постановление. Направено е изявление, че макар да има право да кандидатства за една стипендия, студентът трябва да направи избор коя от тях да получава. С. е класиран за стипендия по успех и тъй като размерът на този вид стипендия и на социалната е еднакъв за летния семестър, той не е ощетен. Изразено е становище и относно твърдението, че университетът не е дал възможност на С. да подаде заявление още в началото на годината за отпускане на социална стипендия – студентът не е посочил причината за късното подаване на документите, както и причините, поради които счита, че университетът го е поставил в невъзможност да стори това. В отговора е цитирана нормата на чл. 4, ал. 1 от ПМС № 90, която позволява на висшите учебни заведения сами да определят видът на документите, срока за тяхното подаване и критериите за получаване на стипендии. В заключение, ректорът е посочил, че решението на Комисията е съобразено с приложимите законови изисквания и вътрешни правила на УНСС, а възражението на С. е процесуално недопустимо, неоснователно и недоказано, поради което следва да се остави без уважение. Отговорът е получен от С. на 20.05.2024 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 1700 00В5С7 О.

Недоволен от отговора на ректора, С. обжалва същия в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност. В жалбата до съда (подадена пред АССГ) е посочено, че през февруари 2024 г. в рамките на определения срок и съобразно указания за това ред - чрез електронен профил кандидатствал да му бъде отпусната стипендия по успех за летния семестър и социална стипендия за цялата година, като твърди, че е спазил всички посочени за това изисквания и към писменото си заявлението приложил необходимите документи, за да установи наличието на условията за отпускане на социална стипендия. След това е посочено писмо с изх. № 350/09.04.2024 г. на началник сектор „Стипендии“ с което е уведомен, че не е уважено искането му за отпускане на социална стипендия по изложени причини. Посочил е и възраженията си до ректора, изпратени на 18.04.2024 г., с които оспорва решението на Комисията. Посочва, че на 20.05.2024 г. получил писмо с изх. № РД 656/19.05.2024г. на ректора на УНСС, в което ректорът е приел за правилно решението на Комисията относно факта, че след като е класиран и получава стипендия за успех не може да получавам социална стипендия. Изразява несъгласие с отказа на ректора и затова оспорва същия. Посочва, че няма спор относно това дали С. отговаря на изискванията за получаване на социална стипендия - студент само с един родител, който е с трайни увреждания 50 и над 50%, като е представил всички необходими документи за целта. Отбелязва наличието на два спорни въпроса, както следва:

Д. С. има право да получава едновременно две различни по вид стипендии – по успех и социална, ако отговаря на условията и за двата вида стипендии. За да потвърди отказа на Комисията, ректорът се е позовал на чл. 4, ал. 7 от ПМС № 90 и § 5 от ДР на постановлението. Според жалбоподателя, след като в текста на нормата не е използван термина социална стипендия, тя е неотносима за неговия казус. Счита, че „ Абсурдно е текстовете на нормативния акт да се тълкуват в смисъла, че студент, който има право да получава „социална стипендия“, го губи само защото е постигнал високи резултати в обучението си и заради това е класиран за „стипендия по успех ““. Твърди, че тези две права не са конкуриращи се, а напротив - студент, който е одобрен и за двете стипендии може да ги получава едновременно. Посочва, че дори алтернативно да се приеме, че няма право да получава двете стипендии едновременно, съществува нарушение на чл. 4, ал. 7 от ПМС № 90, защото не му е предоставена възможност да направи избор коя от двете стипендии да получава, а този избор вместо него е направен от Комисията, като впоследствие е уведомен за взетото решение. Възразява срещу твърдението че след като размерът на двата вида стипендии е идентичен, той не е ощетен. Посочва, че при стипендия по успех ще получава същата в продължение на 5 месеца (т.е. само летния семестър), а ако получава социална стипендия, ще получава същата от началото на годината, т.е. в продължение на 12 месеца, като разликата е в размер на 1 260, 00 лева. Относно нормата на § 5 от ДР на ПМС № 90, прави изявление, че е налице неправилно тълкуване от Комисията. Според С. ограничението, което текстът въвежда е спрямо броя на образователните степени, а не по отношение на броя на стипендиите в рамките на една образователна степен.

Като втори спорен въпрос в жалбата се сочи срокът за кандидатстване за социална стипендия. Ректорът, респ. Комисията е посочила, че не може да се кандидатства за цялата учебна година по причина, че С. е подал заявление за отпускането й едва в сроковете за летния семестър. Според жалбоподателя, кандидатстването за социална стипендия е възможно и след приключване на срока за прием на документи, определен от ректора. Твърди, че причината поради която не е кандидатствал за социална стипендия в началото на учебната година, е липсата на възможност, осигурена му от университета да стори това съобразно предписания за това ред и срокове. Позовава се на факта, че в писменото си искане за отпускане на социална стипендия е посочил, че условията за получаване на този вид стипендия са съществували още през септември 2023 г. Счита, че кандидатстването по електронен път за такава стипендия не е осигурено от университета към началото на учебната година и затова той не е подал документи. Твърди, че според правилата на УНСС кандидатстването става единствено и само когато по електронен път се подаде заявление чрез уеб профила на студента. Посочва, че студентите, които са първи курс, първи семестър, нямат право на стипендия по успех и по тази причина, поради пропуск на университета, в техния уеб профил няма осигурена техническа възможност да подават никакво заявление за кандидатстване, включително и такова за социална стипендия. Счита, че Правилата на УНСС в частта за отпускане на социална стипендия не могат въобще да бъдат изпълнени от студентите първи курс, първи семестър – през техния уеб профил не може да се стартира подобна процедура, която включва подаване на заявление за отпускане на социална стипендия; получаване на входящ номер и след това заедно с документите на хартия да внесат същото в отдел „Стипендии“, където ще получат втори входящ номер. С. сочи, че след като е бил поставен в невъзможност да кандидатства за социална стипендия в началото на учебната година, той е направил това в първия възможен момент - в началото на втория семестър, „ търпеливо изчаках, когато вече в уеб профила ми беше осигурена възможност да кандидатствам.“. С. достига до извод, че има право да получава социална стипендия за цялата година, поради което отказът на ректора в тази връзка е незаконосъобразен и иска от съда да бъде отменен като задължи компетентния орган да му бъде отпусната социална стипендия и за зимен, и за летен семестър. Претендира присъждане на разноски и възнаграждение за представляващия го адвокат.

По подадената директно до съда жалба на С. в Административен съд – София град е образувано адм. д. № 5900/2024 г., по което съгласно разпореждането на съдията – докладчик е представена административната преписка. Към същата е приложено придружително писмо с вх. № 20494/13.06.2024 г. по деловодния регистър на АССГ, в което надлежно упълномощен процесуален представител на ректора на УНСС е изложил становище по спора. Сочи се недопустимост на жалбата, като се иска от съда същата да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено на основание чл. 159, ал. 1 от АПК. Счита, че претенцията на С. е насочена към Комисията, която е назначена със Заповед № 2946/02.11.2022 г., изменена впоследствие със Заповед 1365/26.05.2023 г., и двете на ректора на УНСС. Разглежда се искането на С. социална стипендия да му бъде отпусната със задна дата, считано от началото на учебната 2023/2024 г., въпреки че е кандидатствал за такъв вид стипендия едва през февруари 2024 г., като е пропуснал определените от УНСС срокове за кандидатстване за този вид стипендия през зимния семестър на учебната 2023/2024 г. След запитване до дирекция „Информационни технологии“ в УНСС и направена справка в системата „УЕБ Студент“ във връзка с осигуряване на достъп до уеб профила на студента А. С. е установено, че студентът е регистриран на 15.09.2023 г., а в периода от 02.10.2023 г. до 29.10.2023 г. включително, в който период е била активна програмата за подаване на заявления от всички студенти за всички видове стипендии, студентът не е влизал в профила си, включително и в секция „Стипендии“. В становището се сочи още, че през въпросния период срив в системата не е имало, доказателство за което са подадените заявления за стипендии от всички останали кандидати в определения от университета срок. Няма информация студентът да се е свързал през периода за подаване на документи за стипендии с дирекция „Информационни технологии“ на УНСС, която модерира системата за подаване на заявления за стипендии, за да съобщи, че има проблем при подаването на документи. Независимо от факта, че според вътрешните правила на УНСС, за да кандидатства за стипендия освен подаване на заявление в електронната система на университета студентът следва в определения за кандидатстване срок да представи на хартиен носител в сектор „Стипендии“, кабинет 1013, копие на смъртен акт на починалия родител, копие от валидно решение на ТЕЛК на другия родител и копие от акт за раждане, такива не са били представени, нито е подаден сигнал от студента в сектор „Стипендии“ относно невъзможността за подаване на заявление онлайн през интернет страницата на УНСС. Направен е извод, че не е била налице техническа невъзможност за кандидатстване за социална стипендия през зимния семестър на учебната 2023/2024 г. Отново е посочена разпоредбата на чл. 4, ал. 7 във връзка с чл. 4, ал. 2 от ПМС № 90, съгласно която студентът може да кандидатства за повече от една стипендия, но трябва да избере коя от тях да получава. Съобразена е и разпоредбата на чл. 7, ал. 4, изречение последно според която стипендия за обучение в специалност от приоритетните професионални направления може да се получава независимо дали студентът получава друга стипендия по реда на постановлението. С. А. С. се обучава за придобиване на ОКС магистър по специалност, която не е от приоритетно професионално направление.

С Определение № 10255/28.06.2024 г., постановено по адм. д. № 5900/ 2024 г., делото е изпратено по подсъдност за разглеждане от Административен съд – Русе.

С молба с вх. № 3655/25.07.2024 г., в изпълнение указанията на съда, дадени с Разпореждане № 2178/11.07.2024 г., жалбоподателят чрез процесуалния си представител е посочил, че актът, който се обжалва е изричният отказ на ректора на УНСС София да бъде отпусната социална стипендия на А. С. за учебната 2023/2024 г., обективиран в писмен документ с изх. № РД 656/17.05.2024г. Сочи се, че с този акт ректорът е уведомил жалбоподателя, че решението на Комисията, с което му е отказано отпускане на социална стипендия за първата година от обучението му е правилно, а жалбата - неоснователна, поради което не следва да бъде уважена. Изразено е становище, че този документ на практика обективира волята на ответника да откаже отпускането на стипендия, с подробно развити в него съображения за това. Направено е позоваване на нормата на чл. 24, ал. 1 от ЗВО, съгласно която ректорът е орган на управление на висшето училище, поради което неговия акт е допустим за обжалване по съдебен ред. Иска се от съда обжалвания акт да бъде отменен и ректорът да бъде задължен да издаде заповед, с която на жалбоподателя да бъде отпусната социална стипендия от началото на учебната 2023/2024 г. С Разпореждане № 2293/26.07.2024 г. съдът е конституирал страните и разпределил тежестта на доказване между тях.

В указания от съда срок с Разпореждане № 2293/26.07.2024 г., ответникът е представил административната преписка по опис.

Постъпил е Отговор с вх. № 3924/19.08.2024 г. от ректора на УНСС чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Въведено е твърдение, че жалбата е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждан, а в случай, че съдът прецени, че жалбата е допустима – неоснователна. Изразено е подробно становище относно недопустимостта на жалбата, което обобщено може да се изрази, че писмото на ректора не е индивидуален административен акт, а такъв е решението на Комисията. По тази причина, ректорът не е горестоящ орган на Комисията и затова обжалването по административен ред е недопустимо. Сочи се, че дори писмото на ректора да се приеме за индивидуален административен акт, то на основание чл. 98, ал. 2 от АПК на обжалване отново ще подлежи решението на Комисията. В отговора са изложени и подробни разсъждения във връзка с основателността на жалбата, ако съдът приеме същата за допустима – писмото е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Оспорват се твърденията в жалбата, свързани с нормата на чл. 4 от ПМС № 90. Заявено е, че със Заповед № 742/19.03.2024 г. на студента е отпусната стипендия по успех, като конклудентно е изразил своя избор. Изложени са факти във връзка с твърденията на С., че следва да му бъде отпусната социална стипендия със задна дата, защото университетът не му е осигурил възможност за кандидатстване за социална стипендия в началото на учебната година. По изложените причини се иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна, ако приеме същата за допустима.

В проведеното на 20.08.2024 г. съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя посочва, че в жалбата не е изразено твърдение за срив в електронната система за кандидатстване, а че въобще не е била достъпна тази секция за кандидатстване и студентът никога не е успял да влезе вътре в нея. Също така се прави уточнение, че в жалбата не се сочи, че студентът е кандидатствал за социална стипендия извън срока защото жалбоподателят счита, че дори и по-късно направено кандидатстването за социална стипендия, то е в рамките на срока и съобразно правилата на УНСС.

Адв. С. посочва, че представената преписка е непълна, тъй като в нея не са приложени двете заявления декларации, с които студентът е кандидатствал за двата вида стипендии – по успех и социална стипендия. Приложеното по делото заявление-декларация е изпратено от студента, придружено с писменото му искане, по пощата и няма отбелязан входящ номер, защото той не е отишъл на място. Другото заявление-декларация, което С. е подал в електронната система, въобще не съществува по административната преписка. Процесуалният представител на жалбоподателя сочи необходимостта от събирането на тези доказателства във връзка с факта, те са свързани с изявлението на ректора в писмото-отказ, че комисията се е произнесла по отпускане на втора социална стипендия в допълнение към вече получаваната за успех за летен семестър стипендия. Твърди, че със събирането на тези доказателства, евентуално би се доказало, че лицето е подало заявление-декларация за кандидатстване за двете стипендии едновременно и по тази причина те са разгледани в едно и също заседание.

В същото съдебно заседание адв. Т. М., САК, като процесуален представител на ответника е уточнил, че както с административната преписка, така и с отговора на жалбата се представя удостоверение за достъпност на системата за кандидатстване. Относно т.нар. втора стипендия посочва, че с решението на Комисията е отпусната стипендия по успех и се има предвид искането за социална стипендия като втора по ред такава. Съгласен е, че по преписката не са представени заявленията за кандидатстване, но прави изявление, че ответникът не оспорва факта, че те са подадени едновременно. Уточнява, че в удостоверение от 12.06.2023 г., издадено от дирекция „Информационни технологии“ на УНСС, е налице техническа грешка и следва да се чете 2024 г. Във връзка с указанията на съда дадени в съдебно заседание, с молба с вх. № 4005/26.08.2024 г. са посочени заявленията, които С. е подал. Като доказателство е приложено Удостоверение изх. № ИТ 21-03-855/21.08.2024 г. от ВИД директор на дирекция „Информационни технологии“ при УНСС, в което е посочено, че след направена проверка в системата уеб-студент и деловодната системата на УНСС, сектор „Стипендии“ е установено, че през учебната 2023/2024 г. студентът А. М. С., с фак. № 2320473 е подал следните заявления за отпускане на стипендия, а именно:

Изрично е посочено, че съгласно „Важни указания за кандидатите за стипендия за български студенти през летния семестър на учебната 2023/2024 година на сектор Стипендии“ („Важни указания“), за стипендия за успех заявленията се попълват и подават само онлайн, като системата автоматично генерира входящ номер, който е доказателство за успешно подаване на заявлението. За социални стипендии заявленията се попълват онлайн и се подават на хартиен носител, ведно с документите, удостоверяващи наличието на основанията за отпускане на социална стипендия. В тази част указанията са идентични с представените по делото указания за кандидатстване за зимния семестър, като указанията се различават помежду си единствено по сроковете за кандидатстване, доколкото са за различните семестри. Заявено е още с молбата, че системата „уеб студент“ не съхранява данни за точната дата на подаване на онлайн заявленията, тъй като същата не е от значение за класирането, което се извършва единствено на база успех и по-ранното подаване не дава предимство, а самото генериране на входящ номер е доказателство за подаване на заявлението в срок. Самите подадени онлайн заявления също не се съхраняват в системата „уеб студент“, нито им се създават хартиени копия, които да се съхраняват. С молбата са представени посочените „Важни указания“ и подаденото на хартиен носител Искане за отпускане на социална стипендия вх.№350/27.02.2024 г., което е идентично с вече представеното с административната преписка.

Съдът установи, че в представените по делото Правила предпоследния абзац има следното съдържание: „ Настоящите правила са утвърдени със заповед 1787/21.08.2017г. на Ректора на УНСС и влизат в сила от 01.02.2023г.“. По делото не е представена посочената заповед, от която да се установи действително от кога са в сила представените правила, предвид разликата от почти шест календарни години между тяхното утвърждаване и влизане в сила. По изложените причини, с Определение № 2556/04.09.2024 г. съдът задължи ответника да представи заповедта и обяснения във връзка с установената разлика. В указния срок, с молба с вх. № 4123/09.09.2024 г., ответникът е посочил, че Правилата са приети със Заповед № 1787/21.08.20217 г. на ректора и са влезли в сила на 01.09.2017 г. Последното тяхно изменение е реализирано със Заповед № 185/01.02.2023 г. на ректора, като промените са в сила от 01.02.2023 г. Допусната е техническа грешка, че Правилата влизат в сила от 01.02.2023 г., но на практика тогава са влезли в сила последните изменения в Правилата. Посочените две заповеди и съответните им Правила са приложени към молбата. Посоченото извлечение (незаверено за вярност) вероятно е извлечение от Решение на Ректорския съвет № 4/01.02.2023 г., но не е описано надлежно в молбата.

Постъпила е молба с вх. № 4124/09.09.2024 г. по хода на делото поради невъзможност процесуалния представител на ответника да вземе лично участие в съдебно заседание. Изразено е становище, че в хода на производството не са установени нови обстоятелства, които да водят до промяна на извода за недопустимост на жалбата, респективно неоснователност на същата. Претендират се разноски по представен списък, като са приложени писмени доказателства в тази връзка.

Процесуалният представител на жалбоподателя е ангажирал Писмени бележки с вх. № 4176/12.09.2024 г. Посочено е, че С. се е обучавал в редовна форма на обучение със срок една година, като към настоящия момент същия е завършил семестриално обучението си и му предстои дипломиране. Излагат се доводи относно допустимостта на жалбата – твърди, че решенията на Комисията не подлежат на обжалване, а потвърждението на тези решения от ректора във връзка с направените от С. възражения, макар и обективирано в отговор на практика е волеизявление за отказ от отпускане на социална стипендия. По изложените причини счита, че е жалбата е допустима за разглеждане. Във връзка с основателността на жалбата посочва, че оспорвания акт е незаконосъобразен, доколкото е постановен в резултат на неправилно тълкуване и приложение на материалноправни разпоредби, а така също и при несъответствие с целта на закона. Представена е обща правна рамка по спора между страните, като са посочени нормите на чл. 9 от ЗВО; ПМС № 90 и Правилата. Разгледани са конкретните условия за отпускане на социална стипендия в УНСС като са анализирани нормите на пункт 1 и пункт 9.1.1 и пункт 9.1.2 от Правилата. Отбелязано е, че са представени всички необходими документи за доказване правото на С. да получи социална стипендия, като счита, че заявеното от него искане е подадено в срок. Намира за неправилен извода, направен от Ректора, че на С. не може да бъде отпусната социална стипендия, тъй като вече бил класиран и получавал стипендия по успех, а разпоредба на чл. 4, ал. 7 от ПМС № 90 не позволявала да се получават две стипендии като се представя собственото на жалбоподателя тълкуване на цитираната правна норма. Направен е извод, че закона допуска едновременното получаване на двата вида стипендии, за които С. претендира като се разглежда първоначалната редакция на Правилата от 2017 г. Счита, че не може да се създаде ситуация, при която студента да кандидатства за повече от един вид стипендия по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ПМС № 90, поради което в обхвата на чл. 4, ал. 7 от ПМС № 90 не попада социалната стипендия. Отново е оспорено посочването на § 5 от ДР на ПМС № 90 в отговора на ректора, като изразява становище, че правилното тълкуване на разпоредбата води до извода, че законът не ограничава броя на стипендиите, които един студент може да получава в рамките на една образователна степен и следва да му се признае правото да получава няколко стипендии едновременно (в случая социална стипендия и стипендия по успех), стига да са изпълнени изискванията за отпускането на всяка една от тях. Изложени са разсъждения и относно срока, в който С. е заявил искане за отпускане на социална стипендия. В тази връзка е анализирана нормата на чл. 3, ал. 2 от ПМС № 90 и допълнителните условия, поставени в Правилата. Сочи се, че новозаписаните студентите в УНСС София нямат възможност веднага в началото на първата учебна година да кандидатстват за социална стипендия, каквото право им дава цитираната разпоредба, а е необходимо да изчакат да приключат първия семестър, да положат своите изпити, да запишат втория семестър и едва след това могат да упражнят своето право да кандидатстват за социална стипендия. В този смисъл се изразява становище, че С. е подал в първия възможен момент заявление за кандидатстване за социална стипендия, т.е. веднага щом е записал втори семестър и е положил всички изпити. Счита, че жалбоподателят е изпълнил всички изисквания на Правилата за отпускане на социална стипендия. Заявено е следното искане: „По изложените съображения следва, че оспореният акт на ректора на УНСС, обективиран в писмен документ с изх. № РД 656/17.05.2024г., с който се отказва отпускането на социална стипендия на А. С. е незаконосъобразен, неправилен и противоречащ на закона, поради което трябва да бъде отменен, а Ректорът да бъде задължен да издаде заповед, с която на жалбоподателя да бъде отпусната целогодишна социална стипендия от началото на учебната 2023/2024 г. за 12 месеца в размер на по 180 лв. за всеки месец или в общ размер от 2160 лева.“.

Съдът посочва, че като доказателства по делото са представени, както следва:

1. Заповед № 1787/21.08.2017 г. на ректора на УНСС, с която са утвърдени промяна в Правилата за отпускане на стипендии в УНСС в раздел ІІ, т. 2, които влизат в сила от 01.09.2017 г. (зимен семестър на учебната 2017/2018 г.) и са отменени действащите Правила, считано от 31.08.2017 г. заедно с актуализираните правила.

2. Заповед № 2946/02.11.2022 г. на ректора на УНСС, с която е определена Комисия за разглеждане на подадените документи за отпускане на стипендии в УНСС.

3. Заповед № 185/01.02.2023 г. на ректора на УНСС за утвърждаване на промени в раздел ІV Стипендии за български студенти от Правилата, като е посочено, че промените влизат в сила от 01.02.2023 г. (летен семестър на учебната 022/2023 г.).

4. Правила за отпускане на стипендии на учащите в УНСС - действащи.

5. Заповед № 1365/26.05.2023 г. на ректора на УНСС, с която се изменя състава на Комисията, определен със Заповед № 2946/02.11.2022 г. 6. Заповед № 2449/29.09.2023 г. на ректора на УНСС, с която се определя размерът на месечните стипендии, както и броят на отпуснатите стипендии по успех.

7. Заповед № 2450/29.09.2023 г. на ректора на УНСС, с която е определен състава на комисията, приемаща документи за стипендия за зимен семестър на учебната 2023/2024 г. 8. Заповед № 3056/09.11.2023 г. на ректора на УНСС, с която за зимен семестър на учебната 2023/2024 г. се изменя размера на стипендиите, определен в Заповед № 2449/29.09.2023 г. 9. Важни указания за кандидатите за стипендия български студенти през зимния семестър на учебната 2023/2024 г. 10. Важни указания за кандидатите за стипендия български студенти през летния семестър на учебната 2023/2024 г. При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Оспорваният акт е издаден от компетентен орган – както вече беше посочено, отпускането на стипендии се реализира при сложен фактически състав, включващ приемане на решение от Комисията и издаване на заповед от ректора съгласно чл. 4 ал. 8 от ПМС № 90. Във връзка с решението на Комисията по т. 3 от Протокол № 1/15.03.2024 г. С. е подал възражение пред ректора. При съобразяване на посочените правни норми, именно постановения от ректора отказ за издаване на друга заповед подлежи на обжалване, тъй като Комисията няма правомощия в тази връзка.

Не се установяват нарушения на формата, които да са основание за отмяна. Отговорът е изготвен под формата на писмо, тъй като според ответника не съществува процедура за възразяване срещу решението на Комисията, което е решение на колективен орган. Оспореното писмо обаче съдържа в себе си властническо изявление на компетентен административен орган. Единственият пропуск е непосочването на възможността същото да бъде обжалвано, но пропуска е преодолим по реда на чл. 140, ал. 1 от АПК.

Принципно не съществува процедура, по която оспорения отказ следва да бъде постановен, по тази причина съдът не установява, че съществуват нарушения на административнопроизводствените правила.

Относно материалната законосъобразност на оспорвания акт, съдът съобрази следното:

Не се спори между страните относно студентския статус на А. М. С. - студент редовно обучение в ОКС магистър, специалност „Международно банкиране и финансови пазари“ в УНСС София. За учебната 2023/2024 г. е записан в първи курс, летен семестър като успешно е положил всички изпити през зимния семестър съгласно учебния план.

Не е спорно, че към момента, в който се приемат заявления за отпускане на стипендии за летен семестър (01.02.2024 г. – 29.02.2024 г.) С. е отговарял на условията за получаване както на стипендия по успех, така и на социална стипендия. Това е така, защото видно от Заповед № 742/19.03.2024 г. на ректора на УНСС, С., с успех 5, 00, е класиран за получаване на стипендия по успех. Също така от представените доказателства, той е студент с право да получава социална стипендия поради факта, че единият родител който е с трайни увреждания 50% и над 50%, а другият родител е починал.

Спорни между жалбоподателя и ответника са следните въпроси:

Съдът счита, че отговор на тези въпроси трябва да бъде даден поотделно, както следва:

Относно едновременното получаване на две, различни по вид, стипендии:

По отношение на този въпрос, ответникът в своя отказ, който се обжалва, се е позовал на нормите на чл. 4, ал. 7 във връзка с ал. 2 и на § 5 от ДР на ПМС № 90. Съгласно чл. 4, ал. 7 от постановлението Студентите по чл. 1, ал. 1, т. 1 и 5 могат да кандидатстват за повече от една стипендия, предоставяна по критериите по ал. 2, но могат да получат по свой избор само една от тях. Стипендиите по ал. 5 могат да се получават независимо дали студентът получава друга стипендия по реда на това постановление. С. попада в категорията студенти, посочена в чл. 1, ал. 1, т. 1, изречение първо от ПМС № 90 студенти – български граждани и граждани на държави – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, приети във висши училища в страната. С. не попада в посоченото изключение на ал. 5, защото не се обучава в специалност от приоритетните професионални направления. Според ал. 2 на чл. 4 Критериите за определяне на студентите, които ще получават стипендия със средствата по чл. 2, ал. 1, т. 1, задължително съдържат показателите "среден семестриален успех" и/или "месечен доход на член от семейството на студента за предходните 6 месеца". Ректорът се е позовал и на разпоредбата на § 5 от ДР на ПМС № 90, съгласно която Студентите, докторантите и специализантите имат право на стипендия само за една образователно-квалификационна степен "бакалавър" по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква "а" или "б" и за една образователно-квалификационна степен "магистър" по чл. 42, ал. 1, т. 2, буква "б" или "в" от Закона за висшето образование или за една образователно-квалификационна степен "магистър" по чл. 42, ал. 1, т. 2, буква "а" от същия закон, както и за една образователна и научна степен "доктор". При така съобразените норми, ответникът е достигнал до категоричния извод, че студентът не може да получава две стипендии едновременно и тъй като към момента на изготвяне на отговора той вече получава стипендия за успех, то не му се следва социална стипендия.

Застъпваното от жалбоподателя становище, изразено във възражението му до ректора, в жалбата до съда и в представените писмени бележки е, че е нелогично да не може да получава двете стипендии едновременно, и не е възможно нито едната от двете стипендии да бъде отказана не само на правни основания, но и на житейски такива. Първоначално тази теза е развита във Възражението до ректора, като се сочи нормата на чл. 4, ал.7 от ПМС № 90се отнася само за случаите, при които на кандидата се отпуска стипендия съобразно ал. 2 – т.е. според критериите „среден семестриален успех“ и/или „месечен доход на член от семейството на студента за предходните 6 месеца“. Сочи се, че в ал. 2 не се включва социалната стипендия при наличие на изпълнени условия за нейното отпускане. В жалбата се сочи липса на конкуренция между правото да се получава стипендия по успех и социална стипендия. В писмените бележки отново се отрича приложимостта на чл. 4, ал. 7 от ПМС № 90 към разглеждания казус.

Съдът счита, че не е налице възможност С. да получава едновременно две стипендии – по успех и социална, независимо от факта, че отговаря на условията за получаването и на двете.

На първо място, обратно на мнението на жалбоподателя, съдът счита, че разпоредбата на чл. 4, ал. 7 от ПМС № 90 е относима за изхода на спора по този въпрос. Както вече беше представено нейното съдържание, тя предвижда възможност студент да кандидатства за няколко, различни по вид стипендии, но следва да направи избор коя от тях да получава. Категорично в текста на тази норма е посочено, че тя се отнася до студенти, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 1 – това са студенти български граждани. Във втората алинея на чл. 4 е установено кои критерии задължително следва да се съобразят относно получаването на стипендии, но това не означава, че други критерии не могат да бъдат въведени допълнително, предвид общата разпоредба на чл. 4, ал. 1 съгласно която Видът на документите, срокът за подаването им и критериите за получаване на стипендия от студентите по чл. 1, ал. 1, т. 1, т. 4 (без гражданите на Република Албания, Република Косово, Република Молдова, Република Северна Македония, Украйна и Република Сърбия и чуждестранните студенти, приети по междуправителствени спогодби за образователен, научен и културен обмен) и т. 5 се определят от висшето училище съгласувано със студентския съвет и се утвърждават от ректора на съответното висше училище. Вече беше установено, че С. е в хипотезата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ПМС № 90 и следователно така предоставената самостоятелност на висшето учебно заведение се отнася и до него.

Така наречената социалната стипендия е регламентирана с нормата на чл. 3, ал. 2 от ПМС, като спрямо С. е приложима хипотезата, предвидена в изречение шесто – студент с един родител, който е с трайни увреждания, но тази норма предвижда само, че стипендиите се отпускат от началото на първата година на обучение или от началото на месеца, следващ месеца, през който е възникнало основанието за получаването им, и се изплащат за 12 месеца за всеки месец поотделно. Ако законодателят искаше да допусне едновременното й получаване с друга по вид стипендия, щеше изрично да регламентира този въпрос така както това е сторено в ал. 7, второ изречение на чл. 4 от ПМС № 90, където ясно е разписано, че е възможно едновременното получаване на две стипендии.

Посочените в писмените бележки специфични характеристики на социалната стипендия (началния момент на отпускане; срок на изплащане 12 месеца; липса на класиране и лимитирани; неприложимостта на ограничението по чл. 1, ал. 2, т. 2 от ПМС № 90 във връзка с изискването да определен успех) не води до извод, че предвидената в чл. 4, ал. 7 изборност не се прилага. Изразеното твърдение, че даденото от ректора тълкуване на чл. 4, ал. 7 от ПМС № 90 „ би довело до игнориране, неприлагане и нарушаване на всички горепосочени разпоредби, определящи особения правен режим на т.нар. „социална стипендия“, което ще бъде в несъответствие със специалната цел, с оглед на която се отпуска този вид стипендия.“ е неоснователно, тъй като изразеното от ответника становище не се отнася до особените характеристики на социалната стипендия като вид, а само до възможността тя да се получава едновременно с друга стипендия. Няма пречка при самостоятелното получаване на социалната стипендия тези особености да се спазват. Без значение за изхода на спора са разсъжденията, които са представени във връзка с Правилата, действащи до 2017 г., по причина, че същите са отменени по надлежен ред със Заповед № 1787/21.08.2017 г. Съдът обаче възприема за основателно възражението на жалбоподателя, че § 5 от ДР на ПМС № 90 е норма, на база която не може да се откаже получаването на две стипендии едновременно. Безспорно е, С. е студент в една ОКС магистър и кандидатства за стипендии само в рамките на тази една ОКС. Съдът обаче не възприема като основателно изразеното от жалбоподателя мнение, че при правилното тълкуване на разпоредбата се достига до извод за възможност да се получават две стипендии, различни по вид, едновременно, тъй като разпоредбата не е свързана с този проблем.

Обобщено, по изложените причини, съдът счита, че С. няма право да получава две, различни по вид, стипендии едновременно.

Относно правото на С. да избере коя стипендия да получава.

Във възражението до ректора и в жалбата се твърди, че ако няма право да получава две стипендии, налице е друго нарушение, допуснато от Комисията и потвърдено с отказа на ректора – не му е предоставено право по смисъл на чл. 4, ал. 7, изречение първо от ПМС № 90 да избере коя по вид стипендия желае да получава – тази по успех или социална. Не е съгласен с изложеното от ответника становище, че не е ощетен, защото за летния семестър двата вида стипендии са в еднакъв размер. Напротив, С. заявява категорично, че ощетен като посочва размера на сумата. Твърди, че ако е имал право на избор за него е по-изгодно да получи социална стипендия, която се изплаща съгласно чл. 3, ал. 2 от ПМС № 90 в продължение на 12 месеца, докато стипендията по успех се изплаща само 5 месеца (т.е. за времето на летния семестър). Другото възражение на жалбоподателя е свързано с подаването на заявление-декларация за всеки вид стипендия – твърди се, че за него остава неизвестно на коя дата точно е регистрирано подаденото заявление с вх. № на електронен формуляр 73337, тъй като е възможно да се окаже, че първо е подал заявление именно за този вид стипендия и е следвало именно същата да му бъде отпусната, а едва след това да се разглежда заявлението за отпускане на стипендия по успех.

В отговора на ректора е посочено, че това е „ втора социална стипендия в допълнение към вече получаваната за успех за летен семестър “. В съдебно заседание тази неточност е изяснена – ответникът посочи, че се има предвид втора по ред стипендия, а не втора стипендия от един и същи вид – социална.

Преди разглеждането на този конкретен въпрос съдът намира за необходимо да посочи, че по делото е представено заявление с вх. № на електронен формуляр 73337, попълнен машинно, но с ръкописно отбелязана дата 20.04.2024 г., представен от жалбоподателя. Подаването на заявление, съгласно Правилата, е допустимо единствено чрез системата „уеб-студент“. За съда остава неясно как датата на подаване е вписана ръкописно при електронно подадено заявление.

Съдът не кредитира твърденията на ответника, изразени в молба с вх. № 4005/26.08.2024 г., че за заявленията за стипендии по успех се генерира автоматично през системата „уеб-студент“ само входящ номер, като последния е доказателство за успешно подаване на заявлението, но не се съхраняват данни за точната дата на подаване на заявлението онлайн. Причината за липса на информация за датата според ответника е факта, че датата не е от значение за класирането, което се извършва единствено на база успех и по-ранното подаване на заявлението не дава предимство, а самото генериране на входящ номер е доказателство за подаване на заявлението в срок. Действително, при единствения възможен начин на подаване на заявлението онлайн, е възможно да не се реализира съхранение на същите на хартиен носител. Следва да се отчете факта, че изключително малка е вероятността от системния журнал на събития на системата „уеб-студент“ да не може да се извлече информация за датата на подаване на процесното заявление предвид нивото на развитие на съвременните информационни технологии. Ответникът не е ангажирал доказателства, че след изтичане на определения срок за кандидатстване, системата е недостъпна за подаване на заявление, което от своя страна води на извод, че Комисията може да разгледа и заявления, подадени след определения срок.

Съдът отбелязва, че в съдебно заседание ответникът е направил изявление за липса на спор, че двете заявления са подадени на една и съща дата.

Независимо от изложените доводи, съдът счита, че в конкретния случай датата на подаване на заявленията е без значение по следната причина: С. е отправил Искане за отпускане на социална стипендия с вх. № 350/27.02.2024 г., което е написано в свободен стил. В него ясно е посочено следното: „ Моля да приемете, че в случая са налице причини, поради които да се направи обосновано изключение, за да приемете, че с настоящото заявление кандидатствам за отпускане на социална стипендия от началото на обучението си И след като от приложените документи установите, че нужните за отпускане на социална стипендия условия за били налице още от началото на обучението ми, да вземете решение, с което да ми бъде отпусната социална стипендия за цялата 2023/2024 учебна година /за зимен и летен семестър/.“. Видно е, че С. е заявил искане за отпускане на социална стипендия за цялата учебна година като е направил същото в срока за отпускане на стипендии за летния семестър. Доколко срока е спазен, съдът ще изложи мотиви при разглеждането на третия формулиран въпрос. Няма изрично посочване в искането, че ако не е възможно отпускането на социалната стипендия за зимния семестър, то избора на жалбоподателя е тя да се отпусне за летния семестъра. Комисията, след като е разгледала искането на С. за отпускане на социална стипендия е достигнала до извод, че на база това заявление искането на С. не може да бъде удовлетворено за цялата учебна година поради неспазване на срока за подаване на заявлението (а не поради липса на необходимите предпоставки), поради което е пристъпила към приемане на искането за отпускане на стипендия за успех, като е преценила, че същото е подадено в срок и предпоставките за това са налице.

В този смисъл неоснователно е твърдението на С., че той е бил лишен от правото на избор, защото писмено е заявил своята претенция и тя е била обсъдена по надлежен ред, което обсъждане е приключило с отказ.

Относно срока на подаване на заявлението за получаване на социална стипендия Спорен въпрос между страните е дали С. има право да получи социална стипендия за цялата учебна година, който на практика се свежда до това дали е спазил срока за подаване на заявление за получаване на същата. Гледната точка на жалбоподателя е, че този срок е спазен с подаване на заявление в срока за подаване на заявления за отпускане на стипендии за летния семестър на учебната 2023/2024 г. Като причина, че именно това е моментът на подаване на заявлението се сочи, че тогава са налице всички условия за отпускане на социална стипендия.

Според възражението на С., срокът за кандидатстване за социална стипендия, определен за зимен семестър може да започне да тече само ако реално е могъл да кандидатства, но това не е така, защото университетът не е изпълнил задължението си да може да кандидатства. Посочва, че стриктно е спазвал всички правила и процедури, но не е съгласен със задължението, което Комисията му вменява – да уведомява някого, че не си е изпълнил задълженията и да носи негативни последици от действията на служител на университета, който не си е свършил работата да му осигури технически достъп до профила за кандидатстване. Сочи, че подаденото заявление през февруари за кандидатстване е подадено в срок, защото това е първия възможен момент за кандидатстване. Така посочената причина се поддържа и в жалбата до съда. Доразвито е гледището, че студентите първи курс, първи семестър нямат право на стипендия по успех и затова и поради пропуск на университета в техния профил не е осигурена техническа възможност за подаване на каквото и да е заявление за стипендия – студента е лишен от достъп за кандидатстване, не може да подаде заявление, което пречи за получаването на входящ номер и не позволява впоследствие да се подаде необходимите документи на хартиен носител. Направено е изявление, че Правилата позволяват да се кандидатства за социална стипендия и след сроковете, определени от ректора. Твърди се в писмените бележки, че в т. 9.1.2. за отпускане на социалната стипендия, освен предпоставките в чл. 3, ал. 2 от ПМС № 90 са въведени и допълнителни критерии - Стипендията се отпуска независимо от успеха и дохода, но студентът(ката) трябва да е записал годината/ семестъра и да е положил/а/ успешно всички изпити по учебен план, до момента на подаване на документи за този вид стипендия. Направен е извод, че за да подаде документи за отпускане на социална стипендия, новозаписан студент следва да приключи първия семестър с успешно положени изпити и да е записал втори семестър. Посочено е, че електронната система „уеб-студент“ въобще не осигурява възможност и не допуска студента да кандидатства за такава веднага след записването му в първи курс, първи семестър. Според жалбоподателя доказателство в тази насока е представеното удостоверение от „Дирекция информационни технологии“ на УНСС от дата 12.06.2024 г., според което жалбоподателят въобще не е влизал в секция „Стипендии“ в уеб - профила си в периода 02.10.2023 - 29.10.2023 включително. Въвежда се твърдение, че С. е изпълнил условията за получаване на социална стипендия и на практика при съобразяване на чл. 3, ал. 2 от ПМС и т. 12.1 от Правилата, „следва на жалбоподателя да бъде признато правото да получи стипендията за пълния период от 12 месеца, независимо, че кандидатстването е направено едва през месец февруари 2024 г„ защото то е направено в срок.“ В отговора на ректора е посочено, че на основание чл. 4, ал. 1 от ПМС № 90 висшите училища сами определят сроковете за кандидатстване за стипендии, което е сторено от УНСС като правилата са били ясно посочени и стотици студенти са разбрали същите и са кандидатствали. В придружително писмо с вх. № 3860/14.08.2024 г. за представяне на административната преписка пред Административен съд – Русе е посочено, че като доказателство е приложено Удостоверение от 12.06.2023 г. (в съдебно заседание уточнено – 12.06.2024 г.), издадено от в.и.д. директор на дирекция „Информационни технологии“. В удостоверението е посочено, че във връзка с осигурен достъп до уеб профила на студента А. М. С. е установено, че студента е регистриран на 15.09.2023 г. и през периода от 02.10.2023г. до 29.10.2023г. включително, в който програмата за подаване на заявления за стипендии е активна, същият не е влизал във профила си и по конкретно в секция „Стипендии“. Посочва се още, че срив в системата не е имало, за което е доказателство подадените брой заявления за стипендии в определените срокове, но този въпрос не е спорен, защото жалбоподателя не е въвел подобно възражение.

В отговора на жалбата е посочено, че за зимния семестър, в периода 02.10.2023 г. – 29.10.2023 г. „са подадени 1944 бр. заявления за стипендии, от които 1880 бр. за стипендии за „успех“ и 64 бр. заявления за „социални стипендии“, като данните са съгласно удостоверение от 16.08.2024 г., подписано от директора на дирекция „Информационни технологии“ при УНСС. Посочва се още, че жалбоподателят не е сезирал никой за наличие на подобен проблем.

Съдът счита, че заявлението е подадено извън срока в частта си относно искането за отпускане на социална стипендия от началото на учебната година. Може да бъде споделено твърдението на С., че заявление за отпускане на социална стипендия може да бъде подадено и след приключване на срока за прием на документи, определен от ректора на УНСС. Това е възможно предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 2 предвид последното изречение, а именно „…се отпускат от началото на първата година на обучение или от началото на месеца, следващ месеца, през който е възникнало основанието за получаването им, и се изплащат за 12 месеца за всеки месец поотделно.“. Следователно, нормативно са въведени две хипотези на отпускане на социална стипендия: първата е когато още към началото на учебната година са били налице обстоятелствата, при които е допустимо отпускането на този вид стипендия и втората е когато в хода на учебната година настъпи някое от тези обстоятелства. Не може да се отпуска стипендия със задна дата, още повече, че според С. той е подал молбата в срок. Действително, за отпускането на социална пенсия на жалбоподателя са били налице всички предпоставки още в началото на учебната година, но същият поради собственото си бездействие не е подал заявление за отпускане на социална стипендия. В Раздел ІV Стипендии на български студенти, т. 3 е посочено, че В първи семестър на първи курс на степен „бакалавър“ и „магистър“ стипендии не се отпускат, с изключение на стипендии по т. 9.1 „социална стипендия“. В съдържанието на това правило не е включено изискване студентът да е завършил първи семестър, нещо повече - изрично е изключено правилото на т. 9.1. на което се позовава студентът, че е следвало да изпълни. През цялото време жалбоподателят се опитва да докаже идентичност на съдържанието на т. 9.1.1 и т. 9.1.2 от Правилата, но в нито един писмен документ съставен от него не се коментират приложимите правила на цитираните па т. 3. Няма причина да се счита, че Правилата, приложими към периода за кандидатстване за зимен семестър (т.е. първи семестър на първи курс) 02.10.2023 г. - 29.10.2023 г. и тези, приложими към периода за кандидатстване за летен семестър (т.е. втори семестър на първи курс) се различават в частта относно правилата в т. 3 от раздел ІV. Не се твърди наличието на подобна промяна и не се установява от ангажираните доказателства. Нито Комисията, нито ректорът имат служебно задължение да издирват студентите, които отговарят на условията за отпускане на социална стипендия. Последната се отпуска по желание на студента и същият следва надлежно да подаде необходимото заявление – декларация. На практика не се установява твърдяното от жалбоподателя стриктно спазване на всички правила и изисквания за кандидатстване. В този смисъл, неоснователна е специфичната трактовка на тези норми, дадена от жалбоподателя. Само фактът, че всички предпоставки за отпускане на този вид стипендия са налице още от началото на учебната година не води автоматично до извод, че университета следва да отпусне стипендия със задна дата. Нормативно е установено, че тази стипендия започва да се плаща от началото на учебната година, но само след надлежно сезиране на компетентния орган, в случай първо това е Комисията. След като С. не е сторил това за него ще бъде приложима хипотезата, предвидена в т. 10.2, буква А, съгласно която 10.2. По време на семестъра (след приключване на срока за прием на документи, определен от ректора на УНСС) не се кандидатства за стипендия и такава не се отпуска. Изключение се допуска за стипендии по т. 9.1. „Социална стипендия“, както следва: а) за несемейните студенти без двама родители, студентите с трайни увреждания 50 и над 50%, студентите с двама родители с трайни увреждания 50 и над 50%, студентите само с един родител, който е с трайни увреждания 50 и над 50% - от началото на месеца следващ месеца, през който са подадени документите, след възникналото право.

Отделно от това съдът посочва, че не споделя твърденията на жалбоподателя за наличие на техническа причина за неподаване на необходимите документи чрез системата „уеб студент“. Видно от вече цитираното Удостоверение от 12.06.2024 г. А. С. въобще не е достъпвал профила си в системата в периода 02.10.2023 г. - 29.10.2023 г. (единственият период, в който този модул на профила е активен), за да твърди, че е налице техническа невъзможност за да подаде заявление. Представеното удостоверение е официален документ, който не е оспорен по надлежен ред от жалбоподателя. Не само това, напротив, в писмените бележки жалбоподателят приема, че това е доказателство за техническата невъзможност в неговия случай да се подаде необходимото заявление в указания срок.

На интернет сайта [интернет адрес] е достъпна началната страница на системата. Успоредно до полетата, които позволяват вход в системата е изписано в каре следното съобщение: „!Данните в Информационната система „Уеб-Студент“ се актуализират в реално време. При несъответствие на данните се обръщайте към инспектора, обслужващ вашата специалност в дирекция „Учебна дейност“. За препоръки и проблеми относно системата може да се свържете с нас на следните адреси: [електронна поща] [електронна поща] “. Ако действително С. не е успял да достъпи модула за кандидатстване (което противоречи на факта, че той въобще не е влизал в профила си) надлежно е указано какви действия следва да предприеме. Необяснимо остава поведението на С., защото във „Важни указания“, т. 2.1. Заявление, в частта относно социалната стипендия е записано, че „За „социални стипендии“ по т. 9.1., заявление се попълва онлайн в страницата на УНСС - уеб-студент и на хартиен носител в кабинет 1013, сектор „Стипендии“ / до книжарницата / - УНСС, се представят следните съпътстващи документи удостоверяващи обстоятелството за кандидатстване за този вид стипендия: “. Следователно, съществувала е възможност С. да прояви активност и да представи необходимите други документи в указаното във „Важни указания“ място в университета и там да се реши въпроса със заявлението по електронен път, което той не е сторил. Да се твърди, че жалбоподателят търпи негативни последици от бездействие на служител на университета е несъстоятелно, защото не е възможно във всеки един момент отговорните за това служители да знаят за възникнали технически проблеми при наличие на хиляди студенти в УНСС и всички задължително регистрирани в системата без съответното уведомяване. Напротив, университетът взел всички мерки своевременно да предупреди студентите, че е възможно такива проблеми да възникнат. С. търпи негативни последици от собственото си бездействие.

Следователно, при условие че се доказа, че С. е пропуснал срока за кандидатстване за социална стипендия, то въпросът за едновременното получаване на две стипендии на практика не е относим за изхода на спора между страните.

Съдът намира, че отказа е съобразен с целта на закона – да се осигури подпомагане на студентите, които отговарят на определени условия и които са изпълнили своевременно. По посочените вече причини тази цел е постигната пир С. като му е отпусната стипендия по успех.

При така разгледаните въпроси, съдът установява, че жалбоподателят не може да получава едновременно стипендия по успех и социална стипендия; не е бил лишен от правото си на избор коя стипендия да получава поради предявеното то него искане и не може да претендира да му бъде отпусната социална стипендия от началото на годината, след като не е подал своевременно заявление -декларация за целта.

По изложените причини съдът намира, че постановения отказ на ректора е законосъобразен и следва да се остави в сила, а жалбата като неоснователна и недоказана – да се отхвърли.

Относно разноските, като и двете страни са предявили претенции в тази връзка. Жалбоподателят е поискал присъждане на разноски по представен списък и присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в хипотезата на роднини по права линия. Ответникът е представил списък на разноските, в който е посочено само възнаграждение за един адвокат в размер на 1 200 лева. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК разноски се следват в полза на ответника. В последното по делото съдено заседание процесуалният представител на жалбоподателя изложи подробно обосновано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Адв. С. посочва, че ответникът е упълномощил адвокатска кантора след като първоначално цялата административна преписка е била представена; представителството е реализирано в определена част от процеса; защитната теза на процесуалния представител възпроизвеждал тезата на юрисконсултите на университета; ; жалбоподателят студент не следва да се товари с подобни разноски. Иска се от съда да намали възнаграждението на процесуалния представител на ответника до размера, който жалбоподателят би понесъл като тежест, ако беше представляван от юрисконсулт по причина, че „ Университетът си има цяла правна дирекция “. Съдът не приема така направените възражения по причина, че въпрос на избор е как всяка от страните по делото организира защитата си. Дали ответникът разполага с дирекция по правни въпроси; кога е представил административната преписка и защо е решил в определен етап от съдебния процес да упълномощи външен процесуален представител (а не юрисконсулт) е въпрос на личен избор и той не може да бъде предмет на съдебен контрол. Аналогично е и поведението на жалбоподателя – той е избрал определен процесуален представител, при това който на законно основание го представлява безплатно. Напълно логично е защитната теза, която първоначално е поддържана от ответника да продължи да се поддържа и от неговия защитник. Последният е проявил процесуална активност – представил е своевременно изисканите от съда писмени доказателства, ангажирал е нови такива и се е явил лично в първото от двете проведени съдебни заседания Факта, че жалбоподателят е студент не му дава специални процесуални преференции – същият е пълнолетен и следва да са му известни правните последици от водене на съдебно дело, включително и тези, свързани с разноските, присъждани от съда. В този смисъл възраженията на адв. С. са неоснователни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Ответникът е представил надлежни доказателства, че е заплатил реално възнаграждение на представляващия го адвокат в размер на 1 200 лева. Независимо от всичко изложено от процесуалния представител на жалбоподателя, съдът намира, че делото не представлява фактическа и правна сложност, поради което при съобразяване с Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/2022 следва да присъди възнаграждение в размер на 600, 00 лева в полза на ответника.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав,