Решение № 265 от 25.10.2016 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1427/2016 г.

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК. С присъда, постановена по НОХД № 7 325 /201 5 г., ПРС, ІІ н.с. е признал подсъдимата Е.Г.И. за НЕВИНОВНА в извършване на престъпление по чл. 234, ал.1 от НК за това, че на ••••г. в гр.П., е държала акцизни стоки – тютюневи изделия, а именно 14, 800 кг. /четиринадесет килограма и осемстотин грама/ тютюн за пушене /за лула и цигари/ на стойност 2405 /две хиляди четиристотин и пет/ лева, без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажен случай, като я е оправдал изцяло по така повдигнатото й обвинение. На основание чл. 53, ал.2, б."а" от НК съдът се е разпоредил с веществените доказателства, като същите са отнети в полза на държавата и е постановено тяхното унищожаване. Присъдата е протестирана от РП-Пловдив с искане да бъде отменена изцяло и да бъде постановена нова, осъдителна присъда. Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като се твърди, че неправилно от съда са възприети и обсъдени събраните доказателства и оттам са направени неправилни изводи относно вината на подс. И.. Направено е и искане за назначаването на тройна експертиза, което е било уважено, поради което е допуснато провеждане на въззивно съдебно следствие. След запознаване със заключението на тройната експертиза, п редставителят на Окръжна прокуратура - Пловдив не поддържа депозирания протест, като смята, че постановената от ПРС присъда е правилна и законосъобразна. Подсъдимата Е.И., лично и чрез защитника си адв. Т. счита, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава моли да бъде потвърдена. Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира протеста за НЕОСНОВАТЕЛЕН. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка, които се споделят напълно и от настоящата инстанция. В тази връзка е прието за безспорно установено следното: Подсъдимата Е.Г.И. е безработна и самотна майка. Помощ при отглеждане на детето и оказвал неин вуйчо. За да набавя за себе си парични средства, тя стопанисвала павилион находящ се на ул.•••• в кв.••••, гр. П., където продавала стоки за домашна употреба. Подсъдимата Е.И. придобила за лична употреба и за нуждите на вуйчо й, тютюнева листна маса – люспа от трето, с неустановена по делото самоличност лице. Закупената тютюнева листна маса била в два найлонови чувала, които съхранявала в ползвания от нея павилион. На ••••г. полицейски служители от Шесто РУП при ОДМВР гр.Пловдив провели специализирана полицейска операция на територията на управлението за времето от 13: 00 часа до 14: 00 часа. Целта на операцията била установяване и проверка на лица, съхраняващи или разпространяващи акцизни стоки – цигари и тютюн без акцизен бандерол. За целта, полицейските служители М. М. и В. Н. извършили проверка в павилиона стопанисван от подсъдимата И.. В хода на проверката установили наличието в павилиона на два найлонови чувала съдържащи кафява листна маса, на люспи, с мирис на тютюн, за която листна маса подсъдимата заявила, че са закупени за лична употреба. С протокол за доброволно предаване от ••••г. подсъдимата И. предала на полицейските служители два броя черни на цвят найлонови чували, съдържащи жълто-кафява листна маса, с мирис на тютюн с общо тегло 15 кг. Полицейските служители снели обяснения от Е.И. относно установената в павилиона листна маса, с мирис на тютюн, по полицейска преписка № 229/2015г. по описа на Шесто РУП при ОДМВР гр.Пловдив. По отношение на допуснатите и назначени експертизи - върху предоставеното в Митница Пловдив количество жълто-кафява листна маса с мирис на тютюн в хода на досъдебното производство е била назначена физико-химическа експертиза. Видно от изготвеното от вещото лице Л. Х. Б. заключение, представената за изследване жълто-кафява листна маса представлява раздробен тютюн, който отговаря на определението по чл.12, ал.1, т.1 от ЗАДС за „Тютюн за пушене ( за лула и цигари ) ”, и че е годен за консумация. В заключението си вещото лице е посочило, че точното количество на съдържащата се в чувала раздробена кафява листна маса с мирис на тютюн е 14, 8 кг. нето тегло, както и че дължимия акциз е 152 лева за килограм съгласно чл.38 от ЗАДС – за цялото количество дължимия акциз е 2249, 60 лева. Представено е и заключение на вещо лице П. К. по назначената СОЕ съгласно което стойността на акцизна стока тютюн за пушене/за лула и цигари/ с нето тегло 14, 8 кг. възлиза на 2405 лева. В хода на проведеното съдебно следствие пред първата инстанция е назначена повторна физико – химична експертиза с вещо лице определено от Директора на Института по тютюна и тютюневите изделия с.М., обл.П.. Видно от изготвеното заключение на вещото лице асистент – инж. В. В. К., предоставената за изследване контролна проба лаб. код № 5003 ДОЗН 15 – 1 /един/ брой черен полиетиленов чувал, съдържащ жълто-кафява листна маса с мирис на тютюн – 14, 8 кг. нето тегло представлява технологичен неизползваем отпадък, получен при обработка на тютюн, т.е. тютюнев пул. Същият не представлява тютюнево изделие /тютюн за пушене/. В хода на съдебното следствие пред въззивния съд е назначена тройна физико – химична експертиза с вещи лица, определени от Директора на Института по тютюна и тютюневите изделия с. М., обл.П.. Видно от заключението на вещите лица – доцент д-р В.В.Н., гл. спец. – технолог А.С.Т. и гл. спец. – технолог Й.Д.Г., предоставената за изследване контролна проба 1 /един/ брой черен полиетиленов чувал, съдържащ жълто-кафява листна маса с мирис на тютюн – 14, 8 кг. нето тегло, представлява технологичен неизползваем отпадък, получен при обработка на тютюн, т.е. тютюнев пул. Същият не представлява тютюнево изделие /тютюн за пушене/. И така - първоинстанционният Съд със сериозни мотиви е приел за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка въз основа на следните доказателствени материали - от обясненията на подсъдимата Е.И. дадени в съдебно заседание, в кредитираната им от съда част, от свидетелските показания на свидетелите В. К. Н. и М. В. М. дадени в съдебно заседание, както и от писмените доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал като справка съдимост на подсъдимата И., характеристична справка на подсъдимата И., както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – заключение на вещите лица. Въззивната инстанция е солидарна със заключението на районен съд, че следва да се кредитират обясненията на подсъдимата И. дадени пред съда в частта им, че е закупила за лична употреба тютюнева листна маса – люспа, тъй като от приетите по делото доказателства съдът не е установил наличието на такива, които да ги оборват. Въззивната инстанция възприе и разсъжденията, относно процесуалната допустимост и годност на показанията на свидетелите Н. и М., в каквато насока районен съд е изложил своите аргументи. Настоящия състав приема изводите на първата инстанция и относно приобщаването на веществените доказателства и тяхната годност като такива, в каквато насока всъщност не се спори от страните. С особена тежест в случая е фактът, че допусната тройна физико – химична експертиза напълно подкрепи заключението на първата физико-химична експертиза, изготвена от вещо лице от ИТТИ в с. М., на която и законосъобразно първата инстанция се е доверила. Точно и въз основа на закона – Митническата лаборатория при Митница гр. П. не е акредитирана съгласно разпоредбата на чл. 35б ал.2 от ЗТТИ не е кредитирано първото експертно заключение, изготвено в хода на досъдебното производство. При всичко изложено, въззивната инстанция е напълно съгласна с извода на Районен съд гр. Пловдив, относно това, че подсъдимата Е.И. не е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.234, ал.1 от НК. Намереното в същата вещество не представлява тютюнево изделие и не представлява акцизна стока по смисъла на чл.12 от ЗАДС, тъй като не е годно за пушене. Мотивиран от горното, настоящата инстанция счита, че не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда и същата като обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Правилно направените по делото разноски е постановено да останат за сметка на държавата на основание чл. 190, ал.1 от НПК, както и коректно първоинстанционният съд се е разпоредил с веществените доказателства.. Ето защо и на основание чл. 338 от НПК