Решение № 9658 от 27.9.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 645/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба от Г. Д. Д., с [ЕГН], от гр. Варна, срещу Решение № 2153-03-24 от 29.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-03-53/29.01.2024 г. от Г. Д. Д. срещу Разпореждане № 6401190981 от 07.11.2023 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Варна, с което на основание чл. 69б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, е отказано на оспорващия отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С жалбата се настоява, че постановеното от ответника решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че през целия период от 01.06.2018 г. до 01.06.2020 г. оспорващият е работил в осигурителя ЕТ „К. Р. – 3. “ на една и съща длъжност „водолаз“ при едни и същи условия на труд, поради което следва процесният осигурителен стаж да бъде зачетен от първа категория труд. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, оспорващият сочи, че за положения от него осигурителен стаж през периода от 01.06.2018 г. до 01.06.2020 г. осигурителят ЕТ „К. Р. – 3. “ е издал УП-3, в който коректно и точно е отразена продължителността на осигурителния стаж от първа категория, като тези записвания се потвърждават от данните в разчетно-платежните ведомости и от всички представени от осигурителя по време на проверките документи. Според оспорващият, няма правно основание административният орган да игнорира посочените записвания в Удостоверение обр. УП-3 и да аргументира незачитането на този период като стаж от първа категория с липсата на други допълнителни доказателства за условията на труд на работното място за част от периода. Изтъква се, че в пенсионното производство органът действа при обвързана компетентност и няма правомощие да опровергава официални свидетелстващи документи, издадени от компетентни длъжностни лица. На следващо място се поддържа, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като оспорващият не е уведомен и не е участвал в производството по заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО от осигурителя ЕТ „К. Р. – 3. “, а с постановения акт в това производство пряко се засягат осигурителните права на оспорващия. На трето място се сочи, че при издаване на оспореното разпореждане административният орган е излязъл извън кръга на своята компетентност, доколкото контролните органи на НОИ нямат правомощия да се произнасят по въпроси за съществуването на трудово правоотношение, което е основание за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение. Искането е да се отмени обжалваното решение и разпореждането, и за да се върне преписката за ново разглеждане от административния орган. В хода на устните състезания адв. Н. С. - процесуален представител на оспорващия поддържа направените с жалбата искания, като се позовава и на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ Варна, чрез процесуалния си представител юриск. Е. Л., с писмен отговор по жалбата и в хода на устните състезния, поддържа становище за неоснователност на жалбата, съответно и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, като отправя искане съдът да отхвърли оспорването. Според ответника представените в хода на проверките доказателства - фактури, издадени от „Булпорт Логистика“ АД, приемо-предавателни протоколи, писмо от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, не се установява, че са извършвани водолазни услуги и то именно от оспорващия. Изтъква се, че актът за технически преглед и ревизионната книга за бутилката със сгъстен въздух, както и актът за проверка на водолазен апарат предхождат датата на сключването на трудов договор, а и при съпоставка на медицинските документи и дневника за спускания се установява, че има изписани може би около 30 дати, а са представени едва три медицински, че е бил здрав и годен да извършва водолазна дейност. Ответникът се позовава и на съвпадането на две от датите по дневника за спускане с явяването на работа на оспорващия по основния му трудов договор. Сочи се, че проверката по отношение на К. Н. М. не е била за това дали той е извършвал реално дейност като водолаз. Ответникът заявява, че липсва твърдение от страна на административния орган, че сключеният трудов договор е недействителен, като единствено се установява дали лицето реално извършва трудова дейност, т.е. дали е възникнало осигурително правоотношение въз основа на трудовото правоотношение. В конкретния случай, се сочи, че осигурителни вноски са внесени без правно основание, т.к. не е извършвана реално трудова дейност, респ. не е възникнало основание за осигуряване, и подлежат на възстановяване. Искането е да се остави в сила решението на Директора на ТП на НОИ Варна и да се присъдят в полза на ответника разноски. Оспорващият и процесуалният му представител репликират, като се сочат следното: Старите документи за срока на бутилката, медицинските и всякакви други сертификати се унищожават, когато се издадат новите. Трудовото и осигурителното правоотношения не следва да се разделят само с оглед постигането на интересите на НОИ за установяването на един факт, заобикаляйки изричната императивна разпоредба на КТ, касаеща недействителността на трудовите договори и на трудовите правоотношения. След като разгледа доводите, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнато по Заявление с вх. № 2113-03-3339/21.11.2022 г. до ТП на НОИ – Варна, с което оспорващият отправя искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст „по ІІ категория“. Към заявлението са приложени документи, удостоверяващи неговия трудов и осигурителен стаж, в това число и Удостоверение обр. УП-З с изх. № 61/10.05.2022 г., издадено от осигурителя ЕТ „К. Р. – 3. “. От представеното Удостоверение обр. УП-З с изх. № 61/10.05.2022 г., издадено от осигурителя ЕТ „К. Р. – 3. “, се установява, че оспорващият е работил при непълно работно време 4 часа, на длъжност „водолаз“ от 01.06.2018 г. до 01.06.2020 г., с отбелязване, че осигурителният стаж е 1 година и трудът се зачита първа категория, съгл. Раздел І, чл. 1, т. 3 от НКТП. В хода на производството по отпускане на поисканата пенсия Ръководителят ПО при ТП на НОИ Варна, с писмо изх. № 2113-03-3339НЗ/04.01.2023 г. и с писмо изх. № 2113-03-3339Н6/13.03.2023 г. е изискал проверка от Началника на сектор КРД относно осигурителния стаж и доход на оспорващия в ЕТ „К. Р. – 3. “, с искане за потвърждаване на длъжността и условията на труд от лицето и коректността на изготвения документ обр. УП-3 изх. № 61 от 10.05.2022 г. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № КП-5-03-01352718/16.05.2023 г., въз основа на констатациите по който са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-03-01352930/17.05.2023 г., които предписания са отменени с Решение № 2153-03-105 от 30.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Варна, поради липсата на конкретни и категорични доказателства, сочещи на неизвършване на трудова дейност от Г. Д. Д., основание за възникване на осигуряването при осигуритела ЕТ „К. Р. – 3. “ и е върната преписката за ново произнасяне, с указание да се съберат допълнително доказателства за установяване на спорните обстоятелства. След произнасянето на Директора на ТП на НОИ Варна са дадени Задължителни предписания № ЗР-1-03-01389358/06.07.2023 г. от ст. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Варна, с които е предписано на ЕТ „К. Р. – 3. “ да представи допълнително указаните му документи, както и са изискани данни от управителя на ДП „Пристанищна инфраструктура“, от изпълнителния директор на „Морска администрация и от директора на „Булпорт логистика“ АД Резултатите от извършената повторна проверка са обективирани в Констативен протокол № КП-5-03-01413168/24.08.2023 г., като е направен извод, че липсват доказателства за упражняване от оспорващия на трудова дейност за ЕТ „К. Р. – 3. “ като „водолаз“ и не следва да бъде признат периодът от 01.06.2018 г. до 01.06.2020 г. за осигурителен стаж и доход на оспорващия. С Разпореждане № 6401190981 от 07.11.2023 г., издадено от ръководител ПО в ТП на НОИ Варна е отказано на Г. Д. Г. отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Прието е, че заявителят няма право на пенсия по условията на чл. 69б, ал. 2 КСО, тъй като няма 15 години осигурителен стаж от ІІ категория труд или общ сбор от 15 години осигурителен стаж от І и ІІ категория труд. Прието е, че заявителят няма право и на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 1-2 КСО, тъй като няма навършена изискуемата възраст за 2022 г. възраст от 64 г. 5 мес., а има 58 год. 10 мес. 02 дни. Като забележка е отбелязано, че осигурителният стаж за периода от 01.06.2018 г. до 01.06.2020 г. за работа в ЕТ „К. Р.-3000“ не е зачетен при условията на първа категория труд, т.к. след извършване на проверка на контролен орган на ТП на НОИ Варна са издадени Констативни протоколи № КП-5-03-01352718 от 16.05.2023 г. и № КП-5-03-0143168 от 24.08.2023 г., съгласно които липсват данни за упражняване на трудова дейност от лицето на длъжност „водолаз“. В едномесечния срок от съобщаването на разпореждането на заявителя, на 05.01.2024 г. срещу разпореждането Д. подава жалба с вх. № 29.01.2024 г. до Директора на ТП на НОИ Варна. С Решение № 2153-03-24 от 29.02.2024 г. Директорът на ТП на НОИ Варна отхвърля жалбата на Д., като изцяло са възприети фактическите констатации и правните изводи на Ръководителя ПО при ТП на НОИ Варна по отношение неустановяване наличието на право на жалбоподателя на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст както по условията на чл. 68, ал. 1-2 КСО (тъй като няма навършена възраст 64 г. и 05 м.), така и при условията на чл. 69б, ал. 2 КСО (тъй като независимо от достигнатата изискуема възраст, жалбоподателят няма отработени 15 години стаж от втора категория или общ сбор 15 години осигурителен стаж от І и ІІ категория). Директорът на ТП на НОИ обосновава извода си, че не следва периодът 01.06.2018 г. – 01.06.2020 г. да се зачита от І категория осигурителният стаж на Д., с позоваване на констатациите от извършената проверка на осигурителния стаж на лицето, като приема, че липсват доказателства за извършване на трудова дейност от Г. Д. Д. на длъжност „водолаз“ по трудово правоотношение с осигурителя ЕТ „К. Р.-3000“, сочейки следното: От „БУЛПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД са представени приемо-предавателни протоколи и фактури за извършени услуги на различни р/к и м/к, вдигнати на хелинг, като в тези документи няма данни за извършени водолазни услуги от ЕТ „К. Р.-3000“, с изключение на един протокол от 21.08.2019 г. за подготовка на доков степел и водолазна услуга за м/к „Панорама“, вдигната на хелинг, а и в представения от ЕТ водолазен дневник няма вписвания за извършени водолазни дейности от 19.08.2019 г. (когато е възложена работата) до 21.08.2019 г. (когато е изготвен приемо-предавателния протокол за извършената работа). Според отговора от ДП „Пристанищна администрация“ няма регистрирани кораби от ЕТ, сочен за осигурител на оспорващия. Липсва постъпило в Агенция „Морска администрация“ уведомление по чл. 8 от Наредба № Н-7 от 12.06.2008 г. за извършване на водолазна и друга подводна дейност от ЕТ, сочен за осигурител на оспорващия за периода м.06.2018 г. – м. 06.2020 г., включително. ЕТ „К. Р.-3000“ не представя документи, доказващи комплектованост с водолазна техника и имущество, техническо състояние и готовност за работа с водолазно имущество, средства за обезопасяване на водолазните работи, организация на водолазните спускания, наличието и правилното водене на документи (паспорти и формуляри на водолазната техника), лични и медицински книжки на водолазите, организационни документи по водолазните спускания, медицинско осигуряване и др., лице което отговаря за изправното състояние и безопасното действие на обекта. ЕТ, сочен за осигурител не представя и доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 27 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и на Наредба № Н-7 от 12.06.2008 г. за извършване на водолазна и друга подводна дейност. Директорът на ТП на НОИ Варна сочи, че наличието на трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение, както и че възраженията на оспорващия за препятстване участието в административното производство и излизане на пенсионния орган извън кръга на компетентността му са неоснователни. В хода на делото оспорващият дава пояснение за наличие на несъответствие на констатациите в Констативен протокол № 5-03-01413168/24.08.2023 г., като сочи следното: лекарски грознопис е и е представил освен медицинското свидетелство с „различните“ дати - 20.04. и 30.04., и още три медицински за годност; Договорите с БУЛПОРТ и фактурите са за изработване стапел, вдигане и пускане на кораби от стапела, което се извършва с помощта на водолаз; ЕТ „К. Р.-3000“ неправилно се приема, че не разполага с водолазна техника – Кораб „Номад“ е оборудван с въздушни компресори за извършване на водолазна дейност, има и представен договор за ползване на друга водолазна техника; Неправилно е прието, че ЕТ „К. Р.-3000“ няма кораб – Морска администрация – Варна удостоверява с документ собствеността над кораб „Номад“, има и фактура и приемо-предавателен протокол за м/вл „Сатурн“ от Портови флот 99 към ЕТ, има и статии, клипове в интернет и филм по националната телевизия за ЕТ „К. Р.-3000“ и водолазен кораб „Номад“; По отношение липсата на уведомления по чл. 8 от Наредба № Н-7, оспорващият сочи, че уведомленията са правени от фирмите ползватели на услугата от ЕТ „К. Р.-3000“ към „Варна Трафик контрол“; Според справка през 2018 г. са назначение 31 работника, през 2019 г. – 13, а пред 2020 г. – 12; Назначаването на лице от държавен технически контрол, според наредбата, се отнася само за стационарни, а не за транспортируеми съоръжения. Оспорващият представя доказателства, в потвърждение на извършваната от него дейност, а именно: Писмо № 868#2 от 11.03.2024 г. от Директора на Дирекция „Морска администрация – Варна“, от което се установява, че в регистъра на корабите е вписан кораб „Номад“, със собственик ЕТ „К. Р.-3000“ за периода 01.01.2018 г. -31.12.2020 г.; Фактура № 33586/04.06.2015 г., издадена от „ПОРТОВИ ФЛОТ 99“ ЕООД на ЕТ „К. Р.-3000“ за покупко-продажба на м/вл „Сатурн“ и Приемо-предавателен протокол от 11.06.2015 г. от продавача на ЕТ за приемане на м/вл Сатурн и документите му, подробно описани в протокола; Акт №190254/19.02.2019 г. за проверка на водолазен апарат – маска, клапан, редуцир вентил, ремъци, маркучи, свирка, манометър, който акт е издаден от „ДЖАМБО“ ООД, притежаващ лицензия за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност, издадена от ГД ДАМТН; Акт за първоначален технически преглед от 12.02.2019 г. на бутилка за сгъстен въздух от дихателен апарат, собственост на Г. Д. Д., издаден от „ДЖАМБО“ ООД; Ревизионна книга, започната на 12.02.2019 г. за обект: „Бутилка стоманена безшевна за сгъстен въздух“, собственост на Г. Д. Д., която ревизионна книга се установява, че е издадена от „ДЖАМБО“ ООД и е указано, че трябва да се съхранява грижливо в предприятието/организацията, където работи поднадзорния обект, от лицето, което отговаря за изправното състояние и безопасното действие на бутилката, като записванията в ревизионната книга се правят само от органите на Държавен технически контрол или упълномощени от тях длъжностни лица; Споразумение от 01.06.2018 г. за използване на водолазно оборудване, сключено между ЕТ „К. Р. – 3. “ и Г. Д. Д. с предмет: При извършване на водолазна дейност да се използват корабните компресори за работа с наргиле; По преценка на работника, същият може да използва собствено водолазно оборудване; При необходимост може да се използва и сертифицирано оборудване от трети страни, като споразумението е за срок 2 години, считано от подписването му; Благодарствено писмо от 01.06.2019 г. от Началника на ВВМУ „Н. Й. В.“ до Г. Д. Д., от което се установява, че оспорващият е извършил професионални действия, безвъзмездна помощ и адекватна преценка, проявени в критичен момент и определящи за благоприятния развой на мероприятията по обезопасяване и провлачване на Плаващата учебна база на ВВМУ в периода 02.06.-10.06.2019 г. Оспорващият представя и писмени пояснения какво представлява „водолазната дейност“, а именно всяко влизане на човек под повърхността на водата с продължителност повече от едно вдишване на въздух, при използване на различни съоръжения, с цел за подводно обучение, туризъм, различни производствени дейности и всякакви проучвателни работи. Оспорващият пояснява, че водолазен кораб „Номад“ се наема от различни организации като БАН ВМС, проучвателни и водолазни фирми, като именно те искат разрешение от Дирекция „Морска администрация“, а водолазът обезпечава тези дейност, което е вписано в корабния дневник. Както писмено, така и в съдебно заседание оспорващият пояснява, че при изработка на доков стапел за вдигане и пускане на плавателни съдове се извършват дейности като транспортна, дърводелска, заваръчна, водолазна, монтажна, такелажна и други, обединени като изработване на стапел. След прекратяване на трудовия му договор, оспорващият изтъква, че на същата позиция „водолаз“ в ЕТ „К. Р.-3000“ е назначен К. Н. М., на когото НОИ признава стажа без забележки и е пенсиониран. Към доказателствения материал е приобщена и справка за финансовите показатели на ЕТ-осигурител на оспорващия, от която се установя реализирането от ЕТ на обороти и печалба през 2018 г. – 2020 г., както и че предметът на дейност е транспортна дейност по суша и вода, водолазна дейност, проектиране и строителство на хидротехнически съоръжения, подводно обслужване, спедиционна дейност, комисионна дейност, търговско представителство и посредничество. Оспорващият представя и Рамков договор от 17.05.2018 г. между „БУЛПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД (възложител) и ЕТ „К. Р.-3000“ (изпълнител), с предмет СМР, изразяващи се в изработване на стапел, за ползване на клиенти на възложителя на хелингово съоръжение, собственост на възложителя, находящо се в Пристанище „Булпорт Логистика“, както и да вдига/сваля от хелинга плавателни съдове и подписва съответните протоколи за тези извършени действия, като изпълнителят да извършва тези действия с правоспособен и обучен персонал. В качеството на свидетели съдът разпита К. Й. Р. и К. Н. К.. Показанията им се възприемат от съда като достоверни, обективни и логически обосновани. Свидетелят Р. заявява следното: Оспорващият е бил водолаз на кораба на Р. – кораб „Номад“ през периода 2016-2017-2018 г., някъде около две години; Корабът „Номад“ е 20-метров и предимно се е използвал за археологически дейности, за водолазна професионална работа за почистване на кораби, смени на подводни устройства, огледи, за които се изисква водолаз; Подводната апаратура включвала сонарни устройства, странично сканиращи сонари за откриване на водни цели, доплерови лагове; Свидетелят е наемал професионална водолазна група или по-скоро те са го наемали като транспортен кораб да ги обслужва, т.к. имал всички устройства за тяхната дейност; Свидетелят е назначил Г. Д. на работа в ЕТ, т.к. му е бил необходим такъв човек – водолаз, който да слиза при инциденти (например заплитане на въже на винта); Освен да обслужва кораба на свидетеля, Г. Д. е бил ползван и за други дейности – над 200 кораба са били вдигани по специална технология, за която е пускан Д. да огледа и да наблюдава, за да продължи изтеглянето на сушата; Д. е участвал при почистването на кораба на 2 месеца; К. Н. М., който е работил след напускането на оспорващия, е бил на същата длъжност, за същите дейности и при същите условия в ЕТ; Оспорващият е работил със сгъстен въздух и свидетелят му е извършвал устни инструктажи преди гмуркане, като не може да каже дали всички гмуркания са записвани във водолазния дневник, но свидетелят е записвал, че има водолаз, когато е малко по-голяма дълбочината, но тъй като свидетелят е работил с оспорващия в затворен пирс, няма корабоплаване, даже не е уведомявал и Морска администрация, защото „не знае дали ще го извърши и за колко време“, но при големите кораби се правят специални заявки и други извършват водолазната дейност; При подводни дейности – гмуркания от оспорващия от кораба на свидетеля, свидетелят е вдигал предупредителни сигнали – син флаг с бяло, като при гмурканията на оспорващия той е бил сам, нямало е друг водолаз; Свидетелят не е контролирал воденето на вписвания във водолазния дневник. Свидетелят К. Н. К. познава оспорващия от 1992 г., работили са заедно до 2016 г. Свидетелят заявява следното: Знае, че оспорващият през периода юни 2018 – юни 2020 г. е работил като водолаз към ЕТ „К. Р.“ на кораб „Номад“, като му е и помагал в някои дейности – да го разопакова, да смъкне водолазния костюм, тежестите; Виждал е оспорващият редовно да чисти кораба от миди (кингстоните на двата борда, и на дъното, винтовете и балера, перото), което става посредством водолазна дейност; Свидетелят е виждал през периода 01.06.2018 г.-01.06.2020 г. оспорващият да извършва гмуркания и водолазна дейност, защото свидетелят е бил на съседен кораб и го е виждал да излиза с водолазния костюм и когато извършва водолазна дейност. Свидетелят заявява, че без водолазно оборудване гмуркането е възможно с наличната система наргиле, без водолазна бутилка, има компресор на самия кораб, който подава сгъстен въздух. Предвид изявленията на страните съдът изрично е посочил в съдебно заседание, проведено на 05.06.2024 г., че приема за безспорна професионалната квалификация „водолаз“ на оспорващия, както и че са били внасяни задължителните осигуровки за пенсионен фонд за процесния спорен по делото период. От заключението по допусната съдебна експертиза относно продължителността и категорията осигурителен стаж, положен в осигурителя за периода 01.06.2018 г. – 01.06.2020 г., което заключение съдът напълно възприема като обективно, компетентно и обосновано дадено, се установява следното: Според условията на трудовото правоотношение за перида от 06.2018 г. до 06.2020 г. между ЕТ „К. Р.-3000“ и оспорващия, оспорващият е бил на длъжност „водолаз“, категория труд – първа, непълно работно време – 4 часа, по втори допълнителен трудов договор, като осигурителният му стаж е 1 год., който преизчислен към трета категория за същия период е 1 год. 8 мес.; При прибавяне на осигурителен стаж от първа категория при осигурителя ЕТ „К. Р.-3000“ за периода 01.06.2018 г. – 01.06.2020 г. – 1 г., към осигурителния стаж от втора категория при други осигурители – 13 г. 11 м. 41 дни, общият размер на осигурителния стаж от втора категория възлиза на 15 г. 00 м. 11 дни. Въз основа на така установените по делото факти, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. “а“ КСО – Директора на ТП на НОИ Варна, и в предвидената в чл. 117, ал. 3, изречение първо КСО форма – мотивирано решение, като съдържа всички задължителни реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК. Не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на оспорения акт на самостоятелно основание. Спазен е регламентираният в чл. 117, ал. 3 КСО срок за произнасяне, като с решението на Директора на ТП на НОИ Варна е разрешен по същество отнесения до него въпрос съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 КСО. Обжалваното решение е постановено след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства, т.е. административното производство е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК. Както и Директорът на ТП на НОИ Варна приема, няма спор, че към датата на подаване от оспорващия на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 КСО – 21.11.2022 г., оспорващият е достигнал изискуемата възраст 58 г. и 10 месеца. Спорът се концентрира върху въпроса дали оспорващият отговаря на второто изискване, регламентирано с нормата на чл. 69б, ал. 2 КСО – да са отработени 15 години при условията на втора категория труд, или общ сбор 15 години осигурителен стаж от І и ІІ категория труд. В случая не е спорно наличието на осигурителният стаж на оспорващия по условията на ІІ категория труд в размер на 14 год 00 мес. 11 дни, а се спори единствено дали и осигурителният стаж за периода от 01.06.2018 г. до 01.06.2020 г. за работа в ЕТ „К. Р.-3000“ на длъжност „водолаз“ следва да се зачете по условията на І категория труд. Съдът намира, че неправилно ответникът приема, че събраните в хода на административното производство доказателства безспорно обуславят извод за липса на данни за упражняване на трудова дейност от оспорващия на длъжност „водолаз“ по трудовото правоотношение с осигурителя ЕТ „К. Радев-3000“ за периода от 01.06.2018 г. до 01.06.2020 г. Предметът на доставките по фактурите и приетите и предадени работи по приемо-предавателните протоколи, представени от „БУЛПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД и приложени към административната преписка, се отнасят до подготовка на доков стапел за различни плавателни средства, което е свързано и с „вдигане на хелинг“ в пристанище. Тези дейности, както подготовката на стапел (скеле, върху което лягат плавателните съдове на сушата при докуване/ремонтиране), така и вдигането и пускането на плавателните съдове на хелинг (съоръжение за изваждане на кораби от морето на сушата), изискват и водолазна дейност. В подкрепа на така посоченото от съда е представеният от оспорващия в хода на съдебното производство Рамков договор от 17.05.2018 г. с предмет изработване на стапел, както и вдигане/сваляне от хелинги на плавателни съдове, както и заявеното от свидетелите К. Р. и К. К.. Свидетелят К. Р. пояснява технологията на дейността – изготвяне на определена форма на кораба, изготвяне на количка, потапянето им във водата, укрепване на кораба, който пристава, дърпане на количката за лягане на кораба върху седло, като е необходимо да се наблюдават как протича процеса по изтегляне на кораба и това става чрез водолазна дейност, извършвана от оспорващия (за извършването на каквато дейност свидетелства и К. К., което е имал непосредствено възприятие), като оспорващият е извършвал и мероприятия, свързани с почистването на кораба (каквато дейност се е изисквало редовно да се извършва, според показанията и на свидетеля К. К.), ползвал е сгъстен въздух. Свидетелят К. К. посочва, че оспорващият се е гмуркал и посредством системата наргиле, без водолазна бутилка, т.к. има компресор на самия кораб, който подава сгъстен въздух. Неоснователно ответникът настоява, че единствено за големи кораби, каквито в случая не са ремонтирани, се изисква да има водолаз, който да контролира и навигира процеса по пускането на вода и обратно привеждането на плавателния съд на сухи докове. Съдът намира, че дейността по подготовка на доков стапел и по вдигане/сваляне на плавателните съдове от хелинга, от показанията на свидетелите и при проучването на тези процеси от съда, изисква в повечето случаи водолазна дейност. Освен това показанията на свидетеля К. Р., представените фактури и приемо-предавателни протоколи, както и приетото от съда кореспондират със заявеното от К. Р. в качеството му на ЕТ – осигурител на оспорващия в обяснителната записка, представената в хода на проверката от органите на НОИ на осигурителния стаж на оспорващия. Следва да се посочи, че в приемо-предавателните протоколи е общоприето да се посочва крайният резултат, т.е. договорената доставка – на стока или на услуга, поради което неправилно ответникът се позовава на липсата на посочване в представените приемо-предавателни протоколи подробно на всички отделни процеси и дейности посредстсвом и чрез които е извършената договорена работа. Последният извод изцяло важи и за посочените предмети на приобщените към административната преписка фактури. Съдът намира, че следва да се съобразят и легалните дефиниции на водолазните работи, които дефиниции се откриват в нормата на чл. 2, ал. 2, т 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № Н-7 от 12.06.2008 г. за извършване на водолазна и друга подводна дейност, а именно, че водолазните работи представляват подводни работи, извършвани с използване на водолазен труд, и се делят на следните видове: 1. аварийно-спасителни водолазни работи, които се изпълняват при спасяване на хора и имущество във водата и оказване на помощ на кораби, плавателни и въздухоплавателни средства, търпящи бедствие в акваториите по чл. 1; 2. корабни водолазни работи, които се извършват за оглед, експертиза, почистване и отстраняване на повреди по подводната част на корпуса на кораба или в наводнени корабни отсеци; 3. подводно-технически водолазни работи, които се изпълняват при обследване/проучване, строителство и обслужване на хидротехнически, навигационни и други подводни съоръжения, включително, местостоянки и кейове, оглед и почистване на акваториите по чл. 1 и изваждане на предмети от акваториите по чл. 1. По отношение вписванията във водолазния дневник: За да се приеме в случая, че наетото по трудово правоотношение лице на длъжност „водолаз“ е започнало и извършвало трудова дейност на тази длъжност, не е необходимо удостоверяване извършването на водолазна дейност всеки работен ден по 4 часа. Спецификата на задълженията за тази длъжност не способстват да се направи обратен извод. Напротив именно спецификата на работата и на организацията на работата обосновават и липсата на вписвания във водолазния дневник за всеки един работен ден в периода от 01.06.2018 г. до 01.06.2020 г., поради което невписването във водолазния дневник на водолазна дейност в периода 19-21.08.2019 г. неправилно се възприема от ответника като индиция, че оспорващият не е упражнявал трудова дейност като „водолаз“. Освен това сам по себе си фактът на пропуск или ненадлежно водене на водолазния дневник не може да обуслови безспорен извод за неизвършване на водолазна дейност от оспорващия за целия период на трудовото правоотношение с ЕТ. Във връзка с изтъкнатото от ответника в хода на устните състезания, че някои от датите, едната е 03.06.2018 г., а и на 28.09.2018 г., когато оспорващият, според справката за явяването е бил на работа при първия си работодател, съвпадат с посочените данни във водолазния дневник: Съдът намира, че първата посочена дата на спускане във водолазния дневник не е 03.06.2018 г., а 05.06.2018 г., доколкото на заглавната страница на водолазния дневник е посочено, че е започнат на 05.06.2018 г. Спускането на 28.09.2018 г. (когато според справката за отработено време, представена от основния работодател – „Портови флот 99“ АД оспорващият е полагал труд за основния си работодател) е отразено във водолазния дневник с общо време на спускането 1 час и 20 минути, с посочени начален и краен час на спускането, съвпадащи по принцип с общоприетата обедната почивка, а и както се посочи ненадлежното водене както на водолазния дневник, така и на справката за отработено време, не следва да се възприемат като безспорна индиция за липса на полагане на труд от оспорващия като водолаз за ЕТ-осигурител. Предвид представеното в хода на съдебното производство писмо от Директора на Дирекция „Морска администрация“ – Варна, според което кораб „Номад“ с рег. № [рег. номер] периода 01.01.2018 г. – 31.12.2020 г. е бил вписан в регистъра на корабите, воден от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ със собственик ЕТ „К. Р.-3000“, то обстоятелството, че ДП „Пристанищна инфраструктура“ е представила на ответника отговор, че в регистъра на системата за управление на корабния трафик и информационно обслужване на корабоплаването няма регистрирани кораби от ЕТ „К. Р.-3000“ не способства за безспорност на извода на ответника за липса на извършвана трудова дейност от оспорващия на длъжност „водолаз“. Следва да се посочи и че от ТП на НОИ Варна са изискали от ДП „Пристанищна инфраструктура“ данни за ЕТ „К. Р.-3000“ от системата за докладване на морските пространства на РБ за периода м.06.2018 – м.06.2020 г., като в отговора от ДП се сочи, че съгласно Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационното обслужване на корабоплаването в морските пространства на РБ, на доклади подлежат корабите с определен размер. В случая ответникът не съобразява и не обосновава изискуемостта на регистрацията на кораба на ЕТ с конкретните размери на собствения на ЕТ кораб „Номад“, а автоматично сочи липсата на регистрация на кораба като индиция за неосъществяване на водолазна дейност от оспорващия. Липсата на данни в Агенция „Морска администрация“ за постъпило уведомление по чл. 8 от Наредба № Н-7 от 12.06.2008 г. за извършване на водолазна и друга подводна дейност от ЕТ-осигурител на оспорващия за периода м.06.2018 – м.06.2020 г. е неотносимо към извършваната от оспорващия дейност. Разпоредбата на чл. 8 от посочената наредба изисква уведомяване при извършване на водолазни работи по чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2 от същата наредба, а именно за аварийно-спасителни водолазни работи, които се изпълняват при спасяване на хора и имущество във водата и оказване на помощ на кораби, плавателни и въздухоплавателни средства, търпящи бедствие в акваториите по чл. 1, както и за корабни водолазни работи, които се извършват за оглед, експертиза, почистване и отстраняване на повреди по подводната част на корпуса на кораба или в наводнени корабни отсеци. В случая ответникът не твърди, че извършваните водолазни работи са именно такива, за които се изисква уведомяване, а и евентуалното неизпълнение на задължението за уведомяване от страна на лицето, което ги организира – в случая ЕТ-осигурител на оспорващия, не може да се разглежда в ущърб на оспорващия и да се приема, че не е осъществена водолазна дейност. По отношение сертификатите за наличност и годност на водолазната техника и екипировка, към административната преписка е приложена обяснителна записка от оспорващия относно пояснения към Констативен протокол № КП-5-03-01352718/16.05.2023 г., в която е посочено, че при запитване на оспорващия към служител на ТП на НОИ Варна по телефона, кога и къде оспорващият да представи процесните документи, съхранявани у него, доколкото водолазната техника е негова лична, служителката е отказала да ги приеме. Към жалбата от ЕТ „К. Р.-3000“ срещу задължителните предписания от 17.05.2023 г., са приложени Акт от 12.02.2019 г. за първоначален технически преглед на бутилка за сгъстен въздух от дихателен апарат, собственост на Г. Д. Д. със срок на извършване на следващ периодичен преглед до 12.02.2024 г., Ревизионна книга, започната на 12.02.2019 г. за обект: Бутилка стоманена безшевна за сгъстен въздух, собственост на Г. Д. Д., Акт от 19.02.2019 г. за проверка на водолазен апарат, собственост на оспорващия и Медицинско направление с изх. № 823/08.04.2019 г. до ЕТ-осигурител на оспорващия, със заключение, че оспорващият е годен за водолаз. Процесните доказателства не са взети предвид от ответника. В хода на съдебното производство оспорващият представя и Споразумение за използване на водолазно оборудване от 01.06.2018 г. между ЕТ „К. Р.-3000“ и оспорващия, със срок 2 години, считано от подписването му и с предмет: При извършване на водолазна дейност да се използват корабните компресори за работа с наргиле, като при преценка на работника – Г. Д., същият може да използва собственото си водолазно оборудване, както и сертифицирано оборудване от трети страни. Изведените от съда факти от доказателствата по делото, разгледани в съвкупност със заявеното в представената обяснителна записка от ЕТ-осигурител още в хода на проверката от ТП на НОИ Варна, че през време на трудовото правоотношение с оспорващия, се поддържали в актуалност медицинските свидетелства, корабният дневник, акт за проверка на водолазен апарат, акт за технически преглед на бутилката за сгъстен въздух и ревизионна книга за бутилки за сгъстен въздух, обуславят извод, че неоснователно ответникът приема, че при извършената проверка ЕТ-осигурител на оспорващия не представя документи, доказващи комплектованост с водолазна техника и имущество, техническото състояние и готовност на кораба за работа с водолазно имущество, техническото състояние и готовност за работа на водолазното имущество и др. В подкрепа на възможностите на кораб „Номад“ във връзка с водолазна дейност са и показанията и на двамата свидетели по делото, както и поясненията на оспорващия, който заявява, че при издаване на нов документ за водолазната му техника, старият документ се унищожава. Въпросът дали са спазени всички изисквания за извършване на водолазна дейност подлежи на контрол от съответните компетентни органи, като дори и да е извършвана водолазна дейност в нарушение на изискванията, то това не обосновава автоматично извод, че водолазна дейност не е извършвана. Посочването от страна на ответника, че ЕТ-осигурител на оспорващия не представя доказателства, че са изпълнени изискванията на „чл. 27 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, и на Наредба № Н-7 от 12.06.2008 г. за извършване на водолазна дейност“, не обосновава извод за неосъществяване на трудова дейност от оспорващия като водолаз. Освен това нормата на чл. 27 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България не съдържа някакво изискване, а единствено делегира правомощие на министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на културата и министъра на транспорта и съобщенията да определят реда за извършване на водолазната и всякаква друга подводна дейност във вътрешните морски води и в териториалното море. Обстоятелството, че пенсионните органи са отпуснали лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на друго лице, признавайки положения труд от другото лице труд при осигурителя на оспорващия и на същата длъжност, не може да обоснове незаконосъобразност на оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия срещу разпореждането, с което е отказано отпускането на поисканата пенсия. Следва обаче да се посочи, че сред принципите на АПК, освен законност е и принципът на предвидимост, изискващи еднакво разрешаване на идентични казуси, като това предполага стремеж на административния орган да създава у заявителите за отпускане на пенсия оправдани правни очаквания. Действително наличието на трудов договор не е достатъчно, за да се приеме, че е налице и осигурително правоотношение и че лицето по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е „осигурено лице“. Следва лицето да е започнало да упражнява трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО, доколкото по аргумент от чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква именно от деня, в който лицето е започнало да упражнява трудова дейност и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Независимо от установяващото се в случая припокриване на понятията трудово и осигурително правоотношение, следва да се отбележи, че законодателят с нормата на чл. 10, ал. 2 КСО регламентира, че осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. В конкретния казус, неправилно извеждайки фактите от приобщените по делото доказателства и игнорирайки установяващото се от Удостоверение обр. УП-З с изх. № 61/10.05.2022 г., издадено от ЕТ „К. Р.-3000“ по отношение на осигурителния стаж на оспорващия в размер на 1 година, и не зачитайки труда на оспорващия на заеманата длъжност „водолаз“ като първа категория, пенсионният орган е постановил разпореждането си за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на оспорващия в несъответствие с материалноправните норми - чл. 10 КСО във вр. § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, а потвърждавайки разпореждането, Директорът на ТП на НОИ Варна е постановил обжалваното пред съда решение, допускайки същия порок. Съдът намира, че неправилно, в несъответствие с чл. 1, т. 3 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, ответникът не определя като първа категория трудът, положен от оспорващия на длъжност „водолаз“ в ЕТ „К. Р.-3000“ в периода от 01.06.2018 г. до 01.06.2020 г. Следва да се съобрази, че през периода от 01.06.2018 г. до 01.06.2020 г. оспорващият е работил по две трудови правоотношения (основно – при осигурителя „Порт флот 99“ АД, при пълно работно време, на длъжност при трета категория труд, и допълнително – при осигурителя ЕТ „К. Р.-3000“, при непълно работно време – 4 часа, на длъжност при първа категория труд). В съответствие с чл. 4, ал. 1 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране по-благоприятната категория труд за процесния период се явява тази при осигурителя ЕТ „К. Р. – първа категория. Както и пенсионните органи правилно приемат оспорващият има общо 13 г. 11 мес. 41 дни осигурителен стаж ІІ категория труд при осигурителите „Пристанище Варна“ ЕАД и „Портови флот 99“ АД, към който осигурителен стаж следва да се прибави и осигурителният стаж за труда първа категория, положен в ЕТ „К. Р.-3000“ в периода от 01.06.2018 г. до 01.06.2020 г. По аргумент от чл. 69б, ал. 6 КСО осигурителният стаж от първа категория следва да допълни осигурителния стаж от втора категория без превръщане или общият размер, както и вещото лице дава заключение, на осигурителния стаж на оспорващия от втора категория труд възлиза на 15 г. 00 м 11 дни. Така приетото от съда обуславя извод, че оспорващият отговоря и на двете изисквания за придобиване право на пенсия по условията на чл. 69б, ал. 2 КСО – има навършена възраст 58 г и 10 месеца и е работил 15 години при условията на втора категория труд. Решението, с което жалбата от Г. Д. е отхвърлена и по същество постановеният отказ на пенсионния орган е потвърден, се явява издадено при неправилно приложение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, които са основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК за неговата отмяна. На основание чл.173, ал. 2 АПК преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган - Ръководител ПО при ТП на НОИ Варна за ново произнасяне на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО по заявлението на оспорващия, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Срокът, който съдът следва да определи на основание чл. 174 АПК за произнасяне на административния орган следва да бъде до 4 месеца от влизане на решението в сила. При този изхода на спора и предвид своевременно направеното от оспорващия искане за присъждане на разноски, същото следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 1 АПК. НОИ следва да бъде осъдено да заплати на оспорващия изцяло претендираната сума в общ размер на 262 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса за образуване на делото и 252 лв. заплатена сума за възнаграждение на вещо лице. На основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, вр. чл.118, ал.3 КСО, съдът