Мотиви към Решение № 552 от 2.2.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 416/2023 г.

по н.ч.д. № 416/ 2023 г., СРС, 7 състав.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето.

Постъпило е искане от СРП, на осн. чл. 157 от ЗЗ, с което се иска настаняването на задължителното лечение на лицето А.А.П., предвид наличието на основанията по чл. 157, вр. чл. 155 от ЗЗ. Повод за искането е прокурорска преписка № 52582/22 г. по описа на СРП, образувана от сигнал на живущи в блок 730 на жк. адрес оплакващи се от агресивно и опасно за околните поведение от страна на техния съсед А.П.

В съдебно заседание представителят на СРП поддържа направеното предложение, тъй като се доказвали предпоставките по чл. 155 от ЗЗ.

Служебният защитник счита, че не са налице основания за задължително лечение, доколкото осв. П. страдал от наркотична зависимост и се лекувал доброволно от нея. Нямало данни за провеждано лечение от параноидна шизофрения, а от сигнала на съседите, които просто искали да се отърват от него, не се извеждали изводи за опасно поведение.

Освидетелстваният А.П.твърди, че се чувства добре и страда от наркотична зависимост, оспорвайки диагнозата параноидна шизофрения. Със съседите също се разбирал добре, но същите изпитвали неприязън към него, тъй като бил наркоман.

Съдебното производство се проведе с участието на психиатър, който даде становище в съдебно заседание. На основание чл.159 от ЗЗ бе назначена и изготвена съдебно- психиатрична експертиза, която подробно да прецени здравословното състояние на осв. П.. След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

От фактическа и правна страна:

Освидетелстваното лице е А.А.П., с ЕГН ••••••••••, роден на 22.02.1976 г. в гр. Оряхово, обл. адрес, българин, с българско гражданство, неженен, със средно образование, неосъждан.

От приетото заключение на съдебно-психиатричната експертиза и разпита на вещите лица, от останалите писмени доказателства, приобщени към прокурорска преписка № 52582/22 г. по описа на СРП, както и при непосредствена преценка на поведението на освидетелствания, проявено в две поредни съдебни заседания, на които същият присъстваше, при липсата на каквито и да било доказателства, които да им противоречат, е видно следното:

1/ при освидетелствания А.П.е налице ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ, с давност от 1996 г. Към настоящия момент е налице обостряне на психотичната продукция на фона на неприемане на поддържаща терапия. Касае се за същинско психично заболяване, поради което П. попада в кръга на лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, тоест доказано е първото от двете кумулативни изисквания на чл. 155 от ЗЗ за настаняване на задължително лечение;

2/ при освидетелствания са налице и отделни психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества и синдром на наркотична зависимост, чиято употреба задълбочава проявите на основното му психично заболяване. Наред с това П. е напълно некритичен към състоянието си и не разбира необходимостта от лечение. По прокурорската преписка № 52582/22 г. по описа на СРП е налице сигнал от 06.12.2022 г. от 21 лица, живущи в бл. 730 на жк. Люлин, както и множество писмени обяснения от съседи, в които се визират разнообразни прояви и действия на П. в дните преди настоящото производство, застрашаващи както собственото му здраве и живот, така и това на околните – буйстване във входа на блока, халюцинации на обществено място, ходене без дрехи, подпалване на собственото му жилище, т.е. доказано е и второто от двете кумулативни изисквания на чл. 155 от ЗЗ за настаняване на задължително лечение, а именно – в резултат на психичното си заболяване, осв. П. да представлява опасност, както за себе си, така и за околните.

3/ Вещото лице, изготвило съдебно-психиатричната експертиза, предлага задължително лечение в стационарна форма за срок от два месеца, което да се проведе в ДПБ „Св. Иван Рилски“ – гр. Нови Искър.

Осв. П., предвид липсата на критичност към заболяването си, не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си. Предвид обстоятелството, че живее сам и липсата на близки, които да полагат контрол и грижи за нея, такова съгласие може да даде длъжностно лице от дирекция „Здравеопазване” – СО.

Установените по – горе обстоятелства сочат, че са налице и двете кумулативни изисквания по чл. 155 от ЗЗ за настаняване на задължително лечение, а именно освидетелствания, в резултат на заболяването си по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ да представлява опасност за себе си и за околните.

Предвид горното, следва искането на СРП за задължително настаняване и лечение на освидетелствания в СПЗ да бъде уважено, като А.А.П. бъде настанен на задължително лечение, при стационарна форма, в ДПБ „Св. Иван Рилски“ – гр. Нови Искър за срок от два месеца, съобразно становището на вещото лице.

Поради горните аргументи и поради невъзможността осв. П. да дава информирано съгласие за своето лечение, Съдът, на основание чл. 162, ал. 3 от ЗЗ, назначи д-р И.М.С. – главен експерт в дирекция „Здравеопазване” - СО, за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на А.А.П.. На основание изложеното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: