Решение № 4 от 26.9.2018 г. на Софийски градски съд по дело № 2132/2003 г.

Производството е по реда на чл.6, ал.6 от ЗОСОИ – втора съдебна фаза. С влезли в сила: решение на СГС, АК, III „з“ състав от 06.01.2015 г. по а.х.д. № 2123/ 2003 г. и решение на ВАС, III отделение от 07.02.2016 г. по а.х.д. № 4788/2005 г. е отменен мълчаливия отказ на Областния управител на Област София да се произнесе по молба с вх.№ РД 97000-6475/20.11.1998 г. и вместо него е признато на основание чл.3, ал.1, т.3 от ЗОСОИ правото на обезщетение на В.Л.М. с компесаторни записи за неправомерно завзетия имот с пл.№ 987 с площ от 3470 кв.м., в кв.28 по плана на гр.Банкя. С определение от 16.01.2018 г. на СГС, ГО, IV „В“ въззивен състав по а.х.д. № 2123/ 2003 г. са конституирани на основание чл.120 от ГПК (отм.) вр. чл.45 от ЗАП (отм.) като страни в производството на мястото на починалия на 19.07.2007г. в хода на производството жалбоподател В.Л.М. неговите наследници по закон -Р.Г.М., В.В.М. и Л.В.М.. Нормата на чл.6, ал.6, изр.последното от ЗОСОИ постановява, че при уважаване на отхвърленото искане (каквато е настоящата хипотеза), съдът назначава експертиза от лица по чл.4 от ЗОСОИ и решава окончателно претенцията. В съответствие с разпоредбата на чл.6, ал.6, изр.последно от ЗОСОИ във втората съдебна фаза е допуснато и прието заключение на съдебно – техническа експертиза (СТЕ), изготвено от вещото лице Т.Д., включена в списъка по пар.4 от ПЗР на ЗОСОИ. Със заключението е дадена оценка на отчужденото имущество в два варианта – 1).при първия вариант отчужденото имущество е оценено общо на 13 000.00 лева, като за всеки от наследницитеР.Г.М., В.В.М. и Л.В.М. е определен размер на обезщетението, съответстващо на неговата наследствена квота, както следва – заР.Г.М. при 50 % наследствена квота, обезщетението е в размер на 6 500.00 лева, а за В.В.М. и Л.В.М. при равни наследствени квоти от по 25 % - обезщетенията са от по 3250.00 лева за всеки от тях поотделно; 2).при втория вариант - отчужденото имущество е оценено общо на 13 020.00 лева, след закръгляне, като при равни 1/3 наследствени квоти, за всеки от наследницитеР.Г.М., В.В.М. и Л.В.М. обезщетенията поотделно възлизат от по 4340.00 лева. Настоящият съдебен състав приема, че в конкретният случай оценката на имуществото в общият й размер е правилно определена и в двата варианта на заключението от СТЕ, при съобразяване на разходите за възнаграждение за вещото лице по всеки от тях, тъй като е спазено правилото на чл.4, ал.3, т.3 б.“а“ и „б“ от ЗОСОИ и доколкото действителна пазарна цена на имота се определя съгласно Приложение № 1 от Закона за местните данъци и такси, като получената стойност се удвоява. Настоящият съдебен състав споделя, че оценката следва да се определи по втория вариант от експертизата в размер на 13 020.00 лева, тъй като е съобразен с квотите от съсобствеността на страните и така дадената от вещото лице сума следва да бъде закръглена на основание чл.4, ал.5 от ЗОСОИ до размера на сумата от 12 900.00 лева. Страните не спорят, а и в провелото се на 31.05.2018 г. открито съдебно заседание по делото, както и от кредитираното удостоверение за наследници се установява, че отчужденото имущество, което е било лична собственост на общия наследодател В.Л.М., принадлежи на неговите наследнициР.Г.М., В.В.М. и Л.В.М. при равни квоти от 1/3 идеални части от наследството. Съобразно така притежаваните идеални части, жалбоподателите по настоящото дело, в качеството им на наследници на В.Л.М. имат право на обезщетение чрез компенсаторни записи, както следва -Р.Г.М. на стойност 4300.00 лева, В.В.М. на стойност 4300.00 лева и Л.В.М. на стойност 4300.00 лева. Воден от горните мотиви, СЪДЪТ