РЕШЕНИЕ

№ 10

гр. С. 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20221870100097 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

„Т.С” ЕАД със седалище и адрес на управление –гр.С., ул.”Я.” № 23Б, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника си юрисконсулт И.Г., е предявило срещу ответника П. И. К., ЕГН: ••••••••••, от с.Г., община С. със съдебен адрес–гр.С., ул.“М.“ № 34А, ет.2, офис 201, адв.В., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.150 от ЗЕ, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД –за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи сума за незаплатена топлинна енергия в общ размер на 3 404, 47 лева, от които 2 734, 75 лева главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода месец 05.2017 год. до месец 04.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2021 година /датата на подаване на заявлението в съда/, 654, , 98 лева законна лихва за забава, за периода от 15.09.2018 год. до 10.08.2021 год., както и 11, 90 лева главница за дялово разпределение, за периода от м.07. 2018 год. до месец 04.2019 год., 2, 84 лева лихва за забава, за периода от 31.08.2018 год. до 10.08.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата за дялово разпределение, считано от 23.08.2021 год./ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът П. И. К. е потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, както и че не е изпълнил в установените срокове задълженията си за заплащане на дължимите суми за доставената топлинна енергия.Сочи се, че с оглед разпоредбата на чл.139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда –етажна собственост се извършва по системата на дяловото разпределение при наличието на договор с лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ.Поддържа се, че собствениците в етажната собственост, в която се намира имота на ответника са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.” ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Сочи се, че ответникът е депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, по което било образувано ч.гр.д.№ 1005/2021 год. на РС-С..Районният съд уважил заявлението в цялост, като е издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за горепосочените суми.Заповедта за парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на лично на длъжника/ответник/ П. И. К..В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за парично задължение по чл.410 ГПК и съдът е указал на заявителя да предяви в законоустановения едномесечен срок иск за установяване на вземането си срещу длъжника.В законовия срок ищецът е предявил срещу ответника иск по чл.422, ал.1 от ГПК.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК адв.В.-пълномощник на ответника П. И. К. е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразила становище за допустимост, но за неоснователност на предявения иск и е изложила съображения.Релевира възражение за погасяване на вземането по давност.Счита, че претендираното вземане са периода от 01.05.2017 год. до 30.04.2018 год. е погасено по давност.Поддържа, че акцесорното вземане за лихва за забава също е погасено по давност, поради погасяване на главното вземане.

В с.з ищецът „Т.С” ЕАД не се представлява.

Адв.Е. В. –пълномощник на ответника поддържа писмения отговор и оспорва предявените искове.

Трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД не се представлява.С молба, депозирана по делото от управителя на Т.С.” ЕООД е изразил становище по предявения иск, като не го оспорва и счита, че същият е основателен и доказан.

С.ският районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1005/21 год. по описа на РС-С., се установява, че на 23.08.2021 год. ищецът е депозирал в Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата П. И. К..С определение от 31.08.2021 год. образуваното пред Софийски районен съд ч.гр.д.№ 48554/2021 год. по описа на същия съд, е било прекратено и на основание чл.411, ал.1 от ГПК е било изпратено по подсъдност на РС-С..РС-С. е издал заповед № 886 на 01.11.2021 год. срещу длъжника П. И. К., от с.Г., община С., за следните суми: 2 734, 75 лева главница за доставена и неизплатена топлинна енергия за периода от месец май 2017 год. до месец април 2019 год., 654, 98 лева лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 год. до 10.08.2021 год., 11.90 лева главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2018 год. до месец април 2019 год., 2, 84 лева лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 год. до 10.08.2021 год., ведно със законната лихва, считано от 23.08.2021 год./дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/ до окончателното изплащане на вземането, за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ж.к.“Надежда- 3“, бл.305, вх.В, ет.8, ап.68, аб.№ 154058.Между страните не се спори, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.Настоящите искове са предявени в указания сок.

По делото са представени договор от 01.11.2007 год. и договор от 29.07.2015 год., сключени между ищеца „Т.С” ЕАД и „Т.С.” ЕООД, по силата на които последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия на потребителите /собственици и ползватели/ в сграда–етажна собственост, а „Т.С ” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

По делото е представен протокол от Общо събрание на Етажната собственост относно избор на разпределители от 04.10.2012 год. –протокол от Общото събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици.Видно от приетия като доказателство по делото протокол за проведеното Общо събрание на етажните собственици на сградата, в която се намира апартаментът на ответника, е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство с „Т.С.” ЕООД/.

По делото е представен договор № Д-0-67 от 03.06.2020 год., сключен между ищеца „Т.С” ЕАД и „Т.С.” ЕООД, по силата на които последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия на потребителите /собственици и ползватели/ в сграда–етажна собственост, а „Т.С ” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

По делото са представени: извлечение от сметки за дялово разпределение по месеци за процесния период, от който е видно, че размерът на дължимите суми за топлинна енергия е 3 404, 47 лева; Съобщения към фактури с № 0096663070/31.07.2018 г. и № 0106475556/31.07.2019 год.; представени от „Т.С.” ЕООД 2 броя документи за дялово разпределение за периода 01.05.2017 год.-30.04.2018 год., дялово разпределение за периода 01.05.2018 год.-30.04.2019 год.; Документ за главен отчет за периода от 01.052018 год.-30.04.2019 год; Протокол за неосигурен достъп за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2019 год. Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С” ЕАД.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява следното: За периода от м.05.2017г. до м.04.2019 год. на абонаментен № 154058, на името на П. И. К. са начислени суми за топлинна енергия, както следва: Фактура № 96663070 от 31.07.2018 год. на обща стойност 1499, 08 лева, от която 1165, 12 лева главница и 333, 96 лева лихва за периода от м.05.2017 год. до м.04.2018 год.; Фактура № 97780362 на обща стойност 382, 99 лева, от която 300, 64 лева главница и 82, 35 лева лихва, за периода от м.07.2017 год. до м.04.2018 год. -Изр.; Фактура № 97779382, на обща стойност 54, 65 лева, от които 42, 90 лева главница и 11, 75 лева лихва, за периода м.05.2017 год. –м.06.2107г.Изр; Фактура № 106475556 на обща стойност 1371, 76 лева, от които 1157, 32 лева главница и 214, 44 лева лихва за периода от м.05.2018 год. до м.04.2019 год.ОФ; Фактура № 107507318 на обща стойност 10, 73 лева, от които 9, 07 лева главница и 1, 66 лева лихва за периода от м.05.2018 год. до м.06.2018 год. Изр.; Фактура № 1073800432 на обща стойност 54, 48 лева, от които 46, 13 лева главница и 8, 35 лева лихва за периода от м.10.2018 год. до м.04.2019 год.Изр. и Фактура № 107379981 на обща стойност 16, 04 лева, от които 13, 57 лева главница и 2, 47 лева лихва за периода от м.07.2018 год. до м.09.2018 год.Изр. Общо дължима сума 3389, 73 лева, главница 2 734, 75 лева и лихва в размер на 654, 98 лева.

В заключението е отразено, че към историята на преписката за съдебни вземания за абонат № 154058 на името на П. И. К. са описани 10 броя фактури за дялово разпределение с общо дължима сума 14, 74 лева, от които главница 11.90 лева и лихви 2, 84 лева, които са описани в експертизата по месеци./ показани в раздел 4-ти/ Лихвите за всяко задължение са изчислени от първия ден след срока на плащане -31.08.2018 год. до дата 10.08.2021 год.

Общо дължимата сума за използвана топлинна енергия и дялово разпределение за исковия период възлиза на 3404, 47 лева главница и лихва, от които главница -2 734, 75 лева за топлинна енергия, 654, 98 лихва за забава, 11, 90 лева главница за дялово разпределение и 2, 84 лева лихва за забава.

За процесния период месец 05. 2017 година до месец 04.2019 година, размерът на дължимите суми за топлинна енергия –главница, общо и по отделни пера –суми за ТЕ сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период, са отразени в описаните в заключението фактури.

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява следното: Общите топломери са отчитани редовно и технологичните разходи в абонатната станция са определяни правилно.Изравнителните сметки са изготвени от „Т.С.“ ЕООД за исковия период м.05.2017 год. –м.04.2018г. и м.05.2018год.-м.04.2019 год.

При отчетите топлинния счетоводител отчита, че абоната е със свалени радиатори или с пломбирани такива, поради което му е начислявана топлинна енергия само за сградна инсталация.Констатирано е също, че абоната няма монтирани водомери за топла вода, поради което разхода за нея е на брой живущи, в случая двама човека.

Сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с действаща нормативна уредба в областта на енергетиката и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на потребителя.През целия процесен период на ответника като собственик на имота е начислена топлинна енергия за отопление –частта от сградната инсталация, поделена солидарно с останалите собственици от блока, прикачени към абонатната станция и реалното потребление на гореща вода.

Задълженията на ответника към „Т.С“ ЕАД за процесния период са изчислени на база изравнителните сметки в размер на 2 922, 51 лева реално потребление на топлинна енергия, без начислена лихва, приспадане на вноски.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Предявени са допустими обективно кумулативно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.150 от ЗЕ, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Исковете са допустими с оглед установените от приложеното ч.гр.д.№ 1005/2021г. на РС-С. обстоятелства, че срещу издадената в заповедното производство заповед за изпълнение длъжникът е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК на заявителя-настоящ ищец е указана възможността да предяви установителни искове за вземанията по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от съобщението и този срок е спазен.

Разгледани по същество исковете са основателни по следните съобръжения:

От доказателствата по делото се установява, че между страните съществува договорно правоотношение.Дружеството ищец „Т.С” ЕАД извършва дейност по доставка и продажба на топлинна енергия, каквато е доставял в жилищната сграда, където се намира жилището на ответника П. И. К. за процесния период.Същият е клиент на топлинна енергия през процесния период, тъй като е бил собственик/ползвател на топлоснабден имот, съгласно приложените по делото писмени доказателства.Ответникът не оспорва тези обстоятелства.

От изложеното съдът приема, че между страните валидно е възникнало облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди, осъществявана съгласно чл.150 от Закона за енергетиката при публично известни общи условия, предложени от ищеца и одобрени от ДКЕВР/понастоящем КЕВР/.Основен елемент на това правоотношение са насрещните задължения на ищеца да достави топлинна енергия до недвижимия имот, собственост на ответника /за исковия период/ и на ответника поради принадлежността в неговата имуществена сфера на правото на собственост върху имота /към процесния период/, обосноваваща качеството му на клиент на топлинна енергия съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ от категорията на битовите клиенти по смисъла на параграф 1, т.2а от ДР на ЗЕ- да заплаща на ищеца нейната цена при условия и срокове съобразно приложимите общи условия.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда –етажна собственост се извършва по система на дялово разпределение.Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ/чл.139-148/ и в действащата към процесния период наредба № 16-334 от 06.04.2007 год.

Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/.

От доказателствата по делото се установява/отчетите на топлинния счетоводител/, че в топлоснабдения имот на ответника за исковия период, абонатът е със свалени отоплителни тела /радиатори/ или с пломбирани такива, поради което му е начислена топлинна енергия само за сградна инсталация.Същият се снабдява и с битово гореща вода, за отчитането на която няма монтиран водомер за топла вода и разхода за нея е на база брой живущи.Горните данни се съдържат в изготвената по делото съдебно- техническа експертиза, на която съдът се позовава като компетентно дадена.От заключението на вещото лице по извършената СТЕ се установява точното количество потребена от ответника топлоенергия и битово гореща вода за процесния период.Правилно разпределената за абоната за процесния период ТЕ възлиза на 2 922, 51 лева.За отчетния период м.05.2017 год. – м.04.2018 год. реалното потребление е 1509, 30 лева и начисленията са топлинен счетоводител /дялово разпределение/ в размер на 13, 68 лева или в общ размер на 1522, 98 лева.За отчетния период м.05.2018 год. –м.04.2019 год. реалното потребление е 1385, 25 лева и начисленията са топлинен счетоводител /дялово разпределение/ в размер на 14, 28 лева или в общ размер 1399, 53 лева.

Сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с действаща нормативна уредба в областта на енергетиката и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на потребителя.През целия процесен период на ответника като собственик на имота е начислена топлинна енергия за отопление –частта от сградната инсталация, поделена солидарно с останалите собственици от блока, прикачени към абонатната станция и реалното потребление на гореща вода.

Предвид изложеното съдът намира за неоснователни всички доводи на ответника, изложени в писмения отговор, касаещи потребената от нея топлинна енергия, както и тези свързани с отчитането, разпределението и формирането на цената й. Както вече се посочи по-горе, при изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, тоест въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребената топлинна енергия и битово гореща вода.

Възражението на ответника за погасяване по давност на част от вземането-главница доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 год.- 30.04.2018 год. е неоснователно.

Тълкуването на клаузите на чл.31-33 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ на клиенти от гр.С. обосновава еднозначен извод, че заплащането на суми за топлинна енергия по безспорно относимия към този период начин- на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска, в действителност представлява една уговорена в съответствие с разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗЗД възможност длъжникът според волята си да изпълни авансово и предсрочно части от задължението си преди настъпването на неговата изискуемост, а тя настъпва с изтичането на срока за изпълнението му, при необорена с оглед доказателствата по делото презумпция по чл.70, ал.1 от ЗЗД, че този срок е уговорен в полза на длъжника.В случая този срок настъпва с изтичане на определен период от време след издаване на общата фактура за този период и една оттогава ищецът има право съгласно същите общи условия за претендира обезщетение за забавеното му изпълнение.

Едва от настъпването на изискуемостта на задължението започва да тече погасителна давност -114, ал.1 от ЗЗД.Общата фактура за потребена топлинна енергия в периода 01.05.2017г- 30.04.2018г. е издадена на 31.07.2018 г.Към тази дата в отношенията между страните вече са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в гр.С., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 год. на осн.чл.150, ал.1 от ЗЕ/ и издаването на тази фактура и настъпването на изискуемостта на отразеното в нея вземане се подчинява на тях.Съгласно чл.33, ал.4 и ал.5, вр.ал.2, вр.чл.32, ал.3 от тези общи условия изискуемостта на вземането на ищеца за цена на топлинната енергия в целия отоплителен период не е обвързана с изтичане на срок след публикуването на фактурата на интернет страницата на ищеца, а настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.Като се има предвид, че тази фактура отразява съотношението между начислените месечни суми по прогнозни данни и действително потребената топлинна енергия в целия отчетен период, този срок започва да тече най-рано от издаване на фактурата, когато вземането става ликвидно, както е посочено и в самата фактура за периода, тай като в нея като срок за плащане е посочена датата 14.09.2018г.Ето защо съдът приема, че в съответствие с общите условия на ищеца, одобрени от КЕВР през 2016 год., които са приложими относно начина и датата на настъпване на изискуемостта на задълженията на ответника за заплащане на цената на топлинна енергия за периода 01.05.2017г.до 30.04.2018г., изискуемостта на това задължение е настъпила на 15.09.2018г., денят, следващ изтичане на 45- дневен срок от издаване на фактурата на 31.07.2018 г.От настъпването на изискуемостта на това задължение на 15.09.2018 год. е започнала да тече 3- годишна погасителна давност съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, включително и за това вземане, е подадено в Софийски районен съд на 23.08.2021 год., т.е. преди изтичане на срока на погасителната давност, поради което с оглед разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК от този момент искът за установяване съществуването на вземането се счита предявен, а предявяването му прекъсва погасителната давност и започналата с прекъсването му нова погасителна давност не тече докато е висящо настоящото производство.Затова съдът приема, че главното вземане на ищеца -главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 год. –30.04.2018год., както и за главница дялово разпределение за периода месец 07.2018 г., до м.04.2019 год. не е погасено по давност дори частично.

Не е погасено по давност и вземането за главница за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за целия процесен период –м.май 2017 год. – месец април 2019 год. за главница за доставена топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от м.юли 2018 год. до месец април 2019 год.

По изложените съображения с оглед на установеното по делото обстоятелство, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съдът приема, че главните исковете са установени в своето основание и размер и следва да бъдат уважени.Ответникът, чиято доказателствена тежест в процеса за установяване на обстоятелството, че е заплатил на ищцовото дружество дължимите суми за потребена топлинна енергия за процесния период, не е ангажирал доказателства в тази насока.

В съответствие с одобрените от КЕВР през 2016г. общи условия на ищеца за задълженията си за заплащане на топлинна енергия за процесния имот в периода от 15.09.2018 г. до 10.08.2021 г. в размер на 654, 98 лева, ответникът е изпаднал в забава на 15.09.2019г., а за задълженията си за заплащане на дялово разпределение за имота в периода 31.08.2018г. до 10.08.2021г., в размер на 2, 84 лева ответникът е изпаднал в забава на 15.09.2019 год.Същият не е извършил никакви плащания на тези задължения до крайния претендиран момент на забавата 10.08.2021г. Поради това при използване на автоматизирана система за изчисляване на законната лихва (www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html) и без на съда да са необходими специални знания, се установява, че размерът на законната лихва върху всяка от главниците за периода за забава е както следва: върху главницата от 2734, 75 лева, представляваща незаплатена топлинна енергия е в размер на 806.01 лева, а върху главницата от 11, 90 лева за дялово разпределение е в размер на 3, 57лева.Съдът следва да уважи иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД до предявения размер с исковата молба от 654, 98 лева лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. -10.08.2021 г.; до предявения размер с исковата молба от 2, 84 лева върху главницата 11, 90 лева, представляваща сума за дялово разпределение, за периода от 31.08.2018 год. до 10.08.2021 год.

При този изход на делото съдът на основание чл.78, ал.1, вр.ал.8 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в заповедното производство 69, 09 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение и в исковото производство в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице по съдебно- счетоводна експертиза в размер на 300 лева и възнаграждение за вещо лице по съдебно-техническа експертиза в размер на 300 лева по съдебно-техническа експертиза.

Съдът констатира, че ищецът не е заплатил дължимата държавна такса по сметка на РС-С. по предявения установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, поради което следва да бъде осъдено ищцовото дружество да заплати държавна такса по сметка на РС-С. в размер на 68, 62 лева.

Воден от горното, съдът