Решение № 118 от 21.8.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 110/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Г. Х., ЕГН ••••••••••, гр. Г. Д., ул. “Д.“ № •, ет. •, ап. •, срещу „О...“ А., ЕИК •, седалище и адрес на управление гр. С., бул. “В.“ № •, район Т., представлявано от Съвет на директорите- С. Г. А., К. М. Е. Д.М., Т. В. М., И. С. М., Д. П. С., Т. В. И. и П. Р.. С исковата молба са наведени твърдения, че ответникът „О...“ А., чрез свой представител е подала заявление по чл. 417 от ГПК срещу ищцата Е. Г. Х., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 546/2008г. по описа на Районен съд-Г. Д.. Съдът е уважил заявлението и е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 05.09.2008г. за: сумата от 27 197.64лв., представляваща непогасено задължение по договор за банков кредит, от която: сума - 25 335.04лв. за главница, 1 861.56лв. договорна лихва за периода от 28.01.2008г. до 27.07.2008г., и 1.04 лв. наказателна лихва за периода 28.01.2008г. до 27.07.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 28.07.2008г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 278.33лв. разноски по делото. Сочи се с ИМ от ищцата, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 05.09.2008г. по ч.гр.д. № 546/2008г. по описа на РС Г. Д. е било образувано изпълнително дело № 183/2008г. по описа на ЧСИ Г. С., рег.№ 798, с район на действие ОС Благоевград. Твърди се от ищцовата страна, че по образуваното изпълнително дело на взискателя- „О...“ А., са били изплатени суми, както следва: 3 218.20лв. на 30.10.2008г., 271.90лв. на 19.02.2009г., 91.10лв. на 18.03.2009г., 321.00лв. на 18.06.2009г., 228.98лв. на 28.08.2009г., 438.50лв. на 25.09.2009г. и 274.35лв. на 02.06.2010г. Сочи се от ищцовата страна, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело е от 15.06.2009г. Производството по изпълнително дело № 183/2008г. по описа на ЧСИ Г. С. е било прекратено на 13.04.2021г. на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК. Ищцата твърди, че със съобщение с изх. № 11840 от 22.03.2022г. Е. Г. Х. е била уведомена, че въз основа на изпълнителен лист от 05.09.2008г, , издаден по ч.гр.д. № 546/2008г. по описа на РС Г. Д., е образувано ново изпълнително дело № 100/2022г. по описа на ЧСИ В. Т., рег. № 795, с район на действие ОС Благоевград. Съгласно съобщението задължението по изпълнителното дело възлизало на 28 154.09лв. неолихвяема сума, от които 17 208.04лв. главница, 167.30лв. лихва и 558.00лв. разноски по изпълнителното дело, както и такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 3 549.32лв. в полза на ЧСИ В. Т., както и др. суми, дължими до този момент в общ размер на 100лв./в т.ч. адв. възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и пр./. Исковата претенция е основана на правни доводи, че към датата на образуване на производството по изпълнително дело № 100/2022г. по описа на ЧСИ В. Т., е изтекъл предвиденият в чл. 110 от ЗЗД давностен срок, с който се е погасило правото на принудително изпълнение за сумите по изпълнителния лист, тъй като в периода от 26.06.2015г. до 22.03.2022г. не са били предприети по отношението на имещуството на длъжника, никакви действия по принудително събиране на вземането, възложени от взискателя. Въз основа на изложените фактически твърдения, ищцата Е. Г. Х. обосновава правния си интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, срещу ответника „О...“ А. за установяване, че банката не притежава право на парично вземане срещу ищцата- Е. Г. Х., подлежащо на принудително изпълнение, за сумата 27 197.64лв., съставляваща непогасено задължение по договор за банков кредит, от които 23 335.04лв. главница, 1 861.56лв. договорна лихва за периода 28.01.2008г. до 27.07.2008г.; 1.04лв. наказателна лихва за периода от 28.01.2008г. до 27.07.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК- 28.07.2008г., до изплащането на дължимото, както и сумата от 1 278.33лв. разноски по делото, предмет на образувано изпълнително дело № 100/2022г. по описа на ЧСИ В. Т., с район на действие ОС Благоевград, с взискател „О...“ А. и длъжник Е. Г. Х., поради изтекла петгодишна погасителна давност към датата на образуване на изпълнителното дело. Претендират се сторените разноски в производството по делото, включително разноски за адвокатски хонорар на осн. чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗАдв. В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, по делото е депозиран писмен отговор от ответната страна, като ответникът- „О...“ А., чрез юрисконсулт И. К., изказва становище че предявения иск е неоснователен. С писмения отговор не се оспорва от ответника, че банката се е снабдила срещу ищцата Е. Г. Х. със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №490/03.09.2008г. и издаден въз основа на нея Изпълнителен лист от 05.09.2008г. по ч.гр.д. № 546/2008г. по описа на РС Г. Д., съгласно който Е. Г. Х. е осъдена да заплати следните суми: 25 335.04лв., представляващи просрочена главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2008г. до окончателното изплащане на задължението за главница; 1 861.56лева - договорна лихва за периода от 28.01.2008г. до 27.07.2008г.; 1.04 лева- наказателна лихва за периода от 28.01.2008г. до 27.07.2008г., присъдени съдебни разноски 1 278.33 лева, както и че на основание горецитирания изпълнителен лист, по молба на банката от 15.09.2008г. е образувано изпълнително дело № 183/2008г. по описа на ЧСИ Г. С.. Сочи се с писмения отговор на ИМ, че с поканата за доброволно изпълнение е наложена възбрана на ипотекирания в полза на „О...“ А. недвижим имот, запор на МПС и банкови сметки. На 29.10.2008г. бил извършен опис на недвижимия имот, обезпечение по кредитното задължение, а за периода от 17.06.2009г. до 17.07.2009г. била обявена публична продан на същия. На 29.10.2008г. с молба до ЧСИ, Е. Х. направила изявление за доброволно плащане на задължението. В хода на изпълнителното производство по сметка на взискателя чрез съдебния изпълнител постъпили следните суми: 01.11.2008г. - 3 218.20лв., 20.02.2009г.- 274.92лв., 01.04.2009г.- 91.10лв., 18.06.2009г.- 321лв., 31.08.2009г.- 228.98лв., 25.09.2009г.- 438.50лв., 03.06.2010г.- 274лв. Освен това длъжникът многократно извършвал доброволни плащания директно по сметка на взискателя, както следва: 01.05.2015г.- 692.25лв., 02.02.2016г.- 02.11.2021г.- 250лв., 06.12.2021г.- 300лв. В отговора се твърди, че със съобщение с изх. № 1923/29.03.2021г. по описа на ЧСИ Г. С.- „О...“ А. е уведомена, че производството е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. С молба от 21.02.2022г. банката е поискала от ЧСИ В. Т. да образува ново изпълнително дело за събиране на вземанията, а именно изп.д. № 100/2022г. В молбата кредиторът „О...“ А. е уведомил ЧСИ В. Т., че са налице плащания по изпълнителния лист от 05.09.2008г., извършени по ч.гр.д. №546/2008г. по описа на РС Г. Д. и посочил размер на дълга към 15.02.2022г. в общ размер на 45 362.13лева, който включва: присъдена главница- 17 208.04лв.; законни лихви- 28 154.09лв.От съдебния изпълнител било поискано предприемането на конкретни изпълнителни действия. Сочи се с писмения отговор на ИМ, че последно постъпилата сума в резултат на принудително изпълнение е от 02.06.2010г., когато давността е прекъсната и е започнала да тече нова 5-годишна давност. Същата била прекъсната на 01.05.2015г., когато е направена доброволна вноска директно по сметка на „О...“ А.. Доброволните вноски по сметка на банката продължили до 06.12.2021г. Навеждат с писмения отговор правни доводи от пълномощника на „О...“ А., че доброволните плащания представляват признание на задължението и прекъсват както погасителната давност, така и т.нар. “перемпция“ по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. По подробно изложените в отговора съображения се настоява за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан и присъждане на разноските в производството. В постъпилите допълнителна искова молба и допълнителен отговор по настоящото дело, се преповтарят вече изложените от страните фактически твърдения. С определение от открито съдебно заседание по делото, проведено на 23.11.2022г., съдът на осн. чл. 218г. ГПК е конституирал „Е. М." Е., като трето лице помагач на страната на „О...“ А., поради прехвърляне на вземането с Договор за цесия от 27.09.2022г. С писмена защита по делото, пълномощникът на ищцата адв. Т.-Р., поддържа изцяло предявения отрицателен установителен иск, като моли съда да приеме че ищцата не дължи на ответника „О...“ А., сумите предмет на ИД № 100/2022г. по описа на ЧСИ В. Т., по което е длъжник, тъй като вземането на кредитора както за главницата, така и за лихвите и таксите е погасено по давност. Излагат се доводи от пълномощникът на ищцата, че съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, когато изпълнителното производство е прекратено порад перемция, новата погасителна давност започва да тече от датата, на която е било поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело № 183/2008г. е извършено на 15.09.2008г. От тази дата е продължил да тече погасителният давностен срок по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД, от който преди това в периода от 28.01.2008г. до 28.07.2008г. са изтекли 6 месеца. Остатъкът от същия с продължителност от 4 години и 6 месеца е изтекъл на 15.03.2013г. поддържа се от ищцовата страна, че след тази дата вземанията на кредитора спрямо ищцата са се погасили, поради което последващи принудителни действия спрямо нея и изпълнителни действия по новообразуваното производство по изпълнително дело № 100 от 2022г. по описа на ЧСИ В. Т. са без основание. С писмената защита от адв. Т.-Р., поддържа се че към датата 21.02.2022г., в която е образувано производството по изпълнително дело № 100 от 2022г. по описа на ЧСИ В. Т., е бил изтекъл предвидения в чл.110 от ЗЗД погасителен давностен срок, с който се е погасило правото на принудително изпълнение за сумите по изпълнителния лист. На самостоятелно основание поддържа се още от ищцовата страна, че в периода от 26.06.2015г. до 21.02.2022г. не са предприети спрямо имуществото на ищцата, действия по принудително събиране на сумите по цитирания изпълнителен лист, възложени от взискател. Като неоснователно се определя по съществото на делото от пълномощникът на ищцата- правоизключващото възражение на ответника „О...“ А., че извършени частични плащания от длъжника са прекъснали давностния срок. Плащанията не са изявления, от които да се направи категоричен извод за признание на дълга. В този смисъл са постановени редица съдебни актове на върховната съдебна инстанция т.ч. Решение № 186 от 19.06, 2013г. по гр.д. № 927 от 2012г. на ВКС, IVг.о. и Определение № 440 от 19.10.2018г. то т.д.№ 697 от 2018г. на ВКС, ТК, I т.о. При изложените съображения от ищцовата страна, иска се от съда да постанови решение с което да уважи предявения иск по чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, като доказан и основателен. Претендират се разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК, представен по делото. Пълномощникът на „О...“ А.- юрисконсулт О., моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Поддържа се становище, че въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по приетата СИЕ, установява се по несъмнен начин, че са налице извършени от ишцата множество плащания за погасяване на дълга към „О...“ А., всяко от което е прекъсвало давността, поради което вземането на банката към Е. Г. Х., не е погасено по давност. С писмена защита по делото, пълномощникът на третото лице помагач- „Е. М.“ Е., оспорва предявения иск и моли съда да отхвърли същият като неоснователен. Поддържа се, че чрез извършените множество редовни плащания от страна на длъжника- Е. Г. Х., давността е прекъсвана многократно. Тъй като в периода от 01.06.2015г. до 06.12.2021г., ищецът- длъжник Е. Г. Х. е извършвала плащания директно по сметката на „О...“ А., лишено от правна и житейска логика кредиторът да предприема действия за наосчване на принудително изпълнение срещу длъжника, тъй като към този момент се удовлетворява за вземането си. Едва след спиране на плащанията/след 06.12.2021г./, банката е депозирала молба за образуване на ново изпълнително дело на 21.02.2022г., като е образувано изпълнително дело № 100/2022г. по описа на ЧСИ В. Т.. Не е налице според пълномощника бездействие на кредитора по смисъла на закона, за да бъде същият санкциониран с погасяване на вземането му по давност. За да се произнесе с решенето си по делото, съдът въз основа на събраните по делото доказателства и въз основа на неоспорените от страните правнорелевантни факти, счита за установено от фактическа страна следното: Видно от приобщените материали от заповедното производство по ч.гр.д. № 546/2008г. по описа на Районен съд-Г. Д., производството е образувано по заявление от „О...“ А., с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, от 28.07.2008г., срещу длъжника- Е. Г. Х., ЕГН ••••••••••, от гр. Г. Д.. Искането е основано на неизпълнение на задължението за погасяване на сключен между страните договор за потребителски кредит, основано на доводи за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като се иска издаването на изпълнителен лист за сумите: 27 197.64лв., представляваща непогасено задължение по договор за банков кредит, от която: сума - 25 335.04лв. за главница, 1 861.56лв. договорна лихва за периода от 28.01.2008г. до 27.07.2008г., и 1.04 лв. наказателна лихва за периода 28.01.2008г. до 27.07.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 28.07.2008г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 278.33лв. разноски по делото. Заявлението на кредитора е уважено въз основа на представеното извлечение от счетоводните книги на банката кредитор, като в полза на „О...“ А. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 490/03.09.2008г., Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение е издаден и Изпълнителен лист от 22.07.2013г., за сумите предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 5880 от 22.07.2013г., издадена по ч.гр.д. №1845/2013 г. по описа на PC град Благоевград. Въз основа на изпълнителен лист от 05.09.2008г., издаден по ч.гр.д. № 546/2008г. по описа на Районен съд-Г. Д., кредиторът „О...“ А., чрез свой пълномощник, е депозирал молба по чл. 426 от ГПК с вх. № 02833 от 15.09.2008г., въз основа на която с Разпореждане от 15.09.2008г. е образувано изпълнително дело № 183/2008г. по описа на ЧСИ Г. С.. С молбата по чл. 426 от ГПК на съдебния изпълнител са възложени действията по чл. 18 от ЗЧСИ. По образуваното изпълнително дело № 183/2008г. по описа на ЧСИ Г. С., са извършени следните изпълнителни действия от ЧСИ: Със запорно съобщение от 09.10.2008г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Е. Г. Х., за месечни удръжки по правилата на чл. 446 от ГПК., в предприятието на „Е.“ Е., ЕИК •. Насочено е принудително изпълнение върху ипотекиран в полза на „О...“ А. недвижим имот- Апартамент № 24, построен в жилищен блок •, в УПИ- парцел •, в кв. •, по плана на гр. Г. Д., като видно от Протокол за опис на недвижим имот от 29.10.2008г., извършен е опис на ипотекирания имот. Въз основа на наложените запори върху банковите сметки на длъжника Е. Г. Х. от ЧСИ Г. С. и насочено изпълнение срещу трудовото възнаграждение на същата, установява се по делото че сума в размер общо на 4 847.03лв. е изплатена на взискателя- „О...“ А., чрез превеждане на парични суми по сметката на ЧСИ, както следва: 3218.20лв. на 30.10.2008г., 274.90лв. на 19.02.2009г., 91.10лв. на 18.03.2009г., 321.00лв. на 18.06.2009г., 228.98лв. на 28.08.2009г., 438.50лв. на 25.09.2009г. и 274.35лв. на 02.06.2010г. Изплащането на тези суми се потвърждава от приетото заключение на експерта по приетата по настоящото дело СИЕ, от която се установява че длъжникът Е. Г. Х. е внесла по сметка на ЧСИ Г. С. по изпълнително дело № 183/2008г., общо сумата от 5 538.00лв., от които 685.57лв. са останали по сметка на ЧСИ, 4 847.03лв. са разпределени на взискателя „О...“ А. и с 5.40лв. са погасени разходи за банковите преводи. Не е спорно по делото, а установява се по несъмнен начин от събраните писмени доказателства и заключението на експерта по приетата СИЕ, че през периода от 01.05.2015г. до 06.12.2021г., са извършени от длъжника Е. Г. Х.- 40бр. преводи, директно по сметката на взискателя- „О...“ А., на обща стойност- 13 926.25лв., за което ЧСИ Г. С. е била уведмена чрез изпращане на уведомление от взискателя по изпълнително дело № 183/2008г. по нейния опис. Въпреки че е била уведомявана за извършинети от длъжника Е. Г. Х. периодични плащания на дълга, директно по сметката на взискателя- „О...“ А., с Постановление от 29.03.2021г., ЧСИ Г. С., е прекратила производството по изпълнително дело № 183/2008г. по нейния опис, поради перемпция и на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. Постановила е служебно вдигане на наложените възбрани върху ипотекирания недвижим имот и запорите върху сметките на длъжника Е. Г. Х.. С молба с вх. № 5297/21.02.2022г., депозирана от „О...“ А., чрез неин представител, на осн. чл. 426 ал.1 от ГПК е поискано от ЧСИ В. Т., образуването на ново изпълнително дело срещу длъжника Е. Г. Х., ЕГН ••••••••••, от гр. Г. Д., за сумите предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №490/03.09.2008г. по ч.гр.д. № 546/2008г. по описа на Районен съд-Г. Д., за което е представен оригинала на издадения изпълнителен лист от 05.09.2008г. Взискателят е поискал извършване на конктретен изпълнителен способ- на основание чл. 450 от ГПК- налагане на запор върху банковите сметки, открити на името на длъжника Е. Г. Х., както и за насочване на принудително изпълнение срещу ипотекирания недвижим имот- чрез налагане на възбрана, опис и оценк и изнасяне на публична продан. Въз основа на постъпилата молба с Разпореждане от 22.02.2022г. на ЧСИ В. Т., е образувано ново изпълнително дело № 100/2022г. по нейния опис, с взискател „О...“ А. и длъжници Е. Г. Х., ЕГН ••••••••••, от гр. Г. Д. и ипотекарния длъжник- В. Г. К., ЕГН ••••••••••, от гр. Г. Д., за вземане за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №490/03.09.2008г. по ч.гр.д. № 546/2008г. по описа на Районен съд-Г. Д.. За установяване размера на задължението на длъжника по ИД № 100/2022г. по описа на ЧСИ В. Т., както и за установяване каква част от задължението към „О...“ А. е погасено от Е. Г. Х. чрез плащане, по искане на ищцата, съдът е допуснал и назначил СИЕ, като възприема изцяло заключението на експерта С. Т., като компетентно, пълно и безпристрастно. В писменото си заключение експерта по приетата СИЕ сочи, че са извършени плащания от длъжника Е. Г. Х. за погасяване на задълженията, общо в размер на 18 609.30лв., с която сума са погасени съответно: -от присъдената главница- 8 127.00лв; -от присъдените лихви- 1 862.60лв.; -от присъдените разходи- 1 278.33лв.; -от съдебните разходи- 1 848.97лв.; -от законната лихва- 5 492.40лв. В приетото писмено заключение експерта в изготвените справки към приетата СИЕ, е посочил размера и датите на извършените плащания, като изцяло се потвърждават правнорелевантните факти, установени по делото от събраните писмени доказателства. Сочи се в писменото заключение от вещото лице, че плащанията направени през сметката на ЧСИ по изпълнителните дела, е в размер на 4 847.05лв., а плащанията направени от длъжника Е. Г. Х., директно по сметката на взискателя- „О...“ А., са в размер на 13 962.25лв. В хода на настоящото делото, с Договор за цесия от 27.09.2022г., вземането на банката кредитор- „О...“ А., предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №490/03.09.2008г. по ч.гр.д. № 546/2008г. по описа на Районен съд-Г. Д., срещу дължника Е. Г. Х., ЕГН ••••••••••, от гр. Г. Д., е прехвърлено на цесионера- „Е. М." Е., което е обусловило конституирането на същия като трето лице помагач на страната на ответника по настоящото дело. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът въз основа на анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на вътрешното си убеждение, съобразно чл. 12 от ГПК, излага следните правни доводи: Правното основание на исковата претенция се определя от наведените от ищеца с исковата молба фактически твърдения и заявения петитум, както и въз основа на посочените правнорелевантни факти. Предявен е за разглеждане пред съда отрицатален установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК, предоставен от закона на длъжника за да оспори вземането на кредитора чрез иск, който съобразно чл. 439 ал.2 от ГПК може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ищцата по делото Е. Г. Х., длъжница по ИД № 183/2008г. по описа на ЧСИ Г. С. и по изпълнително дело № 100/2022г., по описа на ЧСИ В. Т., оспорва вземането на взискателят кредитор- „О...“ А., основано на издадена срещу нея заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на извлечение от сметките по партидата на длъжника в „О...“ А.. Исковата претенция е основана на своевременно наведено с исковата молба възражение за погасяване на вземането по давност. По допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК: Съдът въз основа на служебно извършената проверка за допустимост счита, че иска с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предмет на отрицателнимя установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основано на обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, в което е постановено изпълняемото решение. /чл. 439 ал. 2 от ГПК/. Защитата по исков ред чрез оспорването на вземането на кредитора по реда на чл. 439 от ГПК е предоставена на длъжника чрез правната възможност да предяви отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, чрез навеждане пред гражданския съд на правопогасителни, правоотлагащи и правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Несъмнено е от закона и от установената съдебна практика, че иска по чл. 439 от ГПК е процесуално допустим, когато е основан на доводи за изтекла погасителна давност, като логично следствие от липсата на процесуална възможност на съдебния изпълнител за преценка на това обстоятелство в рамките на провежданото изпълнително производство. Съответно на предявения отрицателен установителен иск, надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство по предявен иск по чл. 439 от ГПК, са носителят на оспореното материално право- длъжникът като ищец и взискателят по изпълнителното дело, по което се провеждат действия по удовлетворяване на признатото му материално право въз основа на издаденото изпълнително основание, като ответник по иска. Не е налице и нередовност във връзка с активната и пасивната легитимация по настоящото дело, доколкото надлежно легитимираните страни по оспорването на вземането на кредитора по реда на чл. 439 от ГПК са длъжника Е. Г. Х. и взискателят по изпълнителното дело „О...“ А., каквито са и страните по настоящото дело. По основателността на предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК: Съгласно разпоредбата на чл. 154 ал.1 от ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите на които основава доводите си, като следва да докаже относимите правнорелевнатни факти с помощта на допустимите в ГПК доказателствени средства. За да бъде уважен предявения отрицателен установителен иск, ищецът следва да установи в настоящия процес, кумулативното наличие на следните предпоставки от обективна страна: 1. че е налице валидно изпълнително основание- заповед за незабавно изпълнение, съставляваща несъдебно изпълнително основание за заплащане на сумите посочени в нея- предмет на издадения изпълнителен лист от 05.09.2008г. по ч.гр.д. № 546/2008г. по описа на Районен съд-Г. Д.; 2. че вземанията на кредитора „О...“ А., съставляващи сумите посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №490/03.09.2008г., са погасени по давност, т.е. че след стабилизирането на издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 419 от ГПК, в изпълнитленото производство са настъпили факти/с оглед на въведеното с исковата молба основание- изтекла придобивна давност/, които водят до погасяване на установяемото изпълнително на кредитора „О...“ А.. Ответникът „О...“ А. се легитимира като кредитор на длъжника ищец, въз основа на твърдения за неизпълнено задължение за погасяване на сумите по договор за потребителски кредит, сключен между „О...“ А. и ищцата по делото- Е. Г. Х., ЕГН ••••••••••, от гр. Г. Д.. Изпълнителното основание въз основа на което срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от 05.09.2008г., е постановената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №490/03.09.2008г. по ч.гр.д. № 546/2008г. по описа на Районен съд-Г. Д.. Въз основа на издадения изпълнителния лист срещу длъжниците- кредитополучателя Е. Г. Х. и ипотекарния длъжник- В. Г. К., ЕГН ••••••••••, от гр. Г. Д., е образувано изпълнително дело № 183/2008г. по описа на ЧСИ Г. С. и е започнало принудително изпълнение за удовлетворяване на притезанието на кредитора- „О...“ А.. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването и от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със СПН. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414 ал. 2 ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до СПН, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК - при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл налице и съдебна практика /Определение № 480 от 19.07.2013г. по ч.гр.д. № 2566/2013г. на ІV г.о. на ВКС/. С изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение срещу заповедта/по чл. 414 ал.2 от ГПК/ се получава крайният ефект, а именно- на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Основанието за издаване на изпълнителен лист в хода на заповедното производство, по смисъла на чл. 404 т. 1 ГПК представлява т. нар. заповед за изпълнение, която именно представлява онзи съдебен акт, чрез който се установява дали вземането е спорно. По същността си правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има установително действие в отношенията между страните. Заедно с това влязлата в сила заповед за изпълнение съставлява пречка за оспорването на процесните вземания въз основа на обстоятелства, които са били известни на длъжника или на доказателства, с които е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Срещу издадената в настоящия казус Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №490/03.09.2008г. по ч.гр.д. № 546/2008г. по описа на Районен съд-Г. Д., не е било подадено възражение от длъжниците Е. Г. Х. и В. Г. К., в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК и същата на осн. чл. 416 от ГПК е стабилизирана, като служи за изпълнително основание за вземането на кредитора за посочени в нея суми, като след нейното стабилизиране вземането на „О...“ А. е станало изискуемо и дължимо. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Така за ищцата по настоящото дело, след изтичане на срока по чл. 414 ал.2 от ГПК, за оспорване на вземането срещу банката кредитор е останала правната възможност да предяви иск по чл. 439 от ГПК, като наведе възраженията си само на основания, настъпили след стабилизирането на заповедта за изпълнение, за факти за които е процесуално недопустимо да бъдат разглеждани в рамките на изпълнителното производство, които обаче водят до погасяване на установеното изпълняемо право на кредитора. Така по настоящото дело с исковата молба е наведено като основание- погасяване на вземането по давност на осн. чл. 110 от ЗЗД. Институтът на погасителната давност е част от материалното гражданско право. Той е уреден в чл. 110–чл. 120 от ЗЗД и може да се разглежда като юридически факт и субективно право. Като юридически факт погасителната давност е период от време, през който носителят на правото бездейства и това поражда субективно право в полза на длъжника чрез волеизявление да погаси правото на ищеца на принудително изпълнение. Погасителната давност е преобразуващо право, което кореспондира със задължението на носителя на правото да търпи погасяване на правото му на иск. Затова погасителната давност може да се дефинира като право на длъжника да погаси с волеизявление правото на иск или правото на принудително изпълнение. Погасителната давност не погасява материалното субективно право. В гражданския процес погасителната давност може да бъде въведена като основание на предявения иск, както и чрез правопогасяващо възражение, наведено своевременно, най- късно с отговора на исковата молба. По настоящото дело ищцата е заявила същата като основание на предявения иск по чл. 439 от ГПК, като в нейна процесуална тежест е доказването, че давностния срок не е прекъснат и е изтекъл в рамките на провеждането изпълнително производство. С Определение № 214/15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д. № 1528/2018г., IV г.о. на ГК, изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117 ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС /определение № 480/27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV ГО, определение № 443/30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II ТО, определение № 576/16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, определение № 480/19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО/. Настоящият състав на съда споделя така установената съдебна практика, поради което счита, че в настоящия казус е приложима нормата на чл. 117 ал. 2 ЗЗД- ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност всякога да е пет години. Поради изложеното и по отношение на вземането за лихви, не е приложима кратката придобивна давност, съгласно чл. 111 б.“в“ от ЗЗД. За погасяване на вземането на кредитора, по изпълнителен лист от 05.09.2008г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №490/03.09.2008г. по ч.гр.д. № 546/2008г. по описа на Районен съд-Г. Д., при прекъсване на давността, срокът на новата давност следва да е винаги 5 годишен, както за дължимата главница, така и за договорната и законната лихва. Съгласно чл. 116 б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност в изпълнителния процес не спира. Давността в изпълнителното производство се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността- образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Поради изложените съображения погасителната давност за вземането на кредитора „О...“ А. в хода на образуваното срещу ищцата изпълнително дело № 183/2008г. по описа на ЧСИ Г. С., е била прекъсната за пръв път след изтичане на срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, за подаване на възражение от страна на длъжниците Е. Г. Х. и В. Г. К., който е изтекъл в 14 дневен срок от получаването на поканата за доброволно изпълнение, ведно със препис от Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №490/03.09.2008г. по ч.гр.д. № 546/2008г. по описа на Районен съд-Г. Д.. Срокът за възражение по чл. 414 ал. 2 от ГПК е изтекъл на 30.10.2008г., от която дата е влязла в законна сила заповедта за изпълнение и започва да тече нова 5 годишна давност за вземанията, предмет на издадената заповед по чл. 419 от ГПК. Следващото прекъсване на давността би следвало да се извърши с последващото същинско изпълнително действие на ЧСИ Г. С. по образуваното изпълнително дело № 183/2008г., насочено срещу длъжника- Е. Г. Х., а именно- връчването на запорно съобщение от 09.10.2008г., с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Е. Г. Х., за месечни удръжки по правилата на чл. 446 от ГПК. След прекъсването на давността, би следвало да започне е да тече нова 5 годишна погасителна давност. След образуването на изпълнително дело № 183/2008г. по описа на ЧСИ Г. С., с постановление на съдебния изпълнител от 15.09.2008г. обаче давността за погасяване на вземането е спряла да тече, поради следните съображения: С ТР № 3 от 28.03.2023г. на ВКС по тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК, беше прието че погасителната давност спира да тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК. Тълкувателните решения на ВКС са задължителни за съдилищата и следва да бъдат прилагани след тяхното постановяване. Към момента на образуването на изпълнително дело № 183/2008г. по описа на ЧСИ Г. С., с разпореждане на съдебния изпълнител от 15.09.2008г., приложимо е било Постановление на Пленума на ВС на НРБ № 3 от 18.11.1980г., с което е прието че по време на изпълнителен процес, по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани преди постановяването на ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, давност не тече. С оглед на изложеното ОСГТК на ВКС приема, че докато е траел изпълнителния процес относно вземания по образувани изпълнителни дела преди приемането на ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, давност не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015г., когато е постановено новото ТР, с което мълчаливо е отменено действието на Постановление на Пленума на ВС на НРБ № 3 от 18.11.1980г. Въз основа на задължителните указания дадени с ТР № 3 от 28.03.2023г. на ВКС по тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК, по настоящия казус следва да се приеме, че след образуването на изпълнително дело № 183/2008г. по описа на ЧСИ Г. С. на 15.09.2008г., давност за вземането не е текла, като такава е започнала да тече след 26.06.2015г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК. Установи се от доказателствата по делото предприемането на периодични действия в рамките на изпълнителното производство по изпълнително дело № 183/2008г., по описа на ЧСИ Г. С., каквито са постъпването на суми по сметката на съдия изпълнителя, от сметката на длъжника Е. Г. Х., за периода от 01.11.2008г. до 02.06.2010г., които принципно са действия, годни да прекъсват давността, по смисъла на чл. 116 б. „а“ от ЗЗД, но са без правно значение за настоящия правен спор, тъй като до 26.06.2015г., давност по изпълнително дело № 183/2008г. по описа на ЧСИ Г. С., не е текла и следователно не е могло да бъде прекъсвана. Давност за вземането на кредитора „О...“ А. от длъжника Е. Г. Х., предмет на образуваното изпълнително дело № 183/2008г. по описа на ЧСИ Г. С., е започнала да тече, считано от 26.06.2015г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК и е преустановено действието на Постановление на Пленума на ВС на НРБ № 3 от 18.11.1980г. Основателни са доводите на ищцовата страна, като установява се в хода на производството по делото при пълно и главно доказване, че последното валидно същинско изпълнително действие, годно да прекъсне давността, в рамките на производството по изпълнително дело № 183/2008г. по описа на ЧСИ Г. С., е бил последния превод на суми от сметката на длъжника по сметката на ЧСИ Г. С., извършено на 02.06.2010г. След тази дата липсва активност на взискателят „О...“ А. по изпълнително дело № 183/2008г., което е довело до прекратяването на изпълнителното производство с Постановление № 1922 от 29.09.2021г. на ЧСИ Г. С., поради перемпция и на осн.чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. С ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, са приети разрешения със задължителна сила за съдилищата в страната и по въпроса за перемпцията по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, както и за нейното отношение към теченето на придобивната давност в хода на изпълнителното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява, поради т. нар. "перемпция", която настъпва по силата на закона/ex lege/, поради което съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи настъпилите правни последици. Без правно значение за настъплането на перемпцията е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на изпълнитленото производство и кога ще направи това, тъй като този акт има само констативно действие и само обявява настъпилата по право перемпция, при наличието на основанията предвидени в закона за това. Въз всички случаи на прекратяване на изпълнителното производство, съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на тези, от които трети лица са придобили права или като задължени трети лица са извършили плащания). Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като правна последица е прекратеното процесуално правоотношение. Ето защо, всички извършени изпълнителни действия след като е перемирано изпълнителното производство, не са валидни. Тълкуване на смисъла на термина валидност на изпълнителните действия следва смислово с правните последици от обезсилването по право на тези действия при прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция. Това обуславя извод, че ако е прекратено изпълнителното дело поради перемция, всички предприети последващи изпълнителни действия са обезсилени по право и не могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни последици. Не може да има допустими и валидни изпълнителни действия при липса на процесуално правоотношение между взискателя и органа по принудително изпълнение. Перемтирането на изпълнителното производство по изпълнително дело № 183/2008г. по описа на ЧСИ Г. С., е без правно значение за настоящия казус, тъй като перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя би имала значение при действието на Постановление на Пленума на ВС на НРБ № 3 от 18.11.1980г., тъй като до обявяването му за изгубило сила, давностния срок е започвал да тече от прекратяването на изпълнителното производство и всички са били длъжни да се съобразяват с настъпването на този юридически факт. Перемпцията, независимо кога е настъпила, е без правно значение за започването, спирането, прекъсването или изтичането на погасителната давност. Прекратяването на изпълнително дело № 183/2008г. по описа на ЧСИ Г. С., е извършено от съдебният изпълнител на 29.09.2021г. при действието на вече приетото ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК. Правните институти на погасителната давност и на перемпцията са различни по своята правна природа, като общото между тях е че едни и същи факти, могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Касае се обаче за различни правни институти, с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение/но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете/, а перемпцията не го изключва- обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете./Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС, по гр.д. № 1747/2020г. на IV г.о. на ГК/ Двугодишния срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение/включително доброволно, напр. при постигане на споразумение между страните/т. е. осъществяването на всички поискани от взискателя способи за изпълнение е приключило/успешно или безуспешно/ или поисканите такива не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря- след направеното искане, молбата му е оставена без движение от ЧСИ и той не е изпълнил указанията- не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие на съдебния изпълнител и така е осуетил прилагането на поискания способ са изпълнение. Тъй като настъпилата перемпция по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, в рамките на изпълнителното производство по изпълнително дело № 183/2008г. по описа на ЧСИ Г. С., е без правно значение за давността, то с нейното настъпване, не е настъпило прекъсване на давността по смисъла на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД, като прекъсването на давността следва да се обуславя от последното годно за нейното прекъсване изпълнително действие по смисъла на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, а новата погасителна давност започва да тече от датата, от която е поискано или предприето последното по време изпълнително действие. В настоящия казус погасителната давност ще се счита за прекъсната считано от 26.06.2015г./датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК/, но няма да се счита за прекъсната с изтичането на 2 годишния срок на перемпцията на 21.02.2021г., тъй като перемпцията е без правно значение за започването, спирането, прекъсването или изтичането на погастилената давност. Последващото прекратяване на изпълнителното дело поради перемция, също е без правно значение за прекъсването на давността. Установява се по настоящото дело, че за периода от 91.05.2015г. до 06.12.2021г., макар да не е имало никаква активност по изпълнително дело № 183/2008г. по описа на ЧСИ Г. С., имало е периодично изпълнение на длъжника Е. Г. Х., която чрез периодични вноски и погасявала задължението си към „О...“ А., предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №490/03.09.2008г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 05.09.2008г., като е извършвала директни частични плащания на задължението си по сметка на кредитора „О...“ А.. Тези периодични плащания са удовлетворявали кредитора, поради което от „О...“ А. не са предприемани никакви действия по изпълнително дело № 183/2008г. по описа на ЧСИ Г. С.. Съдът намира, че плащанията на длъжника Е. Г. Х., директно по сметката на кредитора, а не по сметката на ЧСИ по изпълнителното дело, също са прекъсвали давността по вземането след 26.06.2015г., като след всяка поредна вноска е започвал да тече нов срок на погасителна давност, поради следните съображения: Съгласно чл. 455 ал. 1 от ГПК всички суми постъпили по изпълнителното дело от длъжника се внасят по сметката на съдебния изпълнител. Изключение от това императивно установено правило не е предвидено от законодателя. В Решение № 186/26.05.2014г. на ВКС по гр. д. № 5886/2013г. IV г. о. и Решение № 99/28.06.2012г. на ВКС по гр. д. № 667/2011г., II т. о. се приема, че моментът на погасяване на задължението на длъжника към взискателя по изпълнителното дело е датата на постъпване на сумите по сметка на взискателя и че плащането по сметката на съдебния изпълнител не съставлява изпълнение в полза на взискателя. Създадената безпротиворечива съдебна практика на ВКС е, че сумите постъпили по специалната сметка на съдебния изпълнител принадлежат на длъжника и имат характер на депозитни суми, вземане на длъжника към съответната банка, но без възможност за извършване на разпоредителни действия с тях от негова страна. Сочи се, че съгласно чл. 455 ал. 2 от ГПК с тези суми на длъжника се разпорежда съдебния изпълнител чрез платежни нареждания, като плащането на взискателя се счита за реализирано от получаване на сумата или респективно заверяване на сметката му. В настоящия случай не само, че сумите не са внесени по реда предвиден в закона, а именно по специалната сметка на съдебния изпълнител, а съществуват категорични доказателства, че са внесени директно по сметка на „О...“ А. с титуляр взискателя. От неоспореното от страните и прието по делото, като обосновано и компетентно дадено заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че по сметката на взискателя са постъпили в този период суми в размер общо на 13 962.25лв., внесени от длъжника Е. Г. Х.. В случая са налице основанията за приложение на чл. 75 ал. 1, пр. второ от ЗЗД, съгласно която, ако длъжникът не престира на кредитора чрез законния му представител, негов пълномощник или на лице, овластено от съда, то изпълнението е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него. В настоящия случай ответникът „О...“ А. не само не оспорва че в периода 01.05.2015г. до 06.12.2021г. е получавал периодични плащания и изпълнение на зъдълженията от длъжника Е. Г. Х., но и в отговора на ИМ се позовава на тези плащания, приел е същите и твърди че чрез тях е погасено част от вземането, но същевременно че същите съставляват прекъсване на давността по чл. 110 от ЗЗД. Нещо повече- представителят на „О...“ А. обосновава бездействието на банката взискател по изпълнително дело № 183/2008г. по описа на ЧСИ Г. С., именно с получаването на доброволни периодични плащания от длъжника, директно по сметката на банката кредитор. Нещо повече- разпоредбите на чл. 75 от ЗЗД намират приложение в отношенията на страните до момента на образуване на изпълнителното дело, след който момент са в сила изричните правила на ГПК за изпълнителното производство, уреждащи изпълнението и последиците му. Съгласно трайната и безпротиворечива практика на ВКС, признанието на вземане по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуването на задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване по смисъла на чл. 116, б. "а" от ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или до негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение. Признаването на длъжника може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг на кредитора. В този смисъл са Решение № 100 от 20.06.2011г. по т.д. № 194/2010г., ІІ т. о., ВКС; Решение № 98 от 26.07.2013г. по т.д. № 851/2012г., І т. о., ВКС, Решение № 161 от 03.02.2016г. по т.д. № 1934/2014г., І т. о., ВКС. Вън от съмнение е че плащането по едно съществуващо задължение съставлява конкудентно действие по неговото потвърждаване от длъжника- Решение № 255 от 26.03.2013г., по т. д. № 145/2012г., ІІт. о., ВКС. По аргумент на противното от последно цитираното решение и константната практика, че станалите предсрочно изискуеми вземания по договори за кредит не са задължения за периодично плащане- Решение № 261 от 12.07.2011г. по гр. д. № 795/2010 г., ІV г. о., ВКС и Решение № 28 от 05.04.2012г. по гр. д. № 523/2011 г., ІІІг. о., ВКС следва извода, че извършените частични плащания от длъжника по банковата сметка на „О...“ А., очевидно по сключения между страните договор за кредит, на практика съставлява признание за съществуването на вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" от ЗЗД. То е извършено в периода 01.05.2015г. до 06.12.2021г., когато вече е действало ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, поради което настоящия състав на ОС Благоевград намира, че всяко от тези плащания е могло да прекъсне давност, след което е започвал да тече нов срок на погасителната давност. Потвърждение на цитираната по-горе съдебна практика е приетото с ТР № 4/14.10.2022г. на ВКС по т.д. № 4/2019г. на ОСГТК, с което отново е прието че признаването на вземането по смисъла на чл.116 б. „а“ от ЗЗД е изявление с удостоверителен характер или действия на носителят на задължението, с което той потвърждава категорично и недвусмислено съществуването на все още неизпълнено конкретно задължение към неговия кредитор, като това признание не е правопораждащ, правопроменящ ли прекратяващ юридически факт, а негова единствена последица е законоустановеният юридически факт на прекъсване на погасителната давност, стига същото да е отправено до адресата на вземането- към кредитора или до негов представител. Прието е с цитираното ТР че признанието може да е изрично или чрез конклудентни действия, но същото по своето съдържание следва ясно и недвусмислено да манифестира съзнанието на длъжника за съществуването на дълга, без да е необходимо установяването, че същото е стигнало до знанието на самия кредитор. Съдът по настоящото дело намира, че плащането на задължението от страна на длъжника Е. Г. Х., по сметката на кредитора „О...“ А., чрез периодинчи вноски в периода от 01.05.2015г. до 06.12.2021г., несъмнено съставлява последователни конклудентни действия на длъжника, с които същият наред с частичното погасяване на задължението към банката, ясно и недвусмислено манифестира съзнанието у длъжника за съществуването на дълга и неговото признание, като е осъществено по начин, по който тези волеизявления категорично достигат до знанието на кредитора- „О...“ А., по чиято сметка са извършвани периодичните плащания на дълга. Няма доказателства за съществуващо друго правоотношение между „О...“ А. и Е. Г. Х., поради което несъмнено тези действия на длъжника са извършени във връзка с конкретно облигационно правоотношение, това по погасяване на задължението на „О...“ А. по издадения изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №490/03.09.2008г. по ч.гр.д. № 546/2008г. по описа на Районен съд-Г. Д.. Последното доброволно плащане по задължението на част от погасителните вноски от ищцата длъжник- Е. Г. Х. е извършено на 06.12.2021г. и с него е прекъсната давността по вземането. Следващото прекъсване на давността съставлява подаването на молбата от взискателят „О...“ А. до ЧСИ В. Т. за образуването на ново изпълнително дело, основана на вземането по същия изпълнителен лист от 05.09.2008г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №490/03.09.2008г. по ч.гр.д. № 546/2008г. по описа на Районен съд-Г. Д.. Съгласно разпоредбата на чл. 116 б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона, давността се прекъсва с предприемането на всяко действие на принудително изпълнение. Следователно прекъсването на давността в рамките на изпълнителния процес може да настъпи многократно- от една страна с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ по искане на взискателя и от друга страна- с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ за изпълнение, поискан от взискателя./Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020г. на IV г.о. на ГК/. Поради изложените съображеня от правна страна, съставът на съда разглеждащ настоящото дело напълно споделя възприетото становище, прието с Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020г. на IV г.о. на ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, че когато по изпълнителното дело е направено ново искане за нов способ, дори след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ- той дължи подчинение на представения инамиращ се все още у взискателя изпълнителен лист. Единствената правна последица е, че в този случай поради прекратяването на изпълнителното производство по право/настъпила перемпция/, съдебният изпълнител следва да образува новото искане- в ново изпълнитлено дело, тъй като старото е прекратено по право. В цитираното решение на ВКС на РБ, изразено е становище, че в този случай искането на взискателя за прилагането на нов изпълнителен способ- прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново изпълнително дело. Във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ, след като взискателят се позовава на намиращ се в него оригинал на изпълнителен лист. Образуването на ново изпълнително дело преди изтичане на давностния срок не прекъсва давността, тъй като е канцеларска дейност и не съставлява същинско действие на принудително изпълнение по смисъла на чл. 116 б. „в“ ЗЗД, според даденото тълкуване на материалния закон с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК. Така по настоящото дело кредиторът „О...“ А., е депозирал молба с вх. № 5297/21.02.2022г. в офиса на ЧСИ В. Т., като е представил оригинал на Изпълнителен лист от 05.09.2008г., издадена въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №490/03.09.2008г. по ч.гр.д. № 546/2008г. по описа на Районен съд-Г. Д., като е поискал на осн. чл. 426 ал.1 от ГПК- образуването на ново изпълнително дело, тъй като е счел че изпълнително дело №183/2008г. по описа на ЧСИ Г. С. е прекратено по право. С молбата за образуване на ново изпълнително дело, поискан е от кредитора нов изпълнителене способ за принудително изпълнение- запор върху банковите сметки, собственост на длъжниците и насочване на принудително изпълнение върху итопекирания недвижим имот, чрез налагане на възбрана им пристъпване към продажба на публична продан. Искането е било уважено като е било образувано ново изпълнително дело срещу длъжниците Е. Г. Х. и В. Г. К.- ИД № 100/2022г. по описа на ЧСИ В. Т.. Тъй като с молбата за образуване на ново изпълнитлено дело, взискателят „О...“ А. е посочил нов способ за изпълнение, то подаването на молбата до ЧСИ В. Т. е действие на взискателя кредитор, с което е прекъснат срока на давността, независимо че към този момент изпълнително дело №183/2008г. по описа на ЧСИ Г. С. е било прекратено по право и поради перемция на осн. чл. 438 ал.1 т. 3 от ГПК. След прекъсването на давността с подаването на молбата от 21.02.2022г., започнала е да тече нова погасителна давност, която е прекъсната с последващите предприети действие от съдебния изпълнител по ИД № 100/2022г. по описа на ЧСИ В. Т.. Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, безспорно се налага извода, че към момента на предявяването на настоящия отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК пред съда/на 18.04.2022г./не е бил изтекъл предвидения в чл. 110 от ЗЗД- 5 годишен погасителен давностен срок, като вземането на кредитора „О...“ А., срещу длъжника ищец Е. Г. Х., основано на изпълнителен лист от 05.09.2008г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №490/03.09.2008г. по ч.гр.д. № 546/2008г. по описа на Районен съд-Г. Д., което е предмет на изпълнителното производство по ИД № 100/2022г. по описа на ЧСИ В. Т. не е погасено по давност. Ето защо предявения отрицателен установителен иск по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда. По разноските: Следва с оглед изхода на делото, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, да бъде осъден ищеца, да заплати на ответника по делото разноските пред настоящата съдебна инстанция, както следва: сумата- 48.00лв.- такса за препис от изпълнителното дело, сумата – 300.00лв.- възнаграждение за вещо лице за изготвената съдебно икономическа експертиза и сумата- 300.00лв. за юрисконсулстко възнаграждение. Водим от горното, съдът