Решение № 260037 от 17.3.2021 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 101/2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е гр.Кюстендил, 17.03.202 1 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А О кръжен съд Кюстендил, наказателн о отделение, в открито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и два десета година, в състав: Председател: МИРОСЛАВ НАЧЕВ Членове: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА мл.с. КАЛИН ВАСИЛЕВ при секретаря М. Спасова и с участието на прокурора В. Пенков, като разгледа докладваното от съдия Начев в нохд 101 по описа за 20 20 г. на ОС Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното: Прокурор при РП Сандански протестира присъда № 49 от 24. 10.201 9 г., постановена по нохд 1614 /201 8 по описа на Р айонен съд Кюстендил, с която Д.К.М. ••• е признат за винов е н в извършване на престъплени е от общ характер 309 ал.5 вр.ал.1 НК и при условията на чл.81 ал.3 НК не му е наложено наказание, като е признат за невинен и оправдан по повдигнато срещу него обвинение по чл.310 ал.1 вр.чл.309 ал.1 НК. Изразява се становище за неправ илност на присъдата с искане за от менянето й и постановяване на нова такава, с която подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение с налагане на наказанието, поискано от прокурора при изслушване на съдебните прения пред първоинстанционното производство. Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил поддържа подадения протест и изразява становище, че същият следва да бъде уважен. Защитникът на подсъдимия – адв.Д., пледира за потвърждаване на протестираната присъда. Идентично становище застъпва и подсъдимия М.. О кръжн ият съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, приема за установено следното: Фактическата обстановка е изяснена надлежно и подробно от страна на районния съд. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал, събран в хода на съдебното следствие, е анализиран задълбочено и последователно от първоинстанционния съд с оглед изясняване на фактите по делото. На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логичен и законосъобразен анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд съобразно обвинението правилно и обосновано е приел, че подсъдимият Д.К.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.309 ал.5 вр.ал.1 НК, както и законосъобразно е признал за невинен и оправдал подсъдимия по повдигнатото срещу него обвинение по чл.310 ал.1 вр.чл.309 ал.1 НК. Установява се накратко от събраните по делото доказателства следното: Подсъдимият Д.К.М. е на 51г., осъждан с влязла в сила на 12.05.2010г. присъда на РС Благоевград, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца с отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от 3 години – за извършване на престъпление по чл.325 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. През м.март 2011г. М. бил назначен на длъжността •••••••••••••••••••в „•••••••••••••••••••, като работното му място се намирало в гр.Б. - Дирекция „•••••••••••••••••••". Съгласно длъжностната му характеристика, естеството на работата му било свързано с изграждане и функциониране на мрежа от посредници на „•••••••••••••••••••. Сред вменените му служебни задължения било да организира и управлява процесите по продажби на пенсионноосигурителни продукти. През м.октомври 2011г. св.Е.Т. била безработна и при преглеждане в интернет на обяви за работа, забелязала такава за длъжността „осигурителен посредник“ в ПОД "•••••••••. Проявила интерес и научила, че може да се яви на интервю за работа в гр.П.. След интервюто била одобрена и назначена за посредник на Дружеството на граждански договор. Впоследствие се срещнала с подсъдимия М. и той й обяснил, че работата й ще се състои в документално оформяне при желание за прехвърляне от един в друг фонд за задължително пенсионно осигуряване. Предоставил й празни бланки на заявление за промяна на фонда за осигуряване и й съобщил, че за всеки прехвърлил партидата си в ••••••••••••тя ще получава по 10 лв комисионно възнаграждение. По - рано през годината Е.Т. работила временно като чистачка в офиса на св.Т.Г.. Имала достъп до личните данни на последната и ги запазила след напускането си. При осъществяване на дейността си като посредник, Т. решила да спечели допълнително възнаграждение и освен заявленията на доброволно сменили пенсионния си фонд граждани, попълнила и такова с личните данни на Г.. Последната не знаела за това обстоятелство, а Т. не посмяла да подпише заявлението вместо нея. В края на м.октомври 2011г. Т. предала заявленията на подсъдимия. Впоследствие, при извършената документална проверка М. забелязал че заявлението с данните на Т.Г. не е подписано. Извършил проверка в електронна база данни, до която имал достъп и установил, че Г. е била вписана като доброволно осигуряваща се в •••••••••••, управляван от •••••••••••, като с фамилията по баща – Н.. С оглед на това, подсъдимият М. саморъчно попълнил от името на свидетелката друго заявление за промяна на участието й във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване. В него отразил, че същата желае да прекрати участието си в •••••••••••, като натрупаните до момента в индивидуалната й партида средства да бъдат прехвърлени в ••••••••••••, управляван от ПОД "•••••••••. След това положил собствения си подпис графата „Осигурено лице". Това заявление на 14.11.2011г. заедно с такива на други лица било предоставено на нотариус в гр.Благоевград, като всички били нотариално заверени. Заявлението било и входирано под № 51000370007/ 15.11.2011г. в регистъра на ••••••••••••. Видно от тройна графологична експертиза на в.л. Н., И.и Б., ръкописният текст на заявление с вх.№ 51000370007/ 15.11.2011г. и подписът срещу „осигурено лице" са изписани от подсъдимия Д.М.. В началото на 2012г. св.Г. получила писмо от •••••••••••, в което се посочвало че е изразила желание натрупаните по партидата й средства да бъдат прехвърлени в друг пенсионен фонд. Г. се изненадала и провела телефонен разговор със служител на фонда, като на електронната си поща получила и копие от изготвеното от подсъдимия заявление. След като се убедила, че в заявлението не е изготвено от нея, посетила офиса на •••••••••••. Там й било обяснено, че има много такива случаи и Г. попълнила необходими документи за анулиране на заявлението. Впоследствие подала и жалба до полицията. Така изложената фактическа обстановка не се различава от приетата от страна на районния съд и се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил и анализирал задълбочено събрания по делото доказателствен материал, като правилно не е дадена вяра на част от обясненията на подсъдимия М.. За да постанови протестираната присъда, районният съд е намерил че деянието на М. осъществява от обективна и субективна страна състав на престъпление от общ характер по чл.309 ал.5 вр.ал.1 НК. Признал е също така подсъдимия за невинен и го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл.310 ал.1 вр.чл.309 ал.1 НК. На първо място, първоинстанционният съд е преценил, че М. е съставил неистински частен документ и макар това да е сторено от него в качеството му на длъжностно лице, то не е извършено в кръга на службата му. От друга страна, районният съд е приел, че деянието на подсъдимия представлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 НК – предвид добрите му характеристични данни и незначителността на вредните последици. Доколкото деянието на подсъдимия осъществява състав на престъпление по чл.309 ал.5 вр.ал.1 НК, с оглед разпоредбата на чл.81 ал.3 вр.чл.80 ал.1 т.5 НК и изтекла погасителна давност Районният съд не е наложил наказание на подсъдимия след признаването му за виновен. Окръжният съд намира тези изводи за обосновани и законосъобразни. Очевидно е, че саморъчното попълване от страна на подсъдимия на заявление с посочване в него на личните данни на Г. не може да бъде прието за дейност, извършена в кръга на службата му. Видно от длъжностната му характеристика, служебните задължения на М. са били свързани с набиране и обучаване на осигурителни посредници, организация и управление на процесите по продажба, съставяне на годишни планове и др. подобни. Дейността по попълване на заявленията е била извършвана от самите осигурителни посредници и макар тези заявления да са били използвани при осъществяване дейността на пенсионния фонд, т.е. в чисто служебен план, попълвайки заявлението с вх.№ 51000370007/ 15.11.2011г. М. е извършил действие извън кръга на службата си по смисъла на чл.310 ал.1 НК. Окръжният съд споделя и втория извод на РС Кюстендил, а именно – деянието на подсъдимия представлява маловажен случай. Освен изброените от първоинстанционния съд обстоятелства – незначителност на вредните последици, добрите характеристични данни на дееца, следва да бъде посочен и значителния период от време, изминал от извършване на деянието – почти 10 години. Следва да бъде отбелязано и следното – доколкото деянието представлява маловажен случай, дори и същото да бе извършено от М. в кръга на службата му, то би осъществило състав на престъпление по чл.310 ал.2 НК. А с оглед размера на предвиденото наказание, по реда на чл.81 ал.3 вр.чл.80 ал.1 т.5 НК с оглед на изтекла давност подсъдимият и в този случай следва да бъде освободен от наказание. Предвид това, въззивният съд намира подадения протест за неоснователен, като изложените в него доводи не могат да бъдат споделени, по горните съображения. На досъдебното производство и при разглеждане на делото от страна на РС Кюстендил не са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване правата на страните, което да налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Предвид гореизложеното, въззивният съд приема, че РС Кюстендил е постановил присъда, която следва да бъде потвърдена. С оглед на горното и на основание чл.334 т.6 вр.чл.338 НПК, Окръжният съд