Решение № 3757 от 2.12.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 602/2024 г.

Производството е по реда на глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по жалбата от „Т. 006“ ЕООД, със седалище в [населено място], чрез адв. Й. против Решение № 126 от 16.05.2024г., постановено по АНД №414/24г. по описа на РС Казанлък, с която е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 24-2300229 от 19.01.2024г., издадено от Директор на дир. „Инспекция по труда“ [населено място], с което на касатора е наложена административна санкция на основание чл.415, ал.1 от КТ в размер на 1500 лева, за това, че на 23.11.2023г. при извършена проверка на обект, стопанисван от „Т. 006“ЕООД в [населено място], дружеството в качеството му на работодател не държи на разположение на контролния орган – Дир. „ИТ“, [населено място] екземпляр от вътрешния трудов ред в обект – бистро „Холидей“, находяща се на ул. „“ №101, с което не е изпълнил т.9 от задължително предписание на ДИТ, издадено на осн. чл.404, ал.1, т.1 от КТ, съгласно Протокол за извършена проверка № ПР 2338225 от 10.10.2023г., връчен на 19.10.2023г. със съдържание „да държи на разположение на контролния орган ДИТ – Стара Загора екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред в обект бистро „Холидей“ и със срок на изпълнение 20.10.2023г. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 24-2300229 от 13.12.2023г., съставен от длъжностно лице при ДИТ Стара Загора, в присъствието на двама свидетели и при идентично описание на нарушението. АУАН е връчен на управителят и е подписан без възражения. За да потвърди НП, въззивният съд е приел, че описаната от административно-наказващия орган /АНО/ обстановка па извършване на противоправното деяние се доказва от приложено писмено доказателство – протокол за извършена проверка № ПР 2338225 от 10.10.2023г. и от показанията на свидетелите. РС е посочил, че с цитирания протокол за извършена проверка наказаният бил задължен да държи на разположение на контролния орган в заведението екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред, като в този смисъл му е издадено и задължително предписание, което не е било оспорено и съотв. е влязло в законна сила. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл.404, ал.1, т.1 от КТ предписанието, свързано с отстраняване на нарушение на трудовото законодателство представлява принудителна административна мярка /ПАМ/. Съгласно чл.412, ал.1 от КТ, който не изпълни ПАМ, наложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство търпи административно-наказателна санкция в размер от 1500-10 000лева, а в случая санкцията е била в минимален размер. РС не споделил доводите на въззиваема, че нарушението съставлява маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН, като е мотивирал, че то е от категорията на формалните такива на изпълнение, без количествен израз, за да се преценявало дали настъпилите вредни последици са малозначителни, като фактът, че правилникът е бил на друго място приел за ирелевантен. В заключение първоинстанционният съд е извел извод за законосъобразност на НП, като в резултат на този краен правен извод е уважил и искане на въззивника да му се присъди юрисконсулстко възнаграждение, което определил в размер на 80 лева. В касационната жалба се твърди, че жалената въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено процесуално нарушение на правилата за формиране на вътрешното убеждение на съда. Според касатора, мотивите към съдебния акт не съдържали обсъждане на показанията на разпитаните свидетели, поотделно и в тяхната съвкупност, като това пречело на преценката относно наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Иска отмяна на решението на РС и постановяване на друго такова, отменящо жаленото НП. Ответникът по касация, Директор дир. „Инспекция по труда“- Стара Загора, се представлява от процесуален представител, който пледира за неоснователност на касационната жалба. Претендира и разноски за юрисконсулт за настоящата инстанция Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, и следва да се остави в сила. Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните и след служебна проверка за валидността, допустимостта и правилното приложение на материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Настоящата инстанция изгражда извода си относно правилността на въззивното решение единствено и само въз основа на установената пред РС фактическа обстановка от значение за спора. Същата не се оспорва от касатора. Самият въззивен съд мотивира своите фактически изводи, обосновавайки се от събраните писмени доказателства –протокол за извършена проверка, писмените обяснения от бармана, работещ в проверения обект и от управителя на дружеството, както и чрез показанията на свидетелите С. А. /актосъставител/ и св. А. А.. Въз основа на тях приема фактическия извод, че на 23.11.2023г. в стопанисвания от касатора обект в [населено място], в който се полага труд, наказаното дружеството в качеството му на работодател по см. на §1, т.1 от ДР на КТ не е изпълнил в срок до 20.10.2023г. задължително предписание, дадено по реда на чл.404, ал.1 от КТ да държи екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред, който да е на разположение на контролните орган. Съгласно чл. 403а от КТ, „в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, ……..“. В случая е безспорно установен фактът на противоправно бездействие на задълженото лице, осъществено на 23.11.2023г. и изразяващо се в неизпълнение на т.9 от издаденото задължително предписание с Протокол за извършена проверка № ПР 23338225 от 19.10.2023г., тъй като при контролната проверка на инкриминираната дата контролните органи отново не установяват в обект бистро „Холидей“, работодателят да държи екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред. Съгласно чл.415, ал.1 от КТ, който не изпълни ПАМ, приложена от контролен орган по спазване на трудовото законодателство, се наказва с посочените административни санкции. В случая, нарушителят е ЮЛ и е наложена имуществена санкция, която е определена от органа в минималния законоустановен размер. Касаторът, претендира и пред тази инстанция, че случая може да бъде подведен под разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Въззивнният съд е отрекъл правната възможност конкретното нарушение да съставлява „маловажен случай“ по см. на §1, т.14 от ДР на ЗАНН, вр. с чл.28 от ЗАНН. Правилен е доводът на съда, че нарушението не е резултатно, нито е налице доказаност на такива смегчаващи отговорността обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други обикновени нарушения от същия вид. При извод за неоснователност на касационната жалба, основателна е претенцията на пълномощника на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи в минималния размер на 80 лева, предвид липсата на правна и фактическа сложност на спора и проявената процесуална активност от юрк. Т.-М.. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК, Съдът