Решение № 316 от 27.7.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 398/2023 г.

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.25, ал.4, изр. 2- ро от ЗТ.. Образувано е по жалба на “Т.К.Б.”ЕООД с ЕИК •••, подадена чрез пълномощника адв. С. М., против решение №45 от 28.04.2023 г., постановено по т.д.№35/2023 г. по описа на Окръжен съд-Хасково, с което е потвърден отказ №••• от 16.03.2023 г. на длъжностното лице по регистрация към А.. Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно.В този контекст счита за такива и констатациите на съда, че представеното пълномощно не отговаря на изискванията на чл.129 ТЗ във вр. с чл.37 от ЗЗД.Излага своето становище, че същото пълномощно е такова, в което са удостоверени заверка на подписите на упълномощителите и на съдържанието му.Обосновава това си становище с конкретни аргументи.Счита още, че е неясна волята на съда относно възражението на жалбоподателя за преждевременно постановен отказ на длъжностното лице и правомерно действие ли е това или са нарушени правата на заявителя. В обобщение, въз основа на изложените в жалбата доводи, е поискано да бъде отменено горното решение на ОС-Хасково като неправилно и незаконосъобразно и да бъде задължено длъжностното лице към А. да продължи срока за отстраняване на констатираните нередовности от момента, в който го е прекъснал преждевременно, за да може заявителят да упражни правата си пълноценно. Препис от жалбата е връчен редовно на А. и от същата, чрез юрисконсулт И.И., е подаден отговор на същата, в който е изложеното становището, че жалбата е изцяло неоснователна, а обжалваното с нея решение на ОС-Хасково е правилно и обосновано.Изложени са и конкретни съображения за обосноваване на това становище.Поискано е същата жалба да се остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното съдебно решение.Поискано е също да се присъди в полза на агенцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт. Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с жалбата, атакувания с нея съдебен акт, доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Жалбата е подадена в законния срок по чл.25, ал.4, изр. 2-ро от ЗТ., редовна е и изхожда от надлежна страна с правен интерес от обжалване на конкретното съдебно решение.Наред с това, за самото решение, срещу което е насочена жалбата, е предвидено с горната разпоредба обжалване пред апелативния съд.С оглед на изложеното настоящият съд приема жалбата за допустима и следва да я разгледа по същество. По съществото на жалбата настоящият съд приема следното: Със заявление вх.№••• от 11.03.2023 г., подадено пред А.-Т., е поискано вписването на промени в обстоятелствата по партидата на „Е.К.А.“ ООД- с.Л., община С., с ЕИК •••, а именно прехвърляне на дружествени дялове.По това заявление длъжностното лице по регистрация към АВ е постановило отказ №••• от 16.03.2023 г., който е обжалван от “Т.К.”ЕООД с ЕИК •••, чрез пълномощника адв. С. М., и въз основа на подадената жалба е образувано т.д. №35/2023 г. по описа на Окръжен съд-Хасково.По същото дело е постановено сега обжалваното пред Апелативен съд-Пловдив решение №45 от 28.04.2023 г., с което горният отказ на длъжностното лице по регистрация към А. е потвърден. Отказът е основан на следните изложени в него мотиви: В отказа е констатирано, че продавачите по сделката за прехвърляне на дружествени дялове са чуждестранни физически лица, представлявани от пълномощник, чието пълномощно е с нотариална заверка на подписа, извършена във В.. В този контекст е прието, че упълномощителната сделка следва да отговаря на изискванията за форма на българското материално право и по-специално на чл.37 ЗЗД във вр. с чл.129 от ТЗ, като са изложени и съображения за обосноваване на тази позиция.С оглед на това е прието, че заявителят е следвало да представи пълномощно за продажба на дружествени дялове, което да е с нотариална заверка на подписа на упълномощителите и нотариална заверка на съдържанието, извършени едновременно, но фактически представеното пълномощно не отговаря на тези изисквания понеже е с нотариална заверка само на подписа, не и на съдържанието. Освен това, в мотивите на отказа е посочено, че към заявлението не са представени декларации по чл.129, ал.2 от ТЗ от праводателите и управителя на дружеството и е отразено, че на основание чл.22, ал.5 от ЗТ. на заявителя са били дадени указания да отстрани констатираните нередовности, като представи посочените документи, но указанията не са били изпълнени от заявителя, което е основание за постановяване на отказ по заявлението. В обжалваното решение №45 от 28.04.2023 г. на Окръжен съд-Хасково също е прието, че пълномощното на представителя на продавачите по договора за покупка на дружествени дялове, сключен на 07.03.2023 г., не отговаря на изискванията на чл.129, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.37 от ЗЗД, изискващи нотариална заверка на подписа и съдържанието, извършени едновременно.В този контекст съдът е счел за неоснователни изложените в жалбата срещу отказа доводи за това, че същото пълномощно отговоря на изискванията за редовност и че относно формата на упълномощителната сделка е приложимо правото на държавата по местоизвършване на сделката, което в случая не изисква заверка на съдържанието на пълномощното.За обосноваване на този си извод окръжният съд е изложил и съображения кои разпоредби от КМЧП са приложими в случая при преценката за формата на упълномощителната сделка, въз основа на която е сключен договора за прехвърляне на дружествени дялове и дали същата форма е спазена.В крайна сметка първоинстанционният съд е стигнал до извода, че относно формата на пълномощното е приложимо българското право и че представеното пълномощно не отговоря на изискванията на това право /по-специално на изискванията на чл.129, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.37 от ЗЗД/, а с оглед на това не може да се приеме да е възникнало в съответствие със закона исканото за вписване обстоятелство-прехвърляне на дружествени дялове. Наред с горното, в мотивите на обжалваното решение на ОС-Хасково е прието, че обжалваният отказ е постановен не само поради непредставяне на пълномощно с нотариална заверка на подписите на упълномощителите и на съдържанието, извършени едновременно, но и поради непредставяне на декларация по чл.129, ал.2 от ТЗ от праводателите и от управителя на дружеството, както и на документ за внесена държавна такса в размер на 15 лв., което процесуално бездействие от страна на заявителя е прието от съда като самостоятелно основание за потвърждаване на отказа. По отношение на направеното в жалбата срещу отказа възражение, че същият е постановен преди изтичане на срока за изпълнение на дадените указания по чл.22, ал.5 от ЗТ., окръжният съд е счел, че в случая постановяването на отказа преди изтичане на този срок е ирелевантно обстоятелство, тъй като до подаване на жалбата против отказа, към който момент същият срок е бил вече изтекъл, указанията са останали неизпълнени и констатираните недостатъци по заявлението не са били отстранени. Настоящият съд счита за правилно обжалваното решение на ОС- Хасково, с което е потвърден отказа на длъжностното лице по регистрация към АВ, постановен на 16.03.2023 г. по посоченото по-горе заявление.Съображенията на апелативния съд в тази насока са следните: Вярна е констатацията и на длъжностното лице по регистрация към АВ, и на окръжният съд в обжалваното решение, че пълномощното, което е представено със заявлението от 11.03.2023 г. и с което продавачите по договора за прехвърляне на дружествени дялове от 07.03.2023 г.-М.А.К. и Д.Б.К. /съдружници в “Е.К.А.”ООД/ упълномощават Д.А.Ч. да ги представлява пред нотариус за прехвърляне на дружествените им дялове, които те притежават в посоченото дружество, не съдържа нотариална заверка на съдържанието, а само на подписите на упълномощителите.Такъв извод следва от съдържанието на текста, положен под подписите на упълномощителите от нотариуса, извършил заверката.От този текст може да се направи извод, че нотариусът е удостоверил само, че лицата, явили се пред него-М.А.К. и Д.Б.К., идентифицирали се със съответни документи за самоличност, са подписали представения пред нотариуса документ, а именно коментираното пълномощно.Няма текст в документа, който да сочи на извод, че е извършена заверка от нотариуса и на съдържанието на документа.В жалбата, разглеждана по настоящото дело, се твърди, че представеното със заявлението пълномощно е такова, в което са удостоверени заверка на подписите на упълномощителите и съдържанието му.Такъв извод жалбоподателят извлича от изписания от нотариуса текст, ”че приложеният документ е надлежно подписан, подпечатан и представен като АКТ” в присъствието на нотариуса на датата 08.12.2022 г.Според жалбоподателя, тълкувайки значението на отделни думи от този текст, изписан на английски език, нотариусът е удостоверил, че в случая пълномощното е подредено в особена книга, в която следва да се подредят актове, на които им е заверено съдържанието.От това жалбоподателят прави извода, че представеното със заявлението пълномощно е със заверка на подписи и съдържание.Според настоящия състав, тези твърдения на жалбоподателя са неоснователни.От съдържанието на цитирания текст, но преценен в превода му на български език, може единствено да се извлече извод, че нотариусът е удостоверил представянето на пълномощното пред него като акт, който е надлежно подписан и подпечатан, но по никакъв начин от този текст не може да се направи извод, че самият нотариус е извършил заверка на съдържанието на документа.Още по-малко може да се прави извод, че същият акт /т.е. пълномощното/ е подреден в книга, в която поначало /според английското законодателство/ се подреждат актове със заверено от нотариус съдържание.Но дори и да се приеме, че нотариусът е направил изявление за подреждането на документа във въпросната книга, то пак може единствено да се гадае дали такова изявление замества “щемпела” по нашето право, с който нотариусът удостоверява извършена от него заверка на съдържанието на даден документ. Междувпрочем, дружеството-жалбоподател е заявило твърдението, че коментираното пълномощно има едновременна заверка на подписи и съдържание, едва в жалбата, подадена пред апелативния съд, а в жалбата срещу отказа на АВ, разгледана от ОС-Хасково, е поддържал друго твърдение, а именно-че в конкретния случай изобщо не се изисква заверка на съдържанието на представеното със заявлението пълномощно.Това според жалбоподателя е така, понеже пълномощното е съставено във В. и за него следва да се прилагат правилата на държавата, в която е съставено /респ. в която е извършено обективираното в пълномощното волеизявление/, а в случая правилата на посочената държава, където е направено волеизявлението по упълномощителната сделка, не изискват заверка на съдържанието на пълномощното.Тази позиция на жалбоподателя също е неоснователна.В контекста на изложеното, апелативният съд изцяло споделя изложения в обжалваното решение на ОС-Хасково, както и в обжалвания отказ на АВ извод, че в случая приложимото право към формата на пълномощното се явява българското материално право и по-специално разпоредбите на чл.37 от ЗЗД във вр. с чл.129, ал.1 от ТЗ.В тази връзка следва да бъде съобразена нормата на чл.56, ал.1 от КМЧП, съгласно която юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани, а в случая заявителят е регистрирано в Република България търговско дружество, предвид което и приложим закон за последното е българският материален закон.До този извод води и разпоредбата на чл.58 от КМЧП, от която следва, че чл.56 от същия кодекс е приложим и по отношение придобиването и загубването на членство в дадено дружество и свързаните с това права и задължения.А сделките по прехвърляне на дружествените дялове са свързани с придобиване или загубване на членствени права в съответно търговско дружество, поради което и при една такава сделка ще е приложима разпоредбата на чл.56, ал.1 от КМЧП, т.е. сделката ще се урежда съобразно изискванията на българското право, а оттам следва да се приеме, че важи за такава сделка и изискването за форма по чл.129, ал.1 от ТЗ.Съответно и за пълномощното, с което страна по такава сделка упражнява волята си чрез упълномощен представител, ще важи правилото на чл.37 от ЗЗД, според което упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма.Отнесено към конкретния случай, това означава, че пълномощното за сключване на договор за прехвърляне на дружествени дялове следва да е в същата форма, която се изисква за самия договор и съответно на това-да бъде с нотариална заверка на подпис и съдържание, извършени едновременно.Спазването на това изискване по отношение на представеното пълномощно не е установено, а това само по себе си налага извода, направен и в обжалваното решение, че не може да се приеме да е възникнало в съответствие със закона и исканото за вписване обстоятелство-прехвърляне на дружествени дялове. Освен това, правилно е прието в обжалваното решение, че нормите на чл.56, ал.1 и чл.58 от КМЧП, съгласно които юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани, се явяват специални по отношение на общите норми-чл.61 и чл.98, ал.5 от КМЧП, предвиждащи като изключение формата за действителност на договора да отговаря на изискванията, установени от правото на държавата по местоизвършване на волеизявлението.А специалните норми дерогират приложението на общите такива. И на следващо място, основателно окръжният съд се е позовал в изводите си за приложимо право и на нормата на чл.46, ал.1 от КМЧП, съгласно която разпоредбите на кодекса не засягат прилагането на повелителни норми на българското право, които с оглед техните предмет и цел трябва да бъдат приложени, независимо от отпращането към чуждото право.Разпоредбите на чл.129, ал.2 от ТЗ и чл.37 от ЗЗД съставляват особени повелителни норми по смисъла на чл.46, ал.1 от КМЧП, с оглед целта, за която са създадени, в това число и за предотвратяване на „кражби“ на фирми, поради което те следва да се приемат за приложими при всички положения и без да бъдат съобразявани разпоредби от КМЧП, отпращащи към приложение на чуждо право. Въз основа на всички изложени по-горе аргументи се налага крайния извод, че е правилно обжалваното решение на ОС-Хасково, с което е потвърден отказа на АВ за вписване на нови обстоятелства по горното заявление, изразяващи се в прехвърляне на дружествени дялове, тъй като представеното пълномощно за осъществяване на представителство на продавачите по договора за прехвърляне на дялове не е в изискуемата от закона форма-с нотариална заверка на подписи и съдържание, извършена едновременно.Съответно по същите съображения се налага и извода за законосъобразност на самия постановен от АВ отказ. В допълнение на гореизложеното, отказът е законосъобразен и поради непредставянето от заявителя на документ за внесена ДТ по заявлението в дължимия й размер от 15 лв., а също на изискуемата се от чл.129, ал.2 от ТЗ декларация.На заявителя са били дадени указания по чл.22, ал.5 от ЗТ. за представянето на тези документи, ведно с пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, но указанията не са изпълнени и изисканите от длъжностното лице по регистрация документи не са представени.Жалбоподателят се позовава на незаконосъобразност на отказа поради постановяването му преди изтичане на срока по чл.19, ал.2 от ЗТ. за изпълнение на дадените указания по чл.22, ал.5 от същия закон.Действително, доколкото указанията са обявени по електронната партида на “Е.К.А.”ООД на датата 14.03.2023 г., а отказът е постановен на датата 16.03.2023 г., то се налага извод, че постановяването му е извършено преди изтичане на приложимия законен срок от три работни дни съгласно чл.19, ал.2 от ЗТ., който срок в случая следва да се брои считано от датата 14.03.2023 г., а не от първия работен ден, следващ датата на подаване на заявлението.От тази гледна точка е налице процесуално нарушение при постановяване на отказа, но това обстоятелство само по себе си не е основание за отмяна на отказа.Неспазването от АВ на законния срок за изпълнение на дадени указания по чл.22, ал.5 от ЗТ., т.е. постановяването на даден отказ преди изтичане на същия срок, дава основание да бъдат зачетени и съобразени документите, които заявителят е представил с жалбата си срещу отказа в изпълнение на указанията.В такъв случай и ако приеме, че с такива документи са изпълнени съответно дадени от длъжностното лице по регистрация указания по чл.22, ал.5 от ЗТ., а и ако приеме, че са налице всички изискуеми се от закона предпоставки за извършване на съответно заявеното вписване на обстоятелства или обявяване на акт, съдът, който разглежда жалбата срещу отказа има правомощието да отмени същия и да задължи агенцията да извърши заявеното вписване или обявяване на акт, като заедно с това изпрати на агенцията представените с жалбата документи-чл.25, ал.5, изр. второ от ЗТ..Не е предвидена обаче законова възможност само при констатирано преждевременно постановяване на отказа /преди изтичане на срока за изпълнение на указанията по чл.22, ал.5 от посочения закон/ отказът да бъде отменен и да бъде задължена агенцията да даде нов срок на заявителя за изпълнение на указанията и представяне на изисканите документи.Според изречение първо на чл.25, ал.5 от ЗТ., при отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване, а това означава, че самата отмяна на отказа би могла да се постанови, ако съдът е достигнал до извод за наличие на законовите предпоставки за извършване на съответно заявеното вписване или заличаване, или пък обявяване на акт, не и когато е констатирано само процесуално нарушение на длъжностното лице по регистрация, изразяващо се в преждевременно постановяване на отказа преди изтичане на приложимия срок за изпълнение на указания по чл.22, ал.5 от ЗТ..С други думи, такова нарушение не съставлява самостоятелно основание за отмяна на даден отказ.По тези съображения и с оглед на това, че в конкретния случай не се констатира от съда наличието на необходимите предпоставки за извършване на заявеното вписване на прехвърляне на дружествени дялове, се налага крайния извод, че атакуваният отказ на АВ не подлежи на отмяна, а обжалваното пред настоящия съд решение на ОС- Хасково, с което същият отказ е потвърден, е правилно и като такова следва да се потвърди с настоящото решение на АС-Пловдив, а разгледаната жалба срещу същото решение е неоснователна и като такава не подлежи на уважаване. Въпреки горния краен изход по делото, не следва да се уважава заявеното от А. искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.Производството по вписване на обстоятелства, респ. обявяване на актове в Т., е охранително по своя характер, поради което намира приложение чл.541 от ГПК, предвиждащ сторените разноски от молителя в охранителното производство да останат за негова сметка, а що се отнася до А. като орган, разполагащ с компетентност да се произнесе в охранителното производство по подадени заявление за вписване на обстоятелства или обявяване на актове в Т., то както в глава 49 от ГПК, така и в специалния ЗТ. не е предвидена възможност да бъдат присъждани разноски на този орган при неоснователност на жалбата срещу постановен от него отказ.Този извод не се променя от разпоредбата на чл.25, ал.6 от ЗТ., която единствено препраща към уредбата на ГПК, а съобразно уредбата в глава 49-та от ГПК, отнасяща се за охранителните производства, разноски не се присъждат нито в полза, нито в тежест на компетентния да се произнесе по молбата за съдействие органи, включително и в производството по обжалване на постановен отказ по молбата. Мотивиран от горното съдът