Решение № 291 от 13.7.2020 г. на Административен съд - Перник по дело № 357/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на А.А.Д., ••• против решение № 39 от 06.03.2020г., постановено по АНД № 38 по описа на Районен съд-Р. за 2020 година, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 167 от 18.11.2019г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ)-Кюстендил, с което на А.А.Д. е наложена „Глоба“ в размер на 300 лева на основание 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ) за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 24, ал. 2, т. 2 и ал. 6 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за процесуална законосъобразност на проведеното производство по налагане на административно наказание. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени решението, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друго, с което да отмени процесното наказателно постановление. В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява. В депозирана по делото молба прави искане решението да се отмени. В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция по горите-Кюстендил, за представител изпраща главен юрисконсулт А.Е.. Оспорва касационната жалба. Пледира решението на районния съд, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното: Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Районен съд–Р. е приел, че при извършена проверка на 11.09.2019г., в подотдел ••••, имот ••••-гори на физическо лице в землището на с. Р., общ. Р., при която е съставен Констативен протокол серия ПК07 № 002304 от 11.09.2019 г. от Р. Д.на длъжност-••••при РДГ-Кюстендил като е констатирано, че жалбоподателят като лицензиран лесовъд /удостоверение за лесовъдска практика ••••.2017г./ на 07.09.2019г. е издал позволително за сеч № 0520195 от 07.09.2019г. за имот ••••подотдел ••••, в землището на с. Р., общ. Р. и не е въвел в информационната система на ИАГ/system. iag. bg разрешително за достъп на работниците, съгласно чл. 24, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от Наредба № 1/2012г. за контрола и опазването на горските територии. Съставен е срещу А.А.Д. акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено процесното наказателно постановление. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че безспорно е установено нарушението от наказаното лице и в посоченото му качество, на посоченото място, в указания период и при вписаните обстоятелства, като не е спазил изискването на чл. 24, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от Наредба № 1/2012г. за контрола и опазването на горските територии, при което е реализиран състав на нарушението посочено в АУАН и НП, относно разпоредбата на ЗГ, за което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Обсъдил е факта, че след установяване на нарушението е въведена информацията в системата на ИАГ, но е приел неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Наложеното наказание е в минимален размер. Посочил е, че деянието правилно е квалифицирано като административно нарушение и на извършителя му е наложено предвиденото за него в чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ административно наказание в минимален размер. С тези аргументи наказателното постановление е потвърдено. Пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства за установяване на касационните основания не са представени. Съобразно чл. 218 от АПК касационният съд дължи произнасяне само относно наведените в жалбата основания, като за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон, следи служебно. Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от районен съд-Р. фактическа обстановка, като напълно кореспондираща със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съдебен състав правилно и въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие е установил фактическата страна на спора. Настоящият състав намира обжалваното решение на районния съд за правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са писмени и веществени доказателства, относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите за осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата за това. Не са допуснати процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство. Допуснати нарушения в административнонаказателното производство, които да се преценят за съществени и на това основание наказателното постановление да се отмени не се констатират. В тази връзка районният съд подробно е обсъдил съображенията на наказаното лице и ги е приел за неоснователни. Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление /НП/ са издадени при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съществува пълно съответствие при описанието на фактическата обстановка в АУАН и в НП, чрез индивидуализиране на нарушението, което се санкционира и установените обстоятелства, при които е настъпило и извършено. Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по смисъла на чл. 36 - чл. 46 от ЗАНН и чл. 52 - чл. 58 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че предмет на проверка пред първоинстанционния съд е издаденото НП, в което безспорно са посочени както описанието на нарушението и обстоятелствата при който е извършено, така и законните разпоредби, които са нарушени, които факти и обстоятелства от своя страна недвусмислено определят от обективна и субективна страна пределите на установеното административно нарушение, съответно не поставят административнонаказаното лице в положение, в което да не разбере кои законни разпоредби виновно е нарушил, поради което е спазено и императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. В случая НП е издадено при стриктното спазване на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, като в АУАН е установено по безспорен начин извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. Законосъобразен е и изводът на решаващия съд, че установеното нарушение е правилно квалифицирано от административно-наказващия орган. В случая е установено извършването на нарушението, неговия автор, вината му и правилното прилагане на закона. Осъществен е състава на вменено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, във вр. с чл. 24, ал. 2, т. 2 и ал. 6 от Наредба № 1/2012г. за контрола и опазването на горските територии. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2012г. за контрола и опазването на горските територии, ал. 4 и ал. 6 лицето, издало позволителното за сеч, или регистрирания лесовъд, на чието име е издадено позволителното за сеч въвежда в информационната система на ИАГ имената на лицата, на които се разрешава достъп, и постоянните им адреси по лична карта, длъжността, която заемат, или работата, за която са наети, към съответното позволително за сеч. Разрешителното за достъп е валидно от момента на въвеждането на данните, а именно имената на лицата, на които се разрешава достъп, и постоянните им адреси по лична карта, длъжността, която заемат, или работата, за която са наети в информационната система на ИАГ. В случая Д., който е лицензиран лесовъд и на чието име е издадено позволителното за сеч не е изпълнил точно това си задължение преди започване на сечта. Административнонаказаното лице е санкционирано със законоустановения минимален размер: "глоба" в размер на 300 лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ от административнонаказващия орган за извършеното от него административно нарушение. В случая правилно е и решението в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 28 от ЗАНН. Настоящият касационен състав споделя изцяло тези аргументи и не следва да ги преповтаря. Предвид гореизложеното посочените касационни основания са напълно неоснователни. Потвърдил наказателното постановление районен съд-Р. е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски, поради което и не се присъждат такива. Мотивиран от гореизложеното Административен съд – Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН