Решение № 11416 от 2.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11352/2024 г.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО, вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на С. Д. С. срещу Решение 2153-21-273/2024 на Директор на териториална поделение на НОИ - София Град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане на длъжностно лице по пенсионно осигуряване /ПО/ №5309266244/04.10.2024г. Жалбоподателят обжалва отказа да му бъде отпусната лична социална пенсия, с мотив е прието, че доходите на съпругата му надвишават определения минимум. Посочва се, че двамата са разведени и съпругата има лични доходи, които не следва да се вземат предвид. Жалбоподателят счита, че отказът е в противоречие с материалния закон и неговата цел. В съдебното заседание поддържа жалбата си и излага аргументи в същия смисъл. Ответникът, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена поради липса на материалноправни предпоставки за отпускане на пенсия. СГП не е встъпила в процеса. По делото се установяват следните факти: Жалбоподателят е подал до ТП на НОИ – София-град заявление с №2178-21-168 от 16.08.2024г., с което иска отпускане на социална пенсия по чл. 89а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Към заявлението е приложена декларация по утвърден образец относно семейното положение и годишния доход на членовете на семейството, съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за пенсиите от държавното обществено осигуряване (НПОС). В декларацията се посочва, че жалбоподателят няма личен доход за предходните 12 месеца преди датата на заявлението. Отбелязано е също, че лицето е разведено и няма други членове на семейството. Към преписката е приложено и съдебно решение № 6366 от 09.04.2024 г. на Софийски районен съд, с което разводът е официално признат от същата дата. С оспореното разпореждане се отхвърля искането. Посочва се, че към датата на заявлението жалбоподателят е на възраст 71 г. Годишният доход на член на семейството за период от 12 м. от датата на заявлението е определен на 4184, 24лв., а 30% от линията на бедност за периода, възлиза на 1863, 99лв. Разпореждането е връчено и обжалвано в срок, но жалбата е отхвърлена от Директора на ТП на НОИ с оспореното решение. Излагат се аргументи, че съществува право на отпускане на пенсия по чл. 89а от КСО, когато лицето е над 70-годишна възраст, не получава друга пенсия, включително от чужбина, и доходът на член от семейството за последните 12 месеца е под 30% от определения гарантиран минимален доход за страната. Подчертава, че ако заявлението е подадено след навършване на 70 години и след изтичането на двумесечния срок по чл. 94 от КСО, доходът на членовете на семейството следва да се изчислява към датата на подаване на заявлението. В случая заявлението било подадено на 16 август 2024 г., т.е. след навършване на възрастта и след изтичане на посочения срок по чл. 94 КСО. 12 месечният срок за който следвало да се прецени дохода бил периодът от 16.08.2023г.- 26.08.2024г. Като членове на семейството се считали съпрузите и децата под 18 години (ако не са встъпили в брак), както и децата над 18 години, ако са трайно нетрудоспособни с над 50% инвалидност. Съгласно §2а, т.3 от Допълнителните разпоредби на НПОС, тези лица се приравнявали на членове на семейството за нуждите на пенсионното производство. В решението на административния орган е установено, че кумулативните условия за отпускане на социална пенсия не са изпълнени, тъй като макар и жалбоподателят да е навършил изискуемата възраст още на 26 септември 2023 г., за периода от 16 август 2023 г. до датата на развода – 08.04.2024 г. доходът на съпругата, съгласно данните от Регистъра на осигурените лица към НОИ, възлизал на 8368, 049лева. Оттук следвало, че доходът на жалбоподателя се изчислява като половината от общия доход на съпругата – т.е. 4184, 02 лева, което надвишавало допустимия праг за отпускане на социална пенсия от 1863, 99лв. С тези мотиви е отхвърлена жалбата. Описаните факти се установяват непротиворечиво от писмените доказателства, които са част от административната преписка. На база на тези факти съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в 14-дневния преклузивен срок от АПК, от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Оспореното решение е издадено от компетентен орган – директор на ТП на НОИ – С. град, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО и в предвидената от закона форма – чл. 117, ал. 3 КСО. Оспореното разпореждане също е издадено от компетентен орган – Ръководител ПО, за доказване на което по делото е приложена заповед 10-15-247/2018г. на Директора на ТП на НОИ. Изложени са фактическите и правни основания за издаване на актовете. Те са връчени на лицето и то е упражнило правото си на жалба. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяна на акта на това основание. Съгласно чл. 89а КСО, право на социална пенсия имат лицата, навършили 70-годишна възраст, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от 30 на сто от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на двумесечния срок по чл. 94, доходът на член от семейството се преценява в 12-месечен период от датата на заявлението. В случая заявлението е издадено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на двумесечния срок по чл. 94, поради което доходът на член от семейството правилно е преценен в 12-месечен период от датата на заявлението. Т.е. правилно е определено, че това е периодът от 16.08.2023г. до 18.08.2024г. До датата на развода – 09.04.2024г. за член на семейството, съгласно §2а, т.3 от Допълнителните разпоредби на КСО правилно е приета и съпругата на жалбоподателя. Доходът на съпругата на жалбоподателя за периода от 16.08.2023г. до 08.04.2024г. е установен на 4184, 02 и е над максимално-допустимия за получаване на социална пенсия -1863, 99лв. Правилно е определен и максимално допустимия доход на член от семейството – 30% от линията за бедност за страната, при данни за определената с ПМС 286/2022г. линия за бедност за 2023г. - 504лв. и с ПМС 212/2023г. за 2024г. – 526лв. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че при произнасяне по заявлението не следва да се взема предвид дохода на съпругата му. Съгласно чл. 139-140 от СК съпругът дължи издръжка не само на настоящ, но дори на бивш съпруг, който не може да се издържа от имуществото си и няма доходи. §2а, т. 3 от СК изрично постановява, че доходът на съпруга се взема предвид за нуждите на пенсионното производство до момента на развода. Т.е. правилно при произнасянето е взет предвид дохода на съпругата до момента на решението на развод. В случая решението за развод по взаимно съгласие е постановено на 09.04.2024г. по гр.д. №8361/2024г. на СРС и е влязло в сила на същата дата. От системата за случайно разпределение на делата се извежда публично известна информация, че това дело е образувано по молба, подадена на 14.02.2024г. Дори да се приеме, че с оглед целта на закона – да се гарантират средства от социална пенсия на лице, което е навършило годините за това, няма доходи и предвид започнала процедура по развод – не може да се ползва от тези на съпруга и да се вземе предвид доходът на съпругата до датата на подаване на исковата молба за развод –14.02.2024г., видно от удостоверението на л. 18 и справката на л. 34 от делото, тя само от пенсия(903, 08лв. месечно) и само за 5 месеца – от 16.08.2023г. до 16.01.2024г. е получила 4514, 40лв., т.е. доходът на член от семейството и за този период отново е над 1863, 99лв.(2257, 70лв.). От което следва, че решението и разпореждането са в съответствие с материалния закон. Жалбата следва да се отхвърли. В решението на административния орган правилно е установено, че кумулативните условия за отпускане на социална пенсия не са изпълнени, тъй като жалбоподателят е навършила изискуемата възраст още на 26 септември 2023г., но изчисления доход на член на семейството му за една година преди датата на подаване на заявлението е над изискуемия максимум за отпускане на социална пенсия. Жалбата е неоснователна. Обжалваното решение следва да се потвърди като законосъобразно. Поради горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът