Решение № 5248 от 19.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 12743/2023 г.

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Л. Л. срещу „Т.Б.“ ЕАД, с която са предявени отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимост на сумата от 250000 лв., ведно със законната лихва от 17.06.2016г. до окончателното плащане, за която е образувано изп.д. № 20238410403099 по описа на ЧСИ Н.М. въз основа на изпълнителен лист от 28.06.2016г., издаден по ч.гр.д. № 33028/2016г. по описа на СРС, 75 състав, съединен при условията на евентуалност с осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 14077 лв. – събрани суми от ищеца в хода на изпълнителното производство и преведени на ответника при отпаднало основание поради погасяване на вземането по давност и с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 1413 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, съставляващи събрани от него в хода на изпълнителното производство пропорционални такси по т.26 от ТТРЧСИ, ведно със законната лихва върху главниците от депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане. Твърденията са за издадена на 27.06.2016г. в полза на ответника „Т.Б.“ ЕАД заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, на основание чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците „МЛЛ Т." ЕООД и М. Л. Л. да заплатят солидарно на „Т.Б.“ ЕАД сумата от 250000 лв., ведно със законна лихва от 17.06.2016г. до изплащане на вземането и за издаден въз основа на заповедта изпълнителен лист от 28.06.2016г. за съответната сума. По издадения изпълнителен лист с молба от „Т.Б.“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 20168590400103 по описа на ЧСИ С.С.. По същото са предприети изпълнителни действия като последното е от дата 11.07.2018г. С Постановление от 30.03.2022г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.5 и т.8 от ГПК - посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество и взискателя не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Със съобщение с изх. № 054462/04.10.2023г. на ищеца по настоящото дело М. Л. е съобщено, че е образувано изпълнително дело № 20238410403099 по описа на ЧСИ Н.М. за принудително изпълнение по същия изпълнителен лист от 28.06.2016г. за същата сума - 250000 лв. главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от 17.06.2016г. Ищецът твърди, че видно от отбелязване на гърба на изпълнителния лист от 28.06.2016г. последното изпълнително действие, извършено по изп. дело № 20168590400103 по описа на ЧСИ С.С., е от дата 11.07.2018г. Заведеното изпълнително дело при ЧСИ Н.М. с № 20238410403099 е от дата 25.09.2023г. Предвид изложеното по-горе, новата петгодишна давност е започнала да тече от дата 11.07.2018г. и е изтекла на 11.07.2023г. Новото изпълнително дело по същия изпълнителен лист от 28.06.2016г. е образувано след изтичането на петгодишния давностен срок, предвиден в чл.110 ЗЗД, вр. чл. 117 ЗЗД. Това обстоятелство е настъпило след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По изложените съображения ищецът счита, че вземането на „Т.Б.“ ЕАД по изпълнителен лист от 28.06.2016г. срещу М. Л. е погасено по давност, поради което същото не подлежи на принудително изпълнение и не се дължи. В исковата молба се твърди, че в хода на изпълнително дело № 20238410403099 по описа на ЧСИ Н.М. е наложен запор на банкови сметки на ищеца (длъжник по изпълнителното дело) с изх. № 054461/04.10.2023г. и от негови сметки са изтеглени и преведени по сметка на ЧСИ М. сума в размер на 15490 лв. на 06.10.2023г. От тази сума на ответника по настоящото дело „Т.Б." АД е платена сума в размер на 14077 лева, а сума в размер на 1413 лева, представляваща такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, е платена на ЧСИ Н.М.. Сумата от 15490 лв. неоснователно е събрана по реализиран запор от сметките на ищеца, тъй като още при завеждането на делото вземането на кредитора „Т.Б.“ ЕАД е било погасено по давност. Сумата от 14077 лв., платена на взискателя, се явява платена без основание и съгласно чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД същата подлежи на връщане от ответника „Т.Б.“ ЕАД. Алтернативно, същата сума е дължима на основание чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД- поради отпаднало основание. Според ищеца сумата в размер на 1413 лв. представлява имуществена вреда, съставляваща събрани от него в хода на изпълнителното производство пропорционални такси по т.26, поради което, на основание чл.49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за вредите, настъпили вследствие на заведеното неправомерно изпълнително дело. В конкретния случай молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от оправомощено от ответника лице. Изпълнителното дело е било образувано за принудително събиране на сума, за която правото на принудително събиране е било погасено по давност. В резултат от противоправните действия на съответните служители на ответника, е образувано изпълнително дело и върху банковата сметка на ищеца, открита в „ОББ“ АД, е бил наложен запор. Посочените суми са излезли от патримониума на ищеца в резултат от неправомерните действия на служители на ответника и представляват имуществени вреди за ищеца. С оглед гореизложеното, ищецът моли съда да признае по отношение на ответника „Т.Б.“ ЕАД, че вземането му срещу ищеца М. Л. Л. от 250000 лв., ведно със законна лихва от 17.06.2016г., за която е издаден изпълнителен лист от 28.06.2016г. по ч.гр.д. № 33028/2016г. по описа на СРС, 75 състав не подлежи на принудително изпълнение и същото не се дължи, а платените по изпълнителното дело суми след завеждането на изпълнителното дело се явяват платени на отпаднало основание, поради, което същите подлежат на връщане. Претендира присъждането на разноски за производството. В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът „Т.Б.“ ЕАД изразява становище за неоснователност на исковете. Ответникът не оспорва, че на 28.06.2016 г. по ч.гр.д. № 33028/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 75 състав, е издадена в полза на „Т.Б.” ЕАД заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците „МЛЛ Т.“ ЕООД и М. Л. Л. да заплатят солидарно на „Т.Б.“ ЕАД, сумата от 250000 лв., ведно със законна лихва от 17.06.2016 г. до изплащане на вземането, както и че на 28.06.2016 г. съда е издал и изпълнителен лист за същите суми, въз основа на който по молба на „Т.Б.” ЕАД е образувано изпълнително дело № 20168590400103 по описа на ЧСИ С.С., което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.5 и т.8 от ГПК с Постановление от 30.03.2022 г. Не се оспорва също така, че по молба на „Т.Б.“ ЕАД въз основа на изпълнителния лист, издаден на 28.06.2016 г. по ч.гр.д. № 33028/2016 г. по описа на СРС, 75 състав е образувано ново изпълнително дело № 20238410403099 по описа на ЧСИ Н.М. срещу М. Л. Л. и „МЛЛ Т.“ ЕООД за принудително изпълнение на присъдените суми. Ответникът счита за неправилни и неoснователни, обаче, твърденията в исковата молба, че момента от който е започнала да тече новата петгодишна погасителна давност, непрекъсната до момента на подаване на молбата за образуване на новото изпълнително дело, въз основа на същия изпълнителен лист, е именно датата, посочената на гърба на изпълнителния лист - 11.07.2018 г., доколкото перемпцията и давността са два различни института. Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнителни действия, като законни последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Ответникът счита, че момента, от който е започнала да тече новата пет-годишна погасителна давност не е 11.07.2018 г., а с оглед наложения запор върху банковите сметки на длъжника М. Л., открити в Райфайзен Банк България ЕАД и И. АД, новата 5-годишна погасителна давност е започнала да тече от 09.10.2018 г. и не е изтекла, а е прекъсната с предприемане на нови принудителни изпълнителни действия на 20.09.2023 г., на която дата е образувано изпълнително дело срещу длъжниците М. Л. и „МЛЛ Т.“ ЕООД въз основа на изпълнителния лист от 28.06.2016 г. С депозираната от Техномаркет молба за образуване на изпълнително дело са поискани и конкретни изпълнителни действия. На следващо място, дори и да се приеме, че последното изпълнително действие по изп. дело № 20168590400103 по описа на ЧСИ С.С., е извършено на 11.07.2018 г. и от тази дата е започнала да тече новата погасителна давност за правото на принудително изпълнение, то същата не е изтекла на 11.07.2023 г., доколкото е спряла да тече за времето от 13.03.2020 г. до 30.05.2020 г. съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и не е изтекла дори към момента на образуване на новото изпълнително дело пред ЧСИ Н.М.. С оглед изложеното ответникът счита, че предявения иск по чл. 439 ГПК подлежи на отхвърляне. Неоснователността и недоказаността на иска с правно основание чл. 439 ГПК води до неоснователност и на евентуалните искове с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, поради което и те подлежат на отхвърляне. Предвид изложеното ответникът моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноските за производството. Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, поради новонастъпили факти. За да бъде уважен предявеният иск трябва да е установен следният фактически състав: 1. да съществува изпълнително основание и да е издаден изпълнителен титул срещу ищеца; 2. да е образувано изпълнително дело от кредитора срещу длъжника; 3. да са настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които обосновават несъществуване на правото на принудително изпълнение на вземането – в конкретния случай да е изтекла претендираната от страната погасителна давност. В тежест на ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност относно вземането. Ищецът е предявил отрицателен установителен иск, с който отрича вземането на ответното дружество, като погасено по давност с изтичане на предвидения в закона срок. Приложима по отношение на установените с влязла в сила заповед вземания е петгодишната давност, по аргумент от разпоредбите на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 подлежат на принудително изпълнение, както съдебните решения, така и заповедите за изпълнение, които имат характер на съдебни изпълнителни основания по смисъла на новия ГПК от 2008 г. На изпълнение по този ред подлежат установените по основание и размер безспорни вземания, каквито са, както вземанията, установени с влязло в сила решение, така и вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение на съдилищата. Така, както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва и вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Тълкуването на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага извод, че правилото следва да се прилага, както по отношение на вземания, установени с влязло в сила решение, така и по отношение на вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение /в този смисъл Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. Не е предмет на спор между страните, а и се установява от приетите като писмени доказателства документи, че по ч.гр.д. № 33028/2016 г. по описа на СРС, 75 състав по заявление на ответното дружество са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист на 28.06.2016 г., съгласно която длъжника „МЛЛ Т.“ ЕООД и длъжника-ищец М. Л. Л. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Т.Б.“ АД, сумата от 250000 лв. главница, ведно със законна лихва за периода от 17.06.2016 г. до изплащане на вземането. Няма спор между страните, че длъжникът в заповедното производство не е възразил по предвидения за това процесуален ред срещу заповедта по чл. 417 ГПК и тя е влязла в сила. След стабилизирането на заповедта за изпълнение ирелевантно за правния спор е обстоятелството въз основа на какъв акт или основание е издадена същата. Когато е налице влязла в сила заповед за изпълнение, същата стабилизира вземането, поради което от влизането й в сила започва да тече нова давност, която винаги е петгодишна по аналогия от разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В този смисъл и Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС. Не се оспорва, че въз основа на така издадения изпълнителен лист по молба на „Т.Б.” ЕАД от 01.08.2016г. е образувано изпълнително дело № 20168590400103 по описа на ЧСИ С.С., като на ищеца по настоящото дело М. Л. е връчена покана за доброволно изпълнение на 09.09.2016г. Установява се, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.5 и т.8 от ГПК с Постановление от 30.03.2022 г. На гърба на изпълнителния лист е отбелязано – „последно изп. действие – 11.07.2018г.“ Не се оспорва също така, че по молба на „Т.Б.“ ЕАД от 25.09.2023г. въз основа на същия изпълнителен лист, издаден на 28.06.2016 г. по ч.гр.д. № 33028/2016 г. по описа на СРС, 75 състав е образувано ново изпълнително дело № 20238410403099 по описа на ЧСИ Н.М. срещу М. Л. Л. и „МЛЛ Т.“ ЕООД за принудително изпълнение на присъдените суми, с която ответника като взискател овластява съдебния изпълнител, на осн. чл. 18 от ЗЧСИ, да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнение, включително заявява извършването на конкретни действия по изпълнението. За така образуваното дело ищецът М. Л. е уведомен на 09.10.2023г. С разпореждане от 04.10.2023 г. ЧСИ Н.М. е наложил запор върху банковите сметки на длъжника Л. в Обединена българска банка АД и е насрочил опис на движимото имущество на длъжника „МЛЛ Т.“ ЕООД. Видно от справка от 13.11.2023г. на ЧСИ Н.М. на 06.10.2023г. в изпълнение на наложен запор на банкови сметки, открити от длъжника М. Л. Л., е постьпила сума в общ размер на 15490 лв., като на 24.10.2023г. сумата е разпределена, както следва: 14077 лв. - в полза на „Т.Б.“ ЕАД и 1413 лв. /такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители/ - в полза на ЧСИ Н.М.. Както бе посочено по-горе първото изпълнително дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.5 и т.8 от ГПК поради настъпила перемпция. Настъпилата перемпция по това дело, обаче, не води автоматично до извод, че погасителната давност също е изтекла, в какъвто смисъл са оплакванията в исковата молба. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се счита прекратено, ако взискателя не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Следва да се съобрази, че перемпцията по чл. 488, ал. 1, т. 8 от ГПК е без значение за погасителната давност. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността, но двата правни института са различни и имат различни правни последици. Давността изключва правото на принудително изпълнение, а перемпцията не го изключва. Обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да зачете перемпцията. Следователно изтеклият срок по чл. 488, ал. 1, т. 8 ГПК в хода на изпълнителното производство и настъпването на перемпцията нямат отношение към въпроса за изтичането на срока за погасителната давност и погасено ли е правото на принудително изпълнение, удостоверено в изпълнителния лист. В т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е също така, че относно давността в принудителното изпълнение са неприложими правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е също така, че в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). В решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г.о. на ВКС, чийто мотиви настоящият съдебен състав споделя, е прието, че перемпцията не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговия край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Новата давност започва да тече от последното прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника, като перемпцията е без правно значение за давността. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, тъй като дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист, а единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Доколкото давността е свързана с поведението на кредитора, тя не се влияе от поведението на други лица и затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. Изложено е, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В горепосочената съдебна практика на ВКС е изведен принципът, че перемпцията, както и погасителната давност, представляват санкция за бездействащия кредитор, който чрез свои искания за прилагане на изпълнителни способи и внасяне на дължимите по изпълнението такси и разноски, трябва да поддържа висящността на изпълнителното производство, освен когато няма правна възможност да действа. От мотивната част и диспозитива на т. 10 от вече коментираното тълкувателно решение, в които е прието, че нова погасителна давност тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие, следва извод, че за прекъсването на давността е достатъчно взискателят да е поискал определено изпълнително действие, изграждащо конкретен изпълнителен способ, тъй като самото задължение за действие (прилагане на конкретен изпълнителен способ) е на самия съдебен изпълнител. Без правно значение е дали това действие е довело до осребряване на имущество на длъжника, тъй като нито разпоредбата н а чл. 116, б. "в" ЗЗД, нито съдебната практика по прилагането на тази норма, поставят подобно условие. Аргумент е правното естество на самия институт на погасителната давност, която съставлява санкция за бездействието на кредитора, респ. взискателя, поради което последващо бездействие на ЧСИ да предприеме поискано изпълнително действие и неговото неуспешно прилагане, нямат отношение към давността (неблагоприятна последица за взискателя е, че носи тежестта за дължимите такси към ЧСИ за поисканите действия, губи ефекта от вече наложени обезпечителни мерки, тъй като при прекратяването на делото, съдебният изпълнител е длъжен служебно да ги вдигне). В мотивите на т. 5 от ТР № 3/2017 г., по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че изпращането на запорно съобщение до банката представлява действие по налагането на запор, дори и в случаите, в които е върнато уведомление по чл. 508 ГПК, че длъжникът не разполага със сметка в банката, като от значение за определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици. Изведена е принципната позиция, че в тази хипотеза е налице изпълнително действие, за което длъжникът не носи отговорност за разноски. Следователно, като изпълнително действие изпращането на запорно съобщение, без запор ефективно да бъде наложен при липсата на банкова сметка, също е от естество да прекъсне давността. Съгласно чл. 450, ал. 3 от ГПК, запорът върху движима вещ или парично вземане на длъжника се счита наложен от деня, в който е получено съобщението за него от третото задължено лице. Видно ото материалите по изпълнително дело № 20168590400103 по описа на ЧСИ С.С., на 11.07.2018г. е изпратено запорно съобщение до „нвестбанк“ АД, получено от банката на 09.10.2018г., от която дата се счита наложен запорът. Върху запорното съобщени е поставен печат на банката с текст „не е клиент на И. АД ЦУ – София“. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че с молбата на взискателя от 25.09.2023г., с която същият е поискал да се предприемат действия по налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки и запор на трудово възнаграждение, и е образувано ново изпълнително производство след настъпване на перемпцията по първото изпълнително дело, неизтеклата към този момент петгодишна погасителна давност за оспорените вземания (започнала да тече наново на 09.10.2018г.) е била валидно прекъсната. Следователно, считано от последното прекъсване на давността на 25.09.2023 г. до подаване на исковата молба по настоящото дело на 13.11.2023 г. петгодишният давностен срок за оспорените вземания не е изтекъл, т.е. оспорените от ищеца вземания не са погасени по давност. Следва да се отчете и че за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., вкл. процесуални и давностни срокове са спрени, на основание чл. 3, т. 1 и 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, във вр. с § 13 от Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, ДВ бр. 44 от 13 май 2020 г. Ето защо съдът намира, че искът по чл. 439, ал. 1 от ГПК е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Това обосновава извод за неоснователност и на обусловените от него осъдителни претенции по чл. 55, ал. 1 и чл. 49 от ЗЗД, предявени в условията на евентуалност. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника съдебни разноски за сумата от 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от Съда на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 25 от НЗПП. Мотивиран от изложеното, съдът