Решение № 211 от 17.5.2022 г. на Административен съд - Монтана по дело № 170/2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН. С решение №42/16.03.2022г., постановено по АНД№2021163020 1331/2021г., Районен съд-Монтана е потвърдил наказателно постановление №123/18.10.2021г..на началник-отдел „Рибарство и контрол-Западна България“, гр.София към ГД“Рибарство и контрол“при ИАРА, със седалище гр.Бургас, с което на А.Е.А. ••• е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000лв., на основание чл.86 от ЗРА, за извършено административно нарушение по чл. 50, ал.1, т.1 и т.2 и чл.50, ал.2 ЗРА, както и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са му отнети в полза на Държавата 138, 835кг. риба от вида шаран/унищожена/и описани вещи в приемо-предавателен протокол от 26.08.2021г., като на основание чл.90, ал.2 ЗРА за нанесени вреди върху рибния ресурс е постановено да заплати обезщетение в размер на 833, 01/138, 835кг. умножено по 6/лв. в полза на Републиканския бюджет по сметка на ИАРА. Горното решение е обжалвано с касационна жалба от А.А. чрез адв. П.П., с искане да бъде отменено решението на МРС, като неправилно и незаконосъобразно, респ. да се отмени и издаденото НП.В съдебно заседание, касаторът се явява лично и с адв.П. и адв.Т., които излагат подробни доводи за отмяна на обжалваното решение.Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съгласно списък. Ответникът по касацията –ИАРА-София, началник-отдел „Рибарство и контрол-Западна България“, гр.София, чрез юрк.П. моли да се потвърди решението на въззивната инстанция, като правилно и законосъобразно.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна, а решението на съда за правилно. Настоящия т касационен състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211 АПК, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по посочените по-долу съображения. Решението на Районен съд-гр.Монтана е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че на касатора в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение №0015449/09.04.2020г.и наказателно постановление №123/18.10.2021г. за това, че на 09.04.2020г. в 7, 27ч. в гр.Монтана, ж.к. “Пъстрина“, бл.9, вх.А, превозва риба с л.а. „Фолксваген Голф“ цвят червен с рег.№М7611ВА, прясна жива риба от вида „шаран“ в 6 броя чували с общо тегло 138, 835кг., като автомобилът, с която е извършен превоза не е лицензирано превозно средство за превоз на риба и водни организми, с което е нарушен чл. 50, ал.1, т.1 и т.2 и чл.50, ал.2 ЗРА, за което на основание чл.86 ЗРА, на лицето е наложена „глоба“ в размер на 2000лв., както и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са му отнети в полза на Държавата 138, 835кг. риба от вида „шаран“и вещи, послужили за осъществяване на нарушението, описани в протокол от 26.08.2021г., като на основание чл.90, ал.2 ЗРА, за нанесени вреди на рибния ресурс е постановено да заплати обезщетение в размер на 833, 01/138, 835кг. умножено по 6/лв. в полза на Републиканския бюджет по сметка на ИАРА. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства. За да потвърди наказателното постановление съдът е приел, че нарушението е доказано, при което правилно е санкционирано въпросното лице с предвидените в закона административни наказания.Тези негови изводи се потвърждават от представените доказателства и се споделят от настоящата касационна инстанция, като относно мотивите, настоящата инстанция препраща към мотивите на въззивния съд, на основание чл.221, ал.2 АПК. Прието е от административно-наказващия орган, че е осъществен съставът на чл.86 от ЗРА, който гласи: „ Който превозва риба, други водни организми и продукти от тях в нарушение на чл. 50, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв..Според съда, нарушението е съставомерно, при което като е наложил съответната в закона санкция АНО е издал правилно и законосъобразно НП, потвърдено от съда. Правилни са изводите на съда и досежно потвърждаване на НП, в частта за отнемане на вещи, послужили за извършване на нарушението/описани в приемо-предавателен протокол от 26.08.2021./ и вещи-предмет на нарушението /риба от вида шаран/на основание чл.90, ал.1 ЗРА, както и правилно е определено дължимото обезщетение за нанасяне вреди на рибния ресурс. Изводите на съда корелират на представените гласни и писмени доказателства по делото, при което се налага извода за съставомерност на деянието. Решението на съда, като съответно на материалния и процесуалния закон следва да се потвърди.Не се споделят от настоящата касационна инстанция доводите в касационната жалба за наличие на две нарушения по чл.50, ал.1, т.1 и т.2 ЗРА и липса на мотиви за всяко едно от тях, съгласно чл.18 ЗАНН.Видно от делото, касае се за нарушение по чл.50, ал.1, т.1 –превоз на риба с транспортно средство, което не е лицензирано по реда на чл. 165 ЗВМД. Не се споделят от касационната инстанция и доводите за изтекла давност по чл.34, ал.3 от ЗАНН –повече от 6 месеца между АУАН и НП.Наличието на образувано досъдебно производство след съставяне на АУАН прекъсва давността/по арг. на чл.81, ал.2 НК във вр. с чл. 11 ЗАНН/, при което тези доводи настоящата касационна инстанция намира за неоснователни. Правилни са и наложените санкции по чл.90, ал.1 и ал.2 ЗРА, като не се споделят възраженията на адв.Т., че сред шарановите риби е имало и толстолоб, при което неправилно било определено обезщетението по чл.90, ал.2 ЗРА.Видно от доказателствата по делото, касае се за превоз с нелицензирано транспортно средство на 138 кг. риба от вида шаранови, като толстолоба е сладководна риба от вида шаранови/виж енциклопедия/, при което, решението и в тази му част досежно определеното обезщетение, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.Претенцията за връщане на уредите за риболов също се явява неоснователна, доколкото в тази му част НП е съставомерно, съгласно чл.90, ал.1 ЗРА. При липса на касационни основания за отмяна на решението на въззивната инстанция по чл.209, т.1-3 АПК, обжалваното решение като постановено в унисон с приложимия материален и процесуален закон следва да се остави в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение от ответника, чрез юрк.П., което е дължимо по чл.63д, ал.3 ЗАНН във вр. с чл.143, ал.3 АПК в минимален размер от 80 лв., определен от съда по чл.37 от ЗЗП, във вр. с чл.27е от ЗАНН. Водим от гореизложеното, административният съд