РЕШЕНИЕ

№ 3645

гр. Пловдив, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330105067 по описа за 2023 година БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България КЧТ с ЕИК:

204915054 е предявило установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Н. К. К., че последният дължи на ищцовото дружество о т сумата 6768, 25 лв. – главница, представляваща дължима сума по Договор за кредит № •••••, сключен на ••••• г., сумата от 111, 51 лв.- възнаградителна лихва за периода от 01.03.2022 г. до 01.04.2022 г. и сумата от 333, 19 лв. - мораторна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 17.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от •••• г. до окончателното плащане, за които суми е изадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №••••• по ч. гр. д. №•••••г. на Районен съд П., ••••• гр.с.

Ищцовото дружество твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит в общ размер на 7000 лв. като длъжникът е преустановил плащанията на ••••• г., поради което договорът е обявен за предсрочно изискуем и са дължими горепосочените суми. Установено е, че търговското предприятие БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България КЧТ с ЕИК: 204915054 е прехвърлено по реда на чл.15 ТЗ по партидите на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД ЕИК 204915054.

В съдебно заседание ответната страна и е формулирано искане да бъде постановено решение при признание на иска.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава предявения иск. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в последното по делото съдебно заседание.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.

По така изложените съображения предявения иск следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на основание чл. 78 ал.1 ГПК на ищеца. Доказателства за извършени такива в исковото производство са представени за заплатена държавна такса в размер на 162, 41 лева и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100 лева за юрисконсулт.

Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Ищецът е представил доказателства за заплатени разноски в размер на 162, 41 лева – държавна такса, и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 50 лева за юрисконсулт.

Неоснователно се явява направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на кредитора в заповедното производството, доколкото същото отговаря на минимания размер, определен с Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, съдът