Решение № 756 от 9.7.2023 г. на Районен съд - Перник по дело № 5785/2022 г.

Производството е образувано по искова молба подадена от Р. Б. С., с ЕГН •••••••••• с адрес гр. П., гр. П., ул. •••• срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК 113012360 Гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор С искане за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на „Топлофикация- П.” ЕАД- гр.П. сумата от общо 990.01 лв. /Деветстотин и деветдесет лв. и 1 ст./, от която главница в размер на 724.70 лв. /Седемстотин двадесет и четири лв. и 70 ст./, представляваща стойност на топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се на адрес гр. П., гр. П., ул. •••• за периода от 01.10.2010г. до 30.04.2013г., както и сумата 140.31 лв. /Сто и четиридесет лв. и 31 ст./, представляваща изтекла лихва върху горната главница за периода от 30.11.2010г. до 20.02.2014г. и сумата 125.00 лева, направени разноски по заповедното производство, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1208/11.03.2014 и изпълнителен лист от 28.04.014 г. по частно гр.д. № 1542/2014г. на Пернишкия районен съд. Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. В от ЗЗД. Ищецът твърди, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен лист от 28.04.014 г. по гр. д. № 1542/2014 по описа на Пернишки районен съд. Ответникът образувал изпълнително дело № 177/2014 г. по описа на ЧСИ Е.Д. въз основа на издадения изпълнителен лист. Твърди се, че посоченото изпълнително производство било прекратено по перемция. Впоследствие ответникът подал нова молба до съдебния изпълнител въз основа на същия изпълнителен лист, при което било образувано изпълнително дело № 29/2022 по описа на ЧСИ С.Б.. Излага аргументи за погасяване по давност на процесните вземания. Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от общо 990.01 лв. /Деветстотин и деветдесет лв. и 1 ст./, от която главница в размер на 724.70 лв. /Седемстотин двадесет и четири лв. и 70 ст./, представляваща стойност на топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се на адрес гр. П., гр. П., ул. •••• за периода от 01.10.2010г. до 30.04.2013г., както и сумата 140.31 лв. /Сто и четиридесет лв. и 31 ст./, представляваща изтекла лихва върху горната главница за периода от 30.11.2010г. до 20.02.2014г. и сумата 125.00 лева, направени разноски по заповедното производство, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1208/11.03.2014 и изпълнителен лист от 28.04.014 г. по частно гр.д. № 1542/2014г. на Пернишкия районен съд Исковата молба с приложенията е връчена на ответника В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който изцяло се оспорва исковата претенция. В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуални си представител, моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и недоказана. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното Видно от представените по делото писмени доказателства по подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД е образувано гр.д. 1542/2014г. по описа на Районен съд гр. П. с длъжник Р. Б. С. с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. П., гр. П., ул. ••••. По това дело Районен съд гр. П. е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1208/11.03.2014г. и изпълнителен лист от 28.04.014 г., съгл. който Р. Б. С. с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. П., гр. П., ул. •••• следва да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” - П. сумата от общо 990.01 лв. /Деветстотин и деветдесет лв. и 1 ст./, от която главница в размер на 724.70 лв. /Седемстотин двадесет и четири лв. и 70 ст./, представляваща стойност на топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се на адрес гр. П., гр. П., ул. •••• за периода от 01.10.2010г. до 30.04.2013г., както и сумата 140.31 лв. /Сто и четиридесет лв. и 31 ст./, представляваща изтекла лихва върху горната главница за периода от 30.11.2010г. до 20.02.2014г. и сумата 125.00 лева, направени разноски по заповедното производство, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1208/11.03.2014 и изпълнителен лист от 28.04.014 г. по частно гр.д. № 1542/2014г. на Пернишкия районен съд. Видно от приложеното изп.д. №177/2014 на ЧСИ Е.Д., последно извършено от съдебния изпълнител същинско изпълнително действие е от 12.05.2014г. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 111 от ГПК, за признаване на установено, спрямо ответника, че ищеца не дължи посочените суми предвид настъпването на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, както и установяване недължимостта на присъдени в полза на ответника вземания за доставена топлинна енергия, за които последния се е снабдил с изпълнителен лист. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на Определеното с което е признато вземането му, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност. По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. Следователно след 12.05.2014г. /датата на последното същинско изпълнително действие/ до 16.11.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ не са били извършвани изпълнителни действия, които да са насочени към принудително удовлетворяване на вземането и да водят до прекъсване на давността, поради което погасителната давност е изтекла. Поради това съдът намира, че по отношение на вземането за заплащане на цена за доставена в имота на ищеца топлинна енергия за периода от 01.10.2010г. до 30.04.2013г. е изтекъл приложимият специален петгодишен давностен срок, с което същото следва да се счита за погасено, а оттам и за недължимо. На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и всички произтичащи от него допълнителни вземания – в случая това са вземанията за законна лихва и вземането за съдебни разноски. На следващо място настоящия състав, намира, че следва да бъде посочено, че с изтичането на погасителната давност, самото вземане не се погасява, а се погасява само правото на принудително изпълнение по отношение на него. Вземането се превръща в естествено задължение, което може да бъде доброволно погасено от длъжника. При това положение съдът намира, че предявените отрицателени установителени искове са основателени и следва да бъде уважени. По разноските: С оглед изхода на делото, основателно се явява и искането на ищцовата страна за присъждане на разноски в размер на 451.50 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, от които 50.00 лв – заплатена държавна такса, 400.00 лв. – възнаграждение за един адвокат и 1.50 лв. – заплатена такса за препис на изпълнително дело. При този изход на спора ответникът няма право на разноски. По изложените мотиви съдът