Решение № 3194 от 11.5.2012 г. на Софийски градски съд по дело № 10014/2011 г.

гр. С., 11.05.2012г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-2 с-в, в публично заседание на четвърти май две хиляди и дванадесета година в състав:

председател: СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ

при секретаря Ю. Асенова и в присъствието на прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10014 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС, във вр. с чл. 537, ал. 2 от ГПК:

Ищецът – Ц.Ж.В., в исковата си молба и уточнение на същата от 10.10.2011г. твърди, че била собственица по наследство и дарение на 20/36 (двадесет тридесет и шести) ид.ч. от следния недвижим имот: Апартамент № •, находящ се в гр. С., ж.к. "Б.", бл. ••, ет. • 2, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с квадратура по одобрен план 76, 67 м 2, при съседи: запад - стълбище, от север, изток и юг - двор, В.К.В., заедно със зимнично помещение при съседи: коридор, П. С. М., юг - двор, Д.Т.К. и Т.Д. Г., заедно с 1, 241 % ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху държавна земя.

Собствеността ù върху така описания недвижим имот била доказана със следните документи:

• Нот. акт № 90 т. VII, н.д. №1290 от 20.07.1971г. на нотариус Н.Г. при СРС - доказващ първичното придобиване на описания имот от К.М.К. - съпруг на леля ù Н.П. К.;

• У-ние за наследници на К..К, починал на 15.04.1993г. и оставил за наследници съпругата си и наследодателката на ищцата - Н.П. К., както и племенница - А.Т.Т.;

• Констативен нот. акт № ••, т. І, н.д. № 67/95 г. на нотариус Е. А. при II СРС - доказващ собствеността, придобита по наследство от ищцата -покойната ù леля Н.П. К., върху 5/6 ид. части от имота (равни на 30/36), последната починала на 23.06.2005г. в С. (другата 1/6 ид. част от имота (равна на 6/36) била останала по наследство на племенницата на починалия К..К - А.Т.Т.);

• Удостоверение за наследници на Н.П. К. № 872/27.06.2008г. издадено от СО - р-н „В.",

• Нот. акт № 114, т. ІІ, рег. № 3398, н.д. № 291/2008г. на нотариус А.Г. - рег. № 031 от НК с район на действие СРС, с който към притежаваните до този момент от нея по наследство 5/36 ид.ч. от описания имот придобила по дарение още 15/36 ид.ч., или общо притежавала 20/36 (двадесет тридесет и шести) ид.ч. части от процесния имот.

До смъртта на наследодателката ù през 2005г., апартаментът се ползувал предимно от нея, като ищцата и другите нейни наследници също го посещавали като сънаследствен. След нейната смърт ù до сега, посещенията обяснимо станали по-редки. През цялото време имала ключ. Осъществявала и други владелчески действия. Поради запуснатия вид на апартамента - след смъртта на леля ù там никой не е живял за постоянно - наложило през лятото на 2010г. ищцата лично, с помощта на семейството си - да направи належащ ремонт, като изхвърлила няколко камиона с натрупани стари вещи и боклуци, сменила счупените стъкла, поставила мивка, пуснала водата, която била спряна и боядисала стените.

Междувременно, през последните години - дори и приживе на леля ù през 2005г. - заплащала дължимия данък недвижим имот и такса смет.

През всички изминали години била виждала ответницата само няколко пъти, като последния път било през есента на 2010г., като твърди, че тя, както и всички съседи на жилището - била напълно в течение за правения от ищцата ремонт в процесния апартамент, както и за факта, че притежавала ключ. Впоследствие В. установила, че е сменен патрона и няма достъп до жилището.

Ответницата, която дори не била в кръга на наследниците, а само майка на посочената по-горе племенница на общия наследодател - А.Т.Т., неизвестно как, на 22.11.2010г. се снабдила с нотариален акт за собственост върху целия описан по-горе имот въз основа на давностно владение - н.акт № 157, т. ІІ, н.д. 15897/2010г. на нотариус В. Г., рег. № 340 от НК при СРС. Самият акт не притежавал задължителните реквизити, изискуеми по ГПК - в него липсва кратко обозначение на документите, изискуеми съгласно чл. 588, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 580, т. 5 от ГПК, което го правело издаден в противоречие със закона, а от молбата-декларация за обстоятелствена проверка било видно, че нито един от разпитаните свидетели не бил съсед на имота, с което бил нарушен и чл. 587, ал. 2 от ГПК.

С оглед изложеното ищцата моли:

• на осн. чл. 108 от ЗС да осъди ответницата да ù предаде владението на описания по-горе недвижим имот.

• да се отмени на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт № 157, т. ІІ н.д. 15897/2010г. на нотариус Валентина Г., рег. № 340 от Нотариалната Камара с район на действие Софийски районен съд;

Претендира разноски.

Ответникът – Л. А. К., оспорва иска:

• установителните искове били недопустими;

• ответницата владяла имота повече от 10 години (от 1996г. до 2010г.). извършила владелчески действия.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

от фактическа страна:

К..К е закупил имота през 1971г. (Нот. акт № 90 т. VII, н.д. №1290 от 20.07.1971г. на нотариус Н.Г. при СРС). Той е наследен след смъртта си през 1994г. от съпругата си – Н. К. и дъщеря си А.Т. - Удостоверение за наследници.

Н. К. е починала на 23.06.2005г. и е оставила за наследници ищцата и нейния брат - Удостоверение за наследници.

С Нот. акт № 114, т. ІІ, рег. № 3398, н.д. № 291/2008г. на нотариус А.Г. - рег. № 031 от НК на ищцата са дарени 15/36 ид.ч. от апартамента.

Ответникът оспорва правата на ищцата, като наследник на роднините си. Въпреки указанието в доклада (чл. 146 от ГПК) относно правната природа на нотариалния акт, доказателства за обратното не са ангажирани.

С НА за собственост върху Недвижим имот № 157, т. ІІ, н.д. 15897/2010г. на нотариус В. Г., рег. № 340 от НК при СРС, ответницата е призната за собственик на апартамента по давност.

По делото са събрани гласни доказателсдтва, разпитани са св. К., В. (чиито показания са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е син на ищцата), Д. и М., като съдът кредитира показанията им:

• св. К.: К. живеела почти до смъртта си апартамента, но и след преместването го посещавала. Идвала да плаща консумативите. Междувремонно никой не живеел в жилището, което било занемарено; ищцата направила малък ремонт през 2010г. Ответницата също посещавала апартамента, но 1-2 пъти годишно;

• св. В.: потвърждава изложеното от първия свидетел. В апартамента обиктивно не можело да се живее, поради липса на условия. Ответницата била съсобственик на апартамента по наследство, но квотата ù била по-малка от тази на ищцата. До договореност за прекратяване на съсобствеността не могло да се постигне.

• св. Д. и М.: и двете нямат лични наблюдения относно периода на давностене. Знанията им са придобити от чуто от самата ответница. Били са свидетели в процедурата по издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка.

В молба от 12.04.2012г. ответницата признава (чл. 175 от ГПК), че рядко посещава страната (Решение № 475 от 08.06.2010г. по гр.д. № 1311/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС: Изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК /чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.); също Р. № 98 от 21.03.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010г.) В случая е приложима и нормата на чл. 176, ал. 3 от ГПК.

Ответницата е заплащала част от консумативите на жилището (документациа, приложена към отговора на иска – л. 38-50)

от правна страна:

Ревандикацията ( rei vindikatio ) е иск, с който невладеещият собственик иска от владелеца на неговата вещ предаването на владението въз основа на своето право на собственост. Следователно, за да бъде уважен искът ищецът по принцип трябва да докаже, че е собственик и че ответникът владее без основание.

Относно особеностите на настоящия иск следва да се посочи:

При съсобственост, няма противоречие в практиката по въпроса, че съсобственикът е легитимиран да предяви ревандикационен иск срещу всяко трето лице, упражняващо фактическа власт върху съсобствена вещ без правно основание, както за връщане на владението на цялата вещ, така и само за своята идеална част от вещта (Решение № 774 от 10.02.2011г. по гр.д. № 643/2009г. на Върховния касационен съд, ІV г.о.). Причината е, че става въпрос за действие на управление - Решение № 378 от 28.07.2010 г. по гр.д. № 148/2009г., по г.к., ІV г.о. на ВКС. Същевременно е допустим и иск на съсобственик срещу съсобственик, ако първият твъри по-голям дял, както е в случая: Решение № 146 от 26.04.2010г. на ВКС по гр.д. № 238/2009г., II г.о., ГК, докладчик съдията С. Н.: Съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл. 108 ЗС както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобствеността лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го завладее без да има основание, тъй като основанието да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното право. При съсобствеността правото на собственост се съпритежава от отделните съсобственици, като всеки един от тях има правото и да владее имота. Затова, като е приел, че притежаваната от ответницата идеална част й дава основание да владее целия имот и срещу това отнето им владение, обосновано от идеалната част на ищците, на последните е отказана възможността да ревандикират същата, препращайки ги към друг начин на защита на правата им, въззивният съд е нарушил материалния закон - чл. 108 ЗС. Решението е неправилно и следва да се отмени, като вместо него предявените искове бъдат уважени ).

Съгласно Решение № 774 от 10.02.2011г. по гр.д. № 643/2009г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 643/2009г.: Ревандикацията е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. По този иск ищецът трябва да докаже правото си на собственост и фактът че ответникът владее или държи имота към момента на предявяването на иска, а ответникът – основанието, на което осъществява владението или държането, ако твърди, че такова основание съществува. Ревандикационният иск съдържа в себе си установителния иск за собственост (установителна част) и осъдителния иск за предаване на владението или държането (осъдителна част), поради което съдът се произнася с два диспозитива: установителен – по него се формира сила на пресъдено нещо по правото на собственост и осъдителен – по него се формира сила на пресъдено нещо по притезанието за предаване на владението или държането. Ако ищецът е собственик само на част от ревандикирания имот, в установителния диспозитив съдът признава тази част от правото, която съществува и отрича останалата част от претендираното право на собственост. Ако към момента на предявяването на иска ответникът не владее нито държи имота, ревандикационният иск е изцяло или частично основателен в установителната част, но е неоснователен в осъдителната част. Ако към момента на предявяването на иска ответникът владее или държи имота, ревандикационният иск е изцяло или частично основателен в установителната част. В осъдителната част искът е основателен, ако не съществува правно основание ответникът да владее или държи имота, съответно неоснователен, ако такова основание съществува. Ако не съществува правно основание ответникът да владее или държи имота, е без правно значение, каква идеална част от него е собственост на ищеца. Собственикът на каква да е идеална част от имот може да го ревандикира целия от трето лице, което го владее или държи без основание, тъй като съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Така силата на пресъдено нещо - res judicata, ще обхване, ако се установи, че искът е основателен, както правата на ищеца, така и липсата на такива на ответника.

Ищцата твърди, че е собственик само на 20/36 ид.ч. това е и установено по делото.

Ответникът се позовава на оригинерно придобивно основание, и изключващо правата на ищеца. Последните произтичат от деривативен акт – правоприемство. НА обръща доказателствената тежест. Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години (чл. 79, ал. 1 от ЗС). Ищецът следваше да обори непрекъснатостта на владението на ответника (чл. 154, ал. 1 от ГПК) и го стори. Съображенията на съда са следните:

• за да се придобие недвижимост по давност е необходимо да се установят две предпоставки:

1. намерение за своене ( animus ), видно демонстрирано видно демонстрирано по отношение на всички: (Р. № 635 от 25.10.2010г. на ВКС, І г.о, по гр.д. № 1405/2009г.: ... с какви действия се обективира промяната на намерението на сънаследника не да държи, а вече да владее имота/, настоящият състав на ВКС счита за правилна практиката на ВКС, обективирана в посочените от касаторката решения /решение № 140 от 17.03.2006г. по гр.д. № 797 от 2005г. на ВКС, Първо г.о., решение № 216 от 05.04.2002г. по гр.д. № 657 от 2001г. на ВКС, Първо г.о., решение № 239 от 29.05.1996г. по гр.д. № 91 от 1996г. на ВС, Първо г.о., решение № 2831 от 29.10.1979г. по гр.д. № 1103 от 1979г. на ВС, Първо г.о., решение № 1796 от 03.06.1996г. по гр.д. № 2657 от 1995г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 636 от 04.12.2003г. по гр.д. № 144 от 2003г. на ВКС, Първо г.о., решение № 70 от 03.11.1980г. по гр.д. № 65 от 1980г. на ОСГК на ВС и решение № 1154 от 03.10.2008г. по гр.д. № 5078 от 2007г. на ВКС, Пето г.о./ поради следното: Когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане правата на останалите сънаследници върху имота, които действия да са станали достояние на тези сънаследници. Такива действия могат да бъдат например отказа на ползващия имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, или доведено до знанието на останалите сънаследници намерение на сънаследника-държател да се разпореди с имота само в своя полза, или ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници. Декларирането на имота в данъчните служби на свое име, без това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници, не представлява действие на отричане на техните права. Плащането на данъци и консумативни разноски за имота, извършването на ремонти в имота също не са такива действия, защото съгласно чл. 31 от ЗС всеки съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си, а когато сам е поел целите разноски за съсобствената вещ може да иска от останалите съсобственици да му заплатят такава част от тези разноски, която съответства на техния дял в съсобствеността. Фактът, че разноските за даден имот са поети само от един от съсобствениците, сам по себе си не означава, че този съсобственик отрича правата на останалите съсобственици; също: Р. на ВКС № 786/11.11.2009г. по гр.д. № 993/2008г., Р. № 381 от 25.10.2010г. на ВКС ІІ г.о. по гр.д. № гр.д. № 37/2010г. Р. № 578 от 08.09.2010г. на ВКС, І г.о. по гр.д. № гр.д. № 1188/2009г. ).

1. упражняване на фактическата власт върху вещта ( corpus possessionis ).

Предполага се, че к ойто е владял в два момента, е владял и през времето между тях – probatis extremis praesumitur medium.

В случая се установи, че ответницата реално не е владяла апартамента, не е и демонстрирала намерение за своене, съобразно цитираната по-горе практика. Според съда дори формално от спирането на Н. К. да посещава жилището си не са изтекли 10 години. Безспорно ответницата е недобросъвестна. Ако въобще може да се говори за владение, то е всичко друго, но не и непрекъснато. Най-малкото ищцата е извършила ремонт през 2010г., а за част от времето жилището просто не е могло да бъде обитаемо.

Периодичното заплащане на някой консуматив на апартамента с нищо не променя горните изводи (съобразно посочената по-горе задължителна практика на ВКС).

Свидетелите на ответницата, не удостовериха давностене (това се отнася и за разпита им пред нотариуса). Чуто от страната е равносилно но опосреден разпит на самата ответница. Последното може да се цени като доказателство само в светлината на чл. 175 от ГПК. Ако и третият свидетел е изложел подобни показания, то НА е само куха привидност на удостоверение.

Изводът е че искът е основателен.

Ответникът не би могъл да се позовава едновременно на две придобивни основания – наследствено правоприемство и давност. Ако е съсобственик, то той не би могъл да давности собствената си част. В тази връзка НА по обстоятелствена проверка следва да се отмени изцяло.

Това искане по правило не е същински иск, а последица от уважаване на вещна престация по отношение на лице легитимиращо се с констативен НА, какъвто е ответникът (1522-95-ІV, 412-86-І).

по останалите доводи:

• преклузията за сочене и представяне на доказателства настъпва след доклада по делото, а не преди това: Решение № 172 от 23.02.2010г. по гр.д. № 386/2009г., г.к., ІІІ г.о. НА ВКС: Настоящата инстанция намира, че този извод на съда е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съдържащи се в чл. 7, ал. 1 и чл. 10 ГПК и обезпечаващи установяване на фактите, които са от значение за делото. Пропускът на първоинстанционния съд да констатира допуснатата технически непълнота на представения протокол № 5 и на основание чл. 146, ал. 2 ГПК да даде указания, е следвало да се поправи от въззивния съд при констатираната очевидна непълнота на копието; също Р. на ВКС № 40 от 13.05.2011г., т.д. № 384 по описа за 2010г., І т.о.; и Решение № 310 от 30.07.2010г. по гр.д. № 1086/2009г., г.к., ІІ г.о. на ВКС: въззивният съд правилно е приел, че неуказаните за доказване факти не са преклудирани. Въпреки тази констатация обаче той също не е изпълнил разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК. Задължението на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК се отнася до факти, на които страната се е позовала в съответните процесуални срокове. След като първоинстанционният съд е приел, че поради преклузията на чл. 133 ГПК за ответника не съществува възможност да оспорва фактическото твърдение в исковата молба, че владее имота и не е дал указания на ищеца по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, то въззивният съд макар да е приел липса на преклузия по чл. 133 ГПК, също не е изпълнил задължението си по чл. 146, ал. 2 ГПК и не е дал възможност на ищеца да ангажира доказателства за установяване на тези факти. При това положение е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което се е отразило на правилността на решението. Освен това съдът е следвало на основание чл. 195, ал. 1 ГПК с оглед необходимост от специални знания за изясняване статута на имота, точното му местоположение, подходът към него, да назначи техническа експертиза за установяване на обстоятелствата: как е ситуиран претендираният от ищеца имот вкл. построената в него сграда и имотът на ответника, къде точно се намира възстановеният на ищеца имот в рамките на стария двор на МВ"Т" ЕА., да изготви комбинирана скица преди и след реституцията, както и да посочи по какъв начин се влиза в имота на ищеца. Ако се приеме обратното – че преклузията настъпва с исковата молба / съответно с отговора, в разрез с цитираната задължителна практика, то докладът по делото би бил абсолютно излишно процесуално действие на съда. Със становищата на страните по спора (искова молба/отговор) настъпва преклузия на твърденията, което е различно от доказателствата за тяхното установяване ( в отговора трябва да се предяви както главното, така и евентуалното възражение, за да се избегне преклузията (Р. № 509/18.06.2010г. по г.д. № 1151/2009г., ГК, І г.о. ВКС);

• Самият НА не е недействителен поради липса на реквизит. Нотариусът – удостоверява факта на давностене. Никакви документи не следва да се прилагат и обсъждат (арг. от самата норма на чл. 588 от ГПК).... нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота (чл. 587, ал. 2 от ГПК). И второто основание за нищожност е неоснователно по арг. от чл. 576 от ГПК.

по разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ответниците следва да се възложат сторените от ищеца разноски – 1 358, 23 лева.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС, Л. А. К., ЕГН ••••••••••, ••• № 6, ет. 3, чрез адв. К.Б., да предаде на Ц.Ж.В., ЕГН ••••••••••, гр. С., кв. "Д. ", бл. ••, вх. • ет. •, ап. •, съд.адр.: гр. С., ул. "В. Л. " № •••, чрез адв. Д.Г. – САК, тел. •••••••••••, като собственик на 20/36 ид.ч., ВЛАДЕНИЕТО върху следния недвижим имот: Апартамент № •, находящ се в гр. С., ж.к. "Б.", бл. ••, ет. •, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с квадратура по одобрен план 76, 67 м 2, при съседи: запад - стълбище, от север, изток и юг - двор, В.К.В., заедно със зимнично помещение при съседи: коридор, П. С. М., юг - двор, Д.Т.К. и Т.Д. Г., заедно с 1, 241 % ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху държавна земя.

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, НА за собственост върху Недвижим имот № 157, т. ІІ, н.д. 15897/2010г. на нотариус В. Г., рег. № 340 от НК при СРС, с който Л. А. К., ЕГН ••••••••••, е призната за собственик на апартамента по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Л. А. К., ЕГН ••••••••••, ••• № •, ет. •, чрез адв. К.Б., да заплати на Ц.Ж.В., ЕГН ••••••••••, гр. С., кв. "Д. ", бл. ••, вх. • ет. •, ап. •, съд.адр.: гр. С., ул. "В. Л. " № •••, чрез адв. Д.Г. – САК, тел. ••••••••••••, сумата от 1 358, 23 (хиляда триста петдесет и осем лева и двадесет и три) лева, сторени деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

председател: