Решение № 105 от 26.7.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 336/2023 г.

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Въззивното производство е образувано по въззивен протест на прокурора Нанка Тодорова Рачева, подаден в качеството и на наблюдаващ прокурор и процесуален представител на Окръжна прокуратура гр. Плевен, постъпил в деловодството на Окръжен съд гр. Плевен и заведен с вх. № 260904/11.07.2023 г., както и въззивна жалба подадена от адвокат П. С. Ч. от АК гр. Благоевград в качеството му на защитник и процесуален представител на подсъдимия Б. Б. С. от гр. София, с ЕГН •••••••••• и въззивна жалба подадена от адвокат И. Н. Н. от САК в качеството му на защитник и процесуален представител на подсъдимия Х. Т. Т. с ЕГН •••••••••, от гр. Стара Загора, против Присъда № 260000/05.07.2023 г. постановена по НОХД № 885/2020 г. по описа на Окръжен съд гр. Плевен. Въззивната жалба на адвокат И. Н. Н. е постъпила в деловодството на Окръжен съд гр. Плевен и заведена там с вх. № 260923/14.07.2023 г. като и по протеста и по жалбата от адвокат Н. не са постъпвали допълнителни писмени изложения и/или бележки. Такива допълнителни изложения към въззивната жалба са постъпили от адвокат П. С. Ч. в качеството му на защитник на подсъдимия Б. Б. С. заведени в деловодството на Окръжен съд г р. Плевен с вх. №261220/03.11.2023 г. С присъдата първоинстанционният съд e признал подсъдимия Б. Б. С. - роден на 25.04.1974 г. в гр.София, с постоянен и настоящ адрес в гр. София, ж.к. „Люлин“, ••••••••••, български гражданин, със средно образование, неработещ, разведен, осъждан, с ЕГН •••••••••• за ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

1. На 01.06.2020 г. в гр.Плевен, при условията на повторност и след предварителен сговор Х. Т. Т. от гр.София, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на технически средства – два броя отверки, чрез използване на МПС – лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 43••••, собственост на И. Е. М. от гр. София, отнел чужди движими вещи: сума в размер на 250 155 лв. от владението на управителите на „Ралифарма“ - ООД с ЕИК 114687510 С. К. Х.ва и В. Х.в Х.в, двамата от гр. Плевен и сума в размер на 200 000 лв. от владението на В. Х.в Х.в от гр.Плевен, общо сума в размер на 450 155 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 196а, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на 10 години „лишаване от свобода“ и конфискация на следните движими вещи – лек автомобил марка „Ауди А8“ с peг. № СВ 01•••• с номер на рама WAUZZZ4••••••• и номер на двигател CDS008112 и сумата от 1 215 лв. /22 броя банкноти с номинал от 50 лв., 1 банкнота с номинал 100 лв., 1 банкнота с номинал 10 лв., 1 банкнота с номинал 5 лв./, както и затова, че 2. През периода 01.06 - 02.06.2020 г. в гр.Плевен и гр.София, в съучастие като извършител с Х. Т. Т. от гр. София – също извършител, държал радиосредство – портативен /носим/ заглушител модел CKJ-1606N8N, с производител CKJ, захранван от вградена акумулаторна батерия с монтирани на него 8 броя антени със следните честотни ленти на излъчване: за изход 1 – 2397.399 ~ 2523.100 MHz; за изход 2 – 1806.640~1894.767 MHz; за изход 3 – 923.877~965.885 MHz; за изход 4 – 165.300~183.000 MHz; за изход 5- 2619.899~2733.000 MHz; за изход 6-1566.800~1586.80 0 MHz; за изход 7 – 788.679 ~ 829.64 0 MHz; за изход 8 – 2104.399 ~ 2181.80 0 MHz, който излъчва в етера, за да блокира нормалната работа на GSM, GPS и други радиокомуникационни услуги, без да има за това писмено разрешение, съгласно „Списък на радиосъоръженията, за които са въведени ограничения за пускането им в действие по чл. 209 от ЗД, прието с решение № 217 на МС от 29.03.2005 г., поради което и на основание чл.348, б.“а“ – предложение второ във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр с чл. 54 от НК го осъдил на 2 години „лишаване от свобода“ както и да заплати глоба в полза на държавата в размер на 200 лв.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК първият съд определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените на подсъдимия Б. Б. С. в размер на 10 години „лишаване от свобода“, като присъединил към него на основание чл. 23, ал. 3 от НК изцяло наказанието „глоба“ в полза на държавата в размер на 200 лв. и определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗИНЗС – първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК приспаднал времето през което подсъдимият Б. Б. С. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по настоящото дело, за периода от 02.06.2020 г. до 05.07.2023 г. при зачитане на един ден задържане за един ден лишаване от свобода.

Със същата присъда подсъдимият Х. Т. Т. - роден на 01.03.1969 г. в гр.С.град, с постоянен адрес в гр.София, ж.к. „Красно село“, ••••••••••••• и настоящ адрес в гр. Стара Загора, •••••••••••, български гражданин, със средно образование, неработещ, не женен, осъждан, с ЕГН ••••••••••••, e признат за ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

1. На 01.06.2020 г. в гр.Плевен, при условията на повторност и след предварителен сговор с Б. Б. С. от гр. София, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на технически средства – два броя отверки, чрез използване на МПС – лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 43••••, собственост на И. Е. М. от гр.София, отнел чужди движими вещи: сума в размер на 250 155 лв. от владението на управителите на Ралифарма“ - ООД с ЕИК 114687510 С. К. Х. и В. Х.в Х.в, двамата от гр. Плевен и сума в размер на 200 000 лв. от владението на В. Х.в Х.в от гр.Плевен, общо сума в размер на 450 155 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 196а, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК съдът го осъдил на 10 години „лишаване от свобода“ и конфискация на следните движими вещи – лек автомобил марка „Порше 924“ с peг. № СТ 32•••• с номер на рама WP0ZZZ92Z•••••••••• и номер на двигател ХК038903 и сумата от 400 лв. /4 броя банкноти с поминал от 100 лв./, както и затова, че 2. През периода 01.06-02.06.2020 г. в гр. Плевен и гр. София, в съучастие като извършител с Б. Б. С. от гр. София – също извършител, държал радиосредство–портативен /носим/ заглушител модел CKJ-1606N8N, с производител CKJ, захранван от вградена акумулаторна батерия с монтирани на него 8 броя антени със следните честотни ленти на излъчване: за изход 1 – 2397.399 ~ 2523.100 MHz; за изход 2 – 1806.640~1894.767 MHz; за изход 3 – 923.877~965.885 MHz; за изход 4 – 165.300~183.000 MHz; за изход 5-2619.899~2733.000 MHz; за изход 6-1566.800~1586.800 MHz; за изход 7 – 788.679 ~ 829.640 MHz; за изход 8 – 2104.399 ~ 2181.800 MHz, който излъчва в етера, за да блокира нормалната работа на GSM, GPS и други радиокомуникационни услуги, без да има за това писмено разрешение, съгласно „Списък на радиосъоръженията, за които са въведени ограничения за пускането им в действие по чл. 209 от ЗД, прието с решение № 217 на МС от 29.03.2005 г., поради което и на основание чл. 348, б.“а“ – предложение второ, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр с чл. 54 от НК първоинстанционният съд го осъдил на 2 години „лишаване от свобода“, както и да заплати глоба в полза на държавата в размер на 200 лв.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК първият съд определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените на подсъдимия Х. Т. Т. в размер на 10 години „лишаване от свобода“, като присъединил към него на основание чл. 23, ал. 3 от НК изцяло наказанието „глоба в полза на държавата“ в размер н а 200 лв. и определил на основание чл. 57, ал. 1, т.2 б.“а“ от ЗИНЗС – първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК приспаднал времето през което подсъдимият Х. Т. Т. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по настоящото дело, за периода от 02.06.2020 г. до 05.07.2023 г. при зачитане на един ден задържане за един ден лишаване от свобода.

Същевременно с това на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът привел в изпълнение наложеното на подсъдимия Х. Т. Т. наказание по НОХД №143/2020 г. по описа на Районен съд гр. Бургас от 3 години „лишаване от свобода“, като постановил ефективното му изтърпяване при първоначален „СТРОГ“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“в“ от ЗИНЗС.

Със същата присъда съдът е постановил ОТНЕМАНЕ на основание чл. 348 от НК в полза на държавата на радио средството - портативен /носим/ заглушител модел CKJ-1606N8N, с производител CKJ, захранван от вградена акумулаторна батерия с монтирани на него 8 броя антени със следните честотни ленти на излъчване: за изход 1 – 2397.399 ~ 2523.100 MHz; за изход 2 – 1806.640~1894.767 MHz; за изход 3 – 923.877~965.885 MHz; за изход 4 – 165.300~183.000 MHz; за изход 5-2619.899~2733.000 MHz; за изход 6-1566.800~1586.800 MHz; за изход 7 – 788.679 ~ 829.640 MHz; за изход 8 – 2104.399 ~ 2181.800 MHz.

С отделно допълнително определение от 23.10.2023 г. първоинстанционният съд се произнесъл и по останалите веществени доказателства по делото, както и по разноските на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

Осъдил е подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да ЗАПЛАТЯТ по сметка на ОД на МВР - гр. Плевен направените по делото разноски по досъдебно производство, или всеки от тях да заплати по 877, 45 лева, както и направените деловодни разноски в съдебното производство по НОХД № 885/2020 г. по описа на Окръжен съд гр. Плевен, като всеки от тях да заплати по 1 169, 22 лева такива деловодни разноски по сметка но Окръжен съд гр. Плевен, включително и по пет лева за издаване на изпълнителен лист в случай на липса на доброволно внасяне на посочените суми.

Подаден е протест на прокурора против присъдата в санкционната и част като се приема, че наложеното с присъдата наказание на двамата подсъдими Б. Б. С. и Х. Т. Т., лишаване от свобода за деянието им по чл. 196а, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, а л. 1 от НК, извършено след предварителен сговор, се явява явно несправедливо и не може да постигне целите на чл. 36 от НК, тъй като е занижено по размер. Целите на наказанието да се проправят и превъзпитат осъдените към спазването на законите, да се въздейства предупредително върху тях и да им се отнеме възможността да вършат други престъпления, както и да се въздейства върху други членове на обществото възпитателно и предупредително, с наложеното им наказание с атакуваната присъда, не могат да бъдат изпълнени.

Това е така защото наказанията лишаване от свобода са определени в минимално предвидения от закона размер, които дори и в съвкупност с кумулативно наложеното наказание конфискация не могат да постигнат целите на индивидуалната превенция, още повече, че това наказание не е присъединено на основание чл. 23, ал. 3 от НК, а е присъединено наказанието глоба, което е в сравнително малък размер. Излага се предположението, че при определяне размера на наказанието лишаване от свобода за деянието по чл. 196а, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с ч л. 28, ал. 1 от НК първият съд не е съобразил в достатъчна степен обществената опасност на подсъдимите, обществената опасност на извършеното от тях деяние, подбудите за извършването му, липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства и наличието само на оттегчаващи такива, не е съобразил установените престъпни навици на живот на Б. Б. С. и Х. Т. Т., както и липсата на данни за тяхна трудова ангажираност. Предвид изложеното се иска наложените наказания на подсъдимите да бъдат определени в по-високи размери, а именно към средата между средния и максималния размер, предвиден в закона за извършените от тях престъпления.

Срещу така постановената присъда е депозирана и въззивна жалба от адвокат П. С. Ч. от АК гр. Благоевград в качеството му на защитник и процесуален представител на подсъдимия Б. Б. С.. Защитникът сочи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на материалния закон, както и при съществени процесуални нарушения, а наложените с нея наказания са и явно несправедливи. Сочи се, че не е доказано авторството на деянието, процесуално-следствените действия са били опорочени, особено протоколите за оглед на местопроизшествие, съответно претърсване и изземване, налице са според него и противоречия в свидетелските показания, които съдът не ги бил отчел.

Присъдата е необоснована според въззивната жалба, тъй като първоинстанционният съд в гр. Плевен е извел в противоречие с материалния закон извод, подсъдимите да са извършили престъплението, в което са обвинени. Възприетата от него фактическа обстановка не отговаря на действителното положение и на обективната истина. Счита се, че обвинението в конкретния случай не е доказано по един несъмнен и категоричен начин, каквото е императивното изискване на закона като съдът е извършил превратно тълкуване на събраните доказателства, изопачавайки едни от тях и игнорирайки други. Така той не е спазил изискването всяко едно от доказателствата да бъде внимателно анализирано, поотделно и в съвкупност с останалите приобщени към доказателствената маса.

Присъдата се явява постановена и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото съдът еднопосочно е дал вяра на доказателствата, обслужващи обвинителната теза и въз основа, на които той е изградил вътрешното си убеждение, че именно поведението на подсъдимите е съставомерно, а изцяло и необосновано изключва и не кредитира доказателствата, които са в ползва на защитата. Претендира се наличието на уклон проверяваният съд да дискредитира всички доказателства, ползващи подсъдимите с аргументи, основаващи се на предварителното му убеждение, че подсъдимите са виновни по така повдигнатото им обвинение, тъй като пренебрегва всички защитни доказателства и изопачава останалите. Нарушено е задължението да се разкрие обективната истина.

Съдът необосновано е приел, че предмет на престъплението се явява общо инкриминирана сума в размер на 450 155 лева, от която сума в размер на 250 155 лв. да е отнета от владението на управителите на „Ралифарма“ - ООД С. К. Х. и В. Х.в Х.в, двамата от гр. Плевен, и сума в размер на 200 000 лева съответно да е отнета от владението на В. Х.в Х.в от гр. Плевен като физическо лице. Това заключение не се споделя от защитата, тъй като от показанията на разпитаните свидетели и от приобщените като писмени доказателства протоколи за оглед на местопроизшествието, категорично не може да се установи точният размер на инкриминираната сума, собствеността и владението върху същата, както и нейното местонахождение. Отделно от това се поставя и въпроса за наличието на извършено престъпление „кражба“ в условията на чл. 26, ал. 1 от НК. Категорично не може да бъде установено, а дори и косвено, авторството на деянието предмет на обвинителния акт, от страна на подсъдимия Б. Б. С.. Липсват преки свидетели - очевидци, както и видеозаписи, респективно подкрепящи такъв извод заключения на видеотехнически или лицево идентификационни експертизи, дактилоскопия или ДНК следи на местопроизшествието.

От жалбата може да се извлече претенция и затова, че решаващият съд е нарушил и изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК, тъй като не е посочил кои обстоятелства се приемат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. В същото време са останали необсъдени противоречията в доказателствената съвкупност, без да е изяснено защо се приемат едни доказателства, а се отхвърлят други, което представлява по своето същество нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, които водят до отменително основание на постановения съдебен акт. Съдът не е извършил изискуемата от закона всестранна и обективна оценка на релевантните факти и в тази връзка незаконосъобразно е признал за виновен подсъдимият С.. Поставя се под съмнение от фактическа страна и се прокарва в темпорално отношение невъзможност придвижването на подсъдимия Б. Б. С. от гр. Плевен за времето от 22: 47 часа на 01.06.2020 г. до мястото, където е задържан в гр. София - двора на бившето ТКЗС в кв. „Обеля“ – в 00: 20 часа на 02.06.2020 г. Нелогично житейски и правно несъстоятелно според защитника е „намирането“ на фактура с обозначен издател - ТД „Фьоникс фарма“ ЕООД - гр. Велико Търново и получател ТД „Ралифарма” ООД с адрес гр. Плевен, ул. „Дойран“ № 24 и МОЛ - С. К. Х. в парична сума в раница на задната седалка на процесния лек автомобил „Шкода Октавия“ с ДК № СВ 43••••.

Неизяснено остава и обстоятелството какви действия са извършвани и какво се е случило в периода от задържането на подсъдимия Б. Б. С. на 02.06.2020 г. около 00: 20 часа и 06: 05 часа н а 02.06.2020 г., когато е започнало извършването на процесуално-следственото действие оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване на веществени доказателства в гр. София, кв. „Обеля“ в двора на бившето ТКЗС.

От адвокат П. С. Ч. се оспорва и повдигнатото и предявено на С. обвинение за извършено престъпление и по чл. 348, б.“а“ – предложение второ, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което приема, че категорично не са събрани доказателства за осъществяването му при наличието на „пряк умисъл“, което е условие за неговата съставомерност.

Воден от изложеното защитникът моли въззивната инстанция да оправдае подсъдимия Б. Б. С. по така повдигнатите му обвинения, като се приеме, че липсват безспорни доказателства както за времето, така и за мястото и начина на извършването на инкриминираните деяния. При условията на алтернативност и при установяване на претендираните допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в жалбата се предлага да се отмени присъдата и делото да се върне на окръжния съд за ново разглеждане с конкретни указания за правилното прилагане на закона, респективно да се намалят така наложените наказания, тъй като същите не съответстват на обществената опасност на деянията и тази на дееца, както и на смекчаващите вината обстоятелства.

Срещу постановената присъда е депозирана още и въззивна жалба от адвокат И. Н. Н. от САК в качеството му на защитник и процесуален представител на подсъдимия Х. Т. Т.. Твърди се, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като поведението на подсъдимия не се покрива с обективните и субективни признаци на престъпленията, в които той е обвинен. Определените с присъдата наказания спрямо подсъдимия се явяват явно несправедливи, несъответстващи на обществената опасност на извършеното и на тази на дейците, както и на смекчаващите вината обстоятелства. Защитникът приема, че в хода на съдебното следствие не са събрани безспорни и категорични доказателства, които да доказват съпричастността на подсъдимия Х. Т. Т. досежно вменените му престъпления. В тази връзка се претендира, че първостепенният съд е извършил неправилен анализ на наличната доказателствена маса, като неправилно е достигнал до извод за виновност на Т.. Иска се от апелативния съд да отмени обжалваната присъда на първоинстанционния съд гр. Плевен п о НОХД № 885/2020 г., като се постанови нова присъда, с която се оправдае подсъдимият Х. Т. Т. по така повдигнатите му обвинения..

В протеста и въззивните жалби не са направени доказателствени искания.

В проведеното н а 01.04.2024 г. съдебно заседание пред въззивната инстанция адвокат П. С. Ч. като защитник и процесуален представител на подсъдимия Б. Б. С. е направил искания по доказателствата и предложил в тази връзка да се допусне провеждането на въззивно съдебно следствие. Същият е поискал провеждането на повторен разпит на свидетелката С. К. Х., за да уточни на какво се дължат наличните според него разминавания по отношение размера и точната сума, която е била съхранявана в офисите на „Ралифарма“, начина на нейното придобИ. е, начина на нейното установяване и съответно сумата, която е намерена и иззета при претърсванията и изземванията на подсъдимия С., както и подробно да характеризира финансовите отношения, които са съществували в семейството към инкриминираната дата в обвинителния акт. Следващото доказателствено искане на адвокат Ч. е за изискване на справка от ОП-Плевен, по кое точно досъдебно производство е приобщен протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи, с последващо одобрение от 02.06.2020 г., с който са приобщени веществени доказателства - вещи, предмети и парични суми, намерени в лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № С В 43••••, в двора на бившето ТКЗС Обеля, с адрес гр. София, ж.к. „Обеля“, ул. „Трета“.

След съобразяване със становищата на останалите страни настоящият съдебен състав е приел, че и двете направени искания по доказателствата от защитника адвокат Ч. са неоснователни. Поисканата свидетелка е разпитана подробно в хода на съдебното следствие в първоинстанционното производство и е дала своите показания за същите обстоятелства, които се иска да бъдат изяснявани чрез повторен разпит пред въззивната инстанция. Ето защо въззивният съд е счел, че за разкрИ. е на обективната истина и правилното решаване на делото не е необходимо да се допуска до повторен разпит свидетелката С. К. Х.. Видно е, че към настоящия момент свидетелят В. Х.в Х.в, който е титулярят на въпросната сума в размер на 200 000 лв. от владението на когото се претендира тя да е отнета, е починал и не би могло да бъдат проверени чрез него каквито и да било допълнително събрани доказателства.

Що се отнася до претенцията за изискването на справка от ОП-Плевен по кое точно досъдебно производство е приобщен протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи, с последващо одобрение от 02.06.2020 г., с което са приобщени веществени доказателства - вещи, предмети и парични суми, намерени в автомобил „Шкода Октавия” в двора на бившето ТКЗС Обеля, на адрес гр. София ж.к. „Обеля”, ул. „Трета”, въззивният съд е намерил, че това искане също е неоснователно, тъй като от материалите по досъдебното производство е видно, че процесуално-следственото действие е извършено в условията на неотложност по едно и също наказателно производство, което е заведено под различни номера в РП- Плевен, в ОП- Плевен и във II РУ на МВР гр. Плевен.

В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура гр. В. Търново, прокурорът Ц. А. М. поддържа изяло протеста, по силата на който се иска изменение на първоинстанционната присъда и увеличение на наказанието за осъщественото престъпление по чл. 196а от НК. По отношение направеното второ искане за увеличаване на общото наказание, обвинителят моли същото да бъде уважено евентуално при неуважаване на искането за промяна на наказанието във възходяща степен относно осъщественото престъпление по смисъла на чл. 196а от НК. Изразява мотивирано становище защо приема, че от фактическа и от правна страна са събрани необходимите доказателства в подкрепа на подобно искане за увеличаване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и се предлага на въззивния съд да измени присъдата в тези и осъдителни части. Споделят се още и доводите, за несправедливо ниските наказания, наложени на подсъдимите Х. Т. Т. и Б. Б. С., което налага според прокурора тяхното увеличаване и респективно изменение на присъдата. Съответно изразява се и отношение към въззивните жалби срещу осъдителната част от акта на първоинстанционния съд като се твърди, че жалбите са неоснователни. Развива виждането си за доказаност спрямо деятелността на подсъдимите и счита, че при определяне на наказанието за посочените престъпни деяния, не е съобразен фактът на степента на обществена опасност като на деянието, така и на всеки един от дейците. Деянието по чл. 196а от НК е с висока степен на обществена опасност и с това са съобразени предвидените минимум и максимум в санкционната част на закона. Обосновава се виждането и за високата степен на личната обществена опасност на двамата дейци, за всеки един от тях тя се явява изключително висока, още повече по наказателното производство не са налице каквито и да било смекчаващи обстоятелства, които да обосноват налагането на наказанието към минимума или неговото намаляване под него. Тази констатация въпреки, че е посочена в мотивите на първоинстанционния акт, не е взета предвид при определяне на съответните наказания.

Обвинителят приема протеста за безусловно основателен като в тази връзка излага и своите съображения както по отношение на първото престъпно деяние по чл. 196а, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и искането за увеличаване размера на наказанията, така и при евентуалното му неуважаване от въззивния съдебен състав, се предлага и поддържа увеличаване на общото наказание, което се формира на основание чл. 23, ал. 1 от НК от наказанията по двете деяния, това по чл. 196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и деянието по чл. 348, б.“а“ – предложение второ, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Явилият се втори представител на Апелативна прокуратура гр. В.

Търново, прокурорът С. Г. Ц. напълно подкрепя казаното от прокурора М.. Кражбата извършена от подсъдимите е в особено големи размери, представлява особено тежък случай, степента на обществена опасност като на деянието, така и на дейците е много висока. От обективна страна, престъпленията, извършени от подсъдимите С. и Т. са доказани по несъмнен начин от събраните по делото гласни, писмени доказателства и експертни изследвания. Изяснена е подробно фактическата обстановка, изследвана е от първоинстанционния съд, а правните изводи на същия кореспондират с така установената фактология. В мотивите си съдът е обсъждал както исканията и претенциите на прокурора, така и защитните тези на подсъдимите, възраженията направени от техните адвокати, включително и направеното искане относно това, че не е установен точният размер на съхраняваната сума в офиса на ощетеното търговско дружество. Първоинстанционният съд е изяснил и този момент. Деянието е доказано, а наказанието на двамата подсъдими правилно е наложено, но с оглед на генералната и специалната превенция тези наказания следва да бъдат увеличени, както е поискано в протеста.

Производството по делото пред настоящия съдебен състав е протекло при условията на чл. 329, ал. 2 от НПК, в присъствието на подсъдимите в съдебно заседание с оглед на обвиненията за тежките престъпления. При тези обстоятелства и делото е било разгледано в присъствието на подсъдимия Б. Б. С., както и на подсъдимия Х. Т. Т.. Упълномощеният редовно защитник на подсъдимия Б. Б. С., адвокат П. С. Ч. от АК гр. Благоевград се явява в съдебното заседание пред въззивния съд. В хода на съдебните прения той поддържа депозираната въззивна жалба като акцентира на изложените в нея съображения и се предлага на апелативния съд да признае подсъдимия за невиновен по така повдигнатите обвинения. Алтернативно, се иска от съда да отмени първоинстанционната присъда и върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.

Без да повтаря какво е обвинението защитникът адвокат П. С. Ч. подлага на собствен анализ съставомерността на повдигнатите обвинения и предявени престъпни деяния по отношение подсъдимия С., като обсъжда подробно всяко едно от доказателствените средства претендиращи да доказват неговата престъпна дейност, както за деянието по чл. 196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, така и за това отнесено към същия подсъдим, по чл. 348, б.“а“ – предложение второ, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

От начина на формулиране на диспозитива на обвинението по чл. 196а от НК според защитника тръгват първите процесуалноправни и материалноправни проблеми. Вместо един или няколко диспозитива за продължавана престъпна дейност, ОП гр. Плевен е възприела отнемането на общата инкриминирана сума, в размер на 450 155 лева, да е станало едновременно, без при това да бъде конкретизиран нито конкретния час и място на отнемането от владението на съпрузите С. К. Х. и В. Х.в Х.в на сумата от 250 155 лева, определена като собственост на търговското дружество „Ралифарма“ ООД със съуправители посочените двама съпрузи, нито отделно отнемането на сумата от 200 000 лева лични средства на физическото лице В. Х.в Х.в. Първоинстанционният съд се е спрял на тази правна конструкция, която се определя от адвокат Ч. като неиздържана и незаконосъобразна и е произнесъл присъда за деянието по чл. 196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК именно с такъв диспозитив. Без да обоснове твърдението си за осъществяването на две отделни деяния, обективиращи претендираната продължавана престъпна дейност по чл. 26 от НК, което е правен въпрос, защитникът прави извод, че посочената в обвинението и присъдата правна квалификация се явява абсурдна и тя в този си вид не може да съществува. Защо обаче това е така и в какво се изразява абсурдността и невъзможното и съществуване, не става ясно.

Наред с несъгласието проявено спрямо правната квалификация защитата възразява и по отношение фиксираната в присъдата стойност на предмета на престъплението кражба като категорично се счита, че не са събрани никакви доказателства точно за тази инкриминирана сума, присвоена в условията на предварителен сговор от подсъдимия С. с другото подсъдимо лице. Позовава се на отделни моменти и констатации от обвинителния акт и мотивите на първоинстанционния съд където изцяло е прието, че двамата подсъдими Б. Б. С. и Х. Т. Т. са влезли на територията на гр. Плевен преди полунощ на 01.06.2020 г., при което били забелязани, проследени и разпознати по оперативни способи, от разпитаните по делото като свидетели служители на СДВР, ГДНП и ОДМВР гр. Плевен и всичко това се твърди и представя за установено без двамата да са заловени на място, без да са засечени като извършители на деянието от служителите на СОТ, първоначално посетили адреса, а едва по-късно задържани на територията на гр. София с част от инкриминираната сума. Категорично в обвинителния акт и в мотивите на първоинстанционния съд се твърди, че двамата подсъдими са напуснали гр. Плевен в посока гр. София около 23 часа, а са задържани на околовръстното шосе в гр. София, бившето ТКЗС в ж.к. „Обеля“ в 0: 15 часа на 02.06.2020 г., т.е. според тази часови пояс излиза, че придвижването от гр. Плевен до гр. София, нощно време, е продължило точно 75 минути. Такова движение по описания маршрут и с използваното МПС – лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 43•••• е не само житейски нелогично, но и практически невъзможно да бъде осъществено като това е първият процесуален проблем, който е поставен по делото от адвокат Ч.. Защитникът изтъква и втори процесуален проблем, свързан с протокола за претърсване и изземване от 02.06.2020 г. на лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 43••••, при което е намерена и иззета част от инкриминираната сума заедно с други веществени доказателства. Проблемът се състои в това, че след като подсъдимите са задържани в 00: 15 часа на 02.06.2020 г. процесуално-следственото действие претърсване и изземване е започнало, съгласно протокола, в 06: 05 часа като е завършило в 10: 15 часа. Не става ясно точно какво се е случило в интервала от време между 00: 15 часа и 06: 05 часа като отговор не е даден нито от държавното обвинение, нито от първоинстанционния съд. Това дава основание на защитата да твърди и поддържа, че през периода на изминалите шест часа, са извършени от оперативните работници от три дирекции и група дежурни дознатели от СДВР процесуални действия свързани с поставяне на въпросната фактура от „Ралифарма“ в ръчната чанта на подсъдимия С., както и е било възможно пренасянето от гр. Плевен до гр. София и на други веществени доказателства.

По отношение на второто предявено престъпление по чл.348, б.“а“ – предложение второ, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, че е намерено радиосредство на задната седалка на лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 43••••, се оспорва авторството на деянието от страна на подсъдимия С.. Няма установени дактилоскопни следи, както и не е ясно кога е намерено това средство, по какъв начин е използвано то и от кого. Прави се възражение за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения по делото свързани с изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане под стража“ от подсъдимия С., тъй като по същото време той е изтърпявал и присъда по споразумение на СРС от 7 месеца лишаване от свобода. Получило се е несъвместимо изтърпяване по едно и също време на мярка за неотклонение „задържане под стража“ и влязла в сила присъда лишаване от свобода.

Претендира се категорично, че това е съществено процесуално нарушение, което до обосновава отмяна на първоинстанционната присъда и предполага връщане на делото за ново разглеждане на друг състав в ОС-Плевен.

В заключение и с оглед на изложеното от него адвокат П. С. Ч. предлага на въззивния съд да оправдае подсъдимия С. по така повдигнатото му обвинение и в двата пункта по чл. 196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и по чл. 348, б.“а“ – предложение второ, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Алтернативно моли, да се отмени атакуваната присъда при допуснатите съществени отстраними процесуални нарушения и делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на ОС-Плевен.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция апелаторът подсъдим Б. Б. С. редовно призован, се явява лично и оспорва протеста като поддържа доводите на своя упълномощен защитник и казаното от него в хода на съдебните прения.

Упълномощеният защитник на подсъдимия Х. Т. Т., адвокат И. Н. Н. от САК поддържа подадената от него въззивна жалба и оспорва протеста на прокуратурата. Предлага и моли да се приеме, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд по никакъв начин не са събрани безспорни и категорични доказателства за авторството на деянието от страна на Х. Т. Т., но такива според него няма събрани и за Б. Б. С.. Защитникът приема в развитото становище, че първият съд е дал вяра единствено и основно на заявеното от представителя на държавното обвинение и в мотивите към присъдата си прави опит да спомогне и да узакони голяма част от действията на разследващите, които по никакъв начин не водят до извода за авторството на деянието. Това му дава основание да приеме наличието на проявена предубеденост и едностранчивост в поведението на съда решил делото с присъда.

Без да повтаря какво е обвинението защитникът И. Н. Н. подлага на собствен анализ съставомерността на повдигнатите обвинения и предявени престъпни деяния по отношение подсъдимия Х. Т. Т., като обсъжда подробно всяко едно от доказателствените средства претендиращи да доказват неговата престъпна дейност, както за деянието по чл. 196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, така и за тези отнесени към престъплението по чл. 348, б.“а“ – предложение второ, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

На първо място се поставя на вниманието на съда твърдението за отсъствието на каквото и да било разумно обяснение изградено на базата на доказателствата, подсъдимият Т., заедно със С. да са лицата проникнали в помещението на „Ралифарма“ ООД. Поддържа се виждането за изначалната липса на такива доказателства. Анализира се опитът на първоинстанционния съд, в мотивите към съдебния акт да се позовава на доводи, точно свидетелката А. Б. С. и нейната майка, които живеели в кооперация в непосредствено съседство до фармацевтичния склад, да са видели две лица, които се намирали в непосредствена близост до жилището на С., без обаче тя да може по някакъв начин да уточни кои са лицата, както и дали това са подсъдимите, а още по-малко да даде и някакво сходно на тяхното описание. Отбелязва се, че в съдебна фаза свидетелката А. Б. С. виждайки и наблюдавайки подсъдимите в съдебната зала, се е опитала да нагоди показанията си за възрастта на подсъдимите, но дори и тогава е дала описание на забелязаните от нея двама мъже, за тяхната възраст, телосложение и височина, което обаче не предоставило отговор на въпроса подсъдимият Т. бил ли е там и дали е проникнал в помещението на „Ралифарма“ООД. Изобщо първият важен момент според тезата на адвокат Н. е намирал ли се е подсъдимият Х. Т. Т. в гр. Плевен, както обвинението се позовава на показанията на полицейските служители от ОДМВР гр. Плевен, твърдящи, че са забелязали двамата подсъдими в центъра на гр. Плевен. Никой от тях обаче не продължава в разсъжденията си по нататък, съответно не прави твърдение и не излага каквото и да е предположение в тази насока, посочените лица да са проникнали в обекта стопанисван от „Ралифарма“ ООД.

На следващо място се поставя като втори важен момент показанията на двамата съсобственици на търговското дружество и на фармацевтичния склад. Подлагат се на анализ показанията дадени от свидетеля В. Х.в Х.в, разпитан в съдебното заседание проведено на 24.02.2021 г., в които тогава е представил версията си за наличието на двете суми, едната, тази поставена на мястото и отчетена по касов апарат и другата сума от 200 хиляди лева, която в продължение на 5 или 6 години свидетелят заделял, за да закупи жилище на малолетния си внук. Констатира се от защитата противоречие при отговора даден от свидетеля на въпроса дали за сумата от 200 хил. лева е знаела неговата съпруга и съдружник, както и при отговора на въпроса имала ли е тя достъп до този шкаф, за който се твърди, че е каса. Въпреки това първоинстанционният съд, в желанието си да свърже тези парични средства с обвинението повдигнато на подсъдимите от прокуратурата, се е опитал в мотивите си отговори в подкрепа на точно на тази теза, по начин удовлетворяващ една от страните в процеса. Противоречията в показанията на свидетелката С. К. Х. са свързани с изясняването на същите въпроси, при което тя е категорична, че е нямало такова обстоятелство касаещо отношенията и със съпруга, което да не и е известно, а семейството на нейната дъщеря и зет било с финансови възможности и е нямало необходимост за събиране на каквито и да било средства, било пък то и за закупуване на недвижим имот. Х.ва е имала достъп до оборудвания шкаф и не е констатирала наличието на твърдяната от съпруга и В. Х.в Х.в, сума от 200 хил. лева. Тези обстоятелства и противоречия са останали категорично неизяснени от съдебния състав, което е можело да се случи на базата на една ревизия, на основата на документите, на които свидетелката Х.ва се е позовала. Според защитата поставените от нея важни моменти са пряко относими към въпроса за и касаят правната квалификация на деянието.

По нататък в разсъжденията си адвокат И. Н. Н. поставя въпроса свързан със задържането на подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т.. При задържането им е изминал един немалък период от време, до извършване на процесуално- следствените действия по претърсване и изземване. Тук и в тази насока се правят и навеждат от защитника разяснения, с които се обяснява връзката между открИ. ето на сумата, която се е намирала в раницата в лекия автомобил, с появилия се в нея документ, свързващ паричната сума с търговеца „Ралифарма“ ООД. Отново адвокатът се позовава на съществуващо противоречие в показанията на свидетеля Х.в, който при подробния си разпит обяснил на кое място се намират паричните средства, както и къде се намират документите, които се осчетоводяват и ползват за счетоводната дейност от търговското дружество. Това се е потвърдило като фактология и от свидетелката С. К. Х., според която, документите са на друго място и не се намират при паричните средства. Съдебният състав произнесъл присъдата не е дал отговор на този въпрос, както и някакво обяснение на претендираното противоречие, по какъв начин една фактура е намерена в раницата с парите, за да свърже тези пари с търговеца „Ралифарма“ООД. Според изразеното становище няма категоричен отговор.

Тези важни за адвокат И. Н. Н. обстоятелства не са били изяснени от първоинстанционния съд като защитникът твърди, че пристрастно и тенденциозно съдебният състав е взел основно страната на държавното и частното обвинения като в подкрепа на тези свои изводи се позовава на самото поведение на първия съд, който след приключване на делото на първа инстанция е върнал веднага иззетите като веществените доказателства парични суми без да е ясно защо и как е приел, че точно тези веществени доказателства са твърдяната от свидетеля В. Х.в Х.в и свидетелката С. К. Х. сума, за която двамата претендират, че е отнета от техния офис.

Тези поддържани като останали неизяснени обстоятелства от защитата се подкрепят от действия, проведени при извършването на процесуално- следственото действие претърсване и изземване в гр. София, където разпитаните по делото поемните лица, категорично не са дали отговор да са видели изземването на въпросната сума по протокола и всяко едно от тези поемни лица в своите показания са обяснили първо начина, по който са намерени и открити от органите, процедурата, по която те са призовани да участват при извършване на това действие и разстоянието, от което са наблюдавали какво се прави, при което самите поемни лица не са останали убедени, че са видели всичко извършено на мястото на процесуално- следственото действие претърсване.

Адвокат И. Н. Н. счита, че прокуратурата и произнеслият се съд единствено и основно се позовават на бюлетина за съдимост относим към подсъдимия Х. Т. Т. за да поддържат, че именно той е извършителят на деянието, което изцяло устройва обвинението в този случай. Тезата за съпричастност противоречи на първоначално заявеното от Т. и даденото от него обяснение за това каква е причината той да се появи на посоченото място с лекия автомобил, който оставил технически да се обслужва и ремонтира в този район. Тя обаче не може на един по-късен етап в хода на съдебното следствие да бъде проверена, както и да бъдат разпитани свидетели в тази посока. Защитата се позовава и на това, че тежестта на доказване в случая е на държавното обвинение, а не на защитата, с оглед презумпцията за невиновност, приложима и водеща за настоящия момент.

Защитникът на подсъдимия Т. оспорва доказаността и на второто обвинение, това за престъплението по чл.348, б.“а“ – предложение второ, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, задето в съучастие със С. като извършител държал радиосредство–портативен /носим/ заглушител модел CKJ-1606N8N, с производител CKJ. Самото държане на това устройство като чисто физическо действие не би могло да бъде държано и от двамата подсъдими, още в повече липсват каквито и да било доказателства за съпричастност на подсъдимия Х. Т. Т.. Не са налице установени дактилоскопни отпечатъци по радиосредството–портативен /носим/ заглушител, липсват и каквито и да било данни за наличие на епителен материал, на базата на който да бъде изведен ДНК-профил на лицето или лицата, които са държали въпросното устройство. Към отсъствието на доказателства защитата прибавя още и позоваването на обстоятелството, че автомобилът не е собственост на Х. Т.. Това допълнително основание следва да наведе на извода, че категорично едностранно първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт- присъдата, която не почива на несъмнено приобщена доказателствена маса.

Защитникът адвокат Н. завършва изложението си като предлага на въззивния съд да оправдае подсъдимия по така повдигнатите му обвинения, а при условията на алтернативност и в случай на приемане наличието на основание за отмяна на присъдата, делото да се върне за разглеждане пред друг съдебен състав, за да може да бъде изяснена обективната истина безпристрастно и ако има виновни да получат справедливо наказание.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция апелаторът подсъдим Х. Т. Т. редовно призован, се явява лично и оспорва протеста като поддържа доводите на своя упълномощен защитник и казаното от него в хода на съдебните прения.

В правото си на последна дума подсъдимият Б. Б. С. поддържа всичко казано от адвоката му и моли да бъде оправдан.

В правото си на последна дума подсъдимият Х. Т. Т. моли да бъде оправдан.

Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в протеста и въззивните жалби, доводите на страните, доказателствата по делото и след като служебно провери изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изхождайки от описаната хронология на постановени съдебни актове и последиците от тях, настоящата въззивна съдебна инстанция в отрито съдебно заседание проведено на 01.04.2024 г.след проведено тайно съвещание намери, че и двете направени искания по доказателствата от защитника адвокат П. С. Ч. процесуален представител на подсъдимия Б. Б. С. са неоснователни. Поисканата свидетелка С. К. Х. е разпитана подробно в хода на съдебното следствие в първоинстанционното производство и е дала своите показания за същите обстоятелства, които се иска да бъдат изяснявани чрез повторен разпит пред въззивната инстанция. Ето защо въззивният съд е счел, че за разкрИ. е на обективната истина и правилното решаване на делото не е необходимо да се допуска до повторен разпит свидетелката С. К. Х.. Видно е, че към настоящия момент свидетелят В. Х.в Х.в, който е титулярят на въпросната сума в размер на 200 000 лв. от владението на когото се претендира тя да е отнета, е починал и не би могло да бъдат проверени чрез него каквито и да било допълнително събрани доказателства. Що се отнася до претенцията за изискването на писмени доказателства - справка от ОП- Плевен, по кое точно досъдебно производство е приобщен протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи, с последващо одобрение от 02.06.2020 г., с което са приобщени веществени доказателства - вещи, предмети и парични суми, намерени в автомобил „Шкода Октавия” в двора на бившето ТКЗС Обеля, на адрес гр. София ж.к. „Обеля”, ул. „Трета”, въззивният съд е намерил, че това искане също е неоснователно, тъй като от материалите по досъдебното производство е видно, че процесуално- следственото действие е извършено в условията на неотложност и то по едно и също наказателно производство, което е заведено под различни номера в РП-Плевен, в ОП-Плевен и във II РУ на МВР гр. Плевен.

Въззивният протест и въззивните жалби макар и пестеливи откъм обосновка са подадени в законоустановения срок от лица, които притежават активна процесуална легитимация, а съдържанието им е преценено при образуването да отговаря на изискванията на закона и така се явяват процесуално допустими. Подобен извод се налага защото протестът на прокурора Нанка Тодорова Рачева, подаден в качеството и на наблюдаващ прокурор и процесуален представител на Окръжна прокуратура гр. Плевен, е постъпил в деловодството на Окръжен съд гр. Плевен на 10.07.2023 г. и заведен съответно с в х. № 260904/11.07.2023 г.. При произнесена присъствено присъда на 05.07.2023 година въззивният протест на прокуратурата се явява подаден в срок.

Що се отнася до въззивната жалба подадена от адвокат П. С. Ч. от АК гр. Благоевград в качеството му на защитник и процесуален представител на подсъдимия Б. Б. С., същата е постъпила в деловодството на Окръжен съд гр. Плевен на 10.07.2023 г. и заведена там с вх. № 260905/11.07.2023 г. От своя страна въззивната жалба подадена от адвокат И. Н. Н. от САК в качеството му на защитник и процесуален представител на подсъдимия Х. Т. Т. е постъпила в деловодството на Окръжен съд гр. Плевен на 14.07.2023 г. и заведена с вх. № 260923/14.07.2023 г. Разгледани по същество, протестът е частично основателен, а жалбите се явяват неоснователни поради изложените по-долу съображения:

Съдебното производство пред първия съд е протекло по общия ред, или изречено по друг начин, по реда на процедурата по чл. 248, ал. 5, т. 4, във вр. с чл. 252, ал. 2 от НПК.

За да постанови своята присъда Плевенският окръжен съд е възприел фактическа установеност на извършеното въз основа на доказателствената съвкупност, формирана от веществени, гласни и писмени доказателствени материали, както и на експертизите, подробно обсъдени в първоинстанционните мотиви, която фактическа обстановка след проведеното съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция се приема изцяло във всички нейни части.

Досежно процесуалната законосъобразност на действията на разследващите органи и първия съд Великотърновският апелативен съд намира, че не са налице процесуални нарушения, от категорията на „абсолютните”, ограничаващи правото на защита на страните в производството, които да повеляват присъдата да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС гр. Плевен.

Установило се е, че при извършената проверка с оглед правомощията си по чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на съдебното производство от първоинстанционния съд, при постановяване на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната и с връщане на делото за ново разглеждане. От тук следва да се обсъди обосноваността и приложението на материалния закон. Това налага обсъждане на събрания доказателствен материал по делото.

Правилно и законосъобразно съобразявайки се с доказателствата по делото решаващият съд е достигнал до фактическа обстановка, която въззивният съд споделя, а именно:

Подсъдимият Б. Б. С. е роден на 25.04.197 4 г. в гр.София. Има постоянен и настоящ адрес в гр. София, ж.к. „Люлин”, •••••••••, общ. Столична и е българин с българско гражданство. Разведен е, със средно образование и неработещ. Притежава Е Г Н ••••••••••. Осъждан за престъпления от общ характер общо шест пъти с присъди и споразумения.

Освен това във връзка със съдебното минало на лицето следва да се има предвид, че относимо към обвинението да е извършил кражбата при условията на повторност и съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от НК /че е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, дори и когато се касае за еднакви по вид престъпления против обществената и личната собственост/, е осъждането на подсъдимия Б. Б. С.

• с определение от 07.09.2009 г. по НОХД № И-2977-2009/2009 г. на Районен съд гр. София, влязло в законна сила на 07.09.2009 г., когато е одобрено споразумение, с което С. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като на основание чл. 55 от НК му било определено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с тригодишен изпитателен срок, и • с определение на Районен съд гр. Сандански по ЧНД № 927/2013 г., влязло в законна сила на 22.01.2014 г., на основание чл. 25, ал. 1 от НК, на подсъдимия Б. Б. С. било определено едно общо най-тежкото наказание измежду наложените му с влезли в сила съдебни актове по НОХД №И-2977-2009/2009 г. и по НОХД №10921/2008 г. и двете по описа на Районен съд гр. София в размер на 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 25, ал. 4, във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 години, считано от влизане в сила на определението.

Видно от характеристичната справка изготвена за Б. Б. С. с рег. № 3286р-23586/02.06.2020 г. /на лист 101 – лист 102 от том 3 на досъдебното производство/ от инспектор Д. Д., подсъдимият С. живее на семейни начала със С. И. П. с ЕГН •••••••••••••, на адрес гр. София, кв. „Драгалевци“, ••••••••••. На същия адрес живее и тяхната дъщеря Катрин Б.ова Б.а с ЕГН •••••••••••••. На адреса в ж.к. „Люлин“, •••••••••••••живее бащата на С.. Б. Б. С. е криминално проявен, при което има 1 0 /десет/ полицейски криминалистически регистрации за извършени престъпления по чл. 194, чл. 195 и чл. 170, както и четири такива регистрации за съдебни дела като е осъждан многократно за извършени престъпления.

Въпреки че не работи и не се осигурява, С. демонстрира охолен начин на живот и явно неуважение към обществените порядки и нормативната уредба въведена в Република България. Издържа се от средства придобити от престъпна дейност. Поддържа контакти с криминално проявени лица и не зачита правовия ред. Основната му престъпна дейност е насочена към извършване на взломни кражби от жилища и офиси на територията на цялата страна. Б. Б. С. се води на отчет като лице от действащия тежък криминален контингент. В ГД „НП“ е получена информация чрез ДМОС - МВР за това, че на 25.07.2015 г. в гp. Солун, Република Гърция гръцките полицейски власти са задържали гpyпa лица – български граждани, един от които е и Б. Б. С. с ЕГН ••••••••••. Предоставени са от там данни, че лицата са били задържали във връзка с извършени престъпления против собствеността в съучастие като на същите са повдигнати обвинения по чл. 187 и чл. 374 от НК на Република Гърция „организиране на престъпна група” и „квалифицирана кражба“. Впоследствие С. е осъден от гръцки наказателен съд и е излежал присъда „лишаване от свобода“ в гръцки затвор. В края на 2017 г. той е освободен от затвор в Гърция и се е прибрал на територията на Р. България. През 2007 г. Б. Б. С., в съучастие с криминално проявени лица, е задържан в гр. Варна, при извършване на кражба на голяма сума пари от каса в офис. По случая е образувано досъдебно производство № 4984/2007 г., по описа на ОДМВР - Варна, пр.пр № 95/2012 г. по описа на Специализираната прокуратура. На лицата са повдигнати обвинения, като към момента на изготвяне на характеристичната справка е протичало съдебното производство по н.о.х.д. № 710/2014 г. по описа на СпНС. Според характеристиката личността на Б. С. Б. не е превъзпитана, въпреки изтърпените осъдителни присъди за извършени умишлени престъпления. Същият многократно е обявяван за издирване, а от 2008 г. е с наложена „Забрана за напускане на страната“, с карта № 82627768 от 11.02.2008 г. Подсъдимият Х. Т. Т. е роден н а 01.03.1969 г. в гр.С.град. Има постоянен адрес в гр. София, ж.к. „Красно село” •••••••••••, общ. Столична и настоящ адрес в гр. Стара Загора, •••••••••••••, общ. Стара Загора. Българин е и има българско гражданство. Не е женен, като е със средно образование и неработещ. Притежава Е Г Н ••••••••••••. Осъждан за престъпления от общ характер общо шест пъти с присъди и споразумения /изтърпявал ефективно наказания лишаване от свобода/.

Във връзка със съдебното минало на лицето следва да се има предвид, че относимо към обвинението да е извършил кражбата при условията на повторност и съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от НК /че е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, дори и когато се касае за еднакви по вид престъпления против обществената и личната собственост/, е осъждането на подсъдимия Х. Т. Т.. • с определение № 34 от 23.01.2020 г. по НОХД № 143/2020 г. на Районен съд гр. Бургас, влязло в законна сила на 23.01.2020 г., е одобрено споразумение, с което Т. се признал за виновен в извършване на престъпления по чл. 195, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 348, б.“а“, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му било определено едно общо най-тежкото наказание от наложените му за двете деяния в размер на 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с четиригодишен изпитателен срок.

Видно от характеристичната справка изготвена за Т. с рег. № 3286р-23585/02.06.2020 г. /на лист 98 – лист 100 от том 3 на досъдебното производство/ от главен инспектор С. Й., подсъдимият Х. Т. Т. е неженен, живеещ на семейни начала с В. Ж. М. с ЕГН ••••••••••••• на адрес гр. София, кв. „Борово“ ••••••••••••• Т. не живее на посочения адрес, а на друг без адресна регистрация, с цел оставане в анонимност. До 2008 г. подсъдимият е живял в гр. Стара Загора, на ••••••••••••. Същият е познат сред съседите си като неконтактен човек, сприхав, враждебен и с агресивен характер. Т. и до днес посещава редовно гр.Стара Загора, където поддържа връзки с лица от криминалния контингент. Подсъдимият има две деца от различни жени, като големият му син живее в гр. Стара Загора, а дъщеря му в гр. София. Х. Т. Т. не упражнява трудова дейност, не осъществява достатъчно родителски контрол. Не посещава учебни заведения, не се интересува от образованието на децата си. Подсъдимият Т. контактува и се движи предимно в средата на криминално проявени лица от гр. София и страната. По характер е хитър, комбинативен и мнителен. Същият е с богато престъпно минало, притежава изключителни възможности и познания в извършването на различни по вид престъпления, както и познава лица способни да ги извършат с него в съучастие. Притежава персонални ключарски учения за неутрализиране на различни заключващи системи, като допълнително има знания, възможности и умения да преодолява сигнално-охранителна техника, поставена за зашита на обект. Поради дългия си престъпен опит, има изградени навици на конспиративност, които възпрепятстват разкрИ. ето и документирането на извършените престъпления. Същият извършва престъпната си дейност в съучастие с различни лица с малък „престъпен“ опит, които често използва пряко да извършват престъплението, с цел избягване на пряката лична вина.

Х. Т. Т. е криминално проявен като от извършената справка в информационните масиви на МВР се установява, че има 8 /осем/ полицейски криминалистически регистрации за извършени престъпления, както и 6 /шест/ такива регистрации за съдебни дела, при което е осъждан многократно за извършени престъпления.

В характеристичната справка е отбелязано, че подсъдимият Х. Т. Т. с ЕГН •••••••••• поддържа връзки със С. В. А. с ЕГН •••••••••• - криминално проявен, обвиняем по ДП 434 ЗМ - 567/2019 г., по описа на 02 РУ - ОДМВР Бургас. На 19.05.2018 год. Х. Т. е задържан, като му е повдигнато обвинение по чл. 215, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК по повод на това, че на същата дата е заявено от Е. В. С. от село Мрамор, че около 07: 30 часа на 19.05.2018 година е установил липсата на комбиниран товарач марка „JCB“ с регистрационен номер С 03•••. На Т. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“. По случая е образувано досъдебно производство с номер 230 ЗМК - 1377/2018 год. по описа на 06 РУ-СДВР.

Н а 28.08.2019 г. в следствие на проведена полицейска операция на автомагистрала „Тракия“ е задържан С. В. А. след извършване на кражба на багер „Катерпилар“ от паркинг на фабрика „Хемус“ гр. Бургас, с адрес гр. Бургас ••••••••••••, собственост на търговеца „Мега-Гипс“ ЕООД, ЕИК 102895253, със собственик К. Д. П. с ЕГН ••••••••••••, от гр. Бургас. След опит от страна на униформени служители на ОДМВР Стара Загора да спрат управлявания от Т. автомобил, съшият не се е подчинил, а е увеличил скоростта си. Въпреки, че подсъдимият е последван със включен светлинен и звуков сигнал от служебен автомобил на МВР, Т. навлязъл в тревни площи до автомагистралата и успял да избяга и да се укрие от служителите на МВР. Прави се заключение за наличието на изградени у Т. трайни престъпни връзки и извършване престъпна дейност в съучастие по чл. 195 и чл. 346 от НК.

След влизане в сила на 23.01.2020 г. на присъдата по НОХД №143/2020 г. постановена от XV-ти наказателен съдебен състав при Районен съд Бургас, Х. Т. продължава активно да се занимава с престъпна дейност на територията на страната като негова основна престъпна връзка се явява подсъдимия Б. Б. С. с ЕГН ••••••••••.

Така за престъпленията по посочените присъди съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от НК неприложението спрямо подсъдимия Б. Б. С. и подсъдимия Х. Т. Т. на правилата на чл. 28, за повторността е обвързано с изтичането на пет години от изтърпяване на наказанията по предишните присъди, считано с изтичането на четиригодишния срок по чл. 66, ал. 1 от НК от 22.01.2018 г. за С. и изтичането на четиригодишния срок по чл. 66, ал. 1 от НК до 23.01.2024 г. за Т., тоест в този срок подсъдимите вече са извършили престъплението по НОХД № 885/2020 г. по описа на Окръжен съд гр. Плевен, на 01.06.2020 г..

Двамата подсъдими Б. Б. С. и Х. Т. Т. към 01.06.2020 г. живеели в гр. София и поддържали близки отношения помежду си. Взаимоотношенията изградени и съществуващи тогава им позволили да вземат решение да извършат кражба от склад за търговия на едро с фармацевтични изделия, ползван по това време от търговеца „Ралифарма“ ООД с ЕИК 114687510, със съдружници и управители свидетелите С. К. Х. и В. Х.в Х.в, двамата от гр. Плевен. Тогава подсъдимите узнали, по неустановен и неизяснен по делото начин, че в същия обект се съхранявали значителни парични средства. Складът се намирал на •••••••••• в град Плевен, в центъра на града като бил оборудван със сигнално-охранителна техника, монтирана от „Експрес Секюрити СОТ“ - ЕООД и обслужвана от тях въз основа на договор за охрана. Допълнително съгласно договора при постъпил сигнал за нарушение и сигнализация от техниката, на мястото се отзовавал и екип от служители на горе упоменатото охранително дружество.

Подсъдимите се подготвили за кражбата като се снабдили с достатъчно количество разнородни по вид технически средства предназначени за извършване на замисленото, между които метална щанга тип „кози крак“, шперцове тип „таралеж“, инструменти за отключване на касови брави и секретни ключалки, инструмент т и п „трошач“, фабрични заготовки на различни марки и модели секретни ключове, отвертки, клещи, телескопична стълба и инструмент за аварийно чупене на стъкла. За извършването на кражбата Т. и С. осигурили специално оборудван лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № С В 43••••, собственост на свидетелката И. Е. М. от гр. София, която живеела на семейни начала със свидетеля И. Б. С. с ЕГН •••••••••••• - брат на подсъдимия Б. Б. С.. В областта на регистрационните табели върху автомобила било въздействано чрез специална интервенция, като била монтирана плътна преграда тип „щора“, която се управлявала от механично устройство откъм страната на пасажера. Посредством последното се спускали и прибирали непрозрачни прегради пред регистрационните номера на автомобила, което препятствало неговото идентифициране от съответните, контролни служби и камери, експлоатирани от АПИ. Подсъдимите, водени от желанието си да ограничат допълнително възможността за проследяването им се снабдили и с портативен /носим/ заглушител модел „CKJ-1606N8N“, с производител „CKJ“, захранван от вградена акумулаторна батерия с монтирани на него 8 броя антени.

В изпълнение на взетото решение привечер на 01.06.2020 г. двамата подсъдими пристигнали с лек автомобил марка Фолксваген „Поло“ с ДК № СВ 20•••• в района на ж.к. „Обеля“, ул. „Трета“ /бивше ТКЗС/ в гр.София, където били разположени различни производствени, търговски и ремонтни обекти. Придвижването на подсъдимите към бившето ТКЗС, паркирането на лекия автомобил Фолксваген „Поло“ и привеждането в движение на процесния автомобил марка Шкода „Октавия“ било наблюдавано от служители на ГД „Национална полиция“ и СДВР, между които и свидетелите Т. И. И. и Б. П. В., с оглед придобитата оперативна информация, че подсъдимите възнамеряват да извършат взломна кражба от обект в град Плевен. По оперативен път било установено, че Б. Б. С. и Х. Т. Т. посещавали често посочения район, както и че са извършвали кражби с специално оборудван лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег.№ С В 43•••• с описаната по-горе интервенция в областта на номерата. Същата вечер около 19: 30 часа двамата подсъдими напуснали района на бившето ТКЗС и се насочили към околовръстния път като поели по магистрала „Хемус“ следвани от свидетелите Т. И. И. и Б. П. В. но вследствие на високата скорост на движение на управлявания от подсъдимия Б. Б. С. лек автомобил марка „Шкода“, последният бил загубен от визуален контрол. Това принудило наблюдаващите екипи да се откажат от неговото по нататъшно проследяване.С оглед постъпилата оперативна информация за движението на Т. и С. в посока град Плевен и насочването им към града, а така също и проваленото проследяване наложило незабавното подаване на сигнал до ОД на МВР - град Плевен за възможното посещение от страна на двамата подсъдими в град Плевен и свързаното с това опасение за планирана кражба.

Промяната в създалата се ситуация наложило служителите на ОД на МВР град Плевен и свидетели по делото Г. Я. М. и М. И. ов М., да бъдат уведомени от Х. Т. - Заместник Директор при ОД на МВР град Плевен за евентуалното посещение на подсъдимите Т. и С. и необходимостта от осигуряване на тяхното проследяване в случай, че същите се озоват на територията обслужвана от ОД на МВР град Плевен. Свидетелите М. и М. се позиционирали с цивилен служебен автомобил в района на кръговото движение при бензиностанция „Шел“, разположена на входа на гр. Плевен, като малко след 21: 00 часа на 01.06.2020 г. забелязали навлизането на управлявания от подсъдимия Б. С. лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 43•••• с висока скорост откъм град София. Свидетелите го последвали но поради високата скорост на проследяваното превозно средство М. и М. го изгубили от визуален обхват. Същевременно те решили да не ускоряват скоростта си на движение с оглед дадените им указания да не афишират присъствието си по повод заявената мнителност на двамата подсъдими.

По същото време и някъде около 21: 00 часа подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т. спрели автомобила недалеч от склад на едро за лекарствени продукти ползван от търговеца „Ралифарма“ ООД. Предприели обход на района, при който били забелязани от свидетелите М. и М., които от своя страна спрели автомобила си до Спортно-информационен център /СИЦ/, в близост до аптечния склад и предприели действие по тяхното установяване. Свидетелите М. и М. при пешеходното си движение разпознали преминаващите в района на училище „Европа“ на ул. „Дойран“ подсъдими С. и Т. на отсрещната страна на аптечния склад, възприемайки идентификационните особености на същите, с които полицейските служители били запознати по повод възложената им работа на база предоставен им снимков материал по чат- приложението „VIBER“ от кореспондиращата териториална служба на МВР и данните от система „БДС“ ползвана от МВР. При това свидетелите продължили движението си надолу, за да не събудят някакво съмнение в подсъдимите.

Подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т. при извършването на обхода на района забелязали дървени палети, които били наредени хоризонтално под тераса на втория етаж на аптечния склад на •••••••••. Използвали заварената от тях ситуация като наредили част от дървените палети вертикално и се изкачили по импровизираната стълба до терасата. С помощта на отвертка взломили заключващото устройство на входната балконска врата и проникнали на втория етаж в сградата. Насочили се към офисно помещение, където с помощта на отвертка повредили заключващото устройство на шкафче от едно от бюрата. Шкафчето било с две отделения, като на първия ред управителят на „Ралифарма“ ООД и свидетел В. Х.в Х.в бил подредил парични средства, с които дружеството оперирало по повод стопанската си дейност. Зад тези парични средства, в дъното на шкафа, се намирала втора парична сума, която свидетелят В. Х.в Х.в бил заделил, с оглед бъдещо подпомагане семейството на дъщеря си и единствения си внук, които живеели в град София. За заделените лични средства /втората парична сума/ Х.в не бил споменал на съпругата си и съуправител на „Ралифарма“ ООД, свидетелката С. К. Х., т.к. се опасявал, че същата ще ги разходва за други цели като по-охолен начин на семеен живот, вместо да ги инвестира за подсигуряване бъдещето на внука им. Мотивът всички, личните и служебни парични средства да не бъдат съхранявани в банка Х.ви обосновали с таксата, която банковите институции изисквали при внос на средства в такъв обем, която се равнявала на средствата за функциониране и издръжка на складовата база на „Ралифарма“ ООД, която В. Х.в Х.в като лицето занимаващо се с финансовата част от дейността на дружеството не приемал за разумна.

Подсъдимите взели от шкафчето общо парична сума възлизаща в размер на 450 155 лева, от които 250 155 лева - собственост на търговеца „Ралифарма“ ООД, както и парична сума от 200 000 лева, заделените от Х.в лични спестявания. При проникването на обекта от подсъдимите алармената инсталация и охранителната техника, с която бил оборудвана сградата на фармацевтичния склад, реагирала двукратно. Първоначално това станало в 21: 52 часа, когато пристигналия за около 4 минути екип на „Експрес Секюрити СОТ“ ЕООД в състав свидетелите С. М. Д. и П. Ц. Х. не установили визуално, при външен оглед от подстъпите към обекта, следи от взломяване или влизане на хора, тоест да има разбити врати и прозорци и втория път - в 22: 47 часа, когато при пристигането им на мястото в рамките на около три минути с оглед по-голямата им близост до охранявания обект било установено от екипа на „Експрес Секюрити СОТ“ ЕООД разпиляването на значителен брой банкноти в района на палетите, които били в различно положение от първоначалното им местоположение при първия оглед. По повод на проникването в обекта и установеното разпиляване на значителен брой банкноти били сигнализирани дежурният диспечер н а „Експрес Секюрити COT“ ЕООД, а параметърът около аптечния склад осветен и защитен физически от достъп на други лица до пристигането на полицията.

Подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т. напуснали местопроизшествието като в бързината при слизането по дървените палети разпилели част от общо отнетата сума, а именно парична сума в размер на 229 100 лева, която останала около палетите, под балконската тераса на аптечния склад. Слизайки долу двамата подсъдими с останалата част от отнетата сума в размер на 221 055 лева се качили в лекия автомобил марка „Шкода Октавия” с рег. № С В 43•••• и малко преди 23: 00 часа на 01.06.2020 г. незабавно напуснали град Плевен. Това им действие било забелязано от свидетелите Г. Я. М. и М. И. ов М., които осъществявали наблюдение от района на бензиностанция „Шел“ съгласно установения план. За напускането на град Плевен от подсъдимите М. уведомил свидетеля Т. И. И.. Разбрали се при получаване на сигнал за извършени взломни кражби да бъде известен. Сигналът за кражбата и за нарушението на обекта на ул. Дойран“ № 124 бил подаден в ОДЧ при ОД на МВР-Плевен около двадесет минути след напускането на града от подсъдимите. Понеже Г. Я. М. бил в непосредствена близост до мястото, където били засечени подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т., двамата с М. И. ов М. се отправили към обекта като заварили там екип на „Експрес Секюрити СОТ“ ЕООД и автопатрул, разпилени в района на палетите банкноти с номинал 50 и 100 лева. Свидетелят В. Х.в Х.в, който вече бил пристигнал на мястото споделил, че липсвали служебни средства в размер на около 260 000 лева. Свидетелите М. и М. останали на мястото до пристигането на оперативно-следствената група, при което М. съобщил на Т. И. И. размера на отнетата сума и типа на кражбата, а затова, че подсъдимите били задържани, а в тях намерена голяма сума пари узнал по-късно.

Двамата подсъдими Т. и С. пристигнали в град София около 00: 20 часа на 02.06.2020 година като при ситуирането им в района на мястото, откъдето тръгнали за град Плевен, били задържани. В хода на извършеното претърсване на задната седалка на процесния автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ СВ 43•••• била открита сива раница, в която имало банкноти в размер на 221 055 лева с различен номинал, като между тях била открита и фактура № 3003606343 от 29.05.2020 година за доставка на лекарствени продукти. В процесната фактура доставчик се явявал търговецът ЕООД „Фьоникс фарма“ с адрес гр. Велико Търново, а получател бил търговецът „Ралифарма“ ООД с адрес град Плевен, ••••••••••и МОЛ С. К. Х., управител на въпросното дружество, а артикулите по фактурата били различни фармацевтични средства. На задната седалка на автомобила бил открит портативен /носим/ заглушител модел CKJ-1606N8N, с производител CKJ, захранван от вградена акумулаторна батерия с монтирани на него 8 броя антени, а при огледа - установени държаните в същия инструменти, включая и в отделение в двигателния отсек и монтираните приспособления тип „щора“ в областта на регистрационните номера.

Първостепенният съд е възприел фактическата установеност на извършеното въз основа на подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото. Доказателствената основа, послужила за възприемане на изведените в обжалвания акт фактически изводи, е задълбочено анализирана и правилно оценена от контролираната инстанция. Не се констатира процесуален порок в дейността на съда по формиране на вътрешното му убеждение по фактите, релевантни за обвинението, нито отклонение от принципните положения, установени в чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Към момента на постановяване на обжалваната присъда не е имало процесуална забрана свидетелите - полицейски служители, извършили оперативни беседи по делото, да имат соченото качество и показанията им, несъдържащи придобитата чрез такива беседи информация, да са годен източник на доказателства.

Отправените упреци от защитниците на подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т., адвокат П. С. Ч. от АК гр. Благоевград и адвокат И. Н. Н. от САК, както и възраженията на самите подсъдими за допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателствата и особено на тези свързани с разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК /преди редакцията му от ДВ, бр. 18 от 2024 г./, искането да не бъдат кредитирани показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители, осъществявали действия по разследването, макар и същите да не са били със съставени протоколи по реда на НПК, се явяват неоснователни.

При извършената цялостна проверка на атакувания съдебен акт настоящият състав на съда не констатира нарушения в дейността на първоинстанционния съд по оценка на доказателствата и доказателствените средства. Контролираният съд не е надценил едни доказателства за сметка на други, не е пропуснал да извърши проверка на достоверността на доказателствените източници, а осъществената от него интерпретация на доказателствения обем е според действителния му смисъл и съдържание. Обжалваният съдебен акт съдържа подробна аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението, за което подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т. са признати за виновни. Извадените фактически изводи не са произволни, а резултат от внимателен анализ на всички доказателства по делото, разгледани както поотделно, така и в тяхната логическа връзка и съвкупност. Окръжният съд е изложил задълбочени и споделяеми съображения и относно тяхната достоверност. Различният прочит на настоящия съд, който се прави противно на поддържаното от страна на защитниците на двамата подсъдими, относно процесуалната годност на част от гласните доказателствени източници се дължи на законодателна промяна, настъпила след постановяването на обжалваната присъда и изменението на чл. 118, ал. 2 от НПК с ДВ бр. 18 от 1.03.2024 г. където е установена забрана да имат качество на свидетели по делото и лицата, които са извършвали „разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи”..

Контролираната инстанция е подходила с особено внимание към обясненията на подсъдимия Х. Т. Т. отчитайки двойствената им функция на доказателствено средство, но и на средство за защита. В разглеждания случай те са с изцяло защитен характер и нямат принос за разкрИ. е на обективната истина.

Съдържанието на мотивите сочи съдът да е направил необходимата преценка и анализ и на обясненията на подсъдимия Х. Т. Т., депозирани в проведения му пред съда разпит по НОХД № 885 о т 2020 г., които не са ценени в преобладаващата им част при съответствие с изводимото от останалите доказателствени източници и разграничаване на различаващите се отчасти обяснения от приетата за установена фактическа обстановка.

От тях се установява фактология относима към случилото се през периода 01.06.2020 г. - 02.06.2020 г., но не могат да бъдат споделени обясненията на подсъдимия Т. за процесната дата и времеви отрязък, а именно в частта им, че същият не е напускал пределите на град София. В хода на съдебното следствие Х. Т. Т. е изложил обяснения, които са били подложени на внимателна проверка не само от първия съд, но и от настоящия съдебен състав. В частта, в която подсъдимият се позовава на познанството си с подсъдимия Б. Б. С., озоваването им на паркинг в района на бивше ТКЗС находящо се в ж.к.„Обеля“, както и задържането им от органите на полицията същите се явяват логични и кореспондиращи със събраната по делото и ценена от съда доказателствена съвкупност. Обясненията на Т., в които се твърди, че той се е насочил заедно с подсъдимия С. към сервиз на територията на бившето ТКЗС в ж.к. „Обеля“, за да остави сумата от 400 лева, с които да закупи масла и филтри за обслужване на лекия автомобил Фолксваген „Поло“ собственост на съжителстващата с него В. Ж. М. с ЕГН ••••••••••••• са нелогични, вътрешно противоречиви и не могат да бъда споделени от съда. Очевидното е, че ако сервизният майстор, който трябва технически да обслужи лекия автомобил „Фолксваген“ работи от късния следобед и през нощта, за да може да извършва работата си по хладно заради неблагоприятните температурни условия, които се изтъкват от Т., то той би се намирал на адреса на сервиза, като не е имало необходимост да се изчаква пристигането на майстор, за да могат да му бъдат предадени парите, което пък да представлява някакво условие за приключване обслужването на автомобила на следващия ден до обяд. Твърдението на Т., че около 00: 00 часа на 01.06.2020 година през нощта е пътувал с подсъдимия Б. Б. С. до района бившето ТКЗС в ж.к. „Обеля“, за да остави необходимите за извършването на ремонта на лекия автомобил Фолксваген „Поло“ средства се опровергават от показанията на свидетеля Х. Д. Н., който в тях е посочил, че не знаел за какво е оставен автомобилът при него, какво е искал да му бъде ремонтирано, както и че не е разполагал с ключ за същия.

На първо място, свидетелят Х. Д. Н. в приобщените негови показания от досъдебното производство /том 2, лист 109-лист 110/, не е посочил да е имал уговорена среща с подсъдимия Т., още повече около полунощ на 1-ви срещу 2-ри юни 2020 година и не е очаквал такава, при която среща да е имало договореност да получи паричната сума, в посочения от подсъдимия Т. и свидетелката В. Ж. М. размер. В тези свои показания Н. е посочил, че Т. е докарал лекия автомобил „Поло“ за да провери колко струват частите, които следва да бъдат сменени, но без да се разбират за нещо конкретно или да му се укаже какво обслужване следва да бъде извършено, като при това подсъдимият не му е оставил ключ за извършването на съответния ремонт. Свидетелят Н. не споменава нищо да е имало между тях двамата уговорка да се срещат, нито пък да е бил наясно какви действия е трябвало да бъдат предприети за соченото техническо обслужване на автомобила, както се твърди от подсъдимия в отхвърлената част на обясненията му неприети от първия съд. По-нататък в показанията си свидетелят Х. Д. Н. не само, че изключва в доказателствено отношение твърденията на Т., че ремонтира нощем автомобили, но и отхвърля възможността да се извършва техническо обслужване при заключен автомобил, особено на фона на техническия инструментариум, с който той разполага. Негови са думите „..Не съм извършвал никакъв ремонт на този автомобил, тъй като, както казах Х. Т. не ми остави ключа за автомобила... Даже не мога да кажа какво му е било за ремонт на този автомобил.” /виж досъдебното производство, том 2, лист 110/. Това като състояла се фактология отхвърля каквато и да било яснота затова, каква ще бъде цената на частите и обслужването на лекия автомобил Фолксваген „Поло“ с ДКН № С В 20••••, което навежда на извода, че обясненията дадени от Т. са със защитен характер, обяснения базирани на познанството му с Н. и откритата у него парична сума, обвързвана със заявеното от подсъдимия и В. Ж. М., нейно предназначение.

На следващо място технически е неиздържано и нелогично обслужването на автомобил, включително и за традиционните действия, каквито са смяната на масла и филтри, да бъде извършвано при невъзможност за достъп до вътрешността на купето, където са приборите за управление на автомобила. Няма пречка съответните части да бъдат поръчани по рама на лекия автомобил, но дори и да бъде използвана специализирана машина за смяна на маслото, ако такава въобще съществува, през гърловината за налИ. е на същото, то следва да бъде осигурен достъп до предния капак, който се явява в конкретния случай, защитен от охранителната система на автомобила. По-същественото, обаче, е че дори и да се приеме наличието на уговорка на свидетеля Н. с подсъдимия да се видят в тъмната част на денонощието, то същият не е пристигнал и няма данни да се е явил в нито един момент до приключването на процесуално-следствените действия в 07: 30 часа на 02.06.2020 г. Изготвеният протокол за претърсване и изземване от 02.06.2020 година /в том 1, на лист 52 и следващите от досъдебното производство/, показва, че превозното средство е било обект на процесуално-следствени действия за периода 07: 10 - 07: 30 часа на територията на бивше ТКЗС, ул. „Трета“, в кв. „Обеля“, град София, което опровергава тази част от показанията на свидетеля Н., в която се твърди то да е било вдигнато през нощта от органите на полицията. В този контекст на разсъждения, съдът и в този си състав намира, че показанията на свидетеля Х. Д. Н. целят да изградят защитна версия на подсъдимия Т., без да могат същите да постигнат това, т.к. са в колизия с възприетите от съда доказателства, и не са подкрепени от доказателства, които да сочат въобще планиране на ремонт на процесното превозно средство като повод за пребиваването на подсъдимите на територията на бившето ТКЗС. Същевременно е установено този свидетел да е в близки отношения с подсъдимия Б. Б. С., за който сам споделя, че са съученици и приятели.

Обясненията на Х. Т. Т., в които се твърди, че другият подсъдим Б. Б. С. е пристигнал до МОЛ „България“ управлявайки черен на цвят автомобил като го закарал до сервиза, където двамата изчаквали пристигането на майстора, за да му предаде сумата от 400 лева, необходима за техническото обслужване на лекия автомобил марка „Фолксваген Поло“ са непоследователни, вътрешно противоречиви и несъответни на възприетата от съда доказателствена маса, поради което и не се ценят от него. Осъщественото оперативно наблюдение от страна на служителите на МВР - разпитани по делото и в качеството на свидетели, навежда на това, че подсъдимите Т. и С. са били задържани с лек автомобил марка „Шкода Октавия” с рег.№ С В 43••••, сива, комби, собственост на И. Е. М. а, иззета като веществено доказателство по делото, а не с черен автомобил „Шкода Октавия”, както твърди подсъдимият Т.. Нещо в повече, първоначално в обясненията си този подсъдим е посочил, че Б. Б. С. е дошъл да го вземе с „...черен автомобил, но... Седан“, уточнявайки, че не знае марката, а впоследствие е заявил, че С. е дошъл с „черна Октавия“. Видно от протокола за извършеното претърсване и изземване на лекия автомобил марка „Шкода Октавия” с рег.№ СВ 43•••• подсъдимият С. е посочил преди завършването на провежданото действие в отговор на поставен му въпрос дали съшият има вещи забранени от закона, че в автомобила няма такива и е отразил при предявяването на протокола за подпис, че „Само ключовете са мои“ /виж досъдебното производство, том 1, лист 65/, т.е. същият не е оспорил, че е имал досег с превозното средство, в което са открити и негови вещи, пък било то и само ключове, обратно на декларативно заявеното от него.

Със споделяеми съображения първостепенният съд е направил верни изводи от тези обяснения, които е отхвърлил в посочените им части като годен източник на доказателства обясненията на подсъдимия Х. Т. Т., депозирани в хода на съдебното следствие по НОХД № 885/2020 г., в които той съвсем лаконично сочи двамата със С. да не са участвали в процесното деяние, а твърденията му, че на процесната дата и времеви отрязък, не е напускал пределите на град София, съдът определя като неверни. Обясненията на подсъдимия са израз на правото му на защита като същите са оборени от наличните по делото доказателства, установяващи по непораждащ съмнения начин не само присъствието им на местопрестъплението, но и активното им участие в повреждането на прегради здраво направени за защита на имот, в използването на технически средства - два броя отверки, и използването на МПС - лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег.№СВ 43••••, собственост на И. Е. М. от гр. София, при което са отнели чужди движими вещи - общо сумата в размер на 450 155 лева, от които паричната сума в размер на 250 155 лева двамата отнели от владението на управителите на търговеца „Ралифарма“ ООД с ЕИК 114687510, С. К. Х. и В. Х.в Х.в, двамата от гр. Плевен и паричната сума в размер на 200 000 лева от владението на В. Х.в Х.в от гр. Плевен.

Няма логично основание да се приемат обясненията на подсъдимия Т. в частта им, че същият не познава град София, а причините, поради които е установил контакт с подсъдимия Б. Б. С. са единствено за срещи по кафета и познати, както и търсенето на възможности за открИ. е на майстор, който да го насочи, за да обслужва технически превозното средство на приятелката му. Видно от приложената справка за лице - АИС БДС към характеристична справка № 32860-23585 от 02.06.2020 година, подсъдимият Х. Т. Т. е с регистриран постоянен адрес в град София от 01.07.2008 г., което показва, че същият пребивава на територията на град София от продължително време, поради което не може да се счита, че се е установил от скоро и не е могъл да изгради обичайните за битуването си контакти, които да улеснят неговото житейско пребиваване на територията на столицата.

Плевенският окръжен съд е кредитирал изцяло заключенията на изготвените по делото експертизи и този подход е правилен. Видно е, че те са задълбочено изготвени, от лица с изискуемите специални знания и опит, които са изследвали съществените за предмета на делото обстоятелства.

По делото са назначени съдебно технически експертизи, видео- техническа и сравнителна-идентификационна експертиза, съдебно медицинска експертиза, съдебно-техническа експертиза № 20/ИЕУ-070 от 30.07.2020 година на НИК – МВР, лицево-идентификационна експертиза и техническа експертиза.

Според заключението на приетата след разпит на вещото лице Ц. Л. П. в проведеното съдебно заседание съдебно техническа експертиза и протокол под № 12/2020 година по описа на БНТЛ при ОД на МВР град Плевен, находяща се на лист 3 и следващите от том 3 на досъдебното производство се установява, че представените за изследване два броя отвертки с обща дължина 380 мм. и 325 мм., при което първата от тях е с маркировка върху дървената ръкохватка - BRIN K O 2044/14х25С, а по-късата - с гумирана пластмасова ръкохватка с маркировка - FACOM/10n1x6/ANF/10x200, най- вероятно са използвани при разбИ. е на балконската врата на втория етаж на аптечния склад като едната от тях вероятно е използвана и за разбИ. ето на дървеното шкафче от офис на втория етаж на същата сграда. Постигането на категоричен идентификационен извод, според експерта Ц. Л. П. е невъзможно, тъй като механоскопните следи върху касата на вратата на шкафчето не са годни за идентификационно изследване и не е възможно да се извърши микроскопско лабораторно такова.

Изготвена е видео-техническа и сравнителна-идентификационна експертиза под № 90/11.06.2020 г. на БНТЛ при ОД на МВР град Плевен в заключението, по която /находящо се на лист 12 и следващите от том 3 на досъдебното производство/ вещото лице Д. В. А. установява, че представените пет броя оптични носители съдържащи видеозаписи, свалени от външни камери, монтирани в района на местопроизшествието, както следва - от Община Плевен, аптекарски склад, „Наркооп - Плевен“, „Вет Сервиз“ и Сектор „КИС“ - Плевен констатират и зафиксират заснето движение на лек автомобил марка „Шкода” модел „Октавия“ с частично разчитане на първите три символа от регистрационния номер – „СВ 4”, и две лица от видим мъжки пол. Експортираните кадри са негодни обаче според експерта за лицево-идентификационно изследване, а с оглед динамиката на действията и използваното облекло не е възможно провеждането на лицево- идентификационно изследване. От селектираните кадри от видеозаписите - три на брой, със значителна информационна и идентификационна стойност е възможно да се извърши идентификация по вторични белези чрез сравнение на обща форма, вид и модел на дрехи и обувки, като при съпоставка с иззетите при личния обиск на 02.06.2020 година дрехи от подсъдимия Б. Б. С. яке и спортни обувки се установява сходство и съвпадение на модела, разположението и формата на емблема в лявата част на гърдите, специфична „ластична оплетка“ на яката и ръкавите при якето и надписите и формата на обувките.

Според експертното заключение на Д. В. А. установените сходства не дават основание за категоричен, а само за най-вероятен положителен извод и заключение, че на изследваните експортирани от видеозаписите фотоснимки и използваните сравнителни такива най-вероятно е изобразено едно и също лице установено като Б. Б. С. и с административен идентификатор /ЕГН/ съответно на подсъдимия С.. Видно от заключението по изготвената съдебно медицинска експертиза СМЕ № 82/2020 година /находящо се на лист 33 и следващите от том 3 на досъдебното производство/ вещото лице д-р С. Д. К. след необходимото изследване установява, че на подсъдимия Х. Т. Т. са причинени разкъсно-контузна рана на главата, две кръвонасядания в горната част по предната повърхност на левия хълбок на площ от около 7-8 см в диаметър в резултат на твърди травми - удари с/върху твърд/тъп предмет, като от наличните данни не е възможно конкретизирането на механизма на тяхното получаване. Според вещото лице не може да се коментира давността на травматичните увреждания, като медицинската документация не установява медицински данни за влошено здравословно състояние на обследвания Т., а изписаните медикаменти са симптоматично средство за лечение във връзка със субективните оплаквания - световъртеж и нарушение на устойчивостта.

От заключението на вещите лица доц. д-р П. И. Л., ръководител катедра „Съдебна медицина” към МУ гр. Плевен, доц. д-р Б. А. С. и д-р Людмил З.в Тумбев, се установява, че подсъдимият Х. Т. Т. е клинично- психично здрав, както към момента на извършване на експертизата, така и в минало време. Не се констатират личностови особености и клинично значими паметови нарушения, като интелектът е в границата на средната норма. Поставената диагноза нефролитиаза /камъни в бъбреците/ няма отражение към предмета на настоящото дело, но същата не представлява пречка за участие в съдопроизводствени действия извън случаите на бъбречна колика. От медицинска гледна точка няма пречка подсъдимият Т. да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от значение по делото, да дава достоверни, от медицинска страна, обяснения и да участва в наказателния процес.

Назначена по делото и изготвена е и съдебно техническа експертиза /СТЕ/ под № 13/2020 година на БНТЛ при ОД на МВР град Плевен, от заключението на вещото лице Ц. Л. П. по която се установява, че представените за изследване обекти - отвертки, клещи, макетен нож, тиксо, инструмент за аварийно чупене на автомобилни стъкла и ключарски инструменти за специална употреба - шперцове, заготовки на секретни ключове, представляват стандартни фабрично произведени инструменти за обща употреба. Предназначението на представеното електронно устройство с осем броя антени не може да бъде установено с оглед липсата на съответни специалисти в БНТЛ, а двете големи отвертки най-вероятно са използвани при разбИ. е на балконската врата на втория етаж и на дървено шкафче от офис на същия съобразно заключението на експерта Попов по горепосочената СТЕ № 12/2020 г. Никой от останалите обекти не е ползван за разбИ. е на дървеното шкафче от офис на втория етаж на същата сграда.

От заключението на вещите лица А. А. Г. и Л. Д. Д. по допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза и протокол под № 20/ИЕУ-070 от 30.07.2020 година възложена на НИК – МВР, Научноизследователски институт по криминалистика - МВР, Център за експертни криминалистически изследвания гр.София /находящо се на лист 51 и следващите от том 3 на досъдебното производство/, се установява, че представените за изследване обекти - електронно устройство с девет броя бутони и осем антени, електронно устройство, сребристо на цвят, с бутони и надпис „ALINKO DJ- Х3“, черен адаптер модел „DJ-U48S-12025“ и техническо средство с надпис „АСЕСО FC2002 10Hz-3GHz Frequency Counter“, представляват фабрично произведени обекти, които не са претърпели преработка с оглед промяна на предназначението им, като обектът с осем антени представлява портативен заглушител, захранван от вградена акумулаторна батерия, с монтирани антени, чието предназначение е да подава сигнал за заглушаваме на мобилни телефони или други радиосредства, който създава смущение и пречи на нормалната употреба на GSM-апарати и други устройства, използващи GSM комуникация, като преносна среда за предаване на GPS координати за местоположение, не се намира в свободна продажба и представлява радиосредство по отношение, на което е въведено ограничение за пускането му в действие, като влияе на радиочестотния спектър с аспект, регламентиран в Параграф 1, т. 5 от ДР на ЗЕС.

По делото е назначена и лицево-идентификационна експертиза и протокол за извършена експертиза под № 22/ИДИ-235/24.11.2022 година на НИК - МВР възложена на вещото лице М. Е. Й., специалист в областта на техниката /видеозаписите/ и лицевата идентификация в сектор „Идентификационни изследвания” към НИК-МВР /находяща се на лист 1 432 и следващите от том 6 на съдебното производство/, от заключението на която се установява, че при прегледа на снимкови файлове с наименования img_9543, img_9544, img_9545 – обект на експертизата и снимките от сравнителния материал е констатирано следното:

• на снимков файл с наименование img_9543 е заснето лице със сходни общи черти с тези на подсъдимия Б. Б. С. с ЕГН ••••••••••;

• на снимков файл img_9544 са заснети лица с идентификационни признаци напълно отговарящи на свидетелите Т. И.в Д. с ЕГН •••••••••••• и Д. П. В. с ЕГН ••••••••••••, а • на снимков файл img_9545 са заснети лица напълно отговарящи на идентификационните признаци на Т. И.в Д. с ЕГН ••••••••••••, Б. Б. С. с ЕГН •••••••••• и Д. П. В. с ЕГН ••••••••••••.

От заключението на вещото лице М. Е. Й., специалист в областта на техниката /видеозаписите/ и лицевата идентификация в сектор „Идентификационни изследвания” към НИК-МВР по назначената техническа експертиза № 22/ИДИ-131/11.07.2022 година на НИК - МВР /находяща се на лист 1 271 и следващите от том 5 на съдебното производство/, се установява, че представеният за изследване оптичен диск с надпис МП746/2020 ОЕКД - СДВР - ВД - 02588.1 съдържа една директория с наименование 2020-06-02-746, съдържаща 61 файла, от които 60 цифрови изображения и един файл в pdf формат. Снимковите файлове представляват цифров запис в jpg формат, цветни, без вкопирани в кадъра, данни за дата и часово време, к а т о 59 от файловете са заснети съгласно служебната информация с огледалнорефлексен цифров фотоапарат „Canon EOS1300-D“ във времевия интервал о т 06: 09: 28 часа до 11: 40: 12 часа на 02.06.2020 година, като exif информацията не съдържа данни за геолокация. Вещото лице Йорданов не е установило следи от манипулация върху графичната информация, като от двата албума е налице съответствие на текстовата и графична информация между- албума в pdf формат и черно-бялото копие на албум за претърсване и изземване от лек автомобил „Шкода“ СВ 43••••. Вещото лице е установило, че снимките с номера 16, 17, 20, 23 и 28 представляват изрязани участъци на цифрови снимки от оптичния носител, а единствената обработка в снимковите кадри по наблюдение в албум за претърсване и изземване от „Шкода“ с № СВ 43•••• се изразяват в изрязана част от кадъра, а при снимка 28 се наблюдава промяна и в яркостта на контраста. Не се установяват от вещото лице промяна в разстоянието и ъгъла на заснемане, като резолюцията на горецитираните снимки се различава от резолюцията на снимките от оптичния носител поради изрязването на части от тях, но не се променя пикселовата плътност. Според посоченото от експерта М. Е. Й. и поддържаното от него становище, не може да бъде определен източникът на създаване на двата албума в pdf формат и черно-бяло копие, като изображенията на лица се наблюдават в кадри 9543, 9544, 9545 и 9563, като лицата в кадри 9543 - 9545 са годни за провеждане на сравнително лицево- идентификационно изследване и предоставяне на сравнителен материал, заснет в сходен ракурс, за разлика от лицето, заснето на снимков кадър 9563 - /СП, в том 5, на лист 1 271 и следващите/.

Съдът и в този си състав намира, че снимки IМG_№№9571, 9590, 9593 и 9559 следва да бъдат изключени от доказателствената маса, която се преценява от съда, т.к. същите са изготвени извън рамките на времето по протокол за претърсване и изземване от 02.06.2020 г. на процесния лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № С В 43••••, съобразно установената датировка. Останалите снимки, включая използваните за сравнително идентификационно изследване по лицево-идентификационна експертиза №22/ИДИ-235/24.11.2022 година на НИК - МВР /СП, в том 6, лист 1 432 и следващите/ при съобразяването на датировката на изготвянето, при липса на техническа манипулация дават категоричен отговор и установяват реалното присъствие на поемните лица Т. И.в Д. и Д. П. В., както и на подсъдимия Б. Б. С. по време на визираното процесуално-следствено действие.

Съдът приема за достоверни и обективни изложените по горе заключения на вещите лица. Тук настоящият съдебен състав кредитира изцяло за правдиви заключенията на допуснатите на досъдебното производство и съдебното такова, огласени при проведеното съдебно следствие съдебно технически експертизи, видео-техническа и сравнителна- идентификационна експертиза, съдебно медицинска експертиза, съдебно- техническа експертиза № 20/ИЕУ-070 от 30.07.2020 година на НИК – МВР, лицево-идентификационна експертиза и протокол за извършена експертиза под № 22/ИДИ-235/24.11.2022 година на НИК - МВР и техническа експертиза № 22/ИДИ-131/11.07.2022 година на НИК - МВР. Съдът споделя като обективно и правдиво заключението на експертите по отношение изследваните от тях и предоставени им обекти, възприетия от тях извод досежно намерените следи. Съдът възприема именно изцяло тези заключения за обективни и отговарящи на действителността, като изгражда върху тях и останалите доказателства своето разбиране за фактологията на извършеното престъпление.

Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и също кредитира изцяло заключенията по горецитираните експертизи като намира същите за обективни, безпристрастни, изготвени от вещи лица с необходимите компетентност и знания и в пълна степен съответстващи на кредитирания от него доказателствен материал.

От приложеното и приобщено писмено доказателство, изготвената справка с рег. № 328600-59404/13.12.2021 г. на ГД „НП“ /находяща се на лист 1 088 от том 4 на съдебното производство/ се установява, че по отношение на подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т. има план за провеждане на специализирана полицейска операция /СПО/ с рег. № 202206-001-07/01-12242/18.12.2019 г. като същият е изготвен за реализиране на постъпила информация в службите за обществен ред, добита чрез способи за негласно събиране, което е в кореспонденция с набраните гласни доказателства установяващи предприетите действия по наблюдение върху поведението на подсъдимите ангажирали служители на ГДНП, СДВР и ОД на МВР-Плевен.

Изложената по - горе фактическа установеност първоинстанционният съд приел за изяснена и доказана и въз основа на събраните и приобщени веществени и писмени доказателства и протоколи обективиращи отделните следствени действия, както и от показанията на свидетелите В. Х.в Х.в, С. К. Х., А. Б. С., Б. П. В., Т. И. И., П. Ц. Х., С. М. Д., В. Ж. М., Ц. Т. И. ов, П. С. Д., Ц. Г. П., Г. Я. М., М. И. ов М., М. В. Н., Т. И.в Д., Д. П. В., Е. Е. и И. Е. М., както и тези на свидетелите, чиито показания са огласени чрез прочитане на основание чл. 281, ал. 1 и ал. 4 от НПК, тъй като са дадени при разпит пред съдия.

Показанията на посочените по-горе свидетели и настоящият съдебен състав оценява като последователни, логични и непротиворечиви и за това ги кредитира с доверие, тъй като те са подкрепени и съответстват на останалите доказателства и доказателствени средства, събрани по делото.

Основен източник на информация за фактите относно предмета на престъплението, фактологията и условията съществували към 01.06.2020 г. в обекта, съхраняването на паричните средства и тяхната охрана, са показанията на свидетелите С. К. Х. и В. Х.в Х.в, управители на търговското дружество Ралифарма“ ООД с ЕИК 114687510 в гр. Плевен. С показанията на В. Х.в Х.в се установява притежаваният от него и съпругата му С. К. Х., склад за търговия с лекарства на едро, неговото местонахождение в град Плевен, •••••••••• и ползван от търговско дружество „Ралифарма“ ООД, в което управители и съдружници са били той и свидетелката Х.ва. Пак от показанията на свидетеля Х.в се изяснява функционирането на охранителната инсталация на обекта около 20: 00 часа на 01.06.2020 година и подаденият сигнал от СОТ-а на охранителната фирма около 23: 00 часа същата вечер, когато посетил фармацевтичния склад и установил на място разпръснати пари в близост до палетите под терасата на втория етаж. Свидетелят още на мястото е заявил наличните парични средства и мястото им на съхранение, а именно: шкаф от ПДЧ, находящ се на втория етаж, в помещение на процесната сграда, при който вътрешното разпределение било на две нива и с две врати, като била взломена металната пластина на заключващия механизъм на същия, държаните служебни пари, които представляват разликата от въведената сума от 264 643.19 лева и извършените плащания - 9 241, 12 лв. и добавения оборот за деня от 13 172, 62 лв., както и сумата от 200 000 лева, които били разпределени в 20 пачки банкноти от по 100 лева, а останалите в номинал от по 50, 20, 10 и 5 лева. Х.в се позовава в показанията си още и на твърдението, че сумата от 200 000 лева са лични спестявания, за които съпругата му не е знаела, както и обяснение за предназначението, което им е определил - да се помогне на дъщеря им и основно единствения им внук. Показанията на свидетеля Х.в не само са подлежали на внимателен анализ, но и са подложени на такъв от първия съд, защото от една страна, същият е собственик и управител на пострадалото дружество „Ралифарма“ ООД, а от друга и защото те са източник на доказателства, а не само средство за защита на накърнените му интереси.

Свидетелят е изложил свои аргументи за причината, поради която Х.в държал парични суми в офиса си и то в такъв размер. От една страна за такава причина се изтъква повишеният стокооборот и значителните такси които се дължат за банковото обслужване на паричното постъпление и неговото завеждане от банкови институции, което според управителя надвишавало разходите за издръжка на офиса и складовата база. От друга страна се сочи като причина свързаните особености на личните взаимоотношения между двамата съпрузи и управители, разбирането на двамата за следващия им се начин на живот както от страна на В. Х.в Х.в, така и от страна на неговата съпруга С. К. Х., и продиктуваното от това разбиране задължение обвързващо Х.в, да опази придобитото имущество от неговото разходване с оглед задоволяване на по-значими според него цели.

Логични са съображенията както за нараснал оборот във фармацевтичните предприятия и търговците на едро и на дребно на лекарствени средства в условията на пандемична криза, които убедително се вписват и в заявената промяна от банките относно условията за ползването и експлоатирането на паричен ресурс, както и следващите се такси за обслужване на постъпленията по сметки. В подкрепа на тази аргументация се явяват оплакванията на свидетелката и съпруга на Х.в, С. К. Х., за неуредици в съжителството им по отношение средствата добити от дейността им, с които двамата са разполагали. Показанията на В. Х.в Х.в са убедителни на фона на признанието му от една страна, че същите не са закупили недвижим имот или превозно средство, с което да задоволят свои потребности или такива на детето си и техния внук, но и във връзка с признанието на свидетелката С. К. Х., че същите са живели скромно, а единственото им дете се е „справяло“ самостоятелно в живота с изключение помощта, която му оказали за придобИ. ето на гараж.

Установената по делото лична рамка на взаимоотношенията между свидетелите В. Х.в Х.в и С. К. Х., както и на дейността им като съсобственици и управители на „Ралифарма“ ООД, показват постоянна трудова ангажираност с продължителност надхвърляща стандартното работно време и разделение на функциите, при които първият от тях се е занимавал със счетоводните функции, отчитането на оборота, доставката на лекарствени средства и заявките към търговците на едро, а последната - с фармацевтичната дейност, контактите с аптеки и приеманите от тях заявки, отношенията с дилъри и манипуланти. Това логически обяснява твърдяното незнание на Х.ва за спестените от съпруга и парични средства, държани заедно със служебните такива в шкафче от офиса, ползвано за каса от пострадалото търговско дружество. Свидетелката Х.ва е категорична, че не се занимава с броене на пари и разплащания, като тази дейност изцяло била поета от нейния съпруг, което се явява изцяло една косвена подкрепа на показанията на Х.в, че същият държал лични парични средства в общата каса, разчитайки, че същите са поставени в дъното на шкафа и не са видими, а от друга страна, че съпругата му знаейки за неговата лична ангажираност с финансовите им постъпления и извършвани разплащания, нямало да манипулира с касата и изводимо от това да узнае за наличности, които не би следвало да са там.

В тази връзка не се споделя от настоящия съдебен състав възражението на защитата в лицето на адвокат П. С. Ч., че размерът на инкриминираната сума е останал недоказан по един категоричен начин, че не може да се установи точният размер на инкриминираната сума, собствеността и владението върху същата, както и нейното местонахождение, тъй като то е неоснователно, защото такъв извод се явява изцяло некредитируем.

Предметът на престъплението в разглеждания случай е паричната сума в размер на 450 155 лева общо, от която сумата в размер на 250 155 лв. е отнетата от владението на управителите на „Ралифарма“ ООД С. К. Х. и В. Х.в Х.в, собственост на търговеца и сумата в размер на 200 000 лева е тази отнета от владението на В. Х.в Х.в като физическо лице. Това се установява не само от показанията на свидетелите С. К. Х. и В. Х.в Х.в, но и от намерените на местопроизшествието разпилени банкноти и от иззетите с протокол за претърсване и изземване на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 43•••• от 02.06.2020 година /находящ се в том 1, на лист 61-84 от ДП/, при което са намерени на задната седалка - сива раница „Amerikan tourister“ с банкноти в размер на 221 055 лв., описани по номинал и брой, поради което при постановяване на обжалвания акт първоинстанционният съд правилно е определил конкретният размер на вредата. Още повече - инкриминираната сума в посочения размер е намерена, иззета в хода на досъдебното производство и отчасти е върната на свидетелите Х.ви..

Между впрочем, при намирането на паричните средства в раница, находяща се на задната седалка като резултат от огледа на лекия автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 43••••, основателно се е поставил въпросът от разследващите на досъдебното производство за съответствието и/или несъответствието между финансовия отчет и изведената въз основа на него парична наличност и откритите парични средства, както в района на палетите и аптечния склад, така и в автомобила. Съдът е избрал логично и житейски оправданото твърдение на пострадалия Х.в, което се явява адекватно на начина на живот на семейство Х.ви, приемливо, по отношение мотивите да не внасят всички добити суми в банкова институция, за да може със спестените пари от такси и комисионни да се покрива издръжката на фармацевтичния склад и персонал. В унисон с установеното са и показанията на свидетелката С. К. Х., която имала резерви към държането на значителни парични средства в офиса, както и по отношение достъпа до т.нар. „каса“ осъществяван посредством два ключа, единият от които се намирал във В. Х.в Х.в, а другият - в чекмедже на бюрото.

В подкрепа на показанията дадени от свидетеля Х.в са и тези на свидетелката С. К. Х., в които се сочи и потвърждава изнесеното от него и възприето разпределение на функциите.В процесната вечер, когато узнали за извършената кражба в склада, двамата свидетели и управители на търговското дружество се отзовали на местопрестъплението, където имало разпилени пари върху и до палетите, а по-късно и при посещението на офиса и огледа на тъй наречената каса, представляваща чекмедже с две врати и две нива, било установено взломяване на заключващия механизъм и липса, която, при съпоставка на касовата наличност по апарат и откритите парични средства под терасата на балкона, установила разлика под 20 000 лева.

Вече в контекста на установеното разпределение на функциите между двамата съпрузи и собственици на „Ралифарма“ ООД и изграденото в годините на съвместен живот доверие помежду им, показанията и твърденията на В. Х.в Х.в за наличността на държаните лични средства в служебната каса, в конкретния посочен размер, са логични и убедителни, а същите пряко и кореспондират с находките при огледа на лекия автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № С В 43•••• на ул. „Трета“ в ж.к.„Обеля“ в гр. София, включително и по отношение използваните от него номинали на банкнотите.

В заключение и по това направено от защитата възражение следва да се посочи, че изясняването на спецификата на посочената парична сума и нейния произход, а именно: дали същата е придобита при плащане на дължимите данъци и в резултат на какъв стопански оборот, няма съществено правно значение за предмета на делото и това е така, защото в случая не става въпрос за кражба на парична сума, която не е открита, още в повече същата е в наличност, но от друга страна и поради това, че законът защитава държането без да се интересува относно собственика на процесиите парични средства или вещи и начина, по който същите са се оказали в патримониума или фактическата власт на засегнатия субект.

Посредством показанията на свидетелката А. Б. С. се установяват няколко основни факта. На първо място това е пребиваването и в жилищна кооперация на четири етажа, на ••••••••• с установен адрес, непосредствено находящ се до фармацевтичния склад, ползван от свидетелите С. и В. Х.ви, съответно поведението на нейната майка на 01.06.2020 година, около 21: 30 – 22: 00 часа, когато тя разтревожено споделила, че двама съмнителни мъже се намират под кооперацията и влизат във входа, както и последващото възприемане на тези същите мъже от нея, по време когато са напуснали входа, завили са надясно, в посока находящ се в близост Спортно-информационен център /СИЦ/, след което върнали се обратно на отсрещния тротоар, но все в района на блока, в който живеела свидетелката. Няма никакво основание да се подлагат на съмнение показанията на свидетелката възприети с доверие от първоинстанционния съдебен състав, когато двамата подсъдими на въпроса на майката какво искат са отговорили: „Нищо. Какво правим? Стоим си..“, както и за възприятията и в последствие свързани с двамата тогава непознати за нея мъже Т. и С., които тя лично е видяла по времето когато са напуснали входа, завили са надясно, в посока находящ се в близост Спортно-информационен център /СИЦ/. Наблюдавала ги е в продължение на около един час как се движат или стоят на отсрещния тротоар. Съдът кредитира и показанията на С. в частта им за пристигналите на мястото служители и автомобил на СОТ имащ съответното обозначение, по-късно и полицаи извършили оглед, при което тя споделила с тях, че в района е имало движение на съмнителни мъже. Свидетелката С. е имала свой мотив да възприеме движението на посочените лица около блока си свързан с посегателства извършвани в предишен период и в тази връзка се позовава на факта, че по време на периодичното излизане на терасата е възприела позиционирането на същите /подсъдимите/ на различно място и положение, но постоянно в района и на визуалния и обхват. Въпросното движение на двамата мъже Т. и С. е било в продължение на около час до момента, когато е пристигнал екип на СОТ. Времевите рамки установени при разпита и в досъдебното производство са в кореспонденция с възприетите от първия съд въз основа на кредитираните от него гласни доказателства и ето защо в тази им част и настоящата съдебна инстанция възприема показанията на свидетелката от 2.06.2020 г. /находящи се в том 2, на лист 80 от досъдебното производство/, приоретизирайки ги пред дадените такива в съдебното следствие. Обосновката затова е с изтеклия период от време, което логично обяснява тази фрагментна неточност в показанията на свидетелката, още повече самата тя посочва при прочитането на показанията и на основание чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, че даденото непосредствено след процесните събития е по-достоверно като час /находящи се в том 1, на лист 113 от съдебното производство/.

По повод на изложеното е наложително да се вземе отношение от настоящия съдебен състав и по възражението на защитника на подсъдимия Т., И. Н. Н. относно възможността на свидетелката А. Б. С. и майка и, да са видели две лица, намирали се в непосредствена близост до жилището на С., без тя да може по някакъв начин да уточни кои са лицата, както и дали това са подсъдимите, а още по-малко да даде и някакво сходно на тяхното описание. Отбелязва се от адвоката при това, че в съдебната фаза при разпита на свидетелката А. Б. С., последната виждайки и наблюдавайки подсъдимите в съдебната зала, се е опитала да нагоди показанията си за възрастта на подсъдимите, но дори и тогава е дала описание на забелязаните от нея двама мъже, за тяхната възраст, телосложение и височина, което не предоставило отговор на въпроса подсъдимият Т. бил ли е там и дали е проникнал в помещението на „Ралифарма“ООД.

Такива разсъждения не могат да бъдат подкрепени нито пък споделени, което се предопределя и от цялостната доказателствена маса приобщена към делото. В проведеното съдебно заседание от първия съд на 24.02.2021 г. при разпита на свидетелката А. Б. С. същата е дала според тогавашните си възприятия и възможности подробни описания на двамата забелязани от нея мъже, описвайки ги като „..единият от мъжете беше на възраст около 40-45 години, другият беше около 50-55 годишен, по - младият мъж беше слаб, среден на ръст, като и двамата мъже бяха облечени в тъмни черни якета и дънки, другият мъж беше по-висок и по-пълен, вървейки изпитваше затруднение, трудно дишаше и трудно вървеше, а по-младият мъж носеше чантичка, мъжки размер, средно голяма, преметната през рамо, която беше на задната част на хълбока му. Основно и двамата мъже ги видях в гръб. Успях да видя странично част от лицата им и да разпозная, че става въпрос за граждани от български произход, съвсем нормални хора. По-младият мъж беше малко нервен, седейки на място излъчваше някаква нервност, може би и от самата му физика да е било, не мога да кажа, експанзивен беше…“. Тези описания в никакъв случай не могат да бъдат определени като опит да се нагодят показанията на свидетелката според възрастта на подсъдимите, напротив те навеждат на извод за сравнително продължително наблюдение и то не само в статично положение на лицата, а и в тяхната динамика.

Няма как тези показания да дадат отговор сами по себе си и изолирано на упрека на адвокат Н. насочен към тях, а и на въпроса зададен от него подсъдимият Х. Т. Т. бил ли е там и дали е проникнал в помещението на търговеца „Ралифарма“ООД. Отговорите на поставените от защитата въпроси са дадени от първоинстанционния съд след извършения анализ на целия доказателствен материал и съпоставката на същия с конкретните показания на свидетелката А. Б. С., положителни са и се споделят изцяло от въззивната инстанция.

Следващ основен факт, който се установява от показанията на свидетелката С. е възприетото от нея разпиляване на банкноти в ъгъла на сградата, откъм задната страна на аптечния склад, и забелязаната фосфоресцираща ивица, характерна за банкнотите с номинал от 100 лева, както и разположените напречно и надлежно палети, по начин, по който да се образува стълба, водеща към втория етаж на сградата. Показанията и по отношение на тези факти са логични, последователни и същите кореспондират с находките от огледа на местопроизшествието.

Въпреки заявеното от С., че не е видяла лицата на мъжете, същата дава ясно и подробно описание на отличителните им особености, които е възприела в условията на два светлинни източника - лампа от улично осветление и такава непосредствено пред кооперацията, последната активираща се при движение в нейния обсег. Описанието, което свидетелката е дала на мъжете по възраст, телосложение, цвят и дължина на косата, ръст, начин на движение и поддържането на тези данни в залата, се явяват съответни на установените за С. и Х.в. Същевременно, даденото описание на дрехите на тези лица са в синхрон с отличителните особености на същите по протоколите за личен обиск на подсъдимите Т. и С. от 02.06.2020 г., както по отношение на вида, така и на цветовете на връхните дрехи.

Показанията на свидетелката А. Б. С. в заключение се определят за логични, последователни, синхронни с ангажираните в хода на досъдебното производство други доказателства, като възпроизведените данни и направени твърдения за точния час на възприемане на лицата около блока от майката на С., а и от нея самата дадени в хода на досъдебното производство съответстват да са по-близо до процесните събития и се намират в кореспонденция с възприетото от настоящия състав на съда в тази насока.

На следващо място са обсъдени и показанията на свидетеля Б. П. В. откъм тяхната правна значимост за установяване фактологията по делото, при което се установява връзката на работата му в ГД“НП“ „КП-ППС“ София и получения сигнал за подготвена кражба от подсъдимите на парична сума в град Плевен, както и за използван от тях лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с монтирана „щора“ скриваща регистрационните номера. От показанията на свидетеля Василев се извлича информация за изготвения план за предстоящата полицейска операция в изпълнение, на който план било предприето фактическото наблюдение спрямо двамата подсъдими Т. и С.. Същите били забелязани да навлизат в района на бившето ТКЗС на околовръстния път на гр. София, в ж.к. „Обеля“ с лек автомобил „Фолксваген Поло“, черен на цвят, управляван от подсъдимия Х. Т. Т., като след спирането им вторият подсъдими Б. Б. С. привел в движение процесния лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 43••••, собственост на И. Е. М. от гр. София и двамата с Т. се придвижили до автомагистрала „Хемус“ с висока скорост, където били изгубени от проследяващия ги полицейски екип съставен от свидетелите Т. И. И. и Б. П. В.. Свидетелят Василев сочи осъществената координация със служители на ОД на МВР - Плевен, при която същите били известени за евентуалното насочване на подсъдимите към град Плевен и искането да бъдат информирани в случай, че Т. и С. влязат на територията на града, което се и случило, както и споделянето на обратна информация, когато Т. и С. са напуснали града, в случай че е установен разбит обект по повод, на който било взето решение за задържането на двамата подсъдими. Свидетелят Б. П. В. ясно представя факти, видно от приобщените показания от досъдебното производство, за регистрационния номер на лекия автомобил Шкода - СВ 43••••, който съответства с автомобила, ползван от подсъдимите при задържането им, часът на напускане територията на град Плевен от подсъдимите в посока София - около 23: 00 часа и задържането им около 00: 15 часа на 02.06.2020 година, които показания са в кореспонденция и с гласните доказателства, събрани при разпита на свидетеля Т. И. И., служител в същата служба.

Настоящият съдебен състав както и първият съд, по идентичен начин оценява показанията на свидетелите Б. П. В. и Т. И. И. като обективни, логични, последователни и кореспондиращи с възприетата от него доказателствена съвкупност. Двамата свидетели не са заинтересовани по никакъв начин от изхода на делото като обстоятелството, че същите работят в Главна дирекция „Национална полиция“ гр. София не предполага необходимост да се приеме, че същите имат служебен мотив/интерес да ангажират гласни доказателства, несъответни на действително случилите се обстоятелства и развили се събития. Липсват каквито и да било доказателства в тази насока, а да се търси такава неизбежна логическа връзка с професионалните им задължения би било пресилено и ненужно изнасилване на фактите. Същевременно, трябва да се посочи и това, че свидетелите И. ов и Василев са имали пряко наблюдение върху поведението на подсъдимите от момента на тръгването от възприетия от тях логистичен пункт до завръщането им в същия, поддържали са контакт със служители от ОД на МВР-Плевен с оглед проследяване движението на Т. и С., разпознали са ги и са имали възприятия спрямо същите по повод предходната им служебна дейност касаеща двамата подсъдими и в този смисъл е извършена надлежна идентификация не само на самоличността им, но и на ползваните от тях превозни средства, времето и мястото на отпътуване и прибиране.

Посредством показанията на свидетелите П. Ц. Х. и С. М. Д. се установяват факти относно работата им като охранители в „Експрес Секюрити СОТ“ ЕООД и в частност, съвместната им работа в екип по време на нощната смяна на 01 срещу 02.06.2020 година. Свидетелят Х. се позовава в показанията си на получения сигнал за аларма в 21: 52 часа на 01.06.2020 година от обект - аптечен склад, находящ се в град Плевен, •••••••••••, при който в рамките на визуалния оглед не било установено наличието на разбити врати и прозорци, а палетите, които се намирали под терасата на втория етаж, били позиционирани едни върху други, по начин не събуждащ подозрение. Тези показания са убедителни, последователно поддържани и в двете фази на процеса и достатъчно синхронни, като липсата на възприятия у охранителите за взломяване на входни врати и прозорци е обяснима, от една страна, с визуалния обход извършен извън охраняемия обект, а от друга, с местоположението на балконската врата на терасата, която не позволявала възприемането и отвън, както и откъм подножието под нея.

Пак от показанията на свидетеля Х. се установява и подаденият втори сигнал от охранителната инсталация в 22: 47 часа по повод, на който свидетелите П. Ц. Х. и С. М. Д. реагирали, като посетили местопроизшествието отново, при което свидетелят Д. в рамките на извършения оглед на място е забелязал голяма сума пари, разпилени върху дървени палети, разположени под тераса на втория етаж и сигнализирал на Х. за откритите голям брой банкноти на ъгъла на сградата, разпръснати, с различен номинал, включително и по 100 и 50 лева. По повод на това охранителите сигнализирали дежурния оператор на охранителната фирма, за да се известят органите на Полицията и предприели осъществяването на постоянна охрана на периметъра до пристигането на полицията, която поела случая. Междувременно двамата свидетели възприели жена на балкона на апартамент на третия етаж на съседната кооперация, свидетелката А. Б. С., която им споделила, че е забелязала двама мъже „да се навъртат наоколо”. Пак от показанията на Х. се установява и фактът на пристигането на собствениците на мястото, свидетелите С. К. Х. и В. Х.в Х.в и предприетите действия по обезопасяване на периметъра и недопускането на външни лица.

Показанията на свидетеля С. М. Д. изцяло кореспондират и съответстват с приобщените такива от досъдебното производство в протокол от разпита му на 25.06.2020 година /в том 2, на лист 90 от ДП/ и намират насрещна опора в показанията на свидетелите П. Ц. Х., В. Х.в Х.в, А. Б. С. и изготвения протокол за оглед на местопроизшествието, касаещ фармацевтичния склад на ул. „Дойран“.

От показанията на свидетелите Г. Я. М. и М. И. ов М. се установява фактът на възложената им задача за оказване съдействие на 01.06.2020 г., около 20: 00 часа по повод, на което е бил установен контакт със свидетеля Т. И. И. от ГД „НП“. Последният споделил, че в посока към град Плевен пътува лек автомобил със съответни идентификационни данни - „Шкода Октавия“ със софийска регистрация, заедно с подсъдимите Х. Т. Т. и Б. Б. С.. Чрез заявеното от свидетеля М. се установяват предадените установъчни данни за двамата подсъдими, съобщението, че същите са от т.нар. „криминален контингент“ и обстоятелството, че посещението им в града е свързано с възможното извършване на престъпление. И двамата разпитани свидетели Г. Я. М. и М. И. ов М. сочат възложената им задача, а именно - да установят дали двамата подсъдими ще влязат на територията на град Плевен с процесния автомобил, което предопределило тяхното позициониране на входа на град Плевен откъм село Ясен. Свидетелите застанали на кръгова връзка, в близост до бензиностанция „Шел“, когато около 21: 00 часа възприели навлизането на лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 43••••. По нататък в показанията си свидетелите М. и М. споделят изгубването на автомобила с подсъдимите Т. и С. поради дистанцията, която спазвали и в изпълнение на дадените указания да не създадат у последните съмнение за наблюдение и контрол върху тяхното поведение. По повод на тези обстоятелства свидетелите удостоверяват позиционирането им в централна градска част и извършения обход с начална точка Спортно-информационен център /СИЦ/ в посока Национална агенция по приходите - офис Плевен, като по път, в района на училище „Европа“ на ул. „Дойран“, от срещуположната на фармацевтичния склад улица, в посока град София забелязали подсъдимите облечени в сини дънки и тъмни връхни дрехи. Свидетелите М. и М. са категорични, че са разпознали двамата подсъдими по предоставените им данни, включително и лицеви фотографии по чат-приложението „VIBER“, изпратени от Т. И. И. на свидетеля М. и по БДС съпоставка, което опровергава обясненията на Х. Т. Т. за процесната дата и времеви отрязък, а именно възразявайки, че не е напускал пределите на град София. Свидетелите М. и М. по един неподлежащ на съмнение начин сочат и поддържат заявеното от тях, че лекият автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № С В 43•••• е напуснал гр. Плевен в посока град София малко преди 23: 00 часа, което установили съобразно позиционирането си на същото място. При строгото следване изпълнението на дадените им указания, те уведомили незабавно свидетеля Т. И. И. за това действие, както и последващото съобщение от дежурната на ОД на МВР град Плевен за нарушение охраната на търговски обект, находящ се на ул. „Дойран“ и неговото взломяване.

И двамата свидетели Г. Я. М. и М. И. ов М. еднопосочно и в синхрон посочват отправянето си на местопроизшествието, където заварили служители на охранителната фирма и свои колеги, а откъм задната страна на сградата забелязали разпилени парични суми в номинал от 50 и 100 лева. Свидетелят М. конкретно посочва, че част от банкнотите са били на пачки, а други разпилени, което пък кореспондира със снимките от фотоалбума към огледния протокол и състоянието на находките на местопроизшествието /снимки 6-15 от фотоалбума, лист 17 и следващите от том 1, от ДП/, а свидетелят М. описва нареждането на палетите, единият от които облегнат на стената под втория етаж на фармацевтичния склад, както и състоянието, в което е възприел банкнотите - част от тях на пачки, а другите разпилени. И дамата свидетели посочват, придвижването им с цивилен служебен автомобил, контролирането на подсъдимите, чиито идентификационни признаци възприели с оглед възложената задача, наличието на преметната чанта от единия от тях, съответна на тази, на която свидетелката А. Б. С. посочва в своите показания, и описание на телосложението и дрехите, което съответства на състоянието и облеклото на подсъдимите Т. и С.. Направеното описание е относимо и за откритата черна чанта с презрамка за рамо в лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 43•••• с отверки в нея, за част от които е направен вероятностен извод за използване при взломната кражба, и радиозаглушител. Свидетелят М. посочва и размера на сумата заявена от собственика В. Х.в Х.в – около 260 000 лева, съответстваща на данните от касовата наличност и фискалния отчет.

Показанията дадени от свидетелите М. и М. са възприети от проверявания съд за обективни и последователни като се определят и от настоящия съдебен състав за съответни на фактическата установеност. Същите са синхронизирани с показанията на свидетелката А. Б. С. както относно датата и времето на възприемане на двамата подсъдими, пребивавали в района на кооперацията на •••••••••, където С. живее, така и по отношение възприетите от нея физически дадености за лицата, особеностите на техните дрехи и прически, съответно възрастовите им особености и тези показания са в съответствие с датата на регистриране на сигнала от алармената инсталация и заключението на назначената по делото идентификационна експертиза.

По нататък се обсъждат и анализират и показанията на свидетеля Е. Е., които също се ценят от съда като обективни, логични и свързани с възприетата от двете съдебни инстанции доказателствена съвкупност. С тях се установяват факти свързани с работата му като Началник Сектор „Грабежи“ към отдел „Противодействие на криминалната престъпност“ при ГД“НП“, както и познанството му с подсъдимите по повод служебната му дейност. Пак от същите се установява участието му в акцията по задържане на подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т. след извършената кражба като при задържането им в град София, в единия от автомобилите са открити и парична сума в размер на над 200 000 лева, в различни купюри, държани в раница на задната седалка на автомобила, с който двамата били задържани, както и различни инструменти, съхранявани зад бронята в предната част на същото превозно средство.Свидетелят Е. е категоричен в показанията си, че по време на процесуалното действие претърсване и изземване са присъствали поемни лица, а същите са наблюдавали броенето на паричните средства, което е било осъществено на място, в багажника на лекия автомобил. Е. посочва още и, че подсъдимият Б. Б. С. присъствал на процесното действие, което обстоятелство си спомня и поради воден между тях разговор. Е. позиционира в показанията си още и мястото на задържане на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № CB 43•••• в близост до околовръстно шосе, близо до квартал „Обеля“, установяването на превозните средства - лек автомобил „Шкода Октавия“ и лек автомобил „Фолксваген Поло“, ползвани от подсъдимите, както и това, че С. слязъл от лекия автомобил Шкода, а по спомен, Т. бил на задната седалка на превозното средство. Свидетелят Е. потвърждава и оставането им на мястото до настъпването на светлата част от денонощието, когато се прибрал в сградата на дирекцията, както и изготвянето на съответен протокол от процесуалното действие от разследващия полицай, докато същият участвал в броенето на банкнотите и тяхното нареждане в багажника. Тези показания са в синхрон с данните от протокол за претърсване и изземване, видно от които действително, в багажното отделение на лекия автомобил „Шкода“ било извършено броене на паричните средства, както и относно местосъхранението на инструментите в кухина зад предната броня, в двигателния отсек. Свидетелят Е. Е. е категоричен и в друго, че по време на извършване на това процесуално-действие, а и въобще, докато същият се е намирал на мястото на произшествието, други служители от Дирекция извън СДВР и в частност тази от ОД на МВР град Плевен не са идвали, т.к., в случай на такова посещение е следвало да се легитимират, с оглед установената териториална компетентност на органите на полицията. Свидетелят Е. потвърждава адекватното състояние, в което са се намирали поемните лица в рамките на това процесуално-следствено действие, като по този начин с неговите показания се опровергават показанията на Д. П. В., който навежда в тях наличието на тежка само злоупотреба с алкохол и неадекватност в хода на извършените в негово присъствие процесуално- следствени действия. Е. е убедителен и конкретен в описанието на превозното средство, в отличителните му особености, тъй като същото представлява комби в нестандартна спортна модификация, с повишена мощност, като разпознава себе си на снимката от фотоалбума за оглед /в том 1, на лист 72-84, снимка 2 от ДП/, както и в отличителните особености на автомобила, с оглед специална буквена седалка.

Извлечено от показанията на свидетелите М. В. Н. и Ц. Т. И. ов е установеното, че фактически тези лица са свързани с това да притежават сервиз за гуми и съответно - автосервиз, в двора на бившето ТКЗС, в кв.„Обеля“, при което обектите им са осигурени с охранителни видеокамери, без да съхраняват записи, както и това, че същите не се познават с подсъдимите и те не са им карали превозни средства, експлоатирани от тях. Показанията на двамата свидетели са изцяло неотносими към предмета на делото и в тази връзка се явяват лишени от доказателствен принос.

От показанията на свидетелите П. С. Д. и Ц. Г. П. се установява участието им като поемни лица при извършения оглед на местопроизшествието от 02.06.2020 г. на аптечен склад, находящ се на ••••••••••• в град Плевен, по протокол от същата дата /на лист 9 и следващите, в том 1 от ДП/. С тези показания на свидетелите се установява още и последователността на извършеното процесуално-следствено действие - отвън-навътре или от двора на аптечния склад в посока вътрешността на същия, при което били забелязани разпръснати и разпилени пари върху палети и около тях под терасата на втория етаж на сградата, пари около склада откъм задната страна на същия, които били събрани под тераса в купюри от 100, 50 и 20 лева, а впоследствие и броени във вътрешността на склада. По време на това действие на мястото се явили собственикът, свидетелят В. Х.в Х.в, а впоследствие и съпругата му, свидетелката С. К. Х. като самото местопроизшествие било запазено от патрула на СОТ и посетено от служители при ОД на МВР град Плевен. Свидетелят П. С. Д. в качеството си на поемно лице отбелязва извършеното щателно броене на паричните средства на мястото на произшествието, на което броене присъствали собственикът, експерт и разследващ полицай, съответно поемните лица, както и участието на поемните лица при извършения оглед на втория етаж на сградата, след броенето на парите. При извършения обход на втория етаж от разследващия орган в присъствието на двете поемни лица, собственикът Х.в посочил шкаф, находящ се в бюро, където по негови сведения били съхранявани парите, както и констатирано наличието на разпилени документи в същото помещение и взломяването на врата откъм терасата, по която са забелязани видими следи от взлом и липсата на езика и. Дражев посочва по нататък в показанията си установяването на шкаф по време на огледа на втория етаж на сградата, където собственикът е заявил, че се намират парите, обстоятелство което описано намерило отражение в огледния протокол.

Свидетелят Ц. Г. П. се позовава в своите показания още и на пресъздаване пристигането на собствениците на обекта на местопроизшествието, които по негов спомен представили документи /касова бележка или касов ордер/, удостоверяващи паричната наличност съгласно водената документална отчетност, както и пресъздаване фактология относно продължителността на огледа „..може би три часа, три часа и нещо, не мога да кажа точно..“, което съответства на отразеното в протокола от това процесуално-следствено действие за негова продължителност. Показанията на свидетеля Ц. Г. П. кореспондират с гласните доказателства, приобщени при разпитите на свидетелите П. С. Д., С. К. Х. и В. Х.в Х.в, както и със съставения протокол за оглед на местопроизшествието, съответно с представената от свидетелката С. К. Х. в хода на досъдебното производство отчетна документация - 1 брой опис на продажбите за деня от 01.06.2020 година и 1 брой дневен отчет от същата дата на „Ралифарма“ ООД, приложени на лист 79, том 2 от ДП. И двете поемни лица, свидетелите Дражев и П. удостоверяват запазването на периметъра на произшествието и присъствието на съответните служители на МВР. Показанията на тези свидетели са последователни, логични и кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства като се възприемат и от настоящия съдебен състав.

Разпитани в качеството на свидетели са и Т. И.в Д. и Д. П. В. участвали като поемни лица при извършеното претърсване и изземване на 02.06.2020 година на и от лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 43••••, видно от протокола за това следствено действие от 02.06.2020 година, находящ се в том 1 на лист 62 и следващите от досъдебното производство. От показанията на свидетеля Т. И.в Д. се удостоверяват обстоятелствата, при които съшият е бил ангажиран да участва в рамките на посоченото процесуално-следствено действие, а именно, на съвсем случаен принцип е бил докаран от автопатрул при СДВР - София с разясненията, че ще участва като поемно лице в рамките на следственото действие претърсване и изземване. Д. посочва и присъствието на мястото на негов познат свидетелят Д. П. В., участващ също като поемно лице, в рамките на това процесуално-следствено действие, както и какво му е било разяснено от разследващия екип на мястото на произшествието, какво следва да наблюдава и контролира за правилното извършване на процедурата по „обиск“, като удостовери, че намерените вещи са реално открити, а не подхвърлени в рамките на тази процедура. С тези показания на свидетеля Т. И.в Д. се установяват фактите по разясняване правата на поемните лица, включително и за извършените действия по протокол за обиск и изземване от 02.06.2020 г. по отношение подсъдимия Х. Т. Т. /на лист 29 и следващите, в том 1 от ДП/. Приобщените гласни доказателства получени при разпита на Д., сочат установяването на несесер с инструменти, дрехи, шапки, черна чанта - съответна на снимка 21 от фотоалбум по протокол за оглед, отвертки и раница, съответна на тази, в която са били съхранявани отнетите от подсъдимите парични средства и намерени на задната седалка на лекия автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 43••••“, ползван от двамата подсъдими. Удостоверява се и извършването на фотоснимки със съответни мобилни устройства, както и запечатването на отнетите и описани вещи в съответни пликове, върху които Д. се е подписвал.Тези показания на свидетеля навеждат на едно проведено процесуално-следствено действие в съответствие със законовия регламент, като същият сам признава и оценява своята роля в рамките на това действие „…казаха ми, че трябва да гледам докато ги тарашат хората...Това е реално и очевидно за какво отивам аз там, докато правят обиск - да не подхвърлят нещо, да не си подхвърлят нещо те. Не съм видял да подхвърлят нещо. Аз щях да се обадя на номер 112, ако видя такова нещо.... Тогава бях пил бира или две и не съм употребявал други вещества.“ Първоинстанционният съд е намерил напълно обосновано, че показанията на свидетеля Т. И.в Д., в тази им част, в която същият твърди, че няма спомен да са броени пари, както и че огледът е бил извършен в тъмната част на денонощието се опровергават от протокола за претърсване и изземване на лекия автомобил „Шкода Октавия“ о т 02.06.2020 година и показанията на разпитаните по делото служители на ГДНП, участвали при задържането на подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т. след завръщането им на 2.06.2020 г. в гр.София. Според датировката на огледния протокол това процесуално-следствено действие се е развило в периода 06: 05 часа - 10: 15 часа, а заключението на вещото лице М. Й. по протокол № 22/ИДИ-131 /в том 5, на лист 1 271 и следващите от СП/ показва часови диапазон на заснемане на снимковите файлове, изготвени на местопроизшествието между 06: 09: 28 часа и 11: 40: 12 часа на 02.06.2020 г. Или казано по друг начин, изготвените фотоснимки без посочените в мотивите 4 такива, които се изключват от възприетата от този състав доказателствена съвкупност, са изготвени в рамките на времетраенето на процесуално-следственото действие, отразено по протокола за претърсване и изземване /на лист 62, в том 1 от ДП/.

Изнесената фактология се потвърждава и от показанията на другото поемно лице свидетелят Д. П. В., за който е установено, че е участвал като поемно лице по същия протокол за претърсване и изземване от 02.06.2020 година, както и по протокол за личен обиск /на лист 40 и следващите, лист 62 и следващите, в том 1 от ДП/. Велев потвърждава, че е подписал съставените протоколи и споделя представените от страна на служителите на полицията лични вещи на подсъдимите - телефони и други, както и присъствието на разпитания свидетел Т. И.в Д. на мястото, с когото заедно е участвал в рамките на това действие, потвърждавайки казаното от Д., за транспортирането им от патрулен екип от района, където са пребивавали. Показанията на свидетеля Д. П. В., потвърждават казаното и от другия свидетел, че той и Т. И.в Д. с а употребили алкохол преди следствените действия, те са взаимосвързани, но не може в никакъв случай да се приеме, че Велев се е намирал в състояние на неадекватност, което да му попречи да възприема действията по претърсването и изземването с негово участие. Това е така защото същият има ясен спомен относно представянето на вещите хронологически според намирането им и изготвянето на съответната документация, като причините да бъде заявена липса на спомен и по-голяма конкретика се обяснява с липсата на мотив да ангажира в по-голяма степен вниманието си в ранните часове на денонощието и употребеното количество алкохол. Това обаче, не означава пренебрегване или опорочаване на установения ред за провеждане на съответните процесуално-следствени действия с негово участие, още повече, че свидетелят Т. И.в Д. е посочил лично предприетите стъпки в тази насока.

С показанията на свидетелката В. Ж. М. се установява, че същата живее на семейни начала с подсъдимия Х. Т. Т., както и че ползват лек автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. № С В 20••••. Тези нейни показания съдът приема за достоверни и те намират опора, както във възприетата от проверяваната инстанция част от обясненията на Х. Т. Т., така и с отразеното в протокола за оглед на посоченото превозно средство. Показанията на М. а, в частта им, в която същата изтъква като повод за предоставяне на 01.06.2020 година лекия автомобил на Т. за смяна на масла и филтри в сервиз находящ се в ж.к. „Обеля“, което пък наложило от своя страна тя да му даде и сумата от 400 лева, се намират в противоречие с ценената от съда доказателствена съвкупност и не се кредитират от настоящия съдебен състав. Действително подсъдимият Т. в обясненията си, дадени в съдебно заседание на 09.02.2023 г. е посочил, че лекият автомобил „Фолксваген Поло“ е бил оставен за техническо обслужване в района на бившето ТКЗС на ж.к. „Обеля“ вечерта около 19: 00 часа, за смяна на масла и филтри, но тези обяснения се явяват израз на защитна позиция и като такава не се кредитират и от настоящия съдебен състав по изложените вече съображения.

На следващо място първият съд е обсъдил и показанията на свидетелката И. Е. М. а, която в съдебното заседание при разпита и е посочила, че подсъдимият Б. Б. С. е брат на И. Б. С., от когото има дете. Потвърдила е, че по документи процесният лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № С В 43•••• е нейна собственост внасяйки разяснение за участието си в прехвърлянето на автомобили, поради ангажираността на И. Б. С. в търговска дейност с такъв предмет. Пред съда твърди още, че свидетелят С. и споделил, че е продал автомобила марка „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 43••••, но не знае на кое точно лице. В изнесената и представена до тук насока първоинстанционният съд правилно е преценил значението на тези показания на свидетелката, приемайки те да са в колизия със събраните при разпита в хода на досъдебното производство гласни доказателства /намиращи се в том 2, на лист 97 от ДП/, в които М. а е посочила друга, различна причина за продажба на лекия автомобил с peг. № С В 43••••, а именно счупен двигател, поради което мъжът и се е отказал да извършва ремонтни дейности по същия.

Показанията на М. а дадени пред първия съд очевидно са недостоверни, тъй като същата, противно на твърденията, определено не се намира във фактическа раздяла със свидетеля И. Б. С., което обстоятелство пък се установява и от опитите на съда да установи нейното местонахождение за да я призове по делото. При това в част от случаите И. Б. С. бива открит на общия им адрес, а от друга страна-показанията не кореспондират и с твърденията на последния, че е прехвърлил превозното средство на лице, което е починало, с оглед покрИ. е на хазартните му задължения. Съдът преценявайки събрания доказателствен материал обсъждайки го и подлагайки го на анализ в неговата съвкупност е намерил, че фактическата власт върху това превозно средство не е прехвърляна на лицето Андрей Николов, както се твърди и поддържа от С. в отхвърлените негови показания от съда. От друга страна, противно на твърденията на свидетелката И. Е. М. а дадени в хода на досъдебното производство, процесният лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № С В 43•••• е в движение и без технически неизправности, които да препятстват нормалната му експлоатация, което се установява от служителите на полицията, възприели процесното превозно средство при напускането му на гр. София и пристигането в град Плевен, както и движението му в обратна посока, което само потвърждава осъществяването на движение с изключително висока скорост, при определено рисков стил на шофиране и изводимо от това - техническа изправност на превозното средство.Фактическата експлоатация на този лек автомобил от подсъдимия Б. Б. С., който е брат на свидетеля И. Б. С., и с което превозно средство Б. е бил задържан, опровергава твърденията на свидетеля, че се намира във влошени отношения с подсъдимия С., както и че двамата не поддържат контакт помежду си. От друга страна, заявеното желание на свидетелката И. Е. М. а да ползва процесното превозно средство, очевидно показва, че същата не се е дезинтересирала от неговата съдба така, както се демонстрира от нея и се сочи в досъдебното производство.

Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на съставените протоколи приобщени към доказателствената маса, може да се заключи същите да са били изготвени съобразно установения процесуален регламент и при последваща съдебна санкция, в случаите когато такова изискване е установено в закона, с участието на поемни лица, при което се удостоверяват надлежно извършените процесуално - следствени действия. Поради всичко това ги кредитира наред със съставените фотоалбуми към тях. Що се отнася до доводите на защитата по удостоверените в част от тях обстоятелства и оспорването на същите първият съд е изложил свои съображения в мотивите си, които и въззивната съдебна инстанция споделя.

От изготвения протокол за оглед с фотоалбум от 02.06.2020 година находящ се в том 1, на лист 9 – лист 11 от ДП, и съответните преписи, се установява мястото на произшествието – аптечен склад, находящ се на •••••••••••в град Плевен, наличието на дървени палети подредени под тераса на втория етаж, наличието на разпилени банкноти - 2 400 броя по 50 лева номинал, 700 броя по 20 лева номинал и 951 броя по 100 лева номинал, в ъглово пространство откъм южната страна на сградата, където са позиционирани палетите, както и наличието на взломени: балконска врата към тераса на втория етаж и шкафче от бюро в офис помещение, при което заключващите устройства са били повредени. Протоколът за оглед е съставен в съответствие с процесуалния регламент, като същият надлежно отразява обстановката на местопроизшествието и засегнатите обекти и накърняването на защитните механизми, откритата парична сума и номинала на банкнотите, тяхното местоположение. Протоколът се цени и от настоящия съдебен състав като реагиралите на подадения сигнал служители на охранителната фирма „Експрес Секюрити СОТ“ ЕООД, свидетелите С. М. Д. и П. Ц. Х. установяват неговото запазване, а техните показания са в съответствие и с показанията на свидетелите Г. Я. М. и М. И. ов М., които са се отзовали на местопроизшествието незабавно след уведомяването им от ОДЧ при ОД на МВР-Плевен с оглед възложената им служебна задача.

От изготвения протокол за личен обиск от 02.06.2020 година /в том 1, на лист 35 и следващите от ДП/, се установяват откритите у подсъдимия Х. Т. Т. вещи - талон за регистрация на лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ с ДКН № С В 20••••, четири броя банкноти по 100 лева номинал, мобилен телефон „Самсунг“, както и дрехи - маратонки, тъмно яке, шапка и тъмносини дънки.

От изготвения протокол за личен обиск от 02.06.2020 година /в том 1, на лист 40 и следващите от ДП/, с участието на същите поемни лица като по предходния личен обиск - свидетелите Д. П. В. и Т. И.в Д., се установяват откритите у подсъдимия Б. Б. С. вещи - парични средства - 22 броя банкноти по 50 лева номинал, една по 100 лева, една по 10 лева, една по 5 лева, както и дрехите, с които същият е бил облечен - тъмно яке, сини дънки, тъмни маратонки, а в десния джоб на джинсите му - контролен талон, знак за ГТП и застрахователна полица за лек автомобил марка „Шкода“ с peг. № СВ 43••••.

От изготвения протокол за претърсване и изземване от 02.06.2020 година се установява иззетата вещ - лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ с ДКН № 20••••, както и обясненията на Т., в които същият е посочил, че колата е собственост на В. Ж. М., а същата е оставена за смяна на масло и филтри.

От протокола за претърсване и изземване на и от лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 43•••• от 02.06.2020 година /находящ се в том 1, на лист 61 - лист 84 от ДП/, се установява, че процесният лек автомобил е с монтирано преградно устройство /щора/ на табелите, която се управлява от устройство откъм пасажерската страна до водача, от вътрешната страна на бронята зад регистрационния номер - откритите два плика с клещи, отвертки и секретни ключове. Пак от същия - намерените на задната седалка - сива раница „Amerikan tourister“ с банкноти в размер на 221 055 лева, описани по номинал и брой и черна чанта с отвертки /две с дървени дръжки и три с пластмасови такива/ и черно устройство с осем броя антени като в раницата е установена и фактура № 3003606343 от 29.05.2020 г., а в патрона на контактния ключ - автоключ с надпис SKODA и ключодържател, а в самия автомобил - секретни ключове, дрехи и други вещи.

От протокола за оглед от 04.06.2020 година на вещественото доказателство фактура № 3003606343 от 29.05.2020 година /находящ се в том 1, на лист 124 от ДП/ се установяват данните за издател на процесната фактура ЕООД „Фьоникс фарма“ с адрес гр. Велико Търново, получателят - „Ралифарма“ ООД с адрес град Плевен, •••••••••• и МОЛ свидетелката С. Х.ва, управител на въпросното дружество, както и артикулите - различни фармацевтични средства относими към предмета на дейност на посоченото дружество. Този факт категорично потвърждава връзката между фактурата установена в раницата с парите, получателят по нея съответния търговец „Ралифарма“ ООД и двамата подсъдими намирали се в автомобила с раницата, а в крайна сметка връзката на С. и Т. с извършеното на 01.06.2020 г. в гр.Плевен отнемане на чужди движими вещи: сума в размер на 250 155 лв. от владението на управителите на „Ралифарма“ - ООД с ЕИК 114687510 С. К. Х. и В. Х.в Х.в, двамата от гр. Плевен и сума в размер на 200 000 лв. от владението на В. Х.в Х.в от гр.Плевен, или общо сума в размер на 450 155 лв., което е сторено чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на технически средства – два броя отверки, чрез използване на МПС – лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 43••••, собственост на И. Е. М. от гр.София.

От протокола за оглед на лекия автомобил марка „Фолксваген Поло“ с ДКН № С В 20••••, намиращ се в базата на ОД на МВР МБ село Згалево /находящ се в том 1, на лист 131 и следващите от ДП/ се установява общото състояние на автомобила, както и обстоятелството, че при използване на ключа на същия се активират и деактивират заключващите и отключващи механизми на двете врати и вратата на багажника.

От протокола за оглед от 17.07.2020 година /находящ се в том 1, на лист 142 от ДП/, се установяват особеностите на находките, открити в процесния лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 43•••• - две плоски отвертки с дървени дръжки и размери 27 и 38 см., три отвертки с гумирани дръжки, плоски и с различен размер, устройство за аварийно чупене на стъкла и устройство с осем броя антени.

От протокола за оглед на веществени доказателства от 20.10.2020 година /находящ се в том 1, на лист 146 от ДП/, се установява общата стойност на банкнотите открити в процесната раница - 220 155 лева, както и тяхното разпределение по номинал и брой банкноти.

От протокола за оглед от 21.10.2020 година /находящ се в том 1, на лист 151 от ДП/, се установява откритите 9 броя банкноти по 100 лева, както и тяхното зацапване с черникаво-кафява материя.

Съдът като контролираща инстанция не споделя обясненията на подсъдимия Х. Т. Т. отчитайки двойствената им функция на доказателствено средство, но и на средство за защита. В разглеждания случай те са с изцяло защитен характер и нямат принос за разкрИ. е на обективната истина. Такава е преценката и по отношение на показанията на свидетелите Д. П. В., Т. И.в Д., В. Ж. М. и И. Е. М. а, в описаните им по-горе части, тъй като те влизат в противоречие и/или се опровергават от всички останали гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, приобщени по делото.

Съдът и в настоящия си състав споделя критериите проявени от контролирания първостепенен съд като изцяло кредитира всички писмени доказателствени материали, приобщени, чрез прочитането им, по реда на чл. 283 от НПК, които са относими към предмета на доказване и не се оспорват от страните. Относно веществените доказателствени средства, събрани посредством способите на процесуалния закон, съдът не намира основания да постави под съмнение тяхната автентичност и законността на тяхното изготвяне въпреки възраженията на защитниците изразени и по време на съдебните прения.

По приложението на закона:

При така изложената фактическа обстановка и изяснена фактическа установеност, възприета въз основа на извършен надлежен анализ на доказателствата по делото, материалният закон е приложен правилно като е прието, че подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т. след предварителен сговор за първото престъпление и в съучастие като съизвършители по между си са осъществили престъплението по чл. 196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и това по чл. 348, б.“а“ – предложение второ, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

И двамата подсъдими са пълнолетни, психически здрави и не съществува съмнение относно годността им да бъдат субекти на посочените престъпления.

Правилно първостепенният съд е приел от една страна, а и е намерил, че при така установеното от фактическа страна подсъдимият Б. Б. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по:

• чл. 196а, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК като на 01.06.2020 г. в гр. Плевен, при условията на повторност и след предварителен сговор с Х. Т. Т. от гр. София, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на технически средства - два броя отверки, чрез използване на МПС - лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 43••••, собственост на И. Е. Малчева oт гр.София, отнел чужди движими вещи: сума в размер на 250 155 лв. от владението на управителите на „Ралифарма“ ООД с ЕИК 114687510 С. К. Х. и В. Х.в Х.в, двамата от гр. Плевен и сума в размер на 200 000 лв. от владението на В. Х.в Х.в от гр. Плевен, общо сума в размер на 450 155 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, както и на престъплението по - чл. 348, б. „а” - предложение второ, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК като през периода 01.06-02.06.2020 г. в гр. Плавен и гр. София, в съучастие като извършител с Х. Т. Т. от гр. София - също извършител, държал радиосредство - портативен /носим/ заглушител модел CKJ- 1606N8N, с производител CKJ, захранван от вградена акумулаторна батерия с монтирани на него 8 броя антени със следните честотни ленти на излъчване: за изход 1 - 2397.399 ~ 2523.100 MHz; за изход 2 - 1806.640 ~ 1894.767 MHz; за изход 3 - 923.877 ~ 965.885 MHz; за изход 4 - 165.300 ~ 183.000 MHz; за изход 5-2619.899 ~ 2733.000 MHz; за изход 6 - 1566.800 ~ 1 586.800 MHz; за изход 7 - 788.679 ~ 829.640 MHz; за изход 8 - 2104.399 ~ 2181.800 MHz, който излъчва в етера, за да блокира нормалната работа на GSM, GPS и други радиокомуникационни услуги, без да има за това писмено разрешение, съгласно Списък на радиосъоръженията, за които са въведени ограничения за пускането им в действие по чл. 209 от ЗД, прието с решение № 217 на МС от 29.03.2005 г. По нататък правилно първостепенният съд е приел при така установеното от фактическа страна и е намерил, че подсъдимият Х. Т. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по:

• чл. 196а, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК като на 01.06.2020 г. в гр. Плевен, при условията на повторност и след предварителен сговор с Б. Б. С. от гр. София, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на технически средства - два броя отверки, чрез използване на МПС - лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № С В 43••••, собственост на И. Е. М. от гр.София, отнел чужди движими вещи: сума в размер на 250 155 лв. от владението на управителите на „Ралифарма“ ООД с ЕИК 114687510 С. К. Х. и В. Х.в Х.в, двамата от гр. Плевен и сума в размер на 200 000 лв. от владението на В. Х.в Х.в от гр. Плевен, общо сума в размер на 450 155 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, както и на престъплението по - чл. 348, б.„а“ - предложение второ, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК като през периода 01.06-02.06.2020 г. в гр. Плевен и гр. София, в съучастие като извършител с Б. Б. С. от гр.София - също извършител, държал радиосредство - портативен /носим/ заглушител модел CKJ-1606N8N, с производител CKJ, захранван от вградена акумулаторна батерия с монтирани на него 8 броя антени със следните честотни ленти на излъчване: за изход 1- 2397.399 ~ 2523.100 MHz; за изход 2 - 1806.640 ~ 1894.767 MHz; за изход 3 - 923.877 ~ 965.885 MHz; за изход 4 - 165.300 ~183.000 MHz; за изход 5- 2619.899 ~ 2733.000 MHz; за изход 6-1566.800 ~ 1586.800 MHz; за изход 7 - 788.679 ~ 829.640 MHz; за изход 8 - 2104.399 ~2181.800 MHz, който излъчва в етера, за да блокира нормалната работа на GSM, GPS и други радиокомуникационни услуги, без да има за това писмено разрешение, съгласно Списък на радиосъоръженията, за които са въведени ограничения за пускането им в действие по чл. 209 от ЗД, прието с решение № 217 на МС от 29.03.2005 г. Изцяло в съответствие с доказателствената маса приобщена по делото е и направеният извод, че от обективна страна престъпленията, извършени от подсъдимите С. и Т., са доказани по несъмнен начин от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, както и от експертните изследвания.

Двамата подсъдими по първия пункт от обвиненията си, в съучастие помежду си като съизвършители, са прекъснали установената до този момент фактическа власт върху сумата от 250 155 лева от страна на свидетелите С. К. Х. и В. Х.в Х.в, която е придобита от управляваното и представлявано съвместно от тях дружество „Ралифарма“ ООД, както и са прекъснали фактическата власт на В. Х.в Х.в върху сумата от 200 000 лв. заделени лични спестявания, или общо сума в размер на 450 155 лева като са установили своя фактическа власт върху тези средства без съгласието на горните лица и е настъпил съставомерният резултат. Обстоятелството, че част от сумата е разпиляна и е загубен контрола върху нея при оттеглянето от местопроизшествието не се отразява на правилността на възприетата правна квалификация, т.к. това е сторено извън физическите граници на фармацевтичния склад и в конкретност извън мястото, където те са съхранявани в офис и шкаф на втория етаж.

Подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т. са взломили вратата на терасата на втория етаж от сградата, която е била заключена и е имала защитна функция, както и заключващия механизъм на шкафа в офисното помещение, където са били съхранявани гореописаните парични средства като са използвали отверките, идентифицирани от изготвената съдебно техническа експертиза /СТЕ/ - вероятностен извод с достатъчно висока степен направен от вещото лице, но в контекста на цялостния анализ на доказателствената съвкупност, категорично идентифицирани и според настоящия съдебен състав, като са използвали процесното МПС - специално оборудван и подбран лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 43••••, с който са се придвижили от гр. София до местопрестъплението и са се евакуирали обратно. Действията на подсъдимите са насочени към засягане на обществените отношения уреждащи нормалното упражняване на правото на собственост-върху описания по-горе паричен ресурс като деянието е довършено и са настъпили предвидените общественоопасни последици. Квалификацията на повторността се извежда по отношение на подсъдимия Т. и подсъдимия С. - от осъжданията им по описаните по-горе в мотивите дела за всеки един от тях. Двамата подсъдими са синхронизирали и стиковали действията си, обезпечили са необходимия технически инвентар като придвижването и евакуирането им до и от мястото на произшествието и съвместния обход и обследване на района, където се е намирал фармацевтичния склад и идентифицирането им от свидетелите Г. Я. М. и М. И. ов М., съответно възприетите от свидетелката А. Б. С. отличителни белези като възраст, пол, походка, коса и дрехи сочат на предварително съгласуване на волята им да извършат кражба, което се установява още и от предварителната подготовка на средства и добИ. ето, макар и по неустановен за разследването начин, на информация за наличността на средства и мястото им за съхранение - при това в населено место различно от трайното им местопребиваване.

Паричната стойност на отнетото имущество е 450 155 лева, което на фона на установената към момента на деянието минимална работна заплата MP3 от 610 лева обоснова според съдебната практика квалифициращия признак „особено големи размери“. Случаят се явява и особено тежък на фона на данните за обременената съдебна биография на подсъдимите при това за различна деятелност, обстоятелството, че Б. Б. С. е търпял към този момент наказание пробация, а Х. Т. Т. е бил в условията на определения му по НОХД № 143/2020 г. на Районен съд Бургас изпитателен срок, което навежда на липсата на поправителен ефект от наложените им наказания и неглижиране на целите, които следва същите да постигнат. Тук следва да се отчетат още и високата степен на подготовка и хладнокръвие при осъществяване на кражбата, техническото и обезпечаване и действия по избягване на възможна идентификация от страна съответните държавни органи, изведени от установения технически арсенал и предприетите модификации на лекия автомобил „Шкода Октавия”, спецификата на охраняемия обект - в централна градска част и при изградена сигнално-охранителна инсталация и реагиращи на сигнали от същата охранителни екипи.

Във връзка със съдебното минало на подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т. следва да се има предвид, че те са извършили деянието си и при условията на повторност и съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като двамата са извършили престъплението, след като са били осъждани с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, дори и когато се касае за еднакви по вид престъпления против обществената и личната собственост, с оглед предходните им осъждания и изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

От субективна страна двамата подсъдими С. и Т. са извършили престъплението по чл. 196а от НК при форма на вина пряк умисъл, при което същите са съзнавали противоправния характер на деянието, целели са и са искали настъпването на изискуемите забранени общественоопасни последици - отнемане на процесните парични средства като са имали намерението да се разполагат с тях като със свои.

Първоинстанционният съд е намерил още и, че подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т. са извършили и деянието по чл. 348, б. „а“, предл. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 oт НК като в периода 1-02.06.2020 г. са имали в своя фактическа власт вещ забранена от закона, а именно: фабрично произведен заглушител, който представлява радиосредство излъчващо в ефира, за което същите не са имали надлежно разрешение. Този портативен /носим/ заглушител модел „CKJ-1606N8N“, с производител „CKJ“, захранван от вградена акумулаторна батерия с монтирани на него 8 броя антени със следните честотни ленти на излъчване: за изход 1 – 2397.399 ~ 2523.100 MHz; за изход 2 - 1806.640 ~1894.767 MHz; за изход 3 - 923.877 ~ 965.885 MHz; за изход 4 - 165.300 ~ 183.000 MHz; за изход 5- 2619.899 ~ 2733.000 MHz; за изход 6-1566.800 ~ 1586.800 MHz; за изход 7 - 788.679 ~ 829.640 MHz; за изход 8 - 2104.399 ~ 2181.800 MHz има за цел да заглуши сигналите на GSM - операторите, с което да ограничи възможността за проследяването на двамата подсъдими, а то е част от цялостната подготовка на инструментариума експлоатиран за извършване на деянието по чл. 196а от НK - моторно превозно средство с повишена двигателна мощност, с приспособление за укрИ. е на регистрационните номера, придвижването в тъмната част на денонощието, когато контрола от страна на съответните служби е силно ограничен или изобщо отсъства, при транспортиране с изключително висока скорост, която препятства проследяването им, обезпечаването с широк арсенал от нехарактерни технически средства, предназначени за преодоляването на охранителни системи и пригаждането на специални тайници в автомобила за това. Цялостната оценка на подготовката, начинът на извършване на престъплението по чл. 196а от НК при условията на външен контрол и наблюдение и сигнално-охранителна техника, свързана с жива охрана сочи на висока степен на координация на действията, доверителни отношения между подсъдимите и ясно осъзнаване на набелязаната цел, съответните трудности за постигането и намирането и обезпечаването на средства за преодоляването и разрешаването им, което свърза откритото в автомобила „Шкода“ радиосредство, напълно работоспособно и за което се изисква писмено разрешение от КРС съгласно чл. 79 от ЗЕС.

Престъплението е такова на формално извършване, не е необходимо предметът да е бил експлоатиран съобразно неговото предназначение като видно от данните за съдимостта на Х. Т. Т., същият вече е бил санкциониран за държането на такова радиосредство, чието предназначение изчерпателно бе посочено по-горе.

Доверителните отношения, в които са се намирали двамата подсъдими, както и цялостната подготовка за извършване на кражбата, сочат използването на ресурс, годен да осигури необходимата им и технически възможна анонимност, а мястото на открИ. е на заглушителя - в черна чанта на задната седалка на лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 43••••, заедно с отвертки /процесните две - с дървени дръжки и три с пластмасови такива/ и обвързването на това обстоятелство с показанията на свидетелката А. Б. С., която е възприела носенето на средно голяма, преметната през рамо на задната част на хълбока чанта, установява фактическата власт упражнявана временно от подсъдимия С., който отговаря на даденото от нея негово описание, върху заглушителя.

От субективна страна, деянието по чл. 348, б. „а“, предл. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е извършено при форма на вина пряк умисъл и общност на същия, като всеки от подсъдимите е съзнавал ролята и значимостта на факторите при осъществяване на изпълнителното деяние и свързаността им постигане на набелязаната крайна цел.

Съдът в настоящия си състав не споделя и не счита за основателни възраженията в тяхната им цялост, направени както от защитниците на подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т., адвокат П. С. Ч. от АК гр. Благоевград и адвокат И. Н. Н. от САК обективирани в подадените от тях въззивни жалби с вх. № 260923/14.07.2023 г. постъпилата жалба от адвокат Н. и тази с вх. № 260905/11.07.2023 г., подадена от адвокат Ч., така и възраженията направени в хода на съдебните прения от защитниците относно несъставомерността на деянията и тяхната недоказаност. Възраженията направени в подадения протест с вх. № 260904/11.07.2023 г. на прокурора Нанка Тодорова Рачева, както и поддържаните от представителите на АП - Велико Търново и доразвити в открито съдебно заседание такива възражения по протеста насочени срещу онези части на присъдата касаещи размера на наложените наказания и свързани с твърденията за тяхната явна несправедливост, тъй като същите са определени в минимално предвидения от закона размер, се явяват също неоснователни. Това е така защото с тях се обосновава виждането на обвинителите по определянето на наказанията за извършените според акта престъпления, както и се засяга въпрос по който първият съд се е произнесъл обосновано с мотивите си, които след извършения доказателствен анализ се споделят и от въззивната инстанция макар и с известни условности.

Настоящият съдебен състав намира, че окръжният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е стигнал до правилният извод за виновността на двамата подсъдими по така възведените им обвинения, за които и ги е осъдил. Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка като цяло не бяха установени освен тези аргументи визирани в изложението към подадения протест така определеният размер на наказанието лишаване от свобода за деянието по чл. 196а, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК дори и в съвкупност с кумулативно наложеното наказание конфискация няма да може да постигне целите на индивидуалната превенция, още повече, това наказание конфискация не е присъединено на основание чл. 23, ал. 3 от НК, а е присъединено само наказанието глоба, което е и в малък размер..

При законовата установеност когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът да може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание, първоинстанционният съд с Присъда № 260000/05.07.2023 г. постановена п о НОХД № 885/2020 г. е определил на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание измежду наложените на подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т. в размер на 10 години „лишаване от свобода“, като е присъединил към него на основание чл. 23, ал. 3 от НК изцяло наказанието „глоба“ в полза на държавата в размер на 200 лв..Това е решено при условие, че с присъдата, както и мотивите към същата съдът е постановил с оглед данните по делото за притежавано имущество да се постанови конфискация на следните движими вещи, собственост на Б. Б. С. - лек автомобил марка „Ауди А8“ с peг. № С В 01•••• с номер на рама WAUZZZ4H1•••••••••••и номер на двигател CDS008112 и сумата от 1 215лв. /банкноти с номинал от 50 лв., 1 банкнота с поминал 100 лв., 1 банкнота с 10 лв., 1 банкнота с номинал 5 лв./ и следните движими собственост на Х. Т. Т. - лек автомобил марка „Порше 924“ с peг.№ СТ 32•••• с номер на рама WP0ZZZ92Z•••••••••• и номер на двигател XK038903 и сумата от 400 лв. /4 броя банкноти с номинал от 100 лв./.

В този смисъл следва и да се преценява основателността на подадения протест.

Преди да пристъпи към проверка за правилното приложение на материалния закон при определяне на и по размера на наказанията, настоящият състав дължи отговор на направените възражения от защитниците за използване на процесуално недопустими доказателства, както и такъв по възраженията на прокурора.

На първо място следва да се изложат аргументи и изрази становището на съдебната инстанция по възраженията на подсъдимите и на тяхната защита за допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателствата и особено на тези свързани с разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК /преди редакцията му от ДВ, бр. 18 от 2024 г./, искането да не бъдат кредитирани показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители, осъществявали действия по разследването, макар и същите да не са били със съставени протоколи по реда на НПК. Изтъкнати са съображения за недопустимост на показанията на полицейските служители, неконкретизирани по имена, които неправилно са били използвани от съдилищата, поради забраната по чл. 118, ал. 2 от НПК.

Подобно възражение макар и ненаправено пред първоинстанционния съд, не е останало в страни от аналитичната му дейност, който след обсъждане на показанията на посочените свидетели не е открил основания да изключи коментираните протоколи като негодно доказателствено средство за проведените следствени действия и за събраните чрез тях доказателства.

Настоящият съд намира, че от доказателствената съвкупност не следва да бъдат изключени кредитираните от окръжния съд показания на свидетелите Т. И. И., Б. П. В., Г. Я. М., М. И. ов М. и Е. Е. дадени от тях както по време на проведеното съдебно следствие пред контролирания съд, така и присъединените такива от досъдебното производство.

Тук следва да се посочи, че служебното качество на свидетелите като полицейски служители не изключва априори дадените от тях показания. Писмените доказателствени средства удостоверяват, че действията по претърсване и изземване или оглед на местопроизшествията са извършени от конкретно посочен разследващ орган по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 2 от НПК. Присъствието на полицейските служители при реализирания съгласно чл. 163 от НПК способ претърсване и изземване и/или при реализирания съгласно чл. 155 от НПК способ оглед не ги прави разследващ орган по смисъла на закона, поради което не обосновава заключение за недопустимост на техните показания на основание чл. 118, ал. 2 от НПК. В този смисъл съдът преценява това възражение като неоснователно. Към момента на инкриминираното деяние и до приключване на производството пред Плевенския окръжен съд тези свидетели не са били сред кръга лица, които съобразно чл. 118 от НПК /в редакцията му до изм. с ДВ бр. 18 от 1.03.2024 г./ не могат да участват като свидетели. След изменението на същата норма с ДВ бр. 18 от 1.03.2024 г. е установена забрана да имат качество на свидетели по делото и лицата, които са извършвали „разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи”. Следва да се констатира, че нито ЗМВР, нито НПК, нито друг общодостъпен нормативен акт съдържат определение на понятието „разузнавателна беседа”. Този израз е споменат единствено в чл. 10, т. 1 от ЗМВР като един от способите за извършване на оперативно - издирвателна дейност. Липсата на дефиниция обуславя необходимост от тълкуване волята на законодателя, чрез анализ на мотивите за изменението на закона. Прочитът им сочи въплътената в актуалната редакция на чл. 118, ал. 2 от НПК идея на законодателя да следва възприетото от съдебната практика виждане /след осъдителните решения на ЕСПЧ, вкл. делото „Д.М.”- жалба № 34779/09/ за недопустима доказателствената стойност на показанията на свидетели - полицейски служители, провеждали оперативна беседа със заподозряно лице. Законодателната промяна е наложена от необходимостта за пълно транспониране на изискванията на Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г., установяваща правила относно правото на информация на заподозрените или обвиняеми лица относно техните права в наказателното производство и относно обвинението срещу тях. С обсъжданото изменение на чл. 118, ал. 2 от НПК по законодателен път се обезпечава правото на защита от най-ранен етап от протичащото разследване, като се препятства изобщо възможността да бъдат разпитвани като свидетели полицаите, пред които заподозреният преди привличането му като обвиняем е възможно да е направил самопризнание. Законодателят не разграничава случаите на отсъствие и на направено такова. Щом полицейски служител е провеждал „разузнавателна беседа” със заподозрян, той не може да бъде разпитван като свидетел в наказателното производство.

Въззивната инстанция е категорична в разбирането си, че възпроизведените извънпроцесуални изявления на непосочено като самоличност лице от полицейския служител, провеждащ оперативна беседа в досъдебното производство за лица, които все още нямат установено процесуално качество, осигуряващо им съответните процесуални права, не могат да бъдат ценени като годен и надлежен доказателствен източник за проверка или заместване на бъдещите обяснения на подсъдимите.

Видно от мотивната част на присъдата на първоинстанционния съд, действително показанията на свидетелите Т. И. И., Б. П. В., Г. Я. М., М. И. ов М. и Е. Е. изцяло са били приобщени към доказателствената маса.

Настоящият състав не счита, че е допуснато съществено нарушение с това, доколкото за установяване на тези факти са налице други доказателствени източници, които като обем и качество на съдържащата се в тях информация са достатъчни да подкрепят обвинението. В този смисъл липсва твърдяното нарушение на процесуалните правила.

По отношение на извършените изследвания на иззетите веществени доказателства подробен анализ е направил първоинстанционният съд, дословно възпроизвеждайки експертните заключения. Свидетелските показания правилно са преценени като еднопосочни и последователни, в унисон с цялата доказателствена маса.

При извършеното предявяване на веществените доказателства от първия съд при условията на чл. 284 от НПК страните не са направили възражения, като при осъществената на избирателен принцип проверка на част от паричните средства, по селективен принцип заявен от защитата на подсъдимите, е установено съответствие между описаните веществени доказателства по протокол от 02.06.2020 година с откритите, наличието на съответствие при произволно преброяване на банкнотите в пачки - съобразно описаното и в цялост, както и състоянието на веществените доказателства - опаковани със съответни подписи на поемни лица, без видимо нарушаване целостта на опаковката, печатите и пликовете, в които същите са съхранявани.

В хода на съдебното следствие е било проведено предявяване на вещественото доказателство по делото: лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 43 ••••, находящ се в базата на ОД на МВР - град Плевен, в село Згалево. При извършеното предявяване и оглед от съдебния състав е констатирано монтирането на допълнителна рамка извън равнината на предния регистрационен номер, видимо окабеляване и техническо устройство в областта на предна дясна пасажерска седалка, както и аналогично разположение на приспособленията към задния регистрационен номер като е изготвен и съответен фотоалбум.

Протоколите удостоверяващи извършването на съответните процесуално - следствени действия са изготвени в съответствие с установения регламент, а показанията на поемните лица сочат на спазване на законовите изисквания в тази насока и същите правилно се ценят от съда.

По направените възражения и в отговор на доводите на защитниците следва да се отбележи следното:

На първо място, не съществува процесуална пречка обвинението да бъде обосновано изключително или единствено с косвени доказателства. Константната съдебна практика изисква същите да бъдат в такава взаимовръзка помежду си, щото да изключват друга възможност и каквото и да било съмнение относно авторството на деянието. Видно от показанията на разпитаните по делото участници в специализираната полицейска операция подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т. са напуснали паркинга, находящ се в двора на бившето ТКЗС на Околовръстен път, край ж.к. „Обеля“ в гр. София с процесния лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с peг. № СВ 43••••, който по това време е собственост на свидетелката И. Е. М. от гр. София, живееща на семейни начала с брата на Б. Б. С. - И. Б. С.. Първоинстанционният съд обосновано е изложил в мотивите си съображения защо не приема представената му хипотезата на случайно попадане на посоченото превозно средство под фактическия контрол на двамата подсъдими Т. и С., както и наличието на влошени отношения, както между И. Е. М. и И. Б. С., така и между последния и брат му Б. Б. С.. Процесното моторно превозно средство е установено да навлиза в град Плевен от свидетелите Г. Я. М. и М. И. ов М., които разполагали със служебна информация за възможната поява на двамата подсъдими с лекия автомобил марка „Шкода Октавия“ с peг. № СВ 43•••• на територията на град Плевен и малко по-късно са ги разпознали да се движат в района на местопроизшествието на отсрещната страна, където се намира аптечният склад, ползван от търговеца „Ралифарма“ ООД. И двамата свидетели категорично са разпознали подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т. на база снимковия материал в системата БДС, както и на база изпратените на Г. Я. М. снимки чрез чат-приложението „VIBER“ от свидетеля Т. И. И.. На следващо място и извън възприятията на М. и М., в същия район двете лица, съответстващи по възраст и телосложение на подсъдимите и с дрехи /и чанта преметната през хълбок/ съответстващи на описаните по протоколи за личен обиск от 02.06.2020 година, са били забелязани от свидетелката А. Б. С. и нейната майка, които живеели в кооперация в съседство и непосредствена близост до фармацевтичния склад. При това положение са налице доказателства установяващи присъствието на двамата подсъдими в района на местопроизшествието във времеви интервал, предшестващ активирането на алармената инсталация на фармацевтичния склад, като Б. Б. С. и Х. Т. Т. са напуснали района на града преди установяването на взломната кражба от служителите на охранителната фирма и в изключително кратък времеви интервал.

С процесния лек автомобил „Шкода“ двамата подсъдими са били задържани на територия на бившето ТКЗС, при Околовръстен път при ж.к. „Обеля”, при което и с оглед на поддържаното от тях пълно отрицание на пребиваването в гр. Плевен, липсва логично обяснение за причините, поради които в тази част от денонощие двамата са се намирали там. Заявената от подсъдимия Т. защитна версия категорично е отхвърлена от първия съд и в тази връзка подобно разбиране почиващо на доказателствената маса, се възприема изцяло от настоящия съдебен състав. Защитната теза на Х. Т. Т. се опровергава и с отсъствието на свидетеля Х. Д. Н., който по твърденията на подсъдимия е следвало да получи по това време сумата от 400 лева за закупуване на части за обслужване на лекия автомобил „Фолксваген Поло“, с който Т. пристигнал на посоченото място, преди отпътуването му за гр. Плевен.

По нататък в разсъжденията следва да се отчете извършеният оглед на процесния лек автомобил, при който е установено наличието на парична сума в раница на задната седалка, с фактура и обозначен издател - ЕООД „Фьоникс фарма“ с адрес гр. Велико Търново, и с посочен получател търговеца „Ралифарма“ ООД с адрес град Плевен, ••••••••••• и МОЛ С. К. Х.. Този факт съпоставен с показанията на втория управител В. Х.в Х.в показва, че спестените от Х.в парични средства са били обект на посегателство, наред с придобитите и ползвани от дружеството средства за осъществяване на търговската му дейност. Трасологичните следи по балконската врата на втория етаж, които кореспондират с особеностите на двете отвертки, открити в процесния лек автомобил „Шкода“ и вероятностният във висока степен извод, че същите са били ползвани за извършване на кражбата сочи на непрекъсната верига от косвени доказателства с насока към подсъдимите Т. и С., като автори на инкриминираното деяние по чл. 196а от НК. Изключително краткият интервал от време и отчитане на времето на задействането на алармената инсталация, защитаваща аптечния склад, при съпоставка с времето на отзоваване на екипа след втория сигнал и напускането на град Плевен от подсъдимите с лекия автомобил, еднозначно сочи на участие от страна на подсъдимите в извършването на процесната кражба. Процесното превозно средство лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с peг. № СВ 43••••, с което са се придвижили двамата подсъдими, притежавало специални технически характеристики и повишена мощност, които предполагали способност за бързо придвижване по обществените пътища, а монтираната специална „щора“ на регистрационните номера имала предназначението да прикрие идентификацията на превозното средство и елиминира възможностите за контрол върху неговото движение. Такъв тип приспособления са забранени от закона и те сочат на предварителна подготовка за извършване на деянието. Същевременно, пригоденият тайник в автомобила и съхраняването на разнороден брой технически приспособления-шперцове, секретни ключове, отвертки, както и на телескопична стълба, сочат на предварителна подготовка и информираност от страна на подсъдимите за условията, при които е трябвало да осъществят кражбата.

По отношение на разпилените парични средства и импровизираният подход към втория етаж на аптечния склад, може да се предположи наличието на висока степен на организация и ясното съзнание, че обектът е охраняван, както със сигнално-охранителна техника, така и с жива сила, поради което не следва да се губи време, за да се събират разпилените парични средства, при изнасянето им от аптечния склад. Установените по делото технически средства - два броя отвертки, са били използвани за преодоляване на заключващите механизми на входната врата и шкафа, където са били държани парите, а чрез процесното моторно превозно средство подсъдимите са се придвижили от и до мястото на престъплението, като са пренесли своя технически инвентар, а на обратно и отнетите парични средства. Стойността на отнетата парична сума надхвърля неколкократно 140 пъти минималната работна заплата за страната към момента на довършване на деянието и кражбата се явява в особено големи размери. Налице е кумулативната изискуемост, а именно: деянието да представлява особено тежък случай за всеки един от двамата дейци по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК, при отчитане на настъпилите вредни последици, отегчаващите обстоятелства, установени по делото и изключително високата степен на обществена опасност на дейците. Начинът на извършване на деянието, средствата набавени за неговото осъществяване, подбудите, както и, от друга страна, личната степен на обществена опасност на дейците, която се явява чувствително завишена, сочат на квалифициращият състав по чл. 196а от НК. Тук следва да се отчете и съобрази и обстоятелството, че подсъдимите са използвали специално подбрано моторно превозно средство - с повишена мощност, което е претърпяло допълнителна техническа интервенция с монтирането на прегради тип „щори“ за загубата на идентификационни характеристики, а от друга - и посредством монтирането на специален тайник, в който са били укрити различни технически приспособления. Характеристиките на деянието и постигнатият резултат навеждат нa предварителен сговор и придобита информация, че точно в посочения склад се държат значителни парични средства, а от друга страна, обстоятелството че търговският обект се намира в централната част на града и е защитен със сигнално-охранителна техника, насочва към специални умения за нейното извършване и опит в избягването на живата охрана, така както се е случило в конкретния случай. Броят на квалифициращите признаци, както и данните за съдимостта на подсъдимите С. и Т. извън тези, необходими за обосноваване на обективността сочат такава висока степен на лична опасност, която насложена с приложените по делото характеристични справки предопределят и правния извод на съда за особено тежкия случай на кражбата.

В отговор на доводите на защитниците съдът следва да посочи, че за да е налице кражба на чужда движима вещ за дееца или както е в разглеждания случай, за дейците трябва да е достатъчно да съзнават, че вещта не им принадлежи и че е налице противно на волята на собственика намерение противозаконно да я присвоят, като законът не поставя изискване лицето от чиято фактическа власт се отнема вещта да е собственик. Същият може да бъде владелец или държател, като с кражбата се прекъсва досегашното фактическо владение и се установява собствено такова. С изнасянето на паричната сума от офиса и сградата на аптечния склад деянието е довършено, като ирелевантно е, че част от отнетата парична сума е разпиляна в подстъпа на сградата. В този смисъл първоинстанционният съд се е позовал на задължителна съдебна практика на Пленума на Върховния съд, както и на конкретно посочено решение на ВКС в лицето на Решение № 474/21.11.2008 година на ВКС по н.д. № 481/2008 година на III н.о. на ВКС, на съдия Вероника Имова, включително и на доктрината, която под „владение“ разбира възможността за фактическо разпореждане с вещта приемайки, че Наказателният кодекс защитава не само владението по смисъла на ЗС, но и всяко друго фактическо държане без оглед на основанието за неговото придобИ. е.. В този ред на мисли не е необходимо нито изследване на произхода на средствата, а така също и периодът, през който те са добити, както и уточняването кои банкноти от отнетите се явяват фирмен ресурс и кои - лични спестявания, доколкото парите представляват родово заместими вещи.

Следва да се отбележи, че по голяма част от възраженията направени и поддържани от защитниците на двамата подсъдими, адвокат И. Н. Н. от САК и адвокат П. С. Ч. от АК гр. Благоевград вече се е произнесъл първият съд, което той е сторил обосновано и аргументирано основавайки се на събраните по делото доказателства, като неговите становища изцяло се споделят и от настоящата съдебна инстанция.

Отделно от това защитника адвокат П. С. Ч. поставя и въпроса за наличието на извършено според него престъпление „кражба“ в условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК. От начина на формулиране на диспозитива на обвинението по чл. 196а от НК започват видно от възражението, първите процесуалноправни и материалноправни проблеми. Вместо един или няколко диспозитива за продължавана престъпна дейност, Окръжната прокуратура в гр. Плевен е възприела отнемането на общата инкриминирана сума в размер на 450 155 лева, да е станало едновременно, без при това да бъде индивидуализиран нито конкретния час и място на отнемането от владението на съпрузите С. К. Х. и В. Х.в Х.в на сумата от 250 1 5 5 лева, определена като собственост на търговското дружество „Ралифарма“ ООД със съуправители посочените двама съпрузи, нито отделно отнемането на сумата от 200 000 лева лични средства на физическото лице В. Х.в Х.в. Тази правна конструкция се определя от адвокат Ч. като неиздържана и незаконосъобразна.

Няма как настоящата съдебна инстанция да сподели такова виждане относно правната конструкция за първото обвинение, а именно за деянието по чл. 196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, поради което и го приема за неоснователно.

Първоинстанционният съд е произнесъл своята присъда с диспозитив според който на 01.06.2020 г. в гр.Плевен при условията на повторност и след предварителен сговор помежду си, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на технически средства – два броя отверки, чрез използване на МПС – лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 43••••, собственост на И. Е. М. от гр. София, са отнели чужди движими вещи: сума в размер на 250 155 лв. от владението на управителите на Ралифарма“ - ООД с ЕИК 114687510 С. К. Х. и В. Х.в Х.в, двамата от гр. Плевен и сума в размер на 200 000 лв. от владението на В. Х.в Х.в от гр.Плевен, общо сума в размер на 450 155 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Възражението, че не е индивидуализиран нито конкретния час нито мястото на отнемането от владението на съпрузите реално не отчита, че тези признаци на индивидуалността са подробно изложени както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в мотивната част към Присъда № 260000/05.07.2023 г. постановена по НОХД № 885/2020 г. на Окръжен съд гр. Плевен. Ноторно известно е, че съдебният акт се разглежда като единство между обстоятелствена част /мотиви/ и диспозитив, при което в настоящия случай не са допуснати никакви процедурни нарушения. Същото се отнася и до изискванията предявявани към обвинителния акт. Необходимо е в диспозитива да се да се включат и изпишат всички елементи от обективния и субективния състав на престъплението, а при състава на кражбата това е постигнато.

Освен това не са налице обособени две или повече деяния, които да осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, да са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите да се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Напротив извършено е само едно деяние, непрекъснато във времето, като с него са отнети паричните средства с един акт продължил кратко във времето, тъй като предметът на кражбата се е намирал на едно и също място в шкафа, тоест извършено е едно отнемане с едно взломяване на парични средства макар и от различни държатели.

Не се споделя и възражението направено като претенция, по скоро извлечено като такова, че решаващият съд е нарушил и изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК, тъй като не посочил кои обстоятелства се приемат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. В същото време се претендира противоречията в доказателствената съвкупност да са останали необсъдени, без да е изяснено защо се приемат едни доказателства, а се отхвърлят други като това представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, водещи до отменително основание на постановения съдебен акт.Проверяваният съд не е извършил изискуемата от закона всестранна и обективна оценка на релевантните факти и в тази връзка той незаконосъобразно е признал за виновни подсъдимите.

Настоящата инстанция разглежда изводите на първия съд на фона на горните съждения и счита, че те са достатъчно добре обосновани, всички доказателства обсъдени и анализирани, а претендираните противоречия да са добре и доказателствено обяснени. В този смисъл тезата и аргументацията за необсъждане, неизясняване и нарушаване изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК се приема по-скоро като направена абстрактно, без да почива на и да намира подкрепа в доказателствата.

По следващото възражение направено от защитата по повод „намирането“ на фактура с обозначен издател ТД „Фьоникс фарма“ ЕООД гр. Велико Търново и получател ТД „Ралифарма” ООД с адрес гр. Плевен, ул. „Дойран“ № 24 и МОЛ - С. К. Х. в раница на задната седалка на процесния лек автомобил „Шкода Октавия“ с ДК № СВ 43••••, с парична сума в нея, и определянето на този факт за житейски нелогичен и правно несъстоятелен, следва да се има предвид следното.

Не могат да се приемат за почиващи върху данните по делото предположенията представени от защитниците за възможността въпросната фактура открита в раницата на задната седалка на лек автомобил „Шкода Октавия“ с ДК № СВ 43••••, с намерена в нея парична сума, да бъде придвижена от град Плевен до град София и да бъде поставена в раницата, в която са се намирали процесиите парични средства, за да бъдат уличени двамата подсъдими като им се подхвърлят доказателства. В тази насока разпитаните по делото служители на ГД „НП“ опровергават нa мястото, където е извършено претърсването и изземването на и от лекия автомобил „Шкода Октавия“ да са пристигали други нямащи отношение към следствените действия служители, включително и ОД на МВР град Плевен. Разпитаните по делото поемни лица също не сочат идването на външни лица, а и както сочи свидетелят Т. И.в Д. „ако бях забелязал нещо нередно, щях да се обадя на телефон 112“. Наличието на различни документи в офиса на пострадалото дружество във времето и при скоростта, с която са го напуснали подсъдимите и разпиляването на значителна част от сумата в подстъпите към втория етаж на склада ясно навеждат на това, че Т. и С. са съзнавали ограниченият период от време в рамките, на който са можели да действат необезпокоявано и са се опитали, при това успешно, да се вместят в него, което е свързано с пропуски при изпълнение на набелязания от тях план, в това число - загубата на част от паричните средства и случайното попадане на доказателства, които са с уличаващ характер. Всъщност подсъдимите не са имали усещането, че са били обект на проследяване, тъй като в противен случай, те нямаше да се приберат с паричната сума обратно в град София, и/или биха я укрили някъде по пътя. Видно от протокол за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум на лист 9 – лист 26 от том 1 по досъдебното производство, е че взломеният шкаф където са се съхранявали паричните средства съдържа наред с останали невзети банкноти, още и разпилени книжа, които са били заедно в шкафа, което прави напълно възможно при събирането им от подсъдимите да са взети наред с паричните средства още и въпросната фактура. Необходимо е разсъжденията да следват фактите такива каквито са установени, а не да се градят върху възможни предположения, сами по себе си непочиващи на обективността. Това как трябва да се съхраняват и къде паричните средства, счетоводни документи и фактури според нормативните актове е едната страна на нещата, от която обаче не следва непременно извод, че не е възможно отделни фактури и/или други счетоводни книжа да се намерят при паричните средства.

По нататък се прави и възражение, че е останало неизяснено обстоятелството какви действия са извършвани и какво се е случило в периода от задържането на подсъдимия Б. Б. С. на 02.06.2020 г. около 00: 20 часа до 06: 05 часа на 02.06.2020 г., когато е започнало провеждането на процесуално- следственото действие оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване на веществени доказателства в гр. София, кв. „Обеля“ в двора на бившето ТКЗС. Проблемът според адвокат Ч. се състои в това, че след като подсъдимите са задържани в 00: 15 часа на 02.06.2020 г. процесуално-следственото действие претърсване и изземване е започнало, съгласно протокола изготвен за него, в 06: 05 часа и е завършило в 10: 15 часа. Не става ясно точно какво се е случило в интервала от време между 00: 15 часа и 06: 05 часа и на това съобразно твърдението отговор не е даден, както от държавното обвинение, така и от първоинстанционния съд. Това е дало основание на защитата да твърди и поддържа, че през периода на изминалите шест часа, са извършени от оперативните работници от три дирекции и група дежурни дознатели от СДВР процесуални действия свързани с поставяне на въпросната фактура от „Ралифарма“ в ръчната чанта на подсъдимия С., както и е било възможно пренасянето от гр. Плевен до гр. София и на други веществени доказателства.

Изложеното навежда на действия, които според настоящия състав реално не са извършвани най-малкото защото такива предположения би следвало да почиват и да се правят въз основа на фактите и доказателствата приобщени по делото..Не може да се приеме, че обстоятелството свързано със задържането на подсъдимите в 00: 15 часа на 02.06.2020 г. и времето до извършване първоначалното действие по претърсване и изземване на лекия автомобил „Шкода Октавия“ между 06: 05 и 10: 15 часа на 2.06.2020 г. сочи на възможност за подхвърляне на доказателства, само защото никой по делото не посочва и не разяснява какво се е случило в интервала между задържането на подсъдимите и отпочването на това процесуално-следствено действие. Съпоставката на времето на изготвяне на снимковите файлове и протокола за претърсване и изземване, с изключение на конкретно изключените по-горе от съда такива сочи, че същите са извършени в рамките на обявения час в протокола за претърсване и изземване, което съвпада с разсъмване и светлата част на денонощието. От друга страна, следва да се отчете и обстоятелството, че след задържането на двамата подсъдими Б. Б. С. и Х. Т. Т. е било необходимо процедурно да се осигури разследващ орган, технически екип и поемни лица, като от показанията на разпитаните по делото Т. И.в Д. и Д. П. В. се установява, че същите /като поемни лица/ са били случайно открити и транспортирани до мястото на произшествието, тоест, необходимо е техническо време за обезпечаване на необходимите условия законосъобразно извършване на действието по претърсване изземване, особено при отчитане на времето, в което са били задържани подсъдимите.

На следващо място, видно от приложените в том 1 на досъдебното производство, от лист 27 до лист 94, писмени доказателства и протоколи за оглед на местопроизшествие, претърсване и изземване и обиск, съответно и фотоалбуми към тях, по делото са приобщени кореспонденция между Районен съд гр. Плевен, Районен прокурор в с.гр., както и Столична Дирекция на вътрешните работи, Отдел „Разследване“, приемани и изпращани писма и постановления за възлагане извършването на отделни следствени действия по разследване в друг район, от които става ясно, че всичките тези процесуални действия са извършени именно в интервала от времето между 00: 15 часа на 02.06.2020 г. и 06: 05 - 10: 15 часа на 2.06.2020 г. През този период от време организационно са подготвяни извършените по-късно претърсване и изземване, оглед и обиск, което се вижда и от часовете и датите отразени върху документите. Изпращани са постановления за възлагане на действия по делегация до СДВР София от разследващите органи в гр. Плевен, а обратно са получавани копия от протоколите. По този начин става ясно, че интервала от време интересуващ защитниците е използван единствено за организиране и подготовка извършването на основните протоколи по оглед, претърсване и изземване, както и от личния обиск извършен на подсъдимите.

Прави се и възражение за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения по делото свързани с изтърпяване мярката за неотклонение „задържане под стража“ от подсъдимия Б. Б. С., като се твърди, че той по същото време е изтърпявал и присъда по споразумение на СРС от 7 месеца лишаване от свобода. Получилото се несъвместимо изтърпяване по едно и също време на мярка за неотклонение „задържане под стража“ и влязлата в сила присъда лишаване от свобода е определено от защитника за съществено процесуално нарушение, което обосновава отмяната на първоинстанционната присъда.

Това което следва да се отбележи тук е, че претендираното наличие на дублиране и едновременно търпене на мярка за неотклонение и наказание лишаване от свобода не е въпрос имащ пряко отношение към съществените процесуални нарушения и законосъобразното или порочно постановяване на присъдата, респективно изготвянето на мотивите. Той касае нейното изпълнение и в тази връзка е неотносим към спора.

По отношение претенциите на прокуратурата намерили израз в подадения въззивен протест за явна несправедливост на наложените наказания и определянето на такива в законовия минимален размер, съдът в настоящия си състав преценява възраженията на обвинителите като частично основателни. Наблюдаващият делото прокурор Нанка Тодорова Рачева претендира, че по отношение размерите на наказанията лишаване от свобода на двамата подсъдими определени в предвидения от закона минимум, материалният закон не е приложен правилно, тъй като дори и в съвкупност с кумулативно наложеното наказание конфискация не биха могли да се постигнат целите на индивидуалната превенция, още повече, че това наказание конфискация не е присъединено на основание чл. 23, ал. 3 от НК, а е присъединено наказанието глоба, което е в сравнително малък размер. По този начин е налице подаден съответен протест, който позволява изменение на присъдата в тежест на подсъдимите.

Настоящият съдебен състав намира, че окръжният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е стигнал до правилния извод за виновността на двамата подсъдими по така възведените им обвинения, за които и ги е осъдил. Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка като цяло не бяха установени освен тези аргументи визирани в изложението към подадения протест така определеният размер на наказанието лишаване от свобода за деянието по чл. 196а, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК дори и в съвкупност с кумулативно наложеното наказание конфискация няма да може да постигне целите на индивидуалната превенция, още повече, това наказание конфискация не е присъединено на основание чл. 23, ал. 3 от НК, а е присъединено само наказанието глоба, което е и в малък размер..

При законовата установеност когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът да може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание. Първоинстанционният съд с Присъда № 260000/05.07.2023 г. постановена п о НОХД № 885/2020 г. е определил на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание измежду наложените на подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т. в размер на 10 години „лишаване от свобода“, като е присъединил към него на основание чл. 23, ал. 3 от НК изцяло наказанието „глоба“ в полза на държавата в размер на 200 лв..Това съдът е посочил в диспозитива на присъдата при условие, че с мотивите към същата присъда е решил с оглед данните по делото за притежавано имущество да се постанови конфискация на следните движими вещи, собственост на Б. Б. С. - лек автомобил марка „Ауди А8“ с peг. № СВ 01•••• с номер на рама WAUZZZ4H1•••••••••••и номер на двигател CDS008112 и сумата от 1 215лв. /банкноти с номинал от 50 лв., 1 банкнота с поминал 100 лв., 1 банкнота с 10 лв., 1 банкнота с номинал 5 лв./ и следните движими собственост на Х. Т. Т. - лек автомобил марка „Порше 924“ с peг.№ СТ 32•••• с номер на рама WP0ZZZ92Z•••••••••• и номер на двигател XK038903 и сумата от 400 лв. /4 броя банкноти с номинал от 100 лв./.

В този смисъл следва и да се преценява основателността на подадения протест и да се уважи в частта, с която се претендира наложеното наказание конфискация, предвидено в разпоредбата на чл. 196а от НК където наред с наказанието лишаване от свобода се предвижда и конфискация на част от имуществото на виновния, на основание чл. 23, ал. 3 от НК да се присъедини изцяло към най-тежкото наказание.Така постановено наказанието конфискация на основание чл. 23, ал. 3 от НК, е необходимо да се присъедини изцяло към наказанието лишаване от свобода.

Иначе извън наказанието конфискация, предвидено в разпоредбата на чл. 196а от НК направените в протеста оплаквания за явна несправедливост на наложените наказания са неоснователни.

По правилното приложение на материалния закон при определяне на и по размера на наказанията:

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т. за престъплението по чл. 196а, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, във вр.с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, първият съд правилно е отчел границите уредени от закона и приложил разпоредбата на чл. 54 от НК. Видно от мотивите към проверяваната присъда, съдът е конкретизирал всички обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанията по отношение на двамата подсъдими. Той е посочил, обсъдил и е приел, че смекчаващи отговорността обстоятелства по делото за това деяние не се установяват - обясненията на подсъдимия Х. Т. Т. са възприети като такива с изцяло защитен характер и нямат принос за разкрИ. е на обективната истина.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства правилно са отчетени данните за съдимост, характеристичните справки и обстоятелството, че подсъдимите са осъждани за деяния извън присъдите определящи повторността.. По делото са налице данни, които обуславят висока обществена опасност и на двамата подсъдими. Видно от данните за характеристичните справки на подсъдимите, лошите характеристични данни за Т. и С., изведени от приобщените по делото характеристични справки за всеки от тях и данните, установени от ангажираните по делото свидетелски показания, че същите се движат в криминално проявена среда, предходната съдимост извън експлоатираната за обосноваване на квалифициращия признак на повторността, а за С. и съдимостта му в чужбина, която също следва да бъде зачетена с оглед нормата на чл. 8, ал. 2 от НК, липсата на поправителен ефект от наложените им наказания, значителните негативни последици и лишаването на правоимащите за продължително време от собствения им паричен ресурс, стойността на щетата неколкократно надхвърляща критерия „особено големи размери“, високата степен на организираност и техническа подготовка, които сочат и навеждат на изградени престъпни навици и умения, надхвърлящи стандарта, за което свидетелства и обстоятелството, че екипът на охранителната фирма, въпреки по-бързото време за реакция и неговата краткосрочност във времето на подаване на двата сигнала не е успял да регистрира подсъдимите и тяхното пребиваване в и около фармацевтичния склад.

Личната обществена опасност на подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т. бележи чувствително завишаване.

Поначало деянията, които осъществяват посочените в състава на престъплението признаци са общественоопасни прояви. Обсъждайки всеки отделен казус, следва да се отчита, че водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на деянието, а на втори план стои степента на обществена опасност на дееца. Обществената опасност на деянието се определя от насоката на отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното обществени отношения. Към значимите за нейното определяне обстоятелства следва да се отнесат характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат, характерът на конкретното деяние, с оглед конкретната възможност, която то създава за засягане на обекта, степента на застрашаване на обекта, някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата личност, общественоопасните последици от деянието, каквито може да има и при престъпленията на просто извършване и т.н.

При това положение наказанието на подсъдимите Т. и С. за посоченото престъпление първият съд е определил при условията на чл. 54 от НК в размер на по десет години лишаване от свобода за всеки един от тях, което се явява и според настоящия въззивен състав справедливо и достатъчно на фона на липсата на поправителен ефект от наложените им до този момент наказания, за да се постигнат реално целите на индивидуалната и генерална превенция. Това наказание се явява и справедливо, тъй като определянето на исканото от представителя на държавното обвинение наказание в границите посочени от него, без регистрирането на допълнителни отегчаващи вината обстоятелства, би представлявало форма на необоснована наказателна репресия и неоправдана от доказателствата по делото изолация на подсъдимите от обществото и близките им.

С оглед данните по делото за притежавано имущество, проверяваният съд е преценил за необходимо да се постанови конфискация на следните движими вещи, собственост на Б. С. - лек автомобил марка „Ауди А8“ с peг. № СВ 01•••• с номер на рама WAUZZZ4H1••••••••••• и номер на двигател CDS008112 и сумата от 1 215лв. /банкноти с номинал от 50 лв., 1 банкнота с поминал 100 лв., 1 банкнота с 10 лв., 1 банкнота с номинал 5 лв./ и следните движими собственост на Х. Т. - лек автомобил марка „Порше 924“ с peг. № СТ 32•••• с номер на рама WP0ZZZ92Z•••••••••• и номер на двигател XK038903 и сумата от 400 лв. /4 броя банкноти с номинал от 100 лв./.

При определянето на наказанието по чл.348, б.“а“ - предложение второ, във с чл. 20, ал. 2 от НК съдът правилно окръжният съд е съобразил за двамата подсъдими Б. Б. С. и Х. Т. Т. данните за съдимостта и характеристичните им данни, посочени по-горе, които не следва да бъдат преповтаряни, липсата на поправителен ефект от наложените наказания и установената продължителност на държане на процесното радиосредство, както и отсъствието на смекчаващи вината обстоятелства като е наложил наказанието им при условията на чл. 54 от НК в размер от по 2 години лишаване от свобода и глоба в полза на държавата с размер на 200 лв. за всеки от подсъдимите Т. и С.. Съдът е отчел обстоятелството, че деянията на подсъдимите предмет на съдебното производство - това по чл. 196а, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и това по чл. 348, б.“а“ - предложение второ, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, са извършени при условията на реална съвкупност, поради което на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определил за всеки от подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т. едно общо най-тежко наказание измежду наложените за тях, а именно десет години лишаване от свобода като присъединил към него на основание чл. 23, ал. 3 от НК изцяло наказанието „глоба в полза на държавата“ в размер на 200 лв. и определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗИНЗС - първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание за всеки от тях.

Специалната и генерална превенция биха били постигнати само с изолирането на подсъдимите от обществото за определения срок, като по този начин се отнеме възможността да вършат нови престъпления и в същото време се предупредят и останалите членове на обществото за нетърпимостта към подобно престъпно поведение.

Наложените наказания изпълват изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗИНСЗС, поради което първоначалния режим на изтърпяване на наказание правилно е определен на „строг”.

Наведените от подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т., съответно от техните защитници адвокат П. С. Ч. от АК гр. Благоевград и адвокат И. Н. Н. от САК, възражения за доказателствена необезпеченост на обвиненията са изцяло неоснователни и по тях настоящият съдебен състав вече направи своите обсъждания отхвърляйки ги.

Коректни и подлежащи на потвърждаване са решенията на окръжния съд относно приложението на чл. 59, ал. 1 от НК като при изпълнение на наказанието лишаване от свобода е приспаднал и времето, през което Б. Б. С. и Х. Т. Т. са били с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по настоящото дело - досъдебно производство и съдебно следствие пред първоинстанционния съд, за периода от 02.06.2020 г. до 05.07.2023 г. при зачитане на един ден задържане за един ден лишаване от свобода. Съдът се е произнесъл и по отношение на режима на изтърпяване на наказанията за всеки от подсъдимите, разпределянето на разноските по чл. 189, ал. 3 от НПК и по въпроса какво да стане с веществените доказателства с отделно определение. Те не се и атакуват пред въззивната инстанция.

В изпитателния срок определен по НОХД №143/2020г. по описа на Районен съд гр. Бургас подсъдимият Х. Т. Т. е извършил престъпленията по настоящето дело, които са умишлени, поради което съдът правилно е привел в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК отложеното наказание от 3 години лишаване от свобода като постанови ефективното му изтърпяване при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“в“ от ЗИНЗС.

С оглед на изложените съображения, следва да се остави без уважение подаденият протест против присъдата с изключение на частта атакуваща неприсъединяването на наложеното наказание конфискация към наказанието лишаване от свобода на основание чл. 23, ал. 3 от НК, както и да се оставят без уважение въззивните жалби на подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т., като същата следва да се измени.

Предметът на престъплението по чл. 348 от НК - портативен /носим/ заглушител модел, , CKJ-1606N8N“, с производител „CKJ“, захранван от вградена акумулаторна батерия с монтирани ма него 8 броя антени със следните честотни ленти на излъчване: за изход 1 - 2397.399 ~ 2523.100 MHz; за изход 2 - 1806.640 ~ 1894.767 MHz: за изход 3 - 923.877 ~ 965.885 MHz; за изход 4 - 165.300 ~ 1 83.000 MHz, за изход 5-2619.899 ~ 2733.000 MHz; за изход 6- 1566.800~1586.800 MHz; за изход 7 - 788.679 ~ 829.640 MHz; за изход 8 - 2104.399 ~ 2181.800 MHz е постановено да се отнеме в полза на държавата.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, не се установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения като съдът в настоящия състав не откри основания за нейната отмяна, а само основание за нейното изменение..Присъдата следва да се потвърди в останалите обжалвани части.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 334, т. 3, във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК и чл. 338 от НПК, Великотърновският апелативен съд