Решение № 3644 от 1.4.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 3046/2024 г.

Производството е по чл. 205, ал.5 от Закона за предучилищното и училищното образование / ЗПУО/ и е образувано по жалба на М. Т. Х. – родител и законен представител на малолетния К. М. Х. / тринадесетгодишен/, със съдебен адрес [населено място], ул. „ „ №, ет., срещу заповед №РД-09-599/03.12.2024г. на директора на основно училище /ОУ/ „ “ – Варна, с която на ученика е наложена санкция „забележка“.

В жалбата се твърди съществено нарушаване на административнопроизводствените правила поради неспазване правилото на чл.199, ал.1 от ЗПУВ, изискващо „изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешна мотивация“. Като причина ученикът да не уведоми учител за боя между двама негови съученици е фактът, че той е узнал за него непосредствено преди започването му, в началото на голямото междучасие. В жалбата се твърди, че К. Х. предвид пубертетската си възраст от чисто любопитство е тръгнал със свой съученик към мястото на двубоя. Той не е знаел за предварителното оповестяване на този двубой в платформа, в която в края на учебната 2023/2024г. самият той е станал жертва на психически тормоз от свои съученици, които са изработили неприлични колажи с неговия образ. Релевира се неспазена форма на акта, понеже няма мотиви за определяне срока на наказанието и за избора на конкретната санкция. Неправилно е определено началото на санкцията – от деня на издаване на заповедта и няма мотиви за допуснатото предварително изпълнение на заповедта. На изложените основания се иска отмяна на оспорената заповед с присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от своя баща, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски. Прави се възражение за прекомерност.

Ответната страна – директорът на ОУ „ “ – Варна, не се явява, но се представлява от адв. А. Д., която изразява позиция за законосъобразност на оспорената заповед и поддържа депозиран писмен отговор на жалбата / л. 17-19/. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Дирекция „ Социално подпомагане“-Варна, конституирана по делото на основание чл. 15, ал.6 от Закона за закрила на детето, не изпраща представител, но депозира писмен доклад / л.67 от делото/.

По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл / л.12/, а при изследване на нейната основателност съдът установи следното:

На 15.11.20204г. заместник-директорката по учебната дейност на ОУ „ “ [населено място] е изготвил доклад до директора с данни, че е била информирана от две ученички от 7а клас след третото междучасие на 14.11.2024г. за бой между ученици. Съставителката на доклада е видяла около 20 ученика в градинка близо до училището т.е. извън училищния двор, които са се разбягали в различни посоки, след като са я видели. Последната разпоредила присъствалите на боя да се явят в нейния кабинет. Отишли са четирима ученици от 7а клас- К., М., П. и Д.. От тях е узнала за сбиване с участието на Д.. Учениците са се върнали в клас, а класният им ръководител е бил информиран за случилото се. Последният се е свързал с родителите на Д. и така е узнал, че боят е бил предварително разгласен в социалната платформа „ Discord „, , както и че било заснето видео, имало е създадена организация кои да са реферите и кой да е операторът, който да заснеме боя с телефон. В писмения доклад са изброени имената на участниците в двубоя- Д. С. от 7а клас и Р. Д. от 7б клас. Н. Т. от 7б клас и Т. Ц. от 7д клас са били съдии на двубоя, а ученикът, заснел боя е бил Д. Й. от 7б клас. Зрителите са били общо 17 ученици от 7а клас, от 7б, клас, от 7д клас, от 7г клас и от 6 д клас /л.1-2 от преписката/.

Случаят е документиран в дневника за ситуации с насилие и и тормоз за учебната 2024/2025г. и е бил определен с второ ниво на сериозност /л. 23/..

На 15.11.2024г. е било проведено заседание на координационния съвет за превенция и интервенция на насилие и тормоз в ОУ „ “ – Варна, като е било взето решение случаят да се разгледа от педагогическия съвет / л. 51/.

На 19.11.2024г. класният ръководител на К. Х.- свид. Д. К., е изготвила доклад до директора на училището за приложените механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и преодоляване на проблемното поведение на учениците / л. 52 от делото/.

На 20.11.2024г. същият учител е изготвил писмено предложение до директора за налагане на „забележка“ на жалбоподателя. В този писмен документ са посочени наложените на ученика забележки в електронния дневник и липсата на налагани санкции по чл.199 от ЗПУО на Х.. Отразена е информация за проведен разговор с майката на Х. / л. 3/.

На заседание на педагогическия съвет на 26.11.2024 г. е бил обсъждан случая от 14.11.2024г. и е взето решение да се образуват процедури по налагане на санкции на всички участници и зрители на инцидента / л. 47-50/. Според данните от това заседание причина за физическия двубой между двамата седмокласници е взаимната размяна на обиди в социалните мрежи.

На 27.11.2024.г К. Х. е получил покана за изслушване / л.4 и 5 /, а неговият баща – уведомително писмо за изслушването / л. 6/.

Проведеното изслушване на 28.11.2024г. е документирано в писмен протокол, в който е отразено, че жалбоподателят не е член на социалната платформа „ Discord „, а е узнал за боя в същия ден. Протоколът е подписан от ученика и от неговия баща /л.7/.

На 03.12.2024г. ответникът е издал заповед, с която на основание чл. 205 във вр. с чл.199 от ЗПУО е наложил на К. М. Х. санкция „ забележка“. В мотивите на заповедта са изложени факти за уговорения и разгласен бой между учениците Д. С. и Р. Д., на който Х. е присъствал доброволно, без да направи опит да го предотврати, да го преустанови или да уведоми учител за случващото се. Вписано е неспазване на чл. 58, т.28 от ПДУ, като е възпроизведено съдържанието на това правило, посочени са наложените в електронния дневник забележки на ученика. Вписано е също, че санкцията “забележка“ е със срок от датата на заповедта до края на учебната 2024/2025г.

Съгласно чл. 5 от Правилника за дейността на училище „ “-Варна за учебната 2024/2025г. /л.10-27/, утвърден със заповед № РД-09-2278/10.09.2024г. на ответника по делото / л. 28/, той е задължителен за учители, ученици, родители.

Според чл. 53, т. 28 от Правилника сред основните задължения на ученика е да уведоми своевременно член на педагогическия и/или непедагогическия персонал в случай, че стане свидетел и/или участник на ситуация на противообществена проява, агресия, тормоз или насилие.

У. К. Х. и неговият баща са се запознали с Правилника за дейността на училището за учебната 2024/2025г. на 26.09.2024г. / л. 22 от делото/.

Ответникът по делото е утвърдил план за превенция и интервенция на насилието и тормоза в ОУ „ З. С. „ -Варна за учебната 2024/2025г- / л. 24-40 от делото/, както и алгоритъм за прилагане на механизма за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищното образование / л. 41-46/.

От разпита на свид. Д. К. / класен ръководител на К. Х./ се установи, че свидетелката трета година класен ръководител на 7а клас и съответно на жалбоподателя. Темата за насилието е приоритетна на учителя в часа на класа, още повече след като в средата на м. октомври 2024г. е имало размяна на обидни реплики и физическа агресия между двама ученици от същия клас - А. И. и М. Г., като единият от тях седи на един чин с К. Х.. Свидетелката посочва, че и в часовете по изобразително изкуство, когато преподава на същия клас, допълнително включва време и за разговори с децата по преодоляване на агресията. Свидетелката е диктувала на учениците с цел информиране и запомняне основните им задължения като ученици по Правилника за дейността на училището. Поставила е копие на Правилника на таблото в класната стая. На всички ученици присъствали в различна роля на боя на 14.11.2024г. са били наложени различни по вид санкции „с превантивна цел, тъй като ситуацията, в която са участвали може да доведе до много тежки последствия“. Целият клас е запознат с Правилника за дейността на училището и с Етичния кодекс на училището в първите седмици на м. септември 2024г., като са били изчетени в часа на класа. В 7а клас за учебната 2024/2025г. е имало само два случая на агресия - през м. октомври и този от 14.11.2024г.

Свидетелката, като класен ръководител на К. Х., не е провела индивидуални срещи и разговори с него. Такива той е имал с педагогическия съветник на училището.

От наблюденията на свидетелката К. Х. е мълчалив, не контактува с много хора, интровертен е, не е агресивен. Успехът му е добър. През предходната учебна година е имал проблем с Д. от същия клас.

Свидетелката е гледала заснетия с телефон запис на боя от 14.11.2024 г., като К. Х. стои през цялото време до своя съученик П. и гледа.На 0.01 секунда от видеозаписа точно до дърветата има две деца в тъмни дрехи-панталон и суичъри, като К. Х. е ученикът с белите маратонки и с ръце в джобовете на панталона. Той е този, който стои отстрани и наблюдава. Съседното до него момче е облечено в тъмносини дънки, а К. е с черен панталон. На 1.50мин. от видеозаписа е видно как момче, което си вади ръката от джоба и поглежда мобилния телефон. Това е К. Х.. Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искане за провеждане на контрол за законосъобразност на издадена заповед от директорът на ОУ „ “-Варна по налагане на „забележка „ на ученик от същото училище. Съгласно чл. 203, ал.1 от ЗПУО санкциите "забележка" и "преместване в друга паралелка в същото училище" се налагат със заповед на директора по мотивирано писмено предложение на класния ръководител, а всички останали санкции – със заповед на директора по предложение на педагогическия съвет. Следователно атакуваният адм. акт изхожда от компетентен адм. орган.

При издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Към адм. преписка е приложено писмено предложение на класния ръководител на Х.. При спазване нормативното предписание на чл. 204, ал.1 за откриване на процедура по налагане на санкцията директорът задължително е уведомявал родителя на ученика, като последният е участвал при изслушването на ученика на 28.11.2024г. При изслушването е присъствал и педагогически съветник съобразно изискването на чл. 204, ал.3 от ЗПУО видно от съставения протокол за това процесуално действие. Жалбоподателят твърди допуснато съществено процесуално нарушение поради неспазване на чл.199, ал.1 от АПК, тъй като е наложена санкция преди да се изчерпани механизмите за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на ученика, но това е елемент от фактическия състав на публичното право по налагане на санкция т.е. това изискване има отношение към материалната законосъобразност на издадената заповед и не представлява процесуално нарушение.

Оспореният адм. акт е издаден в изискуемата писмена форма. Неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 205, ал.2 ЗПУО, тъй като са посочени адресат на санкцията, нейния вид и срок. В мотивите на заповедта има изложение не само на юридическите факти, обосноваващи упражненото публичното право по налагане на санкция, но има и позоваване на относима правна уредба, което позволява не само адресата да узнае за какво деяние е санкциониран, но и съда да осъществи ефективна проверка за материална законосъобразност. Анализ за тежестта на извършено нарушение, обстоятелствата, при което е осъществено, изследване на поведението на ученика в училище се обективира не само в обстоятелствената част на обжалваната заповед, но и в материалите на адм. преписка. Съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ВС на НРБ мотивите на административния акт може да бъдат изложени и отделено от самия акт.

Погрешно е разбирането на Х. за допуснато по реда на чл. 60 АПК предварително изпълнение на обжалваната заповед, защото нито в разпоредителната, нито в обстоятелствената част на обжалвания индивидуален адм. акт има изрично волеизявление, че се допуска предварително изпълнение на заповед № РД-09-599/03.12.2024г. Съществуването на такова разпореждане не може да се извежда по тълкувателен път, а следва да се обективира в изричен текст, какъвто в случая липсва.

Погрешната преценка на Х. се дължи на юридически неправилно определеното начало на срока на санкцията, тъй като относно нейната продължителност в заповедта е записано следното: „ Наложената санкция на К. Х. влиза в сила от датата на тази заповед и е със срок до края на учебната 2024/2025г. „.

Според нормативното предписание на чл. 202, ал.1 и 2 ЗПУО санкциите са срочни и срокът на санкциите е до края на учебната година. При тази законодателна рамка и с оглед суспензивния ефект на съдебното обжалване началото на правно действие на санкцията „забележка“ е влизането в законна сила на заповед № РД-09-599/03.12.2024г. на директора на ОУ „ “-Варна, поради което относно началото на срока на санкцията заповедта подлежи на изменение. Предвид нормативно фиксирания срок на санкциите / арг. чл. 202, ал.2 ЗПУО/ адм. орган действа в условията на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност и не е нужно да излага мотиви относно продължителността на наложената санкция.

При изследване материалната законосъобразност на оспорения акт съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 199, ал.1 от ЗПУО за неизпълнение на задълженията, определени в този закон, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците може да се налагат следните санкции:

1. забележка;

2. преместване в друга паралелка в същото училище;

3. предупреждение за преместване в друго училище;

4. преместване в друго училище;

5. преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение.

Страните по делото не спорят, че К. Х. е наблюдавал физическа саморазправа между двама свои съученици, за която е узнал непосредствено преди нейното начало, както и че не е уведомил педагогическия или непедагогическия персонал на училището. С това си бездействие той не е спазил основно задължение като ученик на ОУ „ “ по чл. 53, т.28 от Правилника на училището. Твърдението на Х., че е научил за боя преди неговото начало, но не и предварително от социална платформа, не го освобождава от санкция, защото дори и без предварително знание той е могъл да уведоми училищния персонал, за да бъде преустановено сбиването. Правилно това обстоятелство е било отчетено от ответника при определяне вида на санкцията - най-леката санкция по чл. 199 ЗПУО.

Лишено от основателност е възражението на Х., че спрямо него не са били изчерпани механизмите за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение.

Според чл. 186, ал.1 от ЗПУО видовете и съдържанието на дейностите по мотивация и преодоляване на проблемното поведение се определят от детската градина и от училището и може да включват:

1. обсъждане между ученика и класния ръководител с цел изясняване на възникнал проблем и получаване на подкрепа за разрешаването му;

2. използване на посредник при разрешаване на конфликт в училище;

3. консултиране на детето или ученика с психолог или с педагогически съветник;

4. създаване на условия за включване на ученика в група за повишаване на социалните умения за общуване и решаване на конфликти;

5. насочване на детето и ученика към занимания, съобразени с неговите потребности;

6. индивидуална подкрепа за ученика от личност, която той уважава (наставничество);

7. участие на ученика в дейности в полза на паралелката или училището;

8. други дейности, определени с правилника за дейността на институцията.

Видно от материалите на адм. преписка и по-специално писмения доклад на класния ръководител на 7а клас била е проведена дейност по чл. 186, ал.1 т. 4 от споменатия нормативен акт- групова работа на педагогическия съветник в извънучебно време в 7а клас по темите „ Правила и отговорности в училище“, „Правилник на училището. Права, задължения и санкции на ученика“.

Възпроизведеното по-горе съдържание на чл. чл. 186, ал.1 от ЗПУО сочи, че видът на дейностите по мотивация и преодоляване на проблемно поведение се определят от училището, а не от ученика. Освен това в случая не става въпрос за затруднения в приобщаването на Х. към образователния процес, необходимост от негово насочване по занимания, съобразени с личните му потребности, случаят не касае и разрешаване на конфликтна ситуация с К. Х.. Тези обстоятелства намаляват броя на приложими механизми за мотивация на жалбоподателя. В тази връзка предвид особеностите на случая / упражняване на физическо насилие, с оглед значителния брой ученици, безучастно наблюдавали боя / училищното ръководство е решило да приложи подхода по чл. 186, ал.1 т. 4 от ЗПУО, а именно – групова работа с учениците от 7а клас, присъствали на 14.11.2024г.

Съдът счита за законосъобразно решението на ответника да наложи санкция на К. Х., тъй като от събраната информация по случая става ясно, че след размяна на обидни думи публично / в социални мрежи/ съученици на Х. са решили да уредят своите взаимоотношения чрез физически двубой т.е. връстниците на жалбоподателя считат за нормално упражняването на физическо насилие след нанесена обида. Безпокойство предизвиква и дадената гласност на боя – уговарянето на време и място на същия, създадената организация кои да са съдии, кой да е оператор, който ще заснеме боя, разгласяването му с цел осигуряване на публика. Това свидетелства за изопачено разбиране на потребността от изяви чрез агресия, тийнейджърско виждане за допустимо разрешаване на конфликти чрез насилие, изграждане на уважение чрез насилие, а не чрез интелект. Възможно обяснение за подобно поведение е израстването на децата с видеоигрите с насилие, гледането по интернет и по телевизия на филми с насилие /екшъни/, непрекъснато излъчване в телевизионните новини на криминални хроники с данни за упражнено насилие, но образованието в българските училища включва обучение, възпитание и социализация / чл. 3 от ЗПУО/. След като възпитанието на учениците не е задължение само на родителите, но и на училището и след като възпитанието е задължителна елемент от образователния процес в училище, правилно директорът на ОУ „ “ – Варна е решил да наложи санкция на Х., който към 14.11.2024 г. е имал навършени 13 години и 8 месеца т.е. само четири месеца до непълнолетие. Това е възраст, която му позволява да разбира и ограничава физическата и психическа агресия, след като на същата възраст може по повод матурите след 7 клас да избира в какъв вид обучение да продължи своето обучение следващите 5 години от живота си.

Именно поради нарасналата агресия след учениците училищата са насочили своите усилия по приемане на интервенции срещу насилие и тормоз, обективирани в училищни механизми, в алгоритми за противодействие на тормоза и насилието, в изготвяне на начални програми, на планове за тяхното преодоляване. Такъв подход е възприело и ръководството на училище „ “ – Варна видно от събраните по делото доказателства. Именно за постигане на целите на приетите от училището програми и планове по преодоляване на агресията сред учениците, за създаването на възпиращи механизми у децата, правилно директорът е наложил санкция на жалбоподателя, който безучастно е наблюдавал физическа саморазправа между свои съученици. Фактът, че 17 деца от 6 и 7 клас са наблюдавали боя, без да реагират / да опитат да го преустановят или да уведомят учители със същата цел/, сочи на извод, че го приемат за нещо обичайно, дори за забавление. Предварителното уговаряне на боя само заради размяна на обиди, разгласяването на същия, провеждането му с участие на съдии, на оператор, който да го заснеме, сочи за сериозността на проблема. Боят се възприема като игра, без осъзнаване на опасностите за физическото и психическо здраве както на участниците, така и на зрителите. Както бе посочено по-горе училището има задача да възпитава, а не само да обучава. Именно за промяна на ученическото разбиране директорът на училището е взел правилно решение. Тийнейджърската възраст не е оправдание за упражняването на насилие или тормоз в училище.

След като и през м. октомври 2024г. е имало подобен случай в класа на жалбоподателя- след обиди е имало агресия между ученици, правилно е решението на ответника да наложи санкция и за пасивните наблюдатели на физическата саморазправа на 14.11.2024г. с оглед неефективността на механизмите за вътрешна мотивация и най-вече за осъзнаване от учениците, че училищното ръководство не толерира неспазването на основните ученически задължения – както упражняването на насилие, така и бездействието по уведомяване на училищния персонал за такива прояви. Именно с цел превенция наложената санкция в случая способства децата да разберат, че в училище насилието е недопустимо, че подобно поведение подлежи на санкции. Така се осуетяват и други случаи на насилие, в които жертва на насилие може да бъде самия жалбоподател, а други ученици да наблюдават безучастно, без да уведомят училищния персонал, защото и тогава училищното ръководство ще носи отговорност за непредприемане на ефективни мерки по предотвратяване на насилие и тормоз в училище.

Наложената санкция на жалбоподателя преследва легитимни цели - формиране на толерантност и уважение към децата и учениците, зачитане на човешките права и свободи, активно и отговорно гражданско участие / чл. 5 ЗПУО/.

В обобщение атакуваната по съдебен ред заповед по налагане на санкция на ученик по чл.199 от ЗПУО е законосъобразен административен акт и не страда от пороците, визирани в чл. 146 от АПК, поради което подадената срещу нея жалба следва да се остави без уважение.

Предвид изхода на делото и с оглед правилото на чл. 143, ал.3 АПК съдът следва да удовлетвори своевременно направено искане на ответника за присъждане на съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатен по банков път адв. хонорар от 1000 лв. / л. 20 и 69 от делото/. Възражението за прекомерност по чл. 78 ГПК на жалбоподателя следва да се остави без уважение, тъй като договореният адв. хонорар, платен от ответника, съответства на минималния такъв по адм. дела без определен материален интерес - чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/2004г.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172 и сл. от АПК Административен съд гр. Варна