Решение № 1845 от 29.5.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 509/2023 г.

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.405, вр. чл.404, ал.1, т.1 от КТ.

Образувано е по жалба вх. 4008/23.08.2023г. в АСВТ, подадена от търговско дружество „АРКУС“АД с ЕИК 129007079, седалище и адрес на управление •••, [улица], представлявано от изпълн. директор, действащ чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се Задължително предписание, издадено от органи на ИА „Главна инспекция по труда“-София, в частта по т.3, 6, 7 и 16 от Протокол за извършена проверка Пр.№ 2323697/ 07.07.2023 г. Оспорващото дружество, действащо чрез упълномощения адвокат, е ангажирало становище за незаконосъобразност на административния акт в оспорената част, поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона, а именно:

В частта по т.3 от ЗП жалбоподателят поддържа, че са направени измнения в ПВТР, вклч. в частта на въведените физиологични почивки през м.12/2022г., поради което не се налага оценка на ефективността на въведения физиологичен режим на труд и почивка, т.к. не е изтекъл едногодишният срок от въвеждането им. Освен това, се позовава на обстоятелството, че изпълнява препоръките на МТСП. Това бил органът, който дава методически указания по приложението на КТ, който е отговорил на запитване на дружеството, че почивки от 5-10 минути са подходящи за предприятието.

В частта по т.6 от Предписанията е указано да се предоставят антистатични обувки на работещите с взривни материали на длъжност „оператор монтажен конвейр“, за предпазване от риска „статично електричество“. ПП на дружеството счита, че такъв риск не съществува на визираните работни места, т.к. не е посочен в оценките на риска на работното място от Службата по трудова медицина. Намира потвърждение във факта, че в предприятието от десетилетия не е имало трудова злополука поради взрив, породен от статично електричество. Освен това, настоява, че контролните органи на ГИТ не могат да изземват функциите на СТМ, т.к. не са компетентни да оценяват рискове в работната среда.

В частта по т.7 от ЗП. Възложено е задължение работодателят да осигури изпирането, почистването и др. действия по поддържането на личните предпазни средства за своя сметка. Защитата на дружеството се изразява в това, че раздадените в предприятието лични предпазни средства не са такива, които подлежат на изпиране/очила, мушами, антифони и др./. След известна употреба се бракувати заменят с нови. Освен това, не е възможно да се запази качеството им на лични, ако бъдат събирани и обработвани от работодателя. Същият е осигурил условия и препарати за почистването и съхранението им, като лични.

В частта по т.16 от Предписанията. Възложено е задължение на работодателя да обучи всички в под. 1360, работещи на длъжност „ машинен оператор монтажен конвейр“, които извършват трудова дейност с взривни материали. Според защитата на жалбоподателя това е неправилно, т.к. изискването се отнася само до управленските кадри, за които това изискване е изпълнено. Освен това, дружеството е определено за стратегически обект, за дейности, свързани с отбраната. Поради това за него следва да се прилага специална Наредба по чл.14, ал.3 от ЗОБВВПИ относно квалификацията на кадрите в такива обекти. Подчертава, че понастоящем такава все още не е приета.

По тези съображения дружеството иска от съда да отмени оспорения акт, в посочената част. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Направени са доказателствен искания. В хода на устните състезания ПП пледира за основателност на жалбата. В писмена защита изтъква, че оспореният акт е нищожен. Претендира за присъждане на направените от жалбоподателя разноски, за които представя списък.

Ответникът – Изпълнителна агенция „ Главна инспекция по труда“ - гр. София, чрез пълномощника си по делото, в придружително Писмо към адм. преписка и в представена писмена защита оспорва жалбата като неоснователна. Препраща и към мотивите, изложени в потвърдителното решение на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“. Твърди валидност, процесуална и материална законосъобразност на оспорената ПАМ. Допълнително представя писмени доказателства по въпроса за валидността на оспорения ИАА. Моли съда жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, като се позовва на Решение на СЕС по дело С-438/2022г.

При преценка допустимостта на производството съдът установи следното:

Задължителните предписания/ЗП/ са индивидуален административен акт/ИАА/ по смисъла на АПК, който е годен предмет на съдебен контрол в производство по чл. 145 от АПК, във вр. с чл.405 от КТ, като обжалването не спира изпълнението им. Жалбата е подадена от лице, чиято правна сфера е засегната неблагоприятно от административния акт, в оспорената му част. Сезиран е компетентния да я разгледа съд. Подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 3, вр. ал.1 от АПК, вр. с чл. 405 от КТ. Редовна е от външна страна по см. на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Поради това АСВТ прие жалбата за допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Доказателствената тежест в процеса е указана върху ответника. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК, същият следва да установи пред съда съществуването на фактическите основания, посочени в оспорените задължителни предписания, и изпълнението на законовите изисквания при постановяването им. В тази връзка е представено з.к. от административнаат преписка. Относно валидността на ИАА са представени допълнително в о.с.з. писмени доказателства/вж. л.364 и сл./.

ПП на оспорващия представи допълнително писмени доказателства в първото о.с.з./вж. л.206 и сл./. Бяха изслушани показанията на един свидетел – зам.-началник на цех „Галваничен“ в „АРКУС“АД. Прието бе и заключение на ВЛ по съдебна техническа експертиза. Същото съдът кредитира с доверие, както и сведтелските показания, но ще ги обсъди по-долу в настоящото.

Като взе предвид становищата на страните и прецени съвкупно събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

1.В периода 26.06.2023 г. – 28.06.2023 г. служители на ИА „ГИТ“ извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ на следните обекти, стопанисван от „Аркус“ АД. Подразделение № 1200 „Механична обработка на метални детайли“; подразделение 1360 „Взривно производство-взриватели и боеприпаси“ и подразделение 1350 „Галванизация“. Всички, находящи се в гр. Лясковец.

2. Проверката е извършена на място в обекта за производство на въоръжение и боеприпаси, така и по документи.

2.1. Проверката е извършена от инж. П. И. М. на длъжност началник отдел „Рискови производства и дейности“ и инж. И. Н. Т. – гл. инспектор в ГИТ.

2.2. На проверката са присъствали експертът по ЗБУТ в предприятието; ръководителите на посочените подразделения; производствен директор, той и председател на КУТ; председателите на трите синдикални организации в предприятието.

3. За резултатите от проверките е съставен Протокол за извършена проверка № 2323697/07.07.2023 г. Същият е подписан от посочените по-горе двама проверяващи служители на ИА „ГИТ“, но е посочено като връчители. За работодателя е подписан от упълномощено лице – инж. Т., специалист ЗБУТ. Протоколът е връчен на същата дата.

4. Протоколът от проверката съдържа 17 на брой предписания по повод установени нарушения, като има препратка към нормативния акт, който предписва дължимото от работодателя поведение. В оспорената понастоящем част предписанията имат следното съдържание:

По т.3 от ЗП - Работодателят да организира извършване на оценка на ефективността на физиологичния режим на труд и почивка, съгласно изискванията на чл.10 от Наредбата за условията, реда и изискванията за въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа.

По т.6 от ЗП - Работодателят е задължен да осигури необходимите лични предпазни средства/ЛПС/ на работещите с взривни вещества на длъжност „оператор на монтажен конвейр“ и др. – антистатични /токопроводящи обувки, за предпазване от риска статично електричество. Съгласно изискването на Приложение №3 към чл.17 от Наредба № 3 от 19 април 2001г., за минималните изисквания за безопаност и опазване здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, съгласно изискваният на чл.284, ал.1 от КТ.

По т.7 от ЗП – Работодателят да осигури изпирането, почистването и др. действия по поддържането на ЛПС за своя сметка, съгласно изискванията на чл.19 от Наредба № 3 от 19 април 2001г., за минималните изисквания за безопаност и опазване здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място.

По т.16 от ЗП – Работодателят да обучи всички работещи в подразделение 1360 на длъжност „машинен оператор на конвейр“ и др., които извършват трудова дейност с взривни материали. Съгласно изискванията на Глава I, Раздел II от Правилника по безопасност на труда при взривните работи, така че съоръженията и технологичните процеси с повишена опасност да се обслужват от правоспособни работници, съгласно изискванията на чл.281, ал.2 от КТ, във връзка с чл.5, ал.3, т.4 от Наредба № РД-07-2/25.05.2011г., за определяне на изискванията към квалификацията на лицата по чл.14, ал.1, т.4-7, чл.36, ал.1 и чл.134, ал.3 от ЗОБВВПИ.

5. Дружеството е оспорило Предписанията, в частта по т.т. 3, 6, 7 и 16 пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Жалбата е отхвърлена като неоснователна с Решение изх. № 23071740/ 31.07.2023 година на ИД на ГИТ. Потвърдителното решение на горестоящия орган е връчено „Аркус“ АД по пощата, на 04.08.2023 г. видно от известие за доставяне на л. 28 от делото.

5.1. Поради това от дружеството е подадена жалба пред АСВТ от 18.08.2023 г., съобразно дадения й входящ номер от деловодството на ответната администрация. Въз основа на нея е образувано настоящото дело.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Спорът се развива между дружество на търговското право, регистрирано в България и адм.орган, представител на държавната власт на територията на същата държава. Предметът на спора се състои в това дали за дружеството, в качеството му на работодател, са възникнали посочените в ЗП от АО задължения и дали същите са били изпълнени при проверката. Доколкото се изследва спазването на здравословни и безопасни условия на труд, то приложим материален закон се явява Кодексът на труда/ДВ бр. 26 от 1986г./, Законът за безопасни и здравословни условия на труд/ДВ бр.124 от 1997г./ и подзаконовите нормативни актове по приложението им, визирани по-горе. Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на задължителните предписания е АПК/ДВ бр.30 от 2006г./.

Предмет на делото е принудителна административна мярка/ПАМ/, по форма „задължителни предписания“, обективирани в Протокол за извършена проверка № 2323697/07.07.2023 г. Същите задължителни предписания/ЗП/, в посочената по-горе част, са потвърдени след обжалването по административен ред с Решение изх. № 23071740/ 31.07.2023 год. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда. Поради това предмет на съдебен контрол са именно ЗП, а не Решението на ИД, което има само функцията на допълващи мотиви към оспорения ИАА.

Според чл.168 от АПК, съдът дължи пълна служебна проверка на акта на всички основания по чл.146 от АПК, независимо от оплакванията, заявени с жалбата.

По въпроса за валидността на оспорения акт съдът прие следното:

ПП на оспорващото дружество изтъква, че ЗП не са подписани изобщо от длъжностните лица, които са извършили проверката. Подписите са положени по повод връчване на Протокола. Поради това ги определя като нищожен акт.

В случая с първоначалната жалба са заявени съображения за материална незаконосъобразност на ЗП, а с допълнително становище, след ход по същество и такова за нищожност на акта. Поради това е възобновено съдебното следствие и са събрани допълнителни доказателства. Заповеди за назначаване, за командировка, длъжностни характеристики, представени от ответика по указания на съда да попълни адм. преписка/АПр/.

Потвърди се посоченото от оспорващия, че ЗП носят подписи на инж. М. и инж. Т. като връчители на Протокола/вж. л.23 от делото/. Независимо от това съдът не намира ЗП да са нищожни като неподписани от издателите си, предвид следното:

На първо място следва да се отбележи, че в титулната част на акта е посочено, че волеизявлението ангажира Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. В съобразителната част на ИАА е посочено, че проверката е извършена от инж. П. М. и инж. И. Т.. Потвърждава се от приложените заповеди за изменение по служебното правоотношение, че и двамата са служители на ГИТ. И. М. е на длъжност „Рискови производства и дейности“, а инж. Т. е на длъжност гл. инспектор в същия отдел. Освен това, приложените заповеди за командировка сочат, че именно тези двамата служители са били командировани да извършат проверката в производствения обект на дружеството в гр. Лясковец. При това не се оспорва, че именно те са посетили обекта и са извършили проверки. Поради това и предвид принципа на служебното начало/вж. чл.9, ал.1 от АПК/, който задължава административния орган да започне, да проведе и да приключи административното производство, съдът намира, че автори на оспорения акт са именно тези двама служители. Дколкото не се твърди и не се представят доказателства да е издаден акт за изземване на преписката от същите служители или да е постановено прекратяване на проверката. Поради това съдът приема, че водещите производството органи са автори на оспорения акт. Макар това изрично да не е посочено в диспозитивната част на акта. Безспорно е, че върху писмения документ, като материален носител, са налични саморъчни подписи на посочените служители. Не се оспорва при това, че подписите са на тези две лица, които имат качеството служители на ГИТ. Поради това съдът намира, че няма пречка положеният там подпис от всеки от тях да се счете като такъв, положен като подпис на автор на ИАА и като при това удостоверява и връчването на Протокола. Освен това правният обичай намира за достатъчно връчването да е удостоверено от едно длъжностно лице. Поради това съдът приема, че полагането на подписи от двамата служители в края на документа е в качеството им на автори на ИАА. Макар двамата служители да не формират комисия/в см. колегиален орган/. По тези съображения съдът намери, че оспореният Протокол, съдържащ ЗП, е подписан от своите издатели, които са изпълнили и функциите по връчването му. Поради което се налага изводът, че актът не е нищожен като неподписан от издателите си.

Протоколът със ЗП е валиден ИАА, издаден от оправомощени за това длъжностни лица, в пределите на материалната и териториалната им компетентност. Нормата на чл.404, ал.1 от КТ възлага правомощия на контролните органи на инспекцията по труда да прилагат посочените там ПАМ, в т.ч. ЗП като процесните. Съгласно чл.21, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в случая в Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Според ал.3 на чл.21 от УП, инспекторите и юрисконсултите, както и ръководителите на административни звена в специализираната администрация в Централното управление имат правомощия на инспектор по труда за цялата територия на Република България. В случая и двамата проверяващи са служители на ИА „ГИТ“, което им дава правомощието за проверки на територията на цялата страна. Освен това същите са изричнокомандировани да осъществят процесната проверка в предприятието в гр. Лясковец. Предвид изложеното преценката на съда е, че тяхната материална и териториална компетентност е несъмнено доказана.

Оспорените задължителни предписания са издадени в писмена форма и съдържат приложимите съобразно спецификата на административния акт реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В същите е посочено правното основание за издаването им, има конкретно описание на нарушенията законодателството по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда, които според контролните органи са допуснати от работодателя. Административният акт е мотивиран от фактическа и правна страна. Проверката е извършена в присъствието на служител на дружеството. Екземпляр от протокола, с който е приключила проверката, съдържащ и задължителните предписания, е надлежно връчен на „Аркус“ АД – гр. Лясковец. Тоест, дружеството е информирано за действията и актовете на АО, като е имало възможност да изрази становище и представи доказателства в съдебнат фаза. Поради това съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспарените ЗП.

Задължителните предписания законодателят определя като принудителни административни мерки/ПАМ/ в чл.404, ал.1 от КТ. При преценката на оспорената част от / за съответствие с материалния закон, съдът намира следното:

От съдържанието на разпоредбата на чл.404, ал.1 от КТ следва извода, че фактическа предпоставка за прилагане на ПАМ е установеното нарушение на трудовото законодателство. Доказването на този факт е в тежест на ответния АО, както и възможността от това нарушение да настъпят или да са настъпили вредни последици.

1/.С т.3 от ЗП е възложено задължение работодателят да организира извършване на оценка на ефективността на физиологичния режим на труд и почивка. Поради това, че е прието наличие на нарушение на изискванията на чл.10 от Наредба №15/31.05.1999г. на МТСП/обн. ДВ бр. 54 от 1999г./ за условията, реда и изискванията за въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа.

Несъмнено нормата е приложимо право при проверката и постановяване на ИАА. Съдържанието на нормата е следното: „Оценка на ефективността от въвеждането на физиологичен режим на труд и почивка се извършва една година след въвеждането му. Оценката се прави от службата по трудова медицина или от специалисти, работещи в областта на трудовата медицина, на основата на физиологични и здравни критерии.“ При проверката е констатирано, че със Заповед на ИД на дружеството е въвеведен физиологичен режим на труд и почивка, който е включен в Правилника за вътрешния трудов ред, но не е направена оценка на ефективността на този режим повече от една година след въвеждането му. Това е квалифицирано като нарушение на чл.10 от Наредба № 15/31.05.1999г. на МТСП.

Съдът намери ЗП за незаконосъобразни в частта по т.3, предвид следното:

В АПр. няма доказателства кога точно е въведен и с кой акт този режим, нито, че такъв документ е изискан, но не е представен при проверката. Поради това съдът няма основание да счита представената в о.с.з. Оценка от СТМ/вж. л.206 от делото/ като новосъздаден документ. Видно е, че по същество тази оценка изпълнява изискванията на закона, в т.ч. чл.10 от Наредба №15/1999г. на МТСП, за оценка на ефективността на въведен преди това режим на труд и почивка.

Защитата на дружеството изтъква две групи съображения за незаконосъобразност на ЗП по този пункт. Едното е, че през м. декември 2022г. в ПВТР на предприятието са извършени промени, вклч. касаещи почивките/вж. чл.22/. Поради това при извършване на проверката/ в периода 26.06.2023 г. – 28.06.2023 г./ не е изтекъл 1г. период за оценка. Освен това били получили указания от МТСП, че определените почивки от 5-10 минути са подходящи при дейността на предприятието.

От фактическа страна съдът установи, че твърденията на жалбоподателя се потвърждават от приложените доказателства. През 2009г. са получили указанията от МТСП/вж. л.62-гръб/. Съгласно §2 от ПЗР на Наредба №15 този орган може да дава указания по прилагане на Наредбата, но това не удовлетворява изискването на чл.10 от същата. Потвърждава се обаче промяната във физиологичния режим на почивките, извършена в предприятието през м. декември 2022г. Войната в Украйна е стимулиращ фактор за този вид промишленост, което е ноторен факт. Това е в основата на сменния режим на работа, което води до промените във физиологичния режим на труд и почивка. Поради това съдът споделя становището на оспорващия, че не е изтекла 1г. от въвеждането на промяната, към момента на проверката, за да се претендира оценка на ефективността й. Поради изложеното, съдът приема за недоказано нарушение по чл.10 от Наредба №15/31.05.1999г. на МТСП и не е необходимо извършване на такава оценка към момента на издаване на оспорените ЗП. АО е приложил неправилно материалния закон към безспорно установените факти. Поради това, ЗП в частта по т.3 следва да бъде отменено от съда.

2/. По т.6 от ЗП работодателят е задължен да осигури необходимите лични предпазни средства/ЛПС/ на работещите с взривни вещества на длъжност „оператор на монтажен конвейр“ и др. – антистатични /токопроводящи обувки, за предпазване от риска статично електричество. Съгласно изискването на Приложение №3 към чл.17 от Наредба № 3 от 19 април 2001г., за минималните изисквания за безопасност и опазване здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, съгласно изискванията на чл.284, ал.1 от КТ.

Тезата на защитата на оспорващия е, че такъв риск не съществува на визираните работни места, т.к. не е посочен в оценките на риска на работното място от Службата по трудова медицина. Намира потвърждение във факта, че в предприятието от десетилетия не е имало трудова злополука поради взрив, породен от статично електричество. Освен това, настоява, че контролните органи на ГИТ не могат да изземват функциите на СТМ, т.к. не са компетентни да оценяват рискове в работната среда.

Констатациите на проверяващите органи са, че работодателят не е осигурил антистатични обувки за работещите с взривни материали на длъжност „оператор монтажен конвейр“, в т.ч. М. И. П.. В Протокола от проверката няма конкретика в кое подрезделение или цех е установено това, колко работници касае и няма данни да е измерено наличието на статично електричество, въпреки че от Службата по трудова медицина не са посочили наличието му.

В тази част от производството между страните възникна спор по въпроса съществува ли наистина риск „статично електричество“ в тази работна среда и изпълнението на ЗП необходимо ли е, за да предпази работниците. Поради липсата на специални знания у съда, по този въпрос бе изслушано заключението на ВЛ. Съдът кредитира заключението на експерта с доверие като компетентно и обективно, дадено под страх от наказателна отговорност. ВЛ е работило с материалите по делото и е извършило проверка на място в работните помещения.

Като се запознал с Технологична инструкция, действаща в предприятието ТИ 13951-4.25000.00650/вж. л.94 от делото/, експертът обръща вниманието на съда върху факта, че в същата е посочено изрично/т.27/, че дрехите на работещите трябва да са памучни бели, а обувките с токопроводящи подметки. В утвърдения списък за работно облекло за 2011 г. също е посочено, че дрехите трябва да са от памук. ВЛ пояснява, че с това изискване се цели да се предотврати възникване на статично електричество при триене на части на дрехите една в друга.

В оценката на риска за здравето и безоапсността на работещите в подразд.1360 е идентифицирана опасност от генериране на прах от експлозивни вещества/л.125/. Същата е отразена и в таблица на работното място/вж. л.120/. За длъжността МОМК е констатиран риск от втора степен от наличието на експлозивни вещества в работната среда. Като основен рисков фактор в същата е посочено повишена експлозивност и пожароопасност. Вещото лице пояснява, че не е успял да ангажира лаборатория, която да измери на място статично електирчество, но е категоричен, че в случая теоретично е несъмнено същото да е налично в работната среда.

Според експерта електростатичният разряд не винаги води до експлозия, т.к. това зависи от достатъчно високат концентрация на експлозивния агент във въздуха и от достатъчно голямата енергия на искрата/разряда/. Поради това според нормативните актове се прилагат строги изисквания в няколко направления. За минимизиране или изключване на възможността за генериране на електростатични заряди в работната среда – носене на работно облекло от памук. За минимизиране на времето на съществуването на вече възникналите електростатични заряди – заземяване на всички проводими и статично проводими обекти, използване на йонизатори, поддържане на влажност на въздуха. За минимизиране на вероятността за образуване на експлозивни смеси в работната среда – прахът да е с достатъчна едрина на зърната, използване на нископрахова или безпрахова технология, вентилационна система.

При прегледа на нормативните актове, които са свързани с предотвратяване на риска от статично електричество/вж. л.315 от делото – стр.7 от ЕЗ/, ВЛ е посочило, че има изискване подовите настилки да се изпълняват антистатични, със спечифично повърхностно съпротивление до 10⁹Ωm. В местата с риск от експлозия следва да се работи с искронеобразуващи инструменти, а работещите да са с антистатични обувки и облекло. Подовете в такива помещения следва да са искронеобразуващи и непозволяващи натрупване на опасни потенциали от статично електричество.

Вещото лице е констатирало при огледа на работни места на МОМК в цеховете на дружеството в гр. Лясковец, че всички работници ползват памучно работно облекло, осигурено от работодателя. Инсталирани са овлажнители за поддържане на достатъчно висока влажност на въздуха. Работните им обувки не са осигурени от работодателя и ВЛ приема, че подметките на същите не са електростатично проводими. В коридорите и подходите към цеховете подовете са изпълнени от „безискрова настилка“, но няма данин дали е електрически проводима. За целите на СТЕ ВЛ приема, че е проводима.

В помещенията с монтажните конвейри ВЛ е установило, че твърдата подова настилка е покрита изцяло с балатум, който по правило се изработва от изолационен материал. Поради това същият не би позволил дори при носене на антистатични обувки разреждането на електростатичния заряд към земята. Тогава носенето на антистатични обувки не би било функционална защита за работещите. Поради това ВЛ приема, че щом ГИТ е приела покриването на твърдата проводима настилка с балатум/което е нарушение, но не е установено в Проткола/, то няма логика да изисква носенето на антистатични обувки, т.к. те няма да изпълнят предназначението си да отведат безопасно електростатичния заряд, натрупан върху тялото на човека към земята на територията на цеха.

Освен това, ВЛ посочва, че в предприятието се прилагат специфични мерки за защита от внасяне на електростатични заряди в производствените помещения, вклч. с монтажните конвейри. По коридорите и на входовете има летящи врати, покрити със заземена медна ламарина. Съприкосновението на голата човешка ръка с тях води до разреждане на статичното електричество по тялото към земята. Ползват се и някои други методи за елиминиране на статичното електричество в цеха, които ВЛ определя като прости, но ефикасни приспособления. Така например ръбовете на горната и челната повърхност на работния плот по протежение на конвейра са покрити с медна ламарина също заземена. Тоест, при допиране до ръба на плота, статичния заряд би се разредил към земята далече от детайла на конвейра. На работното място също има медна заземителна клема и при допиране или сядане върху него, разрежда потенциални електростатични полета към земята, преди работникът да доближи части от тялото си до потенциално експлозивен детайл на конвейра. Лампите в цеховете са взирвозащитено изпълнени. Съществено уточнение на ВЛ е и това, че при огледа в цеха не е установил прах от манипулациите.

С помощта на специалните знания на вещото лице съдът намира за безспорно доказано от фактическа страна, че рискът статично електричество съществува на работните места на МОМК, които работят с взривни материали. Независимо, че по делото се намират документи, които сочат че се работи с пресован хексоген, т.е. висока запрашеност няма. Наличието на такъв риск не е само теоретична постановка, а се подкрепя от технологичната инструкция, действаща в самото предприятие от дълги години и установените практики и методи в производството. Но предвид обстоятелството, че подът в цеха е покрит с балатум, то носенето на антистатични обувки е безпредметно, т.к. същите не биха могли да проведат електростатичния заряд към земята. Балатумът върху пода удовлетворява изискването подът в такива помещения да е безискров, да не възникне искра при падане на предмет например. Но балатумът е изолатор, т.е. не би провел електрическия заряд към земята. От друга страна ВЛ посочва, че в цеха има специфични мерки, които успешно отвеждат статичното електричество към земята. Като е приложил общите разпоредби за носене на антистатични обувки към едно специфично производство АО е приложил неправилно закона. Приложението трябва да е съответно, а мярката, която ЗП предписва трябда да е необходима. В случая това не е така. Защитата от риска статично електричество е постигната чрез други методи. Антистатичните обувки в конкретните условия не биха работили по предназначението си, за което е категорично ВЛ./вж. л.343-гръб долу/.

В този ред на мисли се налага изводът, че АО е постановил своя акт без да е установил действителните факти от значение за случая. В нарушение на чл.35 от АПК. Нормата постановява индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В случая няма данни да са изискани доказателства за специфичните мерки за защита в цеха с монтажните конвейри. Очевидно е, че такива съществуват и са адекватна алтернатива на антистатичните обувки, достатъчно надеждна по думите на ВЛ. Това е нарушение на чл.36 от АПК. Видно е, че проверяващите органи не са разполагали с необходимата експертиза/специални знания и умения/, за да откроят необходимите факти и да им дадат правилната оценка. При това положение са били длъжни да привлекат в производството експертизата на вещо лице, съгласно чл.49 от АПК. С още по-силно основание поради това, че на практика са оспорили заключението на Службата по трудова медицина, чиято оценка би трябвало да е изготвена от съответните специалисти, т.е. лица със съответната квалификация и опит. Съдът намира, че няма пречка органите на ИАГИТ да оспорят становището на СТМ, но трябва да го сторят с подкрепата на вещо лице. Трябва да се подчертае, че преценката на СТМ подлежи на проверка от оправомощените конкролни органи. Наложително е, ако има съмнения в тази посока, както в случая.

В заключение съдът прие, че допуснатите нарушения в процеса на събиране и преценка на доказателствата/обсъдени по-горе/ са съществени. Ако не бяха допуснати от водещия производството АО, би се стигнало до друг извод по същество по въпроса необходими ли са антистатични обувки на работещите на длъжност МОМК в под.1360. Поради това актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка, което е довело и до издаването на задължителното предписание, без да е налице необходимост от това, т.е. в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Следва да бъде посочено, че самоцелното предписание за използване на антистатични обувки в конкретния случай не допринася за превенцията или отстраняването на реално съществуващи рискове за здравето и безопасността на работниците. Порати това, в частта по т.6 от ЗП се следва отмяната им, като незаконосъобразни.

3/. По т.7 от ЗП е възложено задължение работодателят да осигури изпирането, почистването и др. действия по поддържането на ЛПС за своя сметка, съгласно изискванията на чл.19 от Наредба № 3 от 19 април 2001г., за минималните изисквания за безопаност и опазване здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място.

Наредба № 3 от 19.04.2001 г. на МТСП за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място е обн., ДВ, бр. 46 от 2001 г., в сила от 16.08.2001 г. Нормата на чл.19 от същата Наредба постановява почистването, изпирането, дезинфекцирането, дегазирането, дезактивирането, ремонтирането и други действия по поддържането, както и подмяната на личните предпазни средства се организират от и са за сметка на работодателя.

В констативната част на ЗП по т.7 е посочено, че изпирането, почистването и др. действия по поддържане на ЛПС не са организирани и не са за сметка на работодателя. Съдът намери, че нарушението на чл.19 от Наредба №3/2001г. не е доказано.

В о.с.з. на 05.10.2023г. ПП на ТД представи множество писмени доказателства, в т.ч. лични картони за предоставяне на ЛПС, фактури за закупуване на почистващи препарати и др. консумативи, необходими за почистването и поддръжката наЛПС/вж. л.208 и сл. от делото/. Изслушан бе и един свидетел, служител на оспорващото дружество. Свидетелят М. Г. е инженер-химик, зам.-началник на цех „Галваничен“. Показанията на същия/вж. л.238 и сл./ съдът кредитира с доверие, т.к. са резултат на непосредствени впечатления, непротиворечиви са, подкрепени са от представени от страната писмени доказателства и не се оборват от нито едно доказателство, представено с АПреписка.

Свидетелят обяснява какви ЛПС се използват в дружеството предвид спецификата на работата и как се поддържат. Описва, че в „Аркус“ АД на работниците лични предпазни средства за защита от вредни въздействия при работа се раздават по картон. Всеки получава лични предпазни средства. Специално за галваничен цех това са предпазни поликарбонатни очила, които се раздават на определено време и при изхабяване се прави протокол и се възстановяват – закупуват се нови от работодателя. Те се поддържат с хигиенни средства - има сапун и дезинфектанти и всеки един работник лично си ги поддържа и съхранява в съответното работно шкафче, където се съхранява и работното облекло. Има шлемофони – средства против шум. Те по същия начин се измиват и се поддържат от работниците лично на територията на завода с хигиенни средства, предоставени от работодателя. Има предпазни силиконови престилки, които се съхраняват и поддържат от работниците. При изхабяване веднага се прави протокол и се възстановяват като се закупуват от работодателя. Има силиконови ръкавици и текстилни ръкавици в зависимост от характера на работа. Новите ръкавици се закупуват от ръководството по предложение на началник цеха. Има и предпазни маски, които се използват конкретно в нашия цех при боравене с киселини и основи и които имат предпазни филтри. Те са за определено време и се подновяват тези филтри - изхвърлят се и се слагат нови. Филтрите се закупуват от работодателя. Диелектрични ръкавици се закупуват за специфичните дейности при работа с високоволтови участъци. Те не подлежат на изпиране и на измиване. При захабяване се подновяват. Работодателят ги закупува.

Според чл.4 от Наредба №3/19.04.2001г., лични предпазни средства се използват, когато рисковете не могат да бъдат избегнати или намалени в достатъчна степен чрез средства за колективна защита или посредством мерки, методи и процедури при организация на работата. Видно е от разпита на свидетеля, че естеството на работните процеси в предприятието е такова, че не могат да бъдат избегнати опасностите от химични, физични, термични и др. вредни фактори, което налага използването на ЛПС. От представените писмени доказателства и показанията на свидетеля съдът приема за установено, че на работещите в „Аркус“АД гр. Лясковец се раздават необходимите ЛПС, за защита от вредните фактори на работната среда/химически агенти, шум, електричество и др./ Дезинфектантите и течния сапун се намират в тоалетните и в баните на цеха и на завода и всички работници имат достъп до тях. Не се е налагало работниците да си носят сапун или дезинфектант. Работодателят не събира всички лични предпазни средства за почистване, а е създал организация, осигурил е място и е закупил консумативи, за да могат да бъдат поддържани от самите работници. Дружеството осигурява препаратите, а ЛПС се почистват от самите работници и се съхраняват в работните шкафчета. Относно тези конкретно посочени по-горе ЛПС съдът намира за доказано, че естеството им е такова, че следва да се поддържат лично от работника, а работодателят е осигурила наличието им/закупил и предоставил/, създал е организация, така че ЛПС да останат лични за работника, и е предоставил средства за почистването им. Тези обстоятелства удовлетворяват изискването на чл.19 от Наредба №3/2001г. на МТСП.

Свидетелят посочва, че освен ЛПС, посочени по-горе, на работниците се предоставя работно облекло, което предпазва работника от директни контакти с химически вещества, в частност киселини и основи. Естеството му е такова, че може да се почиства с обикновени прахове вкъщи, поради което не е организирано от работодателя.

Според §1, т.7 от ДР на ЗЗБУТ, "Лично предпазно средство" е всяко приспособление, екипировка, проектирано да се носи или използва от работещия, за да го предпазва от една или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност при работа, както и всяко допълнение, принадлежност или специално работно облекло, проектирани за същата цел. Това навежда на мисълта, че е възможно специално работно облекло да изпълнява функциите на ЛПС, но такова обстоятелство нито е заявено в акта, нито е доказано от ответника по АПр. Свидетелските показания не могат да заменят липсващите фактически основания в акта на АО, нито са равнозначни на сертификат, удстоверяващ специалните предпазни свойства на работното облекло по см. на чл.284, ал.1 от КТ. Доколкото този факт/за специалните качества на работното облекло – неясно само в цех „галваничен“ или изобщо за предприятието, както изискванията за поддръжката му/ не е доказан, съдът го намира за неосъществил се, поради което няма основание да третира това работно облекло като ЛПС, при наличните доказателства.

В Протокола от проверката в случая не е обследван въпросът какви ЛПС се ползват в предприятието, как е организирано поддържането им и за чия сметка. Липсват констатации как и за чия сметка се извършват понастоящем изпирането, почистването и другите действия по поддържането на ЛПС. Поради което не може да се възприеме за доказано наличието на соченото в протокола от проверката нарушение по т.7 от ЗП. Напротив при съдебното следствие дружеството представи множество писмени доказателства, които не са оспорени. Ангажира и гласни доказателства, с които установи твърдението си, че почистването и поддържането на ЛПС на работещите е организирано и то е за сметка на работодателя. Поради което съдът намира, че не е доказано нарушение по чл.19 от Наредба №3/19.04.2001г. на МТСП. Следователно не е налице фактическа предпоставка за издаване на задължително предписание със съдържанието по т.7 от настоящото. В тази част като незаконосъобразно ЗП следва да се отмени.

4/. По т.16 от ЗП органите на ИА „ГИТ“ са възложили на работодателя задължението да обучи всички работещи в подразделение 1360 на длъжност „машинен оператор на монтажен конвейр“ и др., които извършват трудова дейност с взривни материали. За съдържанието на това предписание органите на ИА“ГИТ“ са се позовали на изискванията на Глава I, Раздел II от Правилника по безопасност на труда при взривните работи, така че съоръженията и технологичните процеси с повишена опасност да се обслужват от правоспособни работници, съгласно изискванията на чл.281, ал.2 от КТ, във връзка с чл.5, ал.3, т.4 от Наредба № РД-07-2/25.05.2011г., за определяне на изискванията към квалификацията на лицата по чл.14, ал.1, т.4-7, чл.36, ал.1 и чл.134, ал.3 от ЗОБВВПИ.

Констатациите на служителите на ГИТ са, че работещите на длъжност „машинен оператор на монтажен конвейр“/МОМК/ в подразделение 1360 извършват трудови дейности с взривни вещества. Така работникът М. И. П. с ЕГН ••••••• участвала непосредствено в производството на пиротехнически средства, взривни вещества, барути и в производството и ремонта на боеприпаси. Работещите в това подразделение са заети с дейности и оборудване, създаващи опасност за здравето и живота им, а не притежават правоспособност съгласно изискванията на Правилника по безопасност на труда при взривните работи. Горестоящият АО е отхвърлили жалбата на дружеството като е споделил изложеното от проверяващите за приложението на Правилника и Наредбата. Акцентирал е върху това, че правоспособността за работа с взривни материали се придобива чрез курсове за обучение и полагане на изпит по теория и практика и се удостоверява със свидетелство, каквото в случая не е представено.

Защитата на дружеството се състои от две тези. Едната е основана на чл.5, ал.2 от Наредба № РД-07-2/25.05.2011г., според която обучението за придобиване на правоспособност за работа с взривни материали се прави задължително само на управленски кадри. Другата теза е, че дружеството има статут на стратегически обект, с ПМС № 181 от 20 юли 2009г., поради което за него следва да се прилага специална наредба, съгласно чл.14, ал.3 от ЗОБВВПИ, която при депозиране на жалбата все още не е приета.

Съдът не сподели виждането на оспорващия поради следното:

Нормата на чл.281 от КТ се намира в Глава тринадесета на кодекса, озаглавена „Здравословни и безопасни условия на труда„ В първата алинея е разписано безусловното задължение на работодателя всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа. Втората алинея предвижда, когато работата е свързана с използуване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, както и когато работниците са заети в дейности, които създават опасност за здравето и живота им, задължително да се инструктират, обучават и полагат изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда.

За съда е несъмнено, че работещите с взривни материали на длъжност МОМК при изработката на боеприпаси са заети в дейности, които създават опасност за живота и здравето им. Очевидно е, че е налице необходимост от обучение на тези лица, за да могат да разпознават рисковите фактори на работното си място и да развият умения да елиминират грешки при работа, които имат потенциал да предизвикат трудова злополука и/или авария с тежки последици за човешкия живот и здраве. Член 281 от КТ императивно разпростира това изискване върху всички работници, независимо от формата на участие в трудовия процес. Технологията на производствения процес изисква съответно обучение с оглед спецификата на дейността. Видно е от материалите по делото, че в дружеството са прилагани специфични инструкции за безопасност, наследени от времената на предходната военна и политическа ориентация на държавата, които са научно и технически адекватни, преценени с оглед заключението на ВЛ. По съдържание и предназначение същите кореспондират с изискването на чл.281, ал.4 от КТ. Тоест, съдът приема, че работниците на длъжност МОМК в цех 1360 са притежавали необходимите знания и умения, т.е. обучени са в техника на безопасност, като са били инструктирани за правилата за безопасност при работа, вклч. М. П.. Същата конкретно има над 20г. стаж в предприятието, без злополуки, поради което съдът приема, че е обучена в производствения процес насамото работно място и е инструктирана за безопасното осъществяване на трудовите си задължения на конкретното работно място.

Стои въпросът обаче за правоспособността на работниците, заети с опасни дейности/изисквания по чл.281, ал.3 от КТ/. В тази връзка относима е уредбата, касаеща квалификацията на лицата, заети в производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. Същата е разписана в Глава втора от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Уредбата предвижда специфични изисквания за кнотрол и сигурност при производството на боеприпаси, както по отношение на обекти, помещения, организация, контрол и др., така и на персонала. Нормата на чл.14, ал.2 от ЗОБВВПИ предвижда, че изискванията към квалификацията на лицата по ал. 1, т. 4 - 7 се определят със съвместна наредба на министъра на труда и социалната политика, МВР и МОН. Разпоредбата включва следните групи лица: по т.4.квалифициран персонал в зависимост от спецификата на произвежданите изделия; 5. служители, които осъществяват контрол за спазване на правилата за безопасност при работа с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия; 6. служител по сигурността, който изготвя планове за сигурност на взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси и на системи за управлението им; 7. специалисти, които водят отчетност на движението на произведените изделия. Действително видно е при буквалното граматическо тълкуване, че нормата относно квалификацията на лицата няма предвид еднообразните изпълнителски дейности, извършвани на монтажния конвейр, а касае организацията на безопасността и сигурността, поради което се отнася за високо квалифициран персонал. Но това обстоятелство не изключва необходимостта, работещите с взривни вещества като МОМК за боеприпаси да бъдат правоспособни да упражняват тази дейност, която е регулирана по задължителен начин от държавата. Висшият по степен нормаивен акт – чл.281, ал.3 от КТ предписва по императивен начин това задължение върху работодателя. Законодателят е безкомпромисан като изтъква, че машините, другите съоръжения и технологичните процеси с повишена опасност се обслужват само от правоспособни работници и служители. Тяхната правоспособност се урежда със специални наредби.

При извършване на проверката в предприятието е действала само наредбата по чл.14, ал.2 от ЗОБВВПИ, а именно: Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011 г. за определяне на изискванията към квалификацията на лицата по чл.14, ал. 1, т. 4 - 7, чл. 36, ал. 1 и чл. 134, ал. 3 на закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, обн., ДВ, бр. 43 от 7.06.2011 г., в сила от 8.09.2011 г. Видно е, че първата норма се отнася до квалифициран персонал, втората група са търговците на оръжия и боеприпаси, а третата лицата, които се занимават с ремонт на такива изделия. В член първи от Наредбата от 2011г. обаче, е посочен изрично персоналът в зависимост от спецификата на произвежданите изделия, т.е. законодателят е предвидил изисквания към квалификацията на персонала на предприятието, производител на боеприпаси в случая, в неговата цялост. В чл.4 от същата Наредба от 25.05.2011г. се акцентира на изискването освен за професионална квалификация и за необходимата правоспособност на лицата, работещи в такива производства. При това, независимо дали се касае за производство, търговия или ремонт на такива изделия законодателят свързва изискването за правоспособност на работниците с правилата, разписани в Глава първа, раздел II от Правилника за безопасността на труда при взривните работи, утвърден със Заповед № 294 на министъра на труда и социалните грижи от 28 декември 1996 г. (ДВ, бр. 3 от 1997 г.).

Науката и придобитият технически опит на човечеството показват позитивната пряка връзка между обучението и безопасността. По-високото ниво на обучение води до по-високи нива на безопасност. И ако изискванията към квалификацията на кадрите зависят от тяхната роля в производствения процес, то законодателят е категоричен, че всеки зает в процеса на производсво/в случая на боеприпаси/ следва да е правоспособен и да е инструктиран. По делото не са представени писмени доказателства работещите на длъжност МОМК, работещи пряко с взривни вещества, да са придобили правоспособност именно по Глава първа, раздел II от Правилника за безопасността на труда при взривните работи. Според §1, т.3 от ДР на посочената Наредба от 25.05.2011г., "Правоспособност" е признато притежаване на задължителен обем от професионални компетенции, което дава право за упражняване на конкретни трудови дейности. Не се доказа пред съда МОМК да са били обучени и да са издържали изпит, за което да им е издадено свидетелство за правоспособност именно по реда на Глава първа, раздел II от Правилника за безопасността на труда при взривните работи. Според чл.2, ал.1 от Правилника, изискванията на този правилник са задължителни за всички юридически и физически лица, които извършват промишлени взривни работи и други дейности с промишлени взривни материали (производство, употреба, транспорт, съхранение, търговия, внос, износ, изпитване, покупко-продажби, унищожаване, товаро-разтоварни работи). Поради това, макар при издаването на ЗП да не е действала специалната Наредба/тази по чл.14, ал.3 от ЗОБВВПИ/, тези норми на Правилника са приложими за предприятието. Съответствието на оспорения ИАА с материалния закон се преценява към момента на постановяването му, съгласно чл.142, ал.1 от АПК. Съдът намира за безспорно от прана страна, че при извършване на проверката и постановяване на оспорените ЗП за работодателя е съществувало задължение да допуска на работа като МОМК само правоспособни работници. Задължението е съществувало, основано на посочените по-горе норми на КТ и Наредба Наредбата по чл.14, ал.2 от ЗОБВВПИ, от 25.05.2011г. Писмени доказателства за придобита правоспособност, по реда посочен в Инструкцията/Приложение №1 към чл.4/ от Правилника по безопасност на труда при взривните работи, от работещите с взривни вещества на длъжност МОМК не са представени по делото. Поради което съдът приема, че нарушението е безспорно доказано, а ЗП в частта по т.16 са материално законосъобразни и като правилни следва да бъдат потвърдени.

Няма спор по въпроса, че „Аркус“АД гр. Лясковец е обявено за стратегически обект с Постановление № 181 на МС от 20.07.2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност. Съгласно Приложение към чл.1 от ПМС, по раздел V, Сектор „Икономика“, т.2.8. Поради това за него следва да важат/понастоящем/ правилата на вече приетата Наредба № РД-06-10 от 24.08.2023 г. за определяне на изискванията към квалификацията на лицата по чл. 14, ал. 1, т. 4 – 7 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, с които трябва да разполагат стратегическите обекти по § 1, т. 43 от допълнителните разпоредби на закона, oбн., ДВ, бр. 76 от 5.09.2023 г. Тоест, това е специалната наредба по чл.14, ал.3 от ЗОБВВПИ. В същата изрично е посочено, че правилата за изискванията към квалификацията на лицата, касаят и служители, които извършват рутинни дейности при неизменящи се условия, включително оператори на машини, инсталации и производствено оборудване, на което се произвеждат оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия/мж. чл.1, ал.2, б“д“/. Тоест, те са относими и за длъжността МОМК в случая. Очевидно е, че по-високият риск в производството е обвързан с по-строги изисквания към квалификация и правоспособност на работещите на всички производствени нива. Правоспособността на работещите за работа с взривни материали е абсолютно необходимо условие/вж. чл.2, ал.1, т.3 и др. от същата Наредба/. Спазването на това изискване се удостоверява със свидетелство за правоспособност за работа с взривни материали, издадено от компетентен орган. Трябва да бъде отбелязано, че и в тази Наредба от 05.09.2023г. законодателят реферира към правилата на Правилника за безопасност на труда при взривните работи. Според легалната дефиниция на §1, т.4 от ДР на Наредбата от 2023г., "Правоспособност за работа с взривни материали" е признато притежаване на задължителен обем от професионални компетенции, придобити след преминато обучение и успешно издържан изпит по теория и практика, съгласно Инструкцията за придобиване на правоспособност на основния персонал за работа с взривни материали към Правилника за безопасност на труда при взривните работи.

Видно е, че както при постановяване на оспорения акт, така и понастоящем, нормативната регулация изисква работникът на длъжност МОМК да притежава правоспособност, за да може да упражнява трудова дейност, свързана с работа с взривни материали. Поради това и по изложените мотиви съдът намери оспореният акт, в частта му по т.16 от ЗП, за материално законосъобразен. В тази част като правилен същият следва да бъде потвърден, а жалбата в същата част оставена без уважение.

Въз основа на изложените в настоящото мотиви съдът достигна до следния решаващ праване извод:

Задължителните предписания, дадени от органите на ИА „ГИТ“ към дружеството „Аркус“АД като работодател, обективирани в Протокол за извършена проверка № 2323697/ 07.07.2023 г. са валиден адм. акт, постановен в писмена форма за валидност. Същите съдържат фактически и правни основания, послужили на АО да предизвика промяна в правната сфера на оспорващия. В обжалваната част по т.16 от Протокола ЗП е съответно на материалния закон, поради което в тази част жалбата следва да бъде отхвърлена. В обжалваната част по т.т. 3, 6 и 7 от Протокола ЗП са постановени в противоречие на материалния закони неговата цел. Следва да бъде отменен оспоренията акт в тази му част.

При този изход на делото на всяка от страните се следват разноски, съответно на основание чл.143, ал.1 и ал.3 от АПК. Доколкото предметът на делото не е с материален интерес, то не може да се обсъжда съразмерност на разноските. В този смисъл виж адм. д. № 5506/2018 г. на ВАС. Поради това съдът намира, че разноските, заплатени за възнаграждението на ВЛ следва да останат така, както са направени от страните, т.к. на практика са компенсирани/съответно 873, 67лв. и 973, 67лв./. Следва на всяка страна да се присъди възнаграждение за упълномощения процесуален представител. От оспорващия е доказано заплатено АВ в размер на 1 000, 00лв. и ДТ-50, 00лв. На ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00лв., на основание чл.24 от НЗПП.

Възражението за прекомерност на АВ съдът намери за неснователно. Действително СЕС с Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 потанови, че Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдвС-т е в противоречие с правилата за защита на конкуренцията в ЕС, в частност чл.101 от ДФЕС/забраната за ограничаване на конкуренцията/. Правото на ЕС им директен ефект, следователно националният съд не е обвързан от размерите на АВ, посочени в Наредбата. Поради това в случая, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и положените от страната процесуални усилия, АСВТ намира, че обоснован и справедлив по смисъла на чл.36, ал.2 от ЗАдв. се явява размерът на АВ от 1 000, 00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, съдът