РЕШЕНИЕ

№ 274

гр. Велико Търново, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело № 20234100100897 по описа за 2023 година Предявени кумулативно съединени осъдителни искове по чл.441 от ГПК ввр. чл.74 ал.1 от ЗЧСИ ввр. чл.45 от ЗЗД ввр. чл.51 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

Ищецът Г. В.В.(чрез адв.М.С.С. от АК-Плевен и адв.Бл.З. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че е осъден да заплати на Н.Г.С. сумата 400.00лв. - разноски(адв.възнаграждение) съгласно Решение№41/17.05.2018г. по НЧХД№208/2018г. на ВТРС; 200.00лв. разноски(адв.възнаграждение), съгласно Решение№134/03.10.2018г. по ВНЧХД№247/2018г. на ВТРС. Издаден е в полза на Н.Г.С. изп.лист№1518/08.10.2018г. по НЧХД№208/2018г. на ВТРС общо за сумата 600.00лв., която да и се заплати от Г. В.В.. Образувано е изп.дело№20188960401149 на ЧСИ И.Ц. с район на действие ВТОС и е била изпратена ПДИ за сумите: 600.00лв. – разноски; 8657.71лв. – такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ; 350.00лв. – адв.възнаграждение; 66.00лв. – такси; 198787.76лв. – задължение НАП ТД В.Търново(присъединен взискател). Затвора Ловеч Г.В. получава Запорно съобщение за 200019.76лв. с изх. №013580/02.07.2019г. „като трето задължено лице”, с което ЧСИ налага „запор върху вземането за трудово възнаграждение, на всички бъдещи вземания изплащани от администрацията на Затвора Ловеч, МП, ГДИН, както и на всички записи, които получава Г. В.В.. Със Заповед№Л- 5320/20.12.2018г. на Гл.директор на ГДИН Г. В.В. е бил преместен на 28.12.2018г. от ОЗ-Ловеч в ОЗ-Плевен по критерий „сигурност”.

На 08.07.2019г. в ОЗ-Плевен Г. В.В. получава Запорно съобщение за 200019.76лв. „като трето задължено лице“, с което ЧСИ И.Ц. налага „запор върху вземането за трудово възнаграждение, на всички бъдещи вземания, изплащани от администрацията на Затвора - Плевен, МП, ГДИН, както и на всички записи, които получава Г.В.. Tвърди, че от 11години работа не му е била предлагана. Единствената помощ, която Г. В.В. получавал била на основание неотменното му право по чл.86 ал.1 т.4 от ЗИНЗС по личната му партида за задоволяване на лични нужди в размер на 100-150.00лв. на месец от своето семейство. На 15.07.2019г. в затворническия магазин „лавка“ Г. В.В. установил, че сметката му била блокирана и цялата му налична сума от 113.00лв. липсвала, без да бил подписвал какъвто и да е документ за смяна на собствеността им. Г. В.В. сигнализирал администрацията на ОЗ-Плевен, която му отговарила, че било по разпореждане на някакъв съдия-изпълнител от В.Търново, без да уточнява кой и защо и без да е получавал уведомление за това, какъвто е редът и единственият законен начин. Така, Г. В.В. бил лишен от лична партида за посочения период. Единствено с изрична молба до началника на затвора на Г. В.В. му било дадено „извънредно“ право целево да получава само определени суми за лекарства, които следвало да си пазарува сам чрез администрацията на затвора. С лишаването му от лична партида Г. В.В. бил лишен и от редица други негови основни човешки права - от право да пазарува неща от първа необходимост и всичко предлагано от лавката, в т.ч. от фонокарти за тел.разговори във връзка с правото му по чл.86 ал.1 т.5 от ЗИНЗС на тел.връзка и на минимални социални контакти; от пощенски консумативи във връзка с правото му по чл.86 ал.1 т.3 от ЗИНЗС на кореспонденция вкл. с държавни институции и. съдилища, в т.ч. от правото му по чл.76 ал.2 да кореспондира без ограничение и да ползва тел. връзка с адвокат, т.е. от правото му на адвокат, на правна помощ и на защита, поради независещи от него причини. Дори до кафе или самобръсначка, паста за зъби и тоалетна хартия Г. В. е нямал достъп, като целта на ЧСИ била да го превърне в просяк без чест и достойнство. Същият бил лишен от право на работа, с което да облекчава положението си в затвора, а и от правото на сваляне точките на риска(от значение за статута му в затвора). Твърди, че бил следен и подложен на системен и продължителен тормоз, репресии, изнудване и унижение, заедно с друго лице(М. С.С.), изтърпяващо наказание. Счита, че действията на ЧСИ И.Ц. спрямо него са незаконосъобразни, защото в ЗИНЗС, изрично били посочени всички случаи, при които на лице, изтърпяващо наказание „Лишаване от свобода“ могат да се правят удръжки(секвестируеми) - това било само трудовото възнаграждение съгласно чл.78 ал.3 от ЗИНЗС и чл.57 ал.1 от ППЗИНЗС при спазване на чл.507 ал.2 от ГПК. Възнаграждението на лишените от свобода се обвързвало с MP3(за 2019г. – 560.00лв.) по реда на чл.446 ГПК, но не можело удръжките да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл.78 ал.2 ЗИНЗС се полага на лишените от свобода, след като се приспаднат данъците от нея, като изключението било по отношение на задължение за издръжка, като само тогава удръжката е 100% от заплатата. Пощенските записи и банковите преводи от близките на лишените от свобода за задоволяване на лични нужди по императивния чл.86 ал.1 т.4 от ЗИНЗС не попадали в обхвата на закона ЗИНЗС като секвестируеми, от което следва, че те се явявали несеквестируеми. Лишените от свобода могат да разполагат с парични суми до размера на една минимална работна заплата, установена за страната - чл.56 ал.2 от ЗИНЗС. Помощите и обезщетенията върху които бил наложен запор от ЧСИ също били несеквестируеми – чл.446а от ГПК. По този начин Г.В. бил принуден против волята му и против възможностите му, без доходи от 11години, да принуждава своите близки, да изплатят неговия дълг не по установения законен ред, а чрез изнудване с цел подобряване на нечовешкото му положение в затвора, породено от този запор, което продължавало през целия процесен период. Въпреки подадените жалби Г.В. не срещнал разбиране от различните органи. Ненамирайки защита от нито една държавна институция в Р.България, Г.В. е бил принуден от обстоятелствата чрез сина си адв.В. В. от ВТАК да изплати 1232.00лв. на ЧСИ И.Ц., за да се спасял от нечовешкото положение на мъчение. По гр.дело на ВТРС Г.В. бил осъден да заплати адв.възнаграждение – 1280.00лв., което било заплатено от сина му. Ищецът твърди, че не бил получил както запорното съобщение за налагане на запора на 02.07.2019г., така и за неговото вдигане(вероятно на 25.09.2019г.). Вследствие незаконосъобразните действия на ЧСИ И.Ц., Г.В. претърпял материални и нематериални щети, изразяващи се в продължение на изключително дълъг период незаконна изолация извън рамките на присъдата и режима, както и лишаване от негови основни неотменни човешки права и изолация за посочения период в Затвора Плевен. Отговорността на ЧСИ по чл.74 от ЗЧСИ ввр. чл.45 от ЗЗД, за да бъдела ангажирана следвало да са налице кумулативно дадени предпоставки: противоправно поведение, вреда, вина и причинна връзка, като вината се презумира. Счита, че ЧСИ е нарушил чл.426 ал.2, ал.3 от ГПК, тъй като нямало данни от изпратените съобщения до затворническата администрация, че било налице възлагане по чл.18 от ЗЧСИ. Счита, че ЧСИ е действал незаконосъобразно, без искане от страна на взискателя да налага запори върху личната партида на затворника В. по суми, които са му дарени и служат за лични нужди(чл.86 ал.1 т.4 от ЗИНЗС - лишените от свобода имат право на парични суми за задоволяване на лични нужди). Основен принцип прогласен в чл.2 от ЗИНЗС бил осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. С оглед систематичното място на чл.86 ал.1 т.4 от ЗИНЗС паричните средства по личната си партида, които получават лишените от свобода, следвало да се квалифицират като помощи, съгласно друг нормативен акт и съставлявали несеквестируем доход по чл.446а от ГПК. Запорното съобщение не пораждало действие по отношение на тези суми, съгласно чл.446а ал.2 от ГПК, тъй като не било задължение за издръжка. ЧСИ не бил изпълнил задълженията си да съобщи на третото задължено лице изискванията по чл.508 от ГПК, както и да изиска в едноседмичен срок информация от затворническата администрация за фактите и обстоятелствата по чл.508 ал.1 от ГПК. От налагането на запор върху несеквестируемо имущество са произлезли имуществени и неимуществени вреди за длъжника. За периода: 02.07.2019г.-25.09.2019г. ищецът претърпял имуществени вреди(1232.00лв. + 1280.00лв.), както и неимуществени такива. От налагане на запора от 02.07.2019г. до окончателното изплащане на сумите - 25.09.2019г. върху претендиралите суми се дължала и законна лихва. Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл.441 от ГПК ввр. чл.74 ал.1 от ЗЧСИ ввр. чл.45 от ЗЗД ввр. чл.51 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД(обезщетение за претърпени неимуществени вреди – 26000.00лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 23.05.2022г.; обезщетение за претърпени имуществени вреди – 2512.00лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 23.05.2022г.; сумата 250.00лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода: 02.07.2019г.- 23.05.2022г.).

Oтветната страна ЧСИ И.Ц.(чрез адв.Ю.М. от ВТАК) оспорва предявените искове. Действително, по молба на взискателя Н.Г.С. и изп.лист, издаден по гр.дело№247/2018г. на ВТРС било образувано изп.дело№20188960401149(на 12.10.2018г.) срещу длъжника Г. В. В., за: сумата 600.00лв. - присъдени разноски, сумата 350.00лв. - адвокатско възнаграждение, както и разноските по изпълнението. С молбата за образуване на изп.дело взискателят възложил на ЧСИ на основание чл.18 от ЗЧСИ да извършва всички необходими действия по движение на делото до окончателното събиране на дължимите суми. До длъжника била изпратена ПДИ(връчена на 19.11.2018г.) и съобщение до НАП по чл.191 от ДОПК. По молба от 27.06.2019г. от страна на взискателя Сукова, ЧСИ И.Ц. с разпореждане от 02.07.2019г. е наложила запор върху вземането за трудово възнаграждение, всички бъдещи вземания, изплащани от администрацията на Затвора Ловеч-МП, ГДИН, както и на всички записи, които получава длъжникът В.(запорното съобщение било и длъжникът – уведомен). С отговор на Затвор Ловеч-МП, ГДИН уведомил ЧСИ, че длъжникът В. бил преведен на 28.12.2018г. в Затвора Плевен. Така, с разпореждане от 08.07.2019г. ЧСИ наложил запор за вземанията за трудово възнаграждение и всички бъдещи вземания, изплащани от администрацията на затвора в гр.Плевен, МП ГДИН, както и всички записи, които получава длъжникът В.(запорното съобщение било и длъжникът – уведомен). Съгласно чл.427 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител не бил ограничен териториално при налагане на запорите до трети задължени лица. Във връзка с постъпила жалба с вх.№019948/31.07.2019г. от длъжника Г. В.В. по реда на чл.436 ввр. чл.435 ал.2 от ГПК относно претендирана незаконосъобразност на наложения запор(в противоречие с чл.446а ал.1, ал.2 от ГПК) и самоволно удържана сума 113.84лв., получена по личната затворническа сметка на длъжника) е образувано в.гр.дело№809/2019г. на ВТОС, като съдът с Решение№501/06.12.2019г. е оставил без уважение жалбата на Г. В.В.. Счита действията си за законосъобразни, в т.ч. и наложения запор върху вземането на длъжника, дължимо му от третото задължено лице - Затвора Плевен по искане на взискателя. Задължение на третото задължено лице е да прецени каква част от възнаграждението е секвестируема, след като спази указанията, дадени от съдебния изпълнител в запорното съобщение, и съответно да ги преведе в изпълнение на запорното съобщение, тъй като само и единствено то знае каква сума получава длъжникът. Задълженията на съдебния изпълнител се изчерпвали с това да бъдат дадени указания как да се изпълняват съобщенията и кои разпоредби да се спазват. В изпратеното запорно съобщение били дадени указания на третото задължено лице при извършване на удръжките да спазва разпоредбата на чл.446 от ГПК. Съгласно чл.77 ал.1 от ЗИНЗС по време на изтърпяването на наказанието лишените от свобода има право на подходяща работа, като съгласно чл.78 ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена със заповед на Министъра на правосъдието част, която е не по-малко от 30% от възнаграждението за изработеното. Несеквестируемият доход бил предвиден от законодателя с цел да се гарантира възможността на лицето да задоволи минималните си нужди за храна и вещи за всекидневна употреба. Съгласно чл.84 ал.2 т.1-т.4 от ЗИНЗС лишените от свобода получават от държавата безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с МЗ и МФ; непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки - и на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез МП. По тази причина на лишените от свобода не им били нужни парични средства за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди, тъй като същите са им осигурени от държавата чрез средства от бюджета на MП. Поради това, в чл.78 ал.3 от ЗИНЗС било регламентирано, че на лишените от свобода да могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от 2/3 от полагащото им се възнаграждение. Счита, че твърдяните болки и страдания, вследствие наложените в затвора дисциплинарни наказания, следене и ограничаване, нямали отношение към дейността на ЧСИ и могли да бъдат инициирани от него или във връзка с изпълнителното производство. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди(последните не съставлявали вреди, а били принудително събрани суми за погасяване на задълженията по образуваното изпълнително дело). Претендира се адв.възнаграждение в полза на адв.Ю. М.М. от ВТАК за осъществено процесуално представителство и защита по чл.38 ал.12 ввр. чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съгласно Решение№41/17.05.2018г. по НЧХД№208/2018г. на ВТРС, Г. В.В. е осъден да заплати на Н.Г.С. сумата 400.00лв. - разноски(адв.възнаграждение). Съгласно Решение№134/03.10.2018г. по ВНЧХД№247/2018г. на ВТРС, Г. В.В. е осъден да заплати на Н.Г.С. сумата 200.00лв. - разноски(адв.възнаграждение). Издаден е в полза на Н.Г.С. изп.лист№1518/08.10.2018г. по НЧХД№208/2018г. на ВТРС общо за сумата 600.00лв., която да и се заплати от Г. В.В.. Образувано е изп.дело№20188960401149 на ЧСИ И.Ц. с район на действие ВТОС и е била изпратена ПДИ за сумите: 600.00лв. – разноски; 8657.71лв. – такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ; 350.00лв. – адв.възнаграждение; 66.00лв. – такси; 198787.76лв. – задължение НАП ТД В.Търново(присъединен взискател). С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на ЧСИ на основание чл.18 от ЗЧСИ да извършва всички необходими действия по движение на делото до окончателното събиране на дължимите суми. С Разпореждане от 12.10.2018г. на ЧСИ при образуване на изп.дело, е било разпоредено да се изпрати съобщение по чл.191 от ДОПК до НАП и да бъде изпратена ПДИ(връчена на длъжника В. на 19.11.2018г.).

Установи се, че длъжникът Г. В.В. е бил преведен на 28.12.2018г. в Затвор Ловеч-МП.

С молба от 27.06.2019г. на взискателя Н.Г.С.(чрез пълномощник), е поискано да бъде наложен запор на бъдещи вземания на длъжника, изплащани от администрацията на затвора Ловеч-МП, ГДИН. С Разпореждане от 02.07.2019г. на ЧСИ е бил наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение, всички бъдещи вземания, изплащани от администрацията на Затвора Ловеч-МП, ГДИН, както и на всички записи, които получава длъжникът и запорното съобщение е било изпратено, за което е уведомен длъжникът В.. В Затвора Ловеч Г. В.В. получава Запорно съобщение с изх.№013580/02.07.2019г. „като трето задължено лице”, с което ЧСИ налага „запор върху вземането за трудово възнаграждение, на всички бъдещи вземания изплащани от администрацията на Затвора Ловеч, МП, ГДИН, както и на всички записи, които получава Г. В.В.“, за сумите: 600.00лв. – присъдени разноски и разноски по изп.дело№20188960401149 на ЧСИ И.Ц., в т.ч. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ И.Ц. в размер на 114.00лв., юрисконсултско възнаграждение – 350.00лв., както и др.такси, дължими до момента, в общ размер на 168.00лв. (лист 21 от изп.дело№20188960401149 на ЧСИ И.Ц.). Посочена е в запорното съобщение и сумата 198787.76лв. – задължение към НАП ТД В.Търново(присъединен взискател).

С Разпореждане от 08.07.2019г. на ЧСИ е бил наложен запор за вземанията за трудово възнаграждение и всички бъдещи вземания, изплащани от администрацията на затвора в гр.Плевен МП ГДИН, както и всички записи, които получава длъжникът В.(в т.ч. е и било изпратено запорно съобщение с изх.№014192/08.07.2019г.(лист 23 от изп.дело№20188960401149 на ЧСИ И.Ц.), за което е уведомен длъжникът. В същото запорно съобщение, освен цитираните суми е и добавена такса по т.9 и т.4 от ТТРЗЧСИ – 30.00лв.(с ДДС).

Постъпила била жалба с вх.№019948/31.07.2019г. чрез ЧСИ И.Ц., подадена от длъжника Г. В.В. и с изложени аргументи за незаконосъобразност на наложения „запор“(противоречие на чл.446а ал.1, ал.2 от ГПК, както и поради това, че Затворът гр.Ловеч неправилно бил определен като трето задължено лице от ЧСИ, а Затворът гр.Плевен не бил трето задължено лице и самоволно удържало сумата 113.84лв., получени по личната затворническа сметка на длъжника. С Решение№501/06.12.2019г. на ВТОС жалбата на Г. В.В. била оставена без уважение.

Според служебна бележка, издадена от 26.02.2018г. от администрацията Затвора-Ловеч, Г. В.В. не е работил и не е получавал възнаграждение за положен труд.

Според служебна бележка от администрацията Затвора-Плевен, Г. В.В. не е работил и не е получавал възнаграждение за положен труд към 06.12.2021г.

Според справка от администрацията Затвора-Плевен Г. В.В. е бил преведен от Затвора- Ловеч в Затвора-Плевен на 28.12.2018г. на основание Заповед№Л-320/20.12.2018г. на Гл.директор на ГДИН. През време на пребиваването си в Затвора-Плевен Г. В.В. не бил подавал молба за трудово ангажиране за платен или неплатен доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС. Същият не бил назначаван на щатна работа по щата на лишените от свобода, заети в комунално битовата и обслужващата сфера на затвора, не е бил ангажиран с доброволен неплатен труд по чл.80 от ЗИНЗС, освен дежурствата по поддържане на реда и хигиената на помещението, в което е настанен, не е бил назначаван на работа на отдаден труд. Г. В.В. се включил единствено в доброволен и безвъзмезден проект на Църквата на адвентистите от Седмия ден за събиране на средства за БАЛИЗ гр.Плевен, със направа направата на декоративни къщички.

По делото е приложено изп.дело№20188960401149 на ЧСИ И.Ц. и справка относно „задълженията, плащанията и погашенията“. Установява се, че след образуване на делото(12.10.2018г. е връчена на длъжника В. ПДИ(на 19.11.2018 г.) чрез Затвора Ловеч. Наложен е запор на бъдещи вземания на длъжника, изплащани от администрацията на Затвора Ловеч-МП ГДИП(изпратено запорно съобщение на 02.07.2018г.), но тъй като длъжникът В. е бил преведен на 28.12.2018г. в затвора гр.Плевен на 08.07.2019г., било изпратено запорно съобщение и до Затвора Плевен(от 11.07.2019г.). На 23.07.2019г. от Затвора Плевен в изпълнение на запора постъпва сума 113.00лв.(сумата била възстановена на длъжника като надвнесена на 02.10.2019г. с платежно нареждане). На 25.09.2019г. е депозирана молба от В. В.(син на Г. В.), с която моли да бъдат вдигнати обезпечителните мерки и делото да бъде прекратено, тъй като са погасени всички задължения. Прилага платежни документи за внесени суми(по сметката на взискателя Н.С. – 1028.00лв. в изпълнение на задължението на Г. В. по изп.дело№20188960401149 и по сметката на ЧСИ И.Ц. – 283.00лв. за такси по делото, вкл. и за приключването му). На 25.09.2019г. постъпила молба от взискателя за прекратяване на делото. На 25.09.2019г. било изготвено съобщение за вдигане на запора(получено от Затвора Плевен на 30.09.2019г.). Размер на задълженията към взискателя към 25.09.2019г.(датата на пълното погасяване с плащане) – 1028.00лв.: 600.00лв. - присъдени разноски по изпълнителен лист; 350.00лв. – адв.възнаграждение за образуване и водене на изп.дело; 78.00лв. - платени такси за образуване и водене на изп.дело. Размер на задълженията за такси към ЧСИ към 26.09.2019г.(датата на пълно погасяване с плащане по сметката на ЧСИ) – 396.00лв.: 283.00лв. - обикновени такси за извършени съответни действия по делото; 113.00лв. – пропорционална такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ.

Според изготвената справка от ЧСИ И.Ц. с район на действие ВТОС 15.04.2024г. няма образувано друго изп.дело по описа на ЧСИ И.Ц. със страна Г. В.В., освен изп.дело№20188960401149 с взискател Н.С., като по същото дело(с препис приложено по гр.дело№897/2023г. на ВТОС) няма приложени други изп.листи, респ. присъединени дела.

От материалите на приложеното по настоящото дело - гр.дело№2889/2018г. на ВТРС, образувано по иск от страна на Г. В.В. против ИК“Борба“АД и впоследствие прекратено по реда на чл.232 от ГПК, не се установява фактът на издаване на изп.лист против Г. В.В. за сумата 1280.00лв., представляваща направени разноски по гр.дело№2889/2018г. на ВТРС, а оттук и логичният извод, че такава сума не е била предмет на принудително изпълнение по изп.дело№20188960401149 по описа на ЧСИ И.Ц.. От страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства. Св.А. Г.В.(син на Г. В.В.) твърди, че от края на 2010г. и понастоящем семейството му се грижило за финансовото подпомагане и положение на В.. Всеки месец изпращали по личната сметка в затвора 250.00лв./300.00лв., за да може да си пазарува от лавката лични неща. Твърди, че парите, които изпращали, били запорирани, не отивали по предназначение по партидата, а с тях се покривали задължения по две изп.дела(по едното изп.дело дългът бил погасен от брата на св.А. Г.В.). В затвора В. бил лишаван от средства за нормални човешки нужди. Наложило се да му носят храна, която била често пъти връщана, тъй като по обяснения от администрацията на затвора, можело да се закупи от лавката, а е било практически невъзможно да се случи, като В. нямал пари. Закупували били и фонокартите, които са за провеждане на телефонни разговори и други неща, за хигиенни нужди и всякакви други неща. Над 200.00лв.-250.00лв. бил разходът за всяко посещение. От факта на запорирането на вземанията му по личната партида, Г. В.В. не се чувствал добре, чувствал се обиден, унижен. Св.М. С.С. си спомня, че Г. В.В. бил приведен в Затвора - Плевен, в V затворническа група. Той пребивавал за периода: 28.12.2018г.-28.07.2022г. За периода: 03.07.2019г.-25.09.2019г. Г. В.В. бил получил документи(ПДИ или запорно съобщение) във връзка с някакво дело. В единия документ бил вписан като трето задължено лице Затвора Ловеч. Другият документ бил ПДИ за задължение около 2500.00лв. В един момент В. получил някаква сума по неговата лична партида в затвора и след като останали 100.00лв., те „изчезнали“ от сметката му. От администрацията на затвора му съобщили, че му блокирали картата. Всички пари, които получавал по картата от неговите близки, макар, те да не надвишавали МРЗ, били изпращани на ЧСИ. Картата му била запорирана(от 2019г. до 2020г.) и В. не можел да пазарува. Свидетелят твърди, че Администрацията на затвора в гр.Плевен не била възлагала работа на Г. В. и той не бил работил, не му била възлагана никаква работа по ЗИН, във връзка с КТ, така че В. не бил получавал никакви пари и затворът не бил задължен да плаща на В. каквито и да е било в затвора пари. Той получавал пари от своите близки(най-много до 200.00лв. за лични нужди), с които си купувал от лавката продуктите, които не им осигурявали от затвора(в затвора осигурявали прах за пране, сапуни и т.н., но паста за зъби, четка за зъби, тоалетна хартия, самобръсначки – не…). Купувал си плодове и зеленчуци и минерална/трапезна вода, тъй като в затвора не ги предоставяли. Някои от медикаментите(с изключение на аналгетиците), трябвало да бъдат заплатени от самия затворник. Свидетелят твърди, че са забранявали на Г. В. да ходи на лавката, защото знаели, че в картата му няма пари. Твърди също, че В. бил много разтревожен, изплашен и се чувствал унижен, че трябвало да се моли на неговите близки да му изпращат пари и да му изплащат дълговете.

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл.441 от ГПК ввр. чл.74 ал.1 от ЗЧСИ ввр. чл.45 от ЗЗД ввр. чл.51 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

Принципно, разпоредбата на чл.441 от ГПК препраща към общия институт на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, като отговорността по чл.441 от ГПК се носи за реално причинени вреди. За основателността на заявената претенцията ищецът носи доказателствената тежест да установи със средствата на ГПК и в кумулативност наличието на осъществено действие или бездействие от служител на възложителя на работата, неговата противоправност(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), настъпили вреди за ищеца (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения - претърпени загуби и/или пропуснати ползи), причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди, вина на деликвента, която съобразно посочената в чл.45 ал.2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага, виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа. В тежест на ответника е да установи своите правоизключващи, правопогасяващи и правоунищожаващи възражения.

Според чл.442 от ГПК взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника. Изпълнение не се допуска върху несеквестируемите вещи на длъжника(чл.444 от ГПК) и върху несеквестируем доход(чл.446 ал.1 от ГПК), посочен по видове и размер. Посочените разпоредби са общи. Съгласно чл.446 ал.1 от ГПК се определя върху каква част от трудовото възнаграждение или друго каквото и да било възнаграждение за труд, както и върху получаваната пенсия, не може да бъде насочвано принудително изпълнение. Целта на цитираната разпоредба е осигуряване на екзистенциален минимум за гарантиране живота и физическото оцеляване на длъжника и семейството му. Същевременно на лишените от свободата този минимум е гарантиран от разпоредбата на чл.84 ал.2 от ЗИНС. С оглед на изложеното, съдът намира, че доколкото се касае за лице, лишено от свобода приложими са посочените специални разпоредби.

В чл.78 от ЗИНЗС се посочва, че за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част, но не по-малко от 30% от възнаграждението за изработеното, като частта от възнаграждението се определя със заповед на министъра на правосъдието. Съществуват и специални разпоредби – чл.78 ал.3 от ЗИНЗС(на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от 2/3 от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка) и чл.57 ал.1 от ППЗИНЗС(удръжките по чл.78 ал.3 от ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл.446 от ГПК върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл.78 ал.2 от ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците. Двете норми чл.446 от ГПК чл.78 ал.3 от ЗИНЗС и се намират в положение на обща към специална, поради което приложение следва да намери специалният закон(ЗИНЗС) и правилника за неговото приложение(ППЗИНЗС). Останалите категории и видове приходи, които получава лишеният от свобода не се ползват с такава защита(напр.парични средства и преводи от всякакъв произход - възмездна сделка, замяна, завещание, заем за послужване, лихви, кредитни заеми, парични дарения, банкови преводи, обезщетения и др.). Или при всички възможни други парични източници на средства, освен изрично изброените в закона, няма ограничение или забрана да се удържат изцяло постъпилите в партидата на лишеният от свобода длъжник суми за погасяване на дълга който последният има.

Страните нямат спор относно факта, че ищецът не получава възнаграждение за полагана по реда на чл.77-чл.78 от ЗИНЗС трудова дейност. Както се признава от самия длъжник, постъпилите по личната му партида парични суми не са и с основание трудово възнаграждение. В случая ищецът не сочи, че паричните преводи по личната му партида имат такъв характер, произход и естество и са от категориите посочени в закона, че са защитени от закона по начин, че в никакъв случай по закон върху тях не може да се извърши принудително изпълнение чрез удържането им в пълен размер. Освен това, дали сумите ще се удържат еднократно и в пълен размер така, както са по личната му партида или на части зависи условно и от размера на задължението, което има. Това означава, при длъжник(лишен от свобода), с еднократна пълна удръжка би могло да се погаси цялото задължение предвид паричния авоар, който има по личната му партида или това да може да стане на вноски, когато отделите постъпления по личната му партида не са достатъчни да погасят задължението наведнъж, което означава многократно удържане в пълен размер на всяка вноска по личната му партида.

Ето защо, не намира приложение нормата на чл.446 от ГПК, визираща възнаграждение за труд или пенсия, както и тази на чл.446а от ГПК, касаеща доходите по чл.446 от ГПК, помощи или обезщетения, получени по сметка в банка. В случая запорът е наложен върху личната партида на Г. В.В., по която не постъпват средства от положен от него труд, а същите са от друг източник и тези средства не са несеквестируеми, тъй като са извън обхвата на чл.446 от ГПК. При тълкуване на нормата може да се направи извод, че когато сумите по партидата на лишения от свобода длъжник са от възнаграждение, е допустимо да се налага запор и да се правят удръжки от постъпващите по същата суми при спазване на правилата на чл.57 ал.1 от ППЗИНЗС. И тъй като получаваните суми по партидата на ищеца не са от възнаграждение, за тях не важи това правило. От изложеното, съдът намира, че не е установен първият елемент от фактическия състав на иска за вреди, а именно наличие на противоправно действие, изразяващо се в принудително изпълнение от страна на ЧСИ върху вземания по личната партида на ищеца в затвора, съставляващи несеквестируем доход в пенитенциарните заведения. Следва да се отбележи и фактът, че непосредствено след извършване на плащанията на 25.09.2019г.(лист 118 от делото на ВТОС), с които е погасен остатъкът от задължението по изп.дело№20188960401149 от страна на В. Г.В.(син на Г. В.В.) и постъпила молба(в същия ден), ЧСИ И.Ц. е изготвила съобщение за вдигане на запора пак на 25.09.2019г. (получено от Затвора Плевен на 30.09.2019г.).

Фактите установени в хода на производството са ясни и недвусмислени и не се нуждаят от някакво специално тълкуване. Тяхната интерпретация и значение е направена от съда в светлината на действащото законодателство, което е създало достатъчно правни механизми за защита правата на длъжник в посока да му гарантира един минимален доход с оглед на неговото нормално съществуване. Нещо повече, в хипотеза, когато длъжникът има качеството на лишен от свобода, чието наказание изтърпява в съответните за това места, за всеки един от тях са създадени достатъчно механизми и условия за тяхното сравнително нормално пребиваване, при възможност за задоволени ежедневни нужди от храна, дрехи, облекло, пособия и др. Фактът, че за определена категория лишени от свобода се осигуряват възможности за полагане на труд, за което да получават съответно възнаграждение, като от едно такова възнаграждение би могло да се удържа за задължения на лишения от свобода само в хипотеза, че последното е над размера на минималната работна заплата за страната за съответния период(под този размер последното е несеквестируемо), е с оглед осигуряване на заетост на същите в зависимост и на притежаваните от тях професионални знания и умения и доколко във възможните дейности тези професии биха били подходящи за упражняване. Доколкото от доказателствата по делото се установи, че сумите, които ищецът има по личната си сметка в Затвора Плевен не попадат в изрично предвидените изключения в общия ГПК и в специалния ЗИНЗС, съдът намира, че няма ограничение в закон или друг нормативен акт върху тях да бъде наложен запор и те да служат за погасяване на задълженията на лишения от свобода ищец. Исковите претенции(за обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди) са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Подлежи на отхвърляне и акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди.

Доколкото в исковата молба и ангажираните гласни доказателства са изложени твърдения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, претенцията би могла да бъде реализирана по реда на Глава XI от АПК.

В разпоредбата на чл.83 от ГПК е предвидено, че в определени случаи такси и разноски по производствата по делата не се внасят(чл.83 ал.1 от ГПК), а в други случаи е предвидена възможност за освобождаване от задължението за внасяне на такси и разноски от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят(чл.83 ал.1 от ГПК). И в двата случая съгласно чл.83 ал.3 от ГПК разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда, като съгласно чл.78 ал.6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски и съответните суми се присъждат в полза на съда. Когато предявеният от лице, освободено от задължението за заплащане на държавни такси и разноски иск/искове е бил отхвърлен, процесуалният закон не предвижда възможност лицето да бъде осъдено да заплати съответните такси и разноски в полза на бюджета. Касае се, обаче до право на освобождаване от дължимите към съда такси и разноски, като това право не би могло да се упражнява в ущърб на ответника, респ. на процесуалния му представител-адвокат и в случай на неправомерно засягане на правната му сфера - в противоречие с принципа за справедливо обезщетяване на търпими вреди, залегнал в разпоредбите на чл.78 от ГПК. В този смисъл адвокатът на насрещната страна, съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв., в случаите по чл.38 ал.1 от ЗАдв., има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 от ЗА. Осъществената защита от пълномощника- адвокат на ответната страна се изразява в процесуално представителство в съдебни заседания пред ВТРС и ВТОС, като е поискано присъждане на възнаграждение. В тази връзка и съгласно чл.7 ал.2 т.4 oт Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв.Ю. М. М. от ВТАК следва да бъде присъдена сумата 2930.00лв., представляваща адвокатско възнаграждение(за един адвокат), която да се заплати от Г. В. В.. Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът