РЕШЕНИЕ

№ 71

гр. Велико Търново, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Членове: ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20224001000284 по описа за 2022 година С Решение № 59/29.07.2022 год., постановено по т. д. № 181/2020 г., Великотърновският окръжен съд отхвърлил като неоснователен и недоказан изцяло предявения от „Клас-96” ЕООД – с. Николаево, общ. Стражица против „Кристера“ АД – гр. Попово, осъдителен иск с правно основание чл. 323 ТЗ във вр. с чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението на развален договор за покупко-продажба от 31.07.2019 г. на 1 500 т. царевица, реколта 2019 г., в размер на претърпяна загуба, формирана като разлика между договорената цена по договора от 31.07.2019 г. от 420 000 лв. и получената продажна цена от „Агранум“ ООД – гр. София в размер на 390 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 01.10.2020 г. до окончателното изплащане.

Осъдил „Клас-96” ЕООД да заплати на „Кристера“ АД сумата 1 500 лв. разноски по делото.

Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца „Клас-96” ЕООД чрез пълномощника адв. Ал. Ч.. Моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да уважи иска изцяло, като присъди направените разноски. Погрешен е изводът на съда, че ищецът не е изправна страна по договора. Позовава се на чл. 5 и чл. 4, ал. 2 от договора – стоката е следвало да бъде приета в базата на продавача, като бъде натоварена на превозни средства на купувача. Последният не е изпълнил тези свои задължения, поради което продавачът е бил поставен в невъзможност да предаде стоката. Купувачът не е определил и лаборатория, която да изготви свидетелство за качеството съгласно чл. 5, ал. 2 от договора. Ищецът не е имал задължение да уведомява купувача, че е готов да изпълни, тъй като в договора са уговорени падежът и задълженията на страните. Срокът за доставка е до 31.10.2019 г. и до тази дата купувачът е следвало да се яви в базата на продавача и да получи стоката – падежът кани. След многократните неуспешни опити да се свърже с ответника по телефона, ищецът е изпратил до него заявление с покана да получи стоката в неговата база в 10-дневен срок. Дори и да се приеме, че продавачът е следвало да уведоми купувача съгласно чл. 320 от ТЗ, това е направено със заявлението. Едва тогава е уведомен, тъй като умишлено не е искал да се свърже с продавача. Договорът между страните представлява фючърсна сделка и по нея страните са длъжни да внесат задатък. Неправилно съдът е приел, че купувачът е изправна страна по договора. Купувачът не е платил аванс, не е отишъл с транспорт в базата на продавача, за да получи стоката, не е определил лаборатория, не е отговарял на телефонните обаждания повече от половин месец, не е заплатил дължимата цена. Предвид това, неизправна страна по договора е ответникът-купувач и ищецът законосъобразно е развалил договора, съответно – той има право на обезщетение съгласно чл. 323 ТЗ. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника адв. Ч.. Ответникът по въззивната жалба „Кристера“ АД чрез пълномощника адв. Кр. Д. оспорва същата. Моли съда да я остави без уважение, като потвърди изцяло обжалваното решение като правилно, обосновано и постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Оплакванията на жалбоподателя за порочност на съдебното решение са необосновани и голословни. Твърденията му се базират на невярно субективно интерпретиране на събраните по делото доказателства, които са извадени от контекста на конкретния казус, някои въпроси са неотносими към спора, но са и вътрешно противоречиви. Изложени са подробни съображения по оплакваниятав жалбата. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно представен списък. В съдебно заседание жалбата се оспорва от пълномощника адв. Д.. Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Въззивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.

Ищецът „Клас-96” ЕООД е предявил против „Кристера“ АД иск с правно основание чл. 323 от ТЗ във вр. с чл. 88, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 30 000 лв. обезщетение за вреди от неизпълнение на развален Договор от 31.07.2019 г. за покупко-продажба на царевица – реколта 2019 г., което обезщетение представлява разликата между уговорената в договора цена от 280 лв./тон и цена в размер на 260 лв./тон, по която стоката е продадена на 15.11.2019 г. на друг купувач, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът „Клас-96” ЕООД твърди, че на 31.07.2019 г. е сключил с ответника договор за покупко-продажба на царевица – 1 500 т. на цена 280 лв./тон – общо 420 000 лв. Изпълнил договора и държал на склад уговореното количество царевица. На 16.10.2019 г. управителят на дружеството опитал да се свърже с управителите на дружеството-купувач, за да изпълнят своите задължения – да заплатят аванс и да вземат проба от царевицата. Управителите не отговаряли на обажданията. Със заявление от 31.10.2019 г., получено от ответника на 01.11.2019 г., въпреки падежа на задължението, ищецът дал на ответника допълнителен 10-дневен срок за изпълнение на задълженията. Въпреки това, купувачът не взел проби, не платил аванс, нито цената по договора или част от нея. С уведомление от 13.11.2019 г., получено от ответника на 14.11.2019 г., ищецът развалил договора, а на 15.11.2019 г. продал царевицата на друго дружество на цена 260лв./тон – общо 390 000 лв., в резултат на промяна на пазара на царевицата. Твърди, че разликата от 30 000 лв. е загуба, която следва да бъде обезщетена от ответника. Отправил покана, но сумата не му била платена. Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът „Кристера“ АД оспорва предявения иск. Той е изправна страна по договора, а ищецът – неизправна страна. В договора купувачът няма задължение за авансово плащане на цената, а разпоредбата на чл. 3.1 от договора касае случаите, когато е уговорено и извършено авансово плащане. Цената по договора е дължима при предаване на стоката съгласно чл. 327 от ТЗ и след издаване на фактура. Продавачът е неизправна страна, тъй като не е изпълнил в срок до 31.10.2019 г. Заявил е готовност да изпълни след срока – с уведомление от 01.11.2019 г., с оглед на което развалянето на договора от негова страна е несъстоятелно. Могъл е да се свърже с купувача по много начини, вкл. чрез куриер или по електронна поща, така както е постъпил при развалянето на договора и при изпращане на поканите за плащане. С изпадането на ищеца в забава рискът преминава върху него и той не се освобождава от задълженията си. Освен това, развалянето не е породило последици, тъй като в изявлението за разваляне е посочено неизпълнение на задължения, каквито продавачът няма съгласно договора (за аванс, за вземане на проби и за плащане на цялата цена). Ответникът е добросъвестен – въпреки неизпълнението от страна на ищеца, го е поканил да изпълни – уведомил го кога ще извози стоката, но ищецът е отказал. Като изправна страна, ответникът не носи отговорност за неизпълнение.

В допълнителната искова молба и в допълнителния отговор страните са поддържали първоначално въведените твърдения и доводи.

Установена по делото е следното от фактическа страна:

На 31.07.2019 год. между ищеца „Клас-96“ ЕООД като „продавач“ и ответника „Кристера” АД като „купувач“ е сключен Договор за покупко-продажба на 1 500 т. царевица – реколта 2019 г., с определено качество, срещу цена в размер на 280 лв./тон. Срокът за доставка и предаване на стоката е 31.10.2019 г. Съгласно чл. 4.2. продавачът е длъжен да натовари стоката на превозните средства на купувача в срока на договора, а според чл. 5 приемането се извършва в складовата база на продавача в с. Николаево. Приемането и предаването на стоката се извършва след претеглянето й, като се подписва приемо-предавателен протокол, на база издадено от лаборатория, определена от купувача, свидетелство за качество, въз основа на контролна проверка на стоката чрез проби от цялото количество.

Съгласно чл. 3 цената, която купувачът се задължава да плати на продавача за стоката, отговаряща на изискванията за качество, посочени в договора, е 280 лв./тон. В чл. 3.1. от договора е посочено: „Платената авансово от купувача цена на стоката се смята за задатък, с всички последици, предвидени в чл. 334 ТЗ и чл. 93 ЗЗД“.

Съгласно чл. 13.5. от договора забавено изпълнение, продължило повече от един месец от срока по договора, се приравнява на пълно неизпълнение. След изтичане на един месец след срока за изпълнение, договорът се счита за развален без предизвестие и допълнителен срок, и купувачът има право да получи двойния размер на задатъка, платен авансово по договора.

Със заявление от 31.10.2019 г. продавачът уведомил купувача, че договореното количество царевица е на склад, че се е опитвал да се свърже с него, за да изпълни задълженията се, но купувачът не отговорил. Посочил, че купувачът не е изпълнил задълженията си по договора да плати авансово цена и да вземе проби от царевицата. Отправена е покана в 10-дневен срок от получаването на заявлението да изпълни задълженията си. Поканата е получена от купувача на 01.11.2019 г., видно от обратната разписка.

С уведомление от 13.11.2019 г. продавачът уведомил купувача, че разваля договора, тъй като, въпреки отправената покана, не е изпълнил задълженията си да плати авансова цена, да вземе проби и да плати цялата цена на стоката. Уведомлението е получено от купувача на 14.11.2019 г. С покана от 15.11.2019 г., в отговор на уведомлението от 13.11.2019 г., купувачът уведомил, че срокът за доставка е изтекъл на 31.10.2019 г.; както и че няма неизпълнени задължения по договора – не дължи авансово суми. Посочил, че продавачът е неизправна страна. Въпреки това, заявил че ще изпълни задълженията си, като се позовал на чл. 13.5. от договора. Уведомил го, че на 28 и 29.11.2019 г. ще осигури транспорт, за да натовари от базата на продавача предвидените количества царевица, както и че след подписване на приемо- предавателния протокол и издаване на фактура, ще заплати цялата цена в деня на получаване на стоката или най-късно на следващия ден. Отправено е предупреждение, че ако продавачът не осигури получаване и извозване на стоката, ще счита договора за развален поради неизпълнение от страна на продавача. Поканата е получена от продавача на 20.11.2019 г. (обратна разписка и електронно изявление на „Еконт Експрес“ ООД).

Видно от фактура № 215/15.11.2019 г., на 15.11.2019 г. продавачът „Клас- 96“ ЕООД продал 1 500 т. царевица – реколта 2019 г. на „Агранум“ ООД – гр. София на цена 260 лв./тон – общо 390 000 лв.

С писмо от 25.11.2019 г. продавачът уведомил купувача да не изпраща транспортни средства, тъй като договорът за покупко-продажба е развален.

С молба от 09.01.2020 г. до „Кристера“ АД и „Агрия груп Холдинг“ АД – гр. Варна продавачът отправил покана за плащане на сумата 30 000 лв., представляваща разликата между уговорената в договора цена – общо 420 000 лв. и цената, на която царевицата е продадена – 390 000 лв.

Ответникът-купувач е отказал да плати сумата с писмен отговор от 20.01.2020 г. От приетото от първостепенния съд заключение на допуснатата агротехническа експертиза, изготвена от Д. Н., се установява, че отразените в Протокол от 20.12.2019 г. показатели за качеството на царевицата, предмет на договора за продажба, отговарят на изискванията на чл. 2 от договора.

В останалата част констатациите на експертизата са неотносими, тъй като пазарните цени на царевицата в района към датата на сключване на договора от 15.11.2019 г., са неотносим към предмета на спора факт и доказателствените усилия в тази насока са били излишни.

Свидетелят П. С. Г. – агроном и търговски представител на дружество, което е в търговски отношения с ищеца, знае за сключения договор с „Кристера“ АД. „Клас-96“ ЕООД дължало пари на дружеството, чийто представител е свидетелят и той попитал управителя Я. С. кога ще им се издължи. Отговорът бил, че очаква пари по договора, за да плати; бил поръчал и други стоки, но нямал възможност да ги плати на фирмата, към която работи свидетелят. По-късно управителят С. отишъл при тях и ги попитал как биха постъпили, ако има неиздължаване по договора. Свидетелят го посъветвал да покани „Кристера“ АД писмено, а не по телефона, да спазва условията по договора и да търси приключване – да получи парите и да извози царевицата. Не помни точно кога, но С. го попитал дали може да купи царевицата. Не бил удовлетворен от предложението и казал, че има по-добра цена. После разбрал, че е продал царевицата, но не знае на кого. След жътвата ищецът съхранявал царевицата в склада си. Била с добро качество.

Свидетелят Николай Валентинов Касаков – представител на „Агранум“ ООД, заявява, че в средата на ноември 2019 г. С. го потърсил и му предложил 1 500 т. царевица. Свидетелят се изненадал, защото знаел, че царевицата е договорена с друга компания. Попитал го и С. му казал, че „Кристера“ АД не си изпълняват ангажиментите по договора за плащане и за извозване на царевицата в срока по договора. С. го уведомил, че няколко пъти направил опити – устно и писмено, да се свърже с тях и бил принуден да прекрати договора. Предложил на свидетеля царевицата и постигнали съгласие за цена 260 лв./тон. Взели проба, царевицата била налична в склада. Тя не е разваляща се стока и при добра грижа няма проблем да се съхранява и през следващата календарна година.

Свидетелят С. П. И. е шофьор в „Клас-96“ ЕООД. Знае, че дружеството е продавало на „Кристера“ АД царевица. През 2019 г. имало в склада 1 500 т. Станал неволен свидетел на два неуспешни опита на управителя С. да се свърже по телефона с „Кристера“ в началото или в средата на ноември 2019 г. Не знае защо са били неуспешни опитите, не знае на кого точно е звънял С.. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е неоснователен и недоказан, до какъвто правилен извод е достигнал и първостепенният съд. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените в решението мотиви и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.

Съгласно чл. 323 от ТЗ, ако продажбата бъде развалена и в подходящ срок след развалянето купувачът е купил заместваща стока или продавачът е препродал стоката, страната, която търси обезщетение, може да получи разликата между цената по продажбата и цената по заместващата сделка, както и обезщетение. Като се има предвид фактическия състав на отговорността за обезщетение, предвидена в тази разпоредба, кореспондираща с отговорността по чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, в случая ищецът-продавач следва да докаже, че като изправна страна е развалил договора поради виновно неизпълнение от страна на ответника-купувач и в подходящ срок след развалянето е препродал стоката на по-ниска от договорената с ответника цена, като разликата в цената представлява за него вреда – претърпяна загуба.

Настоящият състав споделя извода на първостепенния съд, че към датата на отправяне на изявлението за разваляне на договора ищецът-продавач не е бил изправна страна, с оглед на което, не са настъпили последиците по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и с това предупреждение договорът не е развален.

В срока по договора – до 31.10.2019 г., ищецът не е изпълнил задължението си за предаване на царевицата на ответника и това го прави неизправна страна по договора. Задължението на продавача по чл. 187 от ЗЗД и чл. 8.1. от договора да предаде на купувача продадената вещ предхожда изпълнението на задължението на купувача по чл. 200 от ЗЗД и чл. 10.2. от договора да я получи. Видно от договора, страните са уговорили приемането на царевицата да се извърши в склада на ищеца-продавач (чл. 5), но не са посочили сроковете и начина, по който продавачът ще уведоми купувача, че е готов да я предаде. В този случай, приложима е хипотезата на чл. 320 от ТЗ - уведомяването се прави поне три дни преди деня на предаването, а ако страните са в различни населени места - поне пет дни преди този ден. Страните по настоящия договор са търговски дружества със седалище и управление в различни населени места, което означава, че уведомяването на купувача от продавача за готовността му да предаде царевицата следва да бъде направено поне пет дни преди предаването.

От доказателствата по делото не се установява в срока за доставка и предаване на царевицата – до 31.10.2019 г., ищецът да е уведомил ответника, че е готов да му я предаде, което означава, че е налице неизпълнение на задължението му за предаване на стоката в уговорените срокове. Недоказани са твърденията, че управителят на ищцовото дружество е правил опити да осъществи контакт по телефона с управителя/управителите на дружеството-купувач. Не само защото показанията на свидетеля И. са неточни кога и с кого са водени разговорите (всички останали свидетели знаят за „неуспешните“ опити за контакт от самия управител на ищцовото дружество). След като в срока по договора продавачът е бил готов да предаде стоката на купувача, той е следвало да обезпечи изпълнението на това свое задължение като положи необходимата грижа и писмено уведоми купувача, за да го постави в забава и да се възползва от правата си по чл. 328, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Видно от делото, писменото изявление на ищеца от 31.10.2019 г. е достигнало до ответника още на следващия ден, което означава, че не е съществувала пречка уведомяването по чл. 320 от ТЗ да бъде направено в рамките на срока на договора чрез писмено изявление.

Дори и след изтичане на срока ищецът не е уведомил ответника за готовността си да предаде стоката. Заявлението от 31.10.2019 г. не съдържа изявление в този смисъл, защото, видно от съдържанието му, в него ищецът е посочил, че ответникът не изпълнява договора - не е заплатил авансово цена и не е взел проба от царевицата. Със заявлението ищецът е отправил и покана до ответника да изпълни тези свои задължения. В договора обаче страните не са уговорили авансово плащане на част от цената, а са я определили в размер на 280 лв./тон (чл. 3), без да посочват частични плащания и срокове. Общо формулираната клауза на чл. 3.1. (платената авансово от купувача цена на стоката се смята за задатък, с всички последици, предвидени в чл. 334 ТЗ и чл. 93 ЗЗД) не представлява уговорка за авансово плащане, доколкото не съдържа нито размер на авансово плащане, нито срок за плащането му. Впрочем, в заявлението си от 31.10.2019 г. купувачът също не е посочил размер на дължимия от купувача аванс от цената и това е обяснимо, след като такъв не е уговарян. Несъстоятелни са и твърденията за неизпълнение на задължението за вземане на проби от царевицата, тъй като то е свързано и е обусловено от изпълнението на задължението на продавача да предаде стоката, а с оглед приложението на чл. 320, изр. второ от ТЗ – на задължението му да уведоми купувача, че е готов да предаде стоката.

Дори и да се приеме, че изявлението на ищеца от 31.10.2019 г. представлява уведомяване на ответника за предаване на царевицата, не може да се приеме, че е налице точно изпълнение на задължението на ищеца за предаването й, тъй като е направено след срока - изявлението е достигнало до купувача на 01.11.2019 г. С уведомлението си от 13.11.2019 г. за разваляне на договора ищецът е посочил още едно неизпълнено според него задължение на ответника, а именно – да плати цялата сума по договора. Следва да се посочи, че преди да е получил стоката и продавачът да е издал фактура за нея, ответникът като купувач няма задължение да плати цената съгласно уговорките в договора и чл. 327, ал. 1 от ТЗ.

Всичко изложено по-горе обосновава извод, че към датата на уведомлението от 13.11.2019 г. за разваляне на договора, получено от ответника-купувач на 14.11.2019 г., ищецът-продавач не е бил изправна страна по договора, поради което не са настъпили последиците по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за разваляне на договора. Не е налице първият елемент от фактическия състав по чл. 323 от ТЗ и само на това основание предявеният иск за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договора в размер на разликата в цената по договора и по заместващата сделка следва да бъде отхвърлен.

Независимо от това, следва да се отбележи, че срокът след отправяне на изявлението за разваляне не може да бъде квалифициран като „подходящ“ по см. на чл. 323 от ТЗ, защото сделката за продажба на царевицата на друг купувач е сключена на следващия ден – 15.11.2019 г. Нещо повече, на 20.11.2019 г. ищецът-продавач е получил изявлението на ответника-купувач от 15.11.2019 г., че въпреки неизпълнението на договора до 31.10.2019 г., е готов да получи стоката и да плати цената в деня на получаването й или на следващия ден, след подписване на протокол за приемане, издаване на кантарни бележки и фактура. Посочени са конкретни дни, в които царевицата ще бъде натоварена и извозена от склада на продавача. Изявлението на купувача е направено в срока по чл. 13.5. от договора, съгласно който пълното неизпълнение на договора и развалянето му настъпва при забавено изпълнение в продължение на повече от месец след срока по договора. Изявлението на купувача е направено в този допълнителен едномесечен срок, който представлява толеранс и дава възможност на всяка от страните да изпълни задълженията си, преодолявайки забавата си и да предотврати развалянето на договора. Както е посочено по-горе, към датата на изявлението на купувача за приемане на царевицата договорът не е бил развален и изпълнението на задълженията за предаване и приемане на стоката е било възможно. При това, продажбата между страните по договора от 31.07.2019 г. е следвало да бъде извършена на цена 280 лв./тон, тъй като тя е уговорена в този размер и в поканата на купувача от 15.11.2019 г. е изразена готовност да бъде платена съгласно условията на договора. Още повече, че качеството на царевицата е било съобразно показателите в договора, т. е. съответно на договорената цена. Предвид това, несъстоятелни се явяват твърденията на пълномощника на жалбоподателя, изразени в съдебно заседание, че ответникът не е изпълнявал задълженията си да получи царевицата, защото към този момент цената й е била по-ниска и договорената цена е била неизгодна за него. Ищецът е имал възможност да приеме предложението на ответника за изпълнение на договора в срока по чл. 13.5., въпреки собствената му забава и да получи цена в размер на 280 лв./тон. Вместо това, той е продал стоката на друг купувач, като е поел риска да получи различна, включително и по-ниска цена.

С оглед на всичко изложено, предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 323 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на сумата 30 000 лв., представляваща разликата между уговорената в Договор от 31.07.2019 г. цена и получената по заместващата сделка цена, е неоснователен и недоказан. Първостепенният съд е достигнал до същия извод, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени разноски, направени пред въззивната инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 1 500 лв. платено адвокатско възнаграждение, видно от Договор за правна защита и съдействие от 03.10.2022 г. Водим от горното и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът: