Решение № 237 от 12.10.2023 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 442/2023 г.

Производството е по чл.435, ал.2т.7ГПК Постъпила е жалба с вх.№3305/10.10.2023г. от А. Й. М. от с.З. З., община Ч., чрез пълномощника си адв. Н. С. срещу постановление за прекратяване на изпълнително производство от 16.08.2023г., в частта, с която ДСИ при PC-Ч., отказва да приеме за събиране направените от доверителката и разноски за адвокатско възнаграждение по изп.д. № 41/2023г. по описа на СИС-Ч..Твърди, че изпълнително дело № 41/2023г. по описа на съдебно изпълнителна служба-Ч. е прекратено по отношение на доверителката и А. М., но въпреки правилните мотиви на ДСИ за прекратяване на делото по отношение на доверителката и, същия отказва да приеме за събиране направените от нея разноски по ангажиране на адвокатска защита по водене на неправомерно заведеното срещу нея принудително производство.Счита, че Постановление за прекратяване на изпълнително производство от 16.08.2023г., в частта, с която ДСИ при PC- Ч., отказва да приеме за събиране направените от доверителката и разноски за адвокатско възнаграждение по изп.д. № 41/2023г. по описа на СИС-Ч. е незаконосъобразно, необосновано и неправилно постановено.В нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за прекратяване на изпълнителното производство е установен случаят, в който длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.Регламентираните в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК основания за прекратяване на изпълнителното производство обхващат случаи на погасяване на дълга преди завеждане на изпълнителното производство, включително и случаите, когато сумата е внесена за взискателя преди завеждане на делото. Предвид систематичното място на сочената от доверителката и хипотеза сред случаи на реално погасяване на дълга преди завеждане на делото, счита, че следва да се приеме, че същата се отнася до случаите, в които сумата е внесена в полза на взискателя преди иницииране на изпълнителното производство, независимо от момента на узнаването или реалното получаване от негова страна, което може да е и в хода на самото изпълнително дело, както е в настоящия случай. В този случай, макар правопогасяващият ефект да е настъпил след заверяване на сметката на кредитора, счита, че правна релевантност е придадена на момента на внасяне на сумата по сметка на кредитора, а не примерно на реалното получаване на сумата в пощенска станция от страна на кредитора.Счита, че по делото се установява, че уредените в закона предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело са налице - от длъжника е представена квитанция от пощенска служба, че сумата по изпълнителния лист е внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство, като обстоятелството, че към момента на образуване на изпълнителното дело сумата все още не е изплатена е ирелевантно, предвид разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради това счита, че по делото се установява, че длъжника не е дал повод за образуване на изпълнителното производство и затова всички разноски в изпълнителното производство следва да останат в тежест на взискателя по делото.Поради това намира за неправилно постановлението, в частта, с която ДСИ е отказал да приеме за събиране разноските на длъжника за адвокатско възнаграждение за правна защита.Видно от приложените по делото пълномощно и договор за правна помощ, послужил като разписка длъжникът е получила правна помощ за изготвяне на писмената молба за прекратяване на изпълнителното дело, за което е платила 400 лева на адв. Н. С., които разноски са претендирани в производството. Счита, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими в изпълнителния процес, не представлява изпълнително действие, а е признаване на материално право на реализиране на отговорност за неоснователно причинен процес (отговорност за разноски), чиито правила са уредени в общата част на ГПК, поради което намират проявление и в изпълнителното, и в исковото производство.Счита, че в настоящия случай приложение намират нормите на чл. 78, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, а именно - че длъжникът има право на разноски при прекратяване на делото, тъй като длъжникът с поведението си не е станал повод за образуването му.Поради гореизложеното, моли съда да отмени постановлението в частта за разноските на ДСИ, с което поисканите от длъжника разноски не са приети за събиране, като вместо него постанови друго такова, с което процесните разноски в размер на 400 лева да бъдат присъдени в полза на доверителката и.Претендира разноски за настоящото производство по правилата на чл.38 от Закона за адвокатурата В законният срок са постъпили писмени възражения с вх. №735/02.10.2023г. от М. Й. А. чрез адв.А. по изп.дело № 41 за 2023 г. по описа на ДСИС-Ч., като намира, че липсват материално –правни предпоставки за присъждане на разноски в полза на длъжницата А. М.. Като основна причина в жалбата се сочи неправомерно образуване на изп. дело № 41 / 2023 г. и срещу М., освен срещу другият основен длъжник Ц. П. по това изпълнително производство. Мотивите за това твърдение са в посока на това, че жалбоподателката била уредила задълженията си към доверителя му преди образуването на самото изпълнително производство чрез извършване на паричен превод с пощенски запис към него за дължимата сума от 901, 10 лева.Твърди, че това твърдение на М. чрез процесуалния и представител за извършено такова плащане е факт, но важното е във времето кога то е осъществено, а също и за начина, по който доверителят му въобще е бил уведомен за него. Поради това, моли на първо място да се има пред вид, че към датата на подадената от доверителя му молба с вх.№ 519/03.07.2023 г.за образуването на изпълнително производство не е имало доказателства за плащането Твърди, че доверителя му и процесуалният му представител не са имали задължение да търсят подобна информация, същата е следвало да бъде подадена по подходящ начин към М. А. като кредитор спрямо М.. Счита, че бездействието на жалбоподателката в тази посока не може и не следва да и дава процесуални права, от които да иска да извлече материална облага.Твърди, че това поведение на жалбоподателката се установява от факта, че същата представя пред ДСИ Р. - ДСИС Ч. квитанцията, която и била издадена от Пощенската станция едва след като получава Поканата за доброволно изпълнение, изготвена и подписана от него в качеството му на орган по събирането след образуването на изпълнителното производство.Към момента на подаването на молбата за образуване на изп.дело доверителят му е притежавал валиден изпълнителен титул, издаден от компетентен съд, което счита, че е било достатъчно основание за да иска образуване на делото. Поради това и претенциите на длъжницата М. същият да бъде осъден да и заплати направени разноски за адвокатско възнаграждение за адв.С. пълномощник на длъжницата в размер на 400, 00 лева, намира за несъстоятелни.Поради това моли съда да остави без уважение депозираната жалба, като неоснователна. В законният срок са постъпили мотиви от държавен съдебен изпълнител И. Р. - съдебно изпълнителна служба при районен съд Ч. по изп. д. № 41/2023г., който намира, че депозираната жалба е процесуално недопустима, тъй като липсва законоустановен ред в същото изпълнително производство длъжникът да бъде компенсиран за сторените по изпълнителното дело разходи за платено адвокатско възнаграждение, респективно- за внесени държавни такси по обжалване действия на ДСИ или за такси към ДСИ по администриране на жалбите. В случая не се касае до пропуск на законодателя да уреди подобна хипотеза, поради което са неприложими по аналогия и разпоредбите на чл. 78, ал.З и 4 от ГПК.В ГПК не се предвижда изрична възможност съдебният изпълнител да присъди направените от длъжника разноски по изпълнението, като осъди взискателя да му ги заплати, подобна възможност не може да бъде изведена от разпоредбата на чл. 81 от ГПК, тъй като акта на съдебния изпълнител, с който той би присъдил разноски в полза на длъжника, не съставлява изпълнително основание по чл. 404 от ГПК и не подлежи на принудително изпълнение. Без наличието на изпълнителен титул и при липсата на изрична уредба в процесуалния закон, счита, че за длъжника не съществува възможност да възстанови направените разноски. Намира, че жалбата е и неоснователна, тъй като поканата за доброволно изпълнение е връчена редовно на длъжницата А. М. на 17.07.2023г.С възражение с вх.№570/24.07.2023г. длъжницата М. е приложила пощенски запис, че е заплатила 901, 10 лева на дата 20.06.2023г. и като основание е посочено-разходи по дело №172/2023г. по описа на окръжен съд Смолян. Смолянският окръжен съд намира, че жалбата е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител, в законният срок, с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Изп.дело №41/2023г. по описа на държавен съдебен изпълнител И. Р. при СИС при районен съд Ч. е образувано по молба с вх.№519/03.07.2023г. от М. Й. А. чрез адв.А. срещу Ц. А. П. и А. Й. М., които са осъдени да заплатят направените пред двете съдебни инстанции разноски в размер на 1802, 20 лева и е издаден изп. лист №34/19.06.2023г. Покана за доброволно изпълнение е редовно връчена на длъжницата А. Й. М. на 17.07.2023 г. Съобщение с изх. № 708/05.07.2023 г., за присъединен взискател по делото на осн. чл. 458 от ГПК, връчено на длъжника на 17.07.2023 г. С вх. № 570/24.07.2023 г., в СИС при PC- Ч. по и.д. № 41/2023г, е депозирано възражение от длъжницата А. М. чрез адв.С., ведно с договор за правна защита и съдействие с договорено и внесено в брой възнаграждение за сумата в размер на 400.00 лева и заверено копие от изпратен пощенски запис чрез Български Пощи ЕАД за заплатена сума в размер на 901.10 лв., на дата 20.06.2023г. от длъжницата А. М. на М. А. като основание е посочено - разходи по дело № 172/2023 г., на ОС- Смолян, с искане за прекратяване на изпълнителното дело поради изплащане на задължението преди образуването му и присъждане на разноски, сторени от длъжника в изпълнителното производство. С постановление за прекратяване на изпълнителното производство с изх. №923/16.08.2023 г., постановено от ДСИ, на основание чл. 433, ал.1 и чл. 433, ал.1, т. 2 от ГПК и Определение №301 / 26.07.2023 г., по в.гр.д.№ 172/2023 г., е прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 41/2023 г. по описа на съдебно-изпълнителна служба при районен съд - Ч., спрямо длъжницата А. Й. М. и взискател М. Й. В нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за прекратяване на изпълнителното производство е установен случаят, в който длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Смолянският окръжен съд намира за неправилно постановлението, в частта, с която държавният съдебен изпълнител е отказал да приеме за събиране разноските на длъжника за адвокатско възнаграждение за правна защита в изпълнителното производство.Видно от приложените по делото пълномощно и договор за правна помощ, послужил като разписка (стр.32 ), от изп. дело, длъжницата е получила правна помощ за изготвяне на възражение за прекратяване на изпълнителното дело, за което е платила 400 лева, които разноски са претендирани в изп. производство. Произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими в изпълнителния процес, не представлява изпълнително действие, а е признаване на материално право на реализиране на отговорност за неоснователно причинен процес (отговорност за разноски), чиито правила са уредени в общата част на ГПК, поради което намират проявление и в изпълнителното, и в исковото производство. Следователно, в настоящия случай приложение намират нормите на чл. 78, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, а именно - че длъжницата има право на разноски при прекратяване на делото, тъй като, както горе бе посочено, с поведението си не е станала повод за образуването му. Отговорността за разноски не съставлява същинско изпълнително действие и въпросът се поставя във всяко съдебно производство, поради което и уредбата му в новия ГПК се намира в част “Общи правила“. Тази част важи както за исковия процес, така и за изпълнителното производство като задължението на взискателя за разноски е уредено в чл.79, ал.1т.1 и т.2 ГПК.Именно защото произнасянето на съдебния изпълнител за разноските не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а представлява реализация на общия принцип за отговорност за разноски. По този начин би се осъществила превантивната функция на отговорността за разноски, а именно за взискателя в случай на ново изпълнително основание ще е налице субективното знание, че при неоснователно образуване на изпълнително производство, то той би могъл да понесе не само разноските по изпълнението, но и допълнителни разноски – тези, които са сторени от длъжника с оглед неговата защита. Въпросът за дължимост на разноски в полза на длъжника в изпълнителното производство кореспондира и с принципа на равнопоставеност на страните, който намира приложение в изпълнителното производство. Длъжникът, който често е в недобро финансово състояние, знаейки че при неоснователно образувано изпълнително дело, ще има право да претендира разноски за адвокатска защита, ще е склонен да ползва такава и ще може да получи съответно ефективна защита. В този смисъл е решение №3909/21.12.2022г. по в.гр.д. №0540/2022г. по описа на СГС /. Поради гореизложеното, постановлението за разноските на държавния съдебен изпълнител, с което поисканите от длъжницата разноски не са приети за събиране, следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено решение, с което процесните разноски по изпълнителното производство, в размер на 400 лева следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателката А. Й. М.. В настоящето съдебно производство не следва да се определят по реда на чл.38 ЗА и присъждат разноски в полза на жалбоподателя В производството по разноските, каквото е настоящото страните не си дължат разноски, тъй като в такова производство относно дължимостта и размера на разноските, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение ( в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС). Ето защо макар жалбата на длъжницата да е основателна, същата няма право на разноски в това производство. Предвид гореизложеното Смолянският окръжен съд,