Решение № 3351 от 13.7.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 7003/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за адм Образувано е по жалба от П. В. В. срещу електронен фиш / В жалбата се твърди, че издаденият фиш е незаконосъобраз В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща предс Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189, ал.8 от Разглеждана по същество, същата е неоснователна. След анализ на приетите по делото доказателства съдът у На 09.06.2021 г. в 16.19 часа в гр.София, бул.“Вл.В.“ д Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен ф Горната фактическа обстановка се установява от приобщени При така установените факти съдът намира следното от пр При нарушение, установено и заснето с техническо средство, съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. „Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Касае се за своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, приравнен едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (фикцията по чл.189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Съгласно измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015г., нормативният акт е съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, чрез добавяне в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП на термина „автоматизирано“ техническо средство, дефиниран в § 6, т.65 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП - „Автоматизирани технически средства и системи“ са както стационарните системи (прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които могат да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“. От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е било заснето с техническо средство за видеоконтрол, което е надлежно индивидуализирано. С цитираната по-горе разпоредба от ЗДвП е въведено изискване автоматизираните технически средства и системи да бъдат одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията /ЗИ/. Според чл. 26, ал. 1 от ЗИ контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка. Председателят на Българския институт по метрология одобрява типа на средствата за измерване и издава удостоверение от одобрен тип, когато след изпитване и оценяване на типа е установено съответствие на типа на средствата за измерване с изискванията към тях /чл. 32, ал. 1 от ЗИ/. Така мобилните системи за видеоконтрол след законодателните изменения са годно средство за констатиране и заснемане на нарушения на установените ограничения на скоростта при спазване на въведените изисквания контролният орган да не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключва и демонтира. В настоящия случай не се установяват нарушения на тези правила за работа с мобилната система за видеоконтрол. Процедурата по издаването на процесния ЕФ е протекла правилно, като след обективирането му въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирано техническо средство е установено, че моторното превозно средство, при управление на което е осъществено нарушението, е собственост на жалбоподателя. Издаденият по отношение на собственика на МПС, при управлението на което е осъществено нарушението, електронен фиш подлежи на анулиране, когато се установи конкретно физическо лице, фактически водач на същото към датата и на мястото на нарушението. В случая такива данни не са посочени. Затова съдът приема, че електронният фиш е издаден при спазване на разпоредбите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Негов адресат е жалбоподателят. Видно от справка за собственост на МПС, собственик на превозното средство е именно той. Електронният фиш издаден от съответните компетентни органи. При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на административно-наказателното производство и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Същият отговаря на императивно изброените изисквания на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, издаден е утвърдения образец и в този смисъл въведеният в жалбата довод е неоснователен. Съдът не споделя и съображенията по повод снимковия материал: от същия става ясно, че с автоматизирано техническо средство CORDON М2 № MD 1192 на инкриминираната дата и в инкриминирания час е измерена скорост на л.а. с рег. № •••••• от 75 км./час, при отчетен толеранс от +/- 3 км./час, като е прието превишение на скоростта от 72 км./час, благоприятстващо жалбоподателя. Твърденията, че е нарушено правото на защита, наведени в жалбата, се явяват необосновани и несъстоятелни. От доказателствения материал безспорно се установява извършването на твърдяното административно нарушение – управление на МПС при ограничение на скоростта 50 км./ч. за населено място, със скорост 72 км./ч, т.е. с превишение на разрешената скорост от 22 км/ч. Соченото по- горе автоматизирано техническо средство, с което било установено движението с превишена скорост, е одобрено и вписано в регистър, в срок на валидност, съгласно справка БИМ, и не възникват съмнения относно изправност и режим на работа. При индивидуализирането следва да се вземе предвид разпоредбата на ЗДвП, приложима в конкретната хипотеза, нейните съдържателни характеристики и характеристиките на конкретното нарушение. Санкцията е посочена в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т. 3 от ЗДвП. Този вид и размер на санкцията обвързват при установяване на всички признаци на административното нарушение, на субекта на нарушението- жалбоподателя да се наложи точно по вид и размер административно наказание, каквото е определено в самия електронен фиш - глоба в размер на 100.00 лв. По изложените по-горе съображения издаденият електронен фиш се явява законосъобразен и правилен и като такъв следва да бъде потвърден. С оглед изхода по делото, искането на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лв. се явава неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, учреждението, чиито орган е издал процесния електронен фиш, а именно: СДВР, има право на юрисконсултско възнаграждение с оглед обстоятелството, че съдът потвърждава ЕФ. Според нормата на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ е визирано, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. Правният спор не се отличава с фактическа или правна сложност. Поради това съдебният състав счита, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 80.00 (осемдесет) лева. Съгласно чл.226, ал.3 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР и разноските за водене на делото в Административен съд- София-град - юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв. Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Софийски районен съд