Решение № 1193 от 18.6.2025 г. на Административен съд - Сливен по дело № 207/2025 г.

Производството е образувано по жалба от И. Н. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]обективиран в писмо от 21.03.2025 г. частичен отказ на „Файненшъл България“ ЕООД да предостави пълно копие и информация от съдържащите се в сключен между страните договор лични данни и такива за извършените във връзка със същия плащания. Оспорването намира правното си основание в чл. 39 ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК. В жалбата си оспорващата страна излага доводи за нищожност и материална и процесуална незаконосъобразност на формирания отказ. Твърди, че на 02.02.2025 г., чрез упълномощен представител е депозирала заявление, с което на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) № 679 от 2016 г. на ЕП и на Съвета изискала от „Файненшъл България“ ЕООД копие на личните данни, които са в процес на обработване по смисъла на чл. 15 пар. 3 от Регламента във връзка със сключения между администратора на лични данни и С. договор за предоставяне на парична гаранция, като във връзка със заявлението било поискано предоставяне на свързаните с направените плащания лични данни, от които да е видно суми в какъв размер и на кои дати са постъпили за погашения по договора, както и за кои компоненти от задължението са ползвани от кредитора тези суми. Отговор по заявлението бил получен на електронната поща на упълномощения представител на 21.03.2025 г., като в същия било инкорпорирано удостоверение, съдържащо твърдение, че съдържа информация, която е вярна и отразява точно копие на всички лични данни. В Приложение 1 се предоставяла информация, която не съдържала направените плащания по договора, а и приложеният договорът за предоставяне на гаранция не бил в цялост, поради липсващи страници. Заявява на първо място, че постановеният отказ не отговаря на изискванията за форма, поради липса на подпис на неговия издател, не отговаря и на изискванията на Регламента, доколкото информацията е предоставена по начин, препятстващ извличане на смисъла и съдържанието. От предоставения отрязък от договора не ставало ясно основният параметър на сделката, а именно – неговата цена. С действията си администраторът на лични данни нарушил „правото на достъп на субекта на лични данни“ по смисъла на чл. 15 Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета и на „правото на преносимост на данните“. Постановеният отказ противоречал и на целта на закона, заложена в чл. 1 ал. 3 от ЗЗЛД, бил постановен и в противоречие с принципа за съразмерност, заложен в чл. 9 от АПК. Моли съда да обяви отказа на ответника за нищожен, или отмени същия като незаконосъобразен в частта, с която не е предоставено пълно копие или обобщена информация от съдържащите се в договора лични данни, както и в частта, в която не са предоставени данните за извършените плащания и върне преписката със задължителни указания за произнасяне по подаденото заявление в тази му част. Претендира разноски в производството и адвокатско възнаграждение. В открито съдебно заседание жалбоподателят И. Н. С., редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява. В представени от упълномощен адв. П. П. от САК писмени бележки излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си за незаконосъобразност на оспорения отказ и моли съда да постанови неговата отмяна, или прогласи нищожността му. Претендира разноски по представен списък, ведно с адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна хонорар. В открито съдебно заседание ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. В писмено становище по жалбата, депозирано в хода на производството заявява неоснователност на жалбата с молба за нейното отхвърляне и претенция за редуциране на претендираното адвокатско възнаграждение. Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка: На 14.02.2025 г. оспорващата в настоящото съдебно производство И. Н. С. подала чрез адв. П. П. от САК Заявление до „Файненшъл България“ ЕООД с искане за предоставяне на лични данни във връзка със сключения между нея и дружеството – адресат договор за предоставяне на гаранция. Съгласно съдържанието на заявлението, формулирана била молба на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016 г. да й бъдат предоставени потвърждение за обработваните лични данни, в т.ч. за целите на обработването, категориите лични данни, получателите, пред които са или предстои да бъдат разкрити такива данни, предвидения срок за тяхното съхранение, както и копие на личните данни, които са в процес на обработване, свързаните с направените плащания лични данни, от които да е видно суми в какъв размер и на кои дати са постъпили за погашения по договора, както и за погашения на кои компоненти от договора са използвани от кредитора заплатените суми. Формулирано било искане и за предоставяне на копие от договора за предоставяне на гаранция. Към заявлението било приложено и пълномощно, с което С. е упълномощила адв. Пр. П. от САК да я представлява и защитава пред всички банки и небанкови финансови институции, като от нейно име и за нейна сметка извършва всички правни и фактически действия, свързани със сключени от С. договори за кредит и използвани кредитни услуги, в т.ч. да подава молби за изискване на документи и упражняване на законоустановени права, да води извънсъдебни преговори и пр. Заявлението е подписано от пълномощника и по делото не е спорно, че същото е получено от адресата „Файненшъл България“ ЕООД, което се установява от представена от оспорващата страна пощенска разписка, а и от последващи действия на ответника, който с електронно писмо изискал отстраняване на нередности по заявлението – изрично посочване на администратора и определяне срок на валидност на пълномощното. Последните били отстранени от заявителя с електронно писмо от 21.02.2025 г. В отговор на заявлението на 21.03.2025 г. на електронната поща на пълномощника на заявителя постъпило Уведомление, съдържащо Удостоверение от същата дата и Приложение № 1. Според данните в удостоверението, в Приложение № 1 са посочени личните данни и информация, които се обработват от администратора. Като автор на удостоверението е посочено: „Длъжностно лице по защита на личните данни при „Файненшъл България“ ЕООД“. В Приложение № 1 са посочени данните от личната карта на С., семейно положение, телефонен номер, данни от справки в Р. Б. документи за самоличност и Централен кредитен регистър, информация, че не е политическа личност по см. на ЗМИП, снимка на подписа на лицето, месторабота с данни за трудовия стаж и длъжността, месечни доходи и разходи. Към това приложение е прикачено копие от първа и последна страница от Договор за предоставяне на гаранция № ••••г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и И. С. за предоставяне на паричен заем, като първа страница съдържа общи условия и чл. 1 от договора, а копието от втората страница – чл. 14 - чл. 16 и подписи на страните. Заявителят била уведомена още, че дружеството е получило личните данни по време на кандидатстването, както и от МВР, НОИ, ЦКР и БНБ. Получателите, пред които са разкрити личните данни са посочени като: „Изи Асет Мениджмънт“ АД във връзка със сключен договор за потребителски заем и „Агенция за контрол на просрочените задължения“ АД във връзка с извършена цесия за прехвърляне на вземането по договор за гаранция и предприемане на действия по събирането. Съдът служебно е изискал информация от Комисия за защита на личните данни, като с писмо изх. № ППН-01-696#1/23.05.2025 г. на основание чл. 39 ал. 4 от ЗЗЛД (л. 133) Комисията уведомява, че след направена служебна справка на 23.05.2025 г. не е установено наличието на висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от И. Н. С. срещу „Файненшъл България“ ЕООД. Настоящата съдебна инстанция намира жалбата за процесуално допустима, при следните доводи: Законът за защита на личните данни урежда на национално ниво два алтернативни начина за защита на субекта на данни при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД: 1. Сезиране на надзорен орган – Комисията за защита на личните данни (чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД) и 2. Сезиране на съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която жалба се разглежда по реда на АПК (чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД). Видно от съдържанието на релевантните правни норми, в закона не е предвидено императивно изискване субектът на данни да се обърне към КЗЛД и едва след като изчерпи възможността да защити правата си по административен ред, да се сезира съдът. Единственото ограничително условие за съдебна защита, което законодателят поставя, е регламентирано в ал. 4 на чл. 39 от ЗЗЛД, а именно: да няма висящо производство пред КЗЛД, образувано по жалба на същия засегнат субект, при идентичност на нарушението и нарушителя, съответно да не е налице решение на КЗЛД за същото нарушение, което да е обжалвано пред съд. Целта на разпоредбата е да не се допуска идентични спорове да се разглеждат паралелно пред надзорния орган и пред съда. В случая по делото е установено, че пред КЗЛД няма висящо или приключило административно производство, което да е идентично, от гледна точка на предмет и страни, с настоящото съдебно производство, поради което не е налице визираната от закона процесуална пречка за сезиране на съда с процесния спор. Безспорно е, че жалбоподателката И. С. е субект, чиито лични данни са обработвани (по см. § 2 на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679), от дружеството-ответник (което обстоятелство изрично се потвърждава в писменото становище от "Файненшъл България“ ЕООД), и респ. като субект на това обработване има право на достъп до обработваните й от администратора лични данни, съгласно чл. 15 Регламент (ЕС) 2016/679. Това право С. е реализирала чрез отправено чрез пълномощника й на 04.01.2025 г. искане, представляващо заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД, съдържащо реквизитите по чл. 37в от ЗЗЛД, като по същото искане администраторът на лични данни, какъвто безспорно се явява "Файненшъл България" ЕООД по см. на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 във вр. с § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД дължи произнасяне в срока по чл. 12, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Формулираното от И. С. искане по чл. 37б от ЗЗЛД до ответника – администратор на лични данни, е било за предоставяне на информация относно обработваните от дружеството нейни лични данни, целите за обработване, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, копие на личните данни, които са в процес на обработване – договор за предоставяне на гаранция, както и свързаните с извършените по този договор плащания лични данни, от които да е видно суми в какъв размер и на кои дати са постъпили за погашения по договора, както и за погашения на кои компоненти от договора са ползвани от кредитора заплатените суми. В срока по чл. 12, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, ответникът е предоставил на жалбоподателката в структуриран вид копие на обработваните й лични данни с информация за основанието и целите на обработка на личните данни, категориите получатели на лични данни и третите лица, на които те се предоставят, сроковете за съхранение и правата на субекта на лични данни, но не са предоставени заявените за получаване от С. носители на лични данни - документите, чрез които тези данни се обработват (договори за предоставяне на гаранция), както и личните данни, свързани с извършените от заявителката плащания – погашения по договора по вид, размер и дати. Това води до извода за формиран мълчалив отказ на администратора на лични данни по заявеното от И. С. искане по чл. 37б от ЗЗЛД в частта му за предоставяне на носителя на лични данни и тези, свързани с извършените погашения по заемното правоотношение, което обуславя наличието на пряк, личен и непосредствен интерес за жалбоподателката от оспорване на отказа, отричащ правото й на достъп до обработваните от администратора нейни лични данни в заявения обем. Следователно жалбата, като подадена от легитимирано лице с правен интерес и в законово установения срок, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по реда на АПК, съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД. Разгледана по същество, същата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като основателна, при следните съображения: Съдът приема за безспорно обстоятелството, че между жалбоподателя И. Н. С. и "Файненшъл България" ЕООД, гр. София са налице облигационни отношения, възникнали по силата на сключен договор за предоставяне на гаранция, наличието на което обстоятелство не е спорно по делото, като оспорващият е субект, чийто лични данни са обработвани от дружеството–ответник и съответно, като субект на това обработване има право на достъп до обработваните му от администратора лични данни, съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент 2016/679). Ответникът "Файненшъл България" ЕООД попада в хипотезата на определението по чл. 4 т. 7 от Регламент 2016/679, съгласно която "администратор" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. Това мотивира съда да приеме, че за дружеството, като администратор на лични данни, съществува нормативно установено задължение да се произнесе по подаденото искане, като с оглед разпоредбата на чл. 12 пар. 3 от Регламент 2016/679, информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15-22, е следвало да бъде предоставена без ненужно забавяне и във всички случаи в 14 - дневен срок от постъпване на заявлението. Съгласно чл. 39 ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 4, параграф 1 от Регламент 2016/679, "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице". В чл. 15 от Регламент 2016/679, е предвидено "право на достъп на субекта на данните", като в параграф 1 е прието, че "субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните... ". Според чл. 15, параграф 3 от Регламент 2016/679, "администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. " В конкретния случай, отправеното от жалбоподателя искане до администратора на лични данни - "Файненшъл България“ ЕООД, гр. София, несъмнено има характер на заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД и съдържа реквизитите по чл. 37в от ЗЗЛД. Същото е подадено във връзка с упражняване на правата по чл. 15 от Регламент 2016/679 и предвид цитираните разпоредби, администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта, така както предвижда чл. 15, параграф 3 от Регламент 2016/679. От процесното писмо се установява, че част от заявените искания на С. са удовлетворени, но не са й предоставени копие от договора за предоставяне на гаранция в цялост, както и обработваните, свързани с погашенията лични данни, касаещи погасяване на заемното задължение във вида, в който тази информация е поискана – свързаните с направените плащания погашения по договора, от които да е видно суми в какъв размер и на кои дати са постъпили за погашения по договора, както и за погашения на кои компоненти от договора са ползвани от кредитора заплатените суми. В тази връзка и при така очертания предмет на настоящия спор, съдът намира за неоснователно твърдението на оспорващата страна за нищожност на атакувания отказ. Мълчаливият отказ като предполагаемо волеизявление по чл. 58, ал. 1 АПК не може да бъде нищожен, доколкото липсва външно оформено изявление на административния орган. При мълчаливия отказ волеизявлението на органа се предполага и то в смисъл на отказ да се удовлетвори искането, с което е сезиран. След като не е налице външно изявление на волята на органа е допустима единствено проверка за неговата законосъобразност, поради което не може да се претендира обявяването на мълчалив отказ за нищожен. По силата на законовата фикция същият се счита за издаден при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. В тази връзка мълчаливият отказ може да бъде обжалван само относно твърдяна материална незаконосъобразност и това е предметния обхват на съдебния контрол в настоящото съдебно производство. Както се посочи по-горе, съобразно разпоредбата на чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните. Ирелевантно относно упражняването на това право на субекта и съответно за изпълнението на насрещното задължение на администратора, е дали субектът разполага вече с информация за наличието на обработка, за вида и обема на обработваните данни и за целите и основанията, въз основа на които се осъществява обработката. Спазвайки принципите на прозрачност и отчетност, администраторът дължи поведение, чрез което да предостави на субекта всякаква информация по отношение обработването (чл. 12, § 1 от Регламента) в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, чрез която субектът да може да провери налице ли е законосъобразно обработване на личните му данни, в т. ч кои са целите на това обработване, които всъщност са обусловени изцяло от конкретното фактическо основание, предпоставило пряката нужда от обработка – в случая сключен договор за предоставяне на гаранция с уговорено финансови взаимоотношения. Само по този начин субектът на данните би могъл да провери дали свързаните с него данни са точни, дали се обработват законосъобразно, както и евентуално да упражни правото си на коригиране, изтриване (право "да бъдеш забравен") и на ограничаване на обработването, които са му признати съответно в членове 16, 17 и 18 от Регламента. Правото да се получи копие на лични данни по смисъла на чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 не се отъждествява с правото да се получи копие на документите, чрез които се обработват тези данни. Правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква да бъде предоставена на субекта на данните точна и разбираема реплика на всички тези данни, като е допустимо това да се извърши и под формата на компилация от данни. Съгласно приетото обаче в Решение на СЕС от 4 май 2023 година по дело C-487/21, правото по чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, предполага и правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи, или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този Регламент права, в т. ч. и да извърши проверка за спазване на принципа за законосъобразна обработка на данните. Неоснователно е възражението на ответника в отговора по жалбата, че предоставената на С. информация съдържа всички обработвани лични данни, обхванати от правото на достъп и е съобразена изцяло с изискванията на чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, с което "Файненшъл България" ЕООД е изпълнило задълженията си по Регламента, в качеството на администратор на лични данни. На първо място в писмото – отговор, ако и да съдържа обработваните лични данни на И. С., не съдържа посочване на документите – носители на лични данни, чрез които дружеството - ответник обработва личните й данни и който документ - договор представлява фактическото основание, на което личните данни се обработват и обуславя целите на обработването. В този смисъл предоставеното копие/резюме на данни не изпълнява условията по § 150-152 от Насоки 01/2022 г. на Европейския комитет по защита на данните и съответно не освобождава администратора от произтичащото от чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 задължение за предоставяне на копия на документите, съдържащи личните данни на заявителя - в случая предоставената в Приложение № 1 към отговора информация за обработваните лични данни нито може да изпълни функцията за уведомяване на субекта на данните за конкретното основание, от което произтича обработването на данните, нито дава възможност да се провери законосъобразността на извършваната от администратора "Файненшъл България" ЕООД обработка на личните данни - дали същата е легитимна по смисъла на чл. 6, § 1, т. "б" от Регламента, т.е. дали действително е във връзка с изпълнението на сключен от И. С. договор за предоставяне на гаранция с дружеството – кредитор. Непредоставянето на заявените за получаване от С. документи - носители на лични данни, на които се основава обработката на тези данни от администратора, както и на свързаните с направените по този договор плащания лични данни, касаещи погашения в заемното правоотношение възпрепятства ефективното упражняване от субекта на данни на предоставените му с Регламент (ЕС) 2016/679 права, вкл. това по чл. 17, ал. 1, § 1, б. "г" от ОРЗД – да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни, ако те са били обработвани незаконосъобразно. Ето защо, след като жалбоподателката изрично е поискала да й бъдат предоставени копия на носителите на личните й данни, както и на свързаните с постъпилите погашения такива, за да бъде извършена проверка на обработваните данни, администраторът е бил длъжен да ги предостави. В този смисъл е и Решение № 4856 от 12.05.2025 г. по адм. дело № 1911/2025 г. по описа на ВАС. Не са налице ограничения по смисъла на чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 по отношение обхвата на задълженията и правата, предвидени в чл. 12-22 от Регламент (ЕС) 2016/679, като липсва и което и да е било от нормативно регламентираните в чл. 37а, ал. 1, т. 1 – т. 9 от ЗЗЛД материалноправни основания, при които администраторът на лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субекта на данни по чл. 12 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679. Дори, както се твърди в отговора по жалбата, екземпляр от договора за гаранция да е бил предоставен на С. към момента на неговото сключване (каквито доказателства не са налични по делото), субектът на данните не може да бъде лишен от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679, във връзка със съществуващите между него и администратора на лични данни взаимоотношения. В този смисъл е и константната съдебна практика. Гореизложеното налага извода, че "Файненшъл България“ ЕООД, в качеството си на администратор на лични данни, е следвало да изпълни задължението си по чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, като при наличие на отправеното изрично искане да предостави на субекта на данните – И. С. изисканите копия на документи, чрез които се обработват личните й данни, в т.ч. и тези, удостоверяващи направените плащания, съответно – погашения по заемното правоотношение, доколкото при неизпълнение на това задължение се ограничава възможността на заявителя да узнае конкретните фактически и правни основания, обуславящи целите на обработка на личните й данни. Противното разбиране води до ситуация, в която субектът на данните получава единствено обща информация за вида и категорията на обработваните лични данни, но не може да получи конкретни сведения какво е точното фактическо основание за извършваната от администратора обработка. Това води до пряко неизпълнение от страна на администратора на лични данни на задължението за отчетност, което препятства и възможността субекта на данните да осъществи ефективна проверка относно тяхното законосъобразно, добросъвестно и прозрачно обработване, каквото съмнение очевидно се е породило у жалбоподателката. В този смисъл ответникът е лишил жалбоподателката от "правото на защита на личните данни" по чл. 8, § 1 и § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като С. е била поставена в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в чл. 5 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да получи ясна представа за това дали данните й са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието й или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. По изложените съображения оспореният мълчалив отказ да бъдат предоставени на И. С. копия на носителите на лични данни – договор за предоставяне на гаранция, както и такива за извършените плащания, респ. погашения, въз основа на които се обработват личните й данни, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде върната на "Файненшъл България" ЕООД за ново произнасяне по заявеното от И. С. искане за пълно предоставяне на носителите на лични данни, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, основателна е и следва да се уважи претенцията на оспорващата страна за присъждане на разноските в производството и възнаграждението за адвокат. Разноските в производството възлизат на 10, 00 (десет) лева внесена държавна такса, а като основателно се преценява и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение. По делото оспорващата е представлявана от адв. П. П. от САК, съгласно представени пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 02.04.2025 г., в който е посочено, че процесуалното представителство по делото се извършва от упълномощения адвокат. В същия договор е уговорена безплатна правна помощ по образуваното дело. Съобразно разпоредбите на чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 5 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, адвокатите могат да оказват безплатно правна помощ на материално затруднени лица. От съдържащата се в договора за правна помощ декларация от упълномощителя, оспорващ в производството по делото се установява, че лицето е материално затруднено и не разполага с достатъчно средства, за да заплати адвокатско възнаграждение, поради което съдът приема, че И. С. отговаря на нормативните изисквания за материално затруднено лице. На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 8 ал. 2 т. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа следва да се определи възнаграждение за адв. П. П. в размер на минимално предвиденото – 900, 00 (деветстотин) лева за оказаните безплатно правна помощ и съдействие на И. Н. С.. При така приетото и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на И. Н. С. разноски в производството в размер на 10, 00 (десет) лева и на адвокат П. П. – сума в размер 900, 00 (деветстотин) лева за оказана безплатно адвокатска помощ. Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК съдът