Решение № 266 от 7.5.2024 г. на Районен съд - Враца по дело № 879/2024 г.

Производството е по реда на чл.95, чл.97 вр. с чл.100 от ЗСУ. Заинтересованата страна В. Н./настойник на лицето/ е изразила становище, че молбата, с която е сезиран съда е в интерес на лицето и да бъде уважена.Лицето добре се чувства в тази услуга. Съдът с оглед събраните по делото доказателства, приема следното: Видно от приложените писмени доказателства: решение на ВРС, социално-оценка за потребности на кандидат-потребител, социален доклад и др. се установява, че лицето има издадено експертно решение/ЕР/ от 10.11.2011 г. на ТЕЛК за психични заболявания гр.В., със срок: пожизнен и с водеща диагноза“детска церебрална парализа, сензорна и моторна афазия и дълбока умствена изостаналост“.С решение от №15/18.01.2013г. по гр. дело №746/2012 г. на ВОС лицето било поставено под пълно запрещение. По подадено заявление за ползване на социални услуги от настойника до директор на ДСП са били изготвени социална оценка на потребностите на лицето и социален доклад и въз основа на тях била издадена заповед за временно настаняване на директора на ДСП, с която лицето било настанено в горевизираната социална услуга Ц. н. от с. тип за д. и м. с у. №2, гр.В., подходящ за настаняването на лицето, видно от приложените списъци за функциониращите специализирани институции и социални услуги в общността от резидентен тип на територията на страната, респ. на Област В. Лицето е с дългосрочен престой в социални заведения, изоставена от детските си години.Лицето е с увредено общо физическо и психическо състояние.Предвижва се с инвалидна количка с чужда помощ.Няма развита реч и издава членоразделни звуци.С добър емоционален тонус, контактен, реагира с усмивка при вербален контакт.Не разпознава парите, ориентирана пространствено.Не може да се обслужва сам на памперси е.Храни се с пасирана храна с помощ на персонала.Нуждае се от постоянен медицински контрол и специални грижи: психологична подкрепа, социално подпомагане, консултации и преглед от психиатър, редовен прием и назначаване на медикаменти, които могат да й се осигурят единствено в социална услуга. Заболяването на лицето е довело до продължително, пожизнено, необратимо разстройство на здравето му, което не позволява да се грижи само за себе си, да задоволява ежедневните си битови нужди и да защитава интересите си. Тези констатации в по-голямата си част се установяват и от изслушването на лицето в проведеното съдебно заседание по реда на чл.97, ал.4 от ЗСУ. С оглед на изложеното, съдът намира, че в най-добър интерес на лицето с оглед охраната на неговите права и законни интереси е молбата, с която е сезиран съда да бъде уважена така както е депозирана. С оглед на изложеното, съдът