Решение № 811 от 29.7.2022 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1393/2021 г.

Производството е по чл. 432 от Кодекса за застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцата М. И. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, със съдебен адрес: гр. София 1000, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4, адв. Николай Димитров, адв. Жени Тасева, адв. Надя Христова и мл. адв. Георги Радков е предявила искове против ответника Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, бул. „Симеоновско шосе” № 67а, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис № 6 – адв. Панайот Велков за заплащане на следните обезщетения за вреди, претърпени в резултат на непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.10.2020г. на път I-7, км. 315+816 м, , между гр. Елхово и ГКПП - Лесово, обл. Ямбол, при което лицето В. А. М. при управление на пътнически автобус „Ивеко“ с рег. № •••••••• (застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“) се блъснал в товарен автомобил - влекач „Волво“ рег. № •••••••• с полуремарке рег. № •••••••• и причинил на ищцата телесни увреждания:

• сумата от 120000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2020 г. до окончателно изплащане, както и законната лихва върху гореописаните главница и лихва, считано от 09.12.2020 г. до окончателно изплащане;

• сумата от 3532, 03 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (разходи за лечение), ведно със законната лихва, считано от 09.06.2021 г. до окончателно изплащане, както и законната лихва върху гореописаните главница и лихва, считано от 30.06.2021 г. до окончателно изплащане.

Ищцата е предявила пред застрахователя претенции по реда на чл. 380 от ГПК на 16.11.2020 г. и на 09.06.2021 г. – съответно за неимуществените и за имуществените вреди (писмената кореспонденция е приложена на л.168-178).

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е оспорил иска.

Не е възразил, че при него била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за пътническия автобус. Ищцата била предявила претенциите си по чл. 380 от КЗ, но не била представила доказателства, с които да се легитимира като пострадала.

Посочил е, че механизмът на произшествието не е напълно изяснен.

Вината за уврежданията на ищцата била на водача на паркирания товарен автомобил О. Б., както и на други пътници в автобуса, пътували без предпазен колан.

От друга страна е предявил възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, която пътувала в автобуса без предпазен колан.

На основание чл. 219, ал. 3 от ГПК съдът е конституирал като трети лица – помагачи на ответника:

Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2;

„Димови“ ООД, ЕИК 119627007, седалище и адрес на управление: гр. Сливен, п.к. 8800, ул. „Текстилец“ № 1, вх. В, ап. 2;

В. П. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••. Първите двама от тях са оспорили иска. Последната не е изразила становище.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От изслушаната комплексна автотехническа и медицинска експертиза става ясно следното:

В ранните часове на 09.10.2020 г. ищцата М. И. С. пътувала в пътнически автобус „Ивеко“ с рег. № ••••••••, управляван от лицето В. А. М., с цел да посети гр. Одрин, Турция. Около 05: 35 ч - в тъмната част на денонощието и при мокра настилка на път І-7, км.315+816 в района между гр. Елхово и с. Лесово, обл. Ямбол, движейки се със скорост 99 км./ч. (при разрешена 80 км./ч.) автобусът се врязал в задната част на неправилно паркиран на същата лента за движение товарен автомобил влекач “Волво “ с рег. № •••••••• с прикачено полуремарке „Шмитц“ с рег. № ••••••••. Водачът на автобуса и двама от пътниците загинали на място. Дванадесет от пътуващите в автобуса, сред които и ищцата, претърпели телесни повреди. Нито един от тях не е използвал предпазен колан.

С Присъда № 260000 от 19.01.2021 г. по НОХД № 386/2020 г. на ОС – Ямбол, изменена с Решение № 74 от 25.11.2021 г. по ВНОХД № 160/2021 г. на АС – Бургас, потвърдено с Решение № 58 от 11.04.2022 г. по наказателно дело № 117/2022 г. на ВКС, ІІІ нак. отд. (л. 124-158; л. 495-515), поведението на водача на товарния автомобил - молдовдския гражданин О. Б. е признато за престъпление по чл.343а, ал.1, б.“г“ вр. чл.343, ал.3, б.“б“ вр. ал.4 вр. ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК. Отчетен е и каузалният принос на загиналия водач на автобуса, който се движел с несъобразена скорост.

Автобусът е собственост на третото лице – помагач „Димови“ ООД и е имал застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество.

Механизмът на ПТП и уврежданията на ищцата М.С. са описани в експертното заключение. За проведеното лечение свидетелства и представената медицинска документация.

По време на инцидента С. е била на 17 години. В резултат на катастрофата тя е претърпяла болезнен травматичен шок с кръвозагуба. Имала е контузия на главата, довела до известно нарушаване на съзнанието (сомнолентност - 9 точки по 15-степенната низходяща скала на Глазгоу).

Получила е закрита фрактура на дясното бедро (феморална кост) и открита фрактура на лява подбедрица, засягаща голяма и малка пищялна кост (тибия и фибула).

В деня на инцидента тя е била приета по спешност в МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД – Ямбол. В интензивното отделение й е приложена активна медикаментозна терапия с преливане на кръвна плазма. След стабилизиране на основните й жизнени показатели е насочена в ортопедично отделение.

Видно от приложените епикризи (л. 183-189) на 14.10.2020 г. били са извършени следните хирургични интервенции под обща анестезия: открито наместване с кръвна репозиция и фиксация на феморалната кост на дясното бедро с поставяне на остеосинтеза с два винта; открито наместване на с вътрешна фиксация на тибията и фибулата на лявата подбедрица с киршнерова игла с поставяне на плака с два винта.

Приложена била медикаментозната терапия с антисъсирващи препарати (Фраксипарин), антибиотици и обезболяващи. Предписана била рехабилитация.

Във връзка с установена открита рана на вулвата бил назначен и консултативен преглед при гинеколог.

|На 26.10.2020г. ищцата е била изписана от болницата с добре зарастваща оперативна рана. Планирано било премахване на остеосиндезния материал.

Според вещото лице Парасков уврежданията са в резултат от удари върху твърди тъпи, тъпоръбести предмети в автобусния салон. Десният крак бил напълно обездвижен за около 4-5 месеца и е следвало да се възстанови до 12 месеца. Левият крак бил напълно обездвижен за около три месеца и половина и е трябвало да се възстанови за около 7-8 месеца. Не са констатирани усложнения в рамките на възстановителния процес.

Не следва друго от показанията на свидетелката, В.Г. (пътувала заедно с ищцата по време на инцидента), разпитана в съдебно заседание на 07.07.2022 г. Видно от представената фактура и фискални бонове (л. 180-182), ищцата е направила разходи за лечението в рамките на претендирания размер от 3532, 03 лева. Адекватността им е коментирана от вещото лице Парасков при разпита му в съдебното заседание от 26.02.2022 г. Несъмнено виновното поведение и на двамата водачи на МПС, участващи в пътния инцидент, е в причинна връзка с претърпените от ищцата вреди. Според чл. 54 от ЗЗД когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.

Ответното дружество отговаря вместо водача на автобуса на основание чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 и чл. 54 от КЗ.

При така изяснената обстановка съдът определя по справедливост, в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания в размер на 80000 лева.

Претърпените имуществени вреди са на стойност 3532, 03 лева.

Понеже ищцата е пътувала без предпазен колен – в нарушение на чл.137а от ЗДвП, съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от нейна страна при степен 1/4.

Това обосновава намаляване на обезщетенията както следва: за неимуществени вреди до размера от 60000 лева; за имуществени вреди – до размера от 2649, 02 лева.

Ето защо и на основание чл. 432 от Кодекса за застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата посочените редуцирани обезщетения от 60000 лева и 2649, 02 лева.

На основание чл. 429, ал. 3 вр. чл. 380, ал. 3 от КЗ лихвите, за които отговаря делинквентът се начисляват не от увреждането, а от датата уведомяването на застрахователя. Те са част от застрахователното обезщетение. В тази насока има установена практика – виж напр. Решение № 167 от 30.01.2020 г. по търг. дело № 2273/2018 на ВКС, ІІ търг. отд.

Видно от писмо от 30.11.2020 г. (л.170) застрахователят е бил сезиран с претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ относно неимуществените вреди на 16.11.2020 г. От молбата с обратна разписка на л. 174-182 става ясно, че претенцията по чл. 380, ал. 1 от КЗ относно разходите за лечение е била предявена на 09.06.2021 г. По първата претенция застрахователят е изискал допълнителни доказателства, поради което срокът за произнасянето му е по чл. 496, ал. 1 от КЗ – три месеца от сезирането му (в този смисъл е цитираната по-горе съдебна практика, на която се позовава и ищцата). Срокът е изтекъл на 16.02.2021 г. По втората претенция застрахователят е следвало да се произнесе съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ в рамките на 15 работни дни т.е. до 30.06.2021 г. На основание чл. 497 от КЗ ответното дружество е изпаднало в забава съответно на 17.02.2021 г. - относно компенсацията за неимуществени вреди и на 01.07.2021 г. – относно разходите за лечение. От посочените моменти той дължи на самостоятелно основание лихви върху обезщетенията (които от своя страна включват главниците и изтеклите дотогава лихви).

Предвид изложеното и в рамките на заявените петитуми съдът присъжда в полза на ищцата следните суми:

• сумата от 60000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2020 г. до 16.02.2021 г. вкл., както и законната лихва върху гореописаните главница и лихва, считано от 17.02.2021 г. до окончателно изплащане;

• сумата от 2649, 02 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (разходи за лечение), ведно със законната лихва, считано от 09.06.2021 г. до 30.06.2021 г. вкл., както и законната лихва върху гореописаните главница и лихва, считано от 01.07.2021 г. до окончателно изплащане.

В останалата част исковете следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на дължимите такси:

Ищцата е освободена от държавна такса.

Таксата върху уважената част от исковете възлиза на 2505, 96 лева.

Тя следва да бъде възложена тежест на ответника.

По направените разноски:

Главните страни са направили следните разноски в процеса: ищцата - 4000 лева; ответникът – 2130 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК съдът присъжда следните разноски: в полза на ищцата – 2028, 59 лева; в полза на ответника – 1049, 78 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд