Мотиви към Решение № 120 от 20.7.2023 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 388/2023 г.

С присъда №140/31.01.2023г., постановена по наказателно дело №15041/236/2021г. на Съда в Г., Република Румъния, влязла в сила на 21.02.2023 г., е осъден българският гражданин С.О.С., ЕГН •••••••••• с постоянен и настоящ адрес: гр. Н.З., ул.“ П. ••, за това че на 15.06.2019 г., при преминаване през ГКПП Г., с автомобил м. "Мерцедес" с рег. № ••• е притежавал извън данъчния склад 4080 пакета цигари различни марки /81 600 цигари, акцизни продукти подлежащи на маркиране, съгласно Румънското данъчно законодателство/, маркирани с български акцизни марки, които са били укрити в автомобила и не са били декларирани. Това деяние е квалифицирано по закона на издаващата държава като престъпление по чл. 396, ал. 2 и 10 от Наказателния кодекс на Република Румъния вр. чл. 452, ал.1, б. З от Закон № 227/2015 г. за Данъчния кодекс на Република Румъния. За извършеното престъпление по закона на издаващата държава българският гражданин С.О.С. е осъден на "Лишаване от свобода" за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение е условно отложено за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата, като през този срок са постановени следните надзорни мерки: По реда на чл. 93, ал. 1 от НК на Република Румъния: да се явява пред Пробационна служба на гр. Г. на датите, посочени от нея; да приема посещенията на пробационния съветник, натоварен с неговото наблюдение; да обявява предварително промяна на местоживеенето и за всяко пътуване, което превишава пет дни; да съобщава за смяната на работата; да съобщава информация и документи, позволяващи контрол върху средствата му съществуване. По реда на чл. 93, ал. 2, б. „б“ от НК на Република Румъния изисква от обвиняемия да изпълни следните задължения: по време на надзорния период да посещава програма за социална реинтеграция, провеждана от Пробационната служба на гр. Г. или организирана в сътрудничество с институции от общността; По реда на чл. 93, ал. 3 от НК на Република Румъния задължава обвиняемия по време на надзорния период да полага общественополезен труд за срок от 120 дни в една от следните институции: ТД „Местни услуги“ АД или Епископия Г.. Осъденият български гражданин е предупреден за последиците от неспазването на постановените пробационни мерки и задължения, а така също и за задължението му да не извършва нови престъпления по време на надзорния срок. В удостоверението е посочено, че С.О.С. е участвал в съдебния процес в издаващата държава, в който е постановена присъдата, упълномощило е адвокат, признал е вината си в извършването на деянието, за които е бил обвинен и е бил запознат с постановеното съдебно решение в издаващата държава, което впоследствие не е обжалвал. При така установеното се налагат следните правни изводи: По силата на чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на влязло в сила съдебно решение по наказателно дело, постановено от съд в друга държава – членка на ЕС и за изпълнение на наложените с този акт пробационни мерки. Удостоверението е издадено по образец, съгласно Приложение № 1 към чл. 6 от РР № 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г., в писмена форма, постъпило е в превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 6 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС. Изпратеното в Окръжен съд-С. удостоверение в превод на български език съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения съдебен акт - присъда, чието признаване се иска. Касае се за съдебно решение-присъда по наказателно дело по смисъла на чл. 3, т. 1, б. "б" ЗПИИСРРПОУНВПМАС, с което е наложено наказание "Лишаване от свобода", чието изпълнението е отложено изцяло за срок от две години с постановяване на пробационни мерки през определения изпитателен срок. В удостоверението и присъдата се съдържа описание на деянието, за което е осъден българският гражданин, а именно - на 15.06.2019 г., при преминаване през ГКПП Г., с автомобил м. "Мерцедес" с рег. № ••• е притежавал извън данъчния склад 4080 пакета цигари различни марки /81 600 цигари, акцизни продукти подлежащи на маркиране, съгласно Румънското данъчно законодателство/, маркирани с български акцизни марки, които са били укрити в автомобила и не са били декларирани. Това деяние е квалифицирано по закона на издаващата държава като престъпление по чл. 396, ал. 2 и 10 от Наказателния кодекс на Република Румъния вр. чл. 452, ал. 1 б. З от Закон № 227/2015 г. за Данъчния кодекс на Република Румъния. В конкретния случай изрично в описанието на деянието на българския гражданин от страна на съда в гр. Г. е посочено „ държал извън данъчен склад 81 600 къса акцизни продукти, подлежащи на маркиране съгласно румънското законодателство, маркирани с български акцизни бандероли, които са били укрити в автомобила и не са били декларирани. Така посочено престъплението явно сочи на липса на подадена декларация. На следващо място деянието е извършено на ГКПП-Г./на границата/, цигарите са били пренесени от България в Румъния през границата. С неподаването на декларация българския гражданин се е опитал да пренесе през границата на Република Румъния стоки без знанието и разрешението на митниците на Република Румъния и е извършил престъпление против митническия режим отговарящо по българския Наказателен кодекс на престъпление по чл. 242, ал. 1, б. “д“, вр. чл.18 ал.1 от НК – опит да пренесе през границата голям брой стоки обект на търговска дейност без знанието и разрешението на митниците. Това престъпление по българския Наказателен кодекс е наказуемо с "Лишаване от свобода" от три до десет години, с което се удовлетворява изискването за двойна наказуемост по чл. 14, ал. 1 ЗПИИСРРПОУНВПМАС. Съдебния състав не споделя изразеното становище от представителя на Окръжна прокуратура – С., че деянието за което е осъден българския гражданин С.О.С. съставлява престъпление и по чл. 234, ал.1 от българския НК. За деянието по чл. 234, ал.1 от НК се изисква умишлено разпространяване или държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи. Това деяние се извършва вътре в страната а не на границата. В подкрепа на това становище е и посочените в мотивите на съда в Г. последици от деянието на Соломонов „конкретни щети на консолидирания бюджет на държавата……представляваща акцизи и ДДС, чрез избягване на плащането на мито, акциз и ДДС за установените количества цигари, представляващи право на държавен внос за тази категория стоки“. Осъденото лице е български гражданин с местоживеене на територията на Република България. Не се релевират основания по смисъла на чл. 15, т. 1- т. 9 ЗПИИСРРПОУНВПМАС за отказ от признаване и изпълнение. Признаването не е в противоречие с принципа "ne bis in idem", тъй като от данните от изпратената за признаване присъда е видно, че С.О.С. е лице, което "няма криминално минало", поради което и липсва основание да се счита, че би имало опасност от накърняване на посочения принцип, гарантиращ, че едно и също лице няма да бъде наказвано два пъти за едно и също деяние. Изпълнението на наложеното със съдебния акт наказание "Лишаване от свобода" не е погасено по давност съгласно българското законодателство, тъй като срокът по чл. 82, ал. 1, т. 3 НК, който е петгодишен и започва да тече от влизане в сила на присъдата –21.02.2023 г., не е изтекъл. Осъденото лице е на 26 години (роден е на 1997 г.) и не е лице, което се ползва с имунитет по българското законодателство. Не са налице и отрицателните предпоставки за признаване, свързани с гарантирането на процесуалните права на осъденото лице, тоест не са налице основания за отказ по чл. 15, ал. 1, т. 10 ЗПИИСРРПОУНВПМАС. Видно от описанието на процедурата и редът за постановяване на присъдата в приложеното Удостоверение по чл. 6 от закона, осъденото лице С.О.С. се е явил лично на съдебното заседание. Липсват и отрицателните предпоставки за признаване по чл. 15, ал. 1, т. 12 и т. 13 ЗПИИСРРПОУНВПМАС, свързани с продължителността на пробационните мерки и местоизвършване на престъплението, тъй като видно от описанието на инкриминираните действия, същите са извършени изцяло на територията на издаващата държава и определената обща продължителност на надзорните пробационни мерки, не е по-малка от шест месеца. Не са налице основания за отлагане признаването на съдебния акт по смисъла на чл. 16, ал. 5 ЗПИИСРРПОУНВПМАС. Удостоверението по чл. 6 от Рамковото решение е пълно, съответства на съдебния акт и е преведено на български език. Предвид изложеното са налице основанията за признаване на съдебното решение по наказателно дело, постановено в друга държава – членка на ЕС и следва да бъде постановено неговото изпълнение, като се определи, включително и чрез адаптиране, съдържанието на пробационните мерки, които следва да се изпълняват през определения в решението надзорен срок. По естеството си наложените пробационни мерки в установения изпитателен срок, за който е отложено изпълнението на наложеното наказание Лишаване от свобода, не съставляват наказанието "Пробация" по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 НК, представляващо, съгласно чл. 42а, ал. 1 НК "съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно", а са наложени в хипотеза, съответна на предвидената в чл. 67, ал. 3 НК. Адаптирането на наложените пробационните мерки в съответствие с националния ни регламент по НК изисква съобразяване с правните рамки на чл.67 ал.3 от НК, които императивно ограничават съда до определяне на само една пробационна мярка измежду посочените в чл.42а, ал.2, т.1-4 от НК. Съблюдавайки в този смисъл нормата на чл.5 от ЗПИИСРРПУНПМАС, недопустимо се явява утежняване на правното положение на осъденото лице с налагане на повече от една пробационна мярка в рамките на изпитателния срок на условното осъждане. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК на Р. България, когато отложеното наказание "Лишаване от свобода" е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1-4 през изпитателния срок. В конкретния случай се касае за наказание с отложено изпълнение, чийто аналог според българското наказателно право е условното освобождаване по чл. 66, ал. 1 от НК. В този смисъл съдът намира, че следва да адаптира една от наложените мерки на румънския съд, доколкото съдът е обвързан с разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК, а именно "Задължителна регистрация по настоящ адрес" с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от две години, считано от влизане в сила на присъдата – 21.02.2023 г. По изложените съображения и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1, вр. чл. 14 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, съдът постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.