Решение № 916 от 20.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2793/2023 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК. Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на адвокат И. Ю., служебно назначен повереник на частния тъжител Е. Д. М., срещу присъда от 11.10.2022 г., постановена по НЧХД № 1524/2019 г. по описа на СРС, НО, 134 състав, с която на основание чл. 304 НПК подсъдимият С. И. А. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 146 НК за това, че на 28.11.2018 г. в гр. София, чрез публикация в печатно издание – вестник „Г.“, брой 48(475), година ХI, със заглавие „К. подготвял бягство от ареста“ казал нещо унизително за честта и достойнството на Е. Д. М., като го нарекъл „К.“ и обидата е разпространена по друг начин – чрез публикуването й в печатно издание и е нанесена публично. Със същата присъда подсъдимият С. И. А. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 147, ал. 1 НК за това, че на 28.11.2018 г. в гр. София, чрез публикация в печатно издание – вестник „Г.“, брой 48(475), година ХI, със заглавие „К. подготвял бягство от ареста“ е преписал на Е. Д. М. престъпления: „К. е известен с това, че не се колебае да стреля срещу хора и да убива“, „К. подготвял бягство от ареста“, „Започват да заплашват свидетелите и те си оттеглят показанията си. Така през 2009 г. братята са оправдани от САС.“, „Това е любимото оръжие на К., с което е извършил десетки грабежи по магистралите.“, „Но, бандата попада на полицейска засада. Е. М. и брат му Е.-Г. откриват огън по полицаите. В престрелката е ранен тежко полицай Г.Р.. Бандата бяга, но е заловена на 13.08.2004 г.“, „Бандата му се издънва през 2004 г. на 11.06. същата година с БМВ с полицейска лампа атакува кола на двама руснаци с гръцки паспорти. Край Витиня жертвите са откарани на стария път Арбанаси“, „Те ще отговарят за въоръжен грабеж на магазин „Билла“ през 2008 г., когато с автомат „Калашников“ нахлуха в помещение, завързаха охранителите и задигнаха близо 200 бона“ и клеветата е разпространена по друг начин – чрез публикуването й в печатно издание и е нанесена публично. С присъдата, първият съд е осъдил частния тъжител Е. Д. М. да заплати на основание чл. 190, ал. 1 НПК на подсъдимия С. И. А. направените по делото разноски в размер на 600, 00 /шестстотин/ лева, за адвокатско възнаграждение. С депозираната въззивна жалба и допълнението към нея жалбоподателят посочва, че няма доказателствени искания и не твърди да са налице неизяснени обстоятелства по делото. Твърди, че в рамките на установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд, неправилно е приложен материалния закон, както и че са допуснати нарушения на процесуалните правила. Моли съда да отмени обжалваната първоинстанционна присъда и да върне делото на първия съд за неговото разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснати нарушения на процесуалните правила. Алтернативно се моли за постановяване на нова присъда, с която подсъдимия С. А. бъде признат за виновен и осъден. С въззивната жалба и допълнението към нея не се иска събиране на нови доказателства. С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие. В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция процесуалният представител на частния тъжител Е. М., адвокат Ю. поддържа жалбата. Намира, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие са били събрани категорични доказателства за това, че с инкриминираната статия са изложени множество неверни и позорящи твърдения, касаещи личността на частния тъжител. Моли съда да не кредитира с доверие показанията на свидетелите, сред които свидетелите П. и Л., които отричат подсъдимият да е автор на процесната статия, като намира същите за заинтересовани предвид обстоятелството, че именно те са позволили подсъдимият да разпространи невярната информация, касаеща частния тъжител. Моли съда да уважи въззивната жалба, като отмени първоинстанционната оправдателна присъда и постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение. Частният тъжител Е. М. поддържа казаното от повереника си. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да осъди подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Излага твърдения за допуснати от страна на първия съд процесуални нарушения при провеждането на разпитите на свидетелите. Намира показанията на разпитаните свидетели за лъжливи, тенденциозни, изопачени и недобросъвестни. Счита, че същите не са възприели подлежащи на доказване факти и обстоятелства, касателно инкриминираното деяние. Твърди допуснати нарушения на правото му на справедлив съдебен процес. Изразява негативно отношение към вестника, публикувал инкриминираната статия. Сочи, че с изявлението в процесната статия подсъдимият е нарушил следващите му от ЕКПЧ права. Намира за доказано авторството на извършеното престъпление. Моли съда да осъди подсъдимия, предвид безспорно доказаното по делото извършено от него противоправно деяние. Подсъдимият С. И. А. и неговият процесуален представител адвокат Х. Б., редовно призовани не се явяват в съдебно заседание пред въззивната съдебна инстанция. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното: За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е провела прецизно съдебно следствие и е положила значителни усилия за изясняване на правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото. При пълната служебна проверка на присъдата въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на съда е обективирана ясно, което позволява проверка на изведените фактически констатации. Въз основа на извършен собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият С. И. А. е роден на 31.05.1977 г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, собственик на издателство за българска литература, с адрес гр. София, ул. „Доспат“ № 23, ет. 11, ап. 40, ЕГН: ••••••••••. Към 28.11.2018 г. с името С. А. в информационните масиви на МВР(НАИФ-НРБЛД) били вписани общо 34 живи и в активна възраст над 18 години лица. От 07.11.2018 г., частният тъжител Е. Д. М. се намирал в Софийски централен затвор, т.к. бил подсъдим по ВНОХД№ 102/2018г. по описа на АСпНС. Свидетелката К. Тодорова П.-Д.а и свидетелят Д.Л. били съдружници в „Крез“ АД, което дружество притежавало и издавало печатното издание вестник „Г.“. Свидетелката П.- Д.а била журналист по професия, като заемала длъжността главен редактор във вестник „Г.“. Същата длъжност заемала и към 28.11.2018 г. Към месец ноември 2018 г., свидетелят П.М. работел като „отговорен редактор“ във вестник „Г.“. Във връзка с издаването на вестник „Г.“ имало екип от журналисти, както на граждански договор, така и на хонорар, които изготвяли различни материали, които били публикувани. Честа практика било материалите да се публикуват и с творчески псевдоним, с цел запазване тайна самоличността на лицето, което е изготвило материала. По част от публикациите работели и екип от журналисти, които също се публикували в печатното издание под творчески псевдоним. През време на пребиваването си в Затвора - София частният тъжител следял публикациите за себе си в различни медийни издания (електронни, печатни), по повод разискване в криминални хроники на отделни събития, включително касаещи хода на водени срещу него производства. На 28.11.2018 г., във вестник „Г.“, брой 48, в рубрика под надслов „Крими“, била публикувана статия със заглавие “К. подготвял бягство от ареста“, отразяваща водено срещу частния тъжител от Специализираната прокуратура дело за грабеж, принуда, участие в организирана престъпна група и опит за убийство. В текстовата част на публицистичния материал било посочено, че: „К. е известен с това, че не се колебае да стреля срещу хора и да убива.“; „К. подготвял бягство от ареста“; „Започват да заплашват свидетелите и те оттеглят показанията си. Така през 2009 г. братята са оправдани от САС“; “Това е любимото оръжие на К., с което е извършил десетки грабежи по магистралите“, „Но бандата попада на полицейска засада. Е. М. и брат му Е.-Г. откриват огън по полицаите. В престрелката е ранен тежко полицай Г.Р.. Бандата бяга, но е заловена на 13.08.2004 г.“, „Бандата му се издънва през 2004 г. на 11.06. същата година с БМВ с полицейска лампа атакува кола на двама руснаци с гръцки паспорти. Край Витиня жертвите са откарани на стария път Арбанаси“, „Те ще отговарят за въоръжен грабеж на магазин „Билла“ през 2008г., когато с автомат „Калашников“ нахлуха в помещение, завързаха охранителите и задигнаха близо 200 бона“. Статията била придружена от фотография на частния тъжител. Прозвището „К.“, с което бил идентифициран М., било споменато в статията общо 10 пъти. Като автор на статията бил посочен С. А.. Като отговорен редактор било цитирано името на свидетеля П.М., а като дежурен редактор - Б.К.. За главен редактор на изданието била посочена свидетелката К. П. - Д.а. Публикацията била прочетена от частния тъжител при преглед на печата на 28.11.2018 г. Възприемайки твърденията изнесени в нея като обидни, неверни, клеветящи и позорящи го същият сезирал на 25.01.2019 г. с частна тъжба СРС, НО, въз основа на която било образувано НЧХД № 1524/2019 г. по описа на СРС, НО, 134 състав срещу С. И. А.. Към частната тъжба били депозирани допълнения от дати 28.01.2019 г., 29.01.2019 г., 08.02.2019 г. и 13.02.2019 г. За процесната публикация частният тъжител М. подал частна тъжба и срещу свидетелката К. П.-Д.а, въз основа на която било образувано НЧХД № 1185/2029 г., както и срещу свидетеля П.М.. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните от първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства, както следва: гласните доказателствени средства – обясненията на подсъдимия С. А., показанията на свидетелите Д.Л., К. П. – Д.а и П.М., писмените доказателства – писмо-отговор /л. 98/, справка ГДИН /л. 96/, фирмено досие “К.“ АД /л. 176/, справка по Наредба 14/18.11.2009 г. /л. 183-185/, справка ГДИН-МВР /л. 199/, справка БДС-СДВР /л.201/, копия на части от вестник „Г.“ в това число статия със заглавие „К. подготвял бягство от ареста“ /л.460-464/, свидетелство за съдимост на частния тъжител и на подсъдимия А., както и всички останали представени приети по делото като писмени доказателства писмени документи. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната за делото фактическа обстановка не са допуснати от районния съд процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, анализирани са всички събрани доказателствени материали, без да са били подценени или игнорирани някои от тях за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Така установената фактическа обстановка е правилно установена и почива на събрания и приобщен по реда на чл. 283 НПК доказателствен материал. С оглед правомощията които има, въззивният съд подложи на собствен анализ показанията на свидетелката К. П.-Д.а, заемаща длъжността главен редактор на вестник „Г.“ към датата на инкриминираното събитие - 28.11.2018 г. Въззивният съд намери показанията на тази свидетелка за обективни, безпристрастни и кореспондиращи в цялост с показанията на свидетелите М. и Л., поради което ги кредитира в цялост. Същите се подкрепят и от приобщените към делото писмени доказателства. От тях безспорно се установява, че във вестник „Г.“ са публикувани материали, изготвяни, както от журналисти, по сключени с тях граждански договори, така и от външни автори, използващи редакционни псевдоними, а също са публикувани и статии, дело на колективен труд, които са публикувани под редакционни псевдоними. В показанията си, свидетелката П. категорично заявява, че псевдонимът „С. А.“ е именно такъв редакционен псевдоним, използван при публикуването на статии, дело на колективен труд. Заявява, категорично, че не познава подсъдимия С. А.. В тази насока в подкрепа на показанията на свидетелката П.-Д.а са и показанията на свидетеля М., заемащ длъжността „отговорен редактор“ във вестник „Г.“ към 28.11.2018 г., когато била публикувана процесната статия в същия вестник. В депозираните пред първия съд показания, свидетелят М. по идентичен на свидетелката П. начин споделя, че във вестник „Г.“ били публикувани статии, изготвяни от автори, по сключен от тях граждански договори, както и на други, външни за медията лица. Посочва възможността за използване на псевдоним при публикуване на статия. Напълно обосновано първоинстанционния съд е кредитирал показанията на двамата свидетели П. и М. в тяхната цялост, тъй като са вътрешно последователни, логични и намират подкрепа в останалия събран по делото доказателствен материал. В тази връзка неоснователни са възраженията на частния тъжител и неговия повереник, че показанията на разпитаните по делото свидетели са недостоверни, заинтересовани и тенденциозни. Както районният, така и въззивният съд не констатираха основания, въз основа на които да дискредитират техните показания. Противно на възражението на частния тъжител и повереника му, настоящата съдебна инстанция намира показанията на двамата свидетели за еднопосочни, логични и непротиворечиви помежду си касателно фактите, включени в предмета на доказване по настоящото производство и най- вече относимите към установяването самоличността на автора на процесната статия. Настоящата съдебна инстанция не констатира допуснати от страна на първия съд процесуални нарушения при провеждането на разпитите на свидетелите в тази насока, при изясняване на въпроса свързан с авторството на процесната статия. Същите са проведени при съблюдаване на законовите разпоредби на НПК – чл. 117 и сл. и чл. 139 и сл. НПК. Въззивният съд споделя анализа на първата съдебна инстанция досежно обясненията на подсъдимото лице, при който е съобразила тяхната двойствена природа като средство за защита и доказателствено средство. Съгласно правилата за доказателствената тежест по чл.103, ал. 1-3 НПК, за да бъдат приети за достоверни обясненията поначало не се изисква те да намират подкрепа в доказателствения материал по делото, а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират на собствено основание, поради неясноти, необясними празноти или тъй като съдържат обективно невъзможна версия. В процесния случай споделеното от подсъдимия С. И. А. е вътрешно последователно, логично и не се опровергава от събрания и проверен по делото доказателствен материал. В депозираните обяснения, подсъдимият посочва, че действително има публикации в онлайн издания и в печатната преса, но публикува единствено художествена литература. Подсъдимият категорично отрича да е автор на процесната статия, като заявява, че не е писал статии за вестник „Г.“, както и отрича познанство си със свидетелката П. – Д.а и свидетеля М.. Посоченото обстоятелство кореспондира и с представеното от страна на печатното издание писмо-отговор, в съдържанието на което се съдържат данни за това, че лице с имената С. А. не е вписано в регистрите на процесното печатно издание, че това издание няма сключен граждански договор с лице с посочените имена, както и, че не е изплащан хонорар за изготвена статия във вестника на лице с посочените имена или като тези на подсъдимия. Относно показанията на свидетеля Л., правилно първият съд е отчел обстоятелството, че същите не допринасят съществено за изясняването на факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, който извод се споделя и от въззивния съд. Правилно районният съд е кредитирал приобщените писмени доказателства, които не се оспорват от страните. Съдържанието на същите е непротиворечиво по отношение на фактите, подлежащи на доказване и допринасят за изясняване на обективната истина. Макар да не са обсъдени подробно в мотивите към присъдата, то от приложеното копие на в-к „Г.“ бр. 48 от 28.11.2018 г. се установява, че на 28.11.2018 г. е публикувана процесната статия, чието заглавие е „К. подготвял бягството си от ареста“. Действително в съдържанието й са включени следните инкриминирани от частния тъжител Е. М. изрази: „К. е известен с това, че не се колебае да стреля срещу хора и да убива.“; „К. подготвял бягство от ареста“; „Започват да заплашват свидетелите и те оттеглят показанията си. Така през 2009 г. братята са оправдани от САС“; “Това е любимото оръжие на К., с което е извършил десетки грабежи по магистралите“, „Но, бандата попада на полицейска засада. Е. М. и брат му Е.-Г. откриват огън по полицаите. В престрелката е ранен тежко полицай Г.Р.. Бандата бяга, но е заловена на 13.08.2004 г.“, „Бандата му се издънва през 2004 г. на 11.06. същата година с БМВ с полицейска лампа атакува кола на двама руснаци с гръцки паспорти. Край Витиня жертвите са откарани на стария път Арбанаси“, „Те ще отговарят за въоръжен грабеж на магазин „Билла“ през 2008 г., когато с автомат „Калашников“ нахлуха в помещение, завързаха охранителите и задигнаха близо 200 бона“, както и че частният тъжител няколко пъти е бил назоваван с прозвището „К.“, а също и че автор на статията е посочено лице с името „С. А.“, без в процесната статия да е обозначено дали това име е псевдоним. Независимо от така установеното съдържание и заглавие на процесната статия, то по делото не се установи и доказа по несъмнен и категоричен начин, че лицето посочено като неин автор с имена „С. А.“ е привлеченото към наказателна отговорност лице – подсъдимият С. И. А.. В подкрепа на последното следва да се посочи писмо-отговор от свидетелката П.- Д.а, главен редактор на вестник „Г.“, от което се изяснява категорично, че лице с името С. И. А. не е работило по трудов или граждански договор с дружеството „К.“ АД. По делото на свой ред, както пред първия съд така и пред въззивния съд не се доказа от страна на частния тъжител и неговия повереник обективната и фактическа връзка на подсъдимия С. А., по настоящото дело и лицето посочено като автор на процесната статия с имена „С. А.“. Тук е мястото да се посочи, че по дела от частен характер съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 НПК, тежестта на доказване по дела от частен характер тежи върху частния тъжител, като подсъдимия с оглед ал. 2 на чл. 103 НПК не е длъжен да доказва, че е невинен. В конкретния случай, както се посочи вече по-горе от страна на частния тъжител не се доказва авторството на деянието за лицето, което с частната тъжба е привлечено в качеството на подсъдим по делото. По делото също така не са събрани от двете съдебни инстанции доказателства, от които да се изведе фактически извод за авторството на процесната публикация в печатното издание – вестник „Г.“, брой 48, със заглавие „К. подготвял бягство от ареста“, чието копие е приложено по делото. Изводите си за съдебното минало на подсъдимия настоящият състав направи въз основа на приложената по делото справка за съдимост. При така установената и приета фактическа обстановка, въззивният съд намира, че в съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 1 НПК, районния съд правилно е счел, че подсъдимият С. А. не е осъществил от обективна страна инкриминираните престъпни деяния квалифицирани като престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 146 НК и по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 147, ал. 1 НК с депозираната от частния тъжител Е. М. частна тъжба. Това е така, защото по делото не бе доказано по категоричен и несъмнен начин авторството на процесната статия, с инкриминираното заглавие и съдържащи се в нея инкриминирани изрази, или че подсъдимия С. А. е изписал процесната публикация във вестник „Г.“. Констатираното съответствие между имената на подсъдимия и лицето, посочено като автор на публикацията във вестника, не е достатъчно основание да се приеме, че привлеченото в качеството на подсъдим лице е автор на процесната публикация, предмет на депозираната пред първоинстанционния съд частна тъжба, въз основа на която е образувано наказателно производство от частен характер, с твърдения за извършено от това лице престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 146 НК и по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 147, ал. 1 НК. Настоящият съдебен състав подобно на първия съд намира, че от доказателствата по делото не може да бъде направен безспорен извод, че процесната публикация във вестник „Г.“ е написана именно от подсъдимия, както твърди частният тъжител М.. При изясняване на правно релевантните за нуждите на делото факти и обстоятелства, касаещи авторството на деяние, правилно и обосновано първоинстанционния съд е кредитирал в цялост показанията на свидетелите К. П. – Д.а и П.М.. В случая безспорно се установява от показанията на свидетелката П.-Д.а, че при публикуването на статии във вестника често се използват редакционни псевдоними, както и че при публикуването на статии, дело на колективен труд, също се използват псевдоними, обозначаващи автора на статията. До категоричен извод за съпричастност на подсъдимия С. И. А. към публикуването на процесното заглавие и процесните изрази, не може да се стигне, доколкото, не бяха събрани надеждни доказателства, че лицето написало процесната публикация във вестник „Г.“ и представило се с имената „С. А.“ и подсъдимият в настоящото производство С. И. А. са едно и също лице. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай доказателственият материал, ангажиран по делото, не съставлява в своята съвкупност система от факти, които да водят до извод, който е единствено възможен и изключващ всички останали, а именно че подсъдимият е автор на инкриминираните публикации. В тази връзка и доколкото за постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение на съда за виновността на подсъдимото лице, то констатираната в случая липса на такива, налага единствения възможен извод, че авторството на процесното деяние не е установено и доказано по несъмнен и категоричен начин, което води до извод за признаване на подсъдимия за невиновен и неговото оправдаване по повдигнатото му с частната тъжба обвинение. За постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение у съда за виновността на подсъдимото лице. Липсата на такива налага единственият възможен извод, че извършването престъпление не е доказано по несъмнен начин, което налага признаването на подсъдимото лице за невиновно и неговото оправдаване. В конкретния случай анализът на доказателствените източници и установените въз основа на тях факти не позволяват да се направи еднозначен, категоричен и единствено възможен извод, че подсъдимият А. е автор на процесната статия и по този начин е осъществил на инкриминираната дата и място конкретно вменените му действия от страна на частния тъжител. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК не позволява присъдата да почива на предположения, а от събрания годен доказателствен материал, съдът не може да направи обоснован извод относно това, че подсъдимият е осъществил деянията, предмет на обвинението. Поради това правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимият А. за невиновен на основание чл. 304 НПК и го е оправдал по повдигнатото му обвинение. Предвид обстоятелството, че не се доказа по категоричен начин авторството на инкриминираната публикация във вестник „Г.“, настоящият въззивен състав, не намира за нужно да извършва детайлна преценка на съдържанието й и обсъждането на съставомерността на деянията от обективна и субективна страна. В заключение, въззивният съд счита, че при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първият съд е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи относно недоказаност на повдигнатите с тъжбата обвинения за извършени от подсъдимия С. И. А. престъпления чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 146 НК и по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 147, ал. 1 НК, поради което и постановената от него присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, правилно първоинстанционният съд е осъдил частният тъжител да заплати на подсъдимия направените от него разноски по делото в размер на 600 лева, за адвокатско възнаграждение. С оглед на това въззивната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна. При служебната проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира, както нарушения на материалния закон, така и на процесуалните правила, както и друго основание за нейната отмяна или изменение, поради което и на основание чл. 334, т. 6, вр. с чл. 338 НПК СГС, НО, ХIII Въззивен състав,