РЕШЕНИЕ

гр. Провадия, 18.04.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ състав в открито заседание на тринадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ при секретаря: Т.Т., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 476 по описа за 2016 година и за да се произнесе, съобрази:

С Електронен фиш Серия К № 1246546 на ОД на МВР Варна за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на З.А.А., ЕГН ••••••••••, представляващ „ ОМНИКАР РЕНТ“ ЕООД, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100, 00 лева за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП за това, че на 07. 06. 2016г. в 10: 42 часа по път III - 208 кръстовище с път III - 731/ кръстовище с. •••••/ в посока гр. •••••, с МПС „Рено Канго“ с регистрационен номер ••••• извършил нарушение за скорост клип №2534, радар №600 установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR 1М600.

Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км/ч, е установена скорост от 112 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателя, който го обжалва в срок и моли същият да бъде отменен като незаконосъобразен, като изтъква обширни възражения затова в жалбата си.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява като изпраща писмено становище с № 2081 от 12.04.2017г., чрез своя процесуален представител адв. Р. В. И., във което заявява, че изцяло поддържа написаното в жалбата против електронен фиш за налагане на глоба, като моли да се отмени последния- неправилен и незаконосъобразен, и административно- наказателната преписка да бъде прекратена.

Ответникът – ОД на МВР Варна, редовно призовани не изпращат представител.

Към доказателствата по делото в съдебно заседание от 13.04.2017. са приложени електронен фиш за налагане на глоба серия К№ 1246546, както и приложените в административно-наказателната преписка писмени доказателства.

По същество жалбата е основателна по следните съображения:

На 26 февруари 2014 година е обявено и влязло в законна сила Тълкувателно решение №1 на Върховният административен съд, даващо отговор на въпроса: В хипотезата на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ техническото средство, установяващо и заснемащо нарушение, следва ли да бъде монтирано само стационарно, или може да бъде и мобилно. Съобразно чл.124 ал.1 и 2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ колегиите във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд приемат тълкувателни решения, а според чл.130 ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения /на ВКС или на ВАС/ са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. По силата на тази императивна разпоредба /чл.130 ал.2 ЗСВ / тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. е задължително за всички съдилища в страната.

В цитираното тълкувателно решение Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд приема, че в хипотезата на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. За стационарно техническо средство е прието това, което е предварително позиционирано и трайно поставено на пътя, съгласно чл.165 ал.2 т.6 и т.7 ЗДвП и което функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, а мобилни технически средства са всички останали, които са прикрепени към служебен автомобил на контролните органи при осъществяване на техните функции по контрол за спазване правилата за движение по пътищата.

Според мотивите на соченото тълкувателно решение, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им /чл.165 ал.2 т.6 и т.7 ЗДвП/, същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи, сред които попада и процесният, при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Безспорно доказателственият материал по делото сочи, че процесното нарушение е установено с мобилна камера. Следователно издаденият ЕФ е незаконосъобразен, поради приложимостта за процесното нарушение на общия ред, регламентиран в ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление, а не съкратената процедура по чл.189 ал.4 и сл. от ЗДвП.

Прилагането на процедурата по чл.189 ал.4 и сл. от ЗДвП в отсъствие на законово предвидените условия води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното установяване.

Изложеното по-горе несъмнено налага извода за незаконосъобразност на процесния електронен фиш поради нарушение, както на основен процесуален закон /ЗАНН/, така също и поради нарушение на самият ЗДвП - чл.189 ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.63 от ДР на ЗДвП.

Отделно от това съдът изцяло споделя възражения посочени в жалбата срещу конкретния електронен фиш. На първо място, непосочването на срока в който може да бъде обжалван електронния фиш, както и органа пред който може това да бъде сторено е самостоятелно основание, което води до отмяна на обжалвания фиш, с оглед нарушаване правата на въззивника. На следващо място не става ясно, поради каква причина електронния фиш е съставен на З.А.А., а не на равноправния управител на „Омникар Рент“ЕООД-П. И. Л.. С оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен, поради което същият следва да бъде отменен.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът