Решение № 458 от 1.4.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 3217/2021 г.

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК. С решение от 08.02.2022г по гр.д. № 3217/2021г САС, ГО, 1 състав е отхвърлил предявения от Бул инс АД против В.М. иск за възстановяване на заплатени като обезщетение на Х.Г. суми, на осн. чл. 433, т.3 от КЗ, изцяло. Съдът е приел, че не се установява М. да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон. С молба от 17.02.2022г ЗД Бул инс АД заявява, че съдът не се е произнесъл по предявения обратен иск от дружеството против третото лице- помагач В.М. на второ заявено основание, а именно, че е причинил ПТП и е увредил ищеца по първоначалния иск Х.Г. като неправоспособен водач. Моли съда да допълни своето решение като се произнесе с мотиви и диспозитив по така предявения осъдителен иск. Ответникът по обратния иск В. Г. депозира отговор на молбата, с който оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение. Поддържа, че не са налице основания за допълване на решението. Молбата по чл.250 от ГПК е депозирана в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което производството по нея е процесуално допустимо. Разгледана по същество молбата е основателна. Съдът е сезиран с осъдителен обратен иск от ЗД Бул инс АД против В.М. за сумата от 26 000лв, частично претендирани от 40 000лв, като застрахователят е посочил две правопораждащи основания на регреса си – управление на МПС, с което е предизвикано ПТП, след употреба на алкохол- чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ и управление на МПС от същия водач като неправоспособен водач- чл.500, ал.2 от КЗ. С решението си о т 08.02.2022г по настоящото дело съдът е разгледал и произнесъл само иска по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, квалифициран като такъв по чл.433, т.3 от КЗ. Липсват мотиви и произнасяне по второто заявено основание за регресната претенция на застрахователя против виновния водач за процесното ПТП, а именно за това, че е управлявал МПС без да е правоспособен водач- иск по чл.500, ал.2 от КЗ. По делото се установява, че В.М. е бил неправоспособен водач към момента на ПТП. Този факт се установява от представения протокол за ПТП, който в тази част има характер на официален свидетелстващ документ и по същество- не е спорен между страните. Съгласно чл.500, ал.2 от КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало МПС, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС, освен в посочени хипотези, които не се твърди да са налице в разглеждания случай. Ето защо следва да се приеме, че е доказана хипотезата на чл.500, ал.2 от КЗ и виновния за ПТП неправоспособен водач В.М. дължи на застрахователя сумата от 15 000лв, ведно със законната лихва от 21.01.2020г, сумата от 1297.50лв- разноски по делото за адвокатска защита, присъдени от настоящата инстанция в полза на адв. Н., сумата от 900лв- разноски за държавна такса, присъдени по настоящото дело и 112.50лв- съдебно- деловодни разноски. Искът следва да бъде уважен за посочените суми при условие, че ищецът по обратния иск представи доказателства, че ги е заплатил на ищцовата страна, на неговия пълномощник и по сметка на съдилищата. С оглед изложеното предявеният регресен иск следва да бъде уважен за посочените суми. Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд