Решение № 1560 от 12.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2884/2021 г.

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК: Образувано е по искова молба с вх. номер 35668/30.12.2021 г. на Т. Н. – временен синдик на „Н.Г.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК ••••, с която ищецът е предявил за разглеждане срещу „В.-БГ“ ООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Симеоново, ул. ••••, и „Н.Г.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ••••, обективно и субективно съединени искове по чл. 645 ал. 3 и ал. 4 от ТЗ за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършени прихващания на вземания на „В.-БГ“ ООД, съгласно протоколи 27.02.2020 г. и 31.03.2020 г. С протоколно определение на съда като ответник по делото е конституиран „Ф.Г.“ ООД с ЕИК ••••, вместо ответника „В.-БГ“ ООД с ЕИК •••• (заличен търговец). С исковата молба се твърди, че „Н.Г.“ АД е търговско дружество с основен (и единствен) предмет на дейност - „Организиране на хазартни игри". Също така, че в резултат на законодателни промени от 18.02.2020 г., в сила от 22.02.2020 г., лицензът за дейността на търговеца е отнет, в резултат на което и търговската дейност на дружеството е била преустановена. В исковата молба се твърди, че спрямо „Н.Г.“ АД е било инициирано производство по т. д. №699/2020г. на СГС, ТО, VI-9 състав, по реда на чл.625 и сл. от ТЗ. В производството е била допусната предварителна обезпечителна мярка по чл.629а от ТЗ - назначаване на временен синдик, обявено по партидата на търговеца в търговския регистър с определена дата на встъпване в длъжност на 25.06.2020 г. Твърди се, че на 06.01.2021 г. по т. д. № 699/2020г. на СГС, ТО, VI-9 състав, е било постановено решение № 260017 за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на „Н.Г.“ АД в несъстоятелност. Определената начална дата на неплатежоспособността е била 27.02.2020 г. Твърди се, че на 27.02.2020г., на основание чл.103 и чл.104 от ЗЗД между ответниците е бил подписан двустранен протокол за уреждане на насрещни задължения в размер на 32 569, 63лв. На 31.03.2020г. на основание чл.103 и чл.104 от ЗЗД между ответниците бил подписан и последващ двустранен протокол за уреждане на насрещни задължения в размер на 1 295, 69 лв. Синдикът излага съображения за същността на прихващането и неговия преферентен ефект (длъжникът предпочита един измежду кредиторите си, с което го облагодетелства, позволявайки му да заобиколи реда по чл.722 от ТЗ). Поддържа, че конкретните прихващания следва да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността, тъй като са налице всички предпоставки за това. Същото е реализирано въпреки съществуващото ограничение на чл. 635 ал. 1 вр. чл. 629а от ТЗ доколкото подобно действие не е било съгласувано с назначения за процесния период като обезпечителна мярка временен синдик. Така предприетите от страните действия не били валидни, тъй като възникването и съществуването на отразените в тези протоколи за прихващане вземания на „В.-БГ“ ЕООД, сега „Ф.Г.“ООД, не са безспорни. Същият не е кредитор на несъстоятелното дружество, тъй като няма вземане, предявено по реда и сроковете по чл.685 ТЗ, респ. чл.688, ал.1 ТЗ. В случай че съдът приеме вземанията на първия ответник за възникнали и ликвидни, то същите не установяват изискуемостта на вземанията, поради което настъпването на изискуемостта им в хода на висящо производство по несъстоятелност е пречка за извършване на валидно прихващане, тъй като не е било спазено условието на чл.645, ал.2 ТЗ. Твърди се също, че датите на протоколите и документите, установяващи вземанията не са достоверни и дори и евентуалното възникване и придобиване на конкретните вземания, респ. задължения по двата протокола да е настъпило като факт, то това е станало в по – късен момент и след иницииране на производството по чл.625 и сл. от ТЗ, съответно при знание за неплатежоспособността на длъжника. Същите са относително недействителни по отношение на кредиторите, на основание чл.645, ал.3 ТЗ, тъй като са извършени след датата на откриване на производство по несъстоятелност по т.д. 699/2020г. на СГС, VI - 9 състав. Същевременно, състоянието на неплатежоспособност за „Н.Г.“ АД е била известна на първия ответник към момента на подписване на конкретните протоколи. Що се отнася до действията на несъстоятелния длъжник, обективирани в процесните Протоколи за прихващане - счита, че те също са недействителни, като в този смисъл твърди, че всички предпоставки, предвидени в хипотезата на чл.645 ал.4 от ТЗ са налице в процесния случай. Прихващането е извършено след началната дата на неплатежоспособността, която съгласно Решение № 260017 от 06.01.2021., СГС, ТО, VI- 9 състав е 27.02.2020г. В хипотезата на чл.645 ал.4 ТЗ, прихващането следва да е извършено не по-рано от една година преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, което условие е изпълнено, тъй като молбата, по която е образувано т.д. №699/2020г. и във връзка с която е открито производството по несъстоятелност на втория ответник е с дата 21.04.2020г. В законоустановения срок ответникът „В.-БГ“ ООД е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че между него и ответника „Н.Г.“ АД е бил сключен Договор за разпространение на билети за моментни лотарийни игри от 29.01.2016г. и Споразумение от 02.03.2019г. Със Споразумение от 12.02.2020г. било постигнато съгласие за прекратяване на договора, считано от 12.02.2020г. - преди определената начална дата на неплатежоспособността - 27.02.2020г., и преди влизане в сила на законодателни промени - 22.02.2020г., в резултат на които лицензът за дейността на „Н.Г.“ АД е отнет. Ответникът „В.-БГ“ ООД твърди, че извършените от него в качеството му на кредитор на „Н.Г.“ АД прихващания са валидни и допустими, тъй като били налични предпоставките на чл. 645 ал. 1 от ТЗ - кредиторът е извършил прихващанията със свои задължения към длъжника - задължението на „В.-Бг“ ООД по Протокол за прихващане с дата 27.02.2020г. е било за сума в общ размер, възлизащ на 37 347, 02 лв., а размерът на вземането от „Н.Г.“ АД - 32 569, 63 лв., а по Протокол за прихващане от 31.03.2020г. е било за сума в общ размер, възлизащ на 11 997 лв., а размерът на вземането от „Н.Г.“ АД - 1295, 69 лв.; преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност задълженията са съществували; преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, задълженията са били насрещни и еднородни и вземанията са били изискуеми и ликвидни. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че описаните в Протокола за прихващане документи не установяват момента на изискуемостта на същите. Поддържа, че от тях се установява, че вземането на ответника е било изискуемо и с настъпил падеж преди откриване на производството по несъстоятелност. Ответникът развива подробни аргументи за неоснователност и на предявения в условията на евентуалност иск по чл.645 ал.3 от ТЗ. Твърди, че е действал добросъвестно, а именно - всички предпоставки за извършване на прихващането са били налице като към момента на придобиване на вземането, не само, че не е знаел за настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, но не е знаел, че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Сочи, че тези обстоятелства не е имало как да ги знае, тъй като реално не са били настъпили към датата на придобиване на вземането. Твърди, че не е имал информация към момента на придобиване на вземането, ответното дружество „Н.Г.“ АД да е спряло плащания към трети лица, като не е имало спрени или забавени плащания към „В. - Бг“ ООД. Поддържа достоверност на датата на протокола за прихващане от 27.02.2020г. Развива подробни аргументи. Ответникът оспорва основателността на кумулативно съединения иск по чл. 645 ал. 4 от ТЗ с доводи, че активното вземане принадлежи на „В.-Бг“ ООД и прихващането е извършено именно от кредитора, а не от длъжника „Н.Г.“ АД. При условията на евентуалност ответникът „В. - Бг“ ООД предявява възражение за съдебно прихващане, в случай че съдът приеме за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършеното прихващане, обективирано в протокол от 27.02.2020г. и от 31.03.2020г. за сумата от 37 347, 02 лв. срещу задължение на „Н.Г.“ АД за заплащане на сумата от 32 569, 63лв. съгласно протокол за прихващане от 27.02.2020г., както и прихващане на задължението на „В. - Бг“ ООД за сумата от 11 997лв. срещу задължението на „Н.Г.“ АД за заплащане на сумата от 1295, 69 лв. съгласно протокол за прихващане от 31.03.2020г. Ответникът „Н.Г.“ АД не е депозирал писмен отговор. С допълнителната искова молба ищецът Т. Н. в качеството му на синдик на „Н.Г.“ АД /н/ е поискал да бъде допуснато изменение на исковата молба в частта, касаеща оспорената валидност на действията, относими към извършеното от кредитора материалноправно прихващане в хипотезата на чл. 645 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и искът да се счита предявен по реда на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД вр. чл. 645 ал. 1 ТЗ, а в условията на евентуалност - чл. 26, ал. 1, пр.1 и 2 ЗЗД вр. чл. 645 ал. 2 от ТЗ. Моли измененият иск да се счита предявен от „Н.Г.“ АД /н/ чрез синдика на дружеството против ответника „В. - Бг“ ООД. Моли съдът да прогласи нищожността на извършеното прихващане от ответника „В. - Бг“ ООД. Така направеното искане е оставено без уважение от съда с изложени мотиви в подкрепа на недопустимостта на искането. По отношение на доводите на ответника „В. - Бг“ ООД в писмения отговор на исковата молба, оспорва същите. Оспорва достоверността на датата на съставяне на приложените три броя тристранни споразумения с дати от 17.02.2020г. с твърдение, че това обстоятелство е настъпило в по-късен момент, т.е. след иницииране на производството по несъстоятелност и след назначаването на временния синдик като обезпечителна мярка. Излага се твърдение, че нито едно от сочените споразумения не представлява основание за възникване на вземания в полза на първия ответник, даващи му възможност за компенсация с насрещните му задължения към несъстоятелния длъжник. Твърди се недоказаност на възникването, съществуването и изискуемостта и на отразените в протоколите за прихващане от 27.02.2020 г. и 31.03.2020 г. вземания на „В. - Бг“ ООД от „Н.Г.“ АД и в размери от 804, 37 лв., 705, 52 лв. и 1 295, 69 лв. Поради което в полза на първия ответник не са възникнали вземания, даващи му възможност за предприемане на компенсаторни действия с втория ответник, което рефлектира върху валидността на процесните прихващания. Ищецът е оспорил достоверността на датите на протокол за прихващане от 27.02.2020 г.; на документите, отразени в двата Протокола за прихващане, като относими към момента на тяхното съставяне; на споразумението за прекратяване на Договор за разпространение от 29.01.2016г. Счита направеното от ответника възражение за прихващане за недопустимо, респ. за неоснователно. Твърди, че „В. - БГ“ ООД няма предявени в сроковете по чл. 685 ал.1, съответно чл.688 ал.1 ТЗ вземания в хода на производството по несъстоятелност, поради което паричните му претенции са погасени и същият няма качеството на кредитор на несъстоятелното дружество. В законов срок ответникът „В. - Бг“ ООД е депозирал допълнителен отговор на допълнителната искова молба. Излага подробни доводи за недопустимост на искането за изменение на искова молба с предявяване на иск по чл. 26 ЗЗД като цитира и практика на ВКС. Поддържа изложените в писмения отговор възражения и твърдения. Съдът, след като прецени събраните по делото и относими към спора доказателства и след като обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: От събраните по делото писмени доказателства, а и от служебно извършена справка от съда се установи, както следва. На 27.02.2020г. „Н.Г.“ АД основание чл. 625 ТЗ е депозирало молба, с която е поискало спрямо него да бъде открито производство по несъстоятелност, поради състояние на неплатежоспособност, да се определи начална дата на неплатежоспособността, а също така дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и дейността му да бъде прекратена. С молбата е поискано да бъде служебно наложена обезпечителна мярка - назначаване на временен синдик по смисъла на чл. 629а, ал. 1, т. 3. Въз основа на тази молба е образувано търг. дело № 447/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-14 с-в. С акт от 05.03.2020 г. молбата е обявена в ТРРЮЛНЦ при АВ по партидата на „Н.Г.“ АД. С определение от 04.03.2020 г. съдът по несъстоятелността на основание чл. 629а, ал. 1 ТЗ е допуснал обезпечение чрез назначаване на временен синдик, а именно назначил е Т. Н. за временен синдик на дружеството - „Н.Г.“ АД. Това определение е вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ по партидата на „Н.Г.“ АД на 11.03.2020 г. С определение от 05.06.2020 г. на основание чл. 629а, ал. 5 ТЗ съдът е отменил допуснатите предварителни обезпечителни мерки, в т.ч. и назначаването на временен синдик, съответно е постановено освобождаването на Т. Н., като временен синдик. Това определение е вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ по партидата на „Н.Г.“ АД на 05.06.2020 г. По молба на „Н.Г.“ АД с определение от 09.06.2020 г. съдът е постановил прекратяване на производството по търг. дело 447/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-14 с-в. Това определение е обявено в ТРРЮЛНЦ при АВ по партидата на „Н.Г.“ АД на 09.06.2020г. На 21.04.2020г. от кредитор на дружеството „Н.Г.“ АД - С.С.Д., с ЕГН ••••••••••, е депозирал в СГС молба с правно основание чл.625 ТЗ, с която е поискал спрямо дружеството „Н.Г.“ АД да бъде открито производство по несъстоятелност, поради неговата неплатежоспособност. С молбата е направено искане за налагане на предварителна обезпечителна мярка - назначаване на временен синдик на дружеството. Въз основа на молбата е образувано търг. дело № 669/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI- 9 състав. С определение от 23.06.2020 г. на основание чл. 629а, ал. 1 ТЗ съдът по несъстоятелността е допуснал обезпечение чрез назначаване на временен синдик и като такъв бил назначен Т. Н.. Това определение е вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ по партидата на „Н.Г.“ АД на 25.06.2020 г. С Решение от 06.01.2021 г. по т.д. № 669/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-9 състав, е открито производство по несъстоятелност на длъжника „Н.Г.“АД /в несъстоятелност/ и е определена начална дата на неплатежоспособността - 27.02.2020 г., прекратена е дейността му и правомощията на органите му на управление, като правото на управление и разпореждане с имуществото, включено в масата на несъстоятелността е възложено на назначения синдик. Това решение е влязло в сила на 12.05.2024 г. Видно от представен и приет като доказателство по делото договор за разпространение от 29.01.2016 г., между „Н.Г.“ АД и „В.-БГ“ ЕООД е учредена облигационна връзка. Съгласно съдържанието на този договор „Н.Г.“ АД, като организатор на моментна лотарийна игра „Национална лотария“ и моментна лотарийна игра „Национална лотария – моментни игри“ и разпространител на лотарийни билети, е предоставил на „В.-БГ“ ЕООД срещу възнаграждение права за разпространение на билети за моментни лотарийни игри „Национална лотария“, „Национална лотария – моментни игри“ и „Новолото“ от името и за сметка на „Н.Г.“ АД. „Н.Г.“ АД се е задължил да извършва доставки в полза на „В.-БГ“ ЕООД, като последният се е съгласил да ги приеме и разпространява, съответно да плати тяхната номинална стойност, като страните се подчиняват на условията възприети в клаузите на договора. Съгласно чл. 14 от договора „В.-БГ“ ООД се е задължил да заплаща на „Н.Г.“ АД номиналната стойност на всички видове лотарийни билети, продадени през предходния календарен месец, като плащането следвало да се извършва по банков път ежемесечно, в срок до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнася дължимата сума. В чл.15 от договора страните са уговорили, че за дейността си „В.-БГ“ ООД има право на възнаграждение, което се определя като процент от номиналната стойност на лотарийните билети, продадени чрез него през предходния календарен месец и е в размер на 9 %. Същото се заплаща в срок до 5 дни след получаването на фактурата, като „В.-БГ“ ООД следвало да издаде фактура само след отчитане на продажбите от предходния месец и след извършване на плащането на номиналната стойност на билетите. В чл. 17, ал. 4 от договора е предвидено, че „Н.Г.“ АД не може да прихваща вземанията си към „В.-БГ“ ООД, произтичащи от сключени я между тях договор. В чл. 17, ал. 5 от договора е предвидено, че „В.-БГ“ ООД може да прихваща свои насрещни ликвидни и изискуеми вземания срещу „Н.Г.“ ООД с вземания на „Н.Г.“ ООД, произтичащи от договора. На 02.03.2019г. „Н.Г.“ ООД и „В.-БГ“ ООД са подписали допълнително споразумение към договор за разпространение от 29.01.2016г., с който страните са уговорили, че „В.-БГ“ ООД има право да прихваща стойността на възнаграждението с ликвидни и изискуеми вземания на „Н.Г.“ ООД към „В.-БГ“ ООД, произтичащи от договора за разпространение. При извършване на прихващането „В.-БГ“ ООД изпраща протокол за прихващане на „Н.Г.“ ООД. На 12.02.2020 г. с допълнително споразумение между „Н.Г.“ АД и „В.-БГ“ ЕООД на основание чл. 20, т. 2 от договора за разпространение страните по взаимно съгласие са прекратили неговото действие, както и действието на допълнителното споразумение от 02.03.2019г. Сред приобщените по делото писмени доказателства са и два броя споразумения, сключени на 17.02.2020г. и едно на 27.02.2020 г. между ответниците и трети лица, с които страните по тези споразумения са се съгласили „В. – БГ“ ЕООД да погаси задълженията на „Н.Г.“ АД спрямо третите лице по споразуменията, чрез плащане. По делото е приложен и приет като писмено доказателство протокол за продадени билети от 17.02.2020г., от който е видно, че за периода от 01.02.2020г. до 17.02.2020г., стойността на продадените билетите е 7 448 лв., стойността на възнаграждението е 804.38 лв., а стойността на изплатените печалби за периода 01.02.2020 г. до 11.02.2020 г. е 6 833 лв. Този протокол е отразен в протокола за прихващане от 27.02.2020 г. Приобщен като писмено доказателство е и протокол от 10.03.2020г. за извършена ревизия на билети в обекти на „В.-БГ“ ЕООД във връзка с финално отчитане по договор за разпространение 29.01.2016 г. В него е отразено, че за периода от 01.03.2020 г. до 10.03.2020 г. отчетените количества и суми са в общ размер на 11 997 лв. Този протокол е предмет на протокола за прихващане от 31.03.2020 г. От горните протоколи се установява периодът, в който в извършена продажбата на билетите, стойността на продадените или заменени билети или изплатени печалби; дата на съставянето им. Видно от протокола за прихващане от 27.02.2020г. задълженията на „В.-БГ“ ЕООД към „Н.Г.“ АД са в общ размер на 37 347.02лв., от които: 29 899.02 лв. – остатък по протокол от 07.02.2020 г., и 7 448 лв. – по протокол за продадени билети от 17.02.2020 г. Вземанията на „В.-БГ“ ЕООД от „Н.Г.“ АД са в общ размер на 32 569.63 лв., от които 8342.89 лв. по протокол за изплатени печалби, 4 823.00 лв. по споразумение от 17.02.2020 г. за погасяване на задължения на „Н.Г.“ АД към трети лица, 14 064.74 лв. - по споразумение от 17.02.2020 г. за погасяване на задължения на „Н.Г.“ АД към трети лица, 5 339.00 лв. - по споразумение от 27.02.2020 г. за погасяване на задължения на „Н.Г.“ АД към трети лица. След извършеното по взаимно съгласие прихващане до размера на по-малкото вземане, това на „В.–БГ“ ЕООД, последното следвало да изплати остатък на „Н.Г.“ АД в размер на 4 777.39 лв. В протокол за прихващане от 31.03.2020 г. е посочено, че „В.-БГ“ ЕООД има задължения към „Н.Г.“ АД в размер на 11 997.00 лв., произтичащи от протокол за извършена ревизия от 10.03.2020г. Като насрещно вземане на „В.-БГ“ ЕООД към „Н.Г.“ АД е посочено вземане по фактура № 10485 от 31.03.2020 г. в размер на 1 295.69 лв. В протокола е отразено, че след извършено прихващане на двете вземания до размера на по-малкото, „В.-БГ“ ЕООД следва да изплати на „Н.Г.“ АД сума в размер на 10 701.31 лв. По делото е изслушано и прието без възражения заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението е, че във връзка с извършените прихващания на взаимни вземания и задължения между страните на датите - 27.02.2020 г. и 31.03.2020 г., при извършените проверки в счетоводствата на двамата ответници, респ. по счетоводни данни на „Н.Г.“ АД и на „В.-БГ“ ООД се констатира, че прихващания са осчетоводени и при двамата ответници и счетоводните записвания кореспондират и при двете дружества — ответници по делото. От заключението на приетата по делото счетоводна експертиза се установява също, че осчетоводяването е извършено на съответните дати (27.02.2020 г. и 31.03.2020 г.), посочени като дати на съставяне на протоколите, поради което и съдът приема, че протоколите са съставени именно на посочените в тях дати и възраженията на ищеца за антидатирането им са недоказани и неоснователни. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Институтът на прихващането е уреден в чл. 103 - чл. 105 от ЗЗД. Съгласно ТР по т.д. № 2/2020 г., ОСГТК, ВКС, т. 1, той изисква насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи. Необходимо е вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо. Задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо. Достатъчно е да е изпълняемо. Другата предпоставка е ликвидността. Тя е изискване само към активното вземане. Ликвидно е активното вземане, определено по основание и размер, което е безспорно. Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. За да породи предвидения в закона ефект - погасяване на насрещните вземания до размера на по- малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер. Извършено извън процеса, т.нар. в практиката и доктрината "извънсъдебно прихващане", изявлението е безусловно. За да породи действие, трябва да достигне до адресата. Възможно е обаче, в границите на уредената от чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето, прихващането да се осъществи и чрез споразумение между лицата, които си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. Така са процедирали и ответните страни по разглежданите искове, доколкото протоколите за прихващане са двустранно подписани и имат характер на споразумения. Споразумението за прихващане предполага насрещни съвпадащи волеизявления на договарящите страни, насочени към постигане на една обща цел - погасяване на вземанията, които страните си дължат взаимно по силата на валидно възникнали и обвързващи ги правоотношения, до размер на по-малкото от тях. Когато прихващането е уговорено в споразумение/договор, пораждането на правните последици по чл. 104 ЗЗД е резултат от съвпадащите волеизявления на двете страни. В производството по несъстоятелност правилата и редът за извършване на прихващане от кредиторите са уредени в чл.645 от ТЗ. Съгласно текста на ал. 1 кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към длъжника, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Разпоредбата дава възможност на прихващащия кредитор да удовлетвори своето вземане извън производството по несъстоятелност, без да се конкурира с останалите кредитори, погасената част от задължението му не постъпва в масата на несъстоятелността, в резултат - масата на несъстоятелността намалява, като останалите кредитори ще получат по-малко удовлетворение, отколкото биха получили, ако прихващането не беше извършено. Прихващането обаче е допустимо в несъстоятелността, тъй като кредиторите не могат да бъдат лишени от права, които са имали преди откриване на производството по несъстоятелност. Синдикът е изразил мнение, че прихващане може да направи само кредитор, който е предявил вземането си пред съда по несъстоятелността, а ответника „В.-БГ“ ООД не бил сторил това в установените законови срокове. Съдът не споделя доводите на ищеца, изложени в тази посока. Непредявяване на вземането не лишава кредитора от възможността да извърши прихващане дори след изтичане на преклузивния срок по чл. 688, ал. 1 от ТЗ за предявяване на вземанията пред съда, ако условията за извършването му са били налице преди изтичането на този срок. Възприемане на обратното становище би довело до стеснително тълкуване на понятието кредитор и до отричане на общите разпоредби на ЗЗД. Разпоредбата на чл. 645, ал. 1 от ТЗ ясно поставя следните условия за извършване на прихващането - висящо производство по несъстоятелност, две насрещни и еднородни вземания на кредитори и на длъжника, които да са възникнали валидно и да съществуват преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, като вземането на кредитора да е било и изискуемо (т.е. да е било с настъпил падеж). От събраните по делото доказателства се установява действителността, съществуването и изискуемостта на насрещните вземания, които са предмет на оспорваните прихващания от 27.02.2020 г. и 31.03.2020 г. Страните са уговорили извършване на прихващане и след като същото е допустимо при изискуеми задължения, посочено е основанието на задълженията, а сумите са осчетоводени в двете дружества и страните ги признават, то прихващането е допустимо. Относно падежът на задълженията, доколкото не е посочен друг срок за плащане, като при липсата на уговорен срок за плащане, следва да се приеме, че плащането е било дължимо при изтичане на периода от време, за който е дължимо възнаграждението по договора за разпространение, респ. датата следваща деня на съставяне на фактурата (чл.303а, ал.3 ТЗ) и вземанията са били изискуеми. Протоколите са съставени на дата, предхождаща решението от 06.01.2021 г. за откриване на производството по несъстоятелност, като не се доказа твърдението на ищеца, че вземанията са станали изискуеми на дата по-късна от съставянето на протоколите. Следователно, налице са били предпоставките за извършване на прихващане и същото е породило правни последици. Така извършените прихващания, доколкото са породили своето действие, могат бъдат атакувани само чрез исковете по чл. 645, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, които имат специален характер за този вид погасителен способ. Те уреждат обичайната хипотеза на прихващане, извършено чрез едностранно изявление на длъжника, съответно на кредитора, в която за обявяване на прихващането за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността е достатъчно да се докажат елементите от фактическия състав на съответната разпоредба, квалифицираща прихващането като недействително спрямо кредиторите. Вследствие уважаването на иска по чл. 645, ал. 3 или ал. 4 ТЗ се заличава погасителният ефект на прихващането и вземането/вещта, предмет на прихващане, подлежи на връщане в масата на несъстоятелността по повод на предявен от синдика, а при негово бездействие – от всеки кредитор на несъстоятелността, осъдителен иск. В специфичната хипотеза, в която прихващането е уговорено чрез споразумение/договор между длъжника и негов кредитор, както е в настоящия случай, за заличаване на погасителния ефект на прихващането като необходимо условие за попълване на масата на несъстоятелността с парите или вещите, предмет на прихващането, е възможно само при едновременно признаване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на насрещните изявления за прихващане на двете договарящи страни, тъй като самото прихващане е последица от постигнато общо съгласие на страните вземанията им да бъдат погасени на основание чл. 104 ЗЗД до размер на по-малкото от тях. Поради обвързаността на двете изявления, формиращи съдържанието на споразумението за прихващане, синдикът, а при негово бездействие, всеки кредитор на несъстоятелността, има правен интерес да предяви иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ за оспорване на извършеното от длъжника прихващане, само ако оспори като недействително на основание чл. 654, ал. 3 ТЗ и прихващането, извършено от кредитора, и обратното. В противен случай правен интерес не съществува, тъй като обявяването за недействително само на прихващането на едната страна няма да доведе до отпадане на погасителния ефект на договорното прихващане с последица връщане в масата на несъстоятелността на вземането, предмет на извършеното от длъжника прихващане. В случая, доколкото ищецът е предявил и двата иска, съдът намира, че е налице правен интерес. Предявяването на исковете е допустимо единствено в периода след откриване на производството по несъстоятелност до прекратяването му с влязъл в сила съдебен акт (определение № 394 от 29.07.2016 г. по ч. т. д. № 1457/2016 г., II т. о., ВКС), като тази предпоставка относно наличие на висящо производство по несъстоятелност също е налице. Спазен е и преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 645 ал. 3 ТЗ прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. С този иск се упражнява субективно право за прогласяване относителната недействителност – по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващане, извършено от кредитор. Искът има за предмет прихващания, които са осъществени както преди, така и след откриване на производството по несъстоятелност. За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи, че срещу „Н.Г.“ АД е било открито производство по несъстоятелност, че „В.-БГ“ ООД, като кредитор на „Н.Г.“ АД, е извършено изявление за прихващане на 27.02.2020г. и на 31.03.2020г., като прихващането е извършено не по-рано от една година преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, въз основа на която е било открито производството по несъстоятелност и че кредиторът е знаел за неплатежоспособността на длъжника. Според чл.645, ал.4 ТЗ недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващане, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата, независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения. За да бъде основателен иска, следва да се установи, че изявлението за прихващане изхожда от длъжника; това изявление да е осъществено след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 645 ал. 4 ТЗ е да докаже, че „Н.Г.“ АД /в несъстоятелност/ е извършило описаните в исковата молба прихващания след началната дата на неплатежоспособност, но не по-рано от една година преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Не е спорно откриването на производство по несъстоятелност срещу „Н.Г.“ АД, с определяне на начална дата на неплатежоспособността 27.02.2020г., по молба по чл. 625 от ТЗ от 21.04.2020г. на кредитор. По отношение на прихващането, извършено с протокол от 27.02.2020 г.: Вземанията и задълженията на длъжника, предмет на протокол от 27.02.2020г. са били възникнали към тази дата, видно от протокол № •••••••••• от 17.02.2020 г., удостоверяващ информацията за продадените билети и изплатените печалби, както и подписаните три броя споразумения – две от тях на 17.02.2020г. и един на 27.02.2020г. За да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите прихващането, кредиторът, макар и придобил вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, към момента на придобиването им е следвало да има знание за настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, на длъжника или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Макар едно от споразуменията да е подписано на 27.02.2020 г., която дата съвпада с датата на първоначално подадената от длъжника молба за откриване на производство по несъстоятелност, производството по която е било прекратено, поради оттеглянето на молбата, не може да бъде изведено заключение за наличието на знание у кредитора за състоянието на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, или знание за подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност. Вземанията са възникнали и по-рано от датата, сочена от ищеца като дата на отнемане лицензът на дружеството (22.02.2020г.), като този факт сам по себе си принципно не би могъл да обоснове неплатежоспособност на длъжника, от което да бъде направен и извод за знание у кредитора за неплатежоспособност. Следователно, не са налице предпоставките на закона за уважаване на иска по 645, ал. 3 ТЗ за обявяване недействителност на прихващането и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. За основателността на предявения иск по чл.645, ал. 4 ТЗ не е необходимо да се установяват фактите, свързани със знанието на определени обстоятелства у кредитора, за разлика от хипотезата на чл. 645, ал. 3 ТЗ, която има за предмет извършено от кредитор прихващане. Относителната недействителност по чл.645 ал.4 ТЗ е налице при настъпване на предвидените в закона обективни факти, а именно, че прихващането е извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата, без да се държи сметка за момента на възникване двете насрещни задължения. В случая, прихващането от 27.02.2020 г. не попада в хипотезата на тази алинея и евентуалният иск за обявяване относителна недействителност на това прихващане се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен с решението по делото. По отношение на прихващането, извършено с протокол от 31.03.2020 г.: Насрещните вземания са от дати 10.03.2020г. и 31.03.2020г., а прихващането е извършено на 31.03.2020г., която дата е след датата на неплатежоспособността (27.02.2020г.) и преди датата на решението за обявяване на несъстоятелността (06.01.2021г.). За да се уважи иска по чл.645, ал.3 ТЗ по отношение на това прихващане също следва да бъде изследван въпросът за наличието на субективната предпоставка (знание у кредитора) към момента на придобиване на вземането или задължението кредиторът да е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Молбата за обявяване в несъстоятелност подадена от длъжника е била обявена в ТРРЮЛНЦ на 05.03.2020 г. и като основание за настъпване на това състояние е посочено лишаването на длъжника от лиценз за извършване на основната му дейност с оглед на законодателни промени, обявени в ДВ. Ето защо, извършеното на 31.03.2020г. прихващане съдът намира за недобросъвестно, поради което са налице предпоставки за обявяването му за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността. При това положение предявеният главен иск по чл.645, ал.3 ГПК е основателен и следва да се уважи, а евентуално предявеният иск по чл.645, ал.4 от ТЗ не следва да бъде разглеждан, поради несбъдване на процесуалното условие за това. По разноските: Право на разноски при този изход на делото се следват както на ищеца- синдик, така и на ответника - „Ф.Г.“ ООД, като и двете страни са заявили своевременно искане по чл. 78 ГПК за присъждане на разноски в тяхна полза и са представили списъци по чл. 80 ГПК. При уважаване на предявените от синдика искове, направените от ищеца разноски се присъждат в полза на масата на несъстоятелността. Синдикът Т. Н. установява да е извършил разноски, както следва: 600 лв. за заплатено възнаграждение за вещо лице и 1546 лв. за заплатен адвокатски хонорар с начислено ДДС за извършено процесуално представителство по делото от адв. Л.Г. и от адв. К. М.. Приложени са доказателства за реално сторени разноски. Предвид уважаване на единия иск по чл. 645, ал. 3 ГПК по отношение на протокол за прихващане от 31.03.2020 г., полагащият се размер на разноските подлежащи на присъждане по чл. 78, ал. 1 ГПК и възлиза на сумата от 82.10 лв. Ответникът „Ф.Г.“ ООД следва да бъде осъден да заплати в полза на масата на несъстоятелността на дружеството „Н.Г.“АД сумата от 82.10 лв. На свой ред, ответникът „Ф.Г.“ ООД е поискал присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лв. При отхвърляне на иск по чл. 645–647 ТЗ, предявен от синдика, разноските по делото, направени от третото лице, се събират от масата на несъстоятелността (чл. 620, ал. 7 ТЗ). В този случай се осъжда длъжникът независимо, че има качеството на ответник по отхвърления иск, като в конкретния случай тези разноски са за юрисконсултско възнаграждение в размер на 519 лв. (като размерът е съобразен с установените минимални и максимални размери по Наредба за заплащане на правната помощ – чл. 25, ал. 1 и 2). С оглед изхода на делото, дължимата държавна такса в производството, от предварителното заплащане на която ищецът е освободен, съразмерно с частта, с която искът отхвърлен, e за сметка на масата на несъстоятелността и следва да се осъди длъжникът в открито производство по несъстоятелност да я заплати, като същата е в размер на 1302.79 лв. Дължимата се държавна такса в размер на 51.82 лв. по уважения иск се възлага в тежест на ответника „Ф.Г.“ ООД и следва да се възложи и плащане по бюджета на СГС. Така мотивиран Софийски градски съд