Решение № 2124 от 28.6.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 627/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на „А.“ Е•••, с ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя А. Г., подадена чрез процесуалния представител по пълномощие - адв. Б. Б., вписана в АК – Благоевград, с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], против Решение № 61 от 03.04.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 522/2023 г. по описа на Районен съд – Разлог, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 21-КХ 9/16.08.2023 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Благоевград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за доказаност на нарушението. Сочи се още, че същото представлява маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че при издаване на процесното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са останали неконстатирани от съда. По изложените в жалбата аргументи се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което процесното наказателно постановление да бъде отменено. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител – законен или упълномощен такъв. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – Благоевград, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Административен съд - Благоевград, след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, като съобрази доводите на страните и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съображения: С обжалваното решение Районен съд – Разлог е потвърдил Наказателно постановление № 21-КХ 9/16.08.2023 г., издадено от Директора на ОДБХ - Благоевград, с което на „А.“ Е•••, за нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за храните /ЗХ/, на основание чл. 128, ал. 2, във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 1 от ЗХ, е наложена имуществена санкция в размер на 4000.00 /четири хиляди/ лева. За да постанови този резултат районният съд е приел, че нарушението, за което е ангажирана имуществената отговорност на дружеството, е безспорно доказано от обективна страна и правилно квалифицирано, като съответна по вид и размер е и наложената санкция. Приел е още, че в случая не са налице формални и процесуални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализиране на имуществената отговорност на дружеството не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Констатирал е, че процесното неизпълнение не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН, респективно, че задълженият субект не следва да бъде освободен от отговорност по този законов ред. Решението е правилно. Фактическите положения по случая са установени правилно от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а правните му изводи кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. Имуществената отговорност на „А.“ Е••• е ангажирана за това, че при извършена на 16.03.2023 г. проверка от инспектори в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ – Благоевград, на хранителен магазин /регистриран по ЗХ/, стопанисван от дружеството – касатор, е установено, че в търговската зала на обекта са изложени с цел продажба храни /подробно описани по вид и брой в АУАН и НП/ с изтекъл срок на годност. Противно на тезата на касатора, по делото безспорно е установено, че „А.“ Е••• стопанисва процесния обект, с оглед на което обстоятелство притежава качеството „бизнес оператор“ по смисъла на чл. 9 от ЗХ и §1, т. 6 от ДР на ЗХ. Безспорно е установено също така, че визираните в АУАН и НП хранителни продукти, към момента на проверката, са били с изтекъл срок на годност. Що се касае до доводите на касатора, с които е аргументирано възражението му за несъставомерност на процесното неизпълнение, следва да се посочи, че процесните стоки са били изложени за продажба, редом до тези, за които не са били констатирани несъответствия по см. на ЗХ, т.е. не са били отделени, както се твърди в касационната жалба. По този начин потребителите са имали пряк достъп до тях, предвид начина им на предлагане. За тези факти свидетелстват показанията на св. М. и св. Г. – М., които са имали лично и непосредствено възприятие върху релевантните по случая факти и обстоятелства, при и по повод изпълнение на служебните си задължения. Правилно в тази връзка районният съд, анализирайки събрания по делото доказателствен материал е констатирал, че храните са били изложени с цел продажба, поради което в случая е налице „дистрибуция на храни“, доколкото се касае за търговия с такива. От правна страна, след като в случая е налице търговия с храни, следва и логичният извод, че операторът е субект на задължението по чл. 4, ал. 1 от ЗХ, съгласно който храната трябва да е годна за консумация от хора по отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични качества и състав, както и да не представлява опасност за човешкото здраве. Това правило за поведение произтича пряко от забраната, установена с чл. 14, пар. 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 178/2002 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, съответно възпроизвежда на национално ниво правилото на чл. 24, пар. 1, изр. 2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1169/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията, което гласи, че след крайната дата на „срока на годност" се счита, че дадена храна не отговаря на изискванията за безопасност в съответствие с член 14, параграфи 2—5 от Регламент (ЕО) № 178/2002. При това нормативно положение, установено на национално и Общностно ниво, следва категоричният извод, че дружеството е осъществило санкционния състав на чл. 128, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от ЗХ, съгласно който, на бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв. Нормата на чл. 128, ал. 1, т. 1 от ЗХ на свой ред гласи, че се налага глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което наруши разпоредбата на чл. 4, ал. 1. Ето защо, изводите на РС за доказаност и правилна квалификация на нарушението са правилни и обосновани, а доводите на касатора в обратна насока – неоснователни. Неоснователни са и твърденията на касатора за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено, а предхождащият го акт за установяване на административно нарушение е съставен от компетентни органи, спазени са сроковете, формата и редът при издаването им респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 4, ал. 1 от ЗХ. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, по отношение описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. От своя страна процесното НП, съответствайки в пълна степен на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, съдържа: името и длъжността на лицето, което го е издало; датата на издаването и номера на постановлението; датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; индивидуализация на нарушителя; достатъчно подробно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и всички обстоятелствата, при които е извършено. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а АУАН и НП са надлежно връчени. Съответна на закона е и преценката на РС – Разлог, че в конкретния казус не са налице предпоставките, обуславящи приложението на чл. 28 ЗАНН. Не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, каквото е изискването според легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Всички доводи на касатора относно приложимостта на института по чл. 28 от ЗАНН са от значение за определяне размера на наказанието, а не за неговата наказуемост. Но доколкото в случая имуществата санкция е определен в минималния размер по чл. 128, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от ЗХ, то същият не подлежи на ревизиране от съда. Инцидентният характер на нарушение категорично не е обстоятелство, което само по себе си обуславя приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Акцент, обаче, следва да бъде поставен върху друго обстоятелство – в обекта са констатирани 21 вида храни, неотговарящи на изискването по чл. 4, ал. 1 от ЗХ. За пълнота и изчерпателност по довода на касатора за маловажност на нарушението, поддържано и пред първа съдебна инстанция, настоящият касационен състав намира за необходимо да посочи, че със ЗХ се уреждат обществени отношения свързани с изискванията към безопасността на храните, изискванията към бизнес операторите и лицата, работещи в обекти за производство, преработка и/или дистрибуция на храни, изискванията при производство, преработка и/или дистрибуция на храни и др. /чл.1 от ЗХ/. Законодателството в областта на храните се стреми към постигането на една или повече от общите цели за висока степен на опазване на живота и здравето на човека и защита на интересите на потребителите. Предвиденият контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушения по закона е по-строга. ЗХ определя висока степен на обществена опасност на деянията, изразяващи се в нарушаване на неговите норми. В съответствие с тази отчетена от законодателя висока степен на обществена опасност са и предвидените относително високи размери на наказанията - глоба и имуществена санкция, високият минимален праг на същите, както и императивът този размер да бъде налаган като наказание. Следователно, специфичният характер на извършеното деяние, не може да го определи, като маловажно. Ето защо, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. С оглед изхода от спора, претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, е основателно. В настоящия случай, предвид разпоредбите на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ, както и предвид фактическата и правната сложност на делото, обема осъществена защита и обстоятелството, че пред касационната инстанция е проведено само едно съдебно заседание, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение за касационната инстанция, е в размер на 80.00 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на касационния жалбоподател. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в и чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, Административен съд – Благоевград