РЕШЕНИЕ

№ 790

гр. Стара Загора, 10.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело № 20255530100632 по описа за 2025 година Предявен е осъдителен иск по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 и 52 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Ищцата Е. С. Ж. твърди в исковата си молба, че работи като медицинска сестра в Комплексен онкологичен център гр. Стара Загора. Сочи, че на 17.01.2025г. около 7.45 часа, след края на нощната си смяна е вървяла към главната алея на двора на УМБАЛ “Проф. Д-р Ст. Киркович” на път към дома си, когато внезапно и без каквото и да е предизвикване от нейна страна била нападната от три бездомни кучета. Получила множество ухапвания в областта на подбедрицата на десния крак. Уплашила се силно и крещяла за помощ. За нейно щастие наблизо минавал мъж, който отивал на работа на строителна площадка в района на болницата. Мъжът се бил притекъл на помощ на пострадалата и успял да разгони с викове кучетата. Предложил й да я изпрати и тръгвайки заедно в посока източния изход на болницата отново били нападнати от кучетата. Наложило се мъжът отново да ги разгони с викове и камъни, след което бездомните кучета се отдалечили. Мъжът на име Г. В. Д. изпратил Е. до стоянката на такситата на ул. “Д-р Т. Стоянович”, след което тя се прибрала в дома си, който се намира на ул. “Ген. Столетов” № 45. В дома й бил съпруга й •••. Влизайки в апартамента Е. се разплакала и дълго време съпругът й не е успявал да я успокои. Страхът и уплахата били огромни, както и болката, която изпитвала в областта на наранените части на крака. Мъжът й я закарал в Инфекциозното отделение на УМБАЛ “Проф. Д-р Ст. Киркович”, където потърсила първа помощ.

Посетили и спешното отделение към болницата. Направена била обработка на раните като била поставена и ваксина. Определени били още две дати, на които също били поставени ваксини - 21.01 и 24.01.2025 г. По-късно на същия ден пострадалата посетила кабинета по съдебна медицина на УМБАЛ “Проф. Д-р Ст. Киркович”, където била прегледана от д-р •••••••••• - специалист съдебен лекар. При прегледа съдебният лекар установил разкъсноконтузни рани, охлузвания и кръвонасядания на дясната подбедрица. Описаните травматични увреждания били причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговаряли на получените по време и начин съобщени от пострадалата, а именно от ухапване от куче. Те били причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

По времето, когато карал съпругата си с колата до Инфекциозното отделение на УМБАЛ “Проф. Д-р Ст. Киркович”, ••• също лично бил възприел трите кучета, които са продължили да се разхождат свободно из двора на болницата. В 08.59 часа той се обадил на горещия телефон на Община Стара Загора за да сигнализира, че кучетата се разхождат свободно и нападат хора. В същия ден съпругът на пострадалата ••• успял да се срещне и с работника, който оказал първа помощ на пострадалата и му благодарил сърдечно.

На 20.01.2025 г. Е. Ж. посетила за преглед личния си лекар д-р ••••••••••, тъй като болките в крака й продължавали. След извършения преглед д-р •••••••••• издала болничен лист № Е20242896350 от 20.01.2025 г., съгласно който била предписана временна неработоспосоност за период от 10 календарни дни. На 29.01.2025 г. се явила на преглед при личния си лекар, който продължил болничния й лист с нови три дни. Ищцата твърди, че освен претърпяната физическа болка, която не отшумяла и към днешна дата, също преживяла силни уплаха и стрес свързани с ухапването от бездомните кучета. Споменът й за конкретния механизъм на ухапването не бил напълно ясен и подреден, поради изпитания ужас и страх, като не била в състояние да посочи дали е била ухапана от едно или от няколко кучета, но факта че били три се потвърждавал от обясненията на прекия очевидец на инцидента Г. В. Д.. Подробно описаният по-горе инцидент и свързаните с него болки и страдания обуславяли правния интерес от предявяване на настоящия иск за обезвреда на претърпените от нея неимуществени вреди.

Искането е, съдът да осъди Община Стара Загора, представлявана от Кмета на общината Живко Тодоров, да заплати на Е. С. Ж., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: град Стара Загора, ул. „Ген. Столетов" № 45, вх.А, ет.6, ап.42, сумата от 3500.00 лв. (три хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в преживените болки, страдания, стрес и психическо и емоционално безпокойство от нападение и ухапвания от бездомни кучета на 17.01.2025 г. около 7.45 часа в двора на УМБАЛ “Проф. Д-р Ст. Киркович” гр. Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 17.01.2025 г. до окончателното му изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който заявява, че претенцията на ищеца е основателна, но оспорва същата по основание и размер.

Счита, че твърдените в исковата молба обстоятелства не отговаряли на истината. По делото не били представени доказателства, че Е. С. Ж. била нападната от бездомни кучета, както и че претендираните неимуществени вреди - болки и страдания били в резултат на ухапване от именно такова животно.

В исковата молба липсвали доказателства, че въпросните кучета били без стопанин, както и че настъпилите болки и страдания са именно от безстопанствени кучета. В приложените по делото медицински документи, включително и от съдебно медицинското удостоверение нямало детайлно и конкретно описание на механизма на получаване на твърдяната травма. Към исковата молба липсвали и доказателства относно периода на възстановяване.

Оспорва представените по делото писмени обяснения от Г. В. Д. и моли да не бъдат приемани като доказателство по делото. Обясненията не били дадени пред съда и не било ясно дали същите в действителност са дадени от Г. В. Д.. Наред с това следвало да се отбележи, че Община Стара Загора чрез своите служители изпълнявала възложените й задължения по Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност, поради което липсвало противоправно деяние /действие или бездействие/, от което да са настъпили вреди. Това било видно от Писмо изх. № 10-11-1543/06.02.2023 г. до ОДБХ - Стара Загора, ведно със справките към него, Писмо изх. № 10-11-2127/21.02.2024 г. до ОДБХ - Стара Загора, ведно със справките към него и Програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета приета с решение № 842 по протокол № 20 от 25.03.2021 г. на Общински съвет - Стара Загора. Искането е, съдът да отхвърли предявената срещу Община Стара Загора искова молба. Претендират се разноски.

След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.

За основателност на иска на основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане и конкретно - че в резултат на противоправно бездействие в участък - общинска собственост, по отношение на който ответникът има задължение за полагане на необходимата грижа, касаеща овладяването популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Стара Загора, са нанесени телесни увреди от ухапвания на бездомни кучета и са настъпили неимуществени вреди у ищцата Е. С. Ж. - болки и страдания. Ответникът следва да проведе насрещно доказване.

Безспорно между страните е, че посочения участък (двора на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“) е на територията на община Стара Загора.

Спорно между страните е дали нападението е осъществено от безстопанствено куче.

Оспорва се и причинно- следствената връзка между настъпилите вреди и нападението от куче в двора на болницата.

По отношение на правната квалификация, съдът намира, че правилната правна квалификация в случая е именно чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД. По чл. 49 ЗЗД отговаря този, който е възложил на друго лице някаква работа. В случая общината отговаря за бездействието на работниците и служителите, на които е възложила дейността по овладяване на популацията на безстопанствените кучета и контрола над тях. Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ/ животно т.е. вещта/животното следва да бъде единствената причина за увреждането, какъвто не е настоящия случай. Отговорността за вреди от вещи по чл. 50 от ЗЗД е обективна - каквато и грижа да е положил собственикът, причинена ли е вреда, той дължи обезщетение. Отговорността за чуждо поведение (действия и бездействия) по чл. 49 от ЗЗД също е обективна (безвиновна), защото възложителят отговаря при същите условия, при които отговаря и прекият причинител на вредата. Отговорността на прекия причинител на вредата по чл. 45 от ЗЗД обаче е виновна - ако той е положил дължимата грижа, обезщетение не дължи нито той, нито отговорния за неговите действия. Такава е отговорността на общината за вреди от безстопанствени кучета - тя отговаря, ако нейните служители не са положили дължимата грижа.

Отговорността на Общината следва да бъде ангажирана по чл. 49 ЗЗД, с оглед твърденията за противоправно бездействие, свързано с овладяване на популацията на безстопанствените кучета и контрола над тях.

Ищцата твърди, че инцидентът е станал около 8 сутринта на 17.01.2025г. в двора на болницата – УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“, когато е била нападната от три безстопанствени кучета.

За получените наранявания представя следните доказателства: лист за преглед на пациент от 17.01.2025г., извършен в 10.05 часа с посочена диагноза „ухапване или удар от куче“. Записано е също така при прегледа, че пациентката съобщава за нападение и ухапване от бездомно куче в района на болницата на долния десен крайник. Обективно при прегледа се установява, че са налице разкъсно- прободни рани на десен долен крайник. Раната е обработена и са поставени тап ваксини. съдебно-медицинско удостоверение от 17.01.2025г., издадено при прегед от съдебен медик около 11 часа т.е. по-малко от три часа след нападението от кучета. При прегледа са установени разкъсно – контузни рани, охлузвания и кръвонасядания на дясната подбедрица. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди и тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, съобщени от пострадалата, а именни ухапване от куче. Те са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Амбулаторен лист от 20.01.2025г. с основна диагноза „открита рана на подбедрицата с неуточнена локализация“. Пациентката съобщава за открити рани в областта на задната част на дясната подбедрица след ухапване от куче. Терапията е дадена от инфекционист и е била извършена реимунизация против тетанус и дифтерия. Болничен лист, издаден от личен лекар за периода от 20.01.2025г. до 29.01.2025г. т.е. за период от 10 дни.

По делото са приложени писмени обяснения от Г. В. Д. от 23.01.2025г., в които същият твърди, че на 17.01.2025г. около 7.45 часа сутринта е отивал на работа в окръжна болница Стара Загора на строителна площадка и видял три агресивни кучета да нападат жена. Притекъл се на помощ и предложил да я изпрати донякъде, след което въпреки че бил с нея кучетата пак я нападнали и тогава той ги изгонил и те се отдалечили. Тези писмени обяснения не са дадени за процеса по настоящото дело, а представляват частен свидетелстващ документ. По принцип частните свидетелстващи документи са годни доказателствени средства (допустими според процесуалния закон), стига да няма забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват. Съдът ги преценява по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Тъй като тези документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежи на доказване по общите правила на ГПК – чл. 153, 154 и 155 – така Решение № 50 от 21.07.2017г. по гр.дело № 4880/2014 г. на ВКС IV ГО.

В своя защита община Стара Загора представя документи, с които счита, че е изпълнила задълженията си по Закона за защита на животните и Закона за втеринаромедицинската дейност, а именни касателно овладяване на популацията на безстопанствените кучета.

Представена е извадка от Решение № 842 от 25.03.2021г. на заседание на Общинския съвет в гр. Стара Загора, с което е приета нова Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на общината. Приложена по делото е и самата Програма – л. 26 – л. 35 от делото. Представени са два броя справки, представляващи отчет за изпълнение на програмите за овладяване на популацията на безстопанствени кучета за 2021г. Видно от първата справка – л. 23 – л. 24 от делото, същата е от 06.02.2023г. и представя статистика за извършени дейности по овладяване на популацията за периода 2020 – 2022г. Видно от втората справка – л. 37 – л. 40 от делото, същата е от 21.02.2024г. и преповтаря статистиката за извършени дейности по овладяване на популацията за периода 2020 – 2022г., като се добавят данни и за 2023г. Инцидентът, предмет на настоящото дело се е случил през 2025г. т.е. почти две години след последните справки, предоставени от общината. Липсва такава за 2024г., още повече че видно и от представените справки за предходни години не е извършвано преброяване, което е индикатор за това дали общината се бори ефективно с овладяване на популацията с безстопанствени кучета. От представената по делото статистика се установява, че преброяване за 2020г. и 2021г. не е извършвано, а само през 2022г. са преброени 167 броя безстопанствени кучета. За 2023г. също няма извършено преброяване, същевременно броя на заловените животни нараства, което е индикатор за нарастване на броя им, но без актуална статистика за преброяването не може да се установи дали усилията на общината са дали резултат по отношение на контрола на размножаването на безстопанствените кучета. Дейностите по програмата се извършват във Ветеринарна амбулатория на територията на единствения регистриран Приют за безстопанствени животни в с. Могила.

По делото е представена справка от Община Стара Загора, видно от която на 17.01.2025г. в 9.05 часа към Горещия телефон на Община Стара Загора е подаден сигнал от г-н Желев, че три големи кучета са нападнали жена му. Сигналът е препредаден към Приюта за безстопанствени животни, откъдето след около час са отговорили, че кучето е било заловено. Според така представения сигнал кучето е било заловено от Д. Г. - служител в Приюта за безстопанствени животни.

По делото е изготвен и съдебно – медицинска експертиза, която съдът кредитира изцяло. Съгласно експертизата Е. С. Ж. е получила рани от ухапване от куче на дясната подбедрица. Уврежданията са еднотипни и имат еднакъв оздравителен период, който е около 3-4 седмици. Като лечение е била приложена хирургична обработка, локални медикаменти, превръзки и ваксинация. Според вещото лице уврежданията са причинени от действието на твърди тъпо-ръбести предмети, каквито са зъбите на куче и отговарят да са били получени по време и начин, съобщени в исковата молба.

Към датата на изготвяне на заключението все още има следи – кожата на мястото на ухапването е с бледо – кафява пигментация, която според вещото лице ще избледнее с времето, но няма да изчезне напълно. В този вид белезите ще представляват траен козметичен дефект. По отношение на въпроса дали ищцата все още изпитва болка вещото лице отговаря, че в острия стадий на травмата болката е съществувала.

Представени са болнични листи, съгласно които в резултат на нараняванията по крака си ищцата в била в състояние на временна нетрудоспособност освен за първоначалния период от 10 дни, но и за още 19 дни видно от представените болнични листи на л. 55 и л. 59 от делото т.е. обще в била в отпуск поради временна неработоспособност около един календарен месец.

По делото са разпитани двама свидетели по искане на ищцата. Свидетелят ••• е съпруг на ищцата, който първи я е видял след инцидента на 17.01.2025г. Същият разказва, че съпругата му се прибрала около 8 – 8 и нещо у дома разплакана, разтреперена и стресирана. Обяснила му, че три кучета в двора на болницата я нападнали в гръб и нахапали дясната й подбедрица на три места. Свидетелят и сам видял раните и я закарал веднага в болницата за промивки. По пътя минали през мястото, където се намирали кучетата и жена му ги посочила. Свидетелят определя кучетата като свободно движещи се, като казва че ги виждал и преди. Докато чакал съпругата си в болницата се заприказвал с работници на строителната площадка и така открил мъжа, който й бил помогнал. След това от приюта се обадили, че са на място, като Е. сама посочила кои са кучетата и свидетелят бил там. Той определя кучетата като средни на ръст, кафяви на цвят, без намордници и верижки по врата. После от приюта им се обадили, че са заловили едното куче – това което е агресивно.

По делото беше разпитана и Д. Г., която е участвала в залавянето на кучето на 17.01.2025г. Същата потвърждава думите на предишния свидетел, че ищцата е посочила кучетата, които са я нападнали. Те са обитавали територията на Окръжна болница, близо до Спешния център, където според свидетелката са ги хранили служители на Спешния център. Г. съобщава, че всъщност й е известно, че в двора на болницата живеят безстопанствени кучета, защото много пъти лекари и медицински сестри от Спешния център са ги викали, за да кастрират там кучетата и те са ги кастрирали. От така посочените кучета от ищцата от приюта решили да заловят само едно от трите кучета, което било мъжко и най-активно от останалите. При идването на служители от приюта работещите в Спешния център се опитали да попречат на залавянето на кучето и по-специално един от служителите, но по- късно при залавянето на кучето и оставането му в приюта, то не е било потърсено нито от въпросните служители на спешния център са потърсили кучето, за да си го приберат. Кучето нямало намордник или ушна марка т.е. при проверка в приюта не са открили идентификационен признак, за да намерят собственика му. Според тази свидетелка въпросните кучета се разхождали свободно в района, като там им оставяли храна. Показанията на тази свидетелка, в частта, в която твърди че според нея кучето имало собственик и това бил един от служителите, който се възпротивил най-много на залавянето му, са заинтересовани. Тя е служител, който отговаря за овладяване на популацията на безстопанствените животни. Самият факт, че според нея се оставя храна за тези животни около Спешния център, не може да направи някой от служителите собственик на куче. Всъщност съгласно чл. 13 от Наредбата за реда и условията на отглеждане на животни компаньони на територията на Община Стара Загора и за организация на работата в общински приют за безстопанствени животни се забранява храненето на безстопанствени животни на територията на детски площадки, дворове на детски, учебни и здравни заведения, административни сгради и учреждения, както и непосредствено до входове, под тераси и други общи части на жилищните сгради. Тоест лицата, извършващи тази дейност, следва да бъдат глобени за това. Безстопанствените животни следва да се поставят в приюти, където да се погрижат за тях и да им намерят евентуални осиновители или да се върнат на свобода след кастрация, обезпаразитяване и поставяне на ушна марка.

Съгласно § 1, т. 1 от Наредба № 4 от 1.02.2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност, "безстопанствено куче" е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено място без надзор. Такъв е именно настоящия случай – от свидетелските показания на съпруга на ищцата и от показанията на Д. Г. се установява, че кучетата живеят свободно в двора на болницата, нямат идентификационен чип или ушна марка, от която да се разбере чиято собственост са, а фактът, че им е оставяна храна е акт на добра воля, който обаче е в разрез правилата и е довело до маркиране на територията им, съответно до агресивно поведение – самата свидетелка казва, че „Когато им се предоставят условия, огромни количества храна, те започват да си пазят територията, сякаш това е дворът на къщата на собственика. Кучетата са териториални животни.“ Съгласно чл. 116 и чл. 117 от Закона за местните данъци и такси в тримесечен срок от датата на придобиването на куче собственикът подава декларация в общината по постоянния му адрес/седалище и заплаща годишна такса в общината, на чиято територия е постоянният му адрес/седалище. По делото няма налице данни такава декларация да е била подавана. Няма никакви идентификационни белези, които да показват, че това куче има собственик. В това отношение показанията и на двамата свидетели са еднопосочни.

Регистрацията на домашните кучета се извършва съгласно чл. 174 от Закона за втеринаромедицинската дейност - чрез поставяне от ветеринарен лекар на инжектируем транспондер (микрочип) и издаване на идентификационен документ (паспорт).

Ветеринарният лекар по ал. 1 изпраща ежемесечно по електронен път или на хартиен носител в Областната дирекция по безопасност на храните справка за всички идентифицирани кучета през съответния месец, която съдържа датата на раждане на животните, номерата на официалните средства за идентификация, датите на поставяне на транспондерите и на издаване на паспортите, имената, адресите и телефоните на собствениците на животните.

При извършеното насрещно доказване общината не успя да докаже, че кучето има стопанин. Същевременно ищцата доказа пълно и главно, че посочените кучета, които са я нападнали са безстопанствени. Следва да се вземе предвид съдебната практика при сходни случаи, а именно според Решение № 262 от 11.05.2010 № 1155/2009г. на ВКС IV ГО съдът е длъжен да съобрази естеството на факта, подлежащ на доказване и да се ръководи не само от буквалното възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но така също и от житейската логика и опитните правила. Тъй-като безстопанствените кучета нямат опредЕ. визуална характеристика, е разбираемо, че по принцип свидетелят не би могъл категорично да определи кучето като безстопанствено, но фактът, че то е нападнало ищцата на улицата и там не е имало човек, който да покаже признаци, че е стопанин на кучето, е индиция, че кучето е безстопанствено. Съдът следва да отчете в показанията, че кучето е част от глутница, обикаляща в случая в двора на болницата и по тази причина свидетелят – съпруг на ищцата е сигнализирал службите в общината да вземат мерки. Показанията на свидетеля, макар и косвени, насочват към логическия извод, че се касае за ухапване от безстопанствено куче.

От представените по делото писмени доказателства /програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Стара Загора, писма до ОБДХ, ведно с приложените към тях справки, както и Наредба за реда и условията на отглеждане на животни компаньони на територията на Община Стара Загора и за организация работата на Общински приют за безстопанствени животни Стара Загора/ се установява, че общината е създала система от мерки за надзор върху безстопанствените кучета, намиращи се на нейна територия. Въпреки това обаче съдът намира, че те не са изпълнени адекватно, тъй като видно от данните по делото на територията на общината към момента на процесния деликт е било останало куче с агресивно поведение, което напада хора, причинявайки им телесни увреждания и психически стрес. Процесната проява на агресивно поведение от страна на намиращото се под надзора на общината безстопанствено куче, ухапало ищцата, сама по себе си свидетелства за наличието на противоправно бездействие от страна на служителите на ответника, натоварени с функциите, които са предвидени в Закона за защита на животните - в този смисъл е и вж. Решение № 105 от 04.04.2025г. по гр.д. № 85 за 2025г. по описа на ОС Стара Загора.

За да бъда ангажирана отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД за вреди, причинени от ухапване от безстопанствени кучета, от значение е дали прекият причинител на деликта е положил дължимата грижа при изпълнение задълженията на общината по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 42 ЗЗЖ, чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 50, т. 2 ЗЗЖ и чл. 59 ЗЗЖ. Екскулпирането т.е. доказване, че въпреки лошия или липсващия резултат длъжникът е положил всички субективни усилия, е възможно, само ако общината докаже, че предписаното от ЗЗЖ поведение е осъществено с дължимата грижа – изпълнени са мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и на тяхното агресивно поведение, които са съответни на реалната ситуация и съобразяват финансовите, организационни и други възможности на общината. В този смисъл е и Решение № 50151/19.10.2022 г. по гр. д. № 2598/2021 г. на ВКС, III ГО. Задълженията на общината по повод безстопанствените животни, вкл. кучета, са нормативно установени в ЗЗЖ, който в редакцията на чл. 41, чл.47, чл. 49, чл. 50 и чл. 59 предвижда задължения на общините за: 1/ овладяване популацията на безстопанствените кучета чрез приемане на програми и предвиждане на средства за изпълнението им; 2/ надзор върху безстопанствените кучета чрез настаняването им в приюти, кастриране, обезпаразитяване и ваксинирането им срещу бяс; 3/ надзор и грижа за върнатите по места кучета; 4/ вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни; 5 / контрол върху кучетата и приютите чрез периодични проверки и проверки по сигнали.

По делото е установена проявата на агресивно поведение на куче, за което е установено, че като безстопанствено, е под надзора на общината. Подобна проява свидетелства за бездействие от страна на общината по отношение на задължението й по чл. 50 т.2 ЗЗЖ да вземе мерки за предотвратяване на подобни прояви.

В тежест на ответната община е да докаже, че е осъществила така вмененото й задължение с дължимата грижа т.е. набелязала е адекватни за целта мерки и упражнявайки законовите си правомощия, е направила необходимото според възможностите си за изпълнението им. Подобно доказване не е проведено. Сред целите на програмата липсва такава за овладяване агресивното поведение на безстопанствените кучета. Като метод за разрешаване на проблема с тях е предвидена единствено евтаназията им и връщане по места само на неагресивните и здрави кучета. Евтаназията на кучета, чието агресивно поведение представлява опасност за хора и животни, е предвидена и като мярка за изпълнение на целите по програмата. В отчета на изпълнението на мерките по програмата липсват каквито и да е данни във връзка с изпълнението на тази мярка. Липсват данни за 2024г. Освен това представените по делото доказателства са негодни да установят какви мерки, извън евтаназията, са набелязани от общината в изпълнение на задължението й да надзирава, предотвратява и контролира агресивното поведение на безстопанствените кучета спрямо хората, както и дали, и в какви случаи, е предприемана единствено предвидената мярка - евтаназиране. Така по делото е останало недоказано, както че ответникът е набелязал адекватни на правомощията си по чл. 50 и чл. 559 от ЗЗЖ мерки, така и че е предприел изпълнението им, поради което, в приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че е налице противоправно бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД.

Предвид изложеното съдът намира, че е изпълнен фактическият състав на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и искът следва да се уважи в цялост. По делото се установява както наличието на противоправно бездействие, така и наличието на пряка причинно-следствена връзка между това противоправно поведение и сочените в исковата молба неимуществени вреди.

От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата е претърпяла болки и страдания в резултат на получената от ухапването от куче в областта на дясната подбедрица, които са били интензивни по своя характер. Оздравителният период при посоченото травматично увреждане е в рамките на около месец. Нарушен е бил нормалния ритъм на живот на ищцата, която е ползвало отпуск поради временна неработоспособност за 29 дни. Инцидентът е дал отражение и на психическото състояние на ищцата– преживяла е уплах и стрес.

Като съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и прецени характера и степента на увреждането, начина на настъпването и отражението на инцидента върху живота и психиката на ищцата съдът намира, че предявения иск е доказан в пълния си размер 3500 лв. Ищцата е направила искане и за присъждане на лихва по чл.86 ЗЗД във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД от деня на увреждането. Съдът намира, че искането е основателно по следните съображения: Съгласно чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 ЗЗД във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно се установи по делото, че е налице. Правото да се търси заплащане на лихва в случая възниква от деня на увреждането, или 17.01.2025г., поради което съдът счита, че следва да уважи искането.

В сходен смисъл е и съдебната практика на ОС Стара Загора - вж. Решение № 105 от 04.04.2025г. по гр.д. № 85 за 2025г. на ОС Стара Загора.

По разноските.

Предвид крайния изход на делото следва да се присъдят разноски в размер на 1440 лева в полза на ищеца, от които 700 лева за адвокатски хонорар, 140 лева за държавна такса и 600 лева за вещо лице, които следва да се заплатят от ответника.

Водим от горното, съдът,