Мотиви към Решение № 5031 от 6.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 2194/2023 г.

Производството е протекло по реда на Глава Двадесет и осма от Наказателно-процесуалния кодекс на Република България.

В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, Софийска районна прокуратура, редовно призована не изпраща представител.

Обвиняемият А. Д., редовно уведомен за проведеното на 06.11.2023 г. заседание, не се явява. Същият се представлява се от пълномощника си - адв. Д.. В хода на съдебните прения, адв. Д. не оспорва възприетата от държавното обвинение фактология, установяваща начина, по който е настъпил инцидента, но оспорва съпричастността на обвиняемия Д. към същия. Поставя акцент върху осъществените действия от страна на другия обвиняем и отговорността му да стабилизира бетон-помпата, с което да гарантира безопасното протичане на работния процес. Сочи, че обвинението срещу нейния подзащитен е непрецизно, доколкото прокурорът дословно е преписал законовата разпоредба, която въвежда задълженията на техническия ръководител, без да бъде съобразено кои от тях действително са относими към конкретния случай. Изтъква още, че обв.Д. не е могъл да знае и не е предполагал, че операторът на бетон-помпата би започнал изливането на бетон в негово отсъствие, от което адв. Д. прави заключение, че деянието, вмененото във вина на обв.Д., следва да се квалифицира като „случайно“ такова. Алтернативно се отправя молба, в случай, че бъде установено, че обв.Д. е допринесъл за настъпването на престъпния резултат, то съдът да вземе под внимание грижите и помощта, която е оказал на пострадалия. Допълва, че това е инцидентна проява в трудовата дейност на Д., който полагал усилия да осигури препитанието на семейството си, поради което моли да му бъде наложено наказание, в предвидения от законодателя минимален размер.

В хода на съдебното следствие обвиняемият Д. дава обяснения, в които описва, че имало предварително определен график, съгласно който операторът на бетон-помпата следвало да започне работа в определен час. Сочи, че поради закъснение от страна на оператора е решил да напусне обекта, за да изпълни други свои задачи и се е намирал извън строителния обект, когато е бил уведомен за настъпилия инцидент. Твърди, че липсата на правилно стабилизиране на помпата е причината за настъпване на злополуката.

Обвиняемият С. С., редовно призован, се явява лично в проведените по делото съдебни заседания. Същият се представлява от пълномощника си - адв. М. Н., който в своята пледоария моли обвиняемото лице да бъде признато за невиновно по така повдигнатото му обвинение. Подчертава, че неприсъствието на техническия ръководител на обекта е повлияло на липсата на организация и контрол на строителната площадка, като обстоятелството дали обв.С. е извършвал преди същата дейност не неутрализирало допуснатия от отговорника на строежа пропуск. В тази връзка се твърди, че именно обвиняемият Д. е бил длъжен да определи точното място за позициониране на бетон-помпата, както и да съблюдава целия работен процес. Изтъква още, че инцидентът е настъпил за секунди и обв.С. не е имал реалната възможност да реагира своевременно.Адв.Н. поставя под съмнение достоверността на показанията на свидетеля О., тъй като същият бил в пряко подчинение на техническия ръководител на строежа и приема, че никой от присъстващите на обекта работници не е направил забележка на обвиняемия за начина, по който е позиционирал и стабилизирал помпата.

Защитникът застъпва тезата, че обв.С. не е могъл да предвиди и предотврати настъпването на вредоносните последици.

В случай, че обвиняемият бъде признат за виновен, се отправя молба да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „глоба“. Допълва, че независимо дали другият обвиняем е оказал помощ на пострадалото лице, същият следвало да понесе отговорност за това, че не е изпълнил служебните си задължения.

Обвиняемият С. се възползва от правото си да даде обяснения, в които сочи, че при всяко посещение на строежа работниците, а не техническият ръководител са посочвали мястото, на което следвало да се позиционира помпата и са предоставяли гредите, които са поставят под нея.

В правото си на лична защита обв.С. се придържа към заявеното от адв.Н., като в правото си на последна дума моли да бъде оправдан и изказва съжаление за случилото се.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

ПО ФАКТИТЕ:

Обвиняемият С. Г. С. е роден на ••••••••• г., в гр.

••••••••••••••••••••••••••••••••, с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. ••••••••••••••••••••••••••••. Обвиняемият не е осъждан и освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. С трудов договор № 6 от 09.11.2015 г. обвиняемият С. бил назначен на длъжност „работник“ (•••••••••) в „•••••“ ЕООД - с управител - свидетеля КР.Ч.. С. притежавал Удостоверение за професионално обучение с рег. № 9963-1481/09.08.2019 г. за придобиване на правоспособност за ПСМ, професия „Монтьор на транспортна техника“, специалност „Пътностроителна техника – I I СПК“. Бидейки „•••••••••“, обвиняемият С. бил длъжен да спазва издадената от управителя на дружеството „Инструкция за безопасна работа при извършване на бетонови работи с бетон-помпа“, в която изрично било посочено, че операторът на бетон-помпата позиционира машината на място, одобрено по проект или на такова, посочено от техническия ръководител и преди да започне работа следвало да се увери, че бетон- помпата е стабилна и ако е необходимо да постави греди под опорите. Като оператор на „бетон-помпа“ обвиняемият С. имал задължение и по чл. 33 ЗЗБУТ: „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции”.

Обвиняемият А. Г. Д. е роден на ••••••• г. в гр.

•••••••••••••••••••••••, с ЕГН ••••••••••, с адрес гр.

•••••••••••••••••••••••••••••••. Обвиняемият не е осъждан и освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Към 2020 г., обвиняемият Д. заемал длъжността „•••••••••“ в „•••••••••“ ООД с ЕИК •••••••••••, със седалище и адрес на управление област •••••••••••••••••, представлявано от свидетеля А. П.. Обвиняемият Д. нямал необходимата квалификация за тази длъжност, но въпреки това бил запознат със задълженията си. Същият изпълнявал ежедневен инструктаж на работниците, съгласно издадената от управителя на дружеството Заповед от 14.10.2020 г. В качеството си на •••••••••, обвиняемият Д. имал задължение да подсигури безопасността на работниците при работа с бетон-помпата, както и бил длъжен преди да започне бетонирането да направи оглед на изправността на скелетата, работните платформи и транспортните пътеки, които ще бъдат използвани по време на полагането на бетон, а при установяване на неизправност на съоръженията и машините при бетониране, същият следвало да разпореди спиране на работния процес. Задълженията му произтичали и от текста на чл. 26 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР (изм. 2006 г.), според който: „Техническият ръководител изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗЗБУТ”, както и от текста на чл. 33 ЗЗБУТ: „Всеки работещ е длъжен да се грижи (…) за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции”.

Дружеството „•••••••••“ ООД извършвало основно строителна дейност и с тази цел, в качеството си на работодател, сключило трудови договори със свидетелите С. Д. Р., на длъжност „зидаромазач“, С. С. О., на длъжност „кофражист“, А. И. Х., на длъжност „арматурист“, както и с лицата Ш.Ф.М., на длъжност „общ работник строителство сгради“, Д.С. С., на длъжност „общ работник“, Б.Ф.М., на длъжност „работник топлоизолационни фасади“, Г.С.С., на длъжност „общ работник“.

Пострадалият С. Р. имал като основно задължение, съгласно подписаната от него длъжностна характеристика, да извършва строително- монтажни, бетонови и изкопни работи и същият бил длъжностно подчинен на „техническия ръководител“ и на „бригадира“.

През 2020 г. „•••••••••“ ООД започнало изграждането на „Жилищна сграда с подземен гараж и допълващо застрояване, лятна кухня, басейн и изгребна яма“ в УПИ XXI-57, кв. 3А, местност вилна зона „Киноцентъра“, III- ти участък – разширение, находящ се на адрес гр. София, ул. „Васка Баларева“ № 17. За ••••••••• бил определен обвиняемият Д., а свидетелите С. Р., С. О., А. Х. полагали труд на строителния обект.

За извършването на строително-монтажни работи – наливане на бетон с бетон-помпа, „•••••••••“ ООД използвало услугите на външна фирма – „•••••“ ЕООД, което от своя страна имало сключен договор с „А.“ ООД - за превоз и полагане на бетонови смеси. Служителите на „А.“ ООД и „•••••“ ЕООД имали задължение да управляват бетоновозите и да обслужват бетон- помпата. Свидетелят ЦВ.К. бил назначен на длъжност „шофьор на бетоновоз“ в „А.“ ООД и превозвал нужното количество бетонна смес до строителния обект.

В плана за безопасност и здраве на строежа било указано къде следва да са разположени бетоновизите и бетон-помпата спрямо строителния обект, за което бил съставен и ПБЗ, лист № 2 на строителен ситуационен план за изпълнение на бетоновите работи. Между „•••••••••“ ООД, „А.“ ООД и „•••••“ ЕООД не били съставени съвместни инструкции по безопасност и здраве, както и не се провеждал съвместен инструктаж на намиращите се на обекта работници и други лица.

На 11.12.2020 г., около 08: 00 ч., свидетелят С. Р. пристигнал на работно си място на строителния обект на ул. „Васка Баларева“ № 17. За деня било предвидено свидетелите Р., О., Х. да изградят бетонна плоча на ниво кота 2, 90.

В 08: 30 ч., обвиняемият С. С. напуснал базата на „•••••“ ЕООД с автомобил „Мерцедес Арокс“, с рег. № ••••••• – бетон – помпа, за което бил съставен пътен лист № 152433. Около 08: 45 ч. пристигнал на строителния обект. При пристигането му обвиняемият Д. напуснал строителната площадка, но без да посочи мястото, на което следвало да се разположи бетон-помпата и подценил значението на правилното провеждане на строителния процес, въпреки че в начина на позиционирането й имало потенциални и сериозни рискове от увреждане на работниците. Обвиняемият Д. не предприел каквито и да било мерки за организиране, проследяване, контрол и преустановяване на работния процес, в случай на необходимост от това, тъй като същият не присъствал по време на стабилизирането на бетон- помпата.

След като обв.Д. напуснал строителната площадка, обв.С. разположил машината върху основа насипана с баластра (пясък и чакъл), на отстояние от около 5 метра от първата плоча на обекта, а не на предвиденото по Плана за безопасност и здраве към Инвестиционния проект място - на ул. „Васка Баларева“, с което подценил състоянието на земната основа. След това обв.С. разпънал предните два и задните два стабилизатора (стъпала) на бетон- помпата, но без да прецени неравността и възможността автомобилът да се дебалансира след разгръщане на стрелата. Под стъпалата на машината поставил греди, които обаче били относително къси и без достатъчна площ за предаване на вертикалните товари.

Св.С. О. обърнал внимание на обвиняемия С., че задният ляв стабилизатор е без подложка, но С. не предприел други действия, за да стабилизира машината, а обв. Д. не бил на строежа, за да контролира този процес.

Около 09: 00 ч., свидетелят ЦВ. К., напуснал базата на дружеството с натоварен с бетон на товарен автомобил „Ман“, с рег. № ••••••• – бетоновоз, предвиден за строителния обект, находящ се в гр. София, на ул. „Васка Баларева“ № 17.

Около 9: 30 ч., свидетелите Р., Х. и О. заели местата си на арматурния скелет, на кота 2, 90, за да могат след изливането на бетона да изградят стоманобетонната плоча. Обвиняемият С. разпънал стрелата на бетон- помпата, която била с дължима от около 32 метра и подал сигнал на свидетеля К. да започне със захранването и подаването на бетонна смес от бетоновоза. Обв.С. се намирал на около 10 метра от работниците и контролирал бетон- помпата с помощта на дистанционно управление. Свидетелят Х. държал маркуча, който се намирал на края на стрелата и по който преминавал бетона, а зад него били свидетелите Р. и О.. Започнало изливането на бетон, но машината се разбалансирала, а разгънатата в работно положение стрела с тръбопровод и гъвкав накрайник се натоварила допълнително от движещата се под налягане бетонна смес, с което цялата системата се утежнила допълнително. Свидетелят Х. пуснал маркуча, тъй като усетил, че се накланя, а св. К. видял, че машината се разбалансира и преустановил подаването на бетон към бетон-помпата. Въпреки това, стрелата се наклонила силно, станала неконтролируема, започнала да се движи на посоки и се стоварила върху арматурния скелет, като затиснала тялото на свидетеля С. Р.. Пострадалият Р. изпитал силна болка по цялото тяло и започнал да вика за помощ. Свидетелите О. и Х. веднага отишли при него и се опитали да го издърпат, но не успели. Обвиняемият С. се изплашил от случилото се и не могъл да реагира своевременно. Свидетелите О. и Х. направили втори опит да помогнат на своя колега и успели. Издърпали го и го положили на земята в легнало положение. Постр.Р. усещал непосилни болки, бил пребледнял, не усещал долните си крайници, но бил в съзнание. Друг работник подал сигнал на Дирекция „Национална система 112“, за да съобщи за настъпилия инцидент.

Обвиняемият С. уведомил прекия си ръководител – свидетеля КР.Ч. за настъпилия инцидент, като за случилото се бил уведомен и обв. Д.. На място, около 09: 50 ч. дошъл екип на 06 РУ-СДВР и екип на спешна медицинска помощ, който откарал постр.Р. в УМБАЛСМ „Н. И.Пирогов“ ЕАД, с работна диагноза „Политравма“. При приема в лечебното заведение пострадалото лице се оплакало от липсата на възможност да движи долните си крайници и от загуба на чувствителност в областта на подребрията. Били извършени редица изследвания, след което последвала и оперативна намеса.

С първото действие по разследването – разпит на свидетел и оглед на местопроизшествието било образувано ДП № 15351/2020 г. по описа на 06 РУ-СДВР. В присъствието на две поемни лица и специалист технически помощник бил извършен оглед на местопроизшествието, данните, от който били обективирани в съставения на място протокол, разписан от присъстващите лица, придружен с фотоалбум към него. Предмет на огледа бил специален автомобил марка/модел „Мерцедес Арокс 41-42“, с рег. № •••••• – бетон-помпа. Същият бил паркиран на строителния обект върху земната маса, лявата част на машината била с наклон около 80 градуса в посока към обекта, а гумите от дясната страна били на разстояние от земната повърхност от около 50 см. Предният десен стабилизатор на машината бил на разстояние от земята от около 30 см, а задният десен стабилизатор бил на разстояние от земята от около 50 см. Левият преден стабилизатор се намерил забит в земята с дълбочина от около 80 см, а задният ляв стабилизатор бил подпрян в земната повърхност.

Била извършена проверка и от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, резултатите, от която били обективирани в Протокол № ПР2037076/17.12.2020 г. Инспекторите по труда констатирали нарушения свързани с трудовото законодателство и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.

В хода на разследването били разпитани лицата, имащи отношение по случая. Била назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза, в която на базата на събрания доказателствен материал, вещото лице заключило, че произшествието е настъпило в резултат на това, че операторът на бетон- помпата не е разположил машината на предвидено по План за безопасност и здраве към Инвестиционния проект място и е подценил възможността за дебалансиране на машината, поради което в процеса на работа тя силно се е разбалансирала и разгънатата в работно положение стрела е станала неуправляема и се стоварила върху арматурния скелет и върху намиращия се в този момент работник. Вещото лице посочва, че произшествието е могло да бъде избегнато, в случай, че операторът на бетон-помпата е разположил правилно машината на предвидено по план място, както и в случай, че я е стационирал и хоризонтирал правилно, както и в случай, че техническият ръководител на обекта е изпълнил задълженията си, присъствайки на място, наблюдавайки и контролирайки целия работен процес.

Въз основа на цялата събрана медицинска документация била назначена и изготвена и съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, според заключението на която пострадалото лице е получило тежка съчета травма, изразяваща се в: Гръдна травма – счупване на ребра двустранно, вдясно – 5, 6, 7, 8 – ребра; вляво – 1, 5, 6, 7, 12 – ребра и 2-ро ребро по 2 линия; двустранен хидропневмоторакс, по-голям вдясно; дихателна недостатъчност, наложила изкуствена белодробна вентилация; масивна кръвозагуба; Гръбначно-мозъчна травма: счупване на дъгата на седми шиен прешлен, многофрагментно счупване – луксация на седми и осми гръдни прешлени със счупване на ставните израстъци двустранно, счупване на дъгата на първи гръден прешлен, счупване на бодилестите израстъци на втори, четвърти и пети гръдни прешлени с пълно анатомично прекъсване на гръбначния мозък на ниво седми-осми гръден прешлен, счупване на двадесети гръден прешлен, многофрагментно счупване на първи поясен прешлен, счупване на страничните израстъци на втори и трети поясни прешлени вдясно – които са реализирали медико-биологичния признак „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“. Вещото лице приело, че механизмът за реализиране на травмата е в резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари и притискане с такива, какъвто е удар от предмет тип „стрела на бетон-помпа“. Отделно гръбначната травма, с множество счупвания на прешлени и пълно прекъсване на гръбначния мозък, вещото лице приело, че е довела до загуба на движенията на долните крайници /долна параплегия/, което самостоятелно е причинило на пострадалото лице – „осакатяване на долните крайници“. Освен това, поради залежаването и пълното обездвижване от прекъсването на гръбначния мозък на ниво 7-8 гръдни прешлени, при пострадалия се развило и тежко живото-застрашаващо усложнение – общо възпаление на организма /сепсис/, с вход от пролежната рана /декубитус/ на кръста и седалищните области, което е причинило на пострадалия „разстройство на здравето, временно опасно за живота“.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на свидетелите - ЦВ. К. (л.24-25, том 1 от ДП); Петър Петров (л.26-27, том 1 от ДП); КР.Ч. (л.30-31, том 1 от ДП); С. Р. (л.38-44, том 1 от ДП); Седан О. (л.49- 50, том 1 от ДП и на л.69-70 от СП); А. Х. (л.54-56, том 1 от ДП и на л.83-85 от СП); Галя Тодорова – Благоева (л.168, том 1 от ДП); А. П. (л.170, том 1 от ДП); Искра Дачева (л.174, том 1 от ДП); обясненията на обвиняемите С. и Д.а (л.56-57 от СП); Писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум (л.17-20, том 1 от ДП); протокол за доброволно предаване, с който са приобщени протоколи за проведени ежедневни инструктажи по безопасност, хигиена на труда и противопожарната охрана (л.74-77, том 1 от ДП); протокол за доброволно предаване, с който са приобщени пътен лист № 152433 и № 660497 (л.80-81, том 1 от ДП), експедиционна бележка (л.82, том 1 от ДП); копие от голям талон (л.83, том 1 от ДП); удостоверение (л.83, том 1 от ДП); трудов договор № 6/09.11.2015 г. и допълнително споразумение (л.85-86, том 1 от ДП); договор за превоз и полагане на бетонови смеси (л.87-90, том 1 от ДП); документи от извършена проверка на ДИТ – София (л.92-107, том 1 от ДП); протокол за трудова злополука (л.108, том 1 от ДП); трудов договор № 0/08.09.2020 г., длъжностна характеристика, служебна бележка, декларация за получено облекло (л.116-121, том 1 от ДП); застрахователна полица (л.121, том 1 от ДП); списък служители (л.122, том 1 от ДП); Заповед „•••••••••“ ООД (л.123, том 1 от ДП); копие от книга за инструктаж (л.124-128, том 1 от ДП); Акт за спиране и документни от ДИТ – София (л.129-134, том 1 от ДП); инструкция за безопасна работа при извършване на бетонови работи с бетон- помпа (л.135-137, том 1 от ДП); инструкции от 14.10.2020 г. + програма за провеждане на инструктаж (л.139-151, том 1 от ДП); инструкция за безопасна работа при извършване на бетонови работи с бетон-помпа (л.152-154, том 1 от ДП); Заключение на изготвените експертизи – съдебно-техническа експертиза (л.62-71, том 1 от ДП); съдебно медицинска експертиза (л.2-13, том 2 от ДП); медицинска документация (л.18-226, том 2 от ДП); справки за съдимост; Веществени доказателства – книга за инструктаж (л.182, том 1 от ДП); флаш памет (л.184, том 1 от ДП), оптичен диск VD-R (л.216, том 2 от ДП), които бяха приобщени и преценени по реда на чл. 378, ал. 2 НПК.

Така събраната доказателствена съвкупност спомага по еднопосочен път да се изведат значимите за процеса факти от предмета на доказване по делото, а именно дата, място, осъществяване на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, реализираният по време на нейното извършване контрол от страна на техническия ръководител, прякото й изпълнение от оператора на бетон-помпата, механизмът на настъпване на инцидента и злополучният резултат, пряко отразил се върху телесния интегритет на пострадалото лице Р.. За посочените факти, в съдържателен план, съвкупността е еднородна и не се спори между страните. За правнорелевантните факти може да се черпи надлежна информация от показанията на свидетелите – очевидци Р., О., Х., обясненията на обвиняемите С. и Д., приложената документация от Дирекция „Инспекция по труда“ – София, съставения протокол за настъпила трудова злополука и приобщените експертни заключения.

Въпреки непротиворечивата доказателствена съвкупност, разгледана в нейната цялост, с цел гарантиране правото на защита на обвиняемите лица и техните основни аргументи, насочени към оспорване на факта за наличието на причинна връзка между тяхно виновно поведение и настъпилия вредоносен резултат, както и стремежът им да прехвърлят отговорността си един на друг, то съдът намира, че следва да подложи на задълбочен анализ доказателствената маса, доколкото между показанията на свидетелите Р., О., Х., от една страна и обясненията на обвиняемите лица, от друга, е налице своеобразен разнобой, конкретно засягащ авторството и навеждането на доводи за наличието на „случайно“ по своя характер деяние.

В тази последователност на първо място, съдът следва да отбележи, че безспорно се доказват правата и задълженията, които са имали двамата обвиняеми, както и необходимостта от съсредоточеност и прецизност при изпълнение на осъществяваната от тях правно регламентирана дейност, поради опасността да настъпят сериозни последици не само за техния живот и здраве, но и за останалите лица, намиращи се на строителната площадка.

Относно заеманата от обвиняемото лице Д. длъжност – „•••••••••“ в „•••••••••“ ООД надлежна информация се извлича от приобщените към материалите на делото писмени доказателства – документи от извършена проверка на ДИТ - София, Списък на служители, Копие за инструктаж за безопасност и здраве при работа, Заповед от 23.10.2019 г., Акт за установяване състоянието на строежи и СМР при продължаване на строителството към Договор за строителство от 16.11.2020 г., Протокол за трудова злополука, видно от които се прави извод, че за ••••••••• на строежа е бил назначен обвиняемият А. Д.. Идентично на горните доказателства, както и утвърдително, че именно обвиняемото лице фактически е изпълнявало функциите на технически ръководил се открива и в показанията на свидетелите О. и Х., които посочват обвиняемия Д., като ръководител на обекта и като лицето, което е провеждало ежедневно инструктажи и е организирало работния процес. В подкрепа на горното се явяват и показанията на свидетеля А. П. – управител на „•••••••••“ ООД, както и свидетелите Искра Дачева – длъжностно лице по безопасност и здраве на труда в „•••••••••“ ООД, които конкретизират длъжността и функциите на техническия ръководител на строителния обект, в лицето на обвиняемия Д.. В същата последователност се доказва по безспорен начин и трудовата ангажираност на обвиняемия С. като „работник“ (•••••••••) в „•••••“ ЕООД. Така посоченият факт се потвърждава от приложените по делото Трудов договор № 6/09.11.2015 г. и длъжностна характеристика към него. Данните за изпълняваната от обвиняемия длъжност, в процесния ден, се допълват и конкретизират и от приложения пътен лист № 152433/11.12.2020 г., видно от който същият е бил водач и оператор на специализиран автомобил бетон-помпа модел/марка „Мерцедес Арокс“, с рег. № ••••••••. По идентичен начин в показанията на свидетелите О. и Х. се потвърждава, че именно обв.С. е бил операторът на машината, който в деня на злополуката е управлявал същата. Косвено и показанията на свидетеля Черкезов, управител на „•••••“ ЕООД, потвърждават заеманата от обвиняемия С. длъжност и изпълнението й на 11.12.2020 г. От протокола за оглед на местопроизшествие се потвърждава, че в инкриминирания ден именно специализиран автомобил бетон-помпа модел/марка „Мерцедес Арокс“, с рег. № •••••••• е бил позициониран на строителната площадка и чрез него се е осъществявала дейността по изливане на бетонна смес.

Не се спори между страните, че и двамата обвиняеми са изпълнявали правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, съответно като „•••••••••“ на строителен обект и като „•••••••••“, установимо и от приложените инструкции за безопасност и здраве и протоколите от извършени на място проверки от служителите на Инспекцията по труда. Задълженията на всеки от обвиняемите във връзка с изпълняваната от тях дейност, източник на повишена опасност, с оглед гарантиране на безопасността и здравето както на самите тях, така и на работниците се конкретизират и от изготвеното заключение на вещото лице по назначената техническа експертиза. Въз основа на събрания доказателствен материал и специалните знания, придобити от вещото лице се доказва, че техническият ръководител е имал задължение да присъства на работната площадка и да проследява за правилното протичане на процеса и да посочи мястото, на което машината е следвало да се позиционира. От своя страна отговорността на оператора на бетон – помпата се установява от приложените инструкции за работа с бетон-помпа, в които изрично е посочено, че именно операторът е лицето, което стабилизира същата и работи пряко с нейните механизми, под прекия контрол и насоки на техническия ръководител на строителната площадка.

Не така обаче стоят нещата относно реализирания и дължим от обвиняемите контрол и бдителност по време на изпълнението им на 11.12.2020 г., в гр. София, на ул. „Ваня Баларева“ № 17, за формираните и в двамата обвиняеми представи за конкретно дължимо поведение и последиците от неизпълнението им, които стоят в основата на разкриването на авторството на деянието, наличието на вина, пряка причинна връзка между конкретно осъществени в обективната действителност действия/бездействия от страна на обвиняемите Д. и С. и конкретно проявилия се престъпен резултат.

Като основен източник на доказателствена информация за спорните факти, който съдът цени като достоверен и обективен се явяват показанията на свидетеля С. Р.. Въпреки преживените от същия болка и страдания, в показанията на свидетеля Р. не се открива негативно отношение към някой от двамата обвиняеми или стремеж от негова страна да злепостави личностите им. Свидетелят не използва преувеличени фрази и въпреки тежкото състояние, в което се е намирал след инцидента не преекспонира случилото се, поради което няма основания показанията му да бъдат дискредитирани. От друга страна споделеното от свидетеля намира опора в показанията на свидетелите О. и Х., в останалата доказателствена съвкупност и не беше оборено от обясненията на обвиняемите лица. Ето защо, съдът оцени показанията на свидетеля Р. като хармонично и логично поднесени и възприема същите като годен източник на информация, върху който изгради своите изводи по фактите.

Отделните моментни на несъответствие, основно във времевото пресъздаване на събитията, съдът отдаде на преживения стрес, болка и съхранена негативна емоция, съчетани отделно с последващия болничен прием, поради което и тези несъществени детайли не повлияват на дадената от съда оценка на показанията на свидетеля, а от друга страна са налице достатъчно взаимно допълващи се преки доказателства, които превъзмогват посочените несъответствия.

В показанията си, дадени в хода на досъдебното производство св.Р. подробно и балансирано разказва за трудовата си ангажираност в дружеството, за ежедневната работа, която е изпълнявал, както и за започнатия строеж на жилищна сграда, находяща се на адрес в гр. София, на ул. „Васка Баларева“. С утвърден спомен свидетелят сочи повода и обстоятелствата, поради които се е намирал на строежа, за етапа, който е бил достигнат, за отговорностите, които е имал. Вътрешно последователно и убедително, свидетелят допълва, че на 11.12.2020 г. е започнал както обичайно работа в 08: 00 ч. и споделя, че задачата му за деня е била да се изгради бетонна плоча на кота 2, 9. Идентично пресъздават изложеното от пострадалото лице и останалите двама работници, натоварени със същата задача – свидетелите О. и Х.. И двамата свидетели конкретизират задълженията, които са имали за деня, което кореспондира и с обясненията на двамата обвиняеми. Така изложеното от свидетелите намира подкрепа и в експертното заключение на изготвената техническа експертиза, в което е описан етапът на изграждане на строежа – кота 2, 9, състоянието на строителната площадка, както и предстоящото изграждане на бетонна плоча. Горното е надлежно отразено и в протокола от извършена на място проверка от инспекторите по труда.

Св.Р. обяснява в показанията си, че основно е извършвал дейности свързани с изливането, „разстилането“ и „заглаждането“ на бетон, което от своя страна се подкрепя от трудовия договори и подписаната от него длъжностна характеристика, с посочени основни задължения - строително- монтажни, бетонови и изкопни работи. Подчинеността на свидетеля Р. спрямо техническия ръководител на строителния обект се установява от неговите показания, в които сочи, че работата е била организирана от техническия ръководител – Д., но и от неговата длъжностна характеристика, в която е описана структурната зависимост на свидетеля Р., спрямо обвиняемия Д.. В подкрепа на показанията на пострадалото лице се явяват и вътрешно балансираните и последователни показания, които св.О. дава в хода на досъдебното производство и в които борави с точни детайли за настъпилите в инкриминирания ден събития, поради което и съдът даде превес именно на тези негови показания. Макар и да няма разминавания в съдържателен план между изложеното в показанията на свидетеля от досъдебното производство и при проведения му непосредствен разпит в хода на съдебното следствие, с оглед изминалия период от време, както и паметовите особености на всеки отделен субект, съдът преимуществено използва показанията на свидетеля О. от досъдебната фаза на производството. Същият подкрепя показанията на Р. относно предвидената в процесния ден задача, принципно как се осъществява тази дейност, разпределението и отговорността на всяко едно лице в екипа.

В показанията си свидетелите О. и Х. еднопосочно допълват, че след провеждането на сутрешния инструктаж обвиняемият Д., въпреки, че е знаел за дейността, която предстои да се извърши и е видял оператора на бетон- помпата, е напуснал строителната площадка. В обясненията на обвиняемия С., същият също сочи, че техническият ръководител не е бил на обекта и не е получавал указания от него или от други работници за начина на позициониране и стабилизиране на машината. Дори самият обвиняем Д. в обясненията си не прикри факта, че е напуснал строителната площадка, за да извърши друга работа.

В показанията си свидетелите очевидци еднопосочно допълват, че при пристигането на бетон-помпата същите не са препредавали инструкции, дадени им от техническия ръководител, както и не е имало лице, което да контролира процеса по позициониране и стабилизиране на машината. Всеки от свидетелите обяснява, че след преминатия за деня инструктаж са имали задача да изградят бетонна плоча, а след пристигането на оператора на бетон- помпата са изчаквали да пристигне и бетоновоза, за да могат да започнат работния процес. Тези факти се потвърждават и в дадените обяснения от обвиняемите, макар и обв.Д. да се опитва да представи действията на обв.С. като проявена от него самоинициатива да започне работния процес сам - тези твърдения остават изолирани в доказателствената съвкупност на делото. Обв. Д. сочи, че бетон-помпата при всяко посещение се е позиционирала на едно и също място, което идентично се излага и в обясненията на обв.С., но той допълва, че това се е случвало, без дадени нареждания от техническия ръководител на обекта. Обвиняемият С. дори допълва, че до настъпването на инцидента не е знаел кой е ръководител на обекта, което от своя страна е допълнителна индикация за начина, по който е протичал работният процес на строителната площадка и липсата на своевременен контрол от страна на ръководното лице.

От заключението на изготвената техническа експертиза, което съдът кредитира с доверие като обективно и компетентно, даващо обоснован отговор на поставените въпроси, се установява, че макар да е провел сутрешен инструктаж, техническият ръководил не е присъствал на процеса по бетониране на етажна плоча, който процес е оценен от вещото лице като характерен и важен, както от техническа гледна точка, така и с оглед осигуряване на безопасни условия на труд на лицата, намиращи се на обекта. В тази светлина следва да се разгледа и установеното и обективирано в протокола за извършена проверка от инспекторите от ИА“ГИТ“ - София, развито и от вещото лице в изготвената техническа експертиза, в които изрично е изведено, че между двете дружества – „•••••••••“ ООД и „Черкезов 05“ ЕООД не е имало информираност и координираност и не е имало утвърдени инструкции за безопасността и здравето при работата им на обща строителна площадка.

В духа на изложените аргументи съдът не възприема доводите на обвиняемото лице и неговия защитник за проявена самоинициатива на обв.С. да започне процеса на работа и за задължението на останалите работници да посочват мястото за позициониране на бетон-помпата и контрола върху дейността на оператора на машината. В тази връзка в обясненията си обв. Д. сочи, че операторът е бил предупреден от работниците за начина, по който се стабилизира машината, но при положение, че останалите работници са били назначени на длъжност „зидаромазач“, „кофражист“, „арматурист“, а операторът на машината е бил от външна фирма, то обв.Д. не дава разумно обяснение, въз основа на какви знания или възложени им правомощия е разчитал, че работниците ще обезпечат безпроблемното протичане на процеса. Тези работници не са имали нужната квалификация, нито са имали подобни задължения, които да освободят от отговорност техническия ръководител от задължението му да присъства по време на процеса, да посочи мястото на позициониране, да прегледа и коригира застопоряването на машината и при нужда да преустанови процеса, за да осигури безопасни и здравословни условия на труд.

В продължение на анализа на показанията на св.О. е частта от тях, в която той с прецизност възпроизвежда проследените от него действия, осъществени от обвиняемия С. във връзка с позиционирането и застопоряването на машината. Св.Осмен е категоричен, че операторът е позиционирал автомобила на строителната площадка. В подкрепа на заявеното от свидетеля се явяват изготвеният на място протокол за оглед, както и заключението на техническа експертиза. За точното разположение на машината надлежна и достоверна информация се извлича от протокола за оглед, ведно с изготвения фотоалбум към него, от които визуално се придобива представа за отстоянието на бетон-помпата от строежа, както и за настилката, върху която е била позиционирана същата. В протокола е описано, че земната настилка се състои от баластра и земни маси, а от снимките към протокола се установява и без необходимостта от специални познания, че теренът е неравен, засипан е със зърнест материал – пясък и чакъл. От заключението на експертизата е видно, че бетон-помпата следвало да бъде разположена върху равен и здрав терен на предварително определено за целта място – по План за безопасност и здраве към Инвестиционния проект – на ул. „Васка Баларева“.

В показанията си св.О. допълва, че обв.С. сам е разпънал стабилизаторите – в предната и в задната част на машината и е поставил греди под опорните механизми. Аналогично и свидетелите Р. и Х. сочат, че операторът на машината сам е стабилизирал специалния автомобил. Изрично обаче св.О. акцентира на обстоятелството, че му е направило впечатление, че гредите, поставени в предната част под стабилизиращите опори са прекалено къси, а задният ляв стабилизатор е без поставена специална подложка. Свидетелят обясни пред съда, че за част от нередностите е направил забележка на обв.С., но последният не я е приел сериозно и не е реагирал. Изложеното в тази насока, пък е индикация и за невъзможността обв.Д. да е разчитал, че работниците от две различни фирми, без изградена между тях йерархия и предварително зададени параметри на работа и условия, ще бъдат в състояние да проконтролират един друг извършването на дейността си.

От Инструкциите за безопасна работа при извършване на бетонови работи с бетон-помпа и експертното заключение на коментираната вече ТЕ, се определя начина, по който е следвало да се извърши застопоряването на бетон-помпата - с помощта на 4 броя хидравлични опорни механизма под чиито „пети“, „стъпала“ е следвало да се подложат дървени талпи или греди за хоризонтиране и първоначално поемане и предаване към земната основа на вертикалните сили на тежестта. Недоброто разположение и стабилизиране на бетон-помпата освен от показанията на св.О., се установява и от показанията на свидетелите К. и Х., които наблягат на обстоятелството, че са възприели нетипично накланяне на стрелата на бетон-помпата, натежаване, както и разклащане на машината при пълненето й с бетонна смес няколко минути след започване на работния процес. Именно и тези нетипични прояви са накарали свидетелите К. и Х. да преустановяват, съответно подаването на бетон и отдалечаване от маркуча, намиращ се в края на стрелата.

Не на последно място и от голямо значение за изясняване на допуснатия пропуск от страна на обв.С. в този основен етап, свързан с подготовка на машината, за да се обезпечи безопасната й употреба, се откриват съществени за процеса факти в протокола за оглед на местопроизшествие, чийто основен обект е била бетон-помпата и състоянието, в което се е намирала, непосредствено след настъпване на инцидента. Видно от описанието в протокола се допълва, че специалният автомобил е бил с 80 градуса наклон, наляво към сградата, а гумите от неговата дясна страна са се намирали на разстояние от около 50 см от земята, съответно десният преден стабилизатор на около 30 см от земята, а задният на около 50 см разстояние от земната повърхност. Аналогично левият преден стабилизатор е бил забит дълбоко в земята на около 80 см. Причината за разбалансиране на машината е описана в експертното заключение, в което се конкретизира, че съчетанието на факта на нестабилна земна основа, с място, което не е предвидено за такава дейност по план и поставените къси греди не са дали нужната площ за предаване на вертикалните товари. Тези пропуски и липсата на достатъчна преценка от страна на оператора, че при започване на работния процес с разпъната стрела и динамичните сили на движещата се под налягане бетонна смес допълнително утежняват цялата система, са станали причина за невъзможността машината да бъде контролирана.

За точното разположение на намиращите се на място работници надлежен източник на информация се явяват показанията на свидетелите Р., О. и Х., които по идентичен начин и с достатъчна точност споделят, че същите са се намирали върху арматурната площ (кота 2, 9), където се е очаквало да изградят бетонна плоча. Свидетелят Х. допълва, че в момента, в който стрелата е била разпъната в работно положение от обвиняемия С., неговата роля е била да придържа крайната й част – представляваща маркуч, от който се е изливала бетонна смес. Същият сочи, че е бил в гръб спрямо останалите двама работници – Р. и О., което се потвърждава и от техните свидетелски показания. И тримата свидетелите посочват, че началото на работния процес е било дадено от обвиняемия С., който се е намирал на разстояние от около 10 метра от тях и е управлявал машината, посредством дистанционно управление. Тези факти не се оспорват от обв. С.. Наличието на йерархична подчиненост на свидетелите -очевидци спрямо другия обвиняем не води a priori до заключение за тенденциозно от тяхна страна поведение да оневинят или да защитят обв.Д., поради което и доводите на защитата в тази насока се явяват неоснователни и необосновани.

Експертното заключение дава отговор и на точния момент и начин на настъпване на вредоносния резултат, който от своя страна кореспондира на възприятията на свидетелите Х., О., Р. и К. и реално затваря кръга от факти, които определят с достатъчна точност, достоверност и обективност начинът, по който са настъпили съставомерните вредни последици. Разбалансирането на системата на машината, състояща се от носещо тяло и разпъната в работно положение стрела, с тръбопровод и гъвкав накрайник, видно от експертното заключение, е довело до накланяне на разпънатата стрела, каквито факти се излагат и в показанията на свидетеля Х., който усетил тежест от наклоняването на тръбата, последващото й неконтролируемо движение и стоварване върху арматурната повърхност и върху тялото на пострадалия Р.. Пострадалият Р. в показанията си описва момента на реализиране на деянието и устойчиво пресъздава неговия механизъм. Въпреки стресовата ситуация, този момент ясно се е запечатал в съзнанието му и същият споделя за изненадващо усетената от него болка от стоварилата се върху тялото му огромна тежест на стрелата на бетон-помпата, в резултат от което не е могъл да помръдне. Този момент, отчетливо запаметен, се възпроизвежда и в показанията на св. О., който сочи, че се намирал на около 2 метра от своя колега, когато стрелата го е затиснала. Св. Х. пък заявява, че в момента, в който е чул силния шум се е обърнал и е видял стоварената върху гърба на пострадалото лице стрела.

Този механизъм на настъпване на вредоносния резултат се излага и в заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, в която е описан начина на получаване на травмите установени при пострадалото лице, както и се доказва фактът, че те отговарят да са реализирани именно по – така посочения механизъм – в резултат на твърди тъпи предмети по механизма на удари и притискане с такива, а именно от удар от предмет тип „стрела на бетон-помпа“.

В показанията си свидетелите О. и Х. еднопосочно описват действията им насочени към издърпване на пострадалото лице из под тежестта на стрелата, невъзможността пострадалият да се движи и състоянието, в което се е намирал.

При извършване на цялостна проверка и съпоставка на показанията на пострадалото лице и посочените по – горе свидетели – очевидци не се констатират противоречеия относно правнорелевантните факти от предмета на доказване по делото. Същите подлежат на проверка с останалия доказателствен материал, при която се установява идентичност, взаимно допълване, осезаем синхрон, поради което и съдът прие, че в показанията на пострадалото лице и намиращите са на място негови колеги се съдържа пряка доказателствена информация и те се явяват годен източник на информация за изграждане на възприетата от съда фактология.

Тук е моментът да се посочи, че съдът кредитира като обосновано и отговарящо на поставените въпроси експертното заключение на изготвената съдебно-медицинска експертиза. Същото спомага да се установят точните травматични увреждания причинени на пострадалото лице, механизмът на тяхното реализиране и медико-биологичната им природа. А именно изразили се в тежка съчетана травма - Гръдна травма – счупване на ребра двустранно, вдясно – 5, 6, 7, 8 – ребра; вляво – 1, 5, 6, 7, 12 – ребра и 2-ро ребро по 2 линия; двустранен хидропневмоторакс, по-голям вдясно; дихателна недостатъчност, наложила изкуствена белодробна вентилация; масивна кръвозагуба; Гръбначно-мозъчна травма: счупване на дъгата на седми шиен прешлен, многофрагментно счупване – луксация на седми и осми гръдни прешлени със счупване на ставните израстъци двустранно, счупване на дъгата на първи гръден прешлен, счупване на бодилестите израстъци на втори, четвърти и пети гръдни прешлени с пълно анатомично прекъсване на гръбначния мозък на ниво седми-осми гръден прешлен, счупване на двадесети гръден прешлен, многофрагментно счупване на първи поясен прешлен, счупване на страничните израстъци на втори и трети поясни прешлени вдясно – които са реализирали медико-биологичния признак „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“. Вещото лице е категорично, че механизмът за реализиране на травмата е в резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари и притискане с такива, какъвто е удар от предмет тип „стрела на бетон-помпа“. Отделно вещото лице описва и гръбначната травма, с множествено счупвания на прешлени и пълно прекъсване на гръбначния мозък и констатира, че тя е довела до загуба на движенията на долните крайници /долна параплегия/, което самостоятелно е причинило на пострадалото лице – „осакатяване на долните крайници“. Както и допълнително установените травми, причинили се поради залежаването и пълното обездвижване от прекъсването на гръбначния мозък на ниво 7-8 гръдни прешлени, при пострадалия и развилото се тежко живото-застрашаващо усложнение – общо възпаление на организма /сепсис/, с вход от пролежната рана /декубитус/ на кръста и седалищните области, което е причинило на пострадалия „разстройство на здравето, временно опасно за живота“.

По -нататък съдът кредитира с доверие и приобщените писмени доказателства – събраната и приложена по делото медицинска документация, която от своя страна е послужила като основа за изготвяне на назначената съдебно-медицинска експертиза.

Не на последно място, съдът трябва да обсъди и обясненията на двамата обвиняеми, които кредитира частично и възприе като годно доказателствено средство, а в останалата им част намира като възприета от същите процесуална линия на поведение и средство за реализиране на тяхното право на защита.

Обвиняемият Д. в обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие акцентира на факта, че операторът на бетон-помпата е идвал няколко пъти на строежа и е разполагал машината на едно и също място, което не се опровергава от останалия доказателствен материали. Същият допълва, че поради забавяне на превоза на бетона е напуснал строителната площадка, което намира подкрепа и в показанията на останалите свидетели. Ето защо, в тази част обясненията на обвиняемото лице са достоверни и обективни, поради което съдът ги кредитира с доверие.

В останалата част от обясненията си, обвиняемото лице борави с предположения, принципно как би следвало да се развият обстоятелствата, прехвърля отговорността към другия обвиняемия и изказва оценъчни съждения за извършените от него действия. Доколкото обаче от една страна, в тази част от обясненията не се съдържа информация за конкретно обективно настъпили факти, а по – скоро представлява разсъждения и предположения от страна на обвиняемия, то съдът прецени същата, като част от упражненото му право на защита.

В обясненията си обв.С. разказва хронологично за извършваната от него дейност, за работата му в дружеството, не отрича, че и друг път е посещавал този строителен обект, като до настъпване на инцидента не е получавал напътствия от техническия ръководител и не е знаел, че обв.Д. е заемал тази длъжност. За инкриминираната дата допълва, че Д. не е бил на строителната площадка и не е проследил процеса. Обв.С. сочи, че в повечето случаи, когато е бил на обекта е комуникирал със св.О.. Гореизложеното се подкрепя и от показанията на свидетелите О., Р. и Х., поради което и съдът го възприема с доверие.

На следващо място обв.С. обяснява, че инцидентът е станал за секунди и намира, че е настъпил, защото гредите не са издържали на тежестта, което частично се подкрепя и от експертното заключение. В останалата си част обясненията на обвиняемото лице са по – скоро проявление на възможността да се защити и да оправдае своя принос за настъпилия вредоносен резултат, поради което и съдът кредитира обясненията му само в обсъдени им по –горе части.

От приобщените трудови договори, удостоверения за придобита квалификация и документите от проверката на ДИТ – София се установява наличието на трудово-правни отношения и длъжностното качество на обвиняемите лица.

От приложените инструкции и заповеди се установяват правилата за безопасност и здраве, които работещите на обекта лица са били длъжни да съблюдават.

Изводите си относно чистото съдебно минало на обвиняемите лица съдът обоснова с приложените по делото справки за съдимост.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установените фактически положения, настоящият съдебен състав намира, че поведението на обв.С. Г. С. и на обв. А. Г. Д. изпълва всички обективни и субективни признаци на престъпния състав на чл. 134, ал. 1, т. 1 НК.

Преди да пристъпи към обсъждане на обективните и субективните елементи от състава на престъплението, реализирани от всяко от двете обвиняеми по делото лица, съдът ще изложи общите за самото престъпление предпоставки, а след което тяхното непосредствено осъществяване от страна на всеки от двамата обвиняеми – Д. и С.. Причиняването на тежка телесна повреда по смисъла на чл. 134, ал. 1, т.1 НК е непредпазливо резултатно престъпление, което бива довършено с настъпването в обективната действителност на общественоопасните последици, изразяващи се в причиняване на телесни увреждания. За съставомерността на деянието следва този резултат да е настъпил при упражняването на правно регламентирана дейност – регулирана чрез съответните норми и правила ( „Под "правно регламентирано занятие или дейност" се разбира такова, за упражняването на което се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение“ - т. 8 от Постановление № 6 от 07.10.1969 г., Пленум на ВС).

Освен правно регламентирана, дейността следва да е източник на повишена опасност, което определение е дадено от върховната съдебна инстанция в т. 9 на цитираното постановление: „Източник на повишена опасност представляват само такива занятия или дейности, при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота или за здравето на други лица.“ От тук следва, че изводът за наличието за осъществен от обективна страна състав на престъпление преминава през извеждането от доказателствения материал на факти за изпълнителното деяние, което се проявява в незнание или немарливо изпълнение на занятие или правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Същото може да бъде реализирано както чрез активни телодвижения, въздържане от такива или съчетание от действия и бездействия. В центъра, на които стои установяване на причинна връзка между конкретно поведение на едно лице и настъпилия вредоносен резултат.

По отношение на обв.С. С.:

От обективна страна, на 11.12.2020 г., около 09: 30 часа в гр. София, на строителен обект – новострояща се жилищна сграда, находяща се на ул. „Васка Баларева“ № 17, в качеството си на „•••••••••“, към фирма „•••••“ ЕООД, при осъществяване на дейността си с машина марка „Мерцедес“, модел „Актрос 41-42“, с рег. № ••••••, при полагане на бетонова смес на строителния обект на кота 2, 90, обвиняемият С. проявил недостатъчно внимание и съсредоточеност към стационирането на машината, като е подценил обстановката, състоянието на основата, насипана баластра, подложил относителни къси части на греди под „петите“ на стациониращите механизми, с което не предоставил достатъчна площ за предаване на вертикалните товари, не обърнал внимание на неформални забележки от страна на присъстващите там работници, в това отношение приложил прибързани действия, не преценил, че разгъната в работно положение стрела се натоварва допълнително с динамична сила от движещата се под налягане бетонна смес и че цялата система се утежнява допълнително, подканил да се започне със захранването и подаването на бетонната смес и започнал да направлява процеса дистанционно, присъствайки на около 10 метра от мястото на събитието като вследствие на това бетон-помпата се наклонила по време на работа, стрелата й се разбалансирала и паднала върху арматурния скелет на стоманобетоновата плоча на кота 2, 90, като ударила и затиснала намиращия се върху плочата С. Д. Р., с което причинил тежка телесна повреда – травматично увреждане на Р., изразяващо се в тежка съчетана травма: Гръдна травма: счупване на ребра двустранно: вдясно 5, 6, 7, 8 ребра; вляво – 1, 5, 6, 7, 12 ребра и 2 ребро (по линия 2); двустранен хидропневмоторакс, по – голям вдясно; дихателна недостатъчност, наложила и изкуствена белодробна вентилация; Масивна кръвозагуба; Гръбначно-мозъчна травма: счупване на дъгата на седми шиен прешлен, многофрагментни счупвания – луксация на седми и осми гръдни прешлени със счупване на ставните израстъци двустранно, счупване на дъгата на първи гръден прешлен, счупване на бодилестите израстъци на втори, четвърти и пети гръдни прешлени, с пълно анатомично прекъсване на гръбначния мозък на ниво седми, осми гръден прешлен, счупване на двадесети гръден прешлен, многофрагментно счупване на първи поясен прешлен, счупване на страничните израстъци на втори и трети поясни прешлени вдясно като в съвкупност тежката съчетана травма е реализирала медико-биологичния признак ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Характерът на гръбначната травма, с множество счупвания на прешлени и пълно прекъсване на гръбначния мозък, довело до загуба на движенията на долните крайници /долна параплегия/ и се приравнява към ОСАКАТЯВАНЕ НА ДОЛНИТЕ КРАЙНИЦИ, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – „•••••••••“, към фирма „•••••“ ЕООД, като не е спазил изискванията: чл. 33 от ЗЗБУТ - Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето си и безопасността си, както и здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените му от работодателя инструкции.

Реализираното от страна на обвиняемото лице поведение е в неразривна причинна връзка с настъпилия резултат - увреждане здравето на пострадалото лице Р., тъй като именно вследствие на неправилното разположение и стабилизиране на бетон-помпата е причинено нейното наклоняване по време на работния процес, последвано от разбалансиране на стрелата и падането й върху арматурния скелет на стоманобетонната плоча на кота 2, 90 и затискането на намиращия се там С. Д. Р.. По категоричен начин беше доказано по делото, че обв.С. е бил в трудово правоотношение с „Черкезов 05“ ЕООД и е изпълнявал длъжността „•••••••••“ и е следвало да управлява и борави с механизмите на машината на строителния обект, находящ се в гр. София, ул. „Васка Баларева“ № 17, на основание сключен договор с изпълнителя на проекта -„•••••••••“ ООД. В случая е имал задължение да изпълни елемент от строителната дейност, с цел постигане на крайния резултат – изграждане на бетонна плоча на кота 2, 9. Този етап от своя страна е важен от конструктивна и техническа гледна точка, както и поради важността му да се осигури безопасни и здравословни условия на труд, поради спецификата на неговото осъществяване. Същият е бил длъжен да спази условията и инструкциите за работа с бетон-помпа, както и да съобразни нужното внимание, прецизност и съсредоточеност при осъществяването й, съобразно и нормата на чл. 33 от ЗЗБУТ „Всеки работещ е длъжен да се грижи… за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции“.

От своя страна пострадалият Р. е имал качеството на работещ, видно от представения трудов договор и длъжностна характеристика към него и е бил на строителната площадка и пряко ангажиран със строителната дейност. Безспорно изграждането на бетонна плоча, боравенето с бетон-помпа, извършването на строителна дейност в различните й проявни дейности, крият траен риск от увреждане и представляват източник на повишена опасност – строителството се осъществява на определена височина, борави се с различни строителни материали, обемисти и тежки машини, при работатас които и най – малкото отклонение от възприетите стандарти за изпълнение, крият риск от настъпването на тежки последици за живота и здравето на работниците.

В конкретния случай обв.С. се явява и годен субект на престъплението по чл. 134 НК, тъй като пряко е осъществявал правно регламентирано занятие – позициониране и стабилизиране на бетон – помпа, поради което е бил длъжен да обезпечи спазването на правилата за безопасни условия на труд, като разположи машината на предвиденото по план място и я стабилизира. Но вместо това той е разположил машината върху нестабилна основа – върху самата строителна площадка, не е проявил достатъчно внимание и съсредоточеност към стационирането й, подлагайки относително къси греди под „петите“ на стационарните механизми, с което не е осигурил достатъчно площ за предаване на вертикалните товари, подценил е допълнителното натоварване на машината, което ще настъпи от движещата се под налягане бетонна смес, с което е настъпило и нейното разбалансиране и последващото стоварване на стрелата върху пострадалото лице.

Обв.С. е неглижирал длъжностното си задължение да не допуска извършване на работа при опасни и вредни за здравето условия, с което е нарушил разпоредбата на чл. 33 ЗЗБУТ, пренебрегнал е важността на процеса, не е възприел направените му от останалите работници забележки и въпреки това е стартирал работния процес.

Доказан по безспорен начин се явява и фактът на причинено от обвиняемия телесно увреждане на пострадалия Р., което покрива един от обективните признаци на състава на престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 1 НК, а именно неговия резултат, изразяващ се в „постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота”, „осакатяване на долните крайници“ – безспорно установени от показанията на самия пострадал и останалите свидетели очевидци, но и от приложената медицинска документация и заключението на изготвената съдебно-медицинската експертиза.

Установената тежка съчетана травма е била с такъв интензитет, че са засегнати множество органи – гръдна травма; двустранен хидропневмоторакс; дихателна недостатъчност; масивна кръвозагуба; гръбно-мозъчна травма, от което следва, че правилно травмата е приравнена на „общо разстройство на здравето”, което при липсата на своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ би последвало необратим за живота и здравето на пострадалото лице, резултат /Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, докладчик член-съдията Венцислав Очков, точка 7. Общото разстройство на здравето е такова увреждане, което обхваща болестни заболявания с голяма продължителност, без да е необходимо да засегне всички части на организма. За съставомерността на деянието не е необходимо състоянието на опасност за живота на увредения да бъде налице всеки момент. Достатъчно е тя да бъде налична и реална./.

Допълнително е установена гръбначна травма, с множество счупвания на прешлени и пълно прекъсване на гръбначния мозък, довела до загуба на движенията на долните крайници и самостоятелно е причинила „осакатяване на долните крайници“ – „Осакатяването на крак … е такова увреждане, при което, макар и тези крайници да не са отделени от тялото, тяхната функция е загубена в най-съществената им част. … Кракът е осакатен, когато петата или стъпалото са отнети и в резултат на това е загубена най-съществената част от неговата функция, както и когато неподвижността му последва от парализа.- т. 6 от цитираното постановление/.

Доколкото с деянието са причинени на пострадалото лице еднакви по характер телесни увреждания, правилно представителят на държавното обвинение е квалифицирал деянието като едно престъпление, тъй като се касае до причиняването на една телесна повреда, в резултат на едно посегателство. А допълнително установената, по – лека по своя характер травма, изразила се в „разстройство на здравето, временно опасна за живота“, следва да бъде отчетена при индивидуализация на наказанието, защото деянието се квалифицира с оглед най – тежкия резултат.

В конкретния случай е налице и изискуемата от закона причинно- следствена връзка, доколкото престъпният резултат, изразяващ се в конкретно причиненото телесно увреждане, преценен към момента на неговото настъпване, се явява обективно следствие от действията на обвиняемия, доказана бе пряката връзка между немарливото изпълнение на дейността от страна на С., изразило се в бездействие, поради редицата нарушения допуснати при изпълнение на неговата правно регламентирана дейност и правилата за безопасни и здравословни условия на труд, в резултат на които е реализирана тежката съчетана травма. Свидетелят Р. е бил пристиснат от стоварилата се върху него стрела, част от бетон-помпата и едвам е бил изваден от под тежестта й.

От субективна страна инкриминираното по делото престъпление е извършено при непредпазлива форма на вина, в нейната разновидност – самонадеяност – обвиняемият С. абстрактно е предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е разчитал на своята неправилна преценка, че ще съумее да го предотврати, разчитайки на собствените си възможности или други странични фактори, които обаче не се явяват достатъчни, за да предотвратят настъпването им. Обв.С. е бил запознат и е знаел как следва да позиционира и стабилизира машината, за да не се достигне до нейното дестабилизиране, той е предвиждал, че съществува реална опасност, поради неравната основа и късите греди да се разбалансира бетон-помпата, да се наклони и да нарани работниците, намиращи се непосредствено около нея, но в същия момент си е мислил, че може да го предотврати, надявайки се, че останалите работници ще се пазят, вярвайки, че има достатъчно опит, поради което и не е приел сериозно, направените му забележки от друг работник на строежа. Същият е действал непредпазливо, като е проявил немарливост по отношение на позициониране и стабилизиране на машината, която дейност сама по себе си представлява източник на повишена опасност.

Наведените от защитата доводи за наличието на „случайно“ по своя характер деяние следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, доколкото обвиняемият С. е имал възможност да предвиди настъпването на общественоопасните последици. От една страна, той сам твърди, че гредите, които е ползвал са били къси, а от друга е наблюдавал целия процес от непосредствено близко разстояние, сам е позиционирал машината и я е подготвил за работния процес, поради което и не е налице факт, който да е останал извън съзнанието му. Същият е могъл да предвиди настъпването на резултата и единствено неговото немарливо отношение към осъществявана от него дейност е допринесло за реализирането му.

Воден от горното съдът намира, че е категорично установено, че обвиняемият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление с правна квалификация по чл. 134, ал. 1, т. 1 НК.

По отношение на обв.А. Г. Д. Безспорно беше доказано, че от обективна страна на 11.12.2020 г., около 09: 30 часа в гр. София, на строителен обект – новострояща се жилищна сграда, находяща се на ул. „Васка Баларева“ № 17, в качеството си на „•••••••••“ на строителен обект, към фирма „•••••••••“ ООД, при осъществяване на дейността си, при полагане на бетонова смес на строителния обект кота 2, 90, с машина бетон-помпа марка „Мерцедес“, модел „Актрос 42-42“, с рег. № ••••••, обвиняемият Д. не е присъствал при разполагането и „разгъването“ на стрелата на бетон-помпата, както и после при работата й, не е посочил точното, изискващо се по проект място на разполагане на машината, не е прегледал и коригирал стационирането й, като неприсъствайки на място, той подценил значението на правилното провеждане на строителния процес като вследствие на това, бетон помпата се наклонила по време на работа, стрелата й се разбалансирала и паднала върху арматурния скелет на стоманобетоновата плоча на кота 2, 90, като ударила и затиснала, намиращия се върху плочата С. Д. Р., с което е причинил тежка телесна повреда – травматично увреждане на Р., изразяващо се в тежка съчетана травма: Гръдна травма: счупване на ребра двустранно: вдясно 5, 6, 7, 8 ребра; вляво 1, 5, 6, 7, 12 ребра и 2 рамо (по 2 линия); двустранен хидропневматоракс, по – голям вдясно; дихателна недостатъчност наложила изкуствена белодробна вентилация; Масивна кръвозагуба; Гръбначно- мозъчна травма: счупване на дъгата на седми шиен прешлен, многофрагментни счупвания – луксация на седми и осми гръдни прешлени със счупване на ставните израстъци двустранно, счупване на дъгата на първи гръден прешлен, счупване на бодилестите израстъци на втори, четвърти и пети гръдни прешлени, с пълно анатомично прекъсване на гръбначния мозък на ниво седми, осми гръден прешлен, счупване на двадесети гръден прешлен, многофрагментно, счупване на първи поясен прешлен, счупване на страничните израстъци на втори и и трети поясни прешлени вдясно, като в съвкупност тежката съчетана травма е причинила на пострадалия Р. и е реализирала медико-биологичния признак ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Характерът на гръбначната травма, с множество счупвания на прешлени и пълно прекъсване на гръбначния мозък, довело до загуба на движенията на долните крайници /долна параплегия/ самостоятелно му е причинило и се приравнява към ОСАКАТЯВАНЕ НА ДОЛНИТЕ КРАЙНИЦИ, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – „•••••••••“ на строителен обект, към фирма „•••••••••“ ООД и така нарушил чл. 33 ЗЗБУТ и Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР (ДВ. Бр, 37/04г.) – чл. 26 •••••••••:

1. изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ; 8. контролира: б) монтажа и демонтажа на стоманени или бетонни рамки и техните компоненти, кофражи, готови строителни елементи или временни опори и подпори; в) правилното подреждане и съхранение на строителната площадка на материалите, изделията и оборудването;

1. осигурява: а) прекратяване на работата и извежда всички лица от строителната площадка, строежа или съответното работно място, когато има сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота им или когато са налице условия, при които се изисква спиране на работа; при отсъствието му от строителната площадка тези задължения се изпълняват от посочени от него лица с необходимата квалификация.

С категоричност от свидетелските показани и събраните писмени доказателства, се доказа, че към инкриминираната дата, обвиняемият Д. е бил натоварен да изпълнява длъжността на „•••••••••“ на строителния обект, находящ се в гр. София, ул. „Васка Баларева“ № 17, както и че е бил в трудово правоотношение с „•••••••••“ ООД. От изложеното следва изводът, че обв.Д. е годен субект на извършеното престъпление, доколкото е имал нормативното задължение да организира, ръководи и контролира осъществяваната на обекта строителна дейност. Както беше посочено и по – горе, изливането на бетонна плоча е важен етан от изграждането на жилищната сграда, който обаче се явява такъв с повишена опасност и поетапното му изпълнение е следвало да бъде извършено под постоянния контрол и съблюдаване от страна на обвиняемия Д., в качеството му на „•••••••••“.

Спрямо Д. е повдигнато обвинение, като според конкретиката на казуса, прокурорът е приел, че е относима разпоредбата на чл. 26 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, която касае отговорностите и задълженията на техническите ръководители. Съдът обаче намира, че доколкото в посочената разпоредба са въведени 12 отделни точки, всяка от тях с допълнителни подточки, то за да е прецизно обвинението, следва да се определят само задълженията на обвиняемия, които е установено, че е нарушил, но и които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане. Воден от горното съдът намира, че относимите към процесния случай задължения на техническия ръководител, са единствено поместените в чл. 26 от Наредбата, в неговите точки: 1. изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ; 8. контролира: б) монтажа и демонтажа на стоманени или бетонни рамки и техните компоненти, кофражи, готови строителни елементи или временни опори и подпори; в) правилното подреждане и съхранение на строителната площадка на материалите, изделията и оборудването; 9. осигурява: а) прекратяване на работата и извежда всички лица от строителната площадка, строежа или съответното работно място, когато има сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота им или когато са налице условия, при които се изисква спиране на работа; при отсъствието му от строителната площадка тези задължения се изпълняват от посочени от него лица с необходимата квалификация, за които съдът призна за виновно обвиняемото лице. За останалите точки на чл. 26 от Наредбата – а именно – т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 а, 9 б и в, 10, 11 и 12, съдът намира, че не са пряко относими към вредоносния резултат, поради което и оправда обвиняемия и го прие за невиновен деянието да е осъществено при тяхното нарушаване.

Относно заеманата от пострадалото лице длъжност и характера на правно регламентирана дейност бяха изложени мотиви, поради което и съдът намира, че не следва да преповтаря същите.

В конкретния случай именно обв.Д. е бил лицето, което е трябвало да обезпечи безопасното протичане на работния процес, контролирайки изграждането на бетонната плоча, да посочи мястото, на което бетон-помпата е следвало да бъде позиционирана, според приетия план. Не на последно място е следвало да присъства на целия процес, за да може да го прекрати, в случай на настъпила опасност за живота и здравето на работниците. Безспорно беше установено, че обвиняемото лице, въпреки, че е било запознато с предстоящата за деня работа и е видяло, че на строежа е пристигнал оператора на бетон – помпата, същото е напуснало строителната площадка, без да предприеме никакви действия за осигуряване на безопасността на останалите лица, както и не е посочило лица, с нужната квалификация, които да го заместват, докато отсъства.

Обстоятелството, че в момента на настъпване на злополуката, обв.Д. е бил извън строителната площадка не променя горния извод, доколкото негово е било задължението да обезпечи безпроблемното протичане на строителната дейност, давайки насоки на оператора на бетон-помпата за правилното й позициониране, за проследяване на неговите действия и за незабавното спиране или преустановяване на процеса, в случай на възникнала опасност за безопасността на намиращите се на място лица. Единствено с провеждането на сутрешен инструктаж не може да се счита за изпълнено задължение за упражняване на контрол върху организацията на целия работен процес. В случая неговото немарливо изпълнение на задълженията му, които е следвало да извърши, преди настъпването на злополуката, се явяват в пряка причинно- следствена връзка с реализирането й и отсъствието му не е причина същият да бъде оправдан, а напротив явява се пряка причина за ангажиране на наказателната му отговорност.

Изпълнително деяние на престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 1 НК е осъществено от обвиняемия чрез бездействие, представляващо неизпълнение на конкретни задължения от негова страна, свързани с нарушение на нормативни разпоредби, визирани в чл. 26, т. 1, т. 8 б. „б“, т.9, б. ”а” от Наредба № 2 от 22.03.2004г. и чл. 33 ЗЗБУТ. Съдът намира, че със своето поведение той е нарушил по – горе изброените нормативни правила, свързани с извършването на дейност, източник на повишена опасност.

Доказан по безспорен начин се явява и фактът на причинено от обвиняемото лице, телесно увреждане на свидетеля Р., което покрива един от обективните признаци на състава на престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 1 НК, а именно неговия резултат, изразяващ се в „постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота”, „осакатяване на долните крайници“, за които бяха изложени мотиви, както и допълнително настъпилата травма, която по своя характер се явява по - лека, а именно – „разстройство на здравето, временно опасно за живота“.

В конкретния случай е налице и изискуемата от закона причинно- следствена връзка, доколкото престъпният резултат, изразяващ се в конкретно причиненото телесно увреждане, преценен към момента на неговото настъпване, се явява обективно следствие от действията на обвиняемия Д.. В случая е даденост пряката обусловеност между немарливото изпълнение на дейността, упражнявана от обвиняемия Д., изразило се в бездействие предвид допуснатите от него множество нарушения на правилата за безопасни и здравословни условия на труд, цитирани по-горе, които се явяват непосредствено свързани с настъпилото разбалансиране на машината и стоварването на стрелата на бетон – помпата върху свидетеля Р.. Обвиняемият Д. е бил с пълното съзнание, че за деня предстои изграждането на бетонна плоча, лично той е организирал да бъде доставен бетон на адреса, както и е възприел пристигането на водача на бетон – помпата, въпреки това той не е предприел никакви действия по организиране на работния процес и не е проследил действията на оператора на бетон - помпата. Липсват и данни да е разпоредил да не започва изливането на бетон в неговото отсъствие или да е възложил на друго лице, с нужните квалификации и опит да го замества, докато се намира извън строителния обект. Доколкото се касае за осъществени непредпазливи резултатни престъпления, то поведението на всеки от двамата обвиняеми, в условията на независимо съпричиняване, се явява причина и фактор за настъпване на престъпния резултат, и не са на лице други обстоятелства, които са настъпили или са прекъснали тази неразривна връзка между действията на обвиняемите лица и престъпния резултат.

От субективна страна инкриминираното по делото престъпление е извършено при непредпазлива форма на вина, в нейната разновидност – самонадеяност. Обвиняемият Д. е пристъпил към реализация на своето поведение, воден от убеждението, че няма да се достигне до неблагоприятни последици, разчитайки на други фактори. Като ••••••••• на обекта Д. е бил с ясното съзнание, че не е предприел никакви действия за контрол на процеса по изграждане на бетонната плоча, за организиране на работата с машините и за осигуряване на необходимите изисквания и условия за безопасност на труда. В случая съдържанието на неговата непредпазливост се проявява като несъобразяване със специалните правила, установени за упражняване на неговата дейност, което се дължи на нейното немарливо изпълнение. Той не се е съобразил с правилата за упражняване на това занятие, като е подходил повърхностно и лекомислено. Същият е действал непредпазливо, като е проявил немарливост, разчитайки, че останалите работници ще се предпазят сами и ще контролират дейността на оператора на бетон -помпата.

Категорично следва да се отхвърли в този контекст хипотезата на случайно деяние, доколкото в случая отсъстват факти, указващи субективна невъзможност на лицето да предвиди общественоопасните последици. Както беше вече обсъдено Д. е бил запознат с всички предстоящи строителни дейности, които е следвало да се изпълнят на строежа, времето, в което ще се осъществяват и въпреки това с ясното си съзнание е взел решение да напусне строителната площадка, без да предприеме никакви мерки за организация и контрол на работния процес.

По изложените аргументи, съдът намира, че беше категорично установено, че обвиняемият Д. е реализирал от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 1 НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл. 134, ал. 1, т.1 НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ без специален минимум в размер до 3 години.

В случая институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е приложим и за двамата обвиняеми, доколкото престъплението, за което е ангажирана отговорността им е непредпазливо такова и за него е предвидено налагането на наказание до 3 години, което е в границите на определените от законодателя предпоставки. На следващо място и двамата обвиняеми не са осъждани за престъпление от общ характер, както и не са освобождавани от наказателна отговорност по този ред, а не са налице съставомерни имуществени вреди. Воден от горното съдът призна за виновни обвиняемите С. и Д. и ги освободи от наказателна отговорност с налагането на административно наказание, което определи в предвидените в чл. 78а, ал. 1 НК граници – от 1000 до 5000 лева.

При обсъждане на смекчаващите и отегчаващите отговорността им обстоятелства, съдът не взе под внимание липсата на предходна съдимост, доколкото същата е взета като предпоставка за освобождаването им от наказателна отговорност.

При индивидуализацията на наказанието на обвиняемия С. съдът съобрази като смекчаващо отговорността обстоятелство неговата трудова ангажираност, липсата на предходни нарушения, свързани с упражнявана от него дейност, която е източник на повишена опасност, което сочи, че това е инцидента проява. Съдът прие за смекчаващо отговорността обстоятелство и проявената от него загриженост към здравето и възстановяването на пострадалото лице.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализацията на наказанията и при двамата обвиняеми съдът прие броя на телесните увреждания причинени на пострадалото лице, както и настъпилата в резултат на застояването му по – лека травма, която се явява несъставомерна, но следва да бъде взета под внимание при определяне на размера на наказанието на всеки от двамата обвиняеми.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да определи административно наказание „глоба“ в среден размер, спрямо предвидения от законодателя такъв, а именно – 2000 лева, което наказание се явява справедливо и достатъчно възпиращо спрямо обвиняемия С., доколко са налице пречки за повторното прилагане на този институт. С така определеното наказание съдът намира, че ще постигнат заложените от законодателя цели на индивидуалната и на генералната превенция.

При индивидуализацията на наказанието на обвиняемия Д. съдът съобрази като смекчаващо отговорността обстоятелство трудовата му ангажираност и липсата на предходни подобни прояви, както и финансовата и морална подкрепа, която е оказал на пострадалото лице. Като отегчаващи отговорността обстоятелства освен броя на причинените на пострадалия увреждания, съдът взе под внимание и броя на нарушените от обвиняемото лице норми, регламентиращи упражняваната от него дейност. Не е за подценяване отговорността на позицията, на която е бил назначен, липсата на нужната квалификация, но и фактът, че не беше установено на инкриминираната дана той да е предприел дори минимални действия, с които да обезпечи сигурността на всички намиращи се на обекта лица, а не само на пострадалото такова, което е било предпоставка за поставянето в опасност живота и здравето и на другите работници, поради липсата на проявена активност от негова страна.

Ето защо, съдът намира, че следва да определи административно наказание „глоба“ над средния размер, спрямо предвидения от законодателя такъв и под максималния, а именно – 3000 лева, което се явява справедливо и достатъчно спрямо обв.Д. за постигане на заложените от законодателя цели на индивидуалната и на генералната превенция.

На основание чл. 160, ал. 1 вр. чл. 78а, ал. 4 НК съдът намира, че доколкото случилото се е инцидентна проява и за двамата обвиняеми и същите в продължение на години се развиват в сферата на строителните дейности и по този начин осигуряват прехраната на своите семейства, то прекомерно спрямо преследваната от законодателя цел, се явява налагането на допълнително предвиденото наказание „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“, поради което и съдът не наложи към административното наказание „глоба“, допълнително административно наказание „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“. Така наложеното наказание, преживените от обвиняемите стрес и притеснение, участието им в настоящото производство, настъпилите от процесното събитие вреди и в тяхната лична сфера са достатъчни, за да бъде утежнявано излишно положението им, както и по- нататъшна им възможност да упражняват избраната от тях дейност на професионално развитие.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Предвид изхода на делото, съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3, изр. 2 НПК обвиняемия С. да заплати в полза на 06 РУ - СДВР сумата от 321, 75 (триста двадесет и един лева и 0, 75 ст.) лева, направени в хода на досъдебното производство разноски, както и да заплати в полза бюджета на съда и по сметка на СРС сумата от 199, 50 (сто деветдесет и девет лева и 0, 50 ст.) лева, направени в хода на съдебното производство разноски.

На основание чл. 189, ал. 3, изр. 2 НПК обвиняемия Д. беше осъден да заплати в полза на 06 РУ - СДВР сумата от 321, 75 (триста двадесет и един лева и 0, 75 ст.) лева, направени в хода на досъдебното производство разноски и да заплати в полза бюджета на съда и по сметка на СРС сумата от 199, 50 (сто деветдесет и девет лева и 0, 50 ст.) лева, направени в хода на съдебното производство разноски.

Така мотивиран, съдът постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: