Решение № 1989 от 19.11.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 356/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/. Образувано е по касационна жалба на Директора на РИОСВ-Враца ••• срещу Решение №37/15.04.2024г. на Районен съд - Мездра, постановено по АНД №140/2023г., с което е изменено издаденото от касатора наказателно постановление № 2-19-ПП/30.03.2023г., като е намалил размера на „имуществената санкция“ от 12 000 лв. на 5 000 лева. С касационната жалба се излагат съображения за неправилност на оспореното решение в частта относно намаляване размера на имуществената санкция от 12 000 лева на 5 000 лева и се иска отмяна в тази част и потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. Ответникът – „ Т.А.“ ООД ••• в представени по делото писмени бележки от проц. си представител •В.Д. оспорва касационната жалба, като неоснователна и излага съображения за правилност и законосъобразност на решението и оставянето му в сила. Участващият в касационното производство прокурор дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Отправя искане към съда жалбата да бъде уважена. Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Мездра е НП № 2-19-ПП/30.03.2023г, издадено от директора на РИОСВ – Враца, с което за нарушение на чл.40 във връзка с §1, т.16 б.В от ДР на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, на основание чл.16 2, ал. 1 от З ООС на “Т.А.“ ООД с ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от В = Т. Г. - •, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 12 000, 00 /два на десет хиляди/ лева. З а да постанови решението си, районният съд е посочил, че не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон при издаването на обжалваното наказателно постановление, като същото е законосъобразно и издадено при спазване на предвидената в закона административна процедура. Приел е, че от доказателствата по делото по ясен и категоричен начин се установява както извършването на административн ото нарушени е, така и неговото авторство. По същество е обосновал извод, че от обективна страна е осъществен вменения на санкционираното лице състав на нарушени ето, като е приел, че това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което е счел, че правомерно е ангажирана отговорността му от АНО. Счел е, обаче че размера на наложен ата имуществена санкция не е съобразен с обстоятелствата, визирани в чл.27, ал.2 от ЗАНН. Приел е, че с оглед тежестта на нарушението и степента му на обществена опасност, обстоятелствата, при които е извършено, липсата на трайно отражение на настъпилите вредни последици върху почвата в района на заблатяването, както и липсата на данни за други идентични на процесното нарушения на Закона за опазване на околната среда, за които дружеството-жалбоподател да е санкционирано по административен ред, размерът на наложената имуществена санкция следва да бъде намален а. Въз основа на тези изводи районният съд е изменил наказателното постановление, като е намалил имуществената санкция от 12 000 лева на 5 000 лева. Решението на въззивния съд е правилно. Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Правилен е изводът на въззивния съд, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на това основание. Правилни и в съответствие с доказателствата по делото са и изводите на въззивния съд за извършено нарушени е по чл. 40 от ЗООС и ангажиране отговорността на управителя на дружеството на основание чл. 1 62, ал. 1 от З ООС. Същ ото е безспорно установен о и доказан о от събраните писмени и гласни доказателства по делото. Изводите на въззивния съд са изведени след обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което и настоящият касационен състав не намира за необходимо да ги приповтаря отново в настоящото решение и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Настоящият съдебен състав счита, че намаления размер на наложеното наказание е съобразено от въззивния съд с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН. Наложеното наказание на дружеството е в размер на 12000 лв., като АНО не е изложил мотиви относно налагането на наказание в такъв размер, нито доказателства за системни или други нарушения, които да обуславят налагането именно в посочения от органа размер, поради което правилно първоинстанционния съд е изменил НП по отношение размера на наложената санкция, като я е намалил на 5 000 лева. Поради изложените по-горе съображения, Административ ен съд – Враца счита, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са опорочили производството по установяване на нарушението и налагане на административното наказание или да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Като е изменил обжалваното пред него НП в частта относно размера на наложената имуществена санкция, като я е намалил от 12 000 лева на 5 000 лева, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът