Решение № 591 от 22.12.2022 г. на Административен съд - Плевен по дело № 908/2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Административното дело е образувано по жалба на Х.Л.К., •••, постоянен адрес: ••• срещу решение № 2153-15-291/17.10.2022 година на директора на ТП на НОИ Пловдив. Оспорващият намира, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно е зачетен стаж от първа категория в по-малък размер. Счита, че съгласно чл. 17. ал. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж „Осигурителният стаж по чл. 69 КСО се зачита за първа категория труд.”, а лицата са лимитативно изброени в чл. 69 КСО, и за периода от 28.08.1998 г. до 23.04.1999г., видно от издадената ми от Министерство на отбраната „Книжка за пенсионни документи” е служил на кадрова военна служба, а не на наборна военна служба, както е вписано в Разпореждане № ••••••••••/ протокол № 01251/07.07.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. Намира, че в разпореждането, за трудов стаж освен прослуженото време за наборна военна служба от 1г. е включен и срокът на положената от него кадрова военна служба за периодът от 28.08.1998 г. до 23.04.1999г., равняващ се на - 0 г., 07 м. 26 д., което се разминава от вписванията в „Книжка за пенсионни документи. Моли за отмяна на решението и да се върне преписката с указания за зачитане на стаж от първа категория 7 месеца и 26 дни и стаж от трета категория –6 месеца. В съдебно заседание оспорващият – Х.Л.К., •••, постоянен адрес: ••• се явява лично и поддържа изложеното в жалбата и претендира зачитане на стаж от първа категория в размер на 7 месеца и 26 дни и стаж от трета категория в размер на 6 месеца към датата на отпускане на пенсията – 18.04.2022 г. Моли за отмяна на решението. В съдебно заседание ответникът – директорът на ТП на НОИ Пловдив, се представлява от юрк Т., която намира жалбата за неоснователна и счита, че правилно е зачетен стаж на лицето. Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Със заявление вх. № 2113-15-1333/04.05.2022 г. Х.К. е поискал отпускане па лична пенсия за ОСВ по чл. 69 от КСО. С разпореждане № ••••••••••/Протокол № N01251/ 07.07.2022 г. на Х.Л.К. от 18.04.2022 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 4 и 7 от КСО, като е зачетен осигурителен стаж: от първа категория труд - 00 г. 01 м. 23 дни, по чл. 104. ал.5, 7 от КСО - 02 г. 09 м. 10 дни, от трета категория труд - 01 г. 06 м. 00 дни, по чл. 104. ал.6.8 от КСО - 16 г. 10 м. 25 дни и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд съгласно чл. 104 от КСО - 43 г. 10 м. 18 дни.. С жалба от 19.09.2022 година К. възразява относно зачетен стаж по отношение на първа категория, като посочва, че следва да е 7 месеца и 26 дни за периода от 28.08.1998 г. – 23.04.1999 г., както е отразено в „Книжка за пенсионни документи от Министерство на отбраната, а стажът от трета категория да бъде намален с 1 година и да бъде 6 месеца. С решение № 2153-15-291/171.10.2022 година на директора на ТП на НОИ Пловдив /лист 4 по делото/ е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-405/19.09.2022 г. на Х.Л.К. •••, срещу разпореждане № ••••••••••/Протокол № N01251 от 07.07.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. Прието е, че правилно е зачетен стаж от първа категория, тъй като съгласно разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), в сила от 27.02.1996 г. (§15, ал.1 от Г13Р на ЗОВСРБ), Правилника за кадрова военна служба-ПКВС, приет с ПМС №136/1996 (отм. ПКВС/1999, в сила от 24.04.1999г.) и чл. 18. ал.З ПКВС, приет с ПМС № 69/1999 г., времето на обучение във военните училища през периода 28.02.1996 г. - 23.04.1999 се зачита за осигурителен стаж при действието на Правилника за кадрова военна служба от 1996 г. до отмяната му - 23.04.1999 г. Посочва се, че съгласно удостоверение peг. № 283-1633/12.03.2016 г., Х.Л.К. е приет курсант във ВВВУ “Г. Б.“ на 29.08.1997 г.и е завършил съгласно протокол № 1/ 2002 на Държавната изпитна комисия на 20.08.2002 г. и посоченият период на обучение се зачита за осигурителен стаж по следния начин: първите 18 месеца от обучението - трета категория труд съгласно § 9, ал.1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 81 от ПППЗП отм. - като наборна военна служба, т.е от 29.08.1997 г. до 01.03.1999 г.-01 г. 06 м. 00 дни, а от деня след зачитане на наборната военна служба до 23.04.1999 г. - първа категория труд, съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 37, ал.2 от ППЗП отм., както и отменените ЗОВСРБ и ПКВС - като курсант на кадрова военна служба, т.е от 01.03.1999 г. до 23.04.1999 г. - 00 г. 1м. 23 дни. По делото е представено заверено копие на Книжка за пенсионни документи на Х.К. в, която е отразено, че е издадено удостоверение № 739 ВВВУ от Д.Митрополия за периода 29.08.1997 година – 28.08.1998 г. - 7 месеца и 6 дни стаж от първа категория като курсант НВС, удостоверение № 740 ВВВУ от Д.Митрополия за периода 28.08.1998 година – 23.04.1999 г. - 7 месеца и 26 дни стаж от първа категория като курсант КВС. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – за директор на ТП на НОИ –Пловдив. Съдът намира, че решението е постановено в установената писмена форма, изложени са мотиви, спазени са административно-производствените правила, но е налице неправилно прилагане на материалния закон и целта на закона. По делото не се спори, че е налице зачитане на период на обучение от 29.08.1997 г. до 23.04.1999 г. като осигурителен стаж при преценка правото на пенсия, а е спорен въпросът, от коя категория следва да бъде зачетен периодът 29.08.1998 г. - 23.04.1999 г.. Административният орган е зачел за осигурителен стаж от Ш-та категория труд периодът от 29.08.1997 г. до 01.03.1999 г.. с продължителност 01 г. 06 м. 00 дни като е приел, че е на наборна военна служба при ВВВУ "Г. Б." и от първа категория периода 01.03.1999 г. до 23.04.1999 г., с продължителност 00 г. 01 м. 23 дни, като е прието, че лицето е на кадрова военна служба, при ВВВУ “Г. Б.", зачетен по удостоверение № 740/23.04.1999 г., издадено от ВВВУ “ Г'. Б." и удостоверение per. № 283-1633/12.03.2016 г.. издадено от "Оперативен архив на българската армия". Съгласно § 9, ал. 1 (Изм., ДВ, бр. 102 от 2005 г.) от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съгласно чл. 120 от ЗОВСРБ/ДВ, бр. 112/27.12.1995 г. и чл. 41 от ПКВС/ДВ, бр. 54/25.06.1996 г., приетите във висшите и средни военни училища, навършили пълнолетие, сключват договор за кадрова военна служба, в чийто срок се включва и времето на обучение, като съгласно ал. 3 на тази разпоредба в редакция към датата на приемане на лицето като курсант ( редакция на чл. 120, ал. 3 от ЗОВС към 1995 година, тъй като изменението от 1997 г. е с ДВ бр. 122 от декември 1997 г., след дата на започване на обучението) на обучаващите се, които не са служили наборна военна служба, първите 18 месеца на обучението след навършване на пълнолетие се зачитат за такава служба. С ДВ бр. 122 от 19.12.1997 г. се изменя чл. 120, ал. 3 от ЗОВСРБ и се посочва, че на обучаващите се, които не са служили наборна военна служба, първите 12 месеца от обучението след навършване на пълнолетие се зачитат за такава служба т.е. налице е промяна относно срок на наборна военна служба, който се признава и от 18 месеца вече е 12 месеца. Съгласно чл. 81 от ППЗП (отм.), в редакция към приемане на лицето за курсант, изслужената наборна военна служба или приравнена към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие се зачита за трудов стаж от трета категория труд до размера на наборната военна служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. В чл. 37. ал. 1. т. 1 от ППЗП (отм.) е регламентирано, че за трудов стаж при пенсиониране по чл. 6 и чл. 7. ал. 1 от ЗП се зачита изслуженото време на кадрова военна служба, като според ал. 2 този стаж се зачита от първа категория труд. С оглед горните норми, съдът намира, че до отмяната от 24.04.1999 г. на ПКВС /приет с ПМС № 138/1996 г./. времето на обучение във военните училища след влизане в сила на ЗОВСРБ на 28.02.1996 г. за К. следва да зачете за трудов стаж, както следва: първите 12 месеца от обучението след навършване на пълнолетие от 29.08.1997 година – приемане като курсант- от трета категория съгласно чл. 120, ал. 3 от ЗОВСРБ ( отм., но изм. ДВ бр. 112, 17.12.1997 година) вр. чл. по чл. 81 от ППЗП (отм.), а останалото време до 23.04.1999 г. - от първа категория съгласно чл. 37, ал. 2 от ППЗП (отм.). Съдът намира, че неправилно е прието от органа, че следва да се зачете от трета категория стаж период от 18 месеца, вместо от 12 месеца, тъй като е налице промяна на разпоредбата на чл. 120 ал. 3 от ЗОВСРБ отм. от декември 1997 година и следва именно тази норма да намери приложение, тъй като не е налице преходна норма, която да се обвързва срок на наборна военна служба с датата на приемане на лицето за курсант, а нормата е материално-правна и действа по отношение на заварените случаи занапред. В тази връзка следва да бъдат съобразени и отбелязванията относно наборна и кадрова военна служба в удостоверения № 739 ВВВУ от Д.Митрополия за периода 29.08.1997 година – 28.08.1998 г. - 7 месеца и 6 дни стаж от първа категория като курсант НВС, удостоверение № 740 ВВВУ от Д.Митрополия за периода 28.08.1998 година – 23.04.1999 г. - 7 месеца и 26 дни стаж от първа категория като курсант КВС, които са част от Книжка за пенсионни документи, не са оспорени от ответника и установяват, че именно поради законодателни промени са зачетени 12 месеца наборна военна служба и остатък от периода до 23.04.21999 г. – кадрова военна служба. С оглед горепосоченото съдът намира, че решението на директора на ТП на НОИ-Пловдив е незаконосъобразно, макар и постановено от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административно-производствените правила, но то не съответства на материалния закон и целта на закона – отпускане и изплащане на размер пенсия на лица, за които са налице предпоставките за отпускане на пенсия при навършена възраст и доказан трудов стаж с надлежните документи и зачитане на този стаж съгласно действащите по време на полагането му в случая признаването му. Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав