Решение № 54 от 6.2.2025 г. на Районен съд - Димитровград по дело № 341/2024 г.

Производството е на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН. Жалбоподателят – Й. М. Г. от гр.Димитровград е депозирал жалба против Наказателно Постановление № 4045/15.07.2024 г. на Директора на РДГ - Кърджали, с което за това, че на 13.02.2024 г. в с. Злато поле, община Димитровград, съхранява в гаража на дома си 0, 83 пр.м3 дърва за горене вид дъб, непридружени с документ доказващ законния им произход превозен билет, с което за виновното нарушение на чл. 213, ал. 1, т.2 от Закона за горите, на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗАНН и поради липса на основание за прилагане на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500 лева. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, като се излагат конкретни съображения за допуснато съществени процесуални нарушения при повдигане на административно-наказателното обвинение, тъй като съставеният АУАН не бил издаден от компетентен орган, както и възражение във връзка с предмета на нарушение – количеството дърва за горене и липсата на вредни последици в контекста на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, уреждаща маловажни случай на административно нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован не се явява Адв. Г. П. от АК - Хасково като процесуален представител поддържа жалбата. Твърди, че органите на РДГ – Кърджали нямат компетентност да издават АУАН и НП в населеното място с. Злато поле, както и че давността за образуване на административно-наказателното производство били изтекли. Моли, да бъде отменено постановлението в цялост. Административно-наказващият орган – Директор на РДГ - Кърджали- редовно призован, не изпраща представител. В депозираното писмено становище от пълномощника се излагат твърдения за материално-правна и процесуално-правна законосъобразност на обжалваното НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., на основание чл. 63 б. д), ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН и съгласно чл. 27 б. е) от Закона за правната помощ. Районна прокуратура - Хасково, ТО - Димитровград редовно призовани, не изпращат представител и не взема становище по жалбата. Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Съдът, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното: На 13.02.2024 г., била предприета, от свидетелите П. И. на длъжност "специалист горски инспектор" в РДГ – Кърджали и М. А., също на длъжност "горски инспектор" в РДГ – Кърджали, обход на с. Злато поле, въз основа на график, утвърден от Директора на РДГ - Кърджали. При преминаване през селото жалбоподателят бил пред вратата на гаража си, вратата била отворена и служителите влезли вътре, където установили дървесина – дъб, нарязан на 2м., около 0, 83 пр.м3, съхранявана, без поставени съответните горски или общински марки. За установеното количество, лицето Й. Г. не разполагало със съответните документи за дървесината и конкретно превозен билет. Горните констатации били обективирани в съставения при извършване на проверката и представен по делото Констативен протокол Серия КОО, № 130148 от същата дата – 13.02.2024 г., а на същия ден, въз основа на преценката за извършено нарушение на разпоредбите на Закона за горите, срещу жалбоподателя, бил съставен, от свид. П. И., Акт за установяване на административно нарушение, Серия КОО/2024 г., с бл. № 097531 за нарушение, квалифицирано от актосъставителя по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, както е посочено в съдържанието на АУАН. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствие на жалбоподателя, подписал съставения АУАН без да посочи възражения. Екземпляр от съставения АУАН бил връчен на лицето. Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение в предвидения законов срок от връчването му не са депозирани. По случая, с Постановление на прокурор от РП – Хасково – ТО Димитровград от 07.06.2024 г. било отказано образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер и била прекратена пр. пр. № 1384/2024 г. по описа на РП – Хасково, а препис от постановлението е изпратен на РДГ – Кърджали за преценка за реализиране на административно – наказателна отговорност. След получаване на материалите по преписката е издадено и атакуваното Наказателно постановление № 4045/15.07.2024 г. на Директор на РДГ-Кърджали, с което за това, че на 13.02.2024 г. в с.Злато поле, общ.Димитровград, жалбоподателят съхранява в гаража на дома си 0, 83 пр.м3 дърва за горене вид дъб, непридружени с документ доказващ законният им произход превозен билет – нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите, поради което и на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите и чл.53, ал.1 и 2 ЗАНН е наложил на жалбоподателя административо-наказание глоба в размер на 500 лева. Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели – П. И. и М. А.. В съдебно заседание свид. П.в И. допълва, че дървата били на два метра нарязани, били много по-дебели от 3 см. около 16 см. Попитали лицето от къде са дървата, същият замълчал, нямал документи, нямало контролно- експедиционна производствена марка, не представил документ за закупуването и законен произход. Уведомили го, че ще бъдат съставени два акта. След това лицето обяснило, че ги е закупил от някакви роми, които са минавали и са предлагали дърва с каруцата. Дървата били 2 м. дълги и дебелина 16 см., някои 12 см. Лицето било изкарало циркуляр и започвало да ги реже. Дървата по този начин, както са нарязани си личало, че са отсечени с брадва, нямало нито фирма, нито община, кой ги дава. Когато се вземали от гората, били на метър, нямало дърва на 2 м. и отсечени в брадва в единия край. Били на не повече от 7-8 месеца. Съставили два акта – единият за липса на контролна или експедиционна марка, а другият, че няма документ за произход – превозен билет. Същото потвърждава и свид. М. А.. Според показанията на свид. П.Ж., съседка, тези дърва не били от днес, а от 6 години. Майка му била жива, когато тя ги взела. Съдът кредитира показанията на свид. И. и А., а не кредитира тези на свид. Ж.. Показанията на първите са еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти около извършената проверка, нейния предмет и характера на предприетите действия. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ЗГ, забраняват се покупко- продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; 2. дървесина, непридружена с превозен билет; 3. дървесина от внос, непридружена с документи, доказващи законния й произход; 4. недървесни горски продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и на коледни елхи - непридружени с превозен билет за недървесни горски продукти. По силата на чл. 266, ал. 1 от ЗГ, наказва се с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказания е обявено от закона за наказуемо. При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на жалбоподателя, който, след като е бил запознат със съдържанието му, подписал акта. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния АУАН от свид. П. И. на длъжност "специалист горски инспектор" в РДГ – Кърджали, за което данни са изложени непосредствено при снемане на самоличността на лицето и в писмените доказателства, се обосновава извод за надлежна материална компетентност на актосъставителя по ЗГ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН от гледна точка процеса на съставяне на акта. Процесният АУАН формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за неговата редовност, като е налице пълно и изчерпателно, макар и лаконично, описание на извършеното нарушение откъм всички негови съставомерни белези – дата, място и начин на извършване. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено при спазване формата, от орган, за който, предвид изложеното за наличието на положителен извод относно компетентността на актосъставителя, се явява овластен да го издаде, в кръга на неговите правомощия, с оглед разпоредбата н а чл. 275, ал. 1, т. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 3 от ЗГ, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. В случая следва да се отбележи и това, че не е налице нарушение на принципа "non bis in idem" в аспекта на кръга от въпроси, разгледани в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК, докладчик Г. З.. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че със съставяне на акта за установяване на административно нарушение е отпочнато административно-наказателно производство с предмет деяние, за което е налице обвинение, имащо характер на наказателно, а впоследствие, като второ поред във времето е могло, но не се е развило и наказателно производство с предмет престъпление по чл. 235, ал. 2 от Наказателния кодекс, за да се съобразява дали образуваното второ поред производство е имало пречка да се развие паралелно с оглед идеята за примат на наказателната над административно-наказателната отговорност и дали е възстановена висящността на административно – наказателното производство. В случая липсва пречка в контекста на принципа non bis in idem административно-наказателното производство да се развие докрай с издаване на санкционния акт, предмет на обжалване в срока по ЗАНН след отказ да се образува досъдебно производство. От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, са установени от събраните по делото доказателства по необходимия и безпротиворечив начин. Ясно и категорично, въз основа на годни гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели, кредитирани с доверие, е установен предметът на административно нарушение, неговото местонахождение и придобиването му от страна на жалбоподателя, възмездно в деня на проверката, с което е установил фактическа власт и е започнал съхраняването на процесното количество дърва за огрев, с което тази деятелност попада в кръга от възможни форми на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 266, ал. 1, вр. чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, както правилно е квалифицирано. В случая жалбоподателят излага твърдения за това, че дървата са придобити от майка му преди 5-6 години, която е покойница към момента на установяване на нарушението, но не е вписал такива възражения при съставянето на АУАН, което би било най-логично, ако е било така. Но тези твърдения се опровергаха от показанията на горските инспектори. Твърдението е останало недоказано. Не е проведено и насрещно доказване, че за предмета на нарушението е налице превозен билет, поради което обосновано контролните органи са приели, че са били непридружени с такъв и в съответствие с доказателствата по делото и с материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя. На следващо място, в контекста на отправеното конкретно възражение, следва да бъде изтъкнато, че не се установяват обстоятелства, въз основа на които извършеното административно нарушение да може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено определение на понятието "маловажен случай". Както неведнъж е отбелязвано в други случаи, такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по - ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява случай с липсваща въобще или с незначителна степен на обществена опасност, съдът счита, че не се касае за маловажен случай. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН, която преценка е по същество и може да се направи при упражняване на съдебния контрол за законосъобразност, релевантни са всички обстоятелства, които могат да обосноват извод в тази насока. Безспорно, в конкретната хипотеза, липсват доказателства за предходни нарушения като процесното, както и други отегчаващи отговорността обстоятелства, предметът на нарушение е в малко количество, но същите не са от естество да доведат до извод за наличието на основание за квалифициране на деянието като маловажен случай, а са от значение за преценката по отношение размера на наложеното административна санкция. С индивидуализирането на санкцията в размер на 500 лева, тоест съобразно установения специален минимум, съдът намира, че наказващият орган е действал обосновано от гледна точка изискванията на чл. 27 ЗАНН, като е отчел обществената опасност на деянието, както и че липсват доказателства за отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват извод за необходимост от налагане на административната санкция в размер, по – висок от минималния. Или, не е допуснат пропуск и в този аспект от дейността на наказващия орган. По така предложените аргументи, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление – законосъобразно издадено и правилно и следва да бъде потвърдено от съда. При този изход на делото, претенцията на административно-наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. С оглед обстоятелството, че пълномощникът на административно-наказващия орган не е проявил особена процесуална активност по делото, същото не е с особена фактическа и правна сложност, депозирано е единствено писмено становище по същото, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на РДГ-Кърджали следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. Мотивиран така, съдът