Решение № 2252 от 8.7.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 536/2023 г.

Производството по делото е образувано жалба на „ЗИРО ЦЕНТЪР“ ЕООД, с ЕИК 201217749, със седалище и адрес на управление: [населено място], общ.Гоце Делчев, обл.Благоевград, с управител Х. Х. Л., чрез пълномощника си адв. А. К. – М., със съдебен адрес: [населено място], [улица], против Решение № 01/311/00635/3/01/04/02, с изх.№ 01-2600/6543 от 21.02.2023 г., за налагане на финансова корекция, издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ - [населено място], с което на основание чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по мярка 311 „Разнообразие към неземеделски дейности“ по Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 г. - 2013 г., т.8.1 от Договор № 01/311/00635 от 08.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013 г., във вр. с неизпълнение на чл.2 и чл.16, ал.2 от Наредба № 30/11.08.2008 г., т.4.12 и т.4.18 от Договор № 01/311/00635 от 08.10.2014 г., както и на основание чл.70, ал.1, т.7 и във вр. с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, на „ЗИРО ЦЕНТЪР“ ЕООД е определена финансова корекция в размер на 390 253.96 лева. В жалбата се твърди, че оспореният индивидуален административен акт /ИАА/ е незаконосъобразен. Твърди се, че актът е нищожен, тъй като ако има неизпълнение на договора, то това е частно държавно вземане, а не публично. Оспорващото дружество счита, че обжалваното решение е издадено в нарушение на материалния закон. Иска се обявяване на решението за нищожно, респективно – да се отмени като незаконосъобразно, както и да се присъдят направените разноски по делото. Оспорващата страна, чрез процесуалния си представител адв.К., с писмено становище поддържа жалбата. Ответникът – Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/ - [населено място], чрез процесуалния си представител юрк. Х., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, като претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева и направените разноски за възнаграждението на вещото лице. В съдебното производство са събрани писмени доказателства и е приложено в цялост адм.д.№ 886/2021 г. по описа на БлАС. Назначена е съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), като заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от съда. Административен съд – Благоевград, след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното: М. Д. фонд “Земеделие“ – [населено място] (ФОНДЪТ), и „ЗИРО ЦЕНТЪР“ ЕООД, с ЕИК 201217749, със седалище и адрес на управление: [населено място], общ.Гоце Делчев, обл.Благоевград - ПОЗВАТЕЛ, на 08.10.2014 г. е сключен Договор № 01/311/00653 за отпускане на финансова помощ по мярка 311, „Разнообразяване към земеделски дейности“ от ПРСР за периода 2007 г. - 201З г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, като предмет на инвестицията е изграждане на „Къщи за гости в ПИ, пл. № 194001, м. „Варника“, землище на [населено място], общ.Гърмен“, като първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 391 160.00 лева, по аргумента на чл. 2.1 от договора (л.53-59 от адм.д.№ 4714/2023 г. на АССГ). Предмет на договора е предоставянето на ползвателя „ЗИРО ЦЕНТЪР“ ЕООД, регистриран под УРН 602495, на БФП, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на Проект № 01/311/00635 от 13.05.2013 год., съгласно заявлението за подпомагане за изграждане на „Къщи за гости в ПИ, пл. № 194001, м. „Варника“, землище на [населено място], общ. Гърмен“, съгласно предложения Бизнес-план (на л.21-52 от адм.д.№ 4714/2023 г. на АССГ). Съгласно договора, ползвателят на помощта се задължава да извърши инвестицията, предмет на договора, в срок до 15.09.2015 г. /т. 3.1 от договора/. Към договора има 2 приложение (л.60, 61 от адм.д.№ 4714/2023 г. на АССГ). Към договора е сключен Анекс I от 08.04.2015 г. между страните по договора, касаещ одобрените инвестиционни проекти, приложени в табличен вид (л.64-66 от адм.д.№ 4714/2023 г. на АССГ). На „ЗИРО ЦЕНТЪР“ ЕООД е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане № 01/311/00635/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6543 от 11.08.2021 г., от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – [населено място], с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 390 253.96 лева (триста и деветдесет хиляди двеста петдесет и три лева и 96 стотинки), представляваща окончателната подлежаща за възстановяване безвъзмездна финансова помощ. по Договор № 01/311/00635 от 08.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013 г. и е по реда на чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.145 АПК. Акт за установяване на публично държавно вземане № 01/311/00635/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6543 от 11.08.2021 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ – [населено място], е бил обжалван от „ЗИРО ЦЕНТЪР“ ЕООД пред БлАС и е било образувано адм. дело № 886/2021 г. по описа на съда. С Решение № 609/07.04.2022 г., постановено по адм. дело № 886/2021 г., БлАС е отменил АУПДВ № 01/311/00635/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6543 от 11.08.2021 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ – [населено място]; и е осъдил ДФЗ – [населено място], да заплати на „ЗИРО ЦЕНТЪР“ ЕООД сумата от 6882.53 лв. – направени разноски по делото. Решение № 609/07.04.2022 г., постановено по адм. дело № 886/2021 г., на БлАС е влязло в законна сила на 06.05.2022 година. С Писмо изх.№ 01-2600/6543 от 06.07.2022 г. Изпълнителният директор на ДФЗ – [населено място], е уведомил „ЗИРО ЦЕНТЪР“ ЕООД, че на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ и влязлото в сила Решение № 609/07.04.2022 г., постановено по адм. дело № 886/2021 г., на БлАС се открива производство по налагане на финансови корекции, като ще се наложи финансова корекция в общ размер на 390 253.96 лв. Административната проверка за изпълнението на одобрения проект и на нормативните и договорни задължения на бенефициера са извършени за три пълни финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г. С писмото е указано на търговското дружество, че ако не е съгласно с направените констатации има право в 14-дневен срок от получаване на съобщението да направи възражения и да приложи писмени доказателства (л.291-294 от адм.д.№ 4714/2023 г. на АССГ). Писмото е съобщено на управителя на „ЗИРО ЦЕНТЪР“ ЕООД на 03.08.2022 г., видно от известие за доставяне (л.295). На 18.08.2022 г. „ЗИРО ЦЕНТЪР“ ЕООД е подало Възражение с вх.№ 01-2600/6543#13 до административния орган, с което е посочило, че липсва основание за налагане на финансова корекция, тъй като получената БФП е използвана по предназначение и е направило възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процедурата за налагане на финансова корекция (л.296-299 от адм.д.№ 4714/2023 г. на АССГ). Към възражението не са приложени доказателства. След обсъждане на представеното възражение Изпълнителният директор на ДФЗ – [населено място], е издал Решение № 01/311/00635/3/01/04/02, с изх.№ 01-2600/6543 от 21.02.2023 г., за налагане на финансова корекция, с което на основание чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по мярка 311 „Разнообразие към неземеделски дейности“ по Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 г. - 2013 г., т.8.1 от Договор № 01/311/00635 от 08.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013 г., във вр. с неизпълнение на чл.2 и чл.16, ал.2 от Наредба № 30/11.08.2008 г., т.4.12 и т.4.18 от Договор № 01/311/00635 от 08.10.2014 г., както и на основание чл.70, ал.1, т.7 и във вр. с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, на „ЗИРО ЦЕНТЪР“ ЕООД е определена финансова корекция в размер на 390 253.96 лева (л.305-310 от адм.д.№ 4714/2023 г. на АССГ). В мотивите на оспореното решение, по отношение на изпълнението на заложените в одобрения бизнес план приходи, гарантиращи жизнеспособност на инвестицията, административният орган позовавайки се на извършена административна проверка е приел за установено неизпълнение на нивата на приходите, заложени в одобрения бизнес план за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Според органа неизпълнението за посочените три пълни финансови години предмет на проверката, което в размер под 20 % от предвидените приходи, съгласно одобреният бизнес план, тежестта на нарушението се квалифицира като голямо тъй като засяга условията, при които проектът е бил одобрен за финансиране и подкопава постигането на целите на предоставеното подпомагане и нарушението засяга подпомаганата дейност в цялост. За пълните финансови 2016 г., 2017 г. и 2018 г. приходите от субсидираната дейност са съответно 1.47 %, 9.77 % и 20.26 %, а средноаритметично изпълнението на бизнес плана е в размер на 10.50 % от заложените приходи. Това решение е съобщено на „ЗИРО ЦЕНТЪР“ ЕООД на 27.02.2023 г., видно от известие за доставяне (л.312 от адм.д.№ 4714/2023 г. на АССГ). На 13.03.2023 г. „ЗИРО ЦЕНТЪР“ ЕООД е подало жалба срещу горепосоченото решение в ДФЗ – [населено място], заведена с вх.№ 01-2600/6543#14/15.03.2023 (вж. клеймото в/у жалбата на стр.7 от адм.д.№ 4714/2023 г. на АССГ). По делото са представени и приети като доказателства и всички документи, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспореното решение и е приобщено в цялост адм. дело № 886/2021 г. по описа на Административен съд – Благоевград, в което предмет на спора е отмененият АУПДВ. В настоящото съдебно производство е назначена СИЕ като заключението на вещото лице не бе оспорено от страните и е прието от съда (л.62-69; 84, 85). Вещото лице е изследвало по години реализираните приходи от нощувки в процесната къща за гости, изчислило е процентите на неизпълнение съгласно заложеното в бизнес-плана по отношение на приходите от продажба на нощувки и по отношение на устойчивата заетост /персонал/. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебно обжалване пред БлАС. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – от Изпълнителния директор на ДФЗ – [населено място]. В нормата на чл.69, ал.1 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности. Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл.9, ал.1 от ЗУСЕФСУ е регламентирано, че органи за управление и контрол на средствата от ЕФСУ са управляващите органи, счетоводните органи и одитните органи, като съгласно ал.5 на чл.9 от ЗУСЕФСУ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. Съответно в § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ е предвидено, че за Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието и от Държавен фонд “Земеделие“ - Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал.6 от ЗПЗП /ред., ДВ, бр. 51/ 2019г., в сила от 28.06. 2019г./, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1 – 9 от ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от същия закон. Изпълнителният директор на ДФЗ издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ. От Протокол № 197/19.08.2022 г. от заседание на УС (л.16 от адм.д.№ 4714/23 г. на АССГ) се установява, че за Изпълнителен директор на ДФЗ – [населено място], е назначен Г. Щ. Т., който в това си качество е издал процесното решение, поради което неоснователен е доводът на дружеството-жалбоподател за нищожност на атакуваното решение. Не е налице основание за отмяна по смисъла на чл.146, т.1 от АПК. Оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и при спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за издаване на оспореното решение и за упражненото административно правомощие по чл.73, ал.1, във вр. с чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ, така и възприетите от решаващия орган като релевантни факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ - неизпълнение на одобрени индикатори - неизпълнение на залегнали в одобрения с договора за подпомагане бизнес-план приходи от субсидираната дейност. В изпълнение на изискването по чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ са разгледани, обсъдени и подложени на преценка възраженията на „ЗИРО ЦЕНТЪР“ ЕООД. Обосновано е и по какъв начин и на какво основание е определен размерът на следващата се финансова корекция за неизпълнения одобрен индикатор. С оглед на това съдът приема, че е спазено както изискването по чл.59, ал.2 от АПК, така и изискването на чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансовата корекция по основание и размер с мотивирано решение, което е валиден акт. Не е налице основание по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. При издаването на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително на процедурата по чл.73, ал.2 и ал.3 от ЗУСЕФСУ. За образуваното административно производство за налагане на финансови корекции „ЗИРО ЦЕНТЪР“ ЕООД е било уведомено с Писмо изх.№ 01-2600/6543 от 06.07.2022 г. от Изпълнителния директор на ДФЗ – [населено място]. Преди издаването на решението органът е дал възможност на жалбоподателя да представи писмени възражения по установените нарушения, както и по основателността и размера на финансовата корекция. С преждепосоченото писмо на органа е поставено началото на административното производство за издаване на оспорения ИАА и в него се съдържат всички обективирани в акта фактически обстоятелства по преписката. Посочване на конкретен размер на нанесената финансова вреда не е задължителен елемент от съдържанието на акта в случаи от вида на разглеждания, доколкото органът претендира нарушение, естеството на което не позволява да се даде реално количествено изражение на финансовите последици от него. Не се установяват процесуални нарушения, свързани с администрирането на нередност и издаване на оспореното решение, които да обуславят неговата незаконосъобразност на това основание. Не е налице отменително основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Съдът счита, че оспореното решение съответства на материалноправните разпоредби на закона, а твърденията на жалбоподателя, че обжалваното решение е издадено в нарушение на материалния закон, са неоснователни. Настоящият съдебен състав не споделя твърдението на жалбоподателя, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е налице частно държавно вземане, а не публично такова. Налице е административен договор № 01/311/00635 от 08.10.2014 г., сключен между ДФЗ – Фондът, и „ЗИРО ЦЕНТЪР“ ЕООД - ползвател, въз основа на който договор са предоставени на дружеството-ползвател БФП в размер на 391 160.00 лв. – публични средства от бюджета на СЕ или по-точно от ЕЗФРСР. Материалната законосъобразност на ИАА за определяне на финансова корекция се свързва с преценката, дали са налице възприетите основания за извършването й, съответно - правилно ли е определен размерът на финансовата корекция. Съгласно чл.71, ал.1 от ЗУСЕФСУ, с извършването на финансови корекции се отменя предоставената финансова подкрепа със средства от ЕФСУ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Основанията за извършване на финансова корекция нормативно са регламентирани в чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ, като съгласно чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ, такова основание е и неизпълнение на одобрените индикатори. В закона не е установено съдържанието на понятието “одобрени индикатори“, но съгласно трайно установената съдебната практика е прието разбирането, че с характер на индикатори са показателите, чрез които се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата. Според нормата на чл.2 от Наредба № 29/ 2008г., по мярка 312 от ПРСР 2007 г. – 2013 г. се подпомагат проекти, които допринасят за постигане целите на мярката, а именно: насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони; насърчаване на предприемачеството в селските райони; насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските райони. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от Наредба № 29/2008г., кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец Приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение, като с разпоредбата на чл.16 от Наредба № 29/2008 г. като един от задължително изискуемите се към заявлението документи, е предвиден изготвен от кандидата бизнес-план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност, водеща до реализиране на целите по чл.2 от Наредбата. В § 1, т.6 от ДР на Наредба № 29/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятието “икономическа жизнеспособност“ именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес-плана. Изготвения от кандидата бизнес-план трябва да е по образец – Приложение № 3, като съгласно този образец елемент от задължителното съдържание на бизнес-плана са и приходите от подпомаганата дейност (Раздел ІV, т. 1.1 и т.1.2). Съгласно т.4.12 от сключения Договор № 01/312/03033/ 08.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 от ПРСР за периода 2007- 2013 г., ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като според т. 4.18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Съответно съгласно т. 9.1, б. “г“ от договора, “одобрен проект“ е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми се, съгласно Наредба № 29/ 2008 г. документи /включително и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес-план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 312. Изпълнението на задълженията на ползвателя по т.4.12 /да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения проект/ и по т. 4.18 от договора /да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора/, се свързва и с изпълнението на заложените в представения от кандидата и одобрен от ДФЗ бизнес-план показатели /индикатори/, вкл. относно размера на приходите от подпомаганата дейност. В случая, в приложения към заявлението за подпомагане и представляващ част от одобрения от ДФЗ проект, изготвен от ползвателя бизнес-план, в Раздел ІV “Финансово-икономически статус – приходи и разходи“, т. 1 “Приходи“, подточка 1.1. “Приходи от дейността“, Таблица 2 “Производствена и търговска програма“ са посочени по години очакваните приходи от туристически услуги за всяка от десетте пълни години. Заложените в бизнес-плана показатели относно приходите от подпомаганата дейност се използват за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията и имат характер на индикатори, т.е. нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата. Още повече, че в самата Програма за развитие на селските райони за периода 2007 г.- 2013 г., посочените показатели се приемат за индикатори във връзка с отчитане постигането на целите на мярка 311. Съответно, реализирането на по-ниски от заложените в плана приходи от дейността, засягат условията за изпълнение на инвестицията, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане, защото именно с оглед на заложените в бизнес-плана прогнозни приходи от дейността, проектът е бил определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. Безпротиворечиво и константно в съдебната практика се приема, че заложените в бизнес-плана показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект, като неизпълнението на показателите, обуславящи предоставянето на безвъзмездната финансова помощ по мерки от ПРСР /вкл. непостигането на заложените в одобрения, като част проекта бизнес-план показатели, относно приходите от подпомаганата дейност/, представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ, и съответно съставлява основание за извършване на финансова корекция. В случая от доказателствата по делото се установява, че въз основа на извършена от органите на ДФЗ извънредна проверка на място, след плащане, в периода 20.06.2019 г.- 26.06.2019 г. по одобрения проект и допълнителни административни проверки, е констатирано, че реалното изпълнение на одобрения с Договор № 01/311/00635/ 08.10. 2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРСР 2007– 2013 г. бизнес-план, средноаритметично за 3 пълни финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г., съответно е 1.47%, 9.77 %, 10.46% или средноаритметичното изпълнение на бизнес-плана е в размер на 7.24 % от заложените приходи. Посочените констатации на органите на ДФЗ се потвърждават в хода на съдебното производство и от заключението на изслушаната и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице дава на съда категорични изводи, че установените приходи от дейността на търговеца, не съответстват на заложените по бизнес-плана, като процентът на изпълнение е: за 2016 г. - 1.473 %; за 2017 г. – 9.771 %; и за 2018 г. - 11.653 %, което представлява средноаритметично изпълнение – 7.632 % за трите финансови години. Следователно по делото се явява безспорно установено и доказано, че ползвателят на помощта по процесния договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРСР 2007– 2013 г. – „ЗИРО ЦЕНТЪР“ ЕООД, не е постигнало заложените в одобрения, като част от проекта бизнес-план показатели, относно приходите от подпомаганата дейност, което представлява “неизпълнение на одобрени индикатори“, субсумиращо се в законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция и съставлява “нередност“, за която следва да му бъде определена финансова корекция. Според легалната дефиниция на чл.2, т.36 от Регламент /ЕС/ 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г., “нередност” означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономическия оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно, фактическият състав за “нередност“ включва следните кумулативни елементи: действие или бездействие на икономически оператор; което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, и има или би имало за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. В конкретния случай е безспорно, че "ЗИРО ЦЕНТЪР" ЕООД има качеството на “икономически оператор“ по смисъла на чл.2, т. 37 от Регламент № 1303; нарушението произтича от бездействие на бенефициера - неизпълнение на договорните и нормативни задължения за реализиране на определен процент приходи от субсидираната дейност за три пълни финансови години, съобразно посоченото в бизнес-плана, т.е. налице е и причинно- следствена връзка между поведението на оспорващия и извършеното нарушение; с бездействието си, бенефициерът нарушава конкретни норми на националното законодателство, изрично посочени в оспореното решение; нарушението има финансово отражение. Съгласно разпоредбата на чл.2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303, нередността е нарушение на разпоредба на националното право или правото на ЕС, което има или би могло да има за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз, т.е. дефиницията за нередност, приета в Регламент № 1303, изисква само потенциална възможност да бъде нанесена вреда на бюджета на Съюза. Тази теза се подкрепя и от трайната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, който приема, че няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение на нарушението, след като определени получени средства не са разходвани по предназначението им, съответно не са изпълнени поети ангажименти, неразривно свързани с получаването на безвъзмездна финансова помощ от фондовете на ЕС, доколкото наличието на посочените факти, не може да изключи принципната възможност нарушението да има отражение върху бюджета на съответния фонд. Тези нарушения обуславят потенциалната вреда на бюджета на ЕС съобразно определението за нередност. Не е спорно по делото, че с получената финансова подкрепа, оспорващият е реализирал поетия ангажимент – изградил е, оборудвал е, и е обзавел “Къщи за гости“ в ПИ пл.№ 194001, в м.“Варника“, [населено място], общ.Гърмен, , като инвестицията е функционираща и към момента, след като бенефициерът не е постигнал заложените в одобрения проект показатели за приходи, непостигнати в цялост се явяват и целите на програмата, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, респ. целите на подпомагането по Мярка 312. А съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, безвъзмездната финансова помощ се предоставя за проекти, с които се постигат целите на програмите по чл. 3, ал. 2, при условията, определени в тях. Изпълнението на целите, поставени в Регламент № 1698/2005г. и национално дефинирани в Наредба № 29/ 2008г. задължително следва да става при спазване на общия принцип в чл.4, § 8 от Регламент № 1303/ 2013г. - добро финансово управление в съответствие с чл.30 Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ № 966/ 2012г. /отм./, съответно чл.33 от Регламент № 2018/1046 /Финансов регламент/, и прогласените принципи на икономичност, ефективност и ефикасност. Ето защо при предоставяне на безвъзмездната финансова помощ по реда на Наредба № 29/ 2008г. показателите в бизнес-плана, в частта му за приходите от подпомаганата дейност, са индикатори за постигането на целите на мярка 311 от ПРСР 2007 г. - 2013 г., като неизпълнението на посочените индикатори обосновава извод, че не са постигнати целите на мярката, посочени в чл.2 от Наредба № 29/ 2008г., както и че са нарушени принципите на добро финансово управление и по-специално посочения по-горе принцип на ефективност при разходване на бюджетните средства на Съюза. Във връзка с поддържаните доводи, че въпреки несъответствията при изпълнението на бизнес-плана, е налице икономическа жизнеспособност на инвестицията по дефиницията на т. 6 от ДР на Наредба № 29/ 2008 г., следва да се отбележи следното. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредба № 29/ 2008 г., решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6. Следователно проектът се одобрява при точно определени параметри – инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, и от друга страна - анализ на заложените приходи и разходи след реализация на инвестиционния проект. Одобряването на кандидата за предоставянето на помощта в определен размер, несъмнено е обвързано с доказана жизнеспособност на инвестицията, вкл. от гледна точка на реализирането на заложените в бизнес-плана приходи от подпомаганата дейност за постигане целите на мярката. След като изготвянето на бизнес-плана и предвидените в него стойности на планираните от кандидата приходи, чрез които обосновава и доказва жизнеспособността на инвестицията, е основание да бъде одобрен проектът му за финансиране, достигането на заложените показатели в одобрения като част от проекта бизнес-план, вкл. относно приходите от субсидираната дейност, са релевантни за преценката на изпълнението на одобрените индикатори, относими за постигане на целите на мярка 312 от ПРСР за периода 2007 г. – 2013 г. Действително от доказателствата по делото се установява, че заявената инвестиция е изпълнена – къщата за гости е изградена, закупено е за нея необходимото оборудване и обзавеждане, функционира по предназначение, като през целия период от израждането й, има реализирани нощувки и съответни приходи, но при условие, че изпълнението за повече от три финансови години е по-малко от 20 % от заложените приходи, не може да се приеме, че се касае за несъществени несъответствия при изпълнението на бизнес-плана, които да не се отразяват на икономическа жизнеспособност на инвестицията по дефиницията на т. 6 от ДР на Наредба № 29/ 2008 г., като една от целите на мярка 311 от ПРСР 2007 г. – 2013 г. С оглед на гореизложеното съдът приема, че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона, решаващият административен орган е приел, че непостигането на заложените показатели в одобрения като част от проекта бизнес-план, относно приходите от подпомаганата дейност, представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, като основание за определяне на финансова корекция. Твърдението на оспорващия търговец, че е възможно занапред, до изтичане на 10 г. период от сключване на договора, съобразно бизнес-плана, да се подобрят значително показателите му, освен че е хипотетична и абстрактна, почива на евентуално предположение, което е бъдещо и доста несигурно събитие, е ирелевантно за съставомерността на вменените с оспорения акт нарушения. Съгласно чл. 56, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Според т. 42 от решение на СЕС от 8 май 2019г. по дело С-580/17, когато инвестиционен проект е одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 2007- 2013г., и възстановяването на неправомерно платените суми по този проект се извършва след приключването на посочения програмен период, т.е. след 01.01.2014г., правното основание за възстановяването трябва да е чл. 56 от Регламент № 1306/ 2013 като пряко приложим. Член 58, § 1 от Регламент № 1306/ 2013 задължава държавите членки да приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, вкл. да възстановят неправомерните плащания. На основание и по силата на законовата делегация по чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, от ДФЗ- РА са приети Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП от ПРСР 2007– 2013г. Без особено правно значение е обстоятелството, че Правилата са обн., ДВ, бр. 69/ 30.08.2019г., и са в сила от същата дата, а извънредната проверка на мястото в стопанството на оспорващия е извършена по-рано, в периода 20.06.2019 г.- 26.06.2019 г. И това е така, доколкото релевантно е наличието /влизането в сила/ на цитираните Правила, към момента на откриване на процесното административно производство - от 06.07.2022 г., респ. към датата на издаване на оспорения акт – 21.02.2023 г., а не и в предходен момент. П. П. представляват вътрешен нормативен акт, който установява правилата за определяне на размера на оттеглянията на помощта в случаите по чл. 63, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 при неизпълнение на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, приети в изпълнение на чл. 35, § 2 от Д. Р. (ЕС) № 640/2014. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 3, Правилата се прилагат в случаи на нарушения, установени от ДФЗ-РА, или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения, поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР 2007 - 2013 г., произтичащи от предоставена безвъзмездна финансова помощ, като размерите на подлежащата на възстановяване финансова помощ за видовете нарушения, допуснати от страна на ползвателите по мерките от ПРСР 2007 - 2013г., са посочени в приложението към Правилата. Съгласно т.30 от Приложение към Раздел I “Общи положения“ от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20 % от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес-план, изчислени средноаритметично за същия период, и това е продължило две или повече финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100 % от предоставената такава. В тази насока е и най-новата практика на Върховния административен съд по подобни казуси: Решение № 11380/ 21.11.2023 г. по адм. д. № 6330/ 2023 г., по описа на ВАС, IV отд., Решение № 10727/ 07.11.2023 г. по адм. д. № 4227/ 2023 г., по описа на ВАС, IV отд., Решение № 10723/ 07.11.2023 г. по адм. д. № 5690/ 2023 г., по описа на ВАС, IV отд. и др. В случая, в съответствие и при прилагането т. 30 от Приложение към Раздел I “Общи положения“ от Правилата, с оспореното решение, по т. I, е определена финансова корекция в размер на 100 % за неспазване на заложени в одобрения бизнес-план параметри по отношение на реализираните приходи от подпомаганата дейност, които са под 20 % от заложените в одобрения бизнес-план приходи. С оглед на което, съдът приема, че правилно е определен и размера на следващата се финансова корекция по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ. Съответствието на оспорения административен акт с материалния закон, в частта по т. 1 от РФК, в посочения смисъл, определя и съответствието му с целта на закона – защита на финансовите интереси на Съюза (член 58, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013), поради което отсъства основание за отмяната му и по чл.146, т. 5 от АПК. Не е налице и нарушение на принципа на пропорционалността по чл.6 от АПК, доколкото както беше посочено, определеният размер на финансовата корекция, отчита както степента на изпълнение на заложените в бизнес-плана показатели, така и продължителността на неизпълнението. Не се споделят и доводите на жалбоподателя, че показателите за икономическа жизнеспособност на проекта са прогнозни финансови показатели, тъй като съгласно т.4.18 от сключения между страните договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Следователно изпълнението на заложените в бизнес-плана показатели може и следва да се преценява само в рамките на предвидения 5-годишен срок от сключването на договора, в който срок бенефициерът има задължението да спазва одобрения проект и съответно да изпълнява всички други ангажименти, за които е извършено плащане на безвъзмездната финансова помощ. Не е изтекла и давността за образуване на процесното производство. Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент № 2988/95/, е основният в правото на Съюза, който определя общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, като в този смисъл именно в него са регламентирани правилата, свързани с института на давността по отношение на процедурите за налагане на административни мерки и административни санкции за нередности по см. на чл. 1 от Регламент № 2988/95. Разпоредбата на чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент № 2988/95 въвежда общо правило за давност, приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки срока за давност за процедурите на четири години от момента, в който нередността е извършена. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Именно в рамките на този 4-годишен срок от извършване на нередността компетентният орган може да определи финансова корекция. Регламентът определя също, че в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена, като в тази хипотеза е приложимо приетото в Решение на СЕС от 15 юни 2017 г. по дело С-436/2015 относно понятието “многогодишна програма“, момента на нейното прекратяване и изтичането на давностния срок в подобни случаи. Съгласно чл.3, § 1, ал. 3 от Регламента, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. В конкретния случай на първо място е налице “продължаваща нередност“ по смисъла на чл.3, § 1, ал. 2 от Регламент № 2988/95 /неизпълнение на одобрени индикатори за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г./, като давностният срок следва да започне да тече от 01.01.2019 г. Административното производство за извършване на финансова корекция следва да се счита за образувано на 06.07.2022 г. с изпратеното на бенефициера уведомително писмо по чл.73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, т.е. в рамките на давностния срок чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент № 2988/95, като образуването на това производство, представлява предприето от компетентния орган действие по чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента, прекъсващо давностния срок. Следователно към датата на издаване на решението по чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ за определяне по основание и размер на извършваната финансова корекция - 21.02.2023 г., предвиденият давностен срок по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент № 2988/ 95, обективно не е изтекъл. Освен това, Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. е част от многогодишна програма за подпомагане развитието на различните региони в държавите-членки на ЕС, чрез предоставянето на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в рамките на прилаганата в ЕС Обща селскостопанска политика, при прилагане на общовалидните разпоредби, съдържащи се в Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета. С оглед на което, и при прилагането на чл.3, § 1, ал.2, изр. 2 от Регламент № 2988/ 95, доколкото не е прекратена многогодишната програма, в рамките и по повод на която е сключен Договор № 01/311/00635/ 08.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРСР 2007 - 2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, предвиденият срок за давност в чл.3, § 1, ал. 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, се явява продължен и съответно не е изтекъл. Следователно не е погасено и правото на ДФЗ нито за извършване на проверки, нито за образуване на производство за администриране на нередности и за налагане на финансови корекции. По изложените съображения съдът счита, че процесното решение е законосъобразно, тъй като не е налице отменително основание по смисъла на чл.146 от АПК, а жалбата е неоснователна и като такава следа да бъде отхвърлена. С оглед изхода от делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, искането за присъждане на направените разноски от ответника, се явява основателно и следва да бъде уважено в общ размер на 800.00 (осемстотин) лева, от които: 600.00 лв. – внесени за възнаграждението на ВЛ, и 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съобразно нормата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл.37 от Закона за правната помощ това възнаграждение е от 100.00 до 360.00 лв. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, конкретният размер по всеки спор се определя от съда. В случая съдът намира, че на ответника следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер от 200.00 лева с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед на явяването и участието на юрк.Х. в поведените открити съдебни заседания по делото. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК и чл.143, ал.3 от АПК, Благоевградският административен съд