Решение № 1916 от 4.11.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 367/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/. Образувано е по касационна жалба на „Билла България“ ЕООД [населено място] против Решение № 63/05.03.2024 г., постановено по АНД № 1245 по описа на Районен съд – Враца за 2023 г. С оспореното решение е изменено Наказателно постановление № 003727 от 07.11.2023 г., издадено от директор в РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение на чл. 68л, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на основание чл.210а ЗЗП на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 35000, 00 лева, която с обжалваното решение е намалена на 10000.00 лева. В касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Развиват се доводи, че съдът е достигнал до неправилния извод, че касаторът е извършил вменяваното му административно нарушение, като погрешно е приел за осъществен фактическия състав на нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Моли се за отмяната му и отмяна на атакуваното НП, а в условията на евентуалност, при потвърждаване на решението се отправя искане за съобразяване на изложеното от касатора относно индивидуализацията на наказанието, както и основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Директор на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт С. Д., в представено по делото писмено становище, оспорва същата с доводи, че обжалваното решение не страда от сочените в пороци. Заявява, че твърденията в касационната жалба са били повдигнати и във въззивната жалба, разгледани са в производството пред въззивния съд, който правилно и мотивирано се е произнесъл за тяхната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подадена е частна касационна жалба от „Билла България“ ЕООД, чрез адв.Г.Д., с която се оспорва разпореждане [номер]/12.04.2024г. по същото АНД, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение и осъждане на КЗП да заплати в полза на „Билла България“ ЕООД такива за адв.възнаграждение в размер на 2956.79 лв., пропорционално на уважената част от жалбата. Частният жалбоподател счита оспореното разпореждане за неотговарящо на постоянната и по-нова съдебна практика чрез приложението на ГПК в хипотеза на частично отменен административен акт, респ. изменен в частта на имуществената санкция. В писмен отговор по ч.к.ж. Директор в РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, чрез ст.юрисконсулт С. Д., я оспорва и излага съображения, че разноски на жалбоподателя се дължат само при цялостна отмяна на обжалваното НП в съответствие с постановките на ТР №3/08.04.1985г- по н.д.№ 98/1984г. на ОСНК на ВС, но не и при изменение на НП. Моли обжалваното разпореждане да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура - Враца отправя искане към съда оспореното решение да бъде оставено в сила. По отношение на разпореждането не изразява становище. В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба на „Билла България“ ЕООД е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да измени обжалваното НП и намали наложената с него имуществена санкция, с решението, предмет на касационна проверка съдът е приел, че в производството по съставяне на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното. Същите са издадени от компетентни органи в кръга на предоставените им правомощия. По същество на спора въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, е безспорно установено, че на 11.04.2023г. търговецът "Билла България" ЕООД, в търговски обект - „магазин 812“ в [населено място], [улица] предлага за продажба на потребителите стоки по начин, с които не изпълнява Заповед № 259 от 09.04.2015 г. на председателя на КЗП, влязла в законна сила на 11.05.2015г., с която на основание чл.68л, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ му се забранява прилагането на нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в отправянето на покана за покупка на стоки на определена цена чрез разпространяването в рекламна брошура, без да са посочени разумни основания, поради които няма да може да се достави, или да се осигури доставянето от друг търговец на стоките на обявената цена за определения период от време. По време на проверката било установено, че в обекта няма налични количества от следните четири стоки, рекламирани в брошурата на търговеца за периода от 06.04.2023г. до 12.04.2023г.: 1.Агнешко месо предна четвърт арт.№903143, рекламирано с регулярна цена 19.99 лв./кг; 2.Кисело мляко „Мургаш“, арт.№945306, рекламирано с нова цена 1.29 лв., процент намаление 23% и предишна цена 1.69 лв.; 3.Агнешко месо задна четвърт арт.№903144, рекламирано с регулярна цена 20.99 лв./кг; 4.Телешка наденица тънка „Вilla“ 400г, арт.№902562, рекламирана с нова цена 4.99 лв., процент намаление 16% и предишна цена 5.99 лв. Констатирано е, че описаните стоки не са изложени за продажба и не са налични в търговския обект, като никъде не е поставена информация за очаквана доставка. Установено е, че от двата вида агнешко месо е имало доставки само два дни в началото на промоционалния период, като същите са изчерпани в деня на получаването им, а другите две стоки - кисело мляко „Мургаш" и Телешка наденица тънка „Billa" 400 г. са изчерпани по средата на промоционалния период, без да е имало доставки до края на периода. Проверяващият екип е направил извод, че търговецът „Билла България“ ЕООД е отправил покана за покупки на стоки в рекламна брошура за периода от 06.04.2023г. до 12.04.2023г., без да е осигурил налични количества от процесните стоки за всички дни на промоционалния период. Освен това съобразно обема на направената реклама и търсенето на посочените стоки, е приел че търговецът не е осигурил разумно количество от стоките, на предложената цена, както и не е осигурил доставянето им от друг търговец, или доставянето на други равностойни стоки на обявената промоционална цена за определения период от време. Това бездействие променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочено, защото потребителят повлиян и привлечен от рекламната брошура взема решение да посети търговския обект за закупуване на рекламираните стоки, но установява, че желаните артикули не са налични, като е възприето че по този начин упражнената търговска практика цели да насърчи продажбите и на другите стоки в обекта, и може да доведе до заблуда средния потребител, и вземането на търговско решение, което иначе не би взел без използването на тази практика, с което търговеца уврежда икономическите интереси на потребителите и осъществява състава на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на Закона за защита на потребителите. При извършения от РС анализ на доказателствата и приложимия материален закон по същество е споделен извода на административнонаказващия орган, че с това поведение дружеството жалбоподател е осъществило състава на административно нарушение по чл.210в, ал.1 вр. чл.68л от ЗЗП, за което е съставен АУАН №003727 от 10.07.2023г., а наложената му имуществена санкция в размер на 35000, 00 лева с издаденото НП на основание чл.210а ЗЗП, счел за завишена и изменил НП, като намалил размера й на сумата 10000 лева. Приел е, че този размер е справедлив и адекватен и ще съдейства по-ефективно за постигане целите по чл.12 ЗАНН. Според приетото от РС правната квалификация на нарушението е правилно определена. Преценени поотделно и в съвкупност, събраните доказателства сочат, че жалбоподателят е допуснал извършването на визираното в НП нарушение, което е безспорно установено, както и нарушителя и неговата отговорност. Размера на наложеното наказание съдът приел за завишен, несъобразен с разпоредбата на чл.27 ЗАНН, несъответен на тежестта на нарушението и счел, че в случая имуществената санкция следва да бъде намалена над минимално предвидения законов размер и под средния, а именно в размер от 10 000.00 /десет хиляди/ лева, при регламентиран с нормата на чл.210а от ЗЗП такъв за процесното нарушение спрямо едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер [рег. номер] 70000 лева. Въззивният съд не е приел за основателно възражението на жалбоподателя за приложение на чл. 28 от ЗАНН. При тези мотиви е изменил обжалваното НП и присъдил на ответния АНО разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението на районният съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения, изложени в жалбата и са формирани съответни изводи за тяхната убедителност и основателност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни. Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната страна на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. Съдът е обсъдил и възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се е обосновал защо деянието не може да се приеме за маловажен случай, които изводи се споделят и от настоящия състав, поради което и оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на института на чл.28 от ЗАНН са неоснователни. След отчитане на установените в производството факти и обстоятелства обосновано са приети за неоснователни възраженията на жалбоподателя за несъставомрност на деянието и съобразявайки се с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, правилно е прието от съда при индивидуализация на наложеното наказание частична основателност на жалбата. Правният извод на първоинстанционния съд, че адекватна и справедлива за деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството не е наложената от административния орган имуществена санкция в размер на 35000 лв., която е намалена над минимално предвидения законов размер и под средния, а именно в размер от 10 000.00 лева, съгласно чл.210а ЗЗП, който извод се споделя и от касационния съд. Затова и правилно е изменено оспореното НП в санкционната му част. Наведените с касационната жалба доводи за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Настоящият състав споделя изводите на въззивния съд за доказаност на извършеното административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.68л, ал.1 от ЗЗП когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика. Страните не спорят, че Председателят на КЗП е издал Заповед № 259 от 09.04.2015 г. влязла в законна сила на 11.05.2015 г., с която на търговеца "Билла България" ЕООД е забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68ж, ЗЗП, във връзка с чл.68г, ал.4 във връзка с чл.68в ЗЗП, а именно: „търговецът да отправя покана за покупка на стоки на определена цена чрез разпространяването на брошура, без да са посочени разумни основания, поради които няма да може да се достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките на обявената цена за определения период от време“. В случая административно наказателната отговорност на търговеца е ангажирана за предлагане на продукти в промоция за седмичен период, каквито не е успял да намери и предложи за продажба при обявените условия. Установен безспорно е и факта, че от двата вида агнешко месо е имало доставки само два дни в началото на промоционалния период, изчерпани в деня на получаването им, а другите две стоки - кисело мляко „Мургаш" и Телешка наденица тънка „Billa" 400г са изчерпани по средата на промоционалния период, без да е имало доставки до края на периода, включително и на шестият ден, когато е реализирана проверката на КЗП и търговецът не е представил и доказал разумни основания, поради които не е изпълнил обещанието си към потребителите. Безспорно е и, че описаните стоки не просто не са били изложени за продажба, но те и не са били налични в търговския обект, нито е имало поставена информация за очаквана доставка, а от приложените по делото справки е видно и, че такива не е имало до приключването на промоционалния период. От събраните по делото доказателства се установява, че поведението на търговеца уврежда икономическите интереси на потребителите и осъществява състава на нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП, в противоречие както със закона, така и с издадената Заповед на П. на КЗП. Касаторът поддържа довод, че текстът в рекламната брошура „до изчерпване на количествата“ представлява „разумно основание“ и по същество информация за средния потребител и предупреждение за възможна неналичност преди края на промоционалния период. Доводът не може да бъде споделен предвид установения по делото факт, че част от стоките са били изкупени в първите два дни на промоционалният период - агнешкото месо, а другите – до средата на периода, без при това да са положени усилия от страна на търговеца да бъдат доставени други количества от същите до края на промоционалния период. Предвид и установеното количество на продадените промоционални стоки - 28 бр. наденица и 50 кг Агнешко месо предна четвърт, както и разпространените около 3000 брошури само за този филиал, не може да се приеме, че търговецът е осигурил разумна начална наличност. В този смисъл не е налице и „инцидентна липса на наличност на промоционалната стока“, какъвто неоснователен довод се развива от касатора за обосноваване несъставомерност на деянието. Неубедителен е и довода, че наличността трябва да се изследва на ниво търговска верига, а не да се преценява спрямо отделен търговски обект, в която връзка се сочи, че потребителят би могъл потърси стоката в друг филиал на търговеца или да поиска доставяне на промотираните стоки в същия ден или в следващите дни от промоцията. В случая се касае за хранителни стоки, които се доставят и продават от стотици, а може би и хиляди други търговци на територията на страната, а не само от „Билла България“ ЕООД. Затова е логически и житейски несъстоятелно да се очаква от средния потребител такова поведение - да се изисква от него да заявява доставка на неналични хранителни стоки, за които търговецът е обявил промоция, при условие че може да се снабди с тях и от много други алтернативни места или да се насочва към друг от общо 141 магазини на BILLA в 43 града в България /какъвто техен брой твърди касаторът/. В случая се касае за поведение, което цели да насърчи продажбите и на другите стоки в обекта, и може да доведе до заблуда средния потребител, мотивирайки го да вземе търговско решение, което иначе не би взел без използването на тази практика. Следва с оглед на това да се заключи, че по този начин търговеца уврежда икономическите интереси на потребителите и осъществява състава на нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на Закона за защита на потребителите. При този анализ на фактите и приложимия закон следва да се приеме за безспорно установено, че в обекта, стопанисван от жалбоподателя, в момента на проверката не са намерени описаните в АУАН и в НП месни и млечни продукти, обявени в промоция. Установен е факта на извършване на административното нарушение, механизма на осъществяването му и неговото авторство. Правоотношенията, свързани със защита правата на потребителите, са с висока степен на обществена значимост, а установените факти не обосновават наличието на предпоставките за субсумирането им под диспозицията на чл. 28 от ЗАНН, регламентираща хипотезата на „маловажен случай“ на административно нарушение. При определяне размера на наказанието въззивният съд е съобразил всички смекчаващи отговорността обстоятелства, като е изменил наложената санкция в близък до минималния по чл.210а ЗЗП размер. При извършената служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и материална законосъобразност, вкл. и на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяната му. Същото е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон. Относно произнасянето по претендираните от жалбоподателя разноски от първостепенния съд, които се оспорват с частната касационна жалба, касационният съд намира следното: Частната жалба е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество НЕОСНОВАТЕЛНА. Настоящия касационен състав на АдмС Враца напълно споделя изложеното в обжалваното рапореждане, че при изменение на НП не се дължат разноски на нарушителя от страна на контролните и наказващи органи. В тази насока не е загубило своето действие Тълкувателно Решение /ТР/ № 3 от 08.04.1985г. по н.д. № 98/1984 на ОСНК, в което е прието, че когато НП бъде потвърдено или изменено, разноски се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Въпросът за разноските в съдебното производство по административно-наказателни дела е изрично уреден в разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, съгласно която в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагане на разноските е уреден в разпоредбите на чл.143, като съгласно чл.143 ал.1 от АПК, разноски се дължат единствено при отмяна на обжалвания акт, поради което не следва да се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на административно-наказаното лице, тъй като оспорваното НП е изменено, а не е отменено и нарушителят с поведението си е станал причина те да бъдат направени. Сочената от частния жалбоподател съдебна практика на общи и административни съдилища не обвързва съда, така както ТР № 3 от 08.04.1985г. по н.д. № 98/1984 на ОСНК. Съгласно разпоредбата на чл. 130 ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове“. Следва с оглед изложеното разпореждането, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, съобразно уважената част от жалбата и изменената имуществена санкция да се остави в сила, като неправилно. При този изход на спора по двете жалби пред касационния съд и своевременно направено искане за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в полза на ответния административен орган, следва да бъде присъдено такова в размера, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в размер от 120.00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Враца