Решение № 4615 от 27.10.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 20272/2021 г.

Производството е във фазата по извършване на делбата. С влязло в сила Решение № •••••• г., неразделна част от което е решение № ••••• г. за поправка по реда на чл.247 ГПК на ОФГ, постановени по гр. д. № ••••••г. по описа на Районен съд Пловдив, IV гр.с., е допуснато извършване на съдебна делба на следните недвижими имоти, а именно: 1) самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ••••• по КК и КР на гр. П., находящ се в гр. П., ул. „С. г.“ № ••, ет.•, с площ от 190 кв.м. и 2) самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ••• по КК и КР на гр.Н., находящ се в гр. Н., Л. П., ет.•, ателие •• с площ от 39 кв.м. В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния недвижим имот, не са направени претенции по сметки и възлагателни претенции. Ищцата е депозирала молба на •••• г., с която претендира делбата да се извърши чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, като моли в неин дял да се постави имотът в гр. П., ул. „С. г.“ № ••, а в дял на ответника да се възложи имотът в гр. Н. Претендира сторените разноски. Съдът, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното: От приетото по делото заключение на допусната съдебно-техническа експертиза на вещо лице Т. Б., което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК се установява пазарната стойност на всеки един от допуснатите до делба недвижими имоти, както следва: 1) самостоятелен обект в сграда с идентификатор № •••• по КК и КР на гр. П., находящ се в гр. П., ул. „С. г.“ № ••, ет.•, с площ от 190 кв.м. – общо 320733 лв. и 2) самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ••••• по КК и КР на гр.Н., находящ се в гр. Н., Л. П., ет.•, ателие • с площ от 39 кв.м. – 65549 лв. Вещото лице установява, че всеки един от допуснатите до делба самостоятелни обекти в сграда е неподеляем съобразно изискванията на ЗУТ. По делото са събрани гласни дозателствени средства, чрез разпит на един свидетел на ищеца. От показанията на свидетелката В. Д. Д. се установява, че след развода между страните по спора имотът в гр. П., ул. „С. г.“ № •• останал да се ползва от ищцата, заедно с децата им. Установява, че през 2014 г. -2015 г. ищцата е правила ремонтни в жилището, изразяващи се в боядисване, шпакловане, изграждане на камина в кухнята, ремонт на покрива, а също така и покупка на нови мебели и обзавеждане. Изяснява, че освен имотът на ул. „С. г.“ №••ищцата имала и още едно жилище в кв. К. в гр. П., където също живеела, но ходила и при децата си в съсобствения имот. При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна: Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 5 и т. 8 от ППВС № 4/1964 г. по чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 292 ГПК (отм.) – тези разпоредби са идентични по предметно съдържание с правните норми, уредени в чл. 348 ГПК, респ. 353 ГПК, делбата може да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, съответстващ на чл. 292 ГПК (отм.), само ако за всеки съделител, респ. групи съделители, може да се отдели реален дял от делбения имот, като е недопустимо съдът да извърши делбата чрез разпределение на делбените имоти, като уравни дела на някой наследник само с пари, а не с реален дял от наследствен имот – арг. т. 8 от ППВС № 4/1964 г. на ВС. Законодателят е предвидил изрично четири способа за ликвидиране на съсобствеността в производството по съдебна делба, като съдът няма правомощия да прекрати съсобствеността по начин, извън регламентираните, а именно - чрез възлагане при наличие на предпоставките по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите, без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите. При преценка кой от способите за извършване на съдебна делба е приложим за конкретния случай следва да се съобразят задължителните постановки на ТР №2/ 2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което се прие, че за да се извърши делбата по реда на чл.353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Според мотивите към тълкувателното решение извършването на делбата по начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещият принцип в делбата, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН. Различната стойност на делбените имоти, както е подчертано и в т. 5 от ПП-7-73 г., не е пречка за извършване на делбата чрез разпределение, защото, съгласно изричното правило на чл. 69, ал. 2 ЗН - неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари. Не е пречка и различието във вида и предназначението на делбените имоти. Понятието "различни по вид" (разнородни) имоти е относително, защото имотите могат да променят предназначението си както по инициатива на собствениците, така и по инициатива на администрацията при приемане на нов подробен устройствен план (ПУП), а това се отразява пряко върху експлоатационните им качества и стойността им. Изискването за еднородност на имотите, които се разпределят, води до невъзможност делбата да се извърши чрез разпределяне на дял в натура и до изнасяне на делбените имоти на публична продан. Способът, предвиден в чл. 348 ГПК, е изключение, приложимо, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. С оглед изложените принципни постановки, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде обсъдена възможността да се извърши разпределение на допуснатите до делба недвижими имоти, съобразно нормата на чл. 353 ГПК и с оглед изявеното от ищцовата страна желание за извършване на делбата именно посредством този способ. Предпоставките за приложението на чл. 353 ГПК са две: 1) от допуснатите до делба имоти да са обособени достатъчен брой дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял, и 2) извършването на делба чрез жребий да е невъзможно или много неудобно. Съдебната практика еднопосочно приема, че предпочитаният от закона способ за извършване на делба е тегленето на жребий – чл.352 ГПК. Този способ осигурява равенство на страните и най-справедливо разпределение на имотите. Само ако тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, имотите се разпределят от съда – чл.353 ГПК. Съдебната практика е очертала критериите за приложение на този способ. Съгласно т.5, б.“в“ от ППВС № 7/28.11.1973 г. невъзможност за теглене на жребий е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни. Двете предпоставки трябва да са налице кумулативно. Тегленето на жребий трябва да се счете за много неудобно в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения и възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. В този смисъл Решение № 561 от 07.10.2025 г. по гр. д. № 3714/2024 г. на ВКС, II г.о. В случая, настоящият съдебен състав приема, че делбата на процесните недвижими имоти следва да се извърши чрез разпределение на основание чл.353 ГПК. Налице са визираните по-горе предпоставки, а именно: до делба са допуснати два недвижими имота, при двама съделители, поради което следва да се съобрази основаният принцип при делбата всеки от съсобствениците да получи реален дял от съсобственото имущество. Предпочитаният от закона способ – жребия, в случая е невъзможно и много неудобно да се реализира. Това е така, доколкото предмет на делбата са два недвижими имота, единият от които е жилище в гр. П. с площ от 190 кв.м., а другият е с предназначение ателие в гр. Н. с площ от 39 кв.м. Съгласно експертното заключение стойността им е съществено различна, като имотът в гр. П. е оценен на сумата от 320733 лв., а този в гр. Н. е на стойност 65549 лв. Не е удобно извършването на жребий и доколкото ищцата е извършила ремонтни дейности в апартамента в гр. П., където пребивава с децата си, за което сведения даде разпитаната по делото свидетелка. Както се посочи по-горе извършените подобрения биха породили допълнителни имуществени спорове между съделителите. Фактът, че ищцата има и друго жилище, придобито по наследство не разколебава извода на съда, доколкото се явява ирелевантен при избора на този способ за извършване на делбата. Предвид изложеното съдът намира, че в дял на ищцата следва да се разпредели имотът, находящ се в гр. П., ул. „С. г.“ № •••, а в дял на ответника следва да се разпредели имотът в гр. Н. Доколкото двата имота имат различна стойност, следва да се постанови уравнение на дяловете, което се извършва на базата на съпоставка на стойността на получения в собственост имот и стойностното изражение на дела от общата делбена маса, изчислена също в парична стойност. Стойността на делбената маса (сборът от пазарната стойност на двата имота съгласно заключението на вещото лице) е 386282 лв., или делът на всеки съделител (доколкото делбата е допусната при равни квоти) възлиза на 193141 лв. Ищцата получава в дял апартамента на стойност 320733 лв., а ответникът – имота на стойност 65549 лв. За уравнение на дела на другия съделител, ищцата следва да му заплати разликата между стойността на имота, който получава и реалния и дял от съсобственото имущество, или 320733 лв. – 193141 лв., това е сумата от 127592 лв. В заключение, способът за извършване на делбата по настоящото дело е разпределение на основание чл.353 ГПК, като ищцата получава имотът в гр. П., а ответникът – този в гр. Н., като ищцата следва да заплати на ответника за уравнение на дела сумата от 127592 лв. По разноските: На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбените имоти, но не по-малко от 50 лева, както следва: ищцата следва да заплати ДТ в размер на 12829, 32 лв., а ответникът - 2621, 96 лв. В полза на ищеца следва да се присъдят заплатените от него разноски за възнаграждения за назначения особен представител на ответника в общ размер от 2100 лв. за двете фази на делбата, както и сумата от 250 лв., припадащото се възнаграждение за вещото лице, платимо от ответника, но реално заплатено от ищцата, или общо сумата от 2350 лв. По въпроса за разпределението на отговорността за разноски в делбеното производство при назначен на ответника особен представил следва да се съобразят постановките на определение № 681/ 18.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5778/2015 г. ВКС, III г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, в което се приема, че според правилото на чл. 29, ал. 3 ГПК разноските за особен представител на лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес първоначално се поемат от насрещната страна, респективно от ищеца съгласно чл.47 ал.6 ГПК. Заплащането им е продиктувано от необходимостта процесът да продължи, без личното участие на ответника, но като се гарантират процесуалните му права, както и средствата за изплащане на възнаграждение на лицето, назначено за особен представител. Последният действа не в личен интерес на всички страни - съделители, а от името и за сметка на представлявания, като брани неговите права. Разноските за възнаграждението му по естеството си най-много се доближават до тези за адвокатско възнаграждение. Поради това възлагането им между страните в делбеното производство следва да е идентично с това на разноските за адвокатска защита. Те не следва да се разпределят според специалното правило на чл. 355, ал. 1 ГПК между всички съделители съобразно дела им, защото макар и да са необходими за движението на делбеното дело, не са пряко свързани с предмета на иска за делба, а следва да се понесат от представлявания. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 2350 лв. Воден от гореизложеното, съдът