Решение № 22128 от 3.12.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 43102/2024 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба на ищеца „Е.“ ЕООД срещу ответника „Е. Ф. Ч.“ ЕООД, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1689 лева, представляваща продажна цена на 300 броя ПВЦ опаковки по един литър всяка от различни видове вино (Мускат Отонел, Совиньон блан, Розе, Гъмза и Боровинка), приети със стокова разписка № 826 от 24.06.2022 г., за която сума била издадена фактура № 2000001325 от 24.06.2022 г., ведно със законната лихва от 19.07.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 365, 47 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 08.11.2022 г. до 19.07.2024 г. Ищецът „Е.“ ЕООД твърди, че е бил в трайни търговски отношения с ответника „Е. Ф. Ч.“ ЕООД, по силата на които ищецът продавал на ответника различни видове и разфасовки вино. Твърди, че по последна заявка на ответника му е продал 300 бр. ПВЦ опаковки от по един литър всяка от различни видове вино (Мускат Отонел, Совиньон блан, Розе, Гъмза и Боровинка). Поддържа, че доставката била извършена от ищеца на 24 юни 2022 г. в цялост и качествено, които длъжникът е приел с двустранно подписана стокова разписка № 826 от 24.06.2022 г. Твърди, че сумата за доставеното вино възлизала на 1689 лв. с ДДС, за която била издадена фактура № 2000001325 от 24.06.2022 г., която била представена на ответника за плащане. Сочи, че до момента сумата не е платена, въпреки отправените покани, с което ответникът изпаднал в забава. Счита, че предявените искове следва да бъдат уважени. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговора на исковата молба. Не оспорва сключването на договора, но оспорва доставяне на вино съобразно уговореното. Вместо това твърди, че доставената стока не отговаряла на изискванията на закона за качество, което било установено при извършена проверка от Изпълнителна агенция по лозята и виното. Последната установила, че доставеното вино е неистинско, поради което разпоредила незабавното премахване на доставените фалшиви продукти от складовете на ответника. Поради наведеното твърдение за лошо изпълнение оспорва дължимостта на продажната цена. При условията на евентуалност релевира възражение за прихващане със сумата от 1689 лева, като твърди да е претърпял вреди на тази стойност. В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск. Претендира разноски. Представя списък на разноските. С писмена молба ответникът моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Между страните не се спори, а и от представената Стокова разписка № 0826 (л.4) се установява, че на 24.06.2022 г. ищецът е доставил на ответника 300 бр. ПВЦ опаковки по 1 литър всяка от вино Мускат Отонел, Совиньон блан, Розе, Гъмза и Боровинка. Съгласно Фактура № 200001325/24.06.2022 г. (л.3), издадена от „Е.“ ЕООД стойността на доставените 300 бр. бутилки ПВЦ по 1 литър вино възлиза на 1 689, 00 лева с ДДС. От приетото като писмено доказателство по делото възпроизведена на хартиен носител кореспонденция по електронна поща (л.5), чието авторство и достоверност на съдържанието не се оспорва от ответника, се установява, на 12.07.2022 г. ищецът е поискал от ответника заплащане на част от сумата по фактурата за вината в ПВЦ. Видно от приетото като писмено доказателство по делото възпроизведено на хартиен носител кореспонденция по електронна поща (л.6), чието авторство и достоверност на съдържанието не се оспорва от ответника, на 08.12.2022 г. ищецът е поискал плащане на фактурата по последната доставка. Съгласно приетото като писмено доказателство по делото разпечатана на хартиен носител кореспонденция по електронна поща (л.57), чието авторство и достоверност не се оспорва от ответника, на 17.11.2020 г. управителят на ответното дружество е изпратил до ищцовото дружество писмо, в което е посочено следното: „Идеята беше да дистрибутираме вашите вина, което предполага някакво минимално отложено плащане… Имайте предвид, че това е нов за нас продукт, и ние още не сме си направили етикетите, т.е всички тези продукти стоят на пале и не могат да бъдат вкарани в ценовата ни листа, за да ги продаваме…“. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета „електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съгласно чл. 3 ал. 2 ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Видно от цитираните разпоредби електронният документ се смята от закона за писмен документ. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност, или за доказване, тя е спазена, щом е съставен електронен документ. Електронният документ, както и писменият може да бъде и неподписан. Подписаният електронен документ трябва да бъде подписан с електронен подпис. Доколкото представените по делото електронни писма не са подписани с електронен подпис, те съставляват неподписани частни диспозитивни документи и съдържанието им следва да се цени в съвкупност с всички представени по делото доказателства. В настоящия случай, авторството и достоверността на съдържанието на представената на хартиен носител електронна кореспонденция не се оспорва от ответника, поради което съдът я цени наред с всички други представени по делото доказателства. Съгласно показанията на свидетеля С. Б., дадени в откритото съдебно заседание, проведено на 10.06.2025 г., които съдът кредитира като ясни, логични и непротиворечиви, същият е работил в ищцовото дружество преди повече от година, като е отговарял за складовите наличности и дистрибуцията на бутикови вина за територията на гр. •••••. Заявява, че в продължение на почти година е осъществил четири или пет доставки на вино за ответното дружество, като виното винаги е било бутилирано, но никога етикирано, тъй като от ответното дружество го ребрандирали и си поставяли техни етикети, а доставката на бутилки вино без етикет била основно условие, за да се осъществи сделката. Посочва, че бутиковите вина са къси, малки серии, не дълги серии и не големи количества, които са от по-редки сортове грозде, което подчертава характерните особености на дадения сорт. Излага твърдения, че ищцовото дружество „Е. Б.“ ЕООД е било дистрибутор на „В. Г.“ АД, както и на няколко други малки винарски изби. Съгласно Заповед № •••••••/01.07.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (л.120) е наредено в периода 04.07 – 08.07.2022 г. да се извърши проверка на фирма „Е. Ф. Ч.“ ЕООД. Видно от Констативен протокол № •••••••/06.07.2022 г. (л.121) на 06.07.2022 г. е извършена проверка на обекта на фирма „Е. Ф. Ч.“ ЕООД, находящ се в гр. •••••, бул. „•••••••••“ № 1, при която са установени 389 броя бутилки по 1 литър, етикирани като „Е. Ф. Ч.“, вино „Гъмза“, вино „Памид“, вино „Совиньон блан“, вино „Розе“, вино „Мускат Отонел“, Смокиново вино, Боровинково вино, вино „Мерло“, Малиново вино. Установени са нарушения по Закона за виното и спиртните напитки при етикирането на продуктите, тъй като продуктите са доставени неетикирани и етикетите се поставят от „Е. Ф. Ч.“ ЕООД, като управителят на дружеството е посочил, че производител на виното е „В. Г.“ АД. Съгласно доклад относно извършена проверка на магазин за хранителни стоки „Б. Ф.“ по заповед № •••••••/24.06.2022 г. (лл. 122-123), била е извършена проверка на магазин „Б. Ф.“, който предлага за продажба вино с етикети „Произведено и бутилирано за „Е. Ф. Ч.“, като са констатирани нарушения, касаещи неправилно етикиране на продуктите, а именно липса на задължителни данни на етикетите. Съгласно приетия като писмено доказателство по делото доклад (л.124- 125) до изпълнителния директор на „Изпълнителна агенция по лозата и виното“, изготвен от инж. К. Я., инж. К.а К. и Г. Д., в изпълнение на Заповед № •••••••/01.07.2022 г. e извършена проверка на склад на „Е. Ф. Ч.“ ЕООД, находящ се в гр. •••••, бул. „•••••••••“ № 2Л, при която са установени налични количества от лозаро-винарски продукти, етикирани като „Е. Ф. Ч.“: Вино Гъмза, Вино Памид, Вино Совиньон блан, Вино Розе, Вино Мерло, Вино Мускат Отонел, Смокиново вино, Боровинково вино, Малиново вино. Всички продукти са бутилирани в РЕТ бутилки по 1 литър. По информация, получена по време на проверката, бутилките пристигат неетикирани и етикетите се поставят от „Е. Ф. Ч.“ ЕООД. При проверката са констатирани нарушения на чл. 83 от Закона за виното и спиртните напитки, тъй като при етикирането на проверяваните продукти липсват следните задължителни данни: 1. Наименованието на бутилиращото предприятие или наименованието на производителя; 2. Номер на производствената партида; 3. Обозначение на мястото, откъдето произхожда продукта и 4. Съдържание на сулфити. Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от правна страна: Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за продажба, по който ищецът е престирал съобразно уговореното и в дължимото качество. Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между ищеца като продавач и ответника като купувач е сключен договор за търговска продажба на 300 бр. ПВЦ опаковки от по един литър от различни видове вино, които на 24.06.2022 г. са получени от ответника. Ответникът е направил възражение за некачествено изпълнение, приравнено на пълно неизпълнение на задълженията на ищеца по договора за продажба, поради което твърди, че не дължи заплащане на получените стоки. Некачественото изпълнение представлява отклонение в изискванията, на които трябва да отговаря даден продукт по отношение на неговите качествени характеристики. На какви качества трябва да отговаря даден продукт се определя съобразно уговореното между страните, а ако това не е направено длъжникът трябва да даде вещ поне от средно качество – чл. 64 ЗЗД. Съдът намира възражението за некачествено изпълнение за неоснователно. От събраните по делото доказателства (свидетелските показания на св. С. Б. и електронна кореспонденция, неоспорена от страните) се установява, че условие за осъществяване на продажбата е било виното да се доставя неетикирано, за да бъдат поставени етикети от ответника, който го брандира със собствената си марка. Нещо повече, от документите, съставени в рамките на проверката, извършена от Изпълнителна агенция по лозата и виното, се установява, че етикетите на продуктите – еднолитрови бутилки вино – действително са поставяни от ответника „Е. Ф. Ч.“ ЕООД (констативен протокол на л. 50 от делото, четливо копие представено и на л. 121 от делото). От доклад относно извършена проверка на магазин за хранителни стоки „Б. Ф.“ по заповед № •••••••/24.06.2022 г. (лл. 122-123) и от доклад от инж. К. Я., инж. К.а К. и Г. Д. относно извършена проверка по заповед № •••••••/1.07.2022 г. (лл. 124-125) се установява, че неспазването на изискванията за етикиране се дължи на липса на задължителни данни по чл. 83 ЗВСН на етикетите, а доколкото се установява, че именно ответникът е етикирал виното, това нарушение няма как да се вмени във вина на ищеца. С оглед изложеното, установява се изпълнение на задълженията на ищеца да достави продукти с необходимото качество. Не се установява неизпълнение от вида на некачествено (лошо) изпълнение чрез доставка на продукт, който да не отговаря на законовите изисквания по отношение на качеството – от представените по делото доказателства се установява, че контролният орган е констатирал нарушения единствено във връзка с етикирането на виното, което се е извършвало от ответника, но не и по отношение на качеството на виното. По делото не се установяват обстоятелства, които да водят до извод, че доставеното вино е било от лошо качество. Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнение в 14-дневен срок от получаване на фактурата или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или на поканата за плащане не може да се установи, или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът тече от деня на получаване на стоката или услугата, независимо, че фактурата или поканата са отпреди това. Разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ е обща норма, установена в Раздел ІІІ - изпълнение към глава 21 – общи положения, касаещи търговските сделки. Следователно съотношението между нормативно установеното в чл. 303а ТЗ, относно срока за изпълнение и чл. 327, ал. 1 от ТЗ е съотношение между обща към специална норма, поради което специалната дерогира приложението на общата норма и в случая по отношение на възникването на изискуемостта на насрещното задължение на ответника, в качеството на купувач по сделката да плати продажната цена, следва да се приеме за възникнало към датата на предаване на стоката. Разпоредбата на чл. 303а ТЗ съставлява транспониране в националното законодателство на изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки - (преработена версия), (ОВ, L 48/1 от 23 февруари 2011 г.), отменила предхождащата я, като наднационална, съюзна уредба на същите отношения, свързани с борбата със забавяне на плащанията по търговски сделки, Директива на Европейския парламент и на Съвета 2000/35/ЕО от 29 юни 2000 година относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки. Както от съдържанието на националната норма на чл. 303а от ТЗ, така и от общият смисъл, и конкретната уредба на сочените директиви на ЕС е видна общата и категорична воля, както на националния законодател, така и на съюзните нормотворчески органи, принципно да ограничат в максимална степен случаите на неоснователно забавяне на плащанията по търговски сделки, а не тяхното допълнително забавяне. Доколкото от събраните по делото доказателства не се установява между страните да е имало уговорка за отложено заплащане на задълженията по конкретната фактура, а и на задълженията, възникващи от трайните им търговски взаимоотношения като цяло, с получаването на стоката за ответника е възникнало задължение да заплати стойността на същата. Действително, от писмото от 17.11.2020 г. се установява, че ответникът е поискал отложено плащане на стоките, доставяни от ищеца, но по делото не са ангажирани доказателства, че между страните е постигнато съгласие в тази насока. С оглед гореизложените съображения, предявеният главен иск е основателен. По направеното възражение за прихващане: Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска обезщетение за неизпълнение. В случая ответникът обосновава възражението си за прихващане на първо място с твърдения за претърпяна от него вреда /претърпяна пряка загуба/, поради заплащане на цена за некачествена стока и невъзможността да продаде тази стока, а в условията на евентуалност твърди, че е налице пропусната полза, отново поради невъзможността да продаде некачествена стока. По възражението за прихващане в тежест на ответника е да установи наличието на изискуемо насрещно парично вземане за обезщетение за вреди от неизпълнението в сочения размер. В случая ответникът се позовава на две насрещни вземания в условията на евентуалност, като и двете са обосновани с твърденията му за некачествено изпълнение на договора от страна на ищеца, и възникнало право на обезщетение за неизпълнението в негова полза. По-горе възражението за некачествено изпълнение беше обсъдено, като съдът приема, че това възражение е неоснователно. Неправилното етикиране е било извършено от ответника, като нарушенията, констатирани от контролиращия орган, касаят единствено липса на задължителни данни по чл. 83 ЗВСН на етикетите, което, както беше отбелязано, не може да се вмени във вина на ищеца. Ето защо за ответника не възниква право на обезщетение от неизпълнение на договора, сключен между него и ищеца. Същият не ангажира и доказателства за търпените от него вреди. Предвид изложеното, възражението за прихващане е неоснователно. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Тъй като за ответника е възникнало задължение да заплати цената на стоката в деня на доставката, с изтичането на този ден той е изпаднал в забава, и предявеният иск за обезщетение за забава за периода 08.11.2022 г. – 18.07.2024 г. (денят, предхождащ датата на подаване на исковата молба) е доказан по основание. Изчисленият от съда с помощта на онлайн калкулатор размер на законната лихва за този период върху сумата от 1 689 лева надвишава сумата на предявения иск, поради което и в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес, акцесорният следва да бъде уважен в пълен размер от 365, 47 лева. По разноските: При този изход на спора право на разноски има ищецът. Ищецът в откритото съдебно заседание е направил искане за присъждане на разноски и е представил списък на разноските (на л. 146 по делото). Същият доказва разноски в исковото производство в размер на 82, 18 лева държавна такса (платежно нареждане на л. 33 по делото), 750 лева адвокатско възнаграждение с включено ДДС, съгласно договор за предоставяне на адвокатски услуги и разписка за платената в брой сума (л. 12 по делото) и 40 лева депозит за свидетел (платежно нареждане на л. 85 по делото), или общо 872, 18 лева. Ответникът своевременно /с писмено становище, депозирано преди съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване/ е направил възражение за прекомерност за заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът, предвид абсолютния размер на същото с включено ДДС, съобразявайки правната и фактическа сложност на делото и броя проведени съдебни заседания, намира за неоснователно. Поради това, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 872, 18 лева разноски по делото. В представения списък на разноските ищецът претендира и заплащане на 40 лева държавна такса и 650 лева адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 40245/2024 г. по описа на СРС, 166 състав, което по твърдение на ищеца е инициирано за обезпечение на иска, предмет на настоящото дело. Доколкото, в процеса са наведени твърдения, че между страните се е развило такова производство имплицитно и едва с представяне на списъка на разноски, това искане не следва да бъде уважавано, тъй като в материалите по настоящото дело не се съдържат доказателства за реалното заплащане на претендираните суми от ищеца, за това, че тези разходи са направени във връзка с производство по обезпечение на иска, предмет на настоящото дело, както и че исканото обезпечение е допуснато. Действително, отговорността на ответника за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението по спора, но само ако е възникнала такава /в този смисъл например Определение № 94/04.02.2015 г. по ч.т.д. № 3536/2014 г., I т.о. на ВКС/. Така мотивиран, Софийски районен съд